МОТИВИ
към Присъда №43/13.03.2018г. по НОХД №2494/2017г.
на РС- ПЛЕВЕН
Р.П. *** е повдигнала обвинение срещу
Н.Г.С. ЕГН: ********** – за това, че „на 12.11.2016
г. в гр. ***, обл. Плевен при условията на опасен
рецидив и чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот,
отнел чужди движими вещи, както следва - сумата от 120 лв., 1 бр. дамска гривна
с тегло 10,70 гр. на стойност 627,70 лв., 1 бр. дамски златен пръстен с тегло
2,67 гр. на стойност 157,36 лв., 1 бр. дамски златен пръстен с тегло 3,3 гр. на
стойност 177,25 лв., 1 бр. дамски златен пръстен с тегло 2,09 гр. на стойност
122,06 лв. и 1 бр. дамски златен пръстен с тегло 2,31 гр. на стойност 135,13
лв., всичко вещи на обща стойност 1 339,70 лв. от владението на собственика П.С.А.от
гр. ***, обл. Плевен, без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 2 във вр. с чл.
195 ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 194 ал. 1 във вр. с чл. 29 ал. 1 б. „а“ и б. „б“
от НК“.
В хода на проведеното
разпоредително заседание по делото, подсъдимият и неговият защитник отправиха
искане за разглеждане на делото по реда на Глава Двадесет и седма от НПК и в
частност – при условията и по реда на
чл.372 ал.3 вр. чл.371 т.1 НПК. След надлежно разясняване на правата по чл.371 НПК Съдът одобри изразеното съгласие на страните да не се провежда разпит на
всички свидетели, разпитани в досъдебното производство и вещите лица, а при
постановяване на присъдата да се ползват непосредствено съответните протоколи и
експертни заключения от досъдебното производство, а именно – показания на
свидетелите п.с.а., ц.в.м.и Г. А. Л., както и заключение по изготвена съдебно-стокова
експертиза, като същите бяха прочетени по реда на чл. 283 НПК.
Представителят на РП – ПЛЕВЕН поддържа
повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 195
ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 194 ал. 1 във вр. с чл. 29 ал. 1 б. „а“ и б. „б“ НК.
Счита същото за доказано по несъмнен начин, поради което пледира подсъдимият С.
да бъде признат за виновен в извършването на това престъпление и да му бъде
наложено наказание в размер на три години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно
при първоначален „строг“ режим.
Подсъдимият Н.С. се явява лично и
с упълномощен защитник. Не се признава за виновен; ползва се от правото да даде
обяснения и излага собствена версия за обстоятелствата, предмет на изясняване
по делото. Защитникът счита, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, а
напротив – основава се на предположения. В този смисъл, пледират подсъдимият да
бъде признат за невиновен и да бъде изцяло оправдан по повдигнатото му
обвинение.
След като обсъди задълбочено
събраните по делото доказателства и доказателствени средства поотделно и в
тяхната съвкупност, от фактическа страна Съдът намира за установено следното:
Н.Г.С. е роден на *** ***, с
постоянен адрес:***, ***, български гражданин, без образование, не работи,
неженен, осъждан, ЕГН: **********.
Към 12.11.2016г. свидетелката П.С.А.живеела
заедно със своя съпруг, а.п.а, в имот, състоящ се от къща и дворно място в гр.***,
УЛ. „***. Свидетелката съхранявала някои от собствените си ценни вещи, в
джобове на дрехи, поставени в гардероб в къщата. По този начин, към посочената дата
а.съхранявала парична сума в размер на 120 лева, 1 бр. дамска гривна с тегло
10,73 гр. на стойност 627,70 лв., 1 бр. дамски златен пръстен с тегло 2,69 гр.
на стойност 157,36 лв., 1 бр. дамски златен пръстен с тегло 3,03 гр. на
стойност 177,25 лв., 1 бр. дамски златен пръстен с тегло 2,09 гр. на стойност
122,26 лв. и 1 бр. дамски златен пръстен с тегло 2,31 гр. на стойност 135,13
лв.
На 12.11.2016г. около 12:30 часа, св.а.излязла
заедно със своя съпруг на разходка в гр.***. По време на разходката /продължила
около един час/, на известно разстояние от дома им, семейство а.срещнали двама
мъже, придружени от две деца. Единият от мъжете познавали по физиономия, тъй
като в миналото му били възложили да им нацепи дърва.
Когато съпрузите се завърнали в
споменатия по-горе имот, п.а.установила, че портата на двора била отворена,
един от кухненските прозорци бил счупен, в жилището било разхвърляно,
гардеробът – отворен, а от него липсвали изброените вече парична сума и златни
накити.
Свидетелката а.незабавно
сигнализирала полицейските органи за така извършената кражба. С оглед на
местопроизшествие, извършен при условията на чл.212 ал.2 НПК, на 12.11.2016г.
започнало досъдебно производство №Д – 2208/2016г. по описа на РП – ПЛЕВЕН.
Междувременно, с действия по
издирване на извършителя, били ангажирани полицейските служители ц.в.м., И.Н. и
С.Ц.. Свидетелят м.провел беседа както със св.п.а., така и с други лица. Прегледал
записи от охранителни камери, собственост на ОБЩИНА ***, монтирана на
кръстовището на ул. „НЕФТЕНИК“ и „СТОЯН ЗАИМОВ“. На видеозаписа разпознал
лицата К.С.С., неговите две малолетни деца и
подсъдимият Н.Г.С. по прякор „с.“. Наблюдавайки видеозаписа свидетелят м.преценил,
че споменатите четири лица се движат в посока към дома на п.а.. На същия
видеозапис, десет минути по-късно забелязал, че в кадър отново се появява
подсъдимият Н.С., този път – с качулка на главата, оглежда се и сваля същата
качулка. Свидетелят м.провел беседа с К.С., като последният му съобщил, че
действително, на посочената вече дата, двамата са били заедно с Н.С. и са
отивали за дърва, като в определен момент С. се отделил от групата,
заявявявайки, че отива де се види със свой познат, за да го попита дали той ще
иска дърва. След това, свидетелят м.потърсил за обяснение подсъдимия Н.С.,
който принципно потвърдил изложеното от страна на К.С., но на полицейския
служител направили впечатление известни несъответствия в детайлите на
обясненията, дадени от двете лица. В крайна сметка, заявил на подсъдимия, че е
налице видеозапис относно маршрута на придвижване на подсъдимия през процесния
ден. Тогава подсъдимият заявил на свидетеля м., че е извършил кражба, при която
е отнел пари и накити. Н.С. също така заявил, че паричните средства е похарчил,
а откраднатите вещи – заложил в гр.ПЛЕВЕН. Предал на свидетеля м.два броя
заложни билети с №556 и №557 на Заложна къща „***“ ЕООД - ПЛЕВЕН, за което бил
съставен нарочен протокол от 14.11.2016г., като в същия протокол саморъчно
написал, че двата заложни билета са издадени от заложна къща, в която е заложил
„гривната и читирте пръстена които
откраднах от къща в гр.Д.Дъбник в събота на 12.11.2016 година по обяд“.
На 15.11.2016г. разследващият
полицай по досъдебно производство №Д – 2208/2016г. по описа на РП – ПЛЕВЕН
посетил споменатата заложна къща и се срещнал със свидетеля г.а.л.– служител.
Последният предал доброволно вещите, във връзка с които били издадени заложни
билети с №556 и №557 – дамска гривна и четири броя пръстени, за което бил
съставен нарочен протокол. На 18.11.2016г. бил извършен оглед на веществени
доказателства, при което гривната и пръстените били огледани, описани,
претеглени и фотографирани. По делото била назначена съдебно-оценителна
екпертиза, от заключението на която се установява пазарната им стойност, както
следва - 1 бр. дамска гривна с тегло 10,73 гр. на стойност 627,70 лв., 1 бр.
дамски златен пръстен с тегло 2,69 гр. на стойност 157,36 лв., 1 бр. дамски
златен пръстен с тегло 3,03 гр. на стойност 177,25 лв., 1 бр. дамски златен
пръстен с тегло 2,09 гр. на стойност 122,26 лв. и 1 бр. дамски златен пръстен с
тегло 2,31 гр. на стойност 135,13 лв., всичко вещи на обща стойност 1219, 70
лв. Срещу разписка от 18.11.2016г. гривната и пръстените били върнати на
пострадалата п.с.а..
Възприетата от Съда фактическа
обстановка почива върху следните доказателствени материали:
- показания на свидетелите п.с.а., ц.в.м.и
г.а.л., дадени в досъдебното производство, прочетени на основание чл.283 НПК в
хода на проведеното съкратено съдебно следствие по делото /л.37 – 41 от ДП/;
- показания на свидетелите И.Н.Н. и С.С.Ц., дадени в съдебното
следствие;
- протокол за оглед на
местопроизшествие и фотоалбум /л.4 – 9 от ДП/;
- протокол за доброволно предаване
от 14.11.16г. и заложни билети №556 и 557 /л.20 – 22 от ДП/;
- протокол за доброволно предаване
от 15.11.2016г. /л.25 – 26 от ДП/;
- протокол за оглед на веществени
доказателства и фотоалбум /л.27 – 33 от ДП/;
- разписка за връщане на вещи /л.43
от ДП/;
- заключение по съдебно-оценителна
експертиза /л.45 – 46 от ДП/, съдържанието на което, по същество е
инкорпорирано в горното изложение и което Съдът приема за обективно и
обосновано, поради което му отдава вяра;
- заключение по съдебно-почеркова
експертиза /л.125 – 131 от делото/, от което се установява, че ръкописният
текст в протокол за доброволно предаване от 14.11.2016г. е изписан, а подписът
за „предал“ - положен, от подсъдимия Н.С., като ръкописният текст и подписите в
протокола са положени вероятно със сходна химикална паста. Съдът приема за
обективно и обосновано това експертно заключение и му отдава вяра;
- справки за родствени връзки на Н.С.,
Р. г.п., И.Н.Н., П.С.А./л.132 – 134, л.154, л.161 от
делото/;
- справки от 07.03.18г. и 15.02.18г. на НАЧАЛНИК на РУМВР – *** /л.149,
л.152 от делото/;
- справки за наличието на
охранителни камери в гр.***, издадени от страна на ОБЩИНА *** /л.155 и 162 от
делото/;
- характеристична справка /л.23 от
делото/;
- справка за съдимост /л.25 – 44,
л.78 - 97 от делото/.
В доказателствената съвкупност са
налице определени противоречия и особености, които налагат обсъждане в
съответствие с чл.305 ал.3 изр.2 НПК.
Видно от обясненията на подсъдимия
Н.С., същият е получил златните накити, предмет на престъплението, в което е
обвинен, от Р. г.п., с която се намира във фактическо съжителство. На свой ред п.му
обяснила, че е взела накитите от своята майка и че същите следвало да послужат
за набавяне на медикаменти за болното им дете. Твърди, че е бил потърсен от
органите на РУМВР – *** и му е бил оказано психическо и физическо въздействие –
от една страна, били му отправяни закани, че малолетното му дете ще бъде взето
от ДСП, а от друга – бил му нанесен побой. По отношение на последното уточнява,
че е бил държан приблизително пет часа в РУМВР-*** и че са му били нанасяни
удари от страна на свидетелите ц.м.и И.Н., които го приканвали да направи
самопризнание. Наред с това И.Н. заявил, че пострадалата е негова баба. В резултат
на тези въздействия, С. признал, че е автор на престъплението, предмет на
разглеждане по настоящото дело. Предал на полицейските служители заложните
билети, с което им съдействал за възстановяване на златните накити от
споменатата вече заложна къща. Потвърждава, че действително е заложил същите
накити, но без да знае за действителния произход на вещите – а именно кражба,
извършена от страна на Р. г.п., за която кражба научил по-късно. Така
предадената накратко версия, подсъдимият поддържа в хода на съдебното
следствие, като в допълнително дадени обяснения уточнява, че на инкриминираната
дата е ходил за дърва със свидетеля К.С., както и че дори след датата на
първото съдебно заседание - и след дадените в същото обяснения - е бил привикан
в РУМВР – ***, където отново му бил оказан своеобразен „натиск“ от страна на
св.И.Н..
Съдът намира, че обясненията на
подсъдимия С. не се ползват с убедителност. Внимателното запознаване с тяхното
съдържание разкрива, че са хаотични и не оставят впечатление за житейска
достоверност. Централен момент в тези обяснения е настойчиво прокарваната от
страна на подсъдимия теза, че от страна на полицейски служители му е оказвано
психическо и физическо насилие, с цел извличане на самопризнание. Доказателства
за подобно насилие обаче, по делото не се събраха. Следва да бъде отбелязано,
че подсъдимият С. и свидетеля Н. дори бяха поставени в очна ставка, но и този
способ за проверка на доказателствата по делото, не доведе до отстраняване на
съществените противоречия между техните обяснения и показания. Отделно от това,
от представените по делото справки за родствени връзки, не се установява
истинност в твърдението на подсъдимия, че п.а.е „баба“ на И.Н. – или че е
налице друга родствена връзка помежду им. Предвид недоказаността – а и впрочем,
липсата на достатъчно житейска достоверност - в коментирания централен момент
от обясненията на подсъдимия, Съдът намира, че същите като цяло, не се ползват
с убедителност. Поради това приема, че обясненията на Н.С. се явяват единствено
проявление на правото му на защита, но не следва да бъдат кредитирани като
доказателствен източник.
На следващо място, според
показанията на свидетелката Р. г.п., същата се намира във фактическо
съжителство с подсъдимия Н.С., с когото имат дете – г.р.п.. Видно от
приложената справка за родствени връзки, детето на Р. п.и Н.С., всъщност се
казва г.н.Г. ЕГН: **********. От показанията на свидетелката следва, че тъй
като неколкократно е работила в двора на пострадалата п.а., е знаела, че
пострадалата съхранява ценности в своя гардероб. Поради това – и тъй като
детето й било болно – извършила кражбата на вещите, за които по настоящото дело
е повдигнато обвинение против Н.С., а последния излъгала, че ги е получила от
майка си. Свидетелката представя механизъм на извършване на кражбата, който
принципно кореспондира на този, който е установен по делото – а именно,
счупване на прозорец на къщата и отнемане на инкриминираните вещи от джоб на
дреха, находяща се в гардероб. Следва обаче да бъде отбелязано, че показанията
на свидетелката не намират подкрепа в други доказателствени източници, на които
Съдът отдава вяра. Тези показания заемат изолирано място в доказателствената
съвкупност, а наред с това – изхождат от лице, непряко заинтересовано от изхода
на делото и намиращо се в съпружески отношения с подсъдимия, което още един път
поставя под въпрос тяхната достоверност. Поради това, макар да не преценява
като обезателно лъжовни показанията на Р. г.п., Съдът същевременно намира, че
тези показания не се ползват и с необходимата убедителност – и не им отдава
вяра.
Според показанията на свидетеля К.С.С., на неустановен ден, месец, година, по обяд, заедно с
подсъдимия Н.С. се отправили за набавяне на дърва. Подсъдимият обаче се отделил
от свидетеля за около пет минути като заявил, че отива да се срещне с някого,
след което двамата отново се събрали, но на свидетеля не е известно какво е
правил през това време Н.С.. Посочва, че малко по-късно е бил извикан в РУМВР-***
- за даване на обяснения. Свидетелят е категоричен, че не му е бил нанасян
побой от страна на полицейските служители, но счита, че същите го „наплашили“ –
„С висок тон започнаха да ме наплашват,
палки, такива работи изкарва…Казаха „Ще си кажеш, ти знаеш какво е, що е“. Аз
им казах, че не знам за какво е, що е,
„Ей сега и си вадя палката и ще си кажеш“, слагат я на масата, чукат,
правят и викат. Аз им казах „Кажи какво да кажа, за дърва съм ходил“. Свидетелят
С. е категоричен, че не му е известно нищо за кражбата, предмет на разглеждане
по настоящото дело. Следва да бъде отбелязано, че така дадените от страна на
свидетеля показания намират известно потвърждение в тези на св.ц.м.– в частта
относно твърдяното отиване за дърва на К.С. и Н.С., както и отделянето на
последния за известно време. В частта относно упражняването на известно
психологическо въздействие върху свидетеля в РУМВР-***, от друга страна,
показанията на свидетеля са непотвърдени и не се ползват с достоверност.
Съвкупно преценено, показанията на св.К.С. не се отличават с необходимата
убедителност, за да бъдат кредитирани, а и впрочем, доказателствената им
стойност е на практика незначителна, поради твърде ниската им информативност от
гледна точка на релевантните за делото обстоятелства.
Съдът преценява като добронамерено
дадени и достоверни показанията на свидетелите п.с.а., ц.в.м., г.а.л., И.Н.Н. и С.С.Ц.. Внимателното
запознаване с тези свидетелски показания не оставя впечатление за тенденциозно
/или лъжовно/ представяне на относимите за делото обстоятелства, а наред с това
– същите показания взаимно се потвърждават, като намират опора и в приетите по
делото писмени доказателствени материали - протокол за оглед на
местопроизшествие, протокол за доброволно предаване от 14.11.16г. и заложни
билети №556 и 557, протокол за доброволно предаване от 15.11.2016г., протокол
за оглед на веществени доказателства. Прочетените на основание чл.283 НПК
показания на п.с.а., ц.в.м., г.а.л.са значително по-подробни от тези на
разпитаните в съдебното следствие И.Н.Н. и С.С.Ц., но тази особеност, съвсем очевидно се дължи на
изминалия период от време между едните и другите. Все пак следва да бъде
отбелязано, че показанията на Н. и Ц. не могат да бъдат разглеждани като
основни доказателствени източници именно предвид твърде общия им характер;
същите разказват, че са подпомагали св.ц.м.в извършваната от негова страна
проверка във връзка с кражбата от дома на св.п.а., но и двамата нямат ясен
спомен какво точно са вършили в хода на проверката и точно какви обстоятелства
– са успели да изяснят. И двамата споменати свидетели са категорични обаче, че
не са упражнявали никакво физическо или психическо насилие спрямо подсъдимия Н.С.,
както и че в определен момент, същият е направил пред тях самопризнание за
извършена кражба – в какъвто смисъл са впрочем, и показанията на св.ц.м.. Поради
това, Съдът отдава вяра на показанията на а., м., Л., Н. и Ц. и именно върху тях
основава приетата и изложена по-горе фактическа обстановка.
След задълбочен анализ на
събраните по делото доказателствени материали и при съобразяване на вече
изтъкнатите техни особености, Съдът намира за установено по несъмнен начин
обстоятелството, че на 12.11.2016г. от жилището на свидетелката П.С.А.живеела е
извършена кражба на вещи, нейна собственост - парична сума в размер на 120
лева, 1 бр. дамска гривна с тегло 10,73 гр. на стойност 627,70 лв., 1 бр.
дамски златен пръстен с тегло 2,69 гр. на стойност 157,36 лв., 1 бр. дамски
златен пръстен с тегло 3,03 гр. на стойност 177,25 лв., 1 бр. дамски златен
пръстен с тегло 2,09 гр. на стойност 122,26 лв. и 1 бр. дамски златен пръстен с
тегло 2,31 гр. на стойност 135,13 лв. За получаване на достъп до инкриминираните
вещи, деецът е разрушил преграда, здраво направена за защита на имот, а именно
– счупил кухненски прозорец на споменатото жилище. В подкрепа на тези изводи са
Протоколите за оглед на местопроизшествие и за оглед на веществени доказателства,
ведно с фотоалбуми, показанията на св.п.а.и заключението по изготвената
съдебно-оценителна експертиза.
Следва да бъде специално
подчертано обаче, че не е налице идентичност между вещите, предмет на престъплението,
които следват от изброените доказателствени източници, от една страна и вещите,
за които е повдигнато обвинение с обвинителния акт – от друга:
-
според доказателствата по делото се касае за 1 бр. дамска гривна с тегло
10,73 гр. на стойност 627,70 лв., докато с обвинителния акт е повдигнато
обвинение за 1 бр. дамска гривна с тегло 10,70 гр. на стойност 627,70 лв.;
-
според доказателствата по делото се касае за 1 бр. дамски златен пръстен
с тегло 2,69 гр. на стойност 157,36 лв., докато с обвинителния акт е повдигнато
обвинение за 1 бр. дамски златен пръстен с тегло 2,67 гр. на стойност 157,36
лв.;
-
според доказателствата по делото се касае за 1 бр. дамски златен пръстен
с тегло 3,03 гр. на стойност 177,25 лв., докато с обвинителния акт е повдигнато
обвинение за 1 бр. дамски златен пръстен с тегло 3,3 гр. на стойност 177,25 лв.;
-
според доказателствата по делото се касае за 1 бр. дамски златен пръстен
с тегло 2,09 гр. на стойност 122,26 лв., докато с обвинителния акт е повдигнато
обвинение за 1 бр. дамски златен пръстен с тегло 2,09 гр. на стойност 122,06
лв.
Видно е, че са налице различия
между фактите, които се установяват от надлежните доказателствени източници по
делото и фактите, въз основа на които Прокуратурата в своя обвинителен акт
изгражда - и за които е повдигнала - обвинението по настоящото дело. Следва да
бъде напомнено, че доказателствената дейност, регламентирана в НПК има строго
формален и стриктен характер. Коментираните несъответствия биха могли да
изглеждат незначителни от житейска гледна точка, но от наказателноправна, в
контекста на настоящото дело и установените по него обстоятелства, тези
несъответствия водят до извода за липса на идентичност между предмета на
престъплението, за което е повдигнато обвинение и установените по делото факти
и обстоятелства досежно вещите, предмет на престъпно посегателство. На свой
ред, това води до извода, че не са налице надлежни доказателства за извършване
на престъплението, за което е повдигнато обвинение по делото, а за друго
престъпление от вида „кражба“, съответно – наказателната отговорност на Н.С. е
ангажирана за престъпление, което не се установява от събраните по делото
доказателствени материали.
Независимо от това принципно
положение обаче, следва да бъде подчертано, че в хода на наказателното
производство не се събраха доказателства и за това, че подсъдимият С. е автор
дори на кражбата, за която са налице доказателства по делото. В подкрепа на
обвинителната теза е единствено обстоятелството, че част от предмета на
престъплението се е намирал във фактическата власт на Н.С. - на датата, на
която е била извършена кражбата - 12.11.2016г. В подкрепа на това обстоятелство
са показанията на св.г.л., ц.м., Протокол за доброволно предаване от 14.11.16г.
и заложни билети №556 и 557. Касае се обаче само за едно, при това – косвено по
характера си, доказателство, т.е. от същото не би могло да се направи извод - и
още по-малко, по категоричен такъв - че подсъдимият С. е отнел определени вещи
от владението на п.с.а..
Действително, според показанията
на свидетелите ц.м., И.Н., С.Ц., на 12.11.2016г. по обяд, Н.С. се е намирал в
близост до района, в който е ситуиран имота на пострадалото лице. Същите
извеждат това положение от собствените си възприятия – преглед на видеозапис от
охранителна камера, за която твърдят, че е разположена в близост до имота на
пострадалата; посочват, че са забелязали придвижването на свидетеля К.С. и Н.С.,
както и че в определен момент Н.С. се е отделил от свидетеля С. и е имал
поведение, като че ли се оглежда/оглежда за наличието на лица в близост/, т.е.
– своего рода, „подозрително“ поведение. Както беше отбелязано и по-горе, Съдът
кредитира показанията на свидетелите м., Н. и Ц., но специално що се отнася до
коментираните в настоящия абзац обстоятелства се налага да бъде специално
подчертано, че на настоящия етап те няма как да бъдат надлежно проверени, а
оттам - и доказани по категоричен начин. От една страна, видно от приложените
справки на ОБЩИНА ***, на самата улица „КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“ към 12.11.2016г. /и
понастоящем/, няма разположена охранителна камера, а такава е налице на
кръстовище на улиците „НЕФТЕНИК“ и „СТОЯН ЗАИМОВ“. При това положение, да се
твърди, че находящият се на улица „КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“ имот на п.а.е по
необходимост в близост до посоченото място на охранителната камера, е изцяло
въпрос на субективна преценка – резултат от каквато, впрочем е и интерпретацията
на поведението на Н.С., заснето от охранителната камера на ОБЩИНА ***. Предвид
краткият срок на съхранение на споменатите записи обаче, на въпросите - какво е
било поведението на С. и дали изобщо на същият видеозапис е бил заснет именно
той – не може да бъде отговорено по убедителен начин, а още по-малко - може да
се твърди с категоричност. В хода на досъдебното производство, запис от
охранителната техника не е бил иззет, съответно – експертно изследван, в т.ч. –
не е проведена надлежна лицева
идентификация на лицата, съдържащи се в записа. Следователно, фактът, че на
12.11.2016г. по обяд, Н.С. се е намирал в близост до района, в който е ситуиран
имота на пострадалото лице, не само не е доказан по убедителен начин, а
напротив – почива на определени предположения и субективни преценки на
свидетелите, наблюдавали споменатия запис; плод на субективна интерпретация на
тези свидетели са и действията на заснетите на видеозаписа лица – които и да са
били, в действителност, тези лица.
На следващо място, отново от
показанията на свидетелите ц.м., И.Н., С.Ц. следва, че в хода на проведени
беседи с Н.С., последният – в крайна сметка – е признал, че е извършител на
кражба и предал със съответен протокол два броя заложни билети в уверение на
това, че е заложил откраднатите вещи – златни накити. Следва да бъде отбелязано
също така, че от заключението по изготвената в съдебното следствие
съдебно-почеркова експертиза се установява по несъмнен начин обстоятелството,
че именно Н.С. е подписал споменатия протокол, а и че саморъчно е написал в
същия, че е откраднал вещите, които впоследствие – заложил. Както изявленията
на подсъдимия пред свидетелите м., Н. и Ц., така и саморъчно написаното от негова
страна в Протокола за доброволно предаване от 14.11.2016г., не са нищо друго,
освен извънсъдебни признания на неблагоприятни за подсъдимия факти и
обстоятелства. Както е добре известно от наказателнопроцесуалната теория и
практика, тези признания обаче, не се ползват с доказателствената стойност на
обяснения, дадени по реда на чл.115 НПК. Тук е мястото да бъде отбелязано и
това, че силно недоумение буди наличието на „обяснения“, снети от различни
физически лица /в т.ч. – подсъдимият С./ в материалите по досъдебното
производство. При положение, че досъдебното производство е започнало на
12.11.2016г. с оглед на местопроизшествие, събирането след този момент на
„обяснения“ по реда, характерен за
предварителните проверки, е не само процесуално неуместно, а и напълно
недопустимо, тъй като не отговаря на изискванията, регламентирани в НПК. Поради
това, както споменатите „обяснения“, така и саморъчно написаното в Протокола за
доброволно предаване, не могат да бъдат взети предвид от страна на Съда при решаването
на наказателната отговорност на Н.С.. От друга страна, възпроизвеждането на
извънпроцесуалните изявления на подсъдимия от страна на свидетелите м., Н. и Ц.
се отличава повече с абстрактност, отколкото с детайлност, последователност и
изчерпателност и не позволява да се приеме, че пред тези свидетели, подсъдимият
е разказал подробно кога, къде, какво и как е извършил – за да се приеме, че макар
и косвено, от техните показания се установява точно определена форма на участие
на подсъдимия в престъплението, за което е ангажирана наказателната му
отговорност. Не на последно място, налага се да бъде припомнено, че съобразно
чл.116 ал.1 НПК, „Обвинението и присъдата
не могат да се основават само на самопризнанието на обвиняемия.“. Процесуалният
закон, в тази насока, не прави разлика между съдебното и извънсъдебно признание
от страна на обвиняем/подсъдим - в тази
връзка са например Решение № 55 от 24.01.2003 г. на ВКС по н. д. № 74/2002 г.,
II н. о., Решение № 717 от 15.11.2007 г. на ВКС по н. д. № 419/2007 г., I н. о.
Ето защо, дори при наличието на споменатите форми на извънсъдебно признание от
страна на Н.С., при положение, че по делото не са събрани достатъчно преки или
косвени доказателства в негова подкрепа, не може да се приеме за установено, а
още по-малко – по убедителен начин - че именно подсъдимият С. е автор на кражба
от имота на п.а.. Такъв извод би могъл да битува в сферата на предположенията,
но не и в сферата на сериозната правораздавателна дейност, каквато Съдът дължи.
Въз основа на изложените дотук
мотиви Съдът намира, че на първо място, не е доказано извършването на
престъплението, за което е повдигнато обвинение, а на второ – че не е доказано
участието по какъвто и да било начин, на подсъдимия Н.Г.С. в извършването на същото
или друго престъпление по настоящото дело. Приемането на обратното би почивало единствено
на предположения – в разрез с императивната забрана на чл.303 ал.1 НПК.
В съответствие с изложените дотук
съображения, Съдът призна Н.Г.С. ЕГН: ********** за невиновен в това, че на
12.11.2016 г. в гр. ***, обл. Плевен при условията на
опасен рецидив и чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на
имот, отнел чужди движими вещи, както следва - сумата от 120 лв., 1 бр. дамска
гривна с тегло 10,70 гр. на стойност 627,70 лв., 1 бр. дамски златен пръстен с
тегло 2,67 гр. на стойност 157,36 лв., 1 бр. дамски златен пръстен с тегло 3,3
гр. на стойност 177,25 лв., 1 бр. дамски златен пръстен с тегло 2,09 гр. на
стойност 122,06 лв. и 1 бр. дамски златен пръстен с тегло 2,31 гр. на стойност
135,13 лв., всичко вещи на обща стойност 1 339,70 лв. от владението на
собственика П.С.А.от гр. ***, обл. Плевен, без нейно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 196 ал.
1 т. 2 във вр. с чл. 195 ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 194 ал. 1 във вр. с чл. 29
ал. 1 б. „а“ и б. „б“ НК, поради което и на основание чл.304 НПК го оправда по
така повдигнатото обвинение.
Съобразно този изход на
наказателното производство и на основание чл.190 ал.1 НПК, Съдът постанови
направените по делото разноски да останат за сметка на Държавата.
Върху тези мотиви, Съдът основава
Присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ХІІ Н.С.: