Решение по дело №2448/2018 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 231
Дата: 10 април 2019 г. (в сила от 7 май 2019 г.)
Съдия: Мария Ангелова Ангелова
Дело: 20185640102448
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

  231 / 10.04.2019 година, гр. Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Хасковският районен съд Първи граждански състав

На единадесети март през две хиляди и деветнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

                                                                Председател : Мария Ангелова

                                                                    Членове :  

                                                                    Съдебни заседатели:      

Секретар Михаела Бончева

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова

Гражданско дело номер 2448 по описа за 2018 година, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 405 ал.1, вр. чл.399 от Кодекса за застраховането КЗ/, от Р.С.Я. с ЕГН ********** ***; против ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Триадица, пл. „Позитано” №5, представлявано от изпълнителните директори Н.Д.Ч.и К.Р..

Ищцата твърди, че на 12.07.2017 г. в гр. Пловдив по време на движение по продължението на бул. „Цар Борис III Обединител“, до № 3, С.А.К., като водач на лек автомобил /л.а./ „Киа Спектра“ с рег. № ****, при движение на заден ход не се убедил, че пътят зад него е свободен, в следствие на което блъснал намиращия се зад него л.а. „Ауди А4“ с рег. № *****, управляван от Д.М.Я.. За настъпилото ПТП съставен бил протокол за ПТП с рег. № 1672892/ 12.07.2017 г. Към датата на настъпване на ПТП, ищцата била сключила с ответника застрахователна полица № 4704171220000671 по застраховка „Каско Стандарт“, валидна за периода 09.07.2017 г. – 09.07.2018 г. По силата й, застрахователят се задължил, при настъпване на застрахователно събитие, представляващо покрит риск, да изплати застрахователно обезщетение. За настъпилото застрахователно събитие, ищцата уведомила ответника, образувал щета № 470417171736142, по която й изплатил сумата от 1 396,10 лв. по банкова сметка, ***,10 лв. за причинените по л.а. вреди и 300 лв. за пътна помощ за транспорт на увредения л.а. от Пловдив до Хасково, за което представена била фактура № 2009/19.07.2017 г. от „Бамзи-1“ ООД. С така извършеното плащане ответникът признал основателността на ищцовата претенция, като спорен оставал единствено размерът на дължимото обезщетение. Според ищцата, изплатеното й от ответника обезщетение било в занижен размер, т.к. с него ищцата не могла да възстанови всички причинени вреди по л.а. След направено запитване в автосервиз се установило, че необходимата стойност за възстановяване на л.а. била в размер на 3 596,10 лв., респ. със сумата за репатриране на л.а. – всичко общо 3 896,10 лв. Така ответникът ощетил ищцата със сумата от 2 500 лв., представляваща разлика между действителния размер на вредите и заплатеното й обезщетение. Според чл.386 ал.2 от КЗ, застрахователят бил длъжен да заплати застрахователно обезщетение, равно на размера на действително претърпените вреди към момента на настъпване на събитието. Т.к. ответникът не изпълнил това си задължение, за ищцата налице бил правен интерес да предяви настоящия й иск. Предвид изложеното, тя иска, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника, да й заплати застрахователно обезщетение в размер на 2 212 лв., представляващо разликата между действително дължимото й /3 762,05 лв./ и заплатеното й /1 549,96 лв./ обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 12.07.2017 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски. В допълнително депозирана по делото молба, ищцата признава, че ответникът допълнително на 22.02.2018 г. й е заплатил сумата от 153,86 лв. В открито съдебно заседание ищцата се представлява от пълномощник, който поддържа иска и претендира уважаването му изцяло, като основателен и доказан.

Ответникът депозира отговор на исковата молба в законоустановения 1-месечен срок по чл. 131 ал.1 от ГПК, като признава, че е сключил застрахователен договор за застраховка „Каско Стандарт", обективиран в застрахователна полица № 4704171220000671, валидна от 09.07.2017 г. до 09.07.2018 г. Със сключване на застрахователния договор, застрахованият приел Общите условия /ОУ/ на дружеството по застраховка „Каско Стандарт", в които били дефинирани покритите рискове, изключенията от покритие и начинът за изчисление на застрахователно обезщетение. Именно съгласно тези ОУ и глава III т. V, ответникът изчислил и изплатил обезщетение, като взел предвид, че процесният автомобил попадал в четвърта група, т.к. от датата на неговото производство или първа регистрация изтекли над 13 години. В заявлението си за изплащане на застрахователно обезщетение, ищецът сам посочил, че иска същото да бъде извършено по експертна оценка. Ответникът възразява, че е налице тотална щета, т.е. пълна загуба, при което приложими били ОУ и глава IV. В тази връзка прави възражение и за датата, от която се търси изплащане на лихва, която според решение № 44/ 02.06.2015 г. по т.д № 775/2014 г., ТК, 1 търг., се дължала от датата на представяне на доказателства за свалянето на л.а. от отчет. Предвид изложеното, определеното и изплатено от ответника обезщетение било правилно определено и достатъчно по размер. Ответникът оспорва твърдението, че са изплатени само 1 396,10 лв., т.к. изплатил и допълнителна сума, в резултат на подадено възражение от страна на застрахования, в размер на 153,86 лв. на 22.02.2018 г. В допълнително депозирана по делото молба ответникът уточнява, при условията на алтернативност, че ако се установяло наличие на тотална щета, то приложима била глава IV от ОУ, а ако щетата не била тотална, то приложима била глава III от ОУ. В открито съдебно заседание ответникът се представлява от пълномощник, който поддържа отговора на исковата молба и иска отхвърлянето на предявения иск изцяло, като неоснователен и недоказан, като му се присъдят направените по делото разноски.

           Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:

Ищцата е собственик на л.а. „Ауди А4“ с рег. № *****, видно от свидетелство за регистрация на МПС част 2 с № ****. Същият успешно е преминал технически преглед на 05.05.2017 г., със следващ преглед след година, видно от удостоверение за техническа изправност – протокол № 132391BG. Този л.а. е бил управляван от Д.М.Я. при настъпилото ПТП, за което е бил съставен протокол за ПТП с № 1672892/ 12.07.2017 г. Видно от него, това ПТП се е състояло на 12.07.2017 г., в 13,50 часа, в гр. Пловдив, на бул. „Цар Борис III Обединител“, продължение пред № 3, като л.а. на ищцата е отразен като участник 2. За участник 1 в ПТП е посочен л.а. „Киа Спектра“ с рег. № *****, собствен на „Оптимал-2009“ ЕООД-Асеновград, управляван от С.А.К., който при движение на заден ход не се убеждава, че пътят зад превозното средство е чист и блъска участник 2 в предна лява част. Отразени са видимите щети по двете МПС, като по ищцовия са в предна лява част и др. В протокола за ПТП е отразено, че и двата участника в ПТП са с валидни застраховки „ГО“ при съответни застрахователи. В протокола се сочи, че е съставен същия ден в 14,20 ч., като инцидентът е посетен на място, а спрямо участник 1 е взето административно отношение по чл.40 ал.1, с акт. Същият е подписан от двамата участника и от съставителя. Ищцата, като застрахован, е сключила с ответника, като застраховател, за процесния си л.а. застрахователна полица № 4704171220000671 по застраховка „Булстрад Каско Стандарт“, валидна за периода 09.07.2017 г. – 09.07.2018 г. Застрахователното покритие е основно покритие - пълно Каско, допълнителни покрития – помощ на пътя и изплащане на обезщетение само по експертна оценка. Страните са се споразумели за разсрочване на застрахователната премия на 4 вноски, първата от които в размер на 93,69 лв. платима при сключване на договора, а втората на 09.10.2017 г. За плащането на първата премия по делото се представи сметка  № 20170323392/ 04.07.2017 г., издадена от ответника на ищцата. Ответникът представи по делото - Общи условия на застраховка „Булстрад Каско Стандарт” и Общи условия на „Асистанс за чужбина”, приети от УС на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” на 05.12.2011 г., с последна промяна от 23.03.2016 г. На 17.07.2017 г. ищцата е подала до ответника заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховки „Каско” и „Гражданска отговорност” на автомобилистите при имуществени щети, в резултат на процесното ПТП, посочени в предна лява част на автомобила и описани като – предна броня, калник преден ляв и др., избрала е да получи обезщетението по своя банкова сметка, ***. На името на водача на процесния л.а., като получател, е издадена фактура № **********/19.07.2017 г. от „Бамзи 1” ООД- Харманли, като доставчик, на услугата репатриране на автомобил Пловдив-Хасково, на стойност от 300 лв. с ДДС, с падеж на същата дата. На 31.07.2018 г. ответникът е съставил опис на претенция № 50-05050-00712/17/17.07.2017 г. по 470417171736142, включваща: облицовка пр.броня – 1 бр., средна степен на деформация и боя; калник пр.л., аморт.пр.л., кормилна рейка, корм.щанга пр.л., компресор климатик и интеркулер /междинен охладител/ - всички шест описани позиции – в количества от по 1 брой и за подмяна, за първата и боя. Доклад по щетата № 470417171736142 е изготвен от ответника на 22.08.2017 г., с който е предложил, да се изплати обезщетение по застраховка Каско за отстраняване на щетите от процесното ПТП по л.а. на ищцата, а именно – общо сумата от 1 396,10 лв., от която 300 лв. за репатриране и 1 096,10 лв. за калкулирано обезщетение – платими по банкова сметка ***, за съществуването на която се представи удостоверение. По същата сметка, ответникът е превел на ищцата сумата от 1396,10 лв., видно от преводно нареждане за кредитен превод уник.рег.№ 20170823029970026161/ 23.08.2017 г. от „Банка  ДСК” ЕАД. Ищцата е подала възражение с вх. № 018/04.10.2017 г. до ответника по процесната щета, че изплатеното й обезщетение от 1396 лв., било недостатъчно за ремонта на щетите. Сочи, че видно от проформа – фактури било, че за възстановяването на описаните в описа увреждания необходима била сумата от 3 645 лв. Ето защо и на основание чл.208 ал.3 от КЗ, тя е поискала преразглеждане на претенцията й и коригиране на обезщетението до посочената сума, като й се изплати и интеркулера. Приложила е проформа фактура- оферта № SO1000089687/01.09.2017 г. от „Елит Кар” ООД – Варна и оферта за ремонт от 13.09.2017 г. от „Шишков Дизел” ООД – Хасково. В изготвено от експерт становище от 10.10.2017 г. по възражението се сочи, че няма основание за корекция и доплащане по щетата, т.к. оценката била направена по методиката към ОУ на застраховка Каско стандарт, а радиатор интеркулер не фигурирал в описа, предвид на което не можел да бъде изплатен. В този смисъл е и изпратеният от ответника до ищцата отговор с писмо с изх. № 1793/УККЗПОЕ/ 13.10.2017 г. Сочи се, че размерът на обезщетението бил правилно определен по правилата на глава III раздел V т.1, като в калкулацията не било включено увреждането на интеркулера, т.к. той не бил представен за оглед при завеждането на щетата. Ответникът представи по делото и негово ново опис - заключение по същата претенция от 07.11.2018 г., с посочен начин на обезщетение – експертна оценка, в което е посочил за подмяна и интеркулер /междинен охладител/ - 1 бр., на стойност 153,86 лв. Този детайл е посочен и в допълнително опис- заключение по щета № 50-05050-00712/17 от 12.02.2018 г. на ответното дружество. Цитираната сума от 153,86 лв. ответникът е превел на ищцата, видно от преводно нареждане за кредитен превод уник. рег.№ 20180222029970033832/ 22.02.2018 г. от „Банка  ДСК” ЕАД.

          За цялостното изясняване на фактическата обстановка по делото, по искане и на двете страни, съдът назначи и изслуша съдебно-автотехническа експертиза, чието заключение приема като компетентно и безпристрастно дадено. Вещото лице се е запознало с материалите по делото, извършило е необходимите му проучвания, замервания и изчисления; приложило е снимков и табличен материал. То е изяснило механизма на настъпване на процесното ПТП и настъпилите в негов резултат щети, които описва и които съответстват на горепосочените данни по протокола за ПТП. Експертизата сочи, че пострадалият л.а. е ударен в предна лява част, при което са настъпили деформации по предни броня и ляв калник, както и намиращите се зад тях конструктивни детайли и агрегати. Деформацията на лявата част от облицовката на предната броня допускала възстановяване със средна сложност и последващо боядисване. Деформираният преден ляв калник подлежал на подмяна и на боядисване. Увредени и за подмяна били още – преден ляв амортисьор, кормилен механизъм /зъбна рейка/, кормилна щанга – лява, компресор за климатик, интеркулер. Действителната стойност на л.а., според правилото на чл.400 от КЗ, към датата на ПТП 12.07.2017 г. вещото лице изчислява на сумата от 5 960 лв. Действителната стойност на щетите по процесния л.а. била сумата от разходите за подмяна и ремонт на увредените части, както и за последващо боядисване, а именно – всичко общо 1 320,09 лв., с ДДС, което определяло щетата като частична. Изчислението било направено по методиката в ОУ – глава III раздел V. Действителната стойност на вредата, определена без редукция на подменените детайли, с ДДС, и при цена на монтьорския труд от 12 лв., без ДДС в доверен сервиз, възлизала на 3 773,78 лв. Стойността на разходите за възстановяването на л.а. не били по-големи от 70% от действителната му стойност, при което щетата била частична и възстановяването било икономически обосновано. Стойността на вредите по л.а. по средни пазарни цени за труд, материали и нови авточасти, без прилагане на овехтяване, била 3 994,58 лв., или 67% от действителната му стойност към момента на ПТП. Същата стойност в заключителната част на заключението си експертизата сочи в размер на 3 762,05 лв. или 63% от действителната стойност на л.а. към момента на ПТП. Вещото лице сочи, че е налице причинно – следствена връзка между настъпилото ПТП и причинените вреди на л.а. В описа по щетата нямало повреди, които по разположение и сложност да не отговарят на механизма на ПТП. Ударът, нанесен от неправилно движещ се назад л.а., предизвикал увреждане на елементите от кормилното управление на ищцовия л.а. и е причинило загуба на неговата управляемост. Л.а. се е нуждаел от репатриране, т.к. е бил в невъзможност да се управлява, стойността на която услуга експертизата изчислява на 300 лв. с ДДС.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на предявения иск:

Исковата претенция е насочена пряко против застрахователя, неизплатил изцяло претендираното застрахователно обезщетение по депозирано уведомление, на основание сключен между страните застрахователен договор за имуществена застраховка от ищеца, за настъпило застрахователно събитие - ПТП. Съгласно чл.405 ал.1 от КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, като срокът не може да е по-дълъг от срока по чл.108 ал.1 – 3 или ал. 5. Съгласно разпоредбата на чл.386 ал.1 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност), освен когато това е предвидено в този кодекс. Според ал.2 от същия, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. В хода на производството по този иск следва да бъде установено, от една страна, наличието на валидно правоотношение между страните по делото – застрахован и застраховател, възникнало по силата по валидно сключена между тях застраховка „Каско” на МПС. От друга страна, е необходимо да се установят обстоятелствата, породили правото на застрахования да получи обезщетение по сключения от него договор за имуществена застраховка. Следва да бъдат установени и елементите от фактическия състав на деликта - противоправно поведение, увреждане, причинна връзка между тях и вина на деликвента, като в областта на гражданската отговорност за вреди вината се предполага до доказване на противното. Съдът намира, че в хода на настоящото производство се установява наличието на горепосочените предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника като застраховател.

Не е спорно по делото, а и от събраните писмени доказателства е установява, че към датата на процесното ПТП 12.07.2017 г. и за процесното собствено на ищцата МПС - л.а. „Ауди А4“ с рег. № *****, между нея, като застрахован, и ответника, като застраховател, е бил валидно сключен и е действал договор за застраховка „Булстрад Каско Стандарт“, считано за периода 09.07.2017 г. – 09.07.2018 г. Към същата дата е била платена и дължимата първа от разсрочените застрахователни премии по договора. Не са спорни по делото и обстоятелствата по възникване на процесното ПТП, вината за настъпването му, причинените на ищцовия л.а. имуществени вреди. Те се доказаха по категоричен начин от събраните по делото доказателства, което изцяло кореспондира с ищцовата теза. Установи се, че това ПТП се е състояло на 12.07.2017 г., в 13,50 часа, в гр. Пловдив, на бул. „Цар Борис III Обединител“, продължение пред № 3, като л.а. „Киа Спектра“ с рег. № *****, собствен на „Оптимал-2009“ ЕООД-Асеновград, управляван от С.А.К., при движение на заден ход не се убеждава, че пътят зад превозното средство е чист и блъска л.а. на ищцата, управляван от Д.М.Я.. Спрямо виновния водач на МПС е било взето и административно отношение за неспазване на императивната разпоредба на чл.40 ал.1 от ЗДвП. Още със съставянето на протокола за ПТП, в него са отразени видимите щети по ищцовия л.а. - в предна лява част. Същите се установиха по несъмнен начин от съставените описи, доклади и заключения по образуваната при ответника за случая преписка по щетата № 470417171736142, както и от заключението на назначената по делото съдебно-автотехническа експертиза. Тази преписка е била образувана при ответника, по заявление на ищцата от 17.07.2017 г., с което го е уведомила за настъпилото застрахователно събитие, в законоустановения срок по чл.403 ал.1 от КЗ. В съставения на 31.07.2018 г. от ответника опис на претенцията, са описани следните щети: облицовка пр.броня – 1 бр., средна степен на деформация и боя; калник пр.л., аморт.пр.л., кормилна рейка, корм.щанга пр.л., компресор климатик и интеркулер /междинен охладител/ - всички шест описани позиции – в количества от по 1 брой и за подмяна, за първия и боя. Експертизата посочи, че пострадалият л.а. е ударен в предна лява част, при което са настъпили деформации по предни броня и ляв калник, както и намиращите се зад тях конструктивни детайли и агрегати. Деформацията на лявата част от облицовката на предната броня допускала възстановяване със средна сложност и последващо боядисване. Деформираният преден ляв калник подлежал на подмяна и на боядисване. Увредени и за подмяна били още – преден ляв амортисьор, кормилен механизъм /зъбна рейка/, кормилна щанга – лява, компресор за климатик, интеркулер. От заключението на вещото лице съдът приема за установено още, че е налице причинно – следствена връзка между настъпилото ПТП и причинените подробно описани вреди на л.а. В описа по щетата няма повреди, които по разположение и сложност да не отговарят на механизма на ПТП.

Основният спорен въпрос между страните по делото е, дали с изплатеното от ответника на два пъти застрахователно обезщетение на ищцата изцяло са обезщетени, според законовите изисквания, претърпените от процесното ПТП имуществени вреди. След съвкупната преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът достига до отрицателен отговор на този въпрос. Според чл. 386 ал. 2, вр. чл.405 ал.1 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400 ал. 2 от КЗ,за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения, както следва: решение № 6/ 02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение № 115/ 09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/ 2014 г. на ВКС, II т. о. Същата е постановена при действието на КЗ /отм./, но е приложима и в настоящия случай, съгласно която за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество като увредената вещ. Съгласно заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните, стойността на вредите по ищцовия л.а. по средни пазарни цени за труд, материали и нови авточасти, без прилагане на овехтяване, е в размер на 3 762,05 лв. или 63% от действителната му стойност към момента на ПТП. В тази връзка изцяло неоснователно е ответното възражение, че увредата на процесния автомобил представлява тотална щета. Стойността на разходите за възстановяването на л.а. не са по-големи от 70% от действителната му стойност, при което щетата и частична и възстановяването е икономически обосновано. По процесната щета ответникът е заплатил на ищцата преди предявяване на иска сумите от 1 396,10 лв. на 23.08.2017 г. и 153,86 лв. на 22.02.2018 г., всичко общо 1 549,96 лв. Тази сума следва да се приспадне от горепосочената обща стойност от 3 762,05 лв., като разликата от 2 212,09 лв. е дължима от ответника на ищцата по процесната претенция. Доколкото обаче искът е предявен за сумата от 2 212 лв., същият следва да се уважи изцяло в този размер, ведно със законната лихва от датата на предявяването му 16.10.2018 г. до окончателното изплащане.

Предвид изцяло уважения иск и на основание чл.78 ал.1, вр. чл.80 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата и деловодни разноски в общ размер на 638,50 лв., включващи разноски за държавни такси от 88,50 лв., за депозит за вещо лице от 150 лв. и за адвокатско възнаграждение от 400 лв.

             Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 

          ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Триадица, пл. „Позитано” № 5, представлявано от изпълнителните директори Н.Д.Ч.и К.Р.; ДА ЗАПЛАТИ на Р.С.Я. с ЕГН ********** ***; сумата от 2 212 лева, представляваща неизплатено обезщетение за нанесени имуществени вреди по неин лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № *****, в следствие на ПТП с участието на този автомобил и на лек автомобил „Киа Спектра“ с рег. № *****, настъпило на 12.07.2017 г., в 13,50 часа, в гр. Пловдив, на бул. „Цар Борис III Обединител“, продължение пред № 3, за което е бил съставен протокол за ПТП с № 1672892/12.07.2017 г. и при ответника е била образувана преписка по щета № 470417171736142; ведно със законната лихва от датата на предявяването на иска 16.10.2018 г. до окончателното изплащане; както и сумата от 638,50 лева, представляваща деловодни разноски.

 

           Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

СЪДИЯ : /п/не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар:М.Б.