№ 344
гр. Търговище, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Анета Ив. Петрова
при участието на секретаря Стела Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Анета Ив. Петрова Административно
наказателно дело № 20213530200693 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „СБА ТАКСИ“ООД със седалище в гр. Търговище, с управител
Й. ИВ. СТ., действащ чрез процесуалния пълномощник адв. Р.Р. от АК - Търговище, против
Наказателно постановление №38-0002491 от 24.08.2021г. на Директора на РД “Автомобилна
администрация” – гр. Русе, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 200 лева на осн.чл. 105 ал.1 ЗАвтПр. Визира
се незаконосъобразност на обжалваното НП поради липса на допуснато нарушение, тъй като
направените в пътния лист поправки на датите били с оглед изискването за точно попълване
на пътната книжка като същите били ясни, недвусмислени и не оставяли колебание за
датите. Проверената пътна книжка съдържала всички реквизити и отразените в същата
данни отговаряли на обективната действителност. В жалбата се сочи, че на следващо място
случаят може да се определи като маловажен по чл. 28 ЗАНН предвид липсата на
възникнали опасни последици. Ето защо моли за пълна отмяна на обжалваното НП. В с.з.
жалбата се поддържа от адв. Р.. Претендира присъждане на разноски съгласно представен
списък. Намира за неоснователно направеното възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, тъй като последното било под установения
минимален размер.
Ответникът – Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – гр. Русе,
не изпраща представител по делото, но в съпроводителното писмо към АНПреписка
директорът на същата настоява за потвърждаване на обжалваното НП. Намира за
1
неоснователни оплакванията в жалбата. Прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение съгласно чл. 63 ал.4 ЗАНН.
По допустимостта на жалбата – жалбата против НП е подадена в законния 7-
дневен срок от процесуалния пълномощник на визирания нарушител и съответно се явява
редовна и допустима..
Съдът като прецени становищата на страните във връзка с представените
доказателства, приема за установено следното:
Видно от приложения по АНПреписка АУАН с.А-2020 №292001/22.07.2021г.,
същият е съставен против „СБА ТАКСИ“ООД със седалище в гр. Търговище, с управител
Й. ИВ. СТ. за това, че „на 22.07.2021г. около 11.30 часа в гр. Търговище, при извършена
комплексна проверка и съставен констативен протокол от 22.07.2021г. на превозвача „СБА
ТАКСИ“ООД със седалище в гр. Търговище, притежаващ Удостоверение за регистрация за
извършване на таксиметров превоз на пътници №11227 от 23.09.2015г., се установи :1.
Превозвачът „СБА ТАКСИ“ООД не е осъществил контрол върху правилното и точно
попълване на пътна книжка №038 от 04.08.2020г. като в пътен лист №70 от пътната книжка
са извършени поправки на датите.“. Актосъставителят е квалифицирал констатираното
нарушение по : чл. 34 т.2 предл.1 от Наредба №34 от 14.12.1999г. на МТ. Актът е подписан
от актосъставителя, един свидетел като от името на визирания нарушител се е подписал
управителя на дружеството – Й. ИВ. СТ., който е вписал в екземпляра, че няма възражение
срещу АУАН. Като доказателства са описани пътна книжка №038 от 04.08.2020г.,
Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници №11227 от
23.09.2015г., предадени в РД“АА“ - Русе. В рамките на законовия тридневен срок също не
са постъпили възражения против съставения АУАН. Въз основа на съставения акт е
издадено обжалваното Наказателно постановление №38-0002491 от 24.08.2021г. на
Директора на РД “Автомобилна администрация” – гр. Русе, в което по идентичен с АУАН
начин са възпроизведени фактите и обстоятелствата, описващи нарушението. АНОрган е
квалифицирал установените по преписката факти като административно нарушение по чл.
34 т.2 предл.1 от Наредба №34 от 06.12.1999г. на МТ, за което е наложил на жалбоподателя
административно наказание имуществена санкция в размер на 200 лева на основание чл. 105
ал.1 ЗАвтПр. В НП АНОрган е мотивирал, че след проверка за законосъобразност и
обоснованост на съставения АУАН, след преценка на събраните доказателства и предвид
тежестта на нарушенията, наличието на подбуди за извършването им и целите на чл. 12
ЗАНН, няма основание за прилагането на чл. 28 ЗАНН. Към АНПреписка са приложени
описаните в АУАН писмени доказателства.
Правни изводи:
Преди да разгледа спора по същество съдът е длъжен да прецени наличието на
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон при издаването на НП.
Относно съставения АУАН – Актът е съставен от длъжностно лице – служител на
ИА”АА”, РД“АА“ – Русе, имащо правомощия за това ex lege, по силата на чл. 92 ал.1
ЗАвтП. При прегледа на този акт съобразно изискванията на чл. 42 ЗАНН съдът прецени
2
внимателно съдържанието му и стигна до извода за липса на реквизити по смисъла на чл. 42
ал.1 т.3 ЗАНН поради непосочване на датата и мястото на извършване на нарушението.
Актосъставителят е посочил дата на констатиране на нарушението – 22.07.2021г., и място на
извършената проверка – гр. Търговище, каквито данни ЗАНН не изисква като задължителен
реквизит към съдържанието на АУАН. Същевременно не е отразил кога и къде е извършено
нарушението. Именно на тези две обстоятелства законодателят е придал важно значение,
регламентирайки ги като реквизити на АУАН. Датата на извършване на нарушението е
определяща за изчисляване на давностните срокове по чл. 34 ЗАНН, а мястото на
извършване на нарушението е определящ критерий за местната компетентност на АНОрган
и на съответния съд при съдебен контрол върху НП. Липсата на тези два реквизита
ограничава съществено правото на защита на нарушителя и представлява нарушение на
процесуалните правила в АНПроизводство. Констатирайки едно нарушение,
актосъставителят е длъжен съобразно събраните доказателства да прецени кога чрез
действие или бездействие/както е в случая/ е извършено описаното нарушение, както и къде
с оглед на мястото, на което следва да се извърши дължимото според законовите изисквания
действие, е мястото на извършване на нарушението. Пропускайки извършването на тази
преценка, актосъставителят лишава съставения АУАН от два основни реквизита, която
липса ограничава сериозно правото на нарушителя да разбере в какво точно нарушение е
обвинен, а това се явява съществено нарушение на процесуалните правила, обуславящо
незаконосъобразност на съставения АУАН.
Относно обжалваното наказателно постановление – Съгласно чл. 92 ал.2 ЗАвтПр
наказателните постановления се издават от министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията или от определени от него длъжностни лица. Досежно
компетентността на АНОрган по делото е приложена Заповед №РД – 08-30/24.01.2020г. на
министъра на ТИТС, с която в т.І.6 са оправомощени директорите на РД“АА“ да издават НП
за установени нарушения на регламенти на ЕС, ЗАвтПревози, ЗДвП и подзаконовите
нормативни актове, издадени въз основа на тях. Ето защо посоченият в НП АНОрган е имал
законовата компетентност да издаде обжалваното НП. След преценка на тази компетентност
съдът прави проверка за наличие на реквизитите по чл. 57 ЗАНН, при която проверка се
установи липса на изрично посочени дата и място на извършване на нарушението /подобно
на АУАН/ - реквизити по чл. 57 ал.1 т.5 предл.трето и четвърто ЗАНН, както и липса на
посочване на съда, пред който НП подлежи на обжалване, в какъвто смисъл е изискването
на чл. 57 ал.1 т.10 ЗАНН. В НП е посочено, че същото подлежи на обжалване пред РС по
местоизвършване на нарушението, но при липсата на посочено в НП такова място не може
да се направи и извод за местнокомпетентния РС, а това ограничава правото на защита на
нарушителя. Относно липсата на посочени дата и място на извършване на нарушението
важат изложените по отношение на АУАН съображения – невъзможност за засичане на
давностните срокове по чл. 34 ЗАНН и за определяне на местната компетентност на
АНОрган и съответния районен съд. Съгласно чл. 52 ал.4 ЗАНН преди да се произнесе по
преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и
обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо,
3
извършва и разследване на спорните обстоятелства. В компетентността на АНОрган е
правомощието да провери представения му АУАН за наличие на всички законови реквизити
и при установена липса на такива да прецени дали съставеният АУАН е законосъобразен и
позволява въз основа на същия да се издаде и НП. Именно на база събраните доказателства
АНОрган е можел да направи и преценка за деня и мястото на извършване на нарушението и
да установи допуснатия от актосъставителя пропуск в този смисъл. Въпреки това си
правомощие АНОрган е възпроизвел по напълно идентичен с АУАН начин описанието на
нарушението в НП като по този начин също е лишил нарушителя от възможността да
разбере кога и къде е извършено нарушението, в което е обвинен, както и да разбере кой е
районният съд, пред който може да обжалва. Така установените нарушения на
процесуалните правила в хода на АНПроизводство се явяват съществени и допускането им
води до извода за незаконосъобразност на обжалваното НП.
Поради необходимостта да се произнесе и по фактите на настоящия казус съдът
прецени, че от приложените по делото писмени доказателства - Удостоверение за
регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници №11227 от 23.09.2015г. и
пътна книжка №038 от 04.08.2020г., следва, че посоченото в НП дружество е надлежно
регистрирано като имащо право да извършва таксиметров превоз на пътници. Прегледът на
приложеното заверено копие на пътната книжка в отнасящата се до описаното в НП
нарушение част - пътен лист №70, показва, че в последния са нанесени всички данни
относно извършените превози, пропътуваните километри и реализирания оборот като е
прикрепен и служебен бон, съдържащ кореспондираща с тези данни информация за общия
пробег и за оборота, и този бон е разпечатан на 29.09.2020г. в 15.04 часа. Видно от
вписванията в пътния лист, същият е попълнен от водача Йовчо и е проверен от С. С..
Вижда се, че първоначално посочените ръкописно дати на изготвяне и проверка на пътния
лист, са били „30.09.2020г.“, но след това същите и на двете места са коригирани на
„29.09.2020г.“. Така направената корекция е довела до пълно съответствие с датата на
приложения служебен бон, докато преди същата би останало несъответствие между датите в
бона и в пътния лист. Съгласно посочената като нарушена законова разпоредба
регистрираният търговец е длъжен да осъществява контрол върху правилното и редовното
попълване на пътната книжка. В конкретният случай това задължение се възлага на
дружеството – жалбоподател. Доколкото описаното нарушение касае конкретно посочен
пътен лист, съдът прегледа същия и установи, че направената на този лист проверка от
страна на превозвача е удостоверена чрез вписване на имената на проверилото лице и
полагане на подписа му, както и печат на дружеството. Тази констатация показва, че по
отношение на този пътен лист дружеството е осъществило контрол по смисъла на чл. 34 т.2
предл.1 от Наредба №34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници на МТ, като в тази
норма не е въведена забрана за коригиране на допуснати технически грешки. Забрана за
извършване на поправки в пътната книжка е въведена в разпоредбата на чл. 31 ал.3 от
цитираната наредба, но предвид систематичното място на тази разпоредба следва извода за
това, че тя се отнася до задълженията на водача на таксиметровия автомобил, а не до
4
регистрирания търговец – превозвач. Ето защо съдът намира, че случая незаконосъобразно е
била ангажирана АНОтговорност на дружеството – жалбоподател, тъй като не се установи
същото да е реализирало описаното в НП нарушение. А досежно допуснатите поправки в
пътната книжка няма основание за ангажиране на АНОтговорност на това дружество, а
както се посочи – на водача, изготвил съответния пътен лист.
С оглед на констатираните съществени нарушения на процесуалните правила при
съставяне на АУАН и при издаване на НП, както и с оглед констатацията за липса на
реализирано административно нарушение по чл. 34 т.2 предл.1 от Наредба №34 от 1999 г. за
таксиметров превоз на пътници на МТ от страна на дружеството – жалбоподател,
обжалваното НП подлежи на отмяна като незаконосъобразно.
По претенцията за разноски с правно основание чл. 63 ал.3 ЗАНН – в случая е
направена такава претенция от страна на жалбоподателя съобразно представен списък на
разноските за сумата от 200 лева – платено адвокатско възнаграждение. Представен е
договор за правна защита и съдействие от 08.09.2021г., в който е вписано като договорено и
заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. При това положение
подписаният от страните договор има значението на разписка, удостоверяваща плащането на
адвокатското възнаграждение. Съгласно чл. 63 ал.4 ЗАНН в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Отговорността за разноски по АПК е регламентирана въз основа на общия принцип,
че разноските се понасят и плащат от страната, чието искане е отхвърлено. В случая жалбата
е уважена и обжалвания акт е отменен. Съгласно чл. 143 ал.1 АПК, когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. Следователно при уважаване на подадената жалба и отмяна на обжалваното
НП, и при направена претенция за разноски от жалбоподателя, съответния АНОрган, издал
отмененото НП, следва да му заплати сторените в съдебното производство разноски.
Доколкото от страна на АНОрган е направено възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение съдът намира за необходимо да посочи, че
съгласно чл. 18 ал.2 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена
санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, а
съгласно чл. 7, ал. 2 т.1 при интерес до 1000 минималното възнаграждение е в размер на 300
лв. При интерес в размер на 200 лева в случая, минималното адвокатско възнаграждение е в
размер на 300 лева, което означава, че е договорено възнаграждение дори под минималния
установен размер. Поради изложеното възражението за прекомерност е неоснователно и
претендираното адвокатско възнаграждение подлежи на присъждане изцяло. Ето защо
ИА“АА“ като разпоредител с бюджетни средства следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя сумата от 200 лева.
5
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление №38-0002491 от
24.08.2021г.на Директора на РД „Автомобилна администрация” – гр. Русе, оправомощен
от министъра на ТИТС, с което за допуснато нарушение по чл. 34 т.2 предл.1 от Наредба
№34 от 06.12.1999г. на МТ на „СБА ТАКСИ“ООД със седалище в гр. Търговище, с
управител Й. ИВ. СТ., е наложено на основание чл. 105 ал.1 ЗАвтПр административно
наказание имуществена санкция в размер на 200 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63 ал.3 ЗАНН Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация” - София, да заплати на „СБА ТАКСИ“ООД със седалище в гр. Търговище, с
управител Й. ИВ. СТ., ЕИК – *********, сумата в размер на 200/двеста/лева,
представляваща направени разноски в настоящото производство за платено възнаграждение
на един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Търговище в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в
НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6