Р Е Ш Е Н И Е
№ I-19
13.03.2019г., гр. Бургас
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, I – ви
въззивен граждански състав, в открито съдебно заседание, на двадесети февруари две
хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Пламена ВЪРБАНОВА
мл.с. Марина МАВРОДИЕВА
при секретаря Ани Цветанова, като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева в.гр.д. № 104 по описа
за 2019г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по постъпила въззивна жалба от „БАНКА ДСК“ ЕАД ЕИК 121830616
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ № 19,
представлявано от главен юрисконсулт Лилия Трифонова Папазова, с адрес за
връчване: гр. Бургас, ж.к. „Братя Миладинови“, бл. 38 – партер против Решение №
2213/08.11.2018г., постановено по гр.д. № 1743/2018г. по описа на Районен съд
Бургас в частта, в която са отхвърлени исковете на „Банка
ДСК“ ЕАД срещу Т.Х.А. ЕГН ********** като поръчител по договор за кредит от
30.09.2008г., сключен между Банка ДСК ЕАД като кредитор и М. Н. Т. като
кредитополучател, а именно в частта, в която са отхвърлени исковете за сумата
над присъдената главница от 3133,35 лева до пълния предявен размер от 4086,11
лева, искът за договорна лихва в частта за разликата над присъдената лихва от
191,38 лева до претендираната договорна лихва 456,28 лева и за периода от
01.02.2017г. до 03.07.2017г., искът за лихвена надбавка за забава в частта за
разликата над присъдената 27,26 лева до претендираната 89,56 лева и за периода
от 07.02.2017г. до 28.06.2017г.
Въззивникът
счита, че в решението на БРС е неправилно, тъй като е прието, че шестмесечният
преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД тече за всяка отделна вноска от
съответната дата на настъпване на падежа й. Жалбоподателят счита, че
становището на съда е неправилно и че срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД започва да
тече от момента, когато главното задължение е станало изискуемо изцяло, а не от
падежа на всяка отделна вноска. Намира, че решението на БРС противоречи на
закона и на съдебната практика като сочи, че съгласно практиката на ВКС
моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на
която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем е
достигнало до длъжника – кредитополучател и ако са налице обективните
предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. В този момент целият или
непогасеният остатък по кредита бил изискуем, както по отношение на
кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя и това бил началния момент
на шестмесечния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, а отговорността на поръчителя би се
погасила, ако към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение този срок е изтекъл. В случая Банката била обявила кредита за изцяло
предсрочно изискуем, считано от 10.10.2017г. – датата на получаване на поканата
от кредитополучателя, а заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК било подадено на 04.01.2018г., в рамките на преклузивния срок по чл.
147 ЗЗД. Акцентира, че според практиката на ВКС договорът за заем не
представлявал договор с периодични задължения. За разлика от договор с
периодични задължения, при договор за кредит кредитополучателят усвоявал цялата
договорена сума на една дата като кредиторът се отказвал от правото си да
получи плащане наведнъж, а било уговорено погасяване на части, към които е
прибавена и уговорената възнаградителна лихва. Прави аналогия с чл. 66 ЗЗД, че
както кредиторът не можел да бъде принуден да приеме изпълнение на части, така
не можел да бъде принуден да търси по съдебен ред изпълнение на части. Счита,
че даденото от РС тълкуване на разпоредбата на чл. 147 ЗЗД не съответства на
целта на закона, отговорността на поръчителя била акцесорна и предназначена да
обезпечи изпълнението на главното задължение като прекратяването се свързвало с
бездействие на кредитора в периода от време след падежа на главното задължение,
а не с този на отделните вноски. В подкрепа, че договорът за кредит не
представлява такъв за продължително или периодично изпълнение сочи съдебна
практика, че вземането на кредитора по договора за кредит се погасява с
5-годишна давност. Счита, че възприемането на становището, че срокът по чл. 147 ЗЗД тече от падежа на всяка вноска би направило поръчителя много неефективен
начин за обезпечение като излага съображения по целесъобразност – биха се
оскъпили кредитите. Поддържа, че поръчителят гарантира изпълнението на целия
дълг, а разпоредбата на чл. 147 ЗЗД имала два елемента – обективен – определен
период от време и субективен – кредиторово бездействие, а бездействие би имало
при изискуемост на главното вземане и именно от датата на предсрочна
изискуемост 10.10.2017г. започнал да тече срока по чл. 147 ЗЗД. Обезпечението имало обхват за цялото главно
вземане към крайния срок и едва след изтичане на крайния срок кредиторът
трябвало да предяви иска си по съдебен ред, за да запази правата си спрямо
поръчителя. При договор за заем вземането възниквало като еднократно и по
силата на съглашение или разпореждане на съда се изплащало на части, но това не
променяло правната характеристика на правопораждащия факт и не следвало да води
до по-неблагоприятно третиране на този, който е дал отсрочка. Налице било
неделимо плащане и договореното връщане на погасителни вноски не го превръщало
в договор за периодични платежи, а представлявало частични плащания по
договора. В заключение счита, че поръчителството обезпечава изпълнението на
цялото задължение и поръчителят остава задължен след падежа на същото при
условията на чл. 147 ЗЗД или това е датата на настъпила предсрочна изискуемост.
В случая заявлението по чл. 417 ГПК било предявено в срока по чл. 147 ЗЗД и
затова поръчителят останал задължен за сумите.
С
оглед изложеното моли да се постанови решение, с което да се отмени решението
на РС Бургас в обжалваните части и вместо него да се постанови друго, с което
поръчителят Т.Х.А. да бъде осъден да заплати солидарно с главния длъжник М. Н. Т.
сумата в размер на 952,76 лева, представляваща разликата над присъдената
главница от 3133,35 лева до претендираната главница от 4086,11 лева, ведно със
законна лихва върху главницата 952,76 лева, считано от датата на подаване на заявлението – 04.01.2018г. до
окончателното изплащане на задължението; сумата в размер на 264,90 лева, представляваща
разликата над присъдената договорна лихва от 191,38 лева до претендираната
договорна лихва от 456,28 лева за периода от 01.02.2017г. до 03.07.2017г.;
сумата в размер на 62,30 лева, представляваща разликата над присъдените 27,26
лева до претендираната лихвена надбавка за забава 89,56 лева за периода от
07.02.2017г. до 28.06.2017г. Претендира въззиваемият да бъде осъден да заплати
на Банка ДСК ЕАД сумата от 10,59 лева, представляваща разликата над присъдените
съдебно –деловодни разноски от 557,81 лева до претендираните 568,40 лева, както
и разноски в заповедното производство в размер на 145,04 лева.
Претендира
разноски за настоящото въззивно производство.
В
срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивна жалба като
въззиваемият счита въззивната жалба за неоснователна, а решението на РС Бургас
за правилно, постановено при правилно прилагане на материалните и процесуалните
правни норми. Счита, че макар въззивникът да излага своите съображения за
характера на договора за банков кредит, настъпването на изискуемостта и
случаите за прилагане на погасителната давност, намира изводите му за
неправилни, тъй като според него Банката не правила разлика между субектите
длъжник и поръчител, които имали различни права и законоустановено положение.
Сочи, че поръчителят разполага с отделни права и задължения, различни от тези
на заемополучателя. Изрично в чл. 147 ЗЗД законодателят бил предвидил, че
поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, но при
условие, че кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на 6 месеца
след падежа, това задължение остава и когато поръчителят е ограничил
поръчителството до срока на главното задължение. Преди обявяване на неплатения
остатък за предсрочно изискуем имало вноски с настъпил падеж и те били
изискуеми именно предвид факта, че не са платени от кредитополучателя на
падежа, именно неплащането на падежа давало основание на кредитора да обяви и
тези с ненастъпил падеж за предсрочно изискуеми. Възразява, че срокът по чл.
147 ЗЗД не е давностен, а преклузивен. Сочи, че в хипотеза на необявена
предсрочна изискуемост отговорността на поръчителя би се погасила за
неплатените вноски след изтичане на 6 месечен преклузивен срок, през който не е
предявен иск, независимо, че отговорността за кредитополучателя остава и след
изтичането на този шестмесечен срок.
Моли
решението на РС Бургас да бъде потвърдено.
Претендира
за разноски пред въззивна инстанция.
С
Определение № 198/04.02.2019г. по в.гр.д. № 104/2019г. по описа на ОС Бургас съдебният
състав намери жалбата за редовна и допустима като подадена в срок, от
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и на основание
чл.268 и сл. от ГПК я внесе за разглеждане в открито съдебно заседание.
В
съдебно заседание пред въззивна инстанция представителят на „Банка ДСК“ ЕАД - поддържа въззивната жалба, а ответникът –
отговора на въззивна жалба, страните нямат възражения по доклада на съда. В
съдебно заседание страните не сочат нови доказателства.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение, намира за установено
от фактическа страна следното:
На
12.03.2018г. РС Бургас е сезиран с искова молба от Банка ДСК ЕАД (Банката), с
която ищецът сочи, че съгласно договор за текущо потребление от 30.09.2008г.,
Банката предоставила на ответницата М. Н. Т. кредит в размер на 15000 лева със
срок за издължаване 120 месеца, считано от датата на усвояване. Кредитът
следвало да се погасява с месечни анюитетни вноски съгласно погасителен план
приложение № 1 към договора за кредит с падежна дата 30-то число на месеца. За
предоставения кредит кредитополучателят заплащал възнаградителна лихва,
формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от
кредитора, и надбавка, която можело да бъде намалена с отстъпка, съгласно
Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма „ДСК Престиж“.
Към датата на сключване на договора базовия лихвен процент е определен на 5,94
% стандартна надбавка 2,51 процентни пункта или лихвен процент по кредита общо
8,45%. Годишният процент на разходите е 9,17, който можело да се променя при
предпоставки, предвидени в ОУ. ОУ били част от договора като същите били приети
от кредитополучателя с подписване на договора за кредит. Кредитът бил обезпечен
с поръчителство съгласно Договор за поръчителство от 30.09.2008г., сключен
между Банката и Т.Х.А. като поръчител. С допълнително споразумение от
21.03.2014г. кредитът бил преструктуриран като по отношение на остатъка от
дълга в размер на 9607 лева се договорила капитализация на неиздължените вноски
по кредита, остатъкът се издължавал на равни месечни вноски за срок от 55
месеца като лихвата към датата на допълнителното споразумение била 11,95 %, с падежна
дата 28-мо число на месеца. Съгласно чл. 7 кредитът бил обезпечен с
поръчителство с договор за поръчителство от 21.03.2014г. Ищецът твърди, че
кредитът е усвоен на 30.09.2008г. като кредитополучателят заплащал месечните
вноски до месец февруари 2017г., след което преустановил плащането. Поради
забава повече от 90 дни Банката изпратила до длъжника уведомление с изх. №
05-20-01099/28.09.2017г. за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, връчено на кредитополучателя на 10.10.2017г.,
т.е. твърди, че предсрочна изискуемост е настъпила на 10.10.2017г. поради
неплащане на 8 броя дължими месечни вноски до датата на предсрочната
изискуемост с падежни дати от 28.02.2017г. до 28.07.2017г. всяка в размер на
225,94 лева, при 309 дни забава. На 04.01.2018г. се твърди, че Банката подала
заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 ГПК срещу длъжника и поръчителя да заплатят при условията на солидарност сумата
в размер на 4751,95 лева, в това число: 4086,11 лева – главница; 456,28 лева –
договорна лихва за периода от 01.02.2017г. до 03.01.2018г.; 89,56 лева –
лихвена надбавка за забава за периода 07.02.2017г. до 03.01.2018г.; 120 лева –
заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
04.01.2018г. до изплащане на вземането. БРС издал заповед за изпълнение само
срещу длъжника, но не и срещу поръчителя, тъй като последният не бил уведомен
за предсрочната изискуемост на дълга. Излагат се подробни съображения, че е
достатъчно изявлението за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита да е
достигнало до кредитополучателя, а не до поръчителя.
Моли
за постановяване на решение, с което да бъде осъден Т.Х.А. в качеството му на
поръчител да заплати на Банка ДСК ЕАД солидарно с кредитополучателя М. Н. Т.
сумите, посочени в извлечението по кредитна сметка № 16230389 към 04.01.2018г.,
а именно: 4751,95 лева, в това число: 4086,11 лева – главница; 456,28 лева –
договорна лихва за периода от 01.02.2017г. до 03.01.2018г.; 89,56 лева –
лихвена надбавка за забава за периода 07.02.2017г. до 03.01.2018г.; 120 лева –
заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
04.01.2018г. до изплащане на вземането.
В
срока по чл. 131 ГПК постъпил писмен отговор на искова молба, с който
ответникът изразява становище, че искът е недопустим, евентуално –
неоснователен. Твърди, че от представените доказателства не може да се направи
извод, че на кредитополучателя е връчено именно уведомление за предсрочна
изискуемост. Оспорва се кредитът да е обявен за предсрочно изискуем. Прави
възражение по чл. 147 ГПК, за вноските с падеж от 28.02.2017г. до 28.06.2017г.,
тъй като кредиторът не е предявил иск срещу длъжника в рамките на 6 месеца от
падежа на всяка вноска. Счита, че не дължи и лихви, тъй като с погасяване на
главното задължение са погасени и акцесорните вземания за лихви. Оспорва се
дължимост на заемни такси и лихвена надбавка за забава. Прави възражение за
изтекла давност за лихвите начислени преди 28.07.2017г.
В
съдебно заседание пред първа инстанция процесуалният представител на ищеца
поддържа исковата молба, а представителят на ответника оспорва исковете.
От
приложеното ч.гр.д. № 80/2018г. по описа на РС Бургас се установява, че на 04.01.2018г.
Банка ДСК ЕАД подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417
от ГПК срещу М. Н. Т. и Т.Х.А. за парично вземане в размер на 4751,95 лева, в това число: 4086,11 лева –
главница; 456,28 лева – договорна лихва за периода от 01.02.2017г. до
03.01.2018г.; 89,56 лева – лихвена надбавка за забава за периода 07.02.2017г.
до 03.01.2018г.; 120 лева – заемни такси, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 04.01.2018г. до изплащане на вземането.
На
05.01.2018г. е издадена Заповед № 58 за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът М. Т. да
заплати на Банката претендираните суми като е отхвърлил заявлението по
отношение на поръчителя Т.А., тъй като липсват доказателства заявителят да го е
уведомил за предсрочната изискуемост. С разпореждане връчено на 12.02.2018г. на
заявителя е указано, че може в едномесечен срок да предяви осъдителен иск срещу
поръчителя. В указания срок заявителят е предявил иск срещу Т.А. като е
представил доказателства за това пред РС на 12.03.2018г.
Съгласно
Договор за кредит за текущо потребление от 30.09.2008г. „Банка ДСК“ ЕАД като
кредитор е предоставила кредит в размер на 15000 лева на кредитополучателя М. Н.
Т. като срокът за издължаване на кредита е 120 месеца, считано от датата на
неговото усвояване. Предвидено е, че кредитът се погасява чрез разплащателна
сметка № 16130229 с месечни вноски съгласно погасителен план (Приложение № 1) с
падежна дата за издължаване на месечните вноски 30-то число на месеца.
Уговорено е, че за предоставения кредит кредитополучателят заплаща лихва,
формирана от базов лихвен процент за този кредит, определян периодично от
кредитора и надбавка, за която са определени условия за намаляване (към датата
на сключване на лихвения процент по кредита е общо 8,45 %). Т. 9 предвижда, че
кредитът е обезпечен с поръчителство. Съгласно т. 12 неразделна част от
договора за кредит са ОУ за предоставяне на кредити за текущо потребление на
физически лица, които кредитополучателят е получил и приема с подписването на
договора.
На
датата на подписване на договора за кредит, а именно на 30.09.2008г., между Т.Х.А.
като поръчител и „Банка ДСК“ ЕАД е подписан договор, съгласно който Т.А. обезпечава
изпълнението на задълженията на кредитополучателя по договор за кредит за
текущо потребление, сключен между Банка ДСК ЕАД и кредитополучателя за сумата 15000
лева за период от 120 месеца при лихва 8,45% годишно като промяната на лихвата
от кредитора е задължителна за страните. Посочено е, че поръчителят отговаря солидарно
с кредитополучателя и се задължава спрямо кредитора при неизпълнение от
кредитополучателя на задълженията му по Договор за кредит да ги изпълни при
договорените условия.
Съгласно
Допълнително споразумение към договор за кредит 11/16230389 на 21.03.2014г.
между кредитополучателя и Банката е договорена капитализация на неиздължените
вноски по кредита в размер на 9607 лева, който ще се издължава с равни месечни
вноски за период от 55 месеца, при лихва при сключване на споразумението 11,95%
с падежна дата 28-мо число на месеца. Кредитът е обезпечен с поръчителство от Т.А.
съгласно договор за поръчителство от 21.03.2014г. Към споразумението е подписан
договор за поръчителство между кредитора и Т.А. за обезпечаване на изпълнението
на задълженията по договор за кредит и допълнително споразумение за сумата 9607
лева за срок от 55 месеца при променлив лихвен процент, който към датата на
сключване е 11,95% годишно. Уговорено е, че отговорността на поръчителя се
запазва и ако кредиторът не е предявил иск против кредитополучателя в срока по
чл. 147 ал. 1 ЗЗД.
Представени
са Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление като съгласно
т.19.2 при допусната забава над 90 дни целият остатък от кредита става
предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за
събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с договорения
лихвен процент, увеличен с надбавка в размер на 10 процентни пункта, след тази
дата със законна лихва по чл. 86 ЗЗД.
Представен
е погасителен план и извлечение от счетоводни книги за неизплатените в срок
месечни вноски.
Представено
е уведомление изпратено до М. Т. за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, получено от нея на 10.10.2017г.
Извършена
и приета е съдебно-икономическа експертиза, съгласно която кредитът е
предоставен в размер на 15000 лева на 30.09.2008г., на която дата е усвоен,
договорена е капитализация на 21.03.2014г., поради което общият размер на
усвоените суми е 15336,62 лева. Неизплатени са вноските с падеж 28.02.2017г. –
28.12.2018г. от по 225,94 лева. Последното плащане по кредита е извършено на
07.02.2047г., с което е погасено задължение по вноската с дата на падеж
28.01.2017г. като към 04.01.2018г. забавата по първата неизплатена вноска с
дата на падеж 28.02.2017г. е 309 дни. Към датата на завеждане на делото
12.03.2018г. неизплатените суми възлизат на 4086,11 лева – главница; договорна
лихва 457,09 лева за периода 01.02.2017г.- 03.01.2018г.; лихвена надбавка за
забава 93,20 лева за периода 07.02.2017г. – 03.01.2018г.
Изготвено
и е прието като доказателство допълнително заключение съгласно което заемна
такса в размер на 120 лева представлява такса за оперативно обслужване на
кредита в случаите, когато стане изискуем и е начислена съгласно Тарифата за
таксите и комисионните на Банката.
Съдът
счита, че не са налице други относими към спора доказателства.
С
обжалваното решение първа инстанция е приела, че шестмесечния срок по чл. 147,
ал. 1 ЗЗД тече за всяка вноска по кредита отделно, от съответната дата на
настъпването на падежа й, поради което се прекратява задължението на поръчителя
за плащането на вноските с падеж до 28.06.2017г., преклудира се отговорността
му за съответна част от задължението и е отхвърлил като неоснователни
претенциите за заплащане на главница, договорна лихва, лихвена надбавка за
забава, чийто падеж е настъпил преди 28.06.2017г.
С
оглед изложената фактическа обстановка, от правна страна, съставът на съда намира
следното:
Предявени
по реда на чл. 422 ГПК са съединени в условията на обективно кумулативно
съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 147, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В
тежест на ищеца е да установи, че е налице валидно отношение между него и
поръчителя по договор за поръчителство за обезпечаване на предоставен на
кредитополучателя кредит, неговия размер, факта, че кредитополучателят е
изпаднал в забава, настъпване на предпоставките за обявяване на предсрочна
изискуемост, обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, както и размера
на претендираните суми. По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД следва да се
установи наличието на валидно главно задължение, което е изискуемо, периодът на
забавата и размерът на вземането. В тежест на ответника е да докаже възраженията
си, които погасяват отговорността му по договора за поръчителство.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Съдът
намира, че решението на първа инстанция е валидно и допустимо.
Въззивна
жалба е постъпила само в частта, в която са отхвърлени исковете на „Банка ДСК“
ЕАД срещу Т.Х.А. ЕГН ********** като поръчител по договор за кредит от
30.09.2008г. за сумата над присъдената главница от 3133,35 лева до пълния
предявен размер от 4086,11 лева, искът за договорна лихва в частта за разликата
над присъдената лихва от 191,38 лева до претендираната договорна лихва 456,28
лева и за периода от 01.02.2017г. до 03.07.2017г., искът за лихвена надбавка за
забава в частта за разликата над присъдената 27,26 лева до претендираната 89,56
лева и за периода от 07.02.2017г. до 28.06.2017г.
В
необжалваната част решението е влязло в сила.
Този
съдебен състав изцяло споделя мотивите на РС Бургас и на основание чл. 272 ГПК
препраща към тях. Тъй като въззивния съд дължи и собствени мотиви и с оглед
наведените с въззивната жалба възражения, съдът намира следното:
Спорът
пред въззвина инстанция се свежда до това изтекъл ли е преклузивен срок по чл.
147, ал. 1 ЗЗД, от което ще се определи налице ли е валидно отношение между
страните по договор за поръчителство за процесния период и в този смисъл от
кога тече срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД –
дали от падежа на всяка отделна погасителна вноска или от настъпване на
предсрочната изискуемост на цялото задължение. Съгласно чл. 147, ал. 1 ЗЗД поръчителят
остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил
иск против длъжника в течение на шест месеца. Обезпеченото с поръчителство
задължение към кредитора (главното задължение по смисъла на чл. 147, ал. 1 от ЗЗД) се погасява на отделни погасителни вноски с различни, последователни
падежи, поради което погасяването на всяка от тези вноски води до погасяване на
съответната част от главното задължение. Когато дадена вноска не бъде погасена
(чрез плащане или по друг начин) на съответния падеж (срок, дата), от този
момент тя става изискуема и кредиторът успешно може да проведе иск срещу
главния длъжник за плащането на същата вноска. От това следва и изводът, че от
същата дата – падежа на вноската – започва да тече и шестмесечният срок по чл.
147, ал. 1 от ЗЗД (който е преклузивен, прекратява поръчителството и за него
съдът следи служебно – т. 4б от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС). Ако кредиторът,
след настъпване на падежа на съответната вноска, е бездействал и не е предявил
иск срещу главния длъжник в рамките на този срок, с изтичането му се прекратява
задължението на поръчителя за плащането на същата вноска, т.е. – преклудира се
отговорността му за съответната част от главното задължение. При това положение
не е необходимо да настъпи падежът и на последната погасителна вноска, респ.
– не е необходимо целият дълг да е станал изискуем, за да започне да тече
шестмесечният преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД по отношение на
предходните вноски, чиито падежи вече са настъпили (в този смисъл Решение № 83
от 26.05.2017 г. по т. д. № 50394/2016 г., ІV г.о. на ВКС). Поръчителят не може
да отговаря при по –лоши условия от тези за главния длъжник, като трябва да се
отчита разликата между отговорността на главния длъжник и на поръчителя, последният
обезпечава изпълнението на задължението като се задължава да плати, ако
длъжникът не изпълни на датата на падежа. Поръчителят обезпечава изпълнението при
условията на договора за кредит, а падежът за заплащане на задължението е съгласно
договора и погасителен план, настъпва за всяка вноска поотделно и именно от
тази дата започва да тече предвидения в закона преклузивен срок. Нищожна е уговорката,
предвидена в договор за поръчителство от 21.03.2014г., че отговорността на
поръчителя се запазва и ако кредиторът не е предявил иск против
кредитополучателя в срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД. Тази уговорка е нищожна, тъй
като срокът по чл.
147, ал.1 от ЗЗД
е преклузивен и не подлежи на спиране и прекратяване, недопустим е отказ, както
и продължаване, поради което и очевидно законът не допуска възможност за
предварително съгласие, дерогиращо правилото на чл.
147, ал.1 предл.1-во от ЗЗД (в този смисъл Решение
№ 81 от 8.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1705/2013 г., I т. о., ТК).
Вярно
е, че договорът за кредит не е такъв с продължително или периодично изпълнение,
а кредитът се предоставя еднократно като е разсрочено изпълнението на
задължението, но следва да се има предвид, че отговорността на поръчителя е
обезпечителна, същият е поел задължение към кредитора да отговаря с имуществото
си при неизпълнение на задълженията на длъжника при условията на договора за
кредит. Условията на договора за кредит обаче предвиждат погасяването на
задължението да бъде на определен падеж като бездействието на кредитора да
предприеме своевременни действия по удовлетворяването си на съответния падеж е
съпроводено с допълнителни неблагоприятни за поръчителя последици свързани с допълнителни лихви, такси и разноски. Жалбоподателят
превратно се позовава на нормата на чл. 66 ЗЗД. Липсва норма, която да
задължава кредитора да търси изпълнение на части, а от разпоредбата на чл. 147,
ал. 1 ЗЗД следва, че той има възможност за избор дали да запази правата си
спрямо поръчителя като предяви иск в преклузивния срок срещу длъжника или да
бездейства и да изгуби обезпечението като отпадне отговорността на поръчителя. Доводът
на жалбоподателя, че при договор за заем интерес има само за едната страна – заемополучателя
не може да се сподели в конкретния случай. По аргумент от това твърдение, при
договор за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго
лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение, на кредитора се дава
възможност да се удовлетвори не само от имущество на своя длъжник, но и от това
на поръчителя по договора. Банката не предоставя заем по смисъла на ЗЗД, а
предоставя кредити по занятие като кредиторът също има интерес, тъй като
получава възнаградителна лихва за периода на ползване на предоставените
средства. Срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД е преклузивен, поради което и доводите
във въззивната жалба относно давността за погасяване на задължението не могат
да се споделят. Следва да се има предвид, че въпреки отпадането на
отговорността на поръчителя, длъжникът остава задължен спрямо кредитора и
същият разполага с възможността да се удовлетвори от неговото имущество.
Уговорената
в договора за банков кредит възможност за банката да обяви, при настъпване на
определени предпоставки, за предсрочно изискуеми погасителните вноски с
ненастъпил падеж представлява установено в полза на банката потестативно право,
което се упражнява с едностранно изявление, отправено до длъжника и
реализирането на което има за последица едностранна промяна в сключения договор
за кредит, изразяваща се в отнемане преимуществото на уговорения в полза на
длъжника срок за изпълнение и пораждане на възможност за кредитора да иска
плащане от кредитополучателя и на вноските с ненастъпил падеж. Касае се за
възможност, която кредиторът би могъл да реализира ако желае, по негова
преценка. При обявена предсрочна изискуемост от обявяването на предсрочната
изискуемост започва да тече срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД за всички непадежирали
вноски, тъй като от този момент настъпва изискуемостта за целия дължим остатък
от кредита с ненастъпил падеж и за кредитора възниква възможност да иска
плащането му от длъжника, както и от поръчителя. Относно дължимите вноски с
настъпил падеж към датата на обявяване на предсрочна изискуемост срокът по чл.
147, ал. 1 ЗЗД тече от падежа (изискуемостта) на всяка погасителна вноска (в
този смисъл Решение № 44 от 5.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60073/2016 г., III
г. о., ГК).
В
случая претенцията предсрочната изискуемост по кредита е обявена на длъжника на
10.10.2017г., а заявлението по чл. 417 ГПК е подадено на 04.01.2018г. в
шестмесечния срок, поради което и длъжникът ще отговаря за вноските, за които е
обявена предсрочна изискуемост. За вноските, чийто падеж е настъпил преди
обявяване на предсрочна изискуемост срокът тече от датата на падеж на всяка
вноска, т.е. поръчителството е прекратено за вноските, чийто падеж е настъпил
преди 04.07.2017г., в който смисъл са и мотивите на РС Бургас като приема, че е
погасена отговорността за поръчителя за заплащане на вноските с падеж, настъпил
в периода от 28.02.2017г. до 28.06.2017г. Предвид погасяването на отговорността
по главното задължение, са погасени и вземанията за лихви върху него.
Предвид
обстоятелството, че изводите на въззивна инстанция съвпадат с тези на РС
Бургас, решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част. С оглед
отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на решението на РС Бургас право
на разноски има въззиваемият, арг. чл. 78, ал. 3 ГПК. Представен е списък по
чл. 80 ГПК, както и договор за правна защита и съдействие, съгласно който е
заплатена сума в размер на 400 лева за процесуално представителство и защита по
в.гр.д. № 104/2019г. по описа на ОС Бургас. Ето защо въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемия сторените в производството разноски в размер
на 400 лева адвокатско възнаграждение.
На основание чл.
280 ГПК решението е необжалваемо.
Воден
от горното, Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
2213/08.11.2018г., постановено по гр.д. № 1743/2018г. по описа на Районен съд
Бургас в обжалваната част, в която са отхвърлени исковете на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК
********* срещу Т.Х.А. ЕГН ********** за сумата над присъдената главница от
3133,35 лева до претендираната главница от 4086,11 лева, искът за договорна
лихва в частта за разликата над присъдената договорна лихва от 191,38 лева до
претендираната договорна лихва от 456,28 лева и за периода от 01.02.2017г. до
03.07.2017г., искът за лихвена надбавка за забава в частта за разликата над
присъдената надбавка от 27,26 лева до претендираната надбавка от 89,56 лева и
за периода от 07.02.2017г. до 28.06.2017г.
ОСЪЖДА „БАНКА ДСК“ ЕАД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ №
19 да заплати на Т.Х.А. ЕГН ********** сумата в размер
на 400 лева (четиристотин лева) разноски за адвокат във въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО в
необжалваната част е влязло сила.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.мл.с.