Решение по адм. дело №317/2025 на Административен съд - Ямбол

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от Х. С. Д. от [населено място], депозирана чрез адвокат Н. С. Н. от *, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0813-000164 от 09.06.2025 г. на Началник група към ОДМВР-Ямбол, Сектор „Пътна полиция“-Ямбол, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „а“ от ЗДвП „временно отнемане на СУМПС“ до отпадане на основанието за това.

Иска се отмяната на заповедта по съображения за постановяването й в противоречие с материалния закон, при съществени процесуални нарушения, при липса на доказателства и в несъответствие с целта на закона. Твърди се и липса на мотиви, като се сочи, че не е отразена конкретната разпоредба от ЗДвП, приета от органа за нарушена. Претендира се отмяната на ЗППАМ, ведно с разноските по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят Х. С. Д., редовно призован, се явява лично и с адвокат Н. С. Н. от АК – Ямбол, редовно упълномощен. Жалбата се поддържа на посочените в нея основания. Счита се, че неправилно е отнето СУМПС, че заповедта се основава единствено и само на изпратен отговор от РЗИ – Ямбол за извършена проверка в информационната база данни, в която са били отразени епикризи за болнично лечение и диагнози. Иска се съдът да отмени оспорената заповед и да присъди в полза на оспорващия разноските по производството, за които се представя списък по чл. 80 от ГПК.

Ответната страна Началник група към ОД на МВР – Ямбол, Сектор „Пътна полиция“ – Ямбол, редовно призована, се представлява от Старши юрисконсулт М. И. П., редовно упълномощена, която оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че заповедта е издадена при спазване на материалния закон. Сочи, че фактическото основание за издаването й е обстоятелството, че жалбоподателят не отговаря на медицинските изисквания за водач на МПС – констатация, основана на извършена предварителна проверка, провокирана от настъпило пътнотранспортно произшествие с участието на оспорващия като водач на МПС. Именно с оглед заключението на РЗИ–Ямбол, че лицето трябва да бъде задължително освидетелствано от Транспортна областна лекарска експертна комисия, са предприети действия с издаването на заповедта временно да бъде отнето свидетелството за управление на МПС до отпадане на основанието за това, което обстоятелство е настъпило с представената карта от ТОЛЕК за оценка физическата годност на лицето да управлява МПС. Иска се съдът да отхвърли жалбата като неоснователна и да присъди юрисконсултско възнаграждение, като се прави и възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба, извършвайки служебна проверка на обжалвания административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Със ЗППАМ № 25-0813-000164 от 09.06.2025 г. на Началник група към ОДМВР-Ямбол, Сектор „Пътна полиция“-Ямбол на жалбоподателя Х. С. Д. от [населено място] е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „а“ от ЗДвП „временно отнемане на СУМПС“ до отпадане на основанието за това. От фактическа страна заповедта е обоснована с извършена проверка по преписка с УРИ № 813000-4314 по описа на Сектор ПП при ОДМВР – Ямбол, по която е получено Писмо вх. № 813000-4491 от 05.06.2025 г. от РЗИ–Ямбол, съдържащо данни за осъществено болнично лечение на лицето с диагнози „Есенциална хипертония, Други видове стенокардия, Хронична обструктивна белодробна болест и Други прояви на хронична бъбречна недостатъчност“, което попада в Приложение № 1 към чл. 4, ал. 2 от Наредба № 3 от 11 май 2011 г. за изискванията за физическа годност към водачите на моторни превозни средства и условията и реда за извършване на медицинските прегледи за установяване на физическата годност за водачите от различните категории; въз основа на това е направен извод, че Х. С. Д. не отговаря на медицинските изисквания за водач на МПС, както и че е необходимо освидетелстване от ТОЛЕК.

ЗППАМ е надлежно връчена на адресата на 24.07.2025 г., видно от разписката към заповедта. В нея се съдържат указания за начина и срока за обжалване. До съда е депозирана Жалба вх. № 1924 от 06.08.2025 г. по описа на ЯАС, въз основа на която е образувано настоящото съдебно производство.

При горната фактическа установеност съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от легитимирано лице по чл. 147, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на оспорване административен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата се преценя като неоснователна предвид следното:

Предмет на съдебен контрол е ЗППАМ № 25-0813-000164 от 09.06.2025 г., издадена от Началник група към ОДМВР-Ямбол, Сектор „Пътна полиция“-Ямбол, с която на Х. С. Д. от [населено място] е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „а“ от ЗДвП „временно отнемане на СУМПС“ до отпадане на основанието за това.

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът преценя законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно: дали е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

Съгласно разписаното в чл. 23 от ЗАНН органите, които налагат принудителните административни мерки, се уреждат в съответния закон. Според правилото на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП в относимата към казуса редакция принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

В процесния случай заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от Началник група към ОДМВР-Ямбол, Сектор „Пътна полиция“-Ямбол, за което издателят е надлежно оправомощен с наличната по делото Заповед № 326з-99 от 01.02.2022 г. на Директора на ОДМВР-Ямбол (л. 46). В този смисъл административният акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия.

С оглед съдържанието на акта, съдът счита, че е спазена установената от закона форма - чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. Административният орган е изложил подробно и изчерпателно фактическите и правните основания за издаване на заповедта, като се е позовал на извършена предварителна проверка с постъпил по нарочно запитване във връзка с образувана в дирекцията преписка отговор от РЗИ-Ямбол, съдържащ данни, че лицето има заболявания, попадащи в обхвата на Приложение № 1 към чл. 4, ал. 2 от Наредба № 3 от 11 май 2011 г., в което е посочено още, че то следва задължително да бъде освидетелствано от ТОЛЕК. В производството по издаване на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на санкционираното лице.

При преценка на материалната законосъобразност на заповедта съдът съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП, посочена като правно основание за издаване на оспорената заповед, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат изчерпателно изброените в нормата принудителни административни мерки, една от които е разписаната в т. 1 – „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач“, б. „а“ – за когото видимо се установи, че не отговаря на медицинските или психологическите изисквания; тази ПАМ се налага до отпадане на основанието за това. По силата на чл. 172, ал. 2 от ЗДвП налагането на принудителните административни мерки от ръководителите на службите за контрол се извършва чрез недопускане управлението на моторното превозно средство; спиране от движение на моторното превозно средство; отнемане на документите по чл. 165, ал. 2, т. 1 и чл. 166, ал. 2, т. 1, (сред които е и свидетелството за управление на МПС на водача) и други, а по смисъла на чл. 22 от ЗАНН генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения, като според ал. 6 на чл. 172 от ЗДвП обжалването на заповедите за налагане на ПАМ не спира изпълнението на приложената административна мярка.

Изискванията за физическа годност към водачите на моторни превозни средства (МПС) и към кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС, както и условията и редът за извършване на медицинските прегледи за установяване на физическата годност за водачите от категориите по чл. 150a, ал. 2 от ЗДвП, са уредени в Наредба № 3 от 11.05.2011 г. за изискванията за физическа годност към водачите на моторни превозни средства и условията и реда за извършване на медицинските прегледи за установяване на физическата годност за водачите от различните категории, издадена от министъра на здравеопазването (обн., ДВ, бр. 39 от 20.05.2011 г., изм. и доп., бр. 30 от 15.04.2016 г., бр. 11 от 02.02.2018 г., в сила от 02.02.2018 г.), издадена на основание чл. 152а, т. 1 от ЗДвП. Според правилата на посочения подзаконов нормативен акт водачите на моторни превозни средства и кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС трябва да отговарят на изискванията за физическа годност за категорията, която притежават, съответно категорията, за която придобиват правоспособност (чл. 2). Физическата годност на водачите и на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС се установява чрез медицински преглед/и за установяване на здравословното състояние по отношение на изискванията за физическа годност към водачите на МПС и кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС от съответните категории, както и чрез заключение за съответствието на здравословното състояние на лицето с изискванията за физическа годност към водачите на МПС и на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС (чл. 3). Съгласно чл. 4, ал. 2 от сочената наредба, изискванията за физическа годност към водачите на МПС и кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС са определени в Приложение № 1 към същата чрез посочване на заболяванията и състоянията, при наличието на които се налагат ограничения за получаването на свидетелство за управление на МПС в зависимост от категорията на МПС, а съгласно чл. 5, заболяванията и състоянията, при наличието на които свидетелство за управление на МПС се издава само след освидетелстване от транспортните областни лекарски експертни комисии (ТОЛЕК), са посочени в Приложение № 2 към Наредбата. Първоначалният медицински преглед на водачите и на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС от група 1 и група 2 се извършва от общопрактикуващия лекар на лицето, при който е осъществен постоянен избор (чл. 6, ал. 1 от Наредбата). Когато лицето има някое от заболяванията или състоянията, посочени в Приложение № 2, общопрактикуващият лекар отбелязва в удостоверението по чл. 9, ал. 1 от Наредбата, че лицето подлежи на освидетелстване от ТОЛЕК. Лице, получило заключение за физическата си годност за придобиване на правоспособност за управление на МПС от ТОЛЕК или Транспортната централна лекарска експертна комисия (ТЦЛЕК), при необходимост от последваща оценка на физическата годност се преосвидетелства отново от ТОЛЕК, съответно ТЦЛЕК. По силата на чл. 10, ал. 4 от същата наредба заключението за съответствие на здравословното състояние на лицето с изискванията за физическа годност по чл. 3, т. 2, изготвено от ТОЛЕК, съответно от ТЦЛЕК, се нанася в карта по образец, съгласно Приложение № 7, съответно Приложение № 8 от Наредбата.

В случая от доказателствата по делото се установява, че оспорващият има регистрирани заболявания и състояния, попадащи в приложното поле на наредбата, при наличието на които се налагат ограничения за получаването на свидетелство за управление на МПС, съответно - налагащи освидетелстване от ТОЛЕК. Фактическото основание за издаването на процесната заповед е обстоятелството, че жалбоподателят не отговаря на медицинските изисквания за водач на МПС – констатация, основана на извършена предварителна проверка, провокирана от настъпило пътнотранспортно произшествие с участието на оспорващия като водач на МПС, за което по делото е изготвена нарочна ДЗ (л. 31), впоследствие е образувана и преписка. По делото не се ангажират доказателства, че към датата на произнасяне на процесната ПАМ оспорващият не е от категорията водачи, които подлежат на освидетелстване от ТОЛЕК при възстановяване, респ. преиздаване на СУПМС. Данните по делото недвусмислено сочат, че към момента на издаване на процесната заповед – 09.06.2025 г., жалбоподателят не е преминал през задължителното освидетелстване от ТОЛЕК, съответно – не притежава и не представя карта за оценка на физическата годност на водач, издадена от компетентната лекарска експертна комисия. Според доказателствата по делото жалбоподателят Х. С. Д. се е явил на преглед пред ТОЛЕК-Бургас едва на 22.10.2025 г., когато му е издадена и Карта за оценка на физическата годност на водач № 639 от 22.10.2025 г. с отразявания в нея, че отговаря на изискванията към физическа годност на водачите на МПС само за категория „В“, но не и за останалите категории, като подлежи на нов преглед след 1 година; направено е позоваване на т. 61, б. „а“ и т. 2, б. „б“ от Приложение № 1 към Наредбата, като в графа „Предписания/необходимост от компенсация“ е посочено „годен с очила“. След като към момента на налагане на ПАМ жалбоподателят е подлежал на освидетелстване от ТОЛЕК, но е преминал преглед на 22.10.2025 г., за което впоследствие е представил и карта за оценка, издадена по образец от компетентната експертна лекарска комисия, то произнесената заповед се явява освен надлежно мотивирана от фактическа и правна страна, но и съответна на материалния закон, доколкото към датата на издаването й Х. С. Д. действително не е отговарял на изискванията за физическата годност на водач и не е представил изискуемата се по закон Карта за оценка на физическата годност на водач, издадена от съответната ТОЛЕК - за компетентния административен орган не е съществувала друга възможност, освен да издаде процесната заповед, с която да отнеме временно свидетелството за управление на МПС на Д. до отпадане на основанието за това, т. е. административният орган в случая е действал в условията на обвързана компетентност и не е имал право на преценка.

Необходимо е да се отбележи, че с тази принудителна мярка не се цели да се санкционира/накаже нарушител и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигане правно определен резултат - осигуряване на безопасността на движението по пътищата и предотвратяване извършването на административни нарушения. В този смисъл съдът счита, че оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона.

Изложеното до тук сочи на извод, че в случая не са налице основания за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна, поради което жалбата против нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 200 лева съобразно приложимите чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, в редакцията, действаща към датата на приключване на устните състезания по делото (изм., ДВ, бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 година).

 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х. С. Д., [ЕГН], от [населено място], [улица], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0813-000164 от 09.06.2025 г., издадена от Началник група към ОДМВР-Ямбол, Сектор „Пътна полиция“-Ямбол.

 

ОСЪЖДА Х. С. Д., [ЕГН], от [населено място], [улица], да заплати на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР, гр. Ямбол, с адрес: гр.Ямбол, ул. "Преслав" № 40, разноски по делото в размер на 200 (двеста) лева.

 

Решението не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.