Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1266
гр.Бургас, 21.10.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично
заседание на осми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР
МИТЕВ
при участието на
секретаря *, като разгледа НАХД № 3494 по описа на БРС за 2019г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на
П.Т. *с ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу Наказателно
постановление № */05.06.2019г., издадено от Началник група към
Сектор „ПП” на ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на
основание чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП на жалбоподателката
е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване
от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление, като се посочва, че жалбоподателката
не е знаел, че регистрацията на автомобила е била служебно прекратена.
В открито съдебно заседание жалбоподателката,
редовно призован, се явява лично, като се представлява от адв.
Момчил Момчилов от АК-Бургас, който доразвива изложените в жалбата доводи и пледира
за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган – ОДМВР - гр. Бургас, Сектор „ПП”, надлежно
призован, не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което преписката
се изпраща в съда се прави искане за оставяне на жалбата без уважение.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и
становищата на страните, приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Видно от разписката (л.5)
НП е връчено на жалбоподателката на 30.07.2019г., а
жалбата е депозирана на 05.08.2019г. Жалбата е подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 09.08.2018г. *закупил лек
автомобил „Рено“ модел „Клио“ с рег. № *, за което
бил сключен изискуемият по силата на чл. 144, ал.2 ЗДвП - писмен договор с
нотариална заверка на подписите рег. № 1884/09.08.2018 г. на Нот.
№ 56. Новият собственик обаче не подал заявление в Сектор „ПП“ за промяна на
регистрацията в законоустановения срок, поради което
и регистрацията била служебно прекратена (видно от докладна записка на л. 9). Жалбоподателката П. *искала да закупи автомобил и се
свързала със свидетеля *, който пък я насочил към *. * се уговорил с *да
предостави автомобила си, за да бъде изпробван. На 06.03.2019 г. *предоставил
автомобила си заедно с документи- застраховка, голям и малък талон, винетка и
т.н. Сутринта на 07.03.2019 г. П. *, нейната майка и св. * потеглили с
автомобила, за да закарат майката на *до болница и същевременно да тестват
автомобила, като автомобилът бил управляван от *.
Около 09.20 часа, докато се
движел по ул. „Ал. Г. Коджакафалията“ до бл. 64 в
посока ул. „Въстаническа“, автомобилът бил спрян за проверка от полицейски
патрул, в състава на който влизал и св. Х.К.. Последният направил справка за
автомобила, при което установил, че същият е с прекратена регистрация.
За констатираното на място св. К.
съставил АУАН № 003048/07.03.2019г., квалифицирайки тези факти като нарушение
по чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал
без възражения и получил препис от него.
За случая била образувана
преписка, като резултатът от същата бил докладван в РП-Бургас, ведно с обобщена
докладна записка по случая (л.9), в която изрично било посочено, че от данните
по преписката не се установява виновно поведение от страна на водача, поради
което и се предлага да се откаже образуването на ДП. С постановление от 29.05.2019г.
(л.10) наблюдаващият прокурор също преценил, че не са налице данни за извършено
престъпление по чл. 345, ал.2 НК. В постановлението изрично е посочено, че
лицето *, който е собственик на автомобила, е извършил административно
нарушение.
Въз основа на АУАН и на решението на БРП на 05.06.2019г.
било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата
обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият
орган взел предвид фактите, установени от разследването по случая, но въпреки
това не се съобразил с изводите на РП-Бургас за липса на виновно поведение, а
решил, че с поведението си *е осъществила състава на нарушението по чл. 140, ал.1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 175, ал.3, пр. 1 ЗДвП й наложил
административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и административно
наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и
гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство,
които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение,
който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се
установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и
показанията на актосъставителя, които са еднопосочни
и безпротиворечиви и които съда кредитира изцяло.
Фактическата обстановка, като цяло не се оспорва и от жалбоподателката,
която не отрича, че той е управлявала процесния
автомобил, но заявява, че не е била наясно с това, че регистрацията е била
служебно прекратена. Съдът кредитира и показанията на св. *, които също са безпротиворечиви и последователни.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е
строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на
физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен
контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления
е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателката, нито от фактическите
констатации в акта или в наказателното постановление (арг.
чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия по делото закон.
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган – *– Началник Група в Сектор „ПП” към ОДМВР-гр.Бургас,
която към дата 05.06.2019г. е била оправомощена да
издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на
министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и
материално) лице – младши автоконтрольор, който
безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който
по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по
този закон. Административнонаказателното производство
е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42
от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателката
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е
обвинен и срещу какво да се защитава. В случая не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателката не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното
производство против него.
Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай не се доказва субективната
страна на вмененото нарушение, поради което и извършеното от *неправилно е било
квалифицирано като административно нарушение. Това е така по следните причини:
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1 ЗДвП – по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. От своя страна, съгласно разпоредбата на чл. 143,
ал.15 ЗДвП (в сила от 27.12.2017г.) – служебното прекратяване на регистрацията
настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си в
двумесечен срок от датата на покупко-продажбата да пререгистрира автомобила на
свое име.
В конкретния случай автомобилът е бил собственост на лицето *по силата на
сключен договор за покупко-продажба рег. № 1884/09.08.2018 г. на Нот. № 56,
който е следвало в двумесечен срок от сключване на договора да го регистрира,
но не го е сторил. Регистрацията е била прекратена служебно, като видно от
докладната записка собственикът не е уведомяван за това, тъй като не бил
предвиден такъв ред в закона. *е предоставил автомобила на лице- жалбоподателката, което е искало да го управлява с цел
преценка дали да го закупи.
За да е налице административно нарушение от субективна страна, следва
деянието да било извършено виновно - т.е. подведеното под отговорност лице да е
наясно с фактите и обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да
го извърши, било то умишлено или непредпазливо /съгласно указаното в чл. 7, ал. 1 от ЗАНН/. В конкретния случай
АНО не е ангажирал никакви доказателства, от които да се направи извод, че към
датата на управление на МПС – 07.03.2019г. жалбоподателката
е била наясно с това, че регистрацията на управлявания от нея автомобил е била служебно
прекратена от Сектор „ПП“-Бургас. Тъкмо напротив – автомобилът е бил с
регистрационни табели, със сключена Застраховка „ГО“, талон за преминат ГТП,
ключове и голям и малък талон.
Собственикът *не е информирал жалбоподателката, че
регистрацията на автомобила е прекратена. Тук следва да се отбележи, че и
самият той може да не е знаел, но дори да се приеме, че като собственик е бил
наясно, че не е изпълнил закона (доколкото незнаието
на правото не извинява), то отново остава недоказано, че и *е била наясно с
това обстоятелство. При тези факти не остава никакво съмнение, че реално жалбоподателката не само че не е знаела за служебната дерегистрация, а и обективно не е имала възможност да
разбере за това. В този смисъл е и заключението на водещия проверката
полицейски орган, посочено в докладната му записка на л.9. Всичко това обуславя
извод, че реално жалбоподателката не е действала
виновно, а от там извършеното от нея не съставлява административно нарушение. В
този смисъл са и мотивите на РП-Бургас, обективирани
в постановлението за прекратяване на ДП.
Предвид всичко горепосочено,
съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателката, като в хода на
производството не са ангажирани доказателства за наличие на виновното
извършване на вмененото нарушение, поради което и атакуваното наказателно
постановление следва да се отмени изцяло.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№ */05.06.2019г., издадено от Началник група към Сектор „ПП” на ОДМВР-Бургас, с
което за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП на П.Т. *с ЕГН: **********, с адрес: ***, е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС”
за срок от 6 месеца
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.