Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на шестнадесети
април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при участието на секретаря Елеонора Г., като разгледа
докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 7533 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С решение от 18.03.2020 г.,
постановено по гр. д. № 21686/2018 г. по описа на СРС, IІ ГО, 170 състав, М.Г.Г. и Р.М.Д. са осъдени да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, на основание
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЗД, разделно – сумата
от по 773, 96 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода
м.02.2015 г. - м.04.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Исковете за цена за
доставена топлинна енергия срещу ответниците са
отхвърлени за разликата до пълния предявен размер от по 914, 40 лв. Изцяло
отхвърлени са и предявените срещу тях искове с правно основание чл.86 ЗЗД за
присъждане на обезщетение за забава върху главницата за доставена топлинна
енергия. Ответниците са осъдени да заплатят на ищеца,
на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, сумата от по 292, 22 лв., разноски по
делото и по 35, 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач „Т.С.“
ЕООД.
Срещу
постановеното съдебно решение в частта, с която са отхвърлени предявените
искове, е депозирана въззивна жалба от ищеца „Т.С.“
ЕАД. Излага съображения, че решението в обжалвана част е неправилно,
постановено в нарушение на материалния закон. Заявява, че в раздел VII от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди на потребители в гр. София от 2008 г., в раздел „Заплащане
на ТЕ“, чл.32, ал.1 е определен редът и срокът за заплащане месечните дължими
суми за топлинна енергия, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят. В този смисъл срокът на
задължението за заплащане на дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури, е най - късно до края на текущия месец, следващ месеца на
доставката на топлинна енергия. В чл.33, ал.2 от Общите условия от 2014 г., в
сила от 12.03.2014 г., е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за
отчетния период кредитни известия на стойността на месечните фактури и една
обща фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период. Клиентите не заплащат обезщетение за забава,
съгласно чл.33, ал.4 до изравняване на отчетния период. Едва след това се
начислява обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху
общата фактура. Задълженията за процесния период м. 05.2014 г.
– м.01.2015 г., стават изискуеми едва след издаването на общата фактура от
31.07.2015 г., като от този момент следва да тече давностния
срок. Същата е приложена по делото като в подточки 1, 2 и 3 са посочени
конкретно за периода сумата за реално потребеното
количество топлинна енергия, платените суми и дължимите обезщетения за забава.
Издадените кредитни известния за прогнозно начислени суми за периода погрешно са
възприети като изискуеми задължения по фактури. Заявява, че задължението става
изискуемо в посочения от общите условия срок след издаването на общата фактура,
поради което към датата на депозиране на исковата молба дължимите суми не са
погасени по давност. Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява от топлопреносното
дружество при публично известни Общи условия, които се одобряват от ДКВР към
Министерски съвет и които влизат в сила в едномесечен срок след публикуването
им в един централен и един местен ежедневник. Същите имат силата на договор
между „Т.С.” ЕАД и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо
изричното им приемане от страна на потребителите. По делото не е установено ответниците да са упражнили правата си по чл.150, ал.3 ЗЕ,
поради което спрямо тях са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна
енергия от топлопреносното дружеството. Твърди, че
общата фактура за отоплителния сезон 2014 г. – 2015 г. е публикувана на
15.08.2014 г., във връзка с което има съставени констативни протоколи, на
основание чл.539 ГПК на съответните дати. Същите не са ангажирани по делото, тъй
като не са изискани решаващия съд. Моли съда да отмени решението в обжалваната
част и да уважи изцяло предявените искове, като му присъди направените по
делото разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от насрещната страна.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е
постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответниците М.Г.Г. и Р.М.Д., чрез
адв. В. Н.- САК, назначена по реда на чл.47, ал.6 ГПК. Излагат съображения, че решението в обжалваната част е правилно и
законосъобразно. Считат, че първоинстанционният съд
правилно е приел, че част от вземането за главница за топлинна енергия за
периода 01.05.2014 г. – 01.01.2015 г. е погасено по давност, предвид датата на
подаване на исковата молба – 30.03.2018 г. Молят съда да потвърди решението в
обжалваната от ищеца част.
Трето лице – помагач на страната на
ищеца „Т.С.“ ЕООД, не е депозирало в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор
на въззивната жалба.
Решението в частта, с която са
уважени предявените искове, е влязло в сила като необжалвано.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е
сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, предявени срещу наследниците на Д.Г.А.. Ищецът
твърди, че последната е била клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ за топлоснабден имот –
апартамент 48, находящ се в гр. *******абонатен № 139178,
като му дължи сумата от общо 2 183, 56 лв., от които 1 828, 80 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2014
г. – 30.04.2016 г., отразена в обща фактура № ********** от 31.07.2015 г. за
отоплителен сезон 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г. и обща фактура № ********** от
31.07.2016 г. за отоплителен сезон 01.05.2015 г. – 30.04.2016 г. и незаплатена
топлинна енергия по изравнителни сметки, отразени във фактури №
**********/30.09.2016 г. за м.04.2016 г., № **********/30.09.2016 г. за периода
м.10.2015 г. – м.03.2016 г., № **********/30.09.2016 г. за периода м.07.2015г.
– м. 09.2015 г. и № **********/30.09.2016 г. за периода м. 05.2015 г. –
м.06.2015 г., сумата от 292, 23 лв. – лихва за забава за периода 15.09.2015 г.
– 28.12.2017 г., както и сумата от общо 62, 53 лв. за услугата дялово разпределение
за периода м.05.2015 г. – м.04.2016 г., от която: 51, 04 лв. – главница и сумата
от 11, 49 лв. лихва, ведно със законната лихва върху главниците от датата на
депозиране на исковата молба – 30.03.2018 г. до окончателното изплащане. Моли съда да постанови решение, с което да
осъди наследниците на Д.Г.А.да заплатят посочените суми, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане, както
и сторените по делото разноски, включително и за юрисконсултско
възнаграждение.
С разпореждане от 05.04.2018 г. СРС,
170 състав, оставил исковата молба без движение като указал на ищеца в
едноседмичен срок да внесе държавна такса за предявените искове, както и да
уточни ответниците срещу които ги предявява.
С молба от 22.05.2018 г. ищецът представил
доказателства за внесена държавна такси и уточнил, че исковете, предмет на
делото, са предявени срещу М.Г.Г. и Р.М.Д., като наследници
на Д.Г.А.. Претендира вземанията му да бъдат заплатени от ответниците
при равни квоти - от по 1/2, както следва: сумата от общо по 1 091, 78
лв., от която: 914, 40 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г., отразена в обща
фактура № ********** от 31.07.2015 г. за отоплителен сезон 01.05.2014 г. –
30.04.2015 г. , както и сумата отразена в изравнителна сметка №
**********/30.09.2016 г. за м.04.2016 г., № **********/30.09.2016 г. за периода
м.10.2015 г. – м.03.2016 г., № **********/30.09.2016 г. за периода м.07.2015г.
– м. 09.2015 г. и № **********/30.09.2016 г. за периода м. 05.2015 г. –
м.06.2015 г., сумата от по 146, 11 лв. – лихва за забава за периода 15.09.2015
г. – 28.12.2017 г., както и сумата за дялово разпределение на стойност от по
31, 26 лв. за периода м.05.2015 г. – м. 04.2016 г., от която по 25, 52 лв. –
главница и по 5, 75 лв. лихва, ведно със законната лихва върху главниците от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК
писмен отговор ответниците М.Г.Г.
и Р.М.Д., чрез адв. В. Н.- Г., назначена по реда на
чл.47, ал.6 ГПК да ги представлява по делото, оспорват предявените искове по основание
и размер. Правят възражение за изтекла погасителна давност за част от сумите.
Оспорват извлечението от сметки по месеци за процесния
период като годно доказателствено средство, тъй като
не става ясно кой го е издал и в какво качество. Считат, че не е доказано какъв
дял от общата потребена топлинна енергия и битово
горещо водоснабдяване е определен за процесния имот.
Заявяват, че липсват доказателства, че общия топломер и водомер в абонатната
станция са преминали необходимия периодичен метеорологичен контрол. Молят съда да
отхвърли предявените искове.
Представена е молба от ДСК „Жилищно кредитиране” до нотариус при Народен съд – гр. София за вписване на законна ипотека върху апартамент № 48, находящ се в гр. София, ж.к. *******, за обезпечаване изплащането на отпуснат заем за жилищно строителство на 16.11.1992 г. на Д.Г.А.и М.Г.Г.. Ипотеката е вписана под № 26941 на 25.11.1992 г.
Съгласно удостоверение
за наследници, издадено от район „Люлин”, гр. София, Д.Г.А.е починала на
29.11.2015 г., като е оставила двама наследници по закон: М.Г.Г. - дъщеря и Р.М.Д. - син.
Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на собствениците
на етажна собственост, находяща се в гр. София, ж. к.
„*******, на 22.09.2002 г. етажните собственици са взели решение да се сключи
договор с „Т.С.“ ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение на
топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен
и списък на етажните собственици, които с подписите си са
удостоверили горното решение.
На 10.10.2002 г. е сключен договор № 4732 между „Т.С.“
ЕООД и етажната собственост с адрес: в гр. София, ж.к. „*******, по силата на
който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за
регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и
предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за
консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация
от „Т.С.“ ЕАД за показанията на топломера за отчетния период.
Пред СРС е ангажиран договор № У94/01.11.2007 г.,
сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител и „Т.С.“ ЕООД – изпълнител, при общи
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по
чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя,
който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от
ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на
възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
От заключението на вещото лице И.У.по
изслушаната пред СРС съдебно - техническата експертиза се установява, че абонатната
станция в процесната сграда захранва входовете В и Г.
Общият топломер се отчита ежемесечно по електронен път чрез електронно
устройство, с което се снемат показанията на топлинната енергия в 0.00 часа на
първо число на месеца. Същият е преминал изискуемите метеорологични проверки през
две годишен период, без да са констатирани отклонения извън допустимите
стойности. От отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати
технологичните разходи за сметка на топлопреносното
дружество, а чистото количество топлинна енергия, което отива при абонатите е
разпределено между тях пропорционално за отопление и битово горещо
водоснабдяване. В процесния имот да периода м.05.2014
г. – м.04.2016 г. е имало 3 бр. отоплителни тела с индивидуални разпределители
на разхода на отопление, монтирани в кухнята, банята и стаята, както и 2 бр.
лири монтирани в тоалетната и мокрото помещение, без монтирани уреди. Уредите в
банята, кухнята и стаята са отчетени на 22.05.2015 г., като отчета е подписан
от потребителя. За периода 2014 г. – 2015 г. и 2015 г. – 2016 г. има служебно
изчислена топлинна енергия за двете лири на база инсталирана мощност. За
периода 2015 г. – 2016 г. няма осигурен достъп за отчет на двете определени за
това дати – 14.05.2016 г. и 21.05.2016 г., за което е изготвен протокол.
Начислена е служебно топлинна енергия на база инсталирана мощност в кухнята,
стаята и банята. В имота е имало монтирани и 2 бр. водомери за топла вода, като
при отчета за периода 2014 г. – 2015 г. е констатирано, че единият водомер е
със замърсен екран и не може да бъдат прочетени числата. За същия период
топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е изчислен на база отчет на
редовния водомер и служебно начислена топлинна енергия за БГВ на база прогнозни
стойности на нередовния водомер. През периода 2015 – 2016 г. отново не е
осигурен достъп за отчет на водомерите, поради което е изчислена служебна
топлинна енергия за БГВ на база 1 потребител при разход 140 л на денонощие,
коригиран спрямо показанията на общия водомер в сградата, пропорционално на
потреблението само на потребители с неотчетени водомери и нередовни такива. Топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация е
изчислявана съгласно Наредба № 16-334/06.04.2007 г. върху пълната отопляема
кубатура на имота от 205 куб.м. за процесния период
няма изчислена топлинна енергия за отопление на общите части на сградата, тъй
като радиаторите в стълбището са демонтирани на 14.10.1999 г. Вещото лице е
установило, че за периода 2014/2015 г. топлинната за битово горещо
водоснабдяване е занижена, тъй като при нередовен водомер е следвало да се
изчисли служебно топлинна енергия на база брой потребители. За останалите
периоди и компоненти изчисленията са извършени от фирмата за дялово разпределение
в съответствие с нормативните изисквания. От фирмата за дялово разпределение при
изготвяне на изравнителни сметки за периода м.05.2014 г. – м.04.2015 г. е
установена сума за връщане от -98, 05 лв., а за м.05.2015г. – м. 04.2016 г. –
сума за доплащане +948 лв. Така размерът на дължимата сума за процесния период за отопление на процесния
имот, сградна инсталация и битово горещо
водоснабдяване възлиза на сумата от общо 1 828, 83 лв., формирана като
сбор от общо фактурирана по прогнозни стойност сума от 978, 80 лв. и сума за
доплащане от изравнителни сметки в размер на 850, 03 лв. Вещото лице е
установило, че в посочената общо дължима сума не са включени предишни неплатени
и просрочени суми и лихви по тях.
Пред СРС е изслушана и съдебно -
счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице Пенка Делчева, от чието
заключение се установява, че няма данни за извършени плащания за покриване на
начислените суми за исковия период. Общият размер на неплатената главница за
доставена топлинна енергия възлиза на 1 828, 80 лв., от които: 146, 39 лв.
за битово горещо водоснабдяване, 832, 41 лв. – отопление, 526, 16 лв. – по обща
фактура № 64991744/31.07.2015 г., 1 268, 73 лв. – по обща фактура №
75645826/31.07.2016 г., 33,91 лв. – доплащане от изравняване м.09.2016 г.,
както и сторнирани задължения с кредитни известния в
размер на -978, 80 лв. Размерът на обезщетението за забавено плащане върху
дължимите суми по процесните фактури с лихвен период
до 28.12.2017 г. възлиза на сумата от общо 292, 93 лв. Вещото лице
е установило, че дължимата сума за дялово разпределение за периода м. 05.2015
г. – м.04.2016 г. е 51, 04 лв., а размерът на лихвата за забава е 11, 60 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е
депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ – в
редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна
енергия“.
Понятието „потребител на топлинна
енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.42 ДР ЗЕ (отм.), действал до
17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва
топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на §1,
т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се
въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл
на понятието „потребител на топлинна енергия“. Съгласно новата редакция на
чл.153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР
№ 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк.
дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не
е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено,
че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153,
ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се
отнася и за редакциите на чл.153, ал.1 ЗЕ преди ДВ, бр.54 от 2012 г., визиращи
като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови
нужди.
Собственикът или титуляр на вещно право
на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се
смята потребител на отдадена от сградната инсталация
и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на
закона между битовия потребител и топлопреносното
предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при
публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от
потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните
собственици за присъединяване към топлопреносната
мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата
топлинна енергия.
Страните не спорят относно
обстоятелството, че ответниците, като наследници на Д.Г.А.,
са съсобственици на процесния недвижим имот при
посочените от ищеца квоти и в това си качество са клиенти на топлинна енергия.
Доводи в тази насока не са релевирани от страните в
настоящото производство. Ето защо и с оглед разпоредбата на чл.269 ГПК този
въпрос е извън пределите на въззивния контрол.
Съгласно разпоредбата на чл.139,
ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост,
се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредба №16-334
от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год.).
В случая измерването на
индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на
разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения
имот в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните
собственици на „Т.с.“ ЕООД с договор, сключен от упълномощен представител на
етажните собственици, като третото лице – помагал на ищеца е осъществявало
услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот
за исковия период.
В нормата на чл.156 ЗЕ е
регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост,
въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна
енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела
в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
За установяване стойността на
доставената до имота топлинна енергия по делото е допуснато изслушването на
съдебно - техническа експертиза. Експертното заключение е изготвено въз основа
на приложените по делото и допълнително изискани от фирмата за топлинно
счетоводно документи, въз основа на
които вещото лице е дало заключение относно реално потребената
от ответника топлинна енергия през процесния период,
в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е
съобразило, че топлинната енергия за имота през процесния
период е изчислена правилно, съобразно изискванията на действащата през периода
нормативна уредба. Съгласно експертното заключение размерът на дължимата сума за
м.05.2014 г. – м. 04.2016 г. възлиза на сумата от общо 1 828, 83 лв., формирана
като сбор от общо фактурирана по прогнозни стойност сума от 978, 80 лв. и сума
за доплащане от изравнителни сметки в размер на 850, 03 лв.
Ответниците своевременно
са релевирали по делото – с депозирания писмен
отговор на исковата молба, възражение за изтекла погасителна давност. Същото е
разгледано от решаващия съд. Като е приложил института на погасителната
давност, първоинстанционният съд е приел, че вземанията
на ищеца за исковия период са частично погасени.
С ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на
чл.111, б.„в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна
давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества
стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи
единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв
или различен размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД
давностният срок започва да тече от момента, в който
вземането е станало изискуемо.
В случая по отношение на вземанията
за периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г. приложение намират Общите условия за
продажба на топлинна енергия от ищцовото дружество на
потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014
г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г. и
вестник „19 минути“, в сила от 12.03.2014 г. Съгласно чл.33, ал.1 от Общите
условия от 2014 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача. Ищецът не е ангажирал по делото доказателства относно
момента на публикуване на месечните суми за исковия период на интеренет страницата си, а и липсват признания за това от
насрещната страна, поради което и на основание чл.114, ал.2 ЗЗД, следва да се
приеме, че давността започва да тече от деня, в който задължението е
възникнало. Предвид обстоятелството, че искът е предявен на 30.03.2018 г., към
този момент е изтекла погасителната давност за вземания, станали изискуеми
преди 30.03.2015 г., в каквато насока са изводите и на СРС. Това в случая се
явяват вземанията за м.05.2014 г. – м.02.2015 г. решаващият съд е приел, че
погасени по давност са вземанията за периода м.05.2014 г. – м.01.2015 г.
Предвид обстоятелството, че решението не е обжалвано от другата страна и на
основание чл.271, ал.1, изр.2 ГПК, положението на жалбоподателя не може да бъде
влошено с новото решение.
Неоснователно е и възражението на
жалбоподателя, че задълженията за периода м.05.2014 г. – м.01.2015 г., стават
изискуеми едва след датата на издаването на общата фактура от 31.07.2015 г. Релевантен
в случая е периодът на потребление, за който се отнася издадената обща фактура,
а не датата на издаване на последната и посоченият в нея срок за заплащането й.
Издаването на обща фактура съставлява способ за определяне окончателния размер
на доставената топлинна енергия през съответния отоплителен период, поради
което погасяването на вземанията на ищеца за този отоплителен сезон рефлектира
и върху вземанията по съставената обща фактура. Вземанията по общата фактура не
се отнасят за период, различен от съответния отоплителен сезон и са
функционално свързани с него.
По изложените съображения възражението
на жалбоподателя се явява неоснователно. Не са заявени оплаквания относно
установената стойност на топлинната енергия за периода 01.02.2015 г. –
30.04.2016 г., поради което и на основание чл.269 ГПК не следва да се излагат
съображения в тази насока.
Спори се между страни във въззивното производство и относно обстоятелството дали ответниците дължат обезщетението за забава в размер на
законната лихва върху стойността на потребената
топлинна енергия и за предоставената услуга дялово разпределение и съответно
дали същите са поставени в забава.
За периода от м.05.2014 г. до
м.04.2016 г. са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №
ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. Съгласно чл.32, ал.2 от
Общите условия от 2014 г. след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период
кредитни известия на стойността на месечните фактури и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.33, ал.2 от ОУ от 2014 г.
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период, в
30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача.
В чл.33, ал.4 от ОУ от 2014 г. е предвидено, че продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл.32, ал.2, ако не са заплатени в срока по ал.2. Ето защо, за да бъде поставен
длъжникът в забава, е необходимо ищецът да публикува фактурите за потребеното количество топлинна енергия на интернет
страницата си. Както в първоинстанционното, така и в
настоящото производство ищецът не е ангажирал доказателства относно
публикуването на фактурите на интернет страницата си, респ. относно датата, на
която е сторил това. Също така тези обстоятелства не са безспорни в отношенията
между страните. Ето защо и доколкото ищецът не е изпълнил доказателствената
си тежест да установи поставянето на ответниците в
забава, искът за заплащане на мораторна лихва се
явява изцяло неоснователен.
Тъй като крайните изводи на двете
инстанции съвпадат, решението в обжалваната му част следва да се потвърди.
По разноските по производството:
Ответниците по жалбата
не претендират сторените по делото разноски, каквито не са реално сторени,
поради което не следва да им се присъждат.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 18.03.2018 г.,
постановено по гр. д. № 21686/2018
г., по описа на СРС, II ГО, 170
състав, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК *******, с адрес ***, срещу М.Г.Г., ЕГН **********
и Р.М.Д., ЕГН ********** и двамата с адрес ***, искове с правно основание
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД срещу всеки от ответниците
за разликата над сумата от по 773, 96
(седемстотин седемдесет и три лева и деветдесет и шест стотинки) лв. до пълния
предявен размер от по 914, 40 (деветстотин
и четиринадесет лева и четиридесет стотинки) лв., представляваща стойност на
доставена топлинна енергия за периода м.05.2014 г. – м.01.2015 г., както и
изцяло са отхвърлени исковете предявени за лихва за забава на главницата за
топлинна енергия и дялово разпределение за забава за периода от 15.09.2015г. –
28.12.2017 г. съответно в размер на по 146,
11 (сто четиридесет и шест лева и единадесет стотинки) лв. и по 5, 75 (пет лева и седемдесет и пет
стотинки) лв.
Решението
в частта, с която са уважени предявените искове, е влязло в сила, като
необжалвано.
Решението
е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: „Т.С.“ ЕООД, ЕИК *******,
с адрес ***.
Решението
не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.