Р Е Ш Е Н И Е
№ 204
гр.Горна Оряховица, 07.06.2019г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ състав, в публичното
съдебно заседание на седми май през
две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ТРИФОН СЛАВКОВ
при секретар СИЛВИЯ Д., като разгледа гр.д. № 1797/2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по искове с правна квалификация чл.432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД.
А.М.Д.
от гр. Г. Оряховица, чрез пълномощника си адв. Й. Ц. от ВТАК претендира от
ответника „Бул Инс” ЗД гр. София сумата от 25 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди /телесни повреди изразяващи се в
разкъсно-контузна рана на главата, отток с кръвонасядане по лицето, охлузни
разни по дясната китка и пръсти, мозъчно сътресение, протекло със зашеметяване,
липса на спомен от станалото, главоболие и болки в тялото/, сумата от 603,50
лв. имуществени вреди /закупуване на медикаменти и санитарни материали,
заплащане на потребителски такси и закупуване на нови диоптрични очила поради
унищожаването на тези, с които е била при настъпилото ПТП/, както и сумите
съответно 729, 23 лв. и 17.60 лв. лихви за забава върху главните вземания за
периода 23.05.2018 г. до 04.09.2018 г., ведно със законната лихва върху
главниците, в резултат от пътно-транспортно произшествие настъпило на
12.01.2018 г., причинено виновно от делинквент, чиято отговорност е покрита от
ответника по силата на договор за задължителна застраховка „гражданска
отговорност”. Ищцата посочва, че
оздравителният период от 77 дни е протекъл с много усложнения, ползвала
е отпуск по болест, раните й по главата и тялото заздравявали много трудно,
естетическия й вид и до момента не бил възстановен, изпитвала все още болки в
гърба, което ограничавало физическото й натоварване. Освен физически изпитвала
и психически страдания, изразяващи се в постоянно напрежение, неспокойство,
страх и др., които я накарали да посещава психиатър. Претендира сторените по
делото разноски.
Ответникът
„Бул Инс” ЗД гр. София оспорва иска по основание и размер. Намира предявената
претенция за обезщетение на имуществените и неимуществените вреди за прекомерно
завишена. Оспорва механизма на посоченото от ищцата ПТП, като намира, че не е
налице деликт. Оспорва представения констативен протокол за ПТП № 15/12.01.2018
г., досежно съдържанието му в частта „Обстоятелства, нарушения, причини и
условия за ПТП“. Оспорва виновното и противоправно деяние на водача на лекия
автомобил „Фиат“ с рег. № ВТ 3022ВВ- С.П.,
както и причинно-следствената връзка между ПТП-то и телесните травми на ищцата.
Въвежда възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, която според
ответника не спазила разпоредбата на чл. 113, ал. 1 и чл. 114 от ЗДвП.
Претендира се съпричиняване в размер на 90 %. Не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение и застрахова гражданска отговорност по отношения
на лекия автомобил. Оспорва и исковете за мораторна лихва. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищцата. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
По допустимостта на предявения иск:
Законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ
обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по
доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя
по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на
тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред
негов представител, отказ на застрахователя да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение - рекламационно производство, въведено с цел предотвратяване или
намаляване на съдебните производства по този вид спорове. Уредбата е
повелителна и за спазването ѝ съдът следи служебно, като провеждането на
това производство е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на
увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.
В случая от представените по делото
писмени доказателства – молба за изплащане на обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди до ответника, получена от последния на 22.02.2018 г., и
писмо с изх. № 1623/08.03.2018 г. по описа на ЗАД „Бул-инс“, се установява, че
между страните е протекло такова производство за извънсъдебно уреждане на
претенциите за имуществени и неимуществени вреди от настъпило на 12.01.2018 г.
в гр. Г. Оряховица ПТП, поради което е отпаднала процесуалната пречка по чл. 498, ал. 3 КЗ
препятстваща защита на правата на ищеца по исков ред и предявеният иск е
процесуално допустим.
По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ:
За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е
да докаже, че в причинна връзка с противоправно деяние на лице, чиято
гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е
претърпял имуществени и неимуществени вреди, в резултат от увреждането.
От констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
15/12.01.2018г. се установява, че на същата дата в гр. Горна Оряховица, ул. „Христо
Смирненски“ до № 21б на пешеходна пътека, се е реализирало пътно-транспортно
произшествие между л.а. „Фиат” с рег. № ВТ 3022 ВВ, собственост и управляван от
С.П. *** и ищцата А.М.Д., която претърпяла
телесни увреждания и била откарана по спешност в МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“ гр.
В. Търново с диагноза комоцио и натъртвания. Безспорно между страните е
обстоятелството, че към датата на ПТП ответникът е имал качеството на
застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена за
лекия автомобил на делинквента.
За основателността на прекия иск в тежест
на ищеца е да докаже, че в причинна връзка с виновно противоправно деяние на
лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при
ответника, е претърпял неимуществени и имуществени вреди в претендирания
размер.
В тежест на ответника и при доказване на
посочените обстоятелства е да докаже погасяването на дълга.
Не се спори между страните, че между
ответника ЗАД „Бул инс“ и водача на лек автомобил л.а. „Фиат” с рег. № ВТ 3022 ВВ – С.П.П. към датата на ПТП е бил налице сключен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност", обективиран в застрахователна
полица № BG/02/117001565632/31.05.2017 г., с период на покритие от 02.06.2017
г. до 01.06.2018 година.
От констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
15/12.01.2018г. се установява, че на същата в гр. Г.О., ул. на пешеходна
пътека, се е реализирало пътно-транспортно произшествие между л.а. „Фиат” с
рег. № ВТ 3022 ВВ, собственост и управляван от С.П. *** и ищцата А.М.Д., която пресичала на пешеходна пътека
тип „зебра“. Длъжностното лице, е удостоверило, че в резултат на ПТП-то ищцата
претърпяла телесни увреждания и била откарана по спешност в МОБАЛ „Д-р Ст.
Черкезов“ гр. В. Търново с диагноза комоцио, натъртвания и охлузвания.
От изисканата от РУ на МВР гр. Г.
Оряховица административно наказателна преписка се установява, че е съставен АУАН № 976411/12.01.2018 г. за реализиралото се ПТП
при следните обстоятелства, а именно в гр. Г. Оряховица, ул. „Христо Смирненски“
до № 21б в посока ул. „Вичо Грънчаров“ С.П.П. управлявал собствения си лек
автомобил „Фиат“ с рег. № ВТ 3022ВВ, като преминал през пешеходна пътека
обозначена с надлъжна пътна маркировка и пътен знак Д-17 и не пропуснал
преминаващата от ляво на дясно по посока на движение пешеходка А.М.Д., като я
блъснал с предна, дясна част на МПС-то, с което допуснал ПТП с материални щети по
автомобила и наранявания на пешеходката, с което виновно нарушил чл. 119, ал. 1
от ЗДвП. Делинквента е подписал съставения му акт без възражения. Въз основа на
акта му е съставено НП № 18-0268-000052/22.01.2018
г., което е влязло в сила на 20. 02.
По делото са представени медицински
документи – епикриза, съдебно-медицинско удостоверение издадено от началника на
отделение по съдебна медицина при МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“, от които се
установява, че ищцата е постъпила в МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“ на 12.01.2018 г.,
около 22, 30 ч., след ПТП с оплаквания за загуба на спомен за случилото се,
разкъсно-контузна рана на главата, оток с кръвонасядане по лицето, охлузни рани
по дясната китка и пръстите на дясната китка, мозъчно сътресение протекло със
зашеметяване, липса на спомен за станалото, главоболие и болки в тялото. Ищцата
е изписана на 15.01.2018 г. около 10 часа, в състояние на отзвучаване на
общомозъчната симтоматика, с подобрение, с общо 10 дни болничен, четири от
които в болничен режим, а останалите при домашен за периода 12. 01.
Въз основа на приетите по делото писмени
доказателства, неоспорени от страните, вещото лице по съдебно авто-техническа
експертиза дава заключение относно механизма на ПТП, а именно: на 12.01.2018
г., около 18: 50 часа, нощем, в населено място гр. Горна Оряховица, при
движение от кръстовище с ул. . в посока към ул. от запад към изток се е движил
л.а.“Фиат“ с рег. № ВТ 3022 ВВ, управляван от С.П.П.. Автомобилът достигнал
пешеходна пътека тип М 8.1, тип „Зебра“ и пътен знак Д-17 на ул., когато по нея
се движела ищцата А.Д., отляво на дясно спрямо автомобила. Без да спира преди
пешеходната пътека, или без да намали скоростта с цел да пропусне движещият се
по пешеходната пътека пешеходец, водачът на лекия автомобил продължил
движението си. Настъпил удар. Ударът за лекия автомобил бил челен с
пешеходката, с предна дясна част, десен фар. След удара пешеходката паднала на
асфалта, а автомобилът спрял. Вещото лице сочи, че водачът на автомобила е имал
техническа възможност да възприеме опасността от достатъчно разстояние, да
предприеме спиране и да спре преди мястото на удара, като по този начин да
предотврати произшествието. Посочва, че непосредствените причини, довели до
настъпване на ПТП-то нямат технически характер, а чисто субективно изражение – водачът
на автомобила не е бил внимателен и предпазлив към пешеходката при приближаване
на пешеходната пътека, по която се е движила ищцата. Категоричен е изводът, че
водачът на лек автомобил "Фиат Пунто" е имал техническа възможност да
не допусне ПТП, ако бе управлявал с повишено внимание и съобразявайки наличието
на пешеходна пътека, така също и при съобразяване на скоростта си на движение.
С оглед изложеното съдът намира за доказан
по делото твърдения от ищцата механизъм на настъпване на ПТП.
По делото следва да се установи, какъв е
размерът на справедливото обезщетение за неимуществени и имуществени вреди,
претърпени от ищцата.
Събрани са гласни доказателства,
посредством разпита на свидетелите Р. Макавеева и В. Витанов, от които се
установява, че на посочените дата и място ищцата А.Д. е претърпяла ПТП и била
закарана в болница. В лечебното заведение ѝ направили скенер на глава, рентгенова
снимка, задържали я за лечение около 3-4 дни, след което била освободена за
домашно лечение. Ищцата често получавала главоболие, не можела да става и да се
обслужва. Възстановяването й продължило около 3-4 месеца, оплакванията
продължили, главоболието се засилило, изпитвала безпокойство и невроза.
Страхувала се да пресича, отказала се да шофира. Посочват, че ищцата след
инцидента станала несигурна и напрегната, което не било характерно за нея.
Съгласно заключението на приетата по
делото съдебно-медицинска експертиза, неоспорена от страните, вследствие на
процесното ПТП ищцата Д. е получила: разкъсно-контузна рана на челото към
окосмената част с геобразна форма, с дължина приблизително
С оглед изложеното, съдът приема за
безспорно доказано обстоятелството, че в резултат на ПТП, настъпило на
12.01.2018 г. по вина на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована от ответника, ищецът е претърпял увреждания на здравето така,
както са посочени от вещото лице по допуснатата медицинска експертиза и
изразяващи се във физически болки и страдания и преживян психически стрес.
Съгласно чл. 52 ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Критериите за определяне на този размер са вида и обема на причинените
неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и
страдания, и битови неудобства. При определяне размера на обезщетението при
телесните увреждания следва да се имат предвид обективни обстоятелства като
характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при които
е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (така Постановление № 4 от
23. X..
При определяне на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди, вследствие на увреждането на ищцата, следва да
се отчете обстоятелството, че ищцата е получила наранявания, които не са
сериозни и са й причинили болки и страдания, отшумели за период от около 30
дни. Следва да има предвид и фактът, че същите са били по-интензивни за периода
от около 10-15 дни, през който ищцата е била лишена от възможността да води
обичайния си начин на живот.
Относно представената Заповед №
19/01.11.2018 г. за прекратяване на
трудовото правоотношение на ищцата, съдът намира, че не се установява същото да
е прекратено вследствие на претърпяното ПТП. Основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение е поради обективна невъзможност да изпълнява трудовите си задължения.
Ищцата не е представила доказателства за характера и причината за обективната
невъзможност, каквито могат да са от всякакво естество. Поради изложеното съдът
намира, че не е налице причинно-следствена връзка между прекратяването на трудовото
правоотношение на ищцата и процесното ПТП.
С оглед изложеното и като взе предвид, че
обезщетението има функция да възмезди ищцата за преживяното (колкото и същото
да не може да бъде обективно измерено посредством парична компенсация), а не да
служи за източник на доход, съдът определя обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 7 500 лева. При определяне на този размер на обезщетение, съдът се
ръководи от гореизложените критерии като отдава изрично значение на
обстоятелства, при които е настъпило ПТП – касае се за пешеходец, пресичал на
обозначено за това място, което сочи на висока интензивност на преживения от
пострадалата стрес. Последният без съмнение се е отразил на качеството на живот
на ищцата след инцидента, въпреки възприетото от съда становище на вещото лице,
че се касае за лека форма на нарушение на съзнанието, последиците, от която са
отшумели.
По възражението за съпричиняване (чл. 51, ал. 2 ЗЗД).
Предвид основателността на претенцията за
заплащате на неимуществени вреди, съдът намира, че е налице процесуалното
условие за разглеждане на възражението за съпричиняване, релевирано в отговора
на исковата молба. Доказателства в подкрепа на твърденията за това пострадалото
лице обективно да е допринесло за настъпилото увреждане, по такъв начин, че
неговото противоправно поведение да представлява причина за настъпилите вреди,
не са ангажирани.
Ето защо, и с оглед правилата за
разпределение на доказателствената тежест съдът намира, че възражението за
съпричиняване е останало недоказано.
Съгласно задължителните указания по т. 7 от
Постановление № 4 от 23. XII.
С исковата молба са представени 4 бр.
фактури, 4 бр. фискални бонове с рецепти
във връзка с получените при ПТП увреждания и съответните им усложнения. Съдът
намира, че необходимостта от направените от ищцата разходи за закупуване на
медикаменти изписани с рецепти/стр. 22-27/, както и потребителска такса за
контролен преглед, за която е издадена фактура № 1358/15.01.2018 г. е безспорна
и е естествен резултат от настъпилите усложнения в състоянието на ищцата и
продължаващите болки в главата, тялото и
състоянието на тревожност след инцидента.
Относно представените разходи фактура за
съдебно медицинско удостоверение, фактура за очен преглед, както и фактура за
закупуване на диоптрични очила, съдът намира, че не подлежат на присъждане.
Преглед за издаване на съдебно-медицинско удостоверение не е разход пряко
свързан с възстановяването на ищцата, а такъв за удостоверяване на
уврежданията, поради което следва да се приеме, че не е пряка последица от
деликта. На следващо място ищцата не доказа по безспорен и категоричен начин,
че към момента на инцидента е била с очила, които са се повредили или увредили.
Показанията на свидетеля В. Витанов не са преки, а опосредяват други такива, че
очилата на ищцата първо - са били изгубени, а след това са били счупени по
време на ПТП-то. Съдът счита, че показанията му в тази част не следва да се
ценят, т.к. са вътрешно противоречиви, непълни и опосредени. На следващо място
не са представени доказателства от страна на ищцата, с какви очила е била по
време на ПТП-то, дали са били диоптрични, каква марка и стойност. В протоколите
от ПТП и АУАН не е обелязано за увреждането на такава движима вещ. Ето защо
съдът счита, че разходите за очен преглед и за купуване на нови диоптрични
очила следва да бъдат отхвърлени, т.к. не е безспорно доказано, че по време на
ПТП-то ищцата е била с очила.
По тези съображения искът за претърпените
имуществените вреди следва да бъде уважен до сумата от 84, 99 лв. – разходи за
закупуване на медикаменти за лечение, а до пълния предявен размер от 603,50 лв.
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Установи се наличие на главен дълг.
Предвид нормата на чл. 497, ал. 1 КЗ
застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано
от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ
или 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ
освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства,
поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ.
Срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от
три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя,
сключил застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите /чл. 496, ал. 1 КЗ/.
По делото са представени доказателства за датата на отправяне на
застрахователната претенция, а именно 20.02.2018 г. – л.34. Ищецът претендира
обезщетение за забава от датата на изтичане на тримесечния срок за изплащане на
обезщетението от ответника 23.05.2018 – 04.09.2018 г., в размер на 729,23 лв. за
неимуществените и 17,60 лв. за имуществените вреди причинени на ищцата.
Размерът на лихвата върху главницата за неимуществени
вреди от 7 500 лв. за периода 23.05.2018 г. – 04.09.2018 г. възлиза на 218,75
лв., а за имуществени в размер на главница 84, 99 лв. за същия период възлиза
на 2,48 лв, до която сума следва да бъде уважен искът, като се отхвърли до
целия предявен размер от 729,23 лв. за неимуществените и 17,60 лв. за
имуществените вреди.
По разноските:
С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сторените по делото разноски. Съдът
намира направеното възражение от ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение
заплатено от ищцата за неоснователно. Възнаграждението заплатено от ищцата е в
рамките не минимално определеното съгласно
Наредба № 1/09.07.2004 г. - чл.
7, ал. 2, т. 4. Поради изложеното ответникът следва да заплати на ищеца сумата
от 1300 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, 400 лв. депозит за вещи
лица, 1150 лв. държавна такса, които съразмерно на уважената част от иска
възлизат на 844,31 лв. съдебно- деловодни разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ответникът има право на направените от него разноски, съразмерно на
отхвърлената част от иска. От процесуалния представител на ищеца е направено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ответника. Съдът намира същото за основателно. Ответникът не се
е явявал в открито съдебно заседание, представил е само писмен отговор и
становища, делото не се отличава с фактическа и правна стойност, поради което
претендираното от ответника възнаграждение поради прекомерност следва да се
намали от 1500 лв. на 1300 лв., съобразно Наредба
№ 1/09.07.2004 г. - чл. 7, ал. 2, т. 4 като
се прибави 260 лв. ДДС или общо определено е 1560 лв., което съразмерно на
отхвърлената част от иска възлиза на 1097,85 лв.
Мотивиран от посоченото, Горнооряховски
районен съд,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА "ЗАД Бул инс“ АД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Джеймс Баучер“ № 87 да
заплати на А.М.Д., ЕГН ********** и адрес ***, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ,
вр. чл. 45 ЗЗД
сумата от 7500, 00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания от причинени на последната телесни
увреждания /разкъсно-контузна рана на главата, отток с кръвонасядане по лицето,
охлузни рани по дясната китка и пръсти, мозъчно сътресение, протекло със
зашеметяване, главоболие и болки в тялото/, и имуществени вреди в размер на 84,
99 лв. за закупуване на медикаменти и санитарни материали, и заплащане на
потребителска такса, в резултат на настъпило на 12.01.2018 г. застрахователно
събитие – ПТП, реализирано по вина на водач на лек автомобил "Фиат Пунто"
с рег. ВТ 3022 ВВ, гражданската отговорност на който към датата на ПТП е била
застрахована от ответника, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 05.09.2018 г. до погасяването,
както и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 218,75 лв., представляваща лихва за
забава в плащането на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и сумата от
2,48 лв., представляваща лихва за забава в плащането на дължимото обезщетение
за имуществени вреди, и двете за периода 23.05.2018 г. – 04.09.2018 г., като
ОТХВЪРЛЯ искането за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за
разликата до пълния предявен размер от 25 000 лв., както и искането за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди за разликата до пълния предявен
размер от 603, 50 лв., както и исковете за лихва за забава в плащането на
обезщетение за претърпени неимуществевни вреди за разликата до пълният предявен
размер от 729,23 лв. и иска за лихва за забава в плащането на обезщетение за
неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 17,60 лв.
ОСЪЖДА "ЗАД Бул инс“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Джеймс Баучер“
№ 87 да заплати на А.М.Д., ЕГН ********** и адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 844,31 лв., представляваща разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА А.М.Д., ЕГН ********** и адрес ***
да заплати на "ЗАД Бул инс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата в размер на 1097,85
лв., представляваща разноски в настоящото производство,
като отхвърля искането за заплащане на адвокатско възнаграждение до
пълния предявен размер от 1800 лв. на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, поради
прекомерност.
Решението може да се обжалва от страните
с въззивна жалба пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от датата
от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: