№ 17368
гр. С, 28.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20241110155115 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба от 07.10.2024 г., от
„ПКБ“ ЕООД с ЕИК: ******, чрез юрк. ЕК, със седалище и адрес на управление: гр. С, бул.
„Б“ № 49, бл. 53 Е, вх. В, ет. 7, срещу И. А. В. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ж. к. „Б“,
бл. 56, вх. В, ет. 1, ап. 36, с която са предявени обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми:
сумата от 218,18 лева, представляваща възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ по
Договор за потребителски кредит № 40015471210, ведно със законната лихва от 17.09.2024
г. до изплащане на вземането, сумата от 327,27 лева, представляваща възнаграждение за
закупена услуга „Флекси“ по Договор за потребителски кредит № 40015471210, ведно със
законната лихва от 17.09.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 115,40 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 21.03.2023 г. до 20.01.2024 г.
Претендира и разноски.
В исковата молба се твърди, че на 16.02.2023 г. между страните по делото бил сключен
договор за потребителски кредит, въз основа на който ответницата е получила паричен заем
в размер на 600 лева, който следвало да върне в срок до 11 месеца, при размер на месечна
вноска от 66,10 лева, ГПР в размер на 47,98 % и ГЛП в размер на 40,90 %, като общата
дължима сума по кредита била в размер на 727,13 лева. Ищецът твърди, че по желание на
ответницата в договора за кредит са включени и допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, за
които услуги последната се задължила да заплати дължимото се за същите възнаграждение,
което е разсрочено в погасителния план като част от всяка една погасителна вноска, като
така месечната погасителна вноска възлизала на 120,65 лева. Твърди, че ответницата е
направила само две плащания по заема (на 13.04.2023 г. - 60 лева и на 05.06.2023 г. – 50
лева), възлизащи на сума в общ размер от 110 лева, след което е преустановила плащанията
на погасителните вноски, поради което същата е изпаднала в забава.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата не е подала отговор на исковата молба.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу
тях и доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна:
1
По заявление от 29.04.2024 г., депозирано от „ПКБ“ ЕООД с ЕИК ****** е издадена
заповед за изпълнение на парично вземане по гр. д. № 25746/2024 г. по описа на СРС, 118 –
ти състав, с която е разпоредено на И. А. В., да заплати сумата 600,00 лева (шестстотин
лева), представляваща главница по Договор за кредит Номер: 40015471210/16.02.2023 г.,
ведно със законна лихва от 29.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 112,42 лева (сто
и дванадесет лева и 42 стотинки), представляваща възнаградителна лихва за период от
20.03.2023 г. до 20.01.2024 г. сумата 38,14 лева, представляваща мораторна лихва за периода
от 21.03.2023 г. до 20.01.2024 г., сумата 11,42 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 20.01.2024 г. до 28.04.2024 г.
С Разпореждане № 80637/06.06.2024 г. № 80637 от 06.06.2024 г. е отхвърлено на
основание чл.411, ал.2, т.2 ГПК заявление на „ПКБ“ ЕООД в частта, с която се иска издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист
срещу И. А. В. за вземания по Договор за кредит № 40015471210/16.02.2023 г. за сумите
218,18 лева (двеста и осемнадесет лева и 18 стотинки), представляваща неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст за период от 20.01.2024 г., 327,27лева
(триста двадесет и седем лева и 27 стотинки), представляваща неплатено възнаграждение за
закупена услуга флекси за период от 20.01.2024 г., 400,00 лева (четиристотин лева),
представляваща неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при
забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит за период
от 19.06.2023 г. и за мораторни лихви над 38,14 лева до пълния размер от 153,54 лева и над
11,72 лева до пълния размер 47,18 лева.
Издадената по заповедното дело заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК е редовно връчена на длъжника, като в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК не е постъпило
надлежно възражение срещу нея, поради което е влязла в сила и за вземанията по нея е
издаден изпълнителен лист. За останалата част от претенцията на заявителя са дадени
указания да предяви осъдителен иск по реда на чл. 415, ал.3, вр. чл. 415, ал.1, т.3 ГПК, което
същият е сторил, предявявайки исковете, по които е образувано настоящото производство.
Посоченото обуславя допустимост на предявените искове.
Разгледани по същество същите съдът намира за неоснователни по следните
съображения:
От представените писмени доказателства се установява, че между ответника и ищеца е
сключен Договор за кредит Номер: 40015471210/16.02.2023 г., по силата на който ищецът е
предоставил на ответницата потребителски кредит в размер на 600 лева, а ответницата се е
задължила да върне сумата на вноски при годишен лихвен процент – 40,90 % , като общата
дължима сума според посоченото в параметрите на договора е 727,13 лева. Посочено в
договора е, че ГПР е 47,98 %.
Съдържанието на процесния договор за заем, преценено с оглед предмета, страните и
уговорените правата и задълженията, обуславя извод, че същият съставлява договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Ответницата - кредитополучател е
физическо лице, на което е предоставен заем, който не се установява да е предназначен за
извършването на търговска или професионална дейност, поради което същата има
качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а ищцовото дружество –
кредитодател е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Доколкото не са налице
изключенията по чл. 4 ЗПК, то за валидността на договора за заем приложение намират
изискванията, закрепени в императивни разпоредби на Закона за потребителския кредит.
Съгласно чл. 15.1 от Общите условия към договора за потребителски кредит
допълнителната услуга „Фаст“ представлява предоставяне на приоритетно разглеждане на
2
искането на потребителя за отпускане на потребителски кредит преди клиенти без закупена
такава услуга. Приоритетно разглеждане и изплащане на кредита по своята същност е
дейност на финансовата институция, свързана с усвояване на кредит. По-бързото
разглеждане на искането за кредита, по-бързото отпускане на исканата сума, по-бързото
оформяне на съответните документи са все действия, които са част от дейността по
кредитиране и разходите за тях следва да са включени в цената на услугата. В този смисъл,
това не е допълнителна услуга, както формално е посочено в договора, а представлява
действия, които са присъщи на дейността по отпускането на всеки един кредит - разглеждане
на искането и изплащане на съответната сума.
Съгласно чл. 15.2 допълнителната услуга „Флекси“ е право на клиента да променя
погасителния си план при изпълнение на специфичните изисквания, описани в чл. 15.2.1 и
чл. 15.2.2 и чл. 15. 2.3. На клиента е предоставена възможност да поиска промяна на
погасителния план (отлагане, разсрочване на вноски и др. опции) с оглед положението си
(доходи, финансово състояние, конкретна нужда и т. н.). Това обаче са действия, свързани с
управление на кредита, изискващи съответно поведение и на двете страни по договора, а не
допълнителна услуга, без наличието на която длъжникът да няма право да поиска да
предоговаря условията по кредита си, в частност касаещи вноските по погасителния план.
Разпоредбата на чл.10а от ЗПК предвижда, че кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита
(ал.2) и не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие
(ал.3). Следователно, законът не допуска възникване в полза на кредитора на вземания за
допълнителните такси за разглеждане на искането за кредит и за управлението му, поради
което и уговарянето на възнаграждения за такива, дори и формално непосочени като такси, а
като възнаграждения за допълнителни услуги, е в пряко противоречие с императивна правна
норма и е нищожно на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
От друга страна когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и
уговорената за това цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в
облигационните отношения. Съдът намира, че предвид съотношението между размерите на
възнагражденията и главницата уговарянето им, дори и да се приеме за допустимо съгласно
ЗПК, се явява нееквивалентно на насрещната престация на заемодателя. Посочените клаузи
за уговаряне на възнаграждение за допълнителни услуги драстично нарушават принципа на
справедливост и създават условия за неоснователно обогатяване на заемодателя. Резултатът
от прилагане на всяка от посочените договорни клаузи не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя. Поради изложеното, съдът счита, че уговорките за посочените
възнаграждения освен, че противоречат на чл. 10а ЗПК, накърняват и добрите нрави, поради
което са нищожни и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
Следва да се обърне внимание и на обстоятелството, че е предвидено цената за
допълнителната услуга „Флекси“ да се дължи независимо от това дали са ползвани
уговорените възможности. Това поставя кредитополучателя в неравноправното положение
3
да дължи цена за услуги, които не ползва, на което съответства и реципрочното право на
кредитора да събира цена за непредоставени услуги. С тази клауза се въвежда на практика
задължение на едната страна да заплати за правото да поиска изменение на договора, с което
право тя разполага и без да заплаща за това цена в размер на повече от половината от
главницата по кредита. За реалното изменение на условията по издължаване се изисква
действие на кредитора /т.е. съгласие с оглед предвиденото подписване на анекс по чл.
15.2.1.2, чл. 15.2.2.1 от ОУ/, което означава, че потребителят следва да плати предварително
за възможност, която изцяло зависи от волята на кредитора което води до неравноправност
на уговорката по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 3 ЗЗП и следователно нищожност на основание
чл. 146 ЗЗП, доколкото не се установява клаузите да са индивидуално уговорени.
На следващо място клаузите се явяват и пряко насочени към заобикаляне на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като добавянето на разходите за
посочените услуги би формирало краен размер на ГПР, по-висок от петкратния размер на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република Б. При тези съображения и на това
самостоятелно основание нищожна е уговорката за всяка от посочените допълнителните
услуги.
Общата преценката на процесните клаузи и изложените съображения налага извод и че
същите са неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, тъй като съставляват по
същество уговорка във вреда на потребителя, не отговарят на изискването за
добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на
кредитора и потребителя, тъй като са ясно непропорционални спрямо размера на отпуснатия
заем.
Предвид посоченото, преценявайки клаузите за дължимост на възнаграждение за
допълнителни услуги като нищожни, съдът намира, че в рамките на производството не се
доказва да е осъществено валидно наведеното основание за дължимост на претендираните
суми, поради което не се доказва в негова полза да са възникнали вземания за тях.
С оглед недоказване възникването на главните вземания, в полза на ищеца не са
възникнали и претендираните акцесорни за обезщетения за забава.
По изложените съображения предявените искове се явяват неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
При този изход на ищеца не се следват разноски, а ответницата не е извършила такива,
поради което и разноски не следва да бъдат присъждане на никоя от страните.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ПКБ“ ЕООД с ЕИК: ******, и адрес: гр. С, бул. „Б“ №
49, бл. 53 Е, вх. В, ет. 7, срещу И. А. В. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ж. к. „Б“, бл. 56,
вх. В, ет. 1, ап. 36, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
4
за следните суми: сумата от 218.18 лева, представляваща възнаграждение за закупена услуга
„Фаст“ по Договор за потребителски кредит № 40015471210, ведно със законната лихва от
17.09.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 327,27 лева, представляваща
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ по Договор за потребителски кредит №
40015471210, ведно със законната лихва от 17.09.2024 г. до изплащане на вземането, както
и сумата от 115,40 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 21.03.2023 г.
до 20.01.2024 г.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5