РЕШЕНИЕ
№ 133
гр. К., 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Асима К. Вангелова-Петрова
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело
№ 20255320100169 по описа за 2025 година
Производството е по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във
вр. чл. 92 от ЗЗД във вр. чл. 9 от ЗПК.
Ищцата - Е. М. Д. твърди, че с ответното дружество е сключила Договор
за паричен заем № ****** от 20.07.2023г., като е изтеглила сума в размер на 3
000.00 лв. и към момента на завеждане на иска е погасила сума в общ размер
на над 5 000.00 лв. В случая кредиторът е включил в договора за кредит
клауза, с която ищцата се задължава да предостави в изключително кратък
срок на практика невъзможно за предоставяне обезпечение от потребител,
ползващ се от услугите на т.нар. „бързи кредити“, а именно - банкова гаранция
или няколко поръчители при изключително завишени условия. В резултат, при
непредоставяне на това обезпечение на потребителя се начислява неустойка
която надхвърля размера на заетата сума. Тази конструкция смята, че е за
оскъпяване на потребителски кредит чрез скрити лихви, именувани като
неустойки, за да не бъдат включени в ГПР, което било служебно известна на
съда, както и фактът, че същата е нищожна, поради противоречието й с
добрите нрави - такава е и константната съдебна практика.
Твърди, че е упражнила правата си по чл. 11, ал. 3 от ЗПК и е отправила
искане към кредитора да й бъде предоставено извлечение за извършените и
предстоящи плащания по процесния договор за заем. Видно от извлечението,
същата е заплатила всички суми на куп, на дата 02.02.2024г., които кредиторът
е разпределил на равни вноски по 653.00 лв., сума, която отговаря на колонка
„вноска с неустойка“ в точно този размер. Това е категорично потвърждение,
че кредиторът е изисквал и начислявал суми по въпросната неустойка. Счита,
че въпросната неустойка в размер 3 865.95 лв. противоречи на добрите нрави
и е нищожна, а сумите по нея - недължими. Посочва, че при отрицателен
1
установителен иск в тежест на ответника е да докаже при условията на пълно
и главно доказване всички предпоставки на отричаното от ищцата вземане.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да признае за установено, че
не дължи на ответника сумата от 3 865.95 лв., представляваща „неустойка“ по
Договор за паричен заем №******/20.07.2023г. сключен между страните,
поради противоречието на неустойката с добрите нрави. Претендира разноски
по делото, в това число и адвокатски хонорар, при условията на чл. 38, ал. 1, т.
3, предл. 2 от ЗА.
Ответното дружество - „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД намира предявения иск
като неоснователен. Твърди, че не е налице недействителност по смисъла на
ЗПК. Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, нищожността на отделна договорна клауза
не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се
прилага и без нея. Намира за такъв и настоящия случай. Неустоечната клауза
не е част от съществените параметри на договора за заем, напротив тя самата е
договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно
задължение на заемателя. В случай, че неустойката се приеме за нищожна, то
същата ще се счита изначално за неуредена между страните, респективно
твърдението за нищожност на целия договор поради това, че тя не е включена
в ГПР са неоснователни.
Валидността на договора за кредит произтича от това, че основните му
параметри - главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона
форма. Отделно от това са покрити всички изисквания на ЗПК,
регламентирани в чл. 10, ал.1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от ЗПК.
Действителността на клаузите на Договор за потребителски кредит №
******/20.07.2023 произтича от това, че са съобразени с всички изисквания на
ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от ЗПК,
както и с тези на ЗПФУР, по реда на който е сключен процесния договор. В
доказателство на твърденията си прилага Лог файл по договор за паричен заем
№ ******/20.07.2023г., който проследява в хронологичен ред всички
настъпили събития в кредитното правоотношение. Заедно с лог файла прилага
и попълненото от кредитополучателя Искане за сключване на договор за
кредит, както и изпратения на посочения от него имейл адрес *****
Стандартен европейски формуляр (СЕФ).
Тези документи изцяло опровергават твърдението, че клаузите в
договора са в противоречие с принципа за добросъвестност и справедливост,
респективно добрите нрави. Видно от лог файла още преди подписване на
договора за заем кредитополучателят е бил наясно с всички условия по
договора, като сам е избрал параметрите и условията му. Предвид това
клаузите по процесния договор се явяват индивидуално договорени с
конкретния потребител. Така безспорно се установява, че кредитополучателят
е бил запознат още преди сключването на договора с неговите условия и при
добросъвестно договаряне от страна на ответното дружество. Клаузата, с
която е опредЕ. приложимата лихва по кредита е индивидуално уговорена и
съставена на ясен и разбираем език. С нея страните са договорили фиксиран
лихвен процент, което напълно изключва възможността потребителят да не е
бил наясно с размера на задължението си за плащане на възнаградителна
лихва. Когато лихвата е опредЕ. като фиксирана за целия период, не се
посочва референтен лихвен процент, тъй като същият е относим при
уговорена променлива лихва.
Противно на твърдението в исковата молба, по отношение на
2
формирането на годишния процент на разходите (ГПР) били спазени всички,
закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК изисквания. Както в договора за
потребителски кредит, така и в издадения стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити ясно бил посочено
какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се формира същият, а именно - от
посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК компоненти. Съгласно чл.
19, ал. 4 ЗПК „ГПР не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и валута, опредЕ. с Постановление
на МС на РБ“, което изискване е спазено с определения в процесния договор
ГПР в размер на 57.97%.
Уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР.
Кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на
сключване на договора. От своя страна, неустойката е проявление на
свободата на договаряне между страните, като в настоящия случай е
уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не осигури
обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на
договора. Изхождайки от волята на страните и от закона, става ясно, че е
изначално невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР.
Същият е сбор от разходите, които представляват цената за предоставената на
потребителя услуга. За да бъде информирано решението на
кредитополучателя, то същият следва да е наясно предварително за размера на
тази цена. Разходите, които се включват в ГПР са такива, с които кредиторът е
бил наясно към датата на сключване на договора. В настоящия случай
неустойката е индивидуално договорена между страните, като клаузата е
напълно ясна и разбираема - такава би била дължима след сключване на
договора и само в случай че заемополучателят не предложи обезпечение на
задължението си.
Твърди, че оспорената неустойка е действителна. Същата била
уговорена като санкция за неизпълнение, в случай че кредитополучателят не
изпълни поетия с подписването на договора ангажимент да предостави на
кредитора си поне едно от следните обезпечения - банкова гаранция или
поръчител, отговарящ на посочените в договора условия. Процесният договор
за потребителски кредит е сключен изцяло по волята на ищеца, който е
попълнил искане за сключване на договор за кредит, получил е подробна
информация за желания от него кредитен продукт под формата на Стандартен
европейски формуляр и е имал пълното право да се съгласи или не с отделни
клаузи на договора, вкл. да предложи различни формулировки. Дори да не е
могъл да обмисли достатъчно добре ангажимента, който поема по силата на
клаузата от договора, задължаваща го да предостави обезпечение по кредита,
кредитополучателят е разполагал с цели 14 дни, в които да упражни правото
си на отказ от договора по реда на чл. 29 от ЗПК, информация за което е
получил още със Стандартния европейски формуляр, без да е обвързан по
никакъв начин от оспорената в настоящото дело неустойка, както и без
никакви други отрицателни последици - заплащане на обезщетения или такси.
Друга възможност за кредитополучателя е било удължаването на тридневния
срок чрез предоставянето на нарочна молба до кредитора и/или
предоставянето на различно заместващо обезпечение като издаването на запис
на заповед например. В случая ищецът не се е възползвал от нито една от
договорно и законоустановените си права. Няма как в случая да се твърди
противоречие на договорната неустойка с добрите нрави, поради изброените
по-горе причини и възможността кредитополучателят да може да въздейства
3
върху обстоятелствата, водещи до начисляването и, респективно върху
цялостното и отпадане. На следващо място неустойката е имала
предварително определен начален и краен момент, също така е била с
фиксирани параметри за срока на договора. И доколкото преценката за
нищожност на неустойката на това основание се прави за всеки конкретен
случай, както задължава Тълкувателно решение № 1/2010 г. по тълк. д. №
1/2009 г на ОСТК на ВКС: Решение № 776 от 5.01.2011 г. на ВКС по гр.д. №
969/2009 г., ІV ГО, ГК, смята, че в разглеждания такъв противоречие с добрите
нрави не е налице, още повече, доколкото при изследването на този въпрос се
прави проверка за наличие и на допълнителни критерии, които също
отсъстват.
Твърди, че не е налице неравноправност по ЗЗП. Всички доводи за
нищожност на процесната клауза за неустойка, изложени в исковата молба, са
неоснователни. Клаузите на договора, включително оспорените не са във
вреда на потребителя, отговарят на изискването за добросъвестност и не водят
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. В случая не е налице нито една от хипотезите на чл. 143 от ЗЗП,
като едновременно с това клаузите са уговорени индивидуално с потребителя,
същите са ясно и точно описани, като дават на потребителя яснота и
предвидимост за всички аспекти на финансовото му задължение към
търговеца. Тази яснота у ищеца е била налице както преди сключване на
договора, така и при подписването му на всикчи документи по отпускане на
договора за паричен заем. Така кредитополучателят е бил информиран за
условията за ползване на продукта на търговеца предварително - да върне
главницата и лихвата, да представи обезпечение, като има право на избор
какво да бъде то, в случай че не го направи, да плати и фиксирана неустойка в
точен и индивидуално определен размер. Предвид това е изключено ищецът
да не е бил предварително наясно с икономическите последици от
сключваните договора за кредит, респективно да е налице нарушение на чл.
143 ЗЗП.
Намира, че всички твърдения за липса на информация за разходите по
връщане на предоставения кредит са неоснователни, предвид фактът, че
клаузите на договора са съставени на ясен и разбираем език по смисъла на чл.
147 от ЗЗП. Значението и последиците от обвързването с тях са недвусмислено
посочени в договора, който съдържа и погасителен план на вноските за целия
период на кредита. Изложеното изключва възможността потребителят да не е
бил предварително наясно с икономическите последици от сключваните
договора за кредит, респективно да е налице нарушение на чл. 143 от ЗЗП и
чл. 146 от ЗЗП. Твърди, че процесните клаузи напълно отговарят на
изискванията на ЗЗП и Директива 93/13 ЕИО за неравноправните клаузи в
потребителските договори, многобройната и приложима практика на СЕС,
както и многобройната такава на националния съд по въпроса кога е налице
действителност на клаузата, уговорена с потребител. В тази връзка е и
Решение от 30.04.2014 г. по дело С-26/13 СЕС във връзка с Директива 93/13
ЕИО за неравноправните клаузи в потребителските договори, т. 40, т. 67 - т.
75.
Моли съда да отхвърли предявените претенции като неоснователни.
Претендира извършените в хода на производство разноски, за което
допълнително ще представи списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ищцовата
страна.
4
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съобразно разпредЕ.та доказателствена тежест в тежест на ответника е
да установи, че във връзка с непредставяне на обезпечение по Договор за
паричен заем № ****** от 20.07.2023г. от страна на ищеца, е възникнало
вземане за неустойка по валидно уговорена неусточена клауза в чл. 6. 5 от
договора.
Въпреки, че самият договор не е представен, съдът намира, че този факт
е безспорен по делото, доколкото ответникът с отговора на исковата молба не
го оспорва и представя преддоговорните документи по сключването на
договора, а от представеното Извлечение от за извършени и предстоящи
плащания по Договор за паричен заем № ****** от 20.07.2023г., издадено на
Е. М. Д. от „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД на 07.10.2024г. се установяват сроковете и
сумите по погасителния план на ищцата.
Видно от Извлечение от за извършени и предстоящи плащания по
Договор за паричен заем № ****** от 20.07.2023г. (лист3 от делото), ищцата
дължи главница в размер на 3000 лева, лихва в размер на 970.05 лева и
неустойка в размер на 3865.95 лева, т.е. всичките задължения в общ размер на
7836.00 лева, разсрочени на 12 месечни вноски (за период на първо вноска –
21.08.2023г. и последна вноска на 22.07.2024г), като всяка вноска с включена –
главница, лихва и неустойка възлиза в размер на 653.00 лева. Общо платената
сума от ищцата възлиза на 5004.05 лева, като остатъка възлиза на 4066.94
лева.
Видно от данните от Стандартния европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителски кредити от 20.07.2023г., на ищцата се
отпуска заем в размер на 3000 лева при лихва в размер на 970.05 лева или
общо дължима сума в размер на 3970.05 лева. Фиксирания годишен лихвен
процент е в размер на 47%, а годишния процент на разходите е в размер на
57.97%. В т. 4.3. е посочено, че при непредставяне на обезпечение, съгласно
Общите условия, длъжникът дължи неустойка от 3843.15 лева.
Съгласно публикуваните в сайта на „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД Общи
условия
(https://izbiram.bg/%D1%84%D0%B8%D1%80%D0%BC%D0%B8/credirect) в
чл. 33, ал. 1 от същите е предвидено, че когато е предвидено обезпечение за
съответния продукт, за обезпечаване изпълнението на договора за заем, при
сключване на индивидуалния договор, страните могат да уговорят
предоставянето на някое от следните обезпечения:
1. Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят
кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на
най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в
случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един
от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за
страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от
Заемодателя; не са Заематели по сключени и непогасени договори за заем,
сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови
институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и
по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да
представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ
документ за размера на получавания от тях доход;
5
2. Предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от
лицензирана в БНБ търговска банка, за период, включващ от сключване на
договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна
вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два
пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената
главница и лихва.
Съгласно чл. 37, ал. 3 от Общите условия, в случай че заемодателят
поиска, а заемателят не предостави каквото и да е годно обезпечение на
договора за заем съгласно общите условия, в срок до три дни, считано от
подписване на договора за заем, същият дължи на заемодателя неустойка,
индивидуализирана в договора за заем.
В случая, формално е уговорена неустойка за неизпълнение за
задължение на ищеца, но съдът намира, че фактически се дължи не неустойка,
а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора. Това
е така, доколкото, за да не възникне вземането за неустойка, договорът
предвижда редица условия, които са кумулативно дадени, следва да бъдат
изпълнени в много кратък срок, поради което е обективно трудно да бъдат
покрити от заемателя. Кредиторът е дал възможност на насрещната страна в
едва 3-дневен срок да му предостави двама поръчители, които обаче трябва да
отговарят на множество изисквания – за работа по безсрочен трудов договор,
за изключително висок осигурителен доход, да не са заематели или
поръчители по друг договор, да нямат неплатени задължения към фиска, да
нямат лоша кредитна история. Налагането на толкова къс срок за ангажиране
на поръчители, въобще препятства всички възможности на длъжника да
реагира и да изпълни условията. Той обективно е в затруднение дори да
направи опит да потърси поръчители, още по-малко да намери двама такива,
които следва да отговарят и на всички посочени условия. Всички тези
кумулативно дадени условия навеждат на извод, че изначално е трудно, ако не
и невъзможно тяхното изпълнение. Що се отнася до алтернативната опция за
обезпечение, то съдът намира, че тя също поставя мъчно преодолими пречки
пред заемателя. Касае се за снабдяване с банкова гаранция, в размер за два
пъти цялото задължение, валидна 6 месеца след падежа за плащане на цялата
сума по договора. Доколкото срокът за снабдяване с такава гаранция е едва 3
дни, предвид практиката на банките по проучване на лицата, кандидатстващи
за такова обезпечение, фактически е невъзможно за длъжника да придобие
такава гаранция. Съдът приема, че горното изискване на кредитодателя е
нереално и в никой случай не може да бъде удовлетворено от страна на
кредитополучателя по причина, че лице, което има средства в размера на два
пъти дължимата за връщане сума за заплащане на банкова гаранция в полза на
кредитодателя си, няма да сключи договор за кредит и то с небанкова
финансова институция.
Налага се извод, че и двете опции по обезпечението на договора
всъщност не дават възможност на длъжника да избегне плащането на
неустойка, тъй като са неизпълними, а дори и да бъдат изпълнени
кредитодателят на основание чл. 33, ал. 2 от ОУ без да се мотивира може
отново едностранно да начисли неустойка
След като това е така, във всички случаи вземането за неустойка ще
възникне в сферата на кредитора. Тя затова е уговорена и като сигурна част от
дълга, като следва да се заплаща разсрочено, заедно с всяка погасителна
вноска.
6
При тези трудно изпълними условия, за да не възникне задължението за
неустойка, както и предвид размера й, съгласно представеното Извлечението,
възлизаща на 3865.95 лева на база целия размер на заемната сума от 3000
лева, съдът счита, че неустойката излиза извън присъщите обезпечителна,
обезщетителна и наказателна функции и се превръща само в средство
обогатяването на кредитора. Ето защо тя е нищожна. Фактически не се касае
за дължима неустойка, а за вземане, което се плаща заедно с вноските за
главница и лихва, което вземане представлява допълнителна печалба за
кредитора, освен лихвата. В конкретния случай фактически е уговорена
допълнителна договорна лихва, която да плаща длъжникът и която е печалба
за кредитора. След като неустойката е нищожна, тя не се дължи от ответника.
В допълнение следва да се посочи, че така и самият договор за заем
противоречи на част от императивните постановки на ЗПК. В случая следва да
се приложи чл. 21, ал. 1 от ЗПК, който гласи, че всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон, е нищожна. В договора трябва да се посочи размера на лихвения
процент, като в конкретната хипотеза в този процент трябва да е включена и
неустойката, която като неустойка е нищожна, а реално е сигурна печалба за
кредитора. Следователно годишният лихвен процент няма да е 57.97%, както
е записано, а следва да е по-голяма число, ако в него участва и вземането от
3865.95 лева, формално уговорено като неустойка. Нарушен е чл. 11, ал. 1, т.
9 от ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен процент. Освен
това, доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер
на ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участва и сумата
от 3865.95 лева, изразена като процент. Това не е сторено, поради което е
нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. С включването й размера на ГПР
надвишава законовия максимум - 50% (чл. 19, ал. 4 от ЗПК). По изложените
съображения, доколкото са налице нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от
ЗПК, целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен – чл. 22
от ЗПК.
По делото остана недоказано наличието на изискуемо вземане в полза на
ответника за неустойка по валидно уговорена неусточена клауза по Договор за
паричен заем № ****** от 20.07.2023г. Напротив, доказа се, че уговорената
неустойка не се дължи на две самостоятелни основания - като нищожна -
противоречаща на добрите нрави, и поради недействителността на процесния
договор за кредит на основание чл. 22 от ЗПК. Ето защо, предявения иск
следва да бъде уважен.
При този изход от спора и съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на
ответника, следва да бъдат възложени разноските, направени от ищеца по
водене на делото, които видно от приетите по делото писмени доказателства
са в размер на 154.64 лева държавна такса. Тъй като адвокатската помощ е
оказана безплатно, съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗА, възнаграждението следва да се
присъди в полза на адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА. Съгласно съдебната
практиката, съдът следва да съобрази сложността на действително
извършеното от упълномощения адвокат по делото, като в тази връзка може
да намали адвокатското възнаграждение под минималния размер предвиден в
НМРАВ. Съдът не е обвързан от праговете разписани в Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а
следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен
случай след извършване на преценка относно правната и фактическа сложност
на производството и извършените от процесуалния представител действия.
7
Възнаграждението може да бъде в размер под определения в Наредба №1,
като съдът вземе предвид практиката, обективирана и в Решение от
05.12.2006г. по обединени дела С-94/2004 и С- 202/2004 на СЕС.
Съобразявайки се със сложността на казуса и действително извършеното от
упълномощения адвокат по делото съдът определя адвокатско
възнаграждение в размер на 300.00 лева което следва да се присъди в полза на
адв. Д. Г. – процесуален представител на ищеца.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „КРЕДИРЕКТ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ***
по предявения от Е. М. Д. от гр. К., ул. *** с ЕГН **********, иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 92 от ЗЗД във вр. чл. 9 от ЗПК, че Е.
М. Д. от гр. К., ул. *** с ЕГН ********** не дължи на „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ***, сумата в
размер на 3 865.95 лева, представляваща неустойка по Договор за паричен
заем №******/20.07.2023г. за непредставяне на обезпечение.
ОСЪЖДА „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., бул. *** да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на
Е. М. Д. от гр. К., ул. *** с ЕГН ********** сума в размер на 154.64 лева,
представляваща съдебно деловодни разноски.
ОСЪЖДА „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., бул. *** да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на
АДВ. Д. Г., вписан в АК – Л. с № ******** със съдебен адрес: гр. Т., ул. ***,
адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд –
Пловдив, в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
Сн.Д.
8