РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 937
гр. Пловдив, 05.06.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав в открито заседание на четиринадесети
май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря М.Г.и с участието на прокурора
Йорданка Тилова, като разгледа
докладваното от съдията Л. Несторова
КАНД № 437 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във
връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба, предявена от Г.Т.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***,
депозирана чрез адвокат Б., против Решение № 2315 от 17.12.2019г. на Пловдивския
районен съд, постановено по АНД №3721 по описа на същия съд за 2019г., с което е
потвърдено Наказателно постановление № 19-1030-003550 от 15.05.2019г. на М.В.М.на
длъжност началник група към ОДМВР Пловдив, сектор Пътна полиция Пловдив,
упълномощен със заповед № Iз-8121з-515/14.05.2018г.
на МВР, с което на Г.Т. ***, ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.
179, ал.2, пр. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер
на 200лв. за нарушение по чл. 20, ал.2 от ЗДвП.
Касационният
жалбоподател твърди, че съдебният акт на първоинстанционния съд, е неправилен и
незаконосъобразен.
Претендира се отмяна на решението на районния съд,
респективно отмяната на НП.
В съдебно заседание процесуалният
представител поддържа касационните оплаквания и претендира съдебни разноски за
двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба – ОД на
МВР-Пловдив не изразява становище по касационните оплаквания.
Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава
заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е
правилно и законосъобразно.
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при
наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Съгласно
чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно
чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява неоснователна:
Първоинстанционният съд е установил следната
фактическа обстановка: съставен е на 21.04.2019г. АУАН за
това, че на 21.04.2019г., около 10,00 часа, в гр.Пловдив, бул.“Цариградско
шосе“, паркинга на м-н „Кауфланд“, Г. Т.
управлява личния си автомобил Хонда с рег. № ***като: 1. Поради движение с
несъобразена скорост с характера на пътя и пътните условия губи управление на
автомобила и удря крайпътно съоръжение /стълб с огледало/ като допуска ПТП с
материални щети; 2. Управлява под въздействие на алкохол, изпробван с
техническо средство Дрегер ARBA-0075, който отчита 2,35 промила. Издаден е талон
за изследване № 0015975. Виновно е
нарушил чл.20, ал.2; чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Установено е, че АУАН е съставен в
присъствието на Т., който го е подписал
без възражения. В законоустановения три дневен срок не са депозирани писмени възражения относно установеното
с АУАН.
С НП е ангажирана административната
отговорност на Т. за извършено нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП. По отношение
на другото нарушение посочено в съставения АУАН, в НП е посочено, че е
прекратено административното производство, тъй като е престъпление по чл.343б,
ал.1 от НК.
ПРС е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства в тяхната
хронология и логическа последователност и е приел, че АУАН и НП са издадени от
оправомощени за това лица, притежаващи нужната за това компетенция. АУАН и НП
са издадени в съответствие с изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Приел е, че Т. е нарушил
разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП като се е позовал на кредитираните
свидетелски показания на свидетелите Ангел Зашев и Кръстьо Кръстев и на
събраните писмени доказателства.
Изводите на районния съд са правилни и законосъобразни, поради следното:
Неоснователни са
изложените в касационната жалба доводи. 1/ След като е настъпило описаното в
наказателното постановление пътнотранспортно произшествие и не са били
констатирани обективни пречки за водача да изпълнява своите задължения на
участник в движението, по необходимост се налага извод за неспазването на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Резултатът от процесното
деяние е достатъчен, за да се установи, че автомобилът не е управляван със
скорост, позволяваща овладяването му.
Съгласно чл. 20, ал.2 от ЗДвП водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението.
Според §6, т.30 от ДР на ЗДвП
"Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на
движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на
хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или
други материални щети.
Касационният жалбоподател не е изпълнил
вмененото му с нормата на чл. 20, ал.2
от ЗДвП задължение да се движи със скорост, съобразена с пътните условия, за да
може да спре при всяко видимо препятствие. В случая безспорно е установено, с оглед безпротиворечивите свидетелски
показания и приетите писмени доказателства и снимков материал, че Т.,
вследствие на движението си с несъобразена скорост, е допуснал настъпването на
пътно-транспортното произшествие, като при движението на автомобила е изгубил
контрол над същия. Правилно ПРС отбелязва, че са допуснати щети и на собствения
автомобил на дееца.
В случая не е необходимо да се посочат
данни, каква е била конкретната скорост на движение. Съгласно чл. 20, ал. 2, изр. посл. ЗДвП водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението, т. е. нормата предписва поведението, което
следва да имат водачите на ППС с цел осигуряване безопасността на движението.
След като скоростта, с която се е движел е направила невъзможно спирането на
управляваното от него ППС и от това е настъпило пътнотранспортно произшествие,
то същата е била несъобразена.
Правилно
административнонаказващият орган е приложил и санкционната норма - чл. 179, ал.
2 от ЗДП, тъй като именно в нея е предвидена санкцията за водач на МПС, който
поради движение с несъобразена скорост, причини пътно-транспортно произшествие,
каквото именно виновно поведение от страна на касационния жалбоподател е
налице.
Предвиденото в тази законова норма
наказание е "глоба" във фиксиран размер от 200 лв., поради което не
подлежи на редуциране.
Ето защо, като е потвърдил наказателното
постановление, районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно
решение, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед
изхода на делото, претендираните
разноски от процесуалния
представител на касационния жалбоподател, не следва да се присъждат.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен
съд – Пловдив, ХХVІ състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№ 2315 от 17.12.2019г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД №3721 по
описа на същия съд за 2019г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.