№ 85
гр. Попово, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Маринела Г. Стефанова
при участието на секретаря Д.Н.Б.
като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Гражданско дело №
20243520100063 по описа за 2024 година
Ищецът- П. Н. Ч. от гр.П., действащ чрез адв.К.Д. от АК-Р., твърди, че работи в ТП
ДЛС „ Ч. Л." гр.П., като длъжността „Ръководител участък ГС“. На 04.12.2023 г. директорът
на предприятието, инж. Г. Г., издал заповед № 388, с която на П. Ч. е дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“. В заповедта е посочено, че в периода 26.04.2023
г. – 20.09.2023 г. ищецът не е изпълнил своите служебни задължения по контрол на
незаконна сеч в отдел 328, подотдел „к“ в ГСУ С.. Основание за наложеното наказание бил
протокол от теренна проверка, извършена на 12.10.2023 г., с който било установено наличие
на незаконно добита дървесина в посочения подотдел.
Ищецът категорично заявява, че няма вина за допуснатото нарушение, тъй като в
периода 15.09.2023 г. – 21.09.2023 г. е бил в законоустановен платен годишен отпуск и не е
подписвал съставения приемо-предавателен протокол от 20.09.2023г. за добитата дървесина.
Ищецът релевира доводи, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е
издадена при съществено нарушение на процедурата, регламентирана в КТ. Той посочва, че
в заповедта липсва ясна обстоятелствена част, която да индивидуализира конкретното
нарушение – какво точно е извършено, кога е извършено и при какви обстоятелства. Вместо
това в заповедта са направени общи констатации, които не могат да послужат като
основание за дисциплинарно наказание. Според ищеца, заповедта е немотивирана, тъй като
липсват посочените в закона задължителни реквизити, като нарушението, времето на
извършване и законовото основание за налагане на наказанието.
Ищецът също така твърди, че връчената му покана за даване на обяснения по реда на
чл. 193, ал. 1 от КТ, не е била надлежно оформена. Според него, обясненията, поискани в
поканата, не съответстват на изложените в заповедта факти и обстоятелства.
Ищецът твърди, че е изпълнявал служебните си задължения съвестно и че
отговорността за контрола в отдел 328 „к“ е следвало да бъде поета от горския стражар М.С.,
на когото отделът е поверен. Според него, в периода на предполагаемото нарушение липсват
доказателства, че е бил информиран за незаконна сеч за която да носи дисциплинарна
отговорност.
Предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства се моли за решение, с
1
което заповед № 388/ 04.12.2023 г. за дисциплинарно наказание „ предупреждение за
уволнение" на директора на ТП ДЛС „Ч. Л. „ гр. П. като незаконосъобразна да бъде
отменена Претендират се разноски
В съдебно заседание редовно призован, не се явява лично. От процесуалният
представител на същия- адв.К.Д. от АК-Р., е депозирана молба, в която заявява, че поддържа
исковата молба. Прави искане за присъждане на разноски.
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от
ответника- ДЛС “Ч. Л.”, гр.П., представлявано от инж.Г. Г., действащ чрез адв.Р.К. от ВАК, с
който оспорва иска като неоснователен.
Излагат се твърдения, че наложеното дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“ със заповед № 388/04.12.2023 г. е законосъобразно, обосновано и съобразено с
всички нормативни изисквания. Представени са контрааргументи и доказателства, които
според ответника потвърждават правилността на издадената заповед.
Ответникът посочва, че П. Ч., в качеството си на ръководител участък ГС в участък
„С.“, е длъжен да упражнява контрол върху дейността на подчинените си, включително
горския стражар М.С.. Твърди се, че в периода 26.04.2023 г. – 20.09.2023 г. е била допусната
незаконна сеч на 87,94 кубически метра дървесина от дървесен вид „акация“ в отдел 328,
подотдел „к“. Това нарушение е извършено без редовно издадено позволително за сеч.
Ответникът твърди, че П. Ч. не е изпълнил основните си задължения, описани в
длъжностната му характеристика, като не е осъществил необходимия контрол и не е
предотвратил извършването на незаконната сеч.
В периода на предполагаемото нарушение са били издадени няколко документа:
Протокол за освидетелстване на сечище № 0702548/26.04.2023 г., който установявал, че до
тази дата не е извършвана сеч в отдел 328 „к“.; Приемо-предавателен протокол №
1/20.09.2023 г., който установявал, че към тази дата вече е налице незаконно добита
дървесина в подотдела; Позволително за сеч № 0742886/06.10.2023 г., издадено след
изготвянето на приемо-предавателния протокол, което доказвало, че добитата дървесина е
незаконна.
При проверката от 12.10.2023 г., извършена от комисия на Регионална дирекция по
горите - Ш. и СИДП Ш., било установено, че в подотдел 328 „к“ е извършена незаконна сеч.
Ответникът твърди, че заповед № 388/04.12.2023 г. е мотивирана и съдържа всички
задължителни елементи, изисквани от чл. 195, ал. 1 от КТ. Обстоятелствената част ясно
описвала периода, мястото и естеството на нарушението, както и конкретните действия или
бездействия на ищеца, довели до допускането на незаконна сеч. Посочени са нарушените
разпоредби от длъжностната характеристика на ищеца и приложимите законови текстове.
Ответникът не оспорва, че П. Ч. е бил в отпуск в периода 15.09.2023 г. – 21.09.2023 г.,
но твърди, че задълженията на ищеца не са ограничени само до този период, тъй като
изпълнението на трудовите задължения е постоянно и непрекъснато.
Не се оспорва, че в протокол № 1/20.09.2023 г. за ищеца подпис е положил инж. А.
Ч., заместник-директор на ТП ДЛС „Ч. Л.“, който е замествал ищеца в този период, но
ответникът посочва, че този факт не освобождава ищеца от отговорност.
Ответникът твърди, че дисциплинарното наказание е наложено в законоустановения
срок.
Във връзка с изложените доводи, моли съда да отхвърли иска като неоснователен.
Редовно призован за с.з. не се явява представител.Преди с.з. е постъпило становище
от С.Д.-Директор на ТП ДЛС "Ч. Л." - П., с което заявява, че признава предявения от ищеца
иск по основание. Заявява, че наложеното дисциплинарно наказание на ищеца вече било
2
заличено, на осн. чл.197 от КТ.
Съдът, след съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, че ищецът П. Ч. работи в ответното предприятие на
длъжност „ръководител участък ГС“. В тази връзка е представена и длъжностна
характеристика, подписана от ищеца на 31.05.2022г.
От приложената заповед № 44/11.02.2022 г. на директора на ДЛС „Ч. Л.“, ведно със
списък на служителите на ТП, които са я получили, се установява, че приемането на
дървесина на временен склад се извършва чрез предавателно-приемателен протокол,
съставен от комисия, в състав от: Ръководител участък ГС; горски стражар на охранителния
район (МОЛ); Лице от лесовъдския състав на стопанството; Горски стражар от съответния
участък или от друг охранителен район и Представител на изпълнителя/купувача.
Със заповед № 246/ 06.07.2022г. на "СДП"“ ДП, ТП-ДЛС „Ч. Л.“ гр.П., е извършено
преразпределение в охранителните участъци в териториалния обхват на стопанството, като
видно от Раздел III, т.6, ищеца-П. Ч. е определен като ръководител ГСУ Горскостопански
участък „С.“ .
От представения договор № 49/28.06.2019г. ведно с приложение № 2 към него, анекс
№ 14 към договор № 49/2019г., анекс № 15 към договор № 49/2019г.; писмо до Директора на
СИДП ДП Ш. с № И-81/07.02.2023г и два броя удостоверения № 4233/05.11.2012 г. и
№5084/20.12.2011г. на МЗХ, ИАГ, се установява, че между ответното предприятие и „С.“
ЕАД, гр.С., с подизпълнител „БГ-Г.“ ООД, гр.П. и пълномощник М.Г.М., в качеството му на
управител на „БГ-Г.“ ООД, гр.П., е сключен договор за дългосрочна продажба на стояща
дървесина на корен, за изрично посочени отдели в това число и отдели 328 „ж“, 328 „к“, 328
„п“.
От приложената по делото заповед №318/12.09.2023г. се установява, че на ищеца е
разрешен и е ползвал на платен годишен отпуск, в размер на 5 работни дни, за периода от
15.09.2023г. до 21.09.2023г.
На 20.09.2023г. е съставен предавателно-приемателен протокол № 1/20.09.2023г. от
комисия в състав:П. Ч. (като представител на ДЛС), Д.Д. (като МОЛ) и М.М. (като
представител на подизпълнителя), за приемане на извършена работа-сеч и извоз на дървен
материал от отдел 328 „к“ на ГСУ „С.“, за 87,94 плътни куб.метра дърва за огрев, на
стойност 5708,89лв. Видно от този протокол същия е проверен от зам.директор-св.А.Ч., И.Д.
и е одобрен от директора- инж.Г.Г..
Впоследствие по повод постъпило писмо от ИАГ, била сформирана комисия за
извършване на проверка по дисциплина на ползването в подотдели 328 „к“, 328 „п“ и „ж“.
Видно от приложения по делото протокол от извършена проверка от 12.10.2023г.
комисията на база позволително за сеч № 0711984 и протокол за освидетелстване на сечище
№ 0699654 към позволително за сеч № 0711984/10.02.2023г.; позволително за сеч №
0714078 и протокол за освидетелстване на сечище № 0702548 от 26.04.2023 г.,
позволително за сеч № 0742886 и протокол за освидетелстване на сечище № 0746276 към
позволително за сеч № 0742886/06.10.2023г. разписка С:ДООА №:001751 от 16.10.2023г.
(приложени и като доказателства по делото), е установила, че в подотдел 328 „к“ има
нарушения на разпоредби на ЗГ, както следва: - приетите на склад количества дървесина с
Протокол №1 предхождат по време издаденото позволително за сеч № 0742886/06.10.2023г.,
което е нарушение на чл.108 от ЗГ; - установена е сеч на немаркирана дървесина-нарушение
на чл.104, ал.1, т.5 от ЗГ; - установени са пропуски в досиетата на насажденията, които не
отговарят на минимални изисквания за съдържание; - в ел.досие на насажденията към
позволително за сеч № 0742886/06.10.2023г. има липса на попълнени лица с издаден достъп
до обекта; установени са пропуски в работата на служителите по горите в проверявания
3
охранителен участък, във връзка с изпълнение на вменените им служебни задължения и
отговорности по длъжностна характеристика; - лицето на лесовъдската практика при „БГ
Г.“, на което е издадено и получило позволително за сеч № 0742886/06.10.2023г.
предварително и неправомерно е подписало приемно-предавателния протокол от
20.09.2023г., както и че е допуснал да бъде извършена сеч в подотдел 328 „к“ без за това да
има редовно издадено позволително за сеч и извън установените дървесни видове.
Въз основа на така съставения протокол от проверката, са изискани обяснения от П.
Ч., като същите са дадени и вх. под №51199/15.11.2023г. По делото е приложено и
обяснението от Д.Д. Д.-горски стражар от 23.11.2023 г.;
Въз основа на това е издадена и оспорената заповед № 388 от 04.12.2023 г. от
Директора на ТП ДЛС „Ч. Л.“, с която на П. Н. Ч. – на длъжност „Ръководител участък ГС“ в
ТП ДЛС „Ч. Л.“ гр.П. е наложена дисциплинарно наказание-предупреждение за уволнение
по чл.188, т.2 от КТ.
По делото е представен и приет като доказателство и Правилник за вътрешния трудов
ред на ТП ДЛС „Ч. Л.“ гр.П. на "СДП"“ ДП ТП-ДЛС „Ч. Л.“ гр.П..
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с иск по чл.357 и сл. във вр. с чл.188, т.2 от КТ.
Същият е процесуално допустим, родово и местно подсъден на Районен съд-Попово.
Разгледан по същество съдът намира, че същия е и основателен по следните съображения:
Между страните не се спори, а и от писмените доказателства се установява, че
ищецът заема длъжността "ръководител участък ГС" в ответното предприятие, както и че
със Заповед №388/04.12.2023г. на Директора на ТП ДЛС „Ч. Л.“-П., на същия е наложено
дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение", на осн. чл.188, т.2, за това, че
същия нарушил трудовата дисциплина съгласно чл.187, ал.1, т.3 и т.10 от КТ.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че дисциплинарното наказание е
законосъобразно наложено, като установи, че заповедта е издадена от лице носител на
работодателска власт; че същата притежава изискуеми от закона реквизити; че ищецът е
извършил посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина и че същите са
извършени виновно; че тежестта на нарушенията съответства на тежестта на наказанието и
че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазена, а наказанието е
наложено в предвидените срокове.
На първо място ищецът е направил няколко формални възражения по самото
съдържание на заповедта, в т.ч. и относно нейните реквизити.
Неоснователни са доводите, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не е
мотивирана в достатъчна степен. Настоящият съд счита, че заповедта е мотивирана в
съответствие с разпоредбата на чл. 195 КТ. В процесната заповед е посочен нарушителят,
нарушението, кога е извършено, наказанието, както и законния текст, на основание който се
налага наказанието. От приложените по делото доказателства се установява че от ищеца са
били изискани писмени обяснения за извършени нарушения, констатирани при проверка,
обективирана в протокол от 12.10.2023г.
В този смисъл съдът приема, че заповедта за налагане дисциплинарно наказание
"предупреждение за уволнение", формално е съобразена с разпоредбите на чл. 193 и 195 КТ.
Преди налагане наказанието са изискани обяснения от ищеца, и той е дал такива, спазен е
срока за налагане на наказание, и заповедта съдържа формално нужните реквизити.
С оглед на което следва да се преценят останалите доводи на ищеца, а именно
извършил ли е описаните в заповедта нарушения, и съобразени ли са критериите по чл.189,
ал.1 от КТ за определяне на дисциплинарното наказание.
4
От събраните по делото доказателства съдът приема, че описаните в заповедта
действия не могат да се квалифицира като нарушение на трудовата дисциплина, като и не е
установена вината на ищеца за извършването им.
Безспорно от представения протокол от проверка от 12.10.2023г. и представените
доказателства предавателно-приемателен протокол №1/20.09.2023г., се установява, че на
20.09.2023г., в подотдел 328 „к“ е имало отсечена дървесина , която е приета на временен
склад. Очевидно е, че към 20.09.2023г. не е имало издадено позволително за сеч за този
участък, тъй като същото е издадено след нея, а и това се установява от позволителното за
сеч №0742886 от 06.10.2023г. и протокол за освидетелстване към него. След като не е имало
позволително за сеч, отсечената дървесина не е следвало да бъде предавана на склад. В този
смисъл е налице нарушение както на разпоредби на ЗГ, така и на задължения на
ръководителя участък
Но в конкретния случай работодателят не се съобразил с това, че ищеца по време на
извършване на сечта е ползвал платен годишен отпуск, и няма как да осъществява контрол и
да отговаря за дейността на този участък
В тази връзка съдът приема, че основателно е възражението на ищеца, че
работодателя не е извършил преценка дали е извършил нарушението и каква е тежестта, ако
има такова. Съдът намира, че не са положени никакви усилия от страна на наказващия орган
да бъдат съобразени всички факти и обстоятелствата, при които са допуснати описаните от
него нарушения в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, и най-вече какво е
участието на ищеца, и следва ли да му бъде налагано тежко по вид наказание, каквото е
предупреждението за уволнение. Задължение на работодателя е преди да наложи
дисциплинарно наказание на служителя, в самия процес по налагането му, не просто да
установява извършване на деянието, което впоследствие да определи като нарушение на
трудовата дисциплина, но и да установи всички факти и обстоятелства довели до него, и
само когато установи, че деянието е виновно извършено, да наложи и наказание за него.
Поради всичко гореизложено недоказан остава от страна на ответника - работодател основен
компонент, обуславящ правото му да търси отговорност от служителя за нарушение на
трудовата дисциплина, а именно: виновно поведение от негова страна.
Това по същество представлява нарушение на работодателя при определяне на
дисциплинарното наказание, а именно невземане предвид всички критерии по чл. 189 КТ,
което е достатъчно за незаконосъобразност на заповедта му, и налага уважаване на
предявения иск за отмяна на наложеното наказание.
Това е така тъй като във всички случаи на налагане на дисциплинарно уволнение
работодателят следва да съобрази определени критерии, посочени императивно в закона (чл.
189, ал. 1 от КТ). Това са тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено,
както и поведението на работника или служителя. Работодателят трябва да оцени
значимостта на неизпълнението на съответното трудово задължение в контекста на
трудовите функции и отговорности на работника и служителя, да вземе предвид размера и
вида на неизпълнението, както и вредоносните последици, настъпили от него. На следващо
място, трябва да бъде отчетена конкретната обстановка, при която е извършено
нарушението, както и да се вземе предвид и поведението на работника или служителя. Не
без значение е и обстоятелството, че в крайна сметка вреди не са настъпили, доколкото
отсечената дървесина е предадена за отговорно пазене, съгласно разписка С:ДООА
№:001751 от 16.10.2023г.
Съдът намира, че в проведеното производство за налагане на дисциплинарно
наказание, само формално е съобразена разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ в частта й, в
която изисква работодателят да приеме писмените обяснения на работника. Според
настоящия състав на съда те не са обсъдени по никакъв начин от страна на работодателя, и
не е посочено защо не са кредитирани. В заповедта съвсем декларативно е посочено, че
5
липсва критичност на служителя към поведението му, без да е посочено в какво се изразява
тази липса. Още по-малко има доказателства за това какво е дисциплинарното минало на
ищеца, което рефлектира върху решението му да наложи по-тежко по вид наказание. В този
смисъл съда приема, че работодателя не е съобразил изобщо изложеното в обясненията на
ищеца, нито пък е извършил конкретна преценка на това какво е участието му в
установеното нарушение по протокола от 12.10.2023г.
В конкретният случай, съдът намира, че няма значение обстоятелството, че
наложеното дисциплинарно наказание е заличено по см. на чл.197 от КТ. Заличаването на
дисциплинарното наказание настъпва с изтичането на една година от налагането му, по
силата на законовата разпоредба. Това заличаване, обаче има действие само занапред, поради
което дисциплинарното наказание не се заличава с обратна сила, както би било при
отмяната му като незаконосъобразно наложено. Фактът на заличаването предполага, че
дисциплинарното наказание е било законосъобразно и правилно е било наложено на
работника или служителя, поради извършено от него дисциплинарно нарушение.
Последицата от заличаването на дисциплинарното наказание е това, че същото не може да
бъде взето предвид при извършваната от работодателя преценка по чл. 189, ал. 1 от КТ при
последващо дисциплинарно нарушение или пък е пречка нарушението да бъде определено
като системно такова по чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ. При налагане на последващо
дисциплинарно наказание за идентично или сходно дисциплинарно нарушение заповедта за
налагането на предшестващото такова може да служи като доказателство за това че
работникът или служителят е уведомен, че описаните в заповедта негови действия
представляват дисциплинарно нарушение, както и за това, че е бил запознат със
задълженията си, които са посочени като нарушени в заповедта, независимо от това, че това
наказание е заличено. В този см. и Решение № 267/17.03.2021г. на ВКС по гр. д. №
390/2020г., IV г. о.
Въз основа на изложените мотиви съдът намира, че така предявения иск се явява
основателен и като такъв следва да бъде уважен, като отмени Заповед №388/04.12.2023г. на
Директора на ТП ДЛС „Ч. Л.“-П., като незаконосъобразна.
С оглед изхода на делото, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца 900.00лв. – направени от него разноски по делото за възнаграждение на процесуалния
му представител, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, а по сметка на ПпРС държавна такса в
размер на 80.00лв. за уважения иск, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК
Мотивиран от горното, и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ дисциплинарно наказание „ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ЗА УВОЛНЕНИЕ“,
наложено на П. Н. Ч., ЕГН **********, от гр.П., обл. Т., ж.к.*********, със ЗАПОВЕД
№388/04.12.2023г. на Директора на ТП ДЛС „Ч. Л.“-П..
ОСЪЖДА ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ - ДЛС „Ч. Л.“, ЕИК ***, с адрес на
управление-гр.П., обл.Т., ул.“*****, представлявано от инж.С. Д. - директор, ДА ЗАПЛАТИ
на П. Н. Ч., ЕГН **********, от гр.П., обл.Т., ж.к.“****, СУМАТА 900.00лв. (деветстотин
лева и 00ст.), представляваща направени по делото разноски заплатено адвокатско
възнаграждение
ОСЪЖДА ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ - ДЛС „Ч. Л.“, ЕИК ***, с адрес на
управление-гр.П., обл.Т., ул.“*****, представлявано от инж.С. Д. - директор, ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на Районен съд – Попово, СУМАТА 80.00лв. ( осемдесет лева и 00ст.),
представляваща държавна такса за уважения иск.
6
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред Търговищки окръжен съд
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
7