№ 1292
гр. Варна, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20233100501698 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на В. Г. Т.
чрез адвокат И. Р. срещу решение № 1875 от 26.05.2023 г., постановено по
гр.д.№ 8647 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, петдесет и втори
състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от нея иск с правно
основание член 200, алинея 1 от Кодекса на труда /КТ/ и член 84, алинея 3 от
Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ против „БДЖ – товарни превози“
ЕООД – Поделение за товарни превози - Горна Оряховица за заплащана на
сумата за разликата над 17 500 лева до предявеният размер от 70 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в загуба
на морална опора и подкрепа, продължителни болки и страдания, прекратена
дълбока емоционална връзка с починалия, настъпили вследствие на смъртта
на сина й А. Т. в резултат на трудова злополука на 02.10.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 02.10.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на решението, като се сочи, че първоинстанционният
съд е допуснал грешка, приемайки, че починалият А. Т. има висока степен на
съпричиняване на вредите. По делото са събрани доказателства, че с влязла в
сила присъда за виновен е признат ръководителя на маневрата, следователно
вина за настъпилата трудова злополука има той, а не Т., а тази присъда е
1
задължителна за гражданския съд. Развиват се съображения, че дори
починалият Т. да е нарушил правилата за безопасност, то действията му
могат да се категоризират като самонадеяност, а не като груба небрежност.
Иска се да бъде отменено решението в обжалваната му част, като се уважи
изцяло предявеният иск.
Постъпила е и насрещна въззивна жалба от „БДЖ – товарни превози“
ЕООД – Поделение за товарни превози - Горна Оряховица против
цитираното по-горе решение в частта, му, с която е уважен предявеният от В.
Г. Т. иск за заплащане на сумата от 17 500 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в загуба на морална опора и
подкрепа, продължителни болки и страдания, прекратена дълбока
емоционална връзка с починалия, настъпили вследствие на смъртта на сина й
А. Т. в резултат на трудова злополука на 02.10.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 02.10.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението.
В жалбата са изложени доводи, че неправилно е определен размера на
дължимото от дружеството обезщетение съобразно критериите на член 52 от
ЗЗД, както и, че не са доказани твърдените от ищцата неимуществени вреди.
Набляга се и на изразеното становище още в отговора на исковата молба, че
за съпричиняване на вредите в голяма степен от починалия А. Т.. Иска се
отмяна на решението в осъдителната му част спрямо работодателя и
намаляване размера му със степента на съпричиняване на вредите от ¾.
Постъпила е и частна жалба от „БДЖ – товарни превози“ ЕООД –
Поделение за товарни превози - Горна Оряховица против определение №
8232 от 07.07.2023 г., постановено по гр.д.№ 8647 по описа за 2022 г. на
Районен съд – Варна, петдесет и втори състав, с което е оставена без
уважение молба с вх.№ 41427 от 02.06.2023 г., подадена от „БДЖ – товарни
превози“ ЕООД – Поделение за товарни превози - Горна Оряховица за
изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като
бъдат допълнително присъдени в полза на страната сторените по делото
разноски за заплатени депозити за СТЕ и за призоваване на свидетели,
съразмерно с отхвърлената част от иска. Желае се отмяна на определението и
да бъде осъдена ищцата Т. да заплати на ответника сумата от 1 147,50 лева
сторени по делото пред първата инстанция разноски.
Насрещната страна в писмен отговор е оспорила частната жалба като
неоснователна.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско
отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните
и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския
2
процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
Съставът на въззивния съд намира, че не следва да описва твърденията на
страните и събраните по делото пред първата инстанция доказателства,
доколкото няма нови наведени твърдения и доказателства, събрани по реда на
член 266 от ГПК пред въззивната инстанция, поради което и на основание
член 272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение в
тази му част.
Правната квалификация на предявените в производството искове е член
200, алинея 1 от КТ и член 86 от ЗЗД.
Спорът пред въззивната инстанция се свежда до определяне размера на
обезщетението, доказани ли са от ищцата твърдените за настъпили
неимуществени вреди и дали и налице съпричиняване от страна на А. Т. при
трудовата злополука.
Няма спор, че ищцата В. Т. е майка на починалия А. Т.. Доказано е
безспорно по делото посредством събраните гласни доказателства, че между
тях е съществувала дълбока емоционална връзка, живеели са в едно
домакинство със семейството на А. Т.. Предвид заболяванията си през
последните години /рак на млечната жлеза с продължително лечение след
оперативна намеса през 2017 г., довел до 80 % степен на увреждане за
пожизнен срок; оперативно отстраняване на катаракта през 2019 г.; съчетано
счупване на долните краища на лакътната и лъчевата кост на лява ръка през
2020 г./ ищцата се е нуждаела от перманентни грижи, които е получавала от
сина си - водел я на лекари, купувал й лекарства, носел й дрехи и храна при
болничния й престой, гледал я, ходел с нея винаги, когато има нужда.
Предвид заболяването на другата й дъщеря и изтъкнатата и от двамата
свидетели липса на каквито и да е грижи от страна на другия й син, В. Т. е
разчитала изключително именно на този си син, като е имала оправдани
очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие.
Настоящият състав на въззивния съд намира, че претендираната от ищцата
сума от 70 000 лева отговаря на критериите за справедливост по член 52 от
ЗЗД и формираната съдебна практика в тази насока.
Тъй като ответникът твърди, че ищецът е пострадал в резултат на груба
небрежност от негова страна, изразяваща се в неспазване на вменените му
задължения по безопасност на труда, то тези твърдения следва да се докажат
от него.
Законосъобразен и в съответствие с данните по делото е и изводът за
наличие на проявена от пострадалия груба небрежност по смисъла на член
201, алинея 2 от КТ, с което е допринесъл за трудовата злополука.
Небрежността като понятие в гражданското право представлява поведение,
свързано с неполагането на дължима грижа. Работникът проявява груба
небрежност в случай, че не е положил грижа, каквато и най-небрежният би
3
положил в подобна обстановка. Пострадалият А. Т., видно от книга за
инструктаж на работно място, периодичен и извънреден инструктаж по
безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана на Поделение за
товарни превози - Горна Оряховица, е бил надлежно инструктиран за
правилата за безопасна работа при извършване на маневра в претоварен
пункт. От книгата за ежедневен инструктаж на „БДЖ - товарни превози“
ЕООД се установява, че и в деня на злополуката му е проведен инструктаж,
включително относно член 520-530 от Наредба № 13 от 30.12.2005 г. за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в железопътния
транспорт. Т. обаче е нарушил член 529, точка 1 от цитираната наредба,
визираща, че качването и слизането на членовете на маневрената бригада на и
от състава се осъществява при спрял маневрен състав, като се е опитал да се
прехвърли на рампата от другата страна на влака, където, според свидетеля
М.М., е следвало да отиде за продължаване на маневрата, без да подаде
сигнал „стоп“. Нарушение от страна на Т. има и член 57, точка 10 от
Инструкция за маневрист, началник влак товарно движение и маневрен
стрелочник, одобрена на 25.11.2013 г. от Управител „БДЖ - Товарни превози“
ЕООД, съгласно който при подаване на вагони на коловози за общо ползване
пред складове, магазии и др., маневреният стрелочник върви покрай коловоза
пред вагоните. Т. е имал дългогодишен стаж като маневрен стрелочник /от
2012 г./, проведено му е обучение с издържан от него проверочен изпит за
правоспособност през 2018 г.; бил е и добре запознат с особеностите на
руските вагони /според свидетелят И. е работил именно по руската част/.
Въпреки това е предприел рисково преминаване на челната страна на руски
вагон, който, потвърдено от показанията на всичките му колеги, протокола от
разследването на НОИ и протокола за оглед на местопроизшествието, няма
преходен мост или платформа за преминаване от другата страна, стъпвайки
на наклонена ръкохватка, докато влакът е в движение. По този начин
пострадалият е нарушил правилата за безопасност на труда, задължение за
което му е вменено с цитираните по –горе норми, неполагайки с това грижа,
каквато и най-небрежният в такъв случай би положил.
При преценката за степента на съпричиняване следва да се вземе предвид
и влязлата в сила присъда № 64 от 03.11.2022 г., постановена по НОХД
757/2022 г. на Окръжен съд – Варна, с която маневристът и ръководител на
маневрената бригада М.М. М. е признат за виновен за това, че на 02.10.2021 г.
поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност, е допуснал подробно
описани множество нарушения и по непредпазливост причинил смъртта на А.
Т. – пристъпление по член 123, алинея 4 във връзка с алинея 1 от НК. Тази
присъда на основание член 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд,
разглеждащ гражданските последици от това деяние, относно извършването
на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Несъмнено
установено е с присъдата, че служител на ответника е допуснал нарушения
при изпълнение на възложената му работа, което е от значение за степента на
4
съпричиняването на увреждането, а оттам и на отговорността на
работодателя.
С оглед конкретните обстоятелства и механизма на настъпване на
злополуката, установен по делото, въззивният съд приема, че обективният
принос на А. Т. в съпричиняването на вредоносния резултат е в размер на 75
%. С толкова следва да бъде намалено и претендираното от ищцата
обезщетение за неимуществени вреди, или предявеният иск се явява
основателен за сумата от 17 500 лева, като за разликата над тази сума до 70
000 лева следва да бъде отхвърлен.
Въз основа на направените крайни изводи от въззивният съд, то
въззивната жалба и насрещната въззивна жалба се явяват
неоснователни , поради което решението на Районен съд – Варна следва
да бъде потвърдено.
Съгласно правилото, установено в разпоредбата на член 359 от КТ за
съдебните производства по този закон не се събират такси и разноски. Тази
норма обаче не дерогира общото правило, уредено в процесуалния закон и не
освобождава ищеца от отговорността му за разноски по производството и за
процесуална защита и съдействие на насрещната страна при неблагоприятен
изход на съдебното производство за ищеца – аргумент от член 78 от ГПК,
съгласно който страната, която е получила неблагоприятно за нея решение
или е прекратено производството по предявен от нея иск, дължи на
насрещната страна всички направени от нея разноски по делото. В този
смисъл е и практиката на ВКС – че лицата при неблагоприятен за тях изход
на делото дължат на насрещната страна разноските, които тя е направила за
такси по делото, разноски за производството, както и изплатеното
възнаграждение за един адвокат, ако насрещната страна е била
представлявана от адвокат или юрисконсулт. Поради това постъпила частна
жалба се явява основателна и определение № 8232 от 07.07.2023 г.,
постановено по първоинстанционното дело, следва да бъде отменено, като
въззивницата бъде осъдена да заплати на въззимаемата страна следващите се
разноски, тоест още 742,50 лева.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1875 от 26.05.2023 г., постановено по гр.д.
№ 8647 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, петдесет и втори състав, в
частта, с която е осъдено на основание член 200, алинея 1 от КТ и член 86 от
ЗЗД, „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД – поделение за товарни превози Горна
Оряховица ЕИК 1754038560088 със седалище и адрес на управление в град
Горна Оряховица - ***, да заплати на В. Г. Т. ЕГН ********** от с***, сумата
5
от 17 500 /седемнадесет хиляди и петстотин/ лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в загуба на морална
опора и подкрепа, продължителни болки и страдания, прекратена дълбока
емоционална връзка с починалия, настъпили вследствие на смъртта на сина й
А. Т. в резултат на трудова злополука на 02.10.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 02.10.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението, като е отхвърлен предявения от В. Г. Т. ЕГН
********** срещу „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД – поделение за товарни
превози Горна Оряховица ЕИК 1754038560088 иск за горницата над 17 500
лева до пълния претендиран размер от 70 000 лева. .
ОТМЕНЯ определение № 8232 от 07.07.2023 г., постановено по гр.д.№
8647 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, петдесет и втори състав.
ОСЪЖДА В. Г. Т. ЕГН ********** с адрес в с*** да заплати на „БДЖ –
Товарни превози“ ЕООД – поделение за товарни превози Горна Оряховица
ЕИК 1754038560088, със седалище и адрес на управление в град Горна
Оряховица - ***, още сумата от 742,50 /седемстотин четиридесет и два 0,50/
лева, представляваща сторени от ответника първоинстанционното
производство разноски за възнаграждение за вещо лице и за призоваване на
свидетели, съобразно с отхвърлената част от иска на основание член 78,
алинея 3 във връзка с алинея 8 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба чрез Окръжен съд –
Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от
Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6