Р Е Ш Е Н И Е
№ 260144/30.10.2020 година, гр. Пещера
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЕЩЕРСКИЯТ
районен съд граждански състав
На 06.10.2020
година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕЛИНА АНГЕЛОВА
ЧЛЕНОВЕ
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ
Секретар
СЕВДАЛИНА ПЕНЧЕВА прокурор…………………………………….………………
като
разгледа докладваното от Съдия Ангелова
гр.дело
№ 391 по описа за 2020 година
Предявен е установителен иск по чл.415
от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „ЮБЦ" ЕООД с ЕИК *********, представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров чрез адв. В.Г., САК, със съдебен адрес: ***,
в качеството си на пълномощник , против ответника З.З.А.,
ЕГН ********** с адрес: ***, в която
твърди ,че между ответника и „Теленор България“ ЕАД е съществувал договор ,по силата на
който дружеството е поело задължение да предоставя на ответника в
настоящото производство далекосъобщителни
услуги срещу договорено възнаграждение. Въз основа на договора с мобилния оператор ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството
мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на
абоната № *********, като на 30.11.2017
г. е подписал договор за далекосъобщителни услуги за ползването на мобилен
номер **********, по избрания тарифен план Тотал 10,99 лв. с ДДС за срок от 24
месеца.
На 11.12.2017 г.
потребителят бил добавил за ползване мобилен номер **********, при избран
тарифен план Тотал, с месечна абонаментна такса 24,99 лв. с ДДС, за срок от 24
месеца. Към номер **********, абонатът бил подписал договор за лизинг за
устройство Samsung Galaxy J3 2016 Black, посредством 23 лизингови вноски, в
размер на 7,09 лв., всяка.
Въз основа на сключения договор за
предоставянето на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер М03254847 от
30.11.2017 г„ между ответника З.З.А., ЕГН ********** и „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ"
ЕАД били издадени фактури за периода 15.11.2017 г. до 14.04.2018 г. на обща
стойност 726,36 лв. Твърди се още ,че претендираната
сума от 726.36 лева е формирана като сбор от
неизпратени далекосъобщителни
и мобилни услуги в размер на
301.83 лева ;неустойка за
предсрочно прекратяване на договора в
размер на 282.73 лева ; оставащите неизплатени лизингови вноски в размер на
141.80 лева,ведно с мораторна лихва върху главницата в размер на 117.36 лева,за периода от
04.05.2018 година до 06.12.2019 година
Въз основа на договор за цесия от дата
29.11.2019 г., с прехвърлител на вземанията "ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ" ООД,
ЕИК *********, което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на
вземания по договор за цесия от 12.07.2019г., с прехвърлител на вземания
„TEJIEHOP БЪЛГАРИЯ" ЕАД по договор за далекосъобщителни услуги,
допълнителни споразумения към него и начислена неустойка по него. Мобилният
оператор с търговска марка „ТЕЛЕНОР" е прехвърлил вземания в общ размер на
245 074,10 лева /двеста четиридесет и пет хиляди и седемдесет и четири/ спрямо
физически и юридически лица.От своя страна ищецът в настоящото производство-„ЮБЦ" ООД, ЕИК
********* е встъпил в правата си на кредитор въз основа на валидно правно
основа,като е придобил права върху цедираните вземания,
ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с привилегиите,
обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви,
договорни неустойки, ако има такива и други.Депозирали заявление по реда на чл.410 от ГПК срещу
ответника З. З.А. пред РС-Пещера ,по което било образувано ч.гр.дело №
1666/2019 година по описа на ПщРС
приключило с издаване на заповед за изпълнение ,но в рамките на 14
дневния срок постъпило възражение ,което
мотивирало правният им интерес да установят вземането си.
Моли се да се постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника З.З.А.,
ЕГН **********, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „ЮБЦ"
ЕООД, ЕИК *********, в размер на 726.36
лв., представляващо сбор от главница за
потребена и неплатена далекосъобщителна услуга в размер на 301,83 лв.;
незаплатени вноски за лизинг в размер на 141,80 лв.; обезщетение за
неизпълнение/неустойка по договорите, сключени между З.А. и ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ" ЕАД в размер на 282,73 лв., ведно с мораторна лихва за забава в
размер на 117.36 лв. за периода от 04.05.2018 г. до 06.12.2019 г., съгласно
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК.
Претендират се разноски направени в настоящото производство.
В указания от съда срок
ответникът не е депозирал писмен отговор и не е ангажирал доказателства.
Въз
основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната
съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите на страните и при
съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК ,съдът приема за установено
следното :
От
събраните по делото писмени доказателства :
договор за мобилни услуги от
30.11.2017 година,ведно с договор за лизинг; фактури; договор за цесия от 29.11.2019година
;извлечение от приложение № 1 се установява ,че на 30.11.2017 година между „ТЕЛЕНОР България“ЕАД гр.София и З.З.А. *** е сключен договор за мобилни услуги ,по силата на който Теленор
се е задължил в качеството на оператор
да предостави на А. в качеството
на потребител далекосъобщителни услуги съгласно
избрания от потребителя абонаментен план ,при месечен абонамент от 10.99 лева за мобилен номер 0359896406664.Впоследствие абонатът А. е
избрал и втори абонамент за мобилен номер 0359892316567 при месечен
абонамент от 24.99 лева за същия срокъ.С договор за лизинг от 11.12.2017 година
,сключен между „Теленор България“ЕАД и ответника А. последният е придобил за временно и възмездно ползване устройство „SAMSUNG“ модел GALAXY J3 2016 BLACK с телефонен номер
0359892316567 за срок от 23 месеца, при
месечна вноска от 7.09 лева с начално
салдо от 170.16 лева. Установява се още ,че ответникът е
изразходвал далекосъобщителни услуги на
стойност 301.83 лева за периода от
30.11.2017 година до 15.02.2018 година
;неизплатени лизингови вноски в размер на 141.80 лева за същия период от
време,за което са издадени фактури.Видно
от фактура № ********** от 15.04.2018
година на ответника е била
начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договор в размер на
282.73 лева.
С
договор за цесия от 29.11.2019
година „Иновативни Финанси“ ООД
гр.София в качеството на цедент е
прехвърлило на цесионера „ЮБЦ“ЕООД вземания в размер на 245 074,10 лева ,придобити по силата на
договор за цесия ,сключен
между „Теленор България“ ЕАД и „Иновативни Финанси“ ООД от 12.07.2019 година подробно
индивидуализирани в
приложение № 1 към настоящия договор
.Прехвърлените вземания (възлизащи на 245 074,10 лева)преминават в
патримониума на цесионера
ведно с всички привилегии,обезпечения и други принадлежности
,включително с изтекли лихви,считано от
датата на подписване на настоящия
договор.Видно от приложение № 1 в полза на „ЮБЦ“ ЕООД е било прехвърлено и
вземането срещу З.З.А.
По делото е приложено ч. гр. дело № 1666/2019 година по описа на Пещерския районен съд, от което
се установява ,че същото е образувано
по заявление на “ЮБЦ“ ЕООД гр.София за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК срещу з.З.З.А. *** за парично вземане в размер на 726.36 – главница ;
лихва за забава в размер на 117.36лева , за периода от 05.11.2017 година до 04.05.2018 година и разноски по делото-
д.т. и възнаграждение на адвокат. Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед № 615 от 16.12.2019 година за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК , с която
се разпорежда длъжникът З.З.А. *** да заплати на заявителя сумата от 726.36
лева – главница ; лихва за
забава в размер на 117.36 лева , за периода от 04.05.2018 година до 06.12.2019
година ;сумата от 25 лева –внесена д.т. и сумата от 300 лева –адвокатско
възнаграждение.Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК. Със съобщение връчено на
заявителя на 18.02.2020 година съдът е
указал на същия за правото му да предяви
иск ,за да установи вземането си в 1м.
срок като довнесе дължимата държавна
такса,като такъв е бил предявен на 10.03.2020 година.
В насроченото открито заседание ответникът
се явява лично и изразява становище ,че не е платил суми за ползваните мобилни услуги и лизинговите вноски.
Касае
се за иск по чл.415 от ГПК- за уважаването на който следва да бъде установено безспорно
,че искът е допустим и, че претендираното
от ищеца вземане съществува в
размера ,който е посочен в исковата
молба.
Безспорно
се установява по делото ,че са налице положителните процесуални предпоставки за предявяване на иска –издадена заповед за изпълнение; /връчване при условията на
чл.47,ал.5 от ГПК/ и спазване на едномесечния преклузивен срок, в рамките на
който следва да бъде предявен установителният иск.
От събраните по делото
доказателства безспорно се установи ,че
ответникът и предходния кредитор“Теленор
България“ са били обвързани от валидни облигационни отношения по правилата на
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги.Установи се ,че операторът
е изпълнявал поетите по договора задължения ,а именно да предоставя договорените в договора услуги по време на действие на същия,за което
е издал и фактури с начислените такси ,съгласно приетия от абоната тарифен
план.Установи се ,че ответникът в качеството му на абонат не е заплатил ползваните от него
далекосъобщителна услуга в размер на 301.83 лева и лизингови
вноски за ползваното мобилно устройство
в размер на 141.80 лева ,като е
последвало и предсрочно прекратяване на договора .
В случая се претендира заплащане
на неустойка в размер на за предсрочно прекратяване на договора в размер на 282.73 лева на основание т.11 от
договора.
Безспорно съдът следва да извърши проверка дали искането
не е в противоречие със закона
или с добрите нрави ,както и с проверка
за потребителска закрила,т.е дали
искането се основава на неравноправна клауза в договор ,сключен
с потребител .
Видно и от двата договора в т.11 е посочено ,че „след изтичане на първоначалния срок договорът се превръща в безсрочен при стандартните условия на
избрания абонаментен план и може да бъде прекратен по всяко време от действието
му с едномесечно писмено предизвестие. В случай на прекратяване на
договора през първоначалния срок на която и да е СИМ карта по
вина или инициатива на потребителя или при
нарушение на задължения по
настоящия договор или други документи
свързани с него,последният дължал за всяка СИМ карта ,по отношение на
която е налице прекратяване
неустойка в размер на сумата
от стандартните месечни
абонаменти за съответния
абонаментен план до края на срока
на договора.
В случая отчетния период е
за три месеца като до 30.12.2018 година са оставали около 9
месеца , до края на първоначалния срок
още 12 месеца.По делото не става ясно
как е формирана претендираната
неустойка ,различна и по двата договора.
В разпоредбата на чл.143,ал.1
от ЗЗП, към която изрично препраща
мл.24 от ЗПК е дадена обща
дефиниция за неравноправна клауза в
договор сключен с потребител.
В настоящия случай съдът счита ,че клаузата за неустойка и в двата договора ,даваща
основание за претенция на ищеца за нищожна ,поради противоречие с добрите нрави и нарушаване на
императивната потребителска закрила.При прекратяване на договора
,действително възниква отговорност за обезщетение за накърнения интерес на кредитора,но в случая размерът
на предвидимите за доставчика
на услугите вреди не е
съизмерим с дължимото до края на
срока.След прекратяване на договора
операторът си възстановява
възможността да предлага услуги
чрез освободения мобилен
номер на нови клиенти .Затова при
отпадане на авансова платима
абонаментна услуга ,негативните
последици за оператора на мрежата могат
да се изразяват само в
пропускането на обвързването с друг клиент
при по-изгодни тарифи в
сравнение с тези ,предлагани на нови
клиенти.Санкционният характер на неустойката
предполага определянето й в по-голям размер от предполагаемите вреди ,но това
завишаване не следва да накърнява
изискванията за добросъвестност.В
случая предвидимите вреди за доставчика са несравнимо по-малки от уговорения размер на неустойката ,която ги компенсира.Още
повече ,че същата е уговорена в
размер равен на абонаментни вноски по стандартни
планове без промоционалните и
пакетни отстъпки.На потребителя е възложен
необосновано завишен размер на неустойка спрямо предвидимите при сключването на договора вреди,което е типична хипотеза на нарушение на потребителска защита по чл.143,т.5 от
ЗЗП.Това налага извод за нищожност на
клаузата за неустойка на основание
чл.146,ал.1 от ЗЗП доколкото уговарянето
й в стандартно изготвен
от доставчика формуляр изключва
индивидуалното й уговаряне.
Следователно предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен като се признае за установено по отношение на
ответника,че същият дължи на ищеца
сумата от 301.83 лева незаплатени суми по договор за мобилни услуги ; сумата от
141.80 лева по договор за лизинг ,ведно
с мораторна лихва в размер на 71.60
лева.
В тежест на ответника следва да
се възложат направените от ищеца разноски в настоящото производство в размер на
399 лева –по компенсация.
Водим
от горните съображения,Пещерският районен съд
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на З. З.А. с ЕГН - ********** *** ,че „ЮБЦ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. “България“
№ 81, вх.В, ет.8,чрез адв. Г., има валидно и изискуемо вземане срещу него в
размер на главница от 443.63 лева (неизпратени задължения по договор
за мобилни услуги и договор за лизинг) и мораторна
лихва в размер на 71.60 лева ,за
периода от 04.05.2018 година до 06.12.2019 година и разноски по ч.гр.дело № 1666/2019 година по
описа на ПщРС в размер на 25 лева д.т. и
300 лева възнаграждение на
адвокат, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за сумата
от 282.73 лева – неустойка за
предсрочно прекратяване на договора и за сумата
от 45.76 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
04.05.2018 година до 06.12.2019 година като неоснователни.
ОСЪЖДА З.З.А. да заплати на „ЮБЦ“ ЕООД гр.София разноски в размер на 399 лева.
Решението
м о ж е да бъде обжалвано пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: