Определение по дело №236/2023 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ
към Определение от 29.05.2023 г. по ЧНД № 236/2023 г. по описа на Окръжен съд -
Сливен

Производството е с правно основание чл.70, ал.1 от НК и се развива по реда на чл.
437, ал.2 и сл. от НПК.
Образувано е по молба на осъдената Т.Г.С.. В съдебно заседание молбата се
поддържа лично и чрез упълномощен процесуален представител.
Процесуалният представител на Затвора - Сливен поддържа становището на
Началника на Затвора - Сливен. Подчертава отсъствие на предпоставките за условно
предсрочно освобождаване. В условията на затвора при лишената от свобода не се
наблюдава изискуемата от закона промяна, поради което е необходимо да бъде продължено
възпитателното въздействие върху нея. Позовава се на непостоянно отношение спрямо
трудова дейност, липса на активност при наличие голям личностен потенциал, както и на
риска от рецидив, който се задържа в стойности на средния и бележи увеличение спрямо
първоначалната оценка.
Представителят на Окръжна прокуратура - Сливен също намира за неоснователна
молбата на осъдената за допускане на условно предсрочно освобождаване. Доводите на
прокурора също изхождат от констатацията за завишаване на втората оценка на риска с 2
точки спрямо първоначалната. Предлага молбата да бъде оставена без уважение.
В ход по същество защитникът на осъденото лице акцентира върху характера на
деянието, за което е наложено търпяното в момента наказание „лишаване от свобода“.
Изтъква обективни пречки осъденото лице да полага доброволен труд, поради липса на
възможности за това в Затвора Сливен. Представя съдебна практика на Окръжен съд –
Сливен, като поставя фокус върху различен подход на затворническата администрация при
сходни случаи. Според защитника, осъденото лице е дало доказателства за своето поправяне,
поради което се настоява за уважаване на молбата и за допускане на условно предсрочно
освобождаване.
В личната си защита осъденото лице счита, че е направила необходимото за полагане
на труд и участие в дейности в рамките на търпяното наказание. Предоставя на съда дали да
уважи молбата за допускане на условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от
наложеното й наказание „Лишаване от свобода“. В последната си дума изразява съжаление
и не възнамерява да повтори извършеното.
Въз основа на доказателствения материал по делото съдът направи следните
фактически констатации:
Т.Г.С. е ***, постъпва на 08.02.2023 г. в Затвора Сливен, за трети път. Изтърпява
наказание в размер на 5 месеца „лишаване от свобода“, определено като общо наказание по
НОХД № 248/2019 г. по описа на Районен съд – Видин за извършени престъпления по чл.
279, ал.1 вр. чл.18, ал.1 от НК и чл.318 от НК, при първоначален общ режим. Начало на
наказанието – 05.02.2023 г. Към 27.04.2023 г. осъдената е изтърпяла фактически 2 месеца и
22 дни, с остатък два месеца и осем дни. Към датата на съдебното заседание – 29.05.2023 г.
С. е изтърпяла фактически 3 месеца и 24 дни. Неизтърпяната част от наказанието е 1 месец и
6 дни.
Придобила е формално право за условно-предсрочно освобождаване на 20.04.2023 г.
Съгласно приложеното по делото становище от Началника на затвора, на 08.03.2023
г. осъдената е разпределена в ЗООТ „Рамануша“. В затворническата общност е с
относително устойчива линия на поведение, но при засягане на лични интереси е склонна
1

към словесно реагиране, включително спрямо персонала на общежитието. Л.св. С. е описана
като човек, който не търси съвети от служители, трудно ги приема, настоява за реализация
на собствените си очаквания, а в ситуации, които интересите й са застрашени, реагира
веднага, не умее и не желае да отлага действията си. Според заключението на ресорната
администрация, това в известна степен възпрепятства вземането на правилни решения и
изграждане на подходящи стратегии за разрешаване на проблемите.
Налице са данни за продължителен трудов опит. В живота на свобода работи в
книжарница, в ОбНС отдел „Държавни имоти“, като магазинер в собствен магазин, като
камериерка в курорти в България, като технически ръководител на строителни обекти в
Гърция. Към настоящия момент е пенсионер.
След разпределяне на 08.03.2023 г. в ЗООТ “Рамануша“ проявила интерес към
полагане на доброволен труд, но почти не излизала да работи. През м. март 2023 г. има
няколко часа доброволен труд, а през м. април 2023 г. няма отработен нито един час
доброволен труд. Констатирано е непоследователно и неустойчиво отношение на осъдената
към трудовата дейност в условията на затвора, съпроводено с избирателност и съобразяване
с моментните й настроения.
По нейна информация, осъдената е завършила средно образование в строителен
техникум по специалността “Строителен техник”, и висше образование по специалността
“Архитектура”. В условията на затвора осъдената е констатирано пасивно отношение към
конструктивни дейности. Участвала единствено като зрител на организирани мероприятия.
Според становището на затворническата администрация, осъдената притежава добри
образователни ресурси, но не проявява инициативност, не полага усилия да инициира или
развива свои идеи, проекти, независимо от опитите за активизирането й от страна на
служителите по корекция.
По време на престоя в приемно отделение участва и завършва програма за адаптация.
Не е включвана в други специализирани програми, предприета е индивидуално-
консултативна дейност предвид размера на наложеното наказание.
В хода на поправителното въздействие са извършени две оценки на правонарушителя
- първоначална и последваща във връзка подадената молба за условно предсрочно
освобождаване. Първоначалната оценка, изготвена на 08.03.2023 г. регистрира 49т. - среден
риск, а втората отбелязва повишение с две точки - 51 т. среден риск. Констатирано е
задържане на стойности в първоначално идентифицираните проблемни зони и завишаване с
по една точка на стойностите в разделите „Трудова дейност“, и „Начин на живот и
обкръжение“. Отчетени са и наличните данни за укриване от органите на реда при опит да
бъде приведена в затвора по повод влязлата в сила присъда, доказателства за което се
съдържат в затворническото досие. Приложено е постановление от 09.03.2020 г. на РП
Карнобат с отразена информация от РД „Охрана“ Бургас и докладна записка на П. К. –
инспектор ППДЗЛ при РД „Охрана“ Бургас, че при търсене на С. за привеждане на
присъдата в изпълнение, същата не е установена на адреса, като С. не е напускала
Република България през периода от 01.01.2019 г. до момента на издаване на
постановлението. На повикване по телефона на С. отговаря жена, която знае за присъдата,
но има други ангажименти и отказва да съобщи местонахождението си. Приложената
докладна записка рег. № 706/28.02.2020 г. на инсп.П. К. потвърждава тези данни, както и
установява чрез разговор със служител от РУП гр. Айтос, че на 02.01.2020 г. Таня С. е
получила нови документи за самоличност от 1-во РУП на МВР - Бургас. Направен е извод,
че осъдената С. се укрива от органите на Министерство на правосъдието във връзка
привеждане в изпълнение на присъдата.
В индивидуалния план за изпълнение на присъдата са заложени цели, съобразени с
изведените проблемни области и индивидуални потребности: създаване на последователно
отношение към трудова дейност; съхраняване контактите с близките; участие в
2

конструктивни дейности предвид притежавания добър личностен потенциал. Осъдената е
изразила съгласие за работа по така заложените цели в индивидуалния план за въздействие,
но според становището на началника на затвора, реално вложените усилия от нейна страна
са минимални и недостатъчни за постигането им. Осъдената полагала старание основно да
се представи в добра светлина, но това е преценено като поведение на повърхността, зад
което не стоят конкретни действия или подкрепящи факти. Затворническата администрация
не среща пълноценно сътрудничество и активност от нейна страна за постигане на
положителна промяна в нагласите, вижданията и убежденията, свързани с водене на
законосъобразен начин на живот. Повишението в оценката на правонарушителя и
задържането в определени проблемни зони е индикация за липса на вътрешна убеденост и
склонност към промяна на съществуващите у осъдената оценъчни стандарти и поведенчески
модели.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Молбата на лишената от свобода за допускане на условно предсрочно освобождаване
от изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание „Лишаване от свобода“ е
неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Не са налице законовите
предпоставки, визирани в разпоредбата на чл.70, ал.1 от НК, за постановяване на условно
предсрочно освобождаване на осъденото лице от изтърпяване на останалата част от
наложеното наказание „Лишаване от свобода“.
Налице е формалното условие по чл.70, ал.1, т.1 от НК и към настоящия момент
осъдената е изтърпяла повече от половината от наложеното й наказание. Видно от
становището на затворническата институция и приложените към него, както и
представените в съдебно заседание писмени доказателства, а именно система за оценка на
осъден правонарушител, индивидуален план за изпълнение на присъдата, затворническо
досие и справки, съдът не може да обоснове извода, че осъдената е дала доказателства за
своето поправяне и превъзпитание.
Предвид разпоредбата на чл. 439а, ал.1 от НПК доказателства за поправянето на
осъденото лице са всички обстоятелства, които сочат за настъпила положителна промяна у
него по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови,
образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани
програми за въздействие, обществено полезни прояви. Тези доказателства се установяват с
всички възможни източници на информация за поведението на осъденото лице по време на
изтърпяване на наказанието. Нормативно това е уредено в разпоредбата на чл.439а, ал.2 от
НПК, като основните доказателствени източници са оценката за осъденото лице по чл.155 от
ЗИНЗС, както и индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от същия закон.
Съдебната практика, установена с Постановление на Пленума на Върховния съд №
7/1975 г., изм. с ППлВС № 8/1987 г., приема, че констатацията за показано от осъдения
примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително
отношение към режимните изисквания, вътрешния ред и дисциплина. От значение са още
изводите за постигане на целите на наказанието с оглед промяната в личността и
поведението на осъденото лице, както и тези за липсата на рискове, което е в защита и на
обществения интерес.
Съблюдавайки цитираната задължителна съдебна практика на върховната съдебна
инстанция, следва, че разпоредбите на чл. 70, ал. 1 от НК и чл. 439а от НПК изискват
цялостно изследване на поведението на осъденото лице по време на престоя му в
пенитенциарното заведение. Поведението трябва да свидетелства за съзнателно поправяне
на лишения от свобода, а не да цели привидно изпълнение на критериите за условно
предсрочно освобождаване.
3

Необходимо условие за допускане на условно предсрочно освобождаване е
наличието на категоричен извод за започнало трайно и необратимо поправяне на осъдената,
като не е необходимо окончателното й поправяне в условията на затвора. В този смисъл е
константната съдебна практика, включително представената от защитата по настоящото
дело. По делото бяха представени и приети писменото становище на началника на затвора,
което е поддържано в съдебно заседание, както и система за оценка на осъден
правонарушител, индивидуален план за изпълнение на наказанието, материалите,
съдържащи се в затворническото досие на осъдената, справка за изтърпяното наказание на
осъдената към датата на съдебното заседание, които съдът взе предвид при решението си.
Съдът не намира основания да изключи данните, съдържащи се в становището на Началника
на затвора, тъй като същите се опират и кореспондират с наличните в затворническото досие
писмени доказателствени материали, вкл. цитираните по-горе оценки на риска, актове на
прокуратурата и др. Съдът цени всички доказателства, приложени по делото, тъй като от
тях, съгласно нормативната рамка, следва да заключи за наличието или отсъствието на
предпоставките за допускане на условно предсрочно освобождаване на осъденото лице. Във
всички случаи релевантна за произнасянето на съда е конкретно наличната информация, от
която може да направи извод за установена /или не/ позитивна промяна в поведението на
лицето в рамките на изтърпяваното наказание „лишаване от свобода“.
Имайки предвид всички приложени доказателства, съдът намира, че при осъдената
продължават да са налице проблемни зони, свързани с „Трудова дейност“, „Начин на живот
и обкръжение“ с оглед идентифицираните рискови фактори, които към настоящия момент
задържат промяната, целите и дейностите, свързани с пенитенциарното третиране на
продължаващо въздействие. Идентифицираните проблемни области се нуждаят от
допълнително пенитенциарно третиране с цел реализиране на целите в индивидуалния план
по отношение на тях. От анализа на изпълнението на поставените цели следва извод за
необходимост от допълнително въздействие, което налага продължаване на корекционното
третиране с оглед постигане и затвърждаване на трудови умения, преодоляване на
неустойчивото, съпроводено с търсене на конкретно измерими ползи отношение към труда.
Факт е отчетеното повишение в оценката, чрез увеличаване с по една точка на два от
изследваните параметри, които остават с високи стойности: раздел „Трудова дейност“ и
раздел „Начин на живот и обкръжение“. Това са раздели, съдържащи динамични фактори,
които са адресирани към конкретни дефицити на правонарушителите и които подлежат на
корективна намеса при наличието на осъзнато и целенасочено сътрудничество. Високите
стойности в тези раздели се явяват задържащ фактор за снижаване на риска от рецидив и
преминаването му от зоната на среден в нисък.
От приобщените доказателства не може да се направи извод, че в рамките на
изтеклия до настоящия момент престой в затвора, осъдената е дала убедителни
доказателства за своето поправяне. Поради това настоящият състав не може да формира
извод за наличие на втората предпоставка, изискуема от разпоредбата на чл.70, ал.1 от НК.
Липсват категорични доказателства за констатиран напредък в посока трайна позитивна
личностова промяна. Факт е началото на този процес – полагането на труд за кратко време,
участие, макар епизодично и като зрител в някои активности, но последното не дава
доказателства за цялостното поведение на лицето. Сам по себе си този факт не е достатъчен
да се заключи за трайност и необратимост на промяната. Макар да не се установят
дисциплинарни прояви, съдът отчита нуждата от по-конкретни прояви на добро поведение,
предвид констатациите за укриване на осъдената при привеждане на присъдата в
изпълнение. Тези факти сочат недостатъчност на поправителния ефект на наказанието към
настоящия момент, доколкото не са мобилизирани всички ресурси и към лицето и неговото
поведение са поставени определени цели, като към настоящия момент не е достигната
необходимата промяна.
Цялостното поведение на осъдената, фиксираните проблемни зони в оценката на
4

правонарушителя, които на този етап не бележат спад, а повишение в цифрово отношение,
не удостоверяват трайна положителна промяна, рискът от рецидив, оставащ в границите на
среден и конкретното поведение, не сочат за постигнат поправителен ефект, визиран в
разпоредбата на чл.70, ал.1 от НК. Предвид събраните по делото доказателства и с оглед
изложеното по-горе, съдът намира, че следва да продължи процеса на поправително
въздействие в насока снижаване риска от рецидив и редуциране профила на нуждите.
Наличните към настоящия момент доказателства по смисъла на чл.439а от НПК не са
достатъчни, за да обосноват извод за наличие на предпоставките по чл.70 от НК за
допускане на условно предсрочно освобождаване на осъдената от неизтърпяната част на
наложеното й наказание „лишаване от свобода“. Размерът на остатъка от наложеното
наказание, макар и малък, дава възможност за продължаване на поправителното въздействие
върху осъденото лице и постигане на заложените в индивидуалната програма цели.
Ирелевантни са изложените подробни съображения на защитата за постановяване на
процесната присъда в задочно производство, както и предишния трудов опит и
квалификация на осъдената преди постъпването й в затвора. Тълкуването на законовите
разпоредби относими към настоящото производство налага извод, че основанията, въз
основа на които съдът допуска условно предсрочно освобождаване, касаят оценка на
поведението и промяната на самото осъдено лице, а не се състоят в обстоятелства,
обусловили постановяването на съдебен акт, с който е наложено наказание „лишаване от
свобода“. В конкретния случай изискванията на материалния закон не са спазени, поради
което искането следва да бъде оставено без уважение.
Предвид събрания и проверен доказателствен материал по делото, съдът стигна до
извод, че осъдената все още не е дала убедителни доказателства за своето поправяне, не е
налице настъпила трайна и необратима положителна промяна у осъдената по време на
изтърпяване на наказанието й, предвид което не следва да бъде допуснато условното й
предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание
„Лишаване от свобода“.
Воден от изложените мотиви съдът постанови своя акт.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

5

Номер на акта:	206
Дата:	29 май 2023 г. (в сила от 20 юни 2023 г.)
Съдия:	Яница Събчева Събева Ченалова

Дело:	20232200200236
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	28 април 2023 г.

Определение по дело №236/2023 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите