№ 160
гр. Разград, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Валентина П. Д.а
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20223300500207 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Добрев инженеринг“ ЕООД с. Гецово, общ. Разград
чрез пълномощник против Решение № 331/ 21. 05. 2022 г. по гр. д. № 2176/ 2021 г. по описа
на РС Разград, с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от
ищеца – въззивник искове против Р. П. Д. от с. Гецово, общ. Разград за осъждане да заплати
на ищеца сумата 523, 43 лв. , ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
исковете по чл. 203 във вр. с чл. 211 от КТ във вр. с чл. 14 във вр. с чл. 12, ал. 2 от Наредбата
за безплатното работно и униформено облекло и чл. 86 от ЗЗД, сумата 146 лв., ведно със
законната лихва от предявяване на иска, а в условията на евентуалност за същите
обстоятелства искове по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, както и сумата 270 лв. , ведно
със законната лихва от датата на предявяване на исковете по чл. 55, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.
Твърди се, че решението е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Моли да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат
уважени.
Въззиваемата страна Р. П. Д. не е депозирала писмен отговор на въззивната жалба. Не
се явява в съдебно заседание и не заявява становище по жалбата.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и
след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
1
Безспорно се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства, че въз
основа на Трудов договор № 11/ 13. 04. 2020 г. ответникът е работил при ищеца на
длъжността „Общ работник“ до 03. 07. 2020 г. , за което е подадено уведомление до НАП от
07. 07. 2020 г., когато трудовият договор е бил прекратен. Ищецът твърди, през
времетраенето на трудовия договор, ответникът получил работно облекло на стойност 107,
42 лв. – тениски, обувки, полугащеризон, което не върнал след прекратяване на трудовото
правоотношение. От склада на фирмата му били предоставени части на стойност 146 лв.,
които не заплатил. Получил авансово заплащане на трудовото си възнаграждение за м. юли
2020 г. Пояснява, че на 29. 05. 2020 г. получил 250 лв., от които 130 лв. авансово
възнаграждение за м. юни 2020 г. и 120 лв.аванс за м. юли. На 23. 06. 2020 г. получил 100
лв. аванс, а на 02. 07. 2020 г. още 50 лв. за м. юли, като този месец не бил отработен.
Претендира на осн. чл. 45 ЗЗД ответникът да му заплати сумата 253, 42 лв. – стойността на
работното облекло и взетите незаплатени материали от склада на ищеца и представляваща
имуществена вреда за ищеца. В условията на евентуалност претендира същата сума на осн.
чл. 55 от ЗЗД. Относно сумата 270 лв. – авансово заплащане на трудовото възнаграждение
за м. юли 2020 г. претендира да му бъде върната от ответника на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 3 от
ЗЗД, а в условията на евентуалност – на осн. чл. 59 от ЗЗД. С обжалваното решение
районният съд е разгледал предявените искове, като първият е квалифицирал с правно
основание чл. 203 във вр. с чл. 211 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, вторият, относно получените
материали от склада на ищеца с правно основание чл. 203, ал. 2 от КТ във вр. с чл. 45 от
ЗЗД, а по отношение на иска за получената авансово сума от 270 лв. с правно основание чл.
55, ал. 1 ЗЗД и в условията на алтернативност – първите два иска с правно основание чл. 55,
ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
При тези данни, съдът приема, че обжалваното решение в частта, в която са отхвърлени
като неоснователни и недоказани предявените от ищеца – въззивник искове против Р. П. Д.
искове за заплащане на сумата 107, 42 лв. , ведно със законната лихва , считано от
предявяване на исковете по чл. 203 във вр. с чл. 211 от КТ във вр. с чл. 14 вр. с чл. 12, ал. 2
от Наредбата за безплатното работно и униформено облекло и чл. 86 от ЗЗД; 146,00 лева
ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковете по чл. 203, ал. 2 от КТ вр. с
чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, а в условията на евентуалност за същите обстоятелства
искове по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е процесуално недопустимо и следва да
бъде обезсилено.
Доколкото предметът на делото се въвежда чрез твърдяните от ищеца факти и
обстоятелства и заявения петитум, то и правната квалификация на иска, съответно
преценката за неговата допустимост, се извеждат именно от фактическите твърдения на
ищеца и искането, с което сезира съда. В исковата молба са изложени твърдения, че
ответникът в качеството му на работник е причинил на ищеца вреда при или по повод
изпълнение на трудовите му задължения. Предвидената в раздел ІІ, Глава десета на КТ
имуществена отговорност съставлява израз на общото правило, че когато вредите
произтичат от изпълнението на договор, отговорността не може да е деликтна, а е
2
договорна. Предвид специфичния характер трудовия договор, то и обсегът на
имуществената отговорност на работника или служителя намира специална и императивна
по своя характер нормативна регламентация от разпоредбите на чл. 203 и сл. от КТ, а според
чл. 203, ал. 2 от КТ в случаите, при които вредата е причинена умишлено или е в резултат от
престъпление или не е при или по повод изпълнението на трудовите задължения,
отговорността е по гражданския закон /по исков ред/.
Липсват твърдения за противоправно поведение на работника по см. на чл. 203, ал. 2 КТ
- за умишлено причиняване на вредата или за причиняване на вредата в резултат на
извършено престъпление, които предпоставки са основание за възникване на пълната
имуществена отговорност на работника в този случай. При липсата на такива твърдения в
исковата молба и фактите и обстоятелствата, на които се позовава ищецът, сочат на на
отговорност по чл. 203, ал. 1 от КТ – ограничена имуществена отговорност на ответника. За
да бъде осъществена ограничената имуществена отговорност, съгласно чл. 210, ал. 1 КТ,
работодателят следва да издаде заповед, с която да определи основанието и размера на
отговорността на работника или служителя. Ал. 2 на посочената разпоредба дефинира
сроковете, в които следва да бъде издадена заповедта от работодателя. Издаването на
предвидената в чл. 210, ал. 1 КТ заповед от работодателя е положителна процесуална
предпоставка за реализиране на ограничената имуществена отговорност на работника или
служителя. В случаите, когато поради прекратяване на трудовото правоотношение
събирането на суми не може да стане чрез удръжки от трудовото възнаграждение на
работника или служителя, както е в разглеждания казус, въз основа на заповедта на
работодателя, работодателят може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410,
ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от размера на вземането.
Независимо дали ограничената имуществена отговорност се реализира по реда на чл.
210, ал. 4 КТ, или по чл. 210, ал. 5 от КТ, какъвто е настоящият случай, задължителна
предпоставка за търсене на отговорността е наличието на издадена заповед от работодателя,
с която да е определено основанието и размера на отговорността на работника или
служителя. Ищецът нито сочи фактически твърдения за издаването на такава заповед, нито
представя доказателства за това.
Налице е съдебна практика, според която, работодателят има възможност вместо да сезира
съда с депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
член 410 от ГПК, да предяви направо осъдителен иск срещу бившия работник или служител с
предмет вземане, произтичащо от причинени му вреди, като по този начин ангажира
ограничената имуществена отговорност на работника или служителя, но и в този случай, преди
да сезира съда, работодателят следва да изпълни задълженията си по член 210, алинея 1 от КТ.
Следователно съдебното производство е допустимо само, ако е изпълнена процедурата по член
210, алинея 1 – алинея 4 от КТ. Наличието на тази специална процедура дерогира прякото
предявяване на иск, поради което предявеният иск е недопустим. В този смисъл са решение №
619 от 19.06.2002 г., постановено по гр. д. № 913/2001 г. на ВКС – III ГО - и определение № 1235
от 2.11.2012 г., постановено по гр. д. № 390/2012 г. на ВКС - III ГО. Допустимостта на
3
предявения иск представлява въпрос, за който съдът следи служебно по всяко време на делото.
Предявеният иск се явява процесуално недопустим, поради липсата на абсолютна процесуална
предпоставка за разглеждането му.
Предвид изложеното, обжалваното решение в частта, в която са отхвърлени като
неоснователни и недоказани предявените от ищеца – въззивник искове против Р. П. Д. искове за
заплащане на сумата 107, 42 лв. , ведно със законната лихва , считано от предявяване на исковете
по чл. 203 във вр. с чл. 211 от КТ във вр. с чл. 14 вр. с чл. 12, ал. 2 от Наредбата за безплатното
работно и униформено облекло и чл. 86 от ЗЗД; 146,00 лева ведно със законната лихва, считано
от предявяване на исковете по чл. 203, ал. 2 от КТ вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, а в
условията на евентуалност за същите обстоятелства искове по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД следва да бъде обезсилено като недопустимо, а производството по делото да бъде
прекратено в тази част.
По отношение на предявения иск за заплащане на сумата 270 лв., представляваща авансово
заплащане на трудовото възнаграждение за м. юли 2020 г., която въззивникът претендира да му
бъде върната от ответника на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, а в условията на евентуалност – на
осн. чл. 59 от ЗЗД, съдът приема, че е неоснователен и недоказан. Представения от въззивника
лист с ръчно изписани суми за получени суми за м. май, юни не може да се приеме като
безспорно доказателство по делото, сочещо на неоснователно обогатяване. Уговореното в
трудовия договор между страните трудово възнаграждение е в размер на 610 лв. и не е ясно с
посочените суми, които са в много по-малък размер как се е обогатил ответника, след като
въззивникът не е ангажирал доказателства какъв размер на трудово възнаграждение е заплатено
на ответника за м. май и юни 2020 г. и налице ли е неоснователно получена сума за м. юли 2020
г. За получената сума от 50 лв. на 02. 07. дори не е положен подпис. По изложените
съображения, съдът приема, че в тази част обжалваното решение е обосновано и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 331/ 21. 05. 2022 г. по гр. д. № 2176/ 2021 г. по описа на РС
Разград в частта, в която са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от
ищеца – въззивник „Добрев инженеринг“ ЕООД с. Гецово, общ. Разград искове против Р. П.
Д. искове за заплащане на сумата 107, 42 лв. , ведно със законната лихва , считано от
предявяване на исковете по чл. 203 във вр. с чл. 211 от КТ във вр. с чл. 14 вр. с чл. 12, ал. 2
от Наредбата за безплатното работно и униформено облекло и чл. 86 от ЗЗД; сумата 146,00
лева ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковете по чл. 203, ал. 2 от КТ
вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, а в условията на евентуалност за същите
обстоятелства искове по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД като недопустимо и
прекратява производството по делото в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 331/ 21. 05. 2022 г. по гр. д. № 2176/ 2021 г. по описа
4
на РС Разград в останалата част, в която е отхвърлен предявения от „Добрев инженеринг“
ЕООД с. Гецово, общ. Разград против Р. П. Д. иск за заплащане на сумата 270 лева, ведно
със законната лихва, считано от предявяване на исковете по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал.
1 от ЗЗД.
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5