Решение по дело №872/2019 на Окръжен съд - Добрич

                               

                     

                                                     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                              № 35

                                             гр. Добрич, 19.02.2020г.

 

                               В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Добричкият окръжен съд                                      гражданско отделение

На двадесет и втори януари                                   година 2020

В публичното съдебно заседание в следния състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

                                        ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЯКОВА

                                                             ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

 

Секретар Румяна Радева

разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева

въззивно гражданско дело           номер 872        по описа за 2019 година

и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивни жалби на двете страни, чрез упълномощените от тях адвокати, срещу решение №104/08.10.2019г. по гр.д.№155/2019г. на Районен съд – Генерал Тошево.

Жалбата на ищеца И.Г.П. *** е срещу решението в частта, в която е отхвърлен предявеният от него срещу Г.Б.В. иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 7 000 лева, която ищецът предоставил на ответника с разходен касов ордер на 31.12.2013г. за доставка на товарен автомобил, поради отпадане на основанието за даването й.

В жалбата са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилност на първоинстанционния съдебен акт в отхвърлителната му част. Изложени са доводи в подкрепа на становище, че неправилно първоинстанционният съд е приел вземането на ищеца за 7000 лева за погасено по давност. Посочено е, че датата на даване на сумата от 7000 лева от ищеца на ответника е удостоверена с подписан от ответника документ и приемането въз основа на свидетелските показания на друга, различна от така удостоверената, дата е нарушение на процесуалните разпоредби. Считано от посочената в документа дата, до предявяване на исковата молба не били изтекли пет години, а и давността течала не от даването на сумата от ищеца на ответника, а от отпадане на основанието за даването й, което се осъществило през м.март 2014г.

В писмен отговор ответникът Г.Б.В. *** възразява срещу жалбата на ищеца, по съображения, че е получил сумата на приетата от районния съд, по-раншна от твърдяната от ищеца дата, по съображения, че сумата не подлежи на връщане, защото съставлява сторените от него разходи за изпълнение на поръчката, както и по съображения, че самият той има насрещно вземане от ищеца за ремонт на автомобила.

Жалбата на ответника Г.Б.В. е срещу решението в частта, в която същият е осъден да заплати на ищеца И.Г.П. сумата 1 500 лева, предоставена му от ищеца на 10.01.2014г. за доставка на товарен автомобил, поради отпадане на основанието за даването й.

В жалбата се съдържа оплакване срещу приетото от първоинстанционния съд, че ответникът не е доказал твърдяните от него разходи за ремонт на автомобила и поради това няма насрещно вземане за техния размер от ищеца. Изложени са доводи за обратното и се поддържа погасяване на вземането на ищеца чрез прихващането му със задължението на ищеца да възстанови на ответника разходите за ремонта на автомобила.

В съдебно заседание ищецът И.Г.П., чрез пълномощника си, оспорва тази жалба и изразява становище за нейната неоснователност .

Всяка от страните иска решението на районния съд да бъде отменено в обжалваната, неизгодна за нея част със  съответните на това последици по предявения иск.

Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото доказателства намира за установено следното.

Обжалваното първоинстанционно решение е постановено по предявен от И.Г.П. срещу Г.Б.В. иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 8 500 лева, поради отпадане на основанието за даването й от ищеца на ответника.

В първоначалната искова молба и допълнителната към нея е посочено, че през есента на 2013г. страните се споразумели ответникът да закупи за ищеца товарен автомобил с товароносимост до 12 т. Ответникът трябвало да закупи автомобила в Германия, да го внесе в България и после, след одобряването му от ищеца, да му го прехвърли. Ответникът закупил товарен автомобил „Рено – РВИ“, доставил го в България и го регистрирал на свое име през м.декември 2013г. На 31.12.2013г. и на 10.01.2014г. ищецът платил на ответника с разходни касови ордери в брой сумата 7 000 лева и сумата 1 500 лева. При изпробване на автомобила ищецът установил, че същият е технически неизправен. Освен това ответникът изявил претенции ищецът да му заплати и още парични средства за разходи за доставката на автомобила, които ищецът преценил за завишени. При тези обстоятелства страните се споразумели ответникът да си вземе автомобила и да върне на ищеца платената сума. Ответникът си прибрал автомобила, но не върнал на ищеца сумата.

Твърдяното от ищеца съвпада с посоченото от ответника относно:  постигнатите помежду им през есента на 2013г. уговорки, закупуването от Германия, доставянето и регистрирането в България от ответника на посочения от ищеца товарен автомобил, искането на ищеца ответникът да си прибере автомобила и да му върне платените парични суми, прибирането на автомобила от ответника и това, че не е върнал на ищеца платеното.

Ответникът счита, че не дължи да върне на ищеца получените от него средства. В отговора на исковата молба е оспорил изобщо да е получавал второто твърдяно от ищеца плащане на сумата от 1 500 лева. Оспорил е датата на плащане на сумата 7 000 лева и е възразил за погасяване на задължението за връщането й по давност. Възразил е и за погасяване на своето задължение да върне на ищеца полученото от него за автомобила чрез прихващането му с насрещни задължения на ищеца за причинените от него повреди на автомобила – свалил платнището и изрязал стойките за него, разбил скоростната кутия. Ответникът платил 3 000 лева за ремонт на скоростната кутия, и други 3 000 лева - за ремонт на стойките и унищоженото платнище. Тези суми му се следвали от ищеца, повредил автомобила, и с вземането си за тях ответникът възразява за прихващане на задължението си да върне платеното му от ищеца за доставката на автомобила.     

От съвпадащите твърдения и обяснения на страните се налага, че през есента на 2013г. помежду им е сключен договор за поръчка по смисъла на чл.280 от ЗЗД – ответникът се е задължил да достави на ищеца товарен автомобил от Германия, което е следвало да бъде извършено за сметка на ищеца. Фактът, че средствата за изпълнение на поръчката не са предоставени предварително, а са възстановени по искане на ответника /чл.285 от ЗЗД/ при доставката на автомобила в страната, не променя характера на постигнатото съгласие средствата и разходите за поръчката да бъдат като краен резултат понесени от ищеца, т.е. поръчката е за негова сметка. При изпълнение на поръчката ответникът не е действал от името на ищеца, като негов пълномощник. Поради това ответникът е закупил, транспортирал и регистрирал автомобила в България /свидетелство за регистрация от 17.12.2013г./ на свое име. Фактически ответникът предал автомобила на ищеца /следва от посоченото и от ищеца, че ответникът си „прибрал“ автомобила/, но отчетна сделка за прехвърлянето му на ищеца не е сключена. Ищецът поискал ответникът да си вземе автомобила и да му върне платените парични суми. Т.е.  ищецът е заявил, че иска разваляне на договора и, независимо дали ищецът е имал основание за това, ответникът, като е прибрал автомобила, се е съгласил за развалянето.

Изявлението на ищеца, че си иска парите и не иска автомобила било направено около 2 – 3 месеца /според исковата молба/, респ. около 3 месеца /според отговора на исковата молба/ след доставката и фактическото предаване на автомобила от ответника на ищеца, случило се през м.декември 2013г. От показанията на свидетелите С.Г.С./работил за ищеца и управлявал три пъти автомобила/ и М.К.М./съпроводил ответника за прибиране на автомобила/ ответникът прибрал автомобила от ищеца през м.март 2014г. Съпоставката на твърдяното от двете страни и изнесеното от свидетелите налага извода, че развалянето на договора е настъпило през м.март 2014г. 

  В съответствие с чл.55 ал.1 пр.трето от ЗЗД всяка от страните дължи да върне онова, което е получила от другата страна в изпълнение на договора, поради отпадане на основанието за получаването му - разваляне на договора. В изпълнение на това ищецът е върнал автомобила на ответника. Ответникът дължи да върне на ищеца платените суми.

Не е спорно, че ищецът е платил за автомобила на ответника сумата 7 000 лева. За плащането е съставен разходен касов ордер, подписан от ответника и при съобразяване разпоредбата на чл.181 от ГПК отбелязаната в документа дата 31.12.2013г. е тази, на която е извършено плащането. Ищецът е платил на ответника за автомобила и още 1 500 лева. Плащането е извършено на 10.01.2014г., удостоверено е в разходен касов ордер и за получаването на сумата ответникът се е подписал /автентичността на подписа му е установена с експертиза/.

Следователно и на осн.чл.55 ал.1 пр.трето от ЗЗД ответникът дължи да върне на ищеца сумите, които му е платил по договора за поръчка за доставка на товарния автомобил – 7 000 лева и 1 500 лева.

Задължението връщане на даденото на отпаднало основание е изискуемо от момента на отпадане на основанието и в съответствие с чл.114 ал.1 от ЗЗД от тогава започва да тече давността за погасяването му. В настоящия спор основанието за даване на горните суми от ищеца на ответника е отпаднало с развалянето на  договора за поръчка, което, както се посочи, се е случило през м.март 2014г. Точната дата не може да се установи, но то не е от съществено значение. Давността, дори да е започнала да тече на 01.03.2014г. /най-изгодното за ответника/, по общото правило на чл.110 от ЗЗД е петгодишна и не е изтекла до предявяването на исковата молба на 27.12.2018г. Следователно задължението на ответника не е погасено по давност.

То не може да бъде погасено и чрез прихващане с насрещни задължения на ищеца, които се твърдят от ответника, но не са доказани от него.

Установява се от обясненията на страните и гласните доказателства, че автомобилът е с брезентово покривало и стойки /шпригли/, на които то се поставя. Свидетелят С.Г.С.управлявал автомобила, докато бил при ищеца; превозвали товар и поради вида на товара /високи панелки/ свалили брезентовото покривало и шприглите. В този му вид ответникът първо отказал да прибере автомобила. После с участието на свидетеля шприглите и покривалото били поставени на мястото им и тогава ответникът прибрал автомобила. Свидетелят  М.К.М.бил с ответника при първото му отиване за прибиране на автомобила; тогава свидетелят видял автомобила без покривалото и шприглите и присъствал на отказа на ответника да го прибере. Този свидетел не е присъствал на второто посещение на ответника и няма впечатления от състоянието на автомобила при прибирането му от ответника. Свидетелят К.К.Н.видял автомобила неконкретизирано от него време след прибирането му при ответника и сочи съвсем общо, че автомобилът бил в окаян външен вид. Свидетелят Г. Г. Г. видял автомобила при ответника; автомобилът бил без брезент, с поставени шпригли, ударени горе в дясно; ответникът споделил на свидетеля, че негов шофьор ударил автомобила при някакъв курс. При така събраните гласните доказателства следва, че стойките и брезентовото покривало са били демонтирани и после отново монтирани, но не може да се приеме за доказано, че са били повредени,  докато автомобилът е бил при ищеца.

Няма доказателства и за това, че скоростната му кутия е била „разбита“, докато автомобилът е бил при ищеца. Несъмнено е, че е имало повреда в скоростната кутия. При управляването му свидетелят С.Г.С.констатирал проблем с третата скорост. Свидетелят управлявал автомобила три пъти и не е конкретизирал кога точно е констатирал проблема. При липсата на други доказателства не може да се направи извод дали третата скорост е повредена докато автомобилът е бил при ищеца или е била повредена още при доставянето му, както и дали повредата е резултат на неправилна експлоатация или на естествено експлоатационно изхабяване на автомобила /произведен 1999г./. Във всеки случай, в тежест на ответника е било да докаже, че повредата е причинена от ищеца, но то не е осъществено.

Щом като ответникът не е доказал ищецът да е повредил скоростната кутия, стойките и брезентовото покривало на автомобила, ищецът не може да бъде държан отговорен за разходите, които ответникът е заплатил за отстраняване на такива повреди. Отделно, че ответникът не е доказал и да е сторил разходи. Представената от него фактура №283/30.03.2014г. е частен свидетелстващ документ, съставен при условията на чл.113 ал.1 пр.първо от ЗДДС за извършена от трето лице доставка на услуга /ремонт на скоростна кутия, демонтаж/монтаж на стойки, изработка на брезентовото покривало/ за ответника. Съгласно отбелязаното във фактурата, плащането на предоставената услуга общо в размер на 6 108 лева с ДДС е извършено в брой при самата доставка. Фактурата не е издадена при получено авансово плащане и сама по себе си не е достатъчна да докаже факта на плащането. Към нея не е приложен друг документ /напр. касова бележка/, удостоверяващ плащането на стойността.

От изложеното следва, че ищецът има вземане по чл.55 ал.1 пр.трето от ЗЗД от ответника за сумата 7 000 лева и сумата 1 500 лева, което не е погасено на твърдяните от ответника основания. Предявеният иск е изцяло основателен и следва да бъде удовлетворен в частта за сумата от 7 000 лева след съответна отмяна на неправилното първоинстанционно решение в отхвърлителната му част. Същото е правилно и следва да се потвърди в частта, осъждаща ответника да заплати на ищеца сумата 1 500 лева.

С оглед този резултат и на осн.чл.78 ал.1 от ГПК ищецът има право да получи от ответника всички разходи за водене на делото в двете инстанции, а ответникът няма право на разноски.

Решението на районния съд, осъждащо ищеца да плати разноски на ответника следва да се отмени.

В първоинстанционното производство ищецът е платил държавна такса в размер на 340 лева, за разноски за вещо лице – 150 лева и за защитавалия го адвокат – 1 125 лева, ведно с 225 лева ДДС. В първата инстанция ответникът е възразил за намаляване по чл.78 ал.5 от ГПК на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение. То надхвърля с по-малко от 1/2 минимума по чл.7 ал.2 т.3 от НМРАВ, което, при отчитане на фактическата и правна сложност на спора, не го прави прекомерно и няма основание за намаляването му. Така, общо за първата инстанция ищецът има право на получи от ответника сумата 1 840 лева. С решението на районния съд са му присъдени 264.70 лева и в тази част то следва да се потвърди. С настоящото решение на ищеца следва да се присъди разликата от 1 575.30 лева. За въззивната инстанция ищецът е платил държавна такса от 140 лева и 900 лева за адвокат /във въззивната инстанция липсва възражение по чл.78 ал.5 от ГПК/, които също следва да му се присъдят от ответника.      

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ    решение №104/08.10.2019г. по гр.д.№155/2019г. на Районен съд – Генерал Тошево в частта, в която е отхвърлен предявеният от И.Г.П. срещу Г.Б.В. иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 7 000 лева, предоставена от ищеца на ответника с разходен касов ордер на 31.12.2013г. за доставка на товарен автомобил, поради отпадане на основанието за даването й и в частта, в която И.Г.П. е осъден да заплати на Г.Б.В. сумата 745.29 лева разноски по делото.

ОСЪЖДА Г.Б.В. с ЕГН ********** ***, да заплати на И.Г.П.  с ЕГН ********** ***, сумата 7 000 лева, платена от ищеца на ответника с разходен касов ордер на 31.12.2013г. по договор за поръчка за доставка на товарен автомобил, поради отпадане на основанието за даването й.

ПОТВЪРЖДАВА решение №104/08.10.2019г. по гр.д.№155/2019г. на Районен съд – Генерал Тошево в останалата част.

ОСЪЖДА Г.Б.В. с ЕГН ********** ***, да заплати на И.Г.П.  с ЕГН ********** ***, сумата 1 575.30 лева – разноски за водене на делото в първата инстанция, сумата 140 лева – държавна такса за въззивната жалба и сумата 900 лева – за адвокатска защита във въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 ал.1 и 2 от ГПК пред ВКС в месечен срок от връчването му на страните.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ: 1.             2.