НОХД № 125/2020
год.
МОТИВИ:
Обвинението против подсъдимия Р.Е.А. ***, ЕГН ********** е
за престъпление по чл.195 ал.1, т.3 във вр. с чл.194 ал.1от НК, а именно затова,
че на 21/22.10.2018 г., в гр. Пазарджик, чрез разрушаване на прегради, здраво
направени за защита на имот-задно стъкло на т. а. „Мерцедес“, с peг. № ***, е отнел
чужди движими вещи- 1 бр. спален комплект „Kararsan Merfrusan“, съдържащ горен /плик/ и долен чаршаф и 4 калъфки за възглавници, с
размери 200/220 см., 1 бр. спален комплект, съдържащ горен /плик/ и долен
чаршаф и 4 калъфки за възглавници, 1 бр. горен чаршаф /плик/ за юрган, с
размери 200/220 см., 1 бр. долен чаршаф, с размери 200/220 см., 1 бр. покривало
за легло, с размери 130/200 см. и детски спален комплект, съдържащ юрган и
долен чаршаф, на обща стойност 275 лв. от владението на Н.Г.П. и М. Г.П., без
тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
В
съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-гр.Пазарджик поддържа
изцяло така повдигнатото обвинение. Не прави нови искания и не сочи нови
доказателства. Излага подробни съображения по същество в хода на съдебните
прения. Пледира за осъдителна присъда с
налагане на наказание лишаване от свобода и с приложението на чл.55 и чл.66 от НК.
Подсъдимият не се явява лично в съдебно заседание.
Производството е проведено в негово отсъствие с участието на служебен защитник.
Последният пледира за преквалифициране на деянието по чл.197, т.3 от НК и
налагане на наказание пробация.
Районният
съд обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа
страна следното:
Към
инкриминираната дата подс. Р.А. ***, сам, отделно от родителите си. Последните
не му давали пари за издръжка, т.к. знаели, че употребява наркотици. До
въпросната дата той не бил криминално проявен и осъждан.
Пак към
инкриминираната дата семейството на свидетелите М.П. и Н.П. се занимавали с
продажба на спално бельо и килими по тържища в страната. Те живеели в
гр.Пазарджик на ул.“Петко Д. Петков“ № 12.
На
21.10.2018 г. вечерта, св.Н.П. паркирал пред дома си товарен автомобил
/микробус/ марка „Мерцедес“, с peг. № ***, в който имало стока, т.к. на следващия
ден сутринта трябвало да хода на пазар със съпругата си.
На
същата дата подс. Р.А. се разхождал в кв. „Изток“ на града. Когато се прибирал
към вкъщи, в началото на улицата, на която и той живеел - „Петко Д. Петков“,
видял паркирания микробус на сем. П.. Той знаел, че обитателите на къщата се
занимават с търговия на различни стоки и решил да открадне вещи от буса, които
продаде. Около полунощ на 21/22.10.2018г. подс. А. се върнал при автомобила,
взел камък, с който счупил задното му стъкло, след което взел 1 бр. спален
комплект „Kararsan Merfrusan“, съдържащ горен
/плик/ и долен чаршаф и 4 калъфки за възглавници, с размери 200/220 см., 1 бр.
спален комплект, съдържащ горен /плик/ и долен чаршаф и 4 калъфки за
възглавници, 1 бр. горен чаршаф /плик/ за юрган, с размери 200/220 см., 1 бр.
долен чаршаф, с размери 200/220 см. , 1 бр. покривало за легло, с размери
130/200 см. и детски спален комплект, съдържащ юрган и долен чаршаф. Веднага
след това занесъл стоките в дома си.
На
22.10.2018 г. сутринта св. П. установил, че бусът е взломен и са откраднати
вещи от него, след което посетил ПУ „Изток“ на РУ-МВР- Пазарджик, където подал
жалба.
Няколко
дни по-късно подс. А. продал на св. В.Ц.единия спален комплект за сумата от
20.00 лв.
След
проведените издирвателин мероприятие по повод жалбата на св.П., извършителят на
деянието, в лицето на подс. А. бил установен. Пред полицейските служители той
признал за извършеното и заявил, че част от вещите продал на св. Ц., а останалите се намират в
дома му. Веднага след това, с протокол за доброволно предаване от 07.11.2018г.
подс. Р.А. предал спален комплект, съдържащ горен и долен чаршаф и четири
калъфки за възглавници, горен чаршаф за юрган, долен чаршаф, покривало за легло
и детски спален комплект, съдържащ юрган и долен чаршаф. В резултата на
сведенията, които дал подсъдимия, полицейските служители установили
местонахождението на св.Ц.и с протокол за доброволно предаване от 07.11.2018 г.
тя предала спалния комплект, съдържащ горен и долен чаршаф и четири калъфки за
възглавници, който била закупила от А.. Всички вещи предмета на кражбата били върнати
с разписка на пострадалите.
По повод на
всичко това било отпочнато настоящото наказателно производство.
Видно от
заключението на изготвената по делото съдебно-оценъчна експертиза, което съдът
цени като обективно и компетентно, стойността на вещите, предмет на
посегателство, подробно описани по-горе, възлиза на сумата от 275 лв. по пазарни цени
към датата на извършване на деянието.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа
на показанията на свидетелите Н. и М. П. – дадени в съдебната фаза на процеса,
свидетелите Ц.и Углешов – дадени в ДП и приобщени към доказателствения материал
чрез прочитането им по реда на чл.281 от НПК, заключението на СОЕ, а също и от писмените
доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал по делото.
Съдът изцяло дава вяра на събраните гласни
доказателства, т.к. същите са хронологично точни, взаимно допълващи се и
кореспондират с останалия доказателствен материал, като по безспорен начин
очертават гореописаната фактическа обстановка. По този повод и поради
непротиворечивостта им, не се налага подробен анализ на всички събрани по делото
доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира, че от обективна и субективна страна, подсъдимият Р.А. е осъществил
престъпния състав на чл.197, т.3 във вр. с чл.195 ал.1, т.3 от НК, като на 21/22.10.2018г.
в гр.Пазарджик, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на
имот – взломил задно стъкло на т.а. „Мерцедес“ с рег. № ***, е отнел чужди движими
вещи – спално бельо, подробно описано по-горе, както и в диспозитива на ОА и
заключението на СОЕ на обща стойност 275 лв. от владението на Н.Г.П. и М. Г.П.,
без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като до
приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд откраднатите
вещи са били върнати.
Авторството
на горепосоченото деяние се доказа по един несъмнен начин от събраните по
делото писмени и гласни доказателства. Безспорно доказани са и останалите
обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване на престъплението.
Подсъдимият е имал представа и за всички обективни елементи на престъплението,
включително и кволифициращите. Съзнавал е, че отнема чужди движими вещи, т.к. с
действията си прекъсва владението на сем. П. над инкриминираните вещи и установява
свое такова. Съзнавал е, че върши всичко това без съгласието на собственика на
вещите и с намерението да ги свои като свои собствени. Съзнавал е и че за
установяването на владението над вещите разрушава преграда, здраво направена за
защита на имот, а именно като взломил задно стъкло на т.а. „Мерцедес“ с рег. № ***
и така си осигурил достъп до предмета на каржбата.
Подсъдимият
е предвиждал конкретно и е искал настъпването на общественоопасните последици
на деянието си, т.е. действал е с пряк
умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.
Тук
е мястото да се посочи, че съдът преквалифицира деянието на подсъдимия именно
по привилегирования състав на чл.197 т.1 от НК, т.к. в хода на съдебното
следствие пред първата инстанция се събраха неоспорими доказателства, че
непосредствено след като е бил установен като извършител на деянието и то още
по време на полицейската проверка, подсъдимият е оказал пълно съдействие, като доброволно е
посочил къде и как се е разпоредил с част
от откраднатите вещи, както и къде съхранява останалата част. Веднага след това
с ПДП тай е предал намиращите се в дома му вещи, а тези, които бил продал на
св.Ц., последната също предала с ПДП. Именно поради това негово съдействие всички
откраднати вещи били открити и върнати на собственика им. Върховната съдебна
инстанция е константна в своята практика относно това, че за да се приложи
привилегированият състав е необходима изявена воля на дееца, който по собствени
подбуди, ръководен от желанието да възстанови нанесените вреди, сам или чрез
други връща откраднатото, ако е налице, или го замества като внася друга вещ от
същото количество и качество, или заплаща неговата равностойност. Тази воля
може да бъде изразена и пред държавните органи, разкриващи престъплението, като
обвиняемият укаже мястото, където е укрита вещта /в случая указва лицето, на
което е продало част от откраднатите вещи/, и благодарение на това негово
поведение тя се намира, изземва и възстановява.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва
да се наложи на подсъдимия, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК -
относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК - за неговата
индивидуализация.
За да определи наказанието съдът отчете високата степен на
обществена опасност на деянието - кражба, което е тежко умишлено престъпление
по смисъла на чл.93, т.7 от НК и е предвидено в раздел І-ви на глава V-та от НК
– “Престъпления против собствеността”. Конкретното деяние също е със завишена степен
на обществена опасност, предвид времето, начина
и мястото на извършване – демонстративно и с чувство за безнаказаност,
което заслужава по-високата социална, морална и правна укоримост.
Подсъдимият
е личност с невисока степен на обществена опасност, доколкото не е осъждан и
криминално проявен, а настоящото деяние е инцидентно в неговия живот, макар и
да е негативно охарактеризиран по местоживеене. Още повоче, че в приложената по
делото характеристична справка е посочено декларативно, че А. „не се ползва с
добро име по местоживеене“, но липсва каквато и да е обосновка за това.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в
личността на подсъдимия, в недостатъчното му правосъзнание, което е довело до незачитането
на установения в страната правов ред и правото на собственост, а също и в
желанието му да си набавя средства за живеене по бърз и престъпен начин, което
пък е една рефлексия от ниския жизнен стандарт, който е поддържал, както и от
липсата на родителски контрол и подкрепа.
Като смекчаващи
наказателната отговорност обстоятелства за подсъдимия съдът прецени: чистото
съдебно минало; направеното извънпроцесно самопризнание още в хода на
полицейската проверка, което е особено значимо, т.к. с него в голяма степен е
съдействано за установяване на авторството на деянието, респ. установяване местонахождението
на инкриминираните вещи, а от там и за връщането им на собственика; ниската
стойност на вещите, предмет на посегателство; младежката възраст на дееца – 18
години и 1 месец към инкриминираната дата.
Отегчаващо
отговорността обстоятелство – фактът, че като е взломил стъклото на микробуса,
подсъдимият е причинил на сем.П. и допълнителни материални вреди, които не е
възстановил по никакъв начин.
С оглед на горното и като отчете наличните смекчаващи
и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест, съдът
даде превес на първите, поради което осъди Андоново на три месеца лишаване от
свобода. Съдът намери, че в случай не са налице нито многобройни, нито
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което не са налице
основание за индивидуализация на наказанието при условията на чл.55 ал.1, т.2,
бук. Б от НК, както бе поискано от защитника.
Предвид данните за личността на подсъдимия и основно
чистото му съдебно мвинало съдът намира, че за постигане целите на наказанието
и преди всичко за поправително – превъзпитателно въздействие спрямо дееца не е
наложително ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, с оглед
на което на основание чл.66 ал.1 от НК,
отложи изтърпяването му за изпитателен срок от три години.
Възпитателната работа с условно осъдения се възложи на
Наблюдателната комисия при Община Пазарджик.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подс. А. да заплати в полза на държавата по сметка на
ОД на МВР - Пазарджик сторените по
делото разноски за оценъчна експертиза в размер на 57,96 лв.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: