№ 2146
гр. Пловдив, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20225330202024 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 20-1030-001187/09.03.2022 г.
на Началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на В. Д.
З., с ЕГН **********, с адрес **** на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли да се отмени НП като незаконосъобразно с аргументи за
неправилно описание на извършеното и нарушаване на правата на нарушителя, който
не можел да разбере за какво нарушение е наказан, както и несъставомерност по
отношението на нарушението, тъй като паркинга на магазин Метро не бил път, отворен
за обществено ползване.
Въззиваемата страна сектор Пътна полиция към ОД на МВР Пловдив взема
писмено становище по жалбата, в което посочва че наказателното постановление е
правилно и законосъобразно, не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради
което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.
От фактическа съдът намери за установено следното:
На 11.02.2022 г. около 22:35 ч. жалбоподателят З. управлявал лек автомобил
„БМВ 320Д“ с рег. № ***.
На паркинга пред магазин Метро в гр. Пловдив на бул. „Санкт Петербург“ ,
който бил частна собственост на КЕш енд Кери България ЕООД, същият форсирал
двигателя на управлявания от него автомобил и извършвал кръгово движение на
автомобила с поднасяне настрани на високи обороти чрез форсиране на двигателя.
При този режим на работа на двигателя, водачът направил една обиколка, като
1
автомобилът извършвал дрифт. Това било възприето от двама полицейски служители,
които се движели по булеварда, а именно свид. Г. М. и свид. Н. Ф.. Същите възприели
необичайното движение на автомобила, поради което се насочили към паркинга.
Докато влязат вътре, автомобилът управляван от жалбоподателя бил спрял. Те
извършили проверка и установили, че водач на автомобила бил жалбоподателя З., а
собственик Е. Н.. За установеното М. съставил АУАН № 190678/11.02.2022 г. за
нарушение на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП.
За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на
жалбоподателя била наложена глоба в размер на 3000 лв. и бил лишен от право да
управлява МПС за 12 месеца на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Г.
М. – очевидец на нарушението по чл. 104Б, т.2 от ЗДвП, както и от приложените към
административнонаказателната преписка и делото писмени доказателства, надлежно
приобщени към доказателствения материал, включително АУАН, справка за
нарушител/водач, извадка от кадастъра и оправомощителна заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г.
Показанията на свидетеля М., съдът намира за обективни, логични и без
вътрешни противоречия, както и в унисон с останалите доказателства, поради което им
дава вяра като достоверен източник на информация. Показанията на свид. Ф. не
разкриват никакви факти, тъй като свидетеля заяви че не си спомня за случая и съдът
не следва да обсъжда показанията му, тъй като те не носят съществена информация. Не
се опровергават фактическите констатации в АУАН. Не се посочиха доказателства от
страна жалбоподателя, които да обосноват извод за невъзможност да се даде вяра на
АУАН. Затова съдът отчете презумптивната му сила, регламентирана в нормата чл.
189, ал. 2 от ЗДвП.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да
опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да
нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като
нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при
които е извършено то. Подробно са описани няколко аспекта на поведението на водача,
които са резултирали в използването на пътя за различна цел освен тяхното
предназначение за превоз на хора и товари.. Актът е съставен от компетентно лице
(1.3.2. от оправомощителната заповед) при спазване на процедурата за съставянето му
по чл. 40 и 43 от ЗАНН. Актът е съставен в присъствието на свидетел- очевидец и
нарушителя, който изрично е отразил в него, че записаното е вярно отразено и няма
възражения. Връчен му е при съставянето.
Не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване на правата на нарушителя, свързано с описанието на фактическата
обстановка. Ясно е посочено за какви нарушения е възбудено
административнонаказателно производство това дали е записано че форсира
автомобила или двигателя му не може да се възприеме за съществено процесуално
нарушение, водещо до неразбиране на действията довели до използването на пътя за
различни цели, освен да превозва пътници и товари.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговите
правомощия, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и
процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл.
34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се
2
откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.
Нарушенията са описани надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките им индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства,
при които са извършени). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на
защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво
точно е ангажирана отговорността му – за преднамерено въртене в кръг на МПС,
поднасяйки го настрани с форсиране на двигателя и е израз на неизползването на пътя
по предназначение. Обжалваното НП е издадено от оправомощен и затова компетентен
орган, видно от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните
работи, т. 3.7.
От правна страна съдът намери следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е
на становище, че правилно актосъставителят и наказващият орган е квалифицирал
поведението на жалбоподателя по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че
водач на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари. От обективна и субективна страна жалбоподателят е
осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.
Безспорно се установява, че В. Д. З. като водач на МПС „БМВ 320 Д“ с рег. №
***, на 11.02.2022 г. около 22:35 часа на паркинг на магазин Метро, находящ се в гр.
Пловдив, бул. „Санкт Петербург“ е въртял автомобила в кръг, т.е. не се е придвижвал
никъде, с поднасяне настрани и форсиране на двигателя, което е всъщност
преднамерено предизвикване на двигателя на автомобила да работи на високи обороти.
По отношение на възражението дали паркингът на магазин Метро е път отворен
за обществено ползване и дали собствеността се отразява на това обстоятелство, то
съдът намира следното. По принцип законът говори за пътища, отворени за
обществено ползване, което на практика означава всички пътища, а не само пътищата
от републиканската пътна мрежа. За да е налице яснота по отношение какво законът
има предвид за "път", е посочено, че по смисъла на § 6, т. 1, от ЗДвП, път е всяка земна
площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на
пътни превозни средства или на пешеходци. А според чл. 8 ,ал. от Закона за пътищата
„пътищата са публична и частна собственост“. В случая контролните органи са приели,
че деянието е реализирано на паркинга на магазин "Метро" в гр. Пловдив, където
жалбоподателят е управлявал превозното средство. Безспорно този паркинг е
предназначен или обикновено ползван за движение на превозни средства, поради което
разкрива белезите на "път" по смисъла на ЗДвП. От друга страна, чл. 2, ал. 1 от Закона
за движение по пътищата сочи, че отворени за обществено ползване са пътищата,
условията за използване на които са еднакви за всички участници в движението.
Следователно, по смисъла на закона в този обхват попадат и всички т. нар. черни
пътища, чакълирани и други, или това е всяка земна площ или съоръжение, което може
да се приеме, че е предназначено и че може да се използва от пътни превозни средства
и пешеходци, което несъмнено е и цитираният паркинг пред магазин "Метро", в гр.
Пловдив, където е ноторно известно, че има пътна маркировка и е свободно достъпен
(В този смисъл постоянната практика на касационната инстанция Решение № 187 от
07.02.2022 г. по к. адм. н. д. № 3124 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд –
Пловдив Решение № 880 от 27.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 552 / 2021 г. на XX състав
на Административен съд - Пловдив Решение № 30/13.02.2018 г. на ШАС, постановено
по к. а. н. д. № 1/2018 г., Решение № 130/18.04.2019 г. на Административен съд –
Шумен по к. а. н. д. № 96/2019 г.; Решение № 72/05.03.2019 г. по к. а. н. д. № 30/2019 г.
на АС – Шумен, Решение 249/14.06.2021 г. по КАНД 207/2021 на АС Стара Загора).
3
Следователно жалбоподателят с поведението си е ползвал пътищата, отворени
за обществено ползване за друга цел, освен в съответствие за тяхното предназначение -
за превоз на хора и товари, а именно вместо да се движи по пътя, за да превози себе си
и или други хора и товари, е въртял автомобила с поднасяне настрани и форсиране на
двигателя. Този елемент от описаното нарушение безспорно е налице.
От субективна страна нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението му ползва пътищата за
обществено ползване по предназначението им може да доведе до настъпване на
общественоопасни последици – както за движението, така и от материален и
нематериален характер, и е искал настъпването на последиците, а именно поднасянето
настрани на автомобила и да осъществи дрифт в кръг на общественодостъпния
паркинг, с което е извършил нарушението при пряк умисъл.
За наказанието:
Правилно описаното нарушение на чл. 104а , т.2 от ЗДвП е съотнесено към
съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 174а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, която
предвижда наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок 12 месеца и глоба 3000 лв. за водач, който използва пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари. Доколкото законодателят не е предвидил определени граници,
в които може да се наложи наказанието, съдът намира, че не може да бъде упражнен
контрол върху справедливостта на определеното наказание. В конкретния случай е
наложена глоба във фиксиран размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 12 месеца, което е в предвидените от закона рамки. Така определено
наказанието съответства на критериите за оразмеряване на административната санкция
по чл. 27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на нарушението, и отговаря на
целите по чл. 12 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП за нарушенията по този закон не се
прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания, поради
което обсъждането на „маловажен случай“ е безпредметно.
С оглед на изложеното съдът приема, че наказателното постановление е
обосновано и законосъобразно, определеното наказание е справедливо и затова следва
да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора за жалбоподателя не възниква право на разноски, а
въззиваемата страна не отправя такова искане.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-1030-001187/09.03.2022 г. на
Началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на В. Д. З.,
с ЕГН **********, с адрес **** на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII
от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.
4
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5