№ 474
гр. София, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря М. Г. Паскова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело
№ 20251000500575 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 145/05.11.2024 г., по гр.д.№ 208/2023 г. на Окръжен съд
Благоевград, 3 състав е осъдил „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК ********* да
заплати на М. Р. П., ЕГН ********** лично и със съгласието на своята баба и попечител М.
Н. П., ЕГН ********** сумата от 250 000 лв, а на И. Р. П., ЕГН ********** чрез своята баба
и настойник М. Н. П., ЕГН ********** сумата от 280 000 лв., които суми представляват
обезщетение за претърпяните от всеки един от тях неимуществени вреди от смъртта на
майка им загинала при ПТП, станало на 08.07.2023 г., ведно със законната лихва върху
сумите, считано от 17.08.2023 г. до окончателното им плащане, като е отхвърлил исковете за
размерите над уважените до предявените от 300 000 лв. като неоснователни.
Срещу решението, в частта с която са уважени исковите претенции, е подадена
въззивна жалба от „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, което моли въззивния съд да го
отмени и да отхвърли предявените искове изцяло. Поддържа, че е установено
съпричиняване. Счита, че при определяне на обезщетението съдът не се е съобразил с
критериите за справедливост.
Ответниците по жалбата М. Р. П., ЕГН ********** лично и със съгласието на
своята баба и попечител М. Н. П., ЕГН ********** и И. Р. П., ЕГН ********** чрез своята
баба и настойник М. Н. П., ЕГН ********** я оспорват и молят въззивния съд да остави в
сила решението в обжалваната от ответника част.
Срещу решението, в частта, с която исковете са отхвърлени е подадена
въззивна жалба от М. Р. П., лично и със съгласието на своята баба и попечител М. Н. П., и И.
Р. П., чрез своята баба и настойник М. Н. П.. Поддържат, че при постановяването на
решението е нарушена разпоредбата на чл.52 ЗЗД като съдът не се е съобразил с критериите
1
за справедливост. В нарушение на чл.236 от ГПК съдът недооценил близките
взаимоотношения и силната духовна и емоционална връзка между жалбоподателите и
починалото лице, както и промяната в техния живот и невъзможността за преодоляване на
загубата. Логически обоснован бил изводът, че бъдещето на жалбоподателите е трайно и
безвъзвратно увредено и неминуемо свързано с настъпването на дефицити в емоционалното
и социалното им развитие. Съдът не съобразил стойността на починалата в живота на
увредените, както и мястото, което тя е заемала и е щяла да заема като е подценена
емоционалната, психическа и мисловна подкрепа, която би им оказвала. Съдът не извършил
задълбочена преценка на обстоятелствата от значение за определяне на справедлив размер
на обезщетение и се произнасъл в отклонение на задължителната съдебна практика. Съдът
не съобразил действащите застрахователни лимити, увеличаващия се инфлационен индекс и
социално-икономическите условия в страната. Жалбоподателите молят съда да уважи
исковете в пълния им размер – по 300 000 лева.
Ответникът по въззивната жалба „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД я
оспорва и моли съда да потвърди решението в обжалваната му част.
С определение № 22/13.01.2025 г., по гр.д.№ 104779/2022 г. на Софийски
градски съд, ГО, I-29 състав съдът е оставил без уважение молбата на адв. Н. Д. по реда на
чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските, като се присъди
адвокатско възнаграждение до размера на 35 298 лв. с ДДС.
Срещу това определение е подадена частна жалба от адв. Н. Д., който моли
въззивния съд да го отмени. Поддържа, че не са налице условия за намаляване на
присъденото възнаграждение под определение в закона минимален размер.
За производството е уведомена Дирекция „Социално подпомагане“, отдел
„Закрила на детето“, която изразява становище, че с постановено от съда решение ще бъдат
гарантирани по най-добрия начин правата и интересите на децата.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на
страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от
фактическа страна:
Производството е образувано по предявени осъдителни искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 477, чл. 498, ал. 3 КЗ, чл.45 , чл. 52 ЗЗД и чл. 429, ал.
3 КЗ, от М. Р. П., лично и със съгласието на своята баба и попечител М. Н. П., и от И. Р. П.,
чрез своята баба и настойник М. Н. П., срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД за
заплащане на всеки един от тях на обезщетение от по 300 000 лв., за претърпяните
неимуществени вреди от смъртта на майка им, загинала при ПТП, настъпило на 08.07.2023
г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 17.08.2023 г. до окончателното им
плащане. Ищците сочат, че са деца на починалата при ПТП тяхна майка М. Г. П., като за
причинените им неимоверни болки и страдания претендират посочените обезщетения. В
исковата молба е посочено, че отговорността за ПТП е на Р. И. П. /техен баща/, който при
управлението на лек автомобил „Мерцедес", модел „Спринтер 311“ с per. № ********, в
който е пътувала М. Г. П., е блъснал спрялия пред него влекач Волво с per. № ********,
теглещ прикачено полуремарке Шмитц per. № ********. В пряка причинна връзка с
настъпилото ПТП били последвалите тежки увреждания на М. Г. П. и настъпилата
впоследствие смърт. Към момента на ПТП гражданската отговорност на Р. И. П. е била
застрахована при „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД. Ищците депозирали писмена
претенция пред застрахователя и въпреки, че представили целия необходим набор
документи „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД ги уведомило, че следва да представят
доказателства за влязъл в сила акт за приключване на наказателното производство, което
било заведено. Считат, че отказът на застрахователя да плати обезщетение е
незаконосъобразен. Претендират законна лихва върху обезщетението от датата на
2
депозиране на извънсъдебните претенции – 18.08.2023 г. до окончателното им изплащане.
Изложили са подробни съобраЖ.я относно характера, вида и тежестта на неимуществените
вреди, които са търпели и търпят вследствие смъртта на майка им, които да бъдат взети
предвид при определянето на обезщетението в съответствие с принципа на чл.52 от ЗЗД.
Ответникът „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД оспорва предявените искове
като неоснователни, недоказани и необосновано и прекомерно завишени по размер -
несъответстващи на принципа на „справедливост“. Твърди, че починалата М. П. е живяла
трайно извън територията на РБ, като по този начин се е загубила близката връзка между
родител и деца, така както повелява закона и морала при подобни роднински връзки Прави
възраЖ.е за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата М. Г. П., тъй
като е пътувала без поставен, респ. правилно поставен предпазен колан. Оспорва датата, от
която се иска присъждане на законна лихва. Счита, че следва да се има предвид разпоредбата
на чл. 497. ал.1, т.2 КЗ във връзка с чл. 496. ал.1 КЗ. „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД
изискало с Уведомление от 02.08.2023 г. от правоимащите лица представянето на
допълнителни доказателства относими към основанието на претенциите им и относно
определяне на размера и изплащането на обезщетения за твърдените от тях вреди. На
17.10.2023 г. с изх. № 5225 ответното дружество е постановило отказ за изплащане на
обезщетения поради непредставяне от страна на правоимащите лица на нужните и изискани
от застраховагеля документи. С оглед горното счита, че началния момент, от който следва да
се присъди лихва е датата на изтичане на регламентирания в КЗ петнадесет дневен срок,
респ. тримесечен срок за произнасяне на застрахователя по претенция за изплащане на
обезщетение.
За производството е уведомена Дирекция „Социално подпомагане“, отдел
„Закрила на детето“, която изразява становище, че с постановено от съда решение ще бъдат
гарантирани по най-добрия начин правата и интересите на децата.
От представнения Констативен протокол за ПТП с пострадали лице № 135
относно посетено ПТП, е видно, че на 08.07.2023 г. настъпва ПТП на околовръстен път Е 79
преди Дунав мост 2 между влекач Волво с per. № ********, теглещ прикачено полуремарке
Шмитц per. № ******** и лек автомобил „Мерцедес", модел „Спринтер 311“ с per. №
********, теглещ прикачено към него двуосно ремарке НАВИАДОВ с per. № ********. В
остъкления фургон на лекия автомобил „Мерцедес" са пътували шестима пътници, а в
задната част на автомобила е имало багаж. Микробусът е управляван от Р. И. П., баща на
ищците като пътник в МПС-то е била М. Г. П.. Двамата загиват, както и останалите пътници
в микробуса.
По делото са представени протокол за оглед на ПТП от 08.07.2023 г. с
приложен албум снимки към него; протокол за оглед на ПТП от 10.07.2023 г. с приложен
албум снимки к ъм него.
Няма данни разследването по образуваното досъдебно производство №
129/2023 г. по описа на ОД на МВР Видин, да е приключило.
От представените удостоверения за раждане се установява, че И. Р. П. е роден
на ******** г., а М. Р. П. на ******** г. като баща им е Р. И. П., а майка им М. Г. П..
Представена е характеристика на И. Р. П., от която се установява, че не
нарушава дисциплината, уважава учителите, няма здравословни проблеми, не отсъства
безпричинно, организиран и изпълнителен е, с лидерски качества и добро самочувствие, не е
в конфликти, има приятели, с които прекарва свободното си време след училище, отзивчив и
състрадателен. Посочено е, че независимо, че родителите му са били в чужбина, вишнаги са
се интересували по телефона от състоянието му в училище.
Представена е претенция вх.№ 3486/17.07.2023 г. на основание чл.380 от КЗ от
М. Р. П., лично и със съгласието на своята баба и попечител М. Н. П., и И. Р. П., чрез своята
баба и настойник М. Н. П. до „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД за заплащане на
застрахователно обезщетение от 300 000 за М. Р. П. и 350 000 за И. Р. П..
С Уведомление от 02.08.2023 г. „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е
3
изискало от М. Р. П. и И. Р. П. Констативен протокол за ПТП, удостоверение за актуална
банкова сметка и копия на всички документи, с които са се снабдили от досъдебното
наказателно производство.
С молба вх.№ от 18.08.2023 г. М. Р. П.и И. Р. П. са представили Констативния
протокол за ПТП.
По делото е представен социален доклад на Агенция за социално подпомагане
от който се установява, че по думите на М. Р. П. и И. Р. П. същите са имали силна
евоционална връзка и привързаност с родителите си, които се прибирали при тях на около
два месеца и за рожденни дни като оставали по 2-3 седмици. Ходели на почивки заедзно. Те
споделяли всичко с родителите си, които им осигурявали емоционален комфорт. Когато
отсъствали, те се интересували какво се случва с децата и постоянно контактували с
видеовръзка. Децата се чувствали разбирани и обичани.
По делото е разпитана като свидетел Н. И. Г., сестра на Р. И. П., от чиито
показания се установява, че посещавала всеки ден къщата на родителите си, в която живеело
и семейството на брат й, че семейството на М. и Р. било перфектно, не е имало кавги;
отношението между майката и децата също било перфектно; децата са отглеждани от
родителите си с помощта на свекървата, която след заминаването на сина й със съпругата му
за чужбина, се е грижила за децата. Първоначално те са връщали от чужбина през месец,
после поразредили връщанията, но задължително се връщали за рождените дни на И. и на
М., през август месец - отпускарския месец, на 15-ти септември за училище също идвали.
Априлската ваканция децата ходили при тях в Германия заедно с баба им. По време на
Коледните и Новогодишните празници родителите им също са се прибирали. Родителите
осигурявали прехраната на децата; всяко имало собствена стая, обзаведена по желание на
съответното дете; къщата била ремонтирана. Първият подарък на И. в 1-ви клас бил таблет,
защото било много важно да пише „мама“ и „сърце“, за да изпраща съобщение на майка си.
Всеки ден, всяка вечер майката и бащата говорили с децата за това как е минал деня им.
Били страхотни деца, учели, спортували; И. ходел на футбол, на тенис. Преди това баща им
закупил малко акумулаторно АТВ. Свидетелката Г. след връщането си от Видин, където
отишла за да придружи пристигането на ковчезите, констатирала, че М. не била адекватна,
не разбирала какво се случва; стояла и гледала, стояла на страни, после стояла над тях,
после ги пипала и питала свидетелката: „Това те ли са, тетко“. Сочи, че детето И. и досега не
може да осъзнае дали наистина се случва това. Той не бил на погребението и не ходи на
гробищата, защото не вярва, че това се случило. Децата първоначално се затворили много,
не се знаело какво мислят, ходили на психолози. М. започнала да пуши. И. не ядял; спяли
заедно, защото ги било страх. И. не разговарял с никой, дори и със свидетелката, като към
момента вече контактува с нея. Първоначално И. контактувал само с баба си и сестра си, а
М. не е разговаряла с връстници си. М. през същата учебна година трябвало да бъде
абитуриентка, но не се вълнувала изобщо; не е искала да й правят тържество с роднините,
но щяла да отиде на училищния бал. Към момента не искала да кандидатства и да продължи
образованието си. С течение на времето тя започнала да излиза и говори с приятелките си.
Повече общувала с лелите си. Към настоящия момент и двете деца все още не са преодолели
загубата на майка си.
По делото е разпитана като свидетел Б. С. К., от чиито показания се
установява, че живее непосредствено до къщата, където живеят децата И. и М.. Семейството
им било много добро; че децата са отгледани от родителите си с голяма любов, били много
обгрижвани и задоволени. М. била много грижовна майка, всеотдайна; постоянно им
звъняла от чужбина, като се е обаждала и на свидетелката, която има ресторант, за да
организират тържество за рождените дни на децата; родителите винаги идвали с големи
подаръци за децата; ходели са заедно на почивки, екскурзии, взимали г и в Германия. Почти
постоянно са си идвали. Сочи, че след инцидента И.чо не бил много наясно какво се е
случило, защото го отделили, не е бил на погребението. М. присъствал а през цялото време
като стояла между двамата до главите им. Децата се затворили, ако преди М. непрекъснато
излизала с приятелки на кафе, сега това не се случва.
4
Като свидетел е разпитана Е. Г. Д., сестра на починалата М.. От показанията й
се установява, че М. била прекрасна майка, добра, любяща, много се грижела за децата,
много ги обичала, добра към всички и най-вече към своите деца. От 3-4 години били в
чужбина, но всеки ден се виждали и разговарят с децата по телефона. В последно време,
година-две преди смъртта им, си идвали много често, почти всяка седмица. След инцидента
М. и И. се затворили, станали тъжни; имало е случаи, в които са отказвали да разговарят;
много тежко преживявали загубата на родителите, защото има ли много силна връзка с тях.
Споделяли са, че им е много тежко, че им липсват, че им е трудно без тях. Всички около тях
ги подкрепяли и помагали с каквото могат.
От показанията на свидетелката И. В. К. се установява също, че М. Г. П. била
добра, отзивчива, не конфликтна личност; много добра майка, всеотдайна, грижовна, била
като приятелка на децата си. Разказвала й за плановете й за бъдещето на децата, за тяхното
обучение; много държала на техните оценки, успехи и да бъдат добри. След инцидента И. и
М. се променили изцяло. М. доста се отчаяла; преди имали с родителите си планове за
нейния бал, за нейната абитуриентска - да идат в Турция. Планирали с майка й какви рокли
ще й взимат и колко добре ще си прекарат; имали доста големи мечти за продължаване на
обучението й. Всичко се променило и М. загубила всякакво желание. И. бил доста привързан
към родителите си като всяко дете. М. държала и той да участва във всички игри, да има хъс,
самоувереност, отнасяла се и с него като с приятел. В момента детето било затворено;
спортувало, но не с такова желание; като казвало, че му е „тъжно“.
По делото е изслушана комплексна медицинска автехническа експертиза,
която не е оспорена от страните. От заключението се установява, че К. Г., водач на влекача
Волво с per. № ********, теглещ прикачено полуремарке Шмитц per. № ********, паркирал
за изчакване зад последната товарна композиция неподвижно, като товарната композиция
била разположена възможно най-вдясно по широчина, в дясната от двете ленти от
основното трасе за двиЖ.е по път Е79. В прав участък от пътя Р. П., водач на лек автомобил
„Мерцедес", модел „Спринтер 31Г с per. № ********, теглещ прикачено към него двуосно
ремарке с per. № ********, се е движил със скорост от около 94,9 км/ч, като въпреки пряката
видимост от над 150 метра към полуремаркето Шмитц и наличието на техническа
възможност за намаляване на скоростта, при налична указателна светлинна табела указваща
колона от ТИР-композиции, водачът е продължил да управлява автомобила със същата
скорост. В момента, когато лекият автомобил „Мерцедес" се е намирал по дължина на
разстояние от около 39.40 метра спрямо задните габарите на полуремарке Шмитц, Р. П.,
управлявайки със скорост от 94.9 км/ч, взема решение и задейства кормилната уредба на
автомобила за завИ.е в посока наляво. Към момента когато автомобилът вече се е намирал
по дължина на разстояние от около 7.61 метра спрямо полуремаркето, се отклонява в посока
наляво, като от техническа гледна точка най-вероятно едновременно с това водачът е
предприел и действия за задействане на спирачната уредба. След блокиране на спирачните
механизми, скоростта на автомобила е започнала да намалява и в момента когато достига
стойност от 91.5 км/ч, автомобилът с предната дясна половина, се удря челно в заден ляв
габарит и задна броня на паркираното в лентата му за двиЖ.е полуремарке Шмитц.
Вследствие от този много силен първоначален удар настъпват значителните тежки
деформации по предната дясна половина от двигателния отсек и от купето за пътници на
лекия автомобил „Мерцедес". Поради значителната кинетична енергия, продължилото
постъпателно двиЖ.е на автомобила в посока напред и високата задна част на товарната
надстройка на полуремаркето, двигателният отсек на лекия автомобил навлиза под задната
лява част на полуремаркето. При това относително двиЖ.е на лекия автомобил спрямо
полуремаркето започват последователно да настъпват значителните тежки деформации, по
дясната част от купето на Мерцедеса. При този контакт между лекия автомобил и
полуремаркето и много бърз обмен на енергия, е възникнала значителна инерционна сила в
полуремаркето, която е била насочена в посока напред спрямо първоначалното полоЖ.е на
товарната композиция. Обмена на енергия е променил незначително скоростта на товарната
композиция, като поради значителната й маса се е породила незначителна кинетична
енергия. Това довело до много кратко съвместно предвижване на товарната композиция с и
5
на бутащият го отзад Мерцедес напред. При това съвместно придвижване, са продължили
деформациите по предната част на лекия автомобил, а вследствие от удара и значителното
челно съпротивление задният мост на автомобила за много кратко, но достатъчно се е
повдигнал от настилката. Вследствие от вдигането на задния мост предната част от тавана
на фургона на лекият автомобил Мерцедес е достигнал до вертикалната колона на товарната
надстройка и също много силно се ударил в нея, като е оставил характерна вертикална
деформация по предната дясна половина на купето. При този удар и телата на пътниците,
които са били неукрепени са се преместили рязко /“излетяли“/ към предната част на купето.
От удара също са били повредени задната лява врата и пода от товарната надстройка на
полуремаркето Шмитц, като удара на предна броня на Мерцедеса в части и стойки
разполоЖ. в задната лява част на полуремаркето са довели да спукване на задната му лява
гума. След значителното погасяване на кинетичната енергия от деформациите в съчетание с
ексцентричния удар при контакта и кратката загуба на сцепление в задния мост, е
последвало и странично завъртане на задната част на Мерцедеса в посока на часовниковата
стрелка /гледано спрямо вертикалната ос на купето към центъра на тежестта/. След
завъртане на купето на лекия автомобил, той се е отделил от полуремаркето и се е плъзнал
странично, като се е насочил към лявата от двете ленти. След последвалото странично
плъзгане на автомобила скоростта му е достигнала до нулева стойност и се е установил
неподвижно и косо върху лентите от главният път. При първоначалният много силен удар на
лекия автомобил Мерцедес и заден ляв габарит от полуремарке Шмитц в телата на всички
пътници и на водача са се породили значителни инерционни сили, векторите на които са
били насочени в посока напред, впоследствие пренасочени и в посока нагоре, към зоните на
удари/контакти между Мерцедес и полуремарке. Вследствие от това телата на всички
пътници, са започнали да се преместват от седалките в посока напред и нагоре, което е било
значително за седящите на задните седалки, поради отдалечеността от предната част на
автомобила, и да се удрят във вътрешните повърхности от купето и облегалките на
седалките на МПС. Заключава се в експертизата, че причината за настъпването на ПТП е
вследствие закъснителните действия от минимум 1.66 секунди и липсата на своевременно
ефективно предприети действия за спиране от страна на водача на лекия автомобил
Мерцедес, при наличието на техническа възможност за това. Причината е от субективен
характер и няма технически характер. При ПТП-те един от загиналите е и майката на
ищците - М. П., пътувала като пътник в Мерцедеса. Според експертите установените
множество травматични увреждания са довели до тежък травматично — хеморагичен шок и
до смъртта на М. Г. П.. Някои от травматичните увреждания, каквито са разкъсванията на
паренхимни коремни органи, двустранно счупване на множество ребра и др. - биха могли и
самостоятелно да причинят смъртта й. Установяването на забити в меките тъкани части от
интериора потвърждава генезата на установените при аутопсията увреждания. Сочат, че
установените травматични увреждания, отговарят да са получени при претърпяното от М. П.
ПТП. В заключението експертите са обсъдили вариант на удара при поставен предпазен
колан и вариант на удара без поставен колан, като са заключили, че смъртта й /с или без
предпазен колан/ е била неизбежна предвид значителната промяна в конструкцията на
купето на лекия автомобил Мерцедес към вътрешността на фургона и към местата за
пътниците и на водача. Или поставянето му, според тях - не би изпълнило техническото му
предназначение.
По делото е изслушана съдебно психологичнопсихиатрична експертиза, която
не е оспорена от с раните. От заключението на експертите се установява, че новината за
смъртта на майката и бащата е неочаквана и стресираща за децата. Тя е в кръга на
стресиращите събития в живота на човека и неминуемо повлиява психо-емоционалното
състояние. За момента на узнаването за смъртта им децата говорят трудно. Не намират думи,
с които да го опишат. Драматичната промяна в живота им е била значима, радикална,
внезапна и неочаквана. Тя променя хомеостазата на състоянието им. М. и И. преди смъртта
на родителите са били общителни и винаги готови да помогнат на приятел, с устойчиви
позиции в живота, със стремеж да успяват без трудности по пътя си. След смъртта им те се
пречупват до затворени, самотни, избягващи общуването, с вътрешни терзания, уморени, без
6
много жизнени сили. Децата са косвени жертви на процесното ПТП, като психичното им
състояние покрива критериите на разстройство в адаптацията. Вследствие процесното ПТП
и загубата на майка им М. П., в психологичното и емоционалното състояние на М. и И. П. е
настъпила промяна. Тя се изразява в реакция на смърт, която се приравнява на остра
стресова реакция, последвана от разстройство в адаптацията. Употребата на медикаменти и
ползването на специализирана помощ са препоръчителни за подпомагане по-бързото
преминаване през адаптационния период. И. и М. П., чрез възрастните в семейството, са
потърсили и ползвали съветите на експерт. Преминаването през такива невъзвратими
събития е драматично, но диагностично се приема за възможно пълното възстановяване на
психиката, с възстановяване на социалното функциониране, връщане към извършването на
рутинни ежедневни дейности и планиране на житейски цели, т. е. адаптиране към
променената жизнена среда. В случая в продълЖ.е на месеци И. и М. П. са преминали през
етапите на преживяване на мъка и загуба. Шок и отрицание - главната особеност в
поведението на детето на този етап се състои в това, че то на несъзнавано нИ. не възприема
загубата. Стадий на гнева. Депресия и вина - тревога, меланхолия, депресия, вина.
Завършващ стадий — приемане. През целия период на адаптация към свикване със загубата,
поведението на децата се характеризира с протИ.речИ.ст и неуравновесеност, присъствие на
силни чувства и разстройство на учебната дейност. Децата споделят за амбивалентни
чувства, избягване на разговори, нарушен ритъм сьн-бодърстване, променен апетит,
затруднения с вниманието и учебния материал. Вещите лица са посочили, че адаптацията е
продължила около шест месеца. Това е и времевият обхват, за който сочат, че се съобщават
различни симптоми. Потърсено и специализирано мнение. През протичането на този период
останалите възрастни, баби и дядовци, са оказали съществена помощ на децата, те са
скрепили новите отношения. Вещите лица посочват разликата в начина, по който всяко от
децата излиза от стресовата ситуация. Първоначално спали в една стая, подкрепяли се. М.
споделя с приятели, търси подкрепа и в социалните мрежи. И. е по-обран в споделянето на
емоции; опитва се да запази малкото спомени, които има с родителите си. Важен момент е и
възрастта, на която са били децата при раздялата с родителите и тяхната смърт. И. е бил на 4
годинки, когато е преживял тъга от раздяла с родителите, които заминават за чужбина и на
11 г., когато го застига новината за смъртта им. Възрастово той има по-малко спомени с тях.
Сочат експертите, че възрастта, в която се узнава за смърт на близък човек е от значение за
преработване на травмата, както и че момчетата и момичетата приемат по различен начин
смъртта. В тъгата си момичетата са по-затворени, докато момчетата често стават по-
агресивни. В периода 7-11 години смъртта се приема изключително трудно. Децата в тази
възраст я приемат колкото като окончателен край, толкова и като наказание на детето. В този
момент малките си задават въпросите: „Как се случва; какво се случва, защо се случва”.
Децата в предюношеска възраст разбират за траура, избягват мисли за смъртта, отдръпват се
в себе си, загубват идентичност. В периода 12- 18 годишна възраст смъртта се приема като
неизбежна. Детето в този възрастов период има саморефлексия и има скърбене. Реагира със
смут, оттегляне, не рядко депресия, търсене на подобни групи, изпълнение на ритуали,
полагане на цветя, плач. По-голямата възраст подпомага преминаването на детето през
траурния етап. Така е и при И. и М.. Въпреки по-експресивните прояви на скърбене при М.,
И. приема загубата на родителите по-депресивно. Акцентират, че всяка раздяла с майката,
краткосрочна или дългосрочна, оказва влияние върху развитието на детето. Израстването на
дете без майка е рисково за психо- емоционалното му състояние. Това може да промени
качеството на взаимоотношенията с близки хора, да затрудни развитието на емпатийност,
възприемането на околните и бъдещото формиране на пълноценни връзки. Обясняват че
чрез майката и нейното ефективно родителство детето се развива нормално, учи се да
различава своите чувства и чувствата на другите, да мисли логично, развива социални
връзки, развива съзнание, доверие към обкръжаващите, става уверено в себе си, по-добре се
справя със стрес, по-малко завижда, не е податлИ. на страх, развива чувство за собствена
значимост и проявява любов и нежност към другите. В периода от 12 до 18 годишна възраст,
водеща роля в живота на децата заема мястото им в групата, само-отъждествяването,
изразяването им като личност и бъдещата професионална реализация. Влиянието на
7
родителите спада, а се повишава влиянието на връстниците. В този възрастов период
значителна роля играе образът на бащата. Бащата представя социалните норми и правила.
Ако в ранното детство връзката майка-дете е симбиотична и емоционална, то в
юношеството връзката баща-дете е нормотворна. Предвид конкретната възраст на ищците
експертите приемат, че при И. П., негативните аспекти, които биха могли да се появят в
емоционалното му състояние биха били по-значими, отколкото при по-голямата М. П.. В
периода, в който узнава за смъртта на родителите си, И. П. е в т.н. период на третото
равнище. Първичната задача на детето в този период е придобИ.е на навици за успешно
участие в група. Способност на детето да се включва в груповия процес, да търси одобрение
от страна на околните и стремеж към независимост; доминира училищната дейност. Децата
на тази възраст развиват по-стабилна представа за себе си и започват да оценяват себе си от
позицията на социума. Децата се опитват да сравнят всеки аспект от себе си с обкръЖ.ето
си. В тази възраст интересът е към игрите с правила, наличието на конкуренция,
организиране на различни видове спорт. Именно за това И. П. споделя, че си спомня за
игрите с баща си. Това е образът, който му е бил потребен в този възрастов период. М. П. е
била почти 18-годишна при смъртта на родителите й. Тя е почти завършена личност, с
множество спомени с майка си и баща си, с планове за бъдещето, коментирани с тях. При
нея привързаността е сформирана, развива се нормално, научила се е да различава своите
чувства и чувствата на другите, мисли логично, развила е социални връзки, развила е
съзнание, доверие към обкръжаващите, станала е уверена в себе си, по-добре се справя със
стрес. Момичето приема емоционално, но и по-ефективно преработва негативните емоции и
се адаптира към новите условия в живота й. Обясняват, че прекъсването на създадена
предходна трайна връзка между дете и родител винаги крие риск за пълноценното цялостно
израстване на личността, като начина на отразяването му зависи в голяма степен от
подкрепящите останали възрастни /семейната група/ и правилната преработка на травмата.
Раздялата с майката се явява рисков фактор, в развитието на човека, но не определя пълната
перспектива за социално и личностово развитие. И. П. е отглеждан в среда, в която го ценят,
признават и проявяват обичта си. Привързаността към майката, която се развива от най-
ранните години в случая е била адекватно бързо заменена с друг близък човек, бабата и
дядото, и поради това, последиците от загубата са могли да бъдат омекотени и туширани.
Сочат, че ищците са в среда, която ефективно подпомага да се справят със загубата и да
сведе до миминум нeгативното отраЖ.е при формирането им като пълноценни личности.
При разпита им в съдебно заседание вещите лица са изяснили, че няма как да се разграничи
състоянието на децата от загубата на майката и това от загубата на бащата. Изнесените от
свидетелите факти за отношенията деца – майка, както и от комплексната психогологична и
психиатрична експертиза досежно състоянието на децата при възприемане и преживяване на
случилото им се, както и разясненията при изслушване на експертите, че липсата на
физически контакт за определен период от време не е изоставяне , съдът счита че се
опровергава твърдението на застрахователното дружество за неизградена връзка на децата с
майката, според морала и семейната традиция.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от
правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от
легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси
съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното
съдебно решение е валидно, като същото е процесуално допустимо.
Правата на ищците произтичат от и съответно претенцията им се основава на
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, съгласно която увреденото лице, спрямо което
8
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност", при спазване на изискванията на чл. 380. Ищците
претендират обезщетение за вреди вследствие смъртта на свой родител - майка.
Разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ урежда т.н. пряк иск на увреденото лице
срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност". Прякото право по своето
съдържание е имуществено притезателно право. Основанието за неговото възникване е
както съществуваща застраховка „Гражданска отговорност", така и гражданската
отговорност на застрахования. Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл. 432, ал.
1 от КЗ при застраховка "гражданска отговорност" е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие /така е възприето и в ТР
2 / 2012 на ОСТК/. Тази правна норма предоставя на увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 от същия кодекс - при
наличието на посочените в нормата предпоставки се ангажира се договорната отговорност
на застрахователя спрямо увреденото лице и последният е длъжен да заплати обезщетение.
Предпоставките, които следва да са налице са при условията на кумулативност и са
следните: настъпило ПТП - наличие на осъществен застрахователен риск, в резултат на което
са били причинени имуществени вреди от застрахования; виновният за настъпването водач
да управлява автомобил, за който има валидна към датата на ПТП застраховка "гражданска
отговорност на водачите", сключена с ответното дружество; настъпили имуществени или
неимуществени вреди на лица, различни от виновния водач; причинна връзка между вредите
и настъпилото ПТП; застрахованият да е изправната страна в застрахователното
правоотношение, което означава да е изпълнил задълЖ.ята си по договора, включително и
уведомяване на застрахователя в съответствие със законовите изисквания, респективно
Общите условия на договора.
Въззивният съд действа като апелация /т.н. ограничен въззив по арг. чл. 269,
изр. 2 ГПК/, поради което той следва да се произнесе само по релевираните във въззивните
жалби и писмените отговори на въззивните жалби правни доводи. Правният спор, пренесен
пред настоящата съдебна инстанция с въззивните жалби, обхваща целия фактически състав,
от който произтича правото на ищцата спрямо ответника: деяние, протИ.правност, вина,
вреда и причинна връзка между вредата и деянието. От всички тези предпоставки, съгласно
разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, се предполага единствено вината. Останалите елементи от
фактическия състав подлежат на доказване от ищеца /арг. чл. 154, ал. 1 ГПК/.
По делото няма влязла в сила присъда на наказателния съд, която би била
задължителна /чл.300 от ГПК/ за гражданския съд, но от представените по делото
констативен протокол за посетено на място ПТП, протоколи за оглед на ПТП с албуми
снимки към него и изслушаната съдебно-авто-техническа експертиза, се установява
механизмът на пътно-транспортното произшествие експертиза, който еднозначно и
безпротИ.речИ. сочи, че причините за настъпване на ПТП са от субективен характер като
настъпването на удара между лек автомобил „Мерцедес", модел „Спринтер 311 с per. №
******** и влекач Волво с per. № ********, теглещ прикачено полуремарке Шмитц per. №
******** се дължи на липсата на ефективно предприети действие за спиране от страна на
водача на автомобила „Мерцедес" - Р. И. П..
Разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП задължавма водачите да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Разпоредбата на чл.20, ал.2 от
ЗДвП задължава водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на двиЖ.ето
да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя
и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на двиЖ.ето, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за двиЖ.ето. При управлението на автомобил „Мерцедес",
модел „Спринтер 311 с per. № ******** към момента на ПТП Р. И. П. е процедирал в
нарушение на правилата за двиЖ.е по пътищата, с което е причинил ПТП. По тази причина
9
съдът намира установено по делото че действията довели до ПТП са протИ.правни.
Няма спор по делото, че отговорността на Р. И. П. към момента на настъпване
на ПТП е била застрахована при ответника „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД.
Въззивният съд намира неоснователно е наведеното от ответника с отговора на
исковата молба, възраЖ.е за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата /чл.51,
ал.2 ЗЗД/. За да се определи дали е налице съпричиняване на вредоносните последици и
степента на участие на пострадалия в цялостния съпричинителен процес, е необходимо да се
изследва механизмът на настъпване на процесното ПТП. В доказателствената тежест на
ответника е установяването на този правнорелевантен факт като неговото доказване трябва
да е пълно, несъмнено и безспорно съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК. Ответникът е поставил като
задача на допуснатата съдебно-медицинска и съдебно-техническа експертиза въпроса дали
пострадалата е пътувала с предпазен колан, както и дали неизпълнението на това правно
задълЖ.е е в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, респ. дали ако
тя бе пътувала с предпазен колан, не биха настъпили процесните телесни увреждания, както
и дали те биха били с по-нисък интензитет. Изслушаната по делото експертиза сочи, че
смъртта й /с или без предпазен колан/ е била неизбежна предвид значителната промяна в
конструкцията на купето на лекия автомобил Мерцедес към вътрешността на фургона и към
местата за пътниците и на водача. Или поставянето му, според тях - не би изпълнило
техническото му предназначение. Ответникът, комуто принадлежи процесуалното задълЖ.е
да докаже, не установи по несъмнен начин, че М. Г. П. е пътувала без колан, както и че в
случай, че е бил поставен такъв, смъртта не би наспъпила. По тази причина неоснователно
се явява поддържаното и пред въззивната инстанция възраЖ.е за съпричиняване на
вредоносния резултат.
По делото е установено от изслушаната комплексна съдебно-авто-техническа и
медицинска експертиза, че при настъпилото ПТП един от загиналите е майката на ищците
М. Г. П., пътувала като пътник в автомобила Мерцедес. Експертите за заключили, че
установените множество травматични увреждания са довели до тежък травматично-
хеморагичен шок и до смъртта на М. Г. П., като някои от травматичните увреждания,
каквито са разкъсванията на паренхимни коремни органи, двустранно счупване на
множество ребра и др., биха могли и самостоятелно да причинят смъртта й. Установяването
на забити в меките тъкани части от интериора потвърждава генезата на установените при
аутопсията увреждания. Сочат, че установените травматични увреждания, отговарят да са
получени при претърпяното от М. П. ПТП.
Съдът намира логично и житейски обосновано да приеме, дори без да са
събрани по делото доказателства в тази насока, че вследствие загубата на своята майка
ищците са претърпели съществени неимуществени вреди – че техният личен, семеен,
социален живот е бил в голяма степен повлиян негативно от това събитие. В процесния
случай обаче в подкрепа на тази теза са събрани и много доказателства – сведения, дадени от
разпитаните по делото свидетели и експертното заключение, представено от съдебно
психологичнопсихиатрична експертиза.
При определяне размера на претендираното заместващо обезщетение е
необходимо да се отчете начинът на настъпване на травматичното събитие, претърпените от
ищците болки и страдания вследствие на причиненото им увреждане, периодът на
постепенна адаптация и възможността на пълно възстановяване, тяхната възраст,
причинените им неудобства и дискомфорт, социално-икономическите условия в страната
към момента на настъпване на застрахователното събитие – 2023 г., както и високият
нормативно определен лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди,
виновно причинени от застраховано лице по застраховка "Гражданска отговорност" – в
размер до 10, 492 млн. лв., независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ, в
редакцията на тази правна норма към релевантния момент).
Съдът отчита, че неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, като
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя
10
съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от
съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда в
съответствие с установения дефинитивно в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост.
Релевантните в конкретния случай критерии по т.11 от ППВС № 4/1968 г., изискваща при
определяне размера на имуществените вреди следва да се вземат под внимание всички
обстоятелства, които обуславят тези вреди. В мотивите към решенията съдилищата трябва да
посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на
неимуществените вреди. Примерни обективни обстоятелства при причиняването на смърт
съгласно постановлението са възрастта на увредения, общественото му полоЖ.е,
отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение.
Към момента на смъртта на майка им ищците са били - М. П. на 18 години, а
И. П. на 11 години. За състоянието на децата, за промените, които са настъпили при тях, за
преживяните страдания от децата са събрани гласни доказателства, като е изслушана и
съдебно психологично-психиатрична експертиза. От показанията на четиримата разпитани
свидетели, които са били в близки контакти с децата и семейството им, както преди
инцидента, така и след него се установява, че семейството на децата преди инцидента било
много добро – имали чудесни отношения и били много близки. Независимо, че родителите
заминали на работа в чужбина, те осигурили на децата необходимите грижи чрез своите
родители и имали ежедневен контакт с децата. Връщали се в България често и задължително
по празници и прекарвали времето със семейството си. Дори от чужбина те се информирали
редовно за децата, включително като се обаждали на учителите им. Отношенията между
починалата и децата били изключително близки – отношения на обич, грижа, доверие и
споделяне. Децата разчитали на майка си не само за физическа подкрепа, но и за
емоционална и психическа – имали близки приятелски отношения, децата я чувствали като
опора и правели с нея плановете си за бъдещето. След смъртта на майката М. и И. са се
затворили в себе си; отчаяли се; трудно общували дори с най-близкия им кръг от хора; не
разбирали защо това им се случва. М. е присъствала на погребението на родителите си като
непрекъснато била между двата ковчега - на майка си и на баща си. И. заради възрастта му
не е бил на погребението, нито е ходил впоследствие на гробовете им като отказвал да
приеме тяхната смърт. М. отказала тържество с роднините за завършване на училището.
Децата се променили много, не са преодолели загубата на майката и споделяли, че им е
много тежко, тъжно, че им липсват родителите; че им е трудно без тях; че дори и когато са
се върнали към нещата, които са правили и преди инцидента, не ги правят със същия
ентусиазъм и желание. След смъртта на родителите изпитвали страх, поради което спели
заедно. М. започнала да пуши. И. отказвал да яде. М. имала големи мечти за продължаване
на обучението си, но след смъртта загубила всякакво желание.
Изслушаната съдебно психологичнопсихиатрична експертиза дава заключение,
че смъртта на майката представлява драматичната промяна в живота на ищците - значима,
радикална, внезапна и неочаквана, която е променилая хомеостазата на състоянието им. М. и
И. преди смъртта на родителите са били общителни и винаги готови да помогнат на
приятел, с устойчиви позиции в живота, със стремеж да успяват без трудности по пътя си.
След смъртта им те се пречупват до затворени, самотни, избягващи общуването, с вътрешни
терзания, уморени, без много жизнени сили. По този начин те се явяват косвени жертви на
процесното ПТП, като психичното им състояние покрива критериите на разстройство в
адаптацията. Вследствие процесното ПТП и загубата на майка им М. П., в психологичното и
емоционалното състояние на М. и И. П. е настъпила промяна, представляваща реакция на
смърт, която се приравнява на остра стресова реакция, последвана от разстройство в
адаптацията. Следва да се има предвид това, че експертите са посочили, че преминаването
през такива невъзвратими събития е драматично, но диагностично се приема за възможно
пълното възстановяване на психиката, с възстановяване на социалното функциониране,
връщане към извършването на рутинни ежедневни дейности и планиране на житейски цели,
11
т. е. адаптиране към променената жизнена среда. В продълЖ.е на месеци И. и М. П. са
преминали през етапите на преживяване на мъка и загуба. Шок и отрицание - главната
особеност в поведението на детето на този етап се състои в това, че то на несъзнавано нИ.
не възприема загубата. Стадий на гнева. Депресия и вина - тревога, меланхолия, депресия,
вина. Завършващ стадий — приемане. През целия период на адаптация към свикване със
загубата, поведението на децата се характеризира с протИ.речИ.ст и неуравновесеност,
присъствие на силни чувства и разстройство на учебната дейност. Нарушен е бил ритъмът
сън-бодърстване, променен е бил апетитът им, изпитвали са затруднения с вниманието и
учебния материал. Вещите лица са посочили, че адаптацията е продължила около шест
месеца - времевият обхват на проявените различни симптоми. Отчетена е разликата в
начина, по който всяко от децата излиза от стресовата ситуация. М. споделяла с приятели,
търсела подкрепа и в социалните мрежи. И. бил по-обран в споделянето на емоции и се
опитвал да запази малкото спомени, които има с родителите си. Важен момент е възрастта,
на която са били децата при раздялата с родителите и тяхната смърт. И. е бил на 11 г. и имал
по-малко спомени с тях. В периода 7-11 години смъртта се приемала изключително трудно.
Децата в тази възраст я приемат колкото като окончателен край, толкова и като наказание на
детето. В този момент малките си задават въпросите: „Как се случва; какво се случва, защо
се случва”. Децата в предюношеска възраст разбират за траура, избягват мисли за смъртта,
отдръпват се в себе си, загубват идентичност. В периода 12- 18 годишна възраст смъртта се
приема като неизбежна. Детето в този възрастов период има саморефлексия и има скърбене.
Реагира със смут, оттегляне, не рядко депресия, търсене на подобни групи, изпълнение на
ритуали, полагане на цветя, плач. По-голямата възраст подпомага преминаването на детето
през траурния етап. Така било и при И. и М.. Въпреки по-експресивните прояви на скърбене
при М., И. приема загубата на родителите по-депресивно. Израстването на дете без майка
според експертите е рисково за психо- емоционалното му състояние. Това може да промени
качеството на взаимоотношенията с близки хора, да затрудни развитието на емпатийност,
възприемането на околните и бъдещото формиране на пълноценни връзки.
Отчитайки функционалната обусловеност на задълЖ.ето на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" за обезвреда на пострадалото лице от съдържанието и
размера на деликтното обезщетение, дължимо от застрахования делинквент по реда на чл. 45
от ЗЗД, то и в хипотезата на упражнено по реда на чл. 432 от КЗ пряко право е приложим
въведеният с чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост. СправедлИ.то обезщетяване по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД, както това изрично е прието още в ППВС № 4/68 г., означава да
бъде определен онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени
от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата, емоционални, физически
и психически сътресения, които съпътстват същите.
Съдът отчита начинът, по който е настъпила смъртта. Внезапната смърт се е
отразила изключително негативно и върху двамата ищци и рязко, шоково променила
обичайния им начин на живот. Те са били лишени не само от физическата подкрепа, но и от
емоционалния и психически заряд, който дава връзката с майката, както в детските и
младежки години, така и през целия живот на човека.
При определяне на обезщетението следва да бъде съобразено и това, че
съгласно чл.492, ал.1, т.1 за всяко моторно превозно средство, което се намира на
територията на Република България и което не е спряно от двиЖ.е, е необходимо да има
сключена задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за
следната минимална застрахователна сума (лимит на отговорност): 1. (изм. – ДВ, бр. 101 от
2018 г., в сила от 7.12.2018 г., бр. 70 от 2024 г., в сила от датата, определена в Решение на
Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България, прието в
съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз и
Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от
Договора за функционирането на Европейския съюз) за неимуществени и имуществени
вреди вследствие на телесно увреждане или смърт – 10 420 000 лв. за всяко събитие,
независимо от броя на пострадалите лица. Това означава, че законодателят е предвидил
12
достатъчно висог праг на отговорността на застрахователя, което представлява гаранция, че
всички вреди от ПТП ще могат да бъдат обезщетени в пълнота.
При определяне на обезщетението следва да бъдат съобразени и социално
икономическите условия в Република България и стандартът на живот към датата на
настъпване на ПТП и отчетената средногодишна инфлация, която за 2022 г. е 15.3%, а за
2023 г. - 9.1%.
Преценявайки уредения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, обусловен
от излоЖ.те по-горе съобраЖ.я, въззивната инстанция намира, че справедливият размер на
обезщетението е правилно определено от първоинстанционния съд, като на първо място се
отчита, че се касае за най-близката родствена връзка – тази между деца и родител,
вследствие на която връзка претърпените вреди, имащи силно изразен морален и
емоционален аспект, са от непреодолим характер.
По жалбата на адв.Н. Д. срещу определение № 22/13.01.2025 г., по гр.д.№
104779/2022 г. на Софийски градски съд, ГО, I-29 състав съдът е оставил без уваЖ.е молбата
на адв. Н. Д. по реда на чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските,
като се присъди адвокатско възнаграждение над присъденото от 14 839.86 лева до размера
на 35 298 лв. с ДДС.
Страните по гражданските дела са свободни да определят размерите на
заплащаните от тях адвокатски възнаграждения, при спазване на Закона за адвокатурата. От
друга страна отговорността на страната, върху която съдът възлага тежестта за разноските
по делото е ограничена от закона като същите могат да бъдат намалени поради
прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. При направено възраЖ.е за прекомерност
съдът е длъжен да осъществено ли е представителство от страна на процесуалния
представител, както и има ли такава фактическа и/или правна сложност на делото, която да
обуславя присъждането на уговореното адвокатско възнаграждение в тежест на страната,
която е осъдена. Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2013 г. ОСГКТ основанието по
чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и
фактическата и правна сложност на делото. При намаляване на подлежащо на присъждане
адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът е
свободен да намали възнаграждението до съответния на правната и фактическа сложност на
делото размер.
УваЖ.ят размер на исковете е 250 000 лева и 280 000 лева, което обуславя
пореда на чл.7, ал.2, т.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /отм./ заплащане на минимално възнаграждение от 16 650 лева с ДДС и
18 650 с ДДС.
Въззивният съд споделя виждането на първоинстанционния съд, че
фактическата и правна сложност на спора, доказателствените факти и доказателствата,
които ги обективират, и съответното дължимо правно разрешение на повдигнатите правни
въпроси, характеризират настоящето дело с повишена фактическа и правна сложност. В тази
връзка определените и присъдени размери на адвокатското възнаграждение не са съобразени
с тази повишена сложност. Въззивният съд намира, че с оглед определения от закона
минимален размер, определения и присъден размер е значително под него и не е съответен
на фактическата и правната сложност на делото и не е прекомерен. Това, че с Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения са посочени
минималните размери, в които следва да са адвокатските възнаграждения, както и нормата
на чл.78, ал.5 от ГПК не задължават съда, а му предоставят възможност да намали
заплатеното по делото възнаграждение.
Настоящият състав отчита, че част от съдебната практика приема, че при
определяне на дължимото възнаграждение, което съдът присъжда, възнаграждение в
определения от Висшия адвокатски съвет размер - този по Наредба № 1/09.01.04 не може да
бъде приложено с оглед решения на СЕС по дело C-438/22 и решение от 23.11.2017 г. по
13
съединени дела С-427/16 и С-428/16 на СЕС. Тази практика приема, че посочените в
Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като
ориентир при служебното определяне на възнаграждения - те не обвързват съда и подлежат
на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се съобразява интересът на
страните по делото, видът на спора, фактическата и правна сложност на делото,
количеството извършена работа. В случая съдът като отчита горните критерии и
релевантните обстоятелства - от една страна големият материалния интерес по отношение
на защитата на ответниците и фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че
няма основание за промяна на определеното като дължимо от първоинстанционния съд
адвокатско възнаграждение.
От друга страна становището на настоящия състав е, че посочените решения
на СЕС коментират правомощието на Висшия адвокатски съвет по чл. 36 ЗА от гледна точка
на ограничаване на конкуренцията в рамките на предоставянето на адвокатски услуги, или
от гледна точка на възможността адвокатите да уговарят по-ниски възнаграждения, както и
на ограничаване на свободата на договаряне между адвокат и клиент. Следователно
решенията на СЕС защитават свободното договаряне, като ограничаването му се приема за
недопустимо в определен контекст на свободната конкуренция. Това обаче няма отношение
към правомощието на съда по чл. 78, ал. 5 ГПК, тъй като същото е средство за игнориране
на уговореното адвокатско възнаграждение или – средство за незачитане на свободата на
договаряне, в защита на която са постановени решенията на СЕС. Ограничението по чл. 78,
ал. 5 ГПК защитава свободната конкуренция, като слага лимит на правомощието на съда да
не зачете уговореното между страните по договора за адвокатска услуга. При липса на
подобно ограничение, съдът би могъл изцяло да игнорира уговорено адвокатско
възнаграждение в ущърб на свободата на договаряне, срещу което именно са насочени
решенията на СЕС. Лимитът на намаляване по чл. 78, ал. 5 ГПК защитава свободата на
договаряне, като слага граници на правото на съда да не зачете уговореното между страните
по договора за адвокатска услуга. Предвидения в закона лимит е съответен на основната
идея на решенията на СЕС. По тази причина не съществува основание за допълнително
намаляване под този лимит.
Следователно на адв. Н. Д. следва да бъдат присъдени още 20 460 лева
разноски за първа инстанция.
Предвид изложеното въззивният съд намира, че първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
С оглед този изход на делото отговорността за разноските следва да се носи
съобразно потвърдената уважена част от исковете като ответникът следва да заплати на
ищците направените от тях разноски съобразно уважената част от исковете. По отношение
на ищците е осъществено безплатно представителство по реда на чл.38 от ЗА, видно от
представения договор за правна защита и съдействие упълномощеният адвокат – адв.Н. Д. е
представлявал двамата ищци при условията на чл.38 от ЗА във вр. чл.36 от ЗА.
Адвокатското възнаграждение за процесуално представителство по делото съобразно чл.7,
ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа е 19 950 лева
за всеки един от ищците. Съобразно уважената част от исковете дължимото от въззивника –
ответник възнаграждение следва да бъде 16 625 лева за представителството на ищцата М. Р.
П. и 18620 за представителството на ищеца И. Р. П..
Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 145/05.11.2024 г., по гр.д.№ 208/2023 г. на
14
Окръжен съд Благоевград, 3 състав.
ОТМЕНЯ определение № 22/13.01.2025 г., по гр.д.№ 104779/2022 г. на
Софийски градски съд, ГО, I-29 състав съдът е оставил без уваЖ.е молбата на адв. Н. Д. по
реда на чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските, като се присъди
адвокатско възнаграждение до размера на 35 298 лв. с ДДС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА решение № 145/05.11.2024 г., по гр.д.№ 208/2023 г. на Окръжен съд
Благоевград, 3 състав В ЧАСТТА за разноските като:
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК ********* да заплати на
адвокат Н. Н. Д. адвокатско възнаграждение в размер на 20460 лева за осъщественото от
него на ищците безплатно процесуално представителство.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК ********* да заплати на
адвокат Н. Н. Д. адвокатско възнаграждение в размер на 20460 лева за осъщественото от
него на ищците безплатно процесуално представителство 35245 лева по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15