№ 67
гр. Провадия , 07.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, I-ВИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и девети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Димитър Ст. Михайлов
при участието на секретаря М. Янч. М.
като разгледа докладваното от Димитър Ст. Михайлов Административно
наказателно дело № 20203130200431 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на КР. Ж. В., ЕГН **********, против Наказателно
постановление № 20-0324-000869/12.10.2020 г. на Началника група към ОД МВР – Варна,
РУ-Провадия с което на жалбоподателя за нарушение по чл.103 от ЗДвП на основание
чл.175, ал., т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 100
лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 месеца, за нарушение на чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 10,00 лева и за нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП на
основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 10,00 лева.
В жалбата се сочи, че издаденото НП е незаконосъобразно, необосновано и
несправедливо.
На първо място счита, че в хода на административнонаказателното производство
са били допуснати съществени процесуални нарушения, като обжалваното наказателно
постановление не е било съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН. Въззивницата не е
разбрала, че й е бил подаден сигнал със стоп-палка поради ранния час, поради което счита,
че нарушението не е било извършено виновно.
Моли за отмяна на издаденото НП.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и се
1
представлява от процесуален представител, който моли за отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща
представител, ангажира единствено писмено становище, в което посочва, че издаденото
наказателно постановление е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят КР. Ж. В., ЕГН ********** е била лишена от право да управлява
МПС.
На 03.09.2020г. около 06,25 часа в община Провадия на общински път
№VAR2216- в с.Т., преди изхода на селото, посока с.Бозвелийско, КР. Ж. В., като водач на
МПС лек автомобил „Ауди А6“ с рег.№В *** ВА, управлявала въпросното МПС, като при
подаден сигнал за спиране със стоп-палка от контролен орган, не спряла на посоченото
място, като същата намалила скоростта, след което рязко ускорила и продължила по
посоката си на движение.
Видно от свидетелските показания на актосъставителя М. Г. Г., след като
въззивницата отказала да спре на подадения й сигнал със стоп-палка тя потеглила рязко.
Същата била последвана от полицейските служители с подадени сигнали-светлинен и
звуков/, но успяла да избяга, като била изгубена в района на с.житница, общ.Провадия.
според св.Г., същият ясно е възприел водача на автомобила, когото познавал, като К. от
гр.Д.. Същата била хващана преди с наркотици и имала криминални прояви.
След изготвена справка по регистрационния номер на автомобила било установен
собственика му- КР. Ж. В., ЕГН **********. Същата била поканена за съставяне на АУАН.
Тогава било установено, че към датата на нарушението същата не е притежавала СУМПС и
СРМПС.
На 04.09.2020г. В. попълнила декларация по чл.188 от ЗДвП, като посочила, че
на03.09.2020г. около 6,25ч автомобилът е бил управляван от нея.
На 21.09.2020г. на КР. Ж. В., ЕГН ********** бил съставен АУАН №594767,
който същата подписала без възражения, като такива не постъпили и в срока по чл.44, ал.1
от ЗАНН.
На 12.10.2020г. било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелските показания на
актосъставителя М.Г., които съвпаднаха с наличните по делото писмени доказателства.
Писмените материали - преписката по АНП, съдът кредитира изцяло като достоверни и
2
непротиворечиви.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение
за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в законоустановения срок /на
04.11.2000 г. от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в
установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради
това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник група
при - ОД на МВР, РУ-Провадия, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра
на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – младши
автоконтрольор, оправомощен съгласно същата заповед.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал.
1 и 3 от ЗАНН.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и
мястото на извършване. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени
са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя- трите имена, адрес и ЕГН.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.
57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно
описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата,
които потвърждават извършеното административно нарушение.
По пункт 1 от наказателното постановление:
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е констатирал
нарушение по чл. 103 от ЗДП, като е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма.
Видно материалите по АНП и показанията на свид. М.Г., който потвърждава написаното в
АУАН, жалбоподателят не спрял на подадения сигнал със стоп палка, а продължил в
избраната от него посока. Обяснението в жалбата, че не бил възприел подадения сигнал се
опровергават по категоричен начин от показанията на св. Г., който е категоричен, че водачът
дори е намалил скоростта си, след което рязко я е увеличил, за да се отдалечи в избраната
посока.
Съдът намери, че при индивидуализацията на административното наказание,
наложено на жалбоподателя, административнонаказващия орган се е съобразил с тежестта
3
на извършеното нарушение. По делото има доказателства, че въззивникът има множество
други нарушения в стажа си на водач на МПС, което е видно от изготвената справка за
наложени наказание по ЗДвП. В тази връзка съдът намира, че определеното наказание е
справедливо и съответстващо на извършеното нарушение и би изпълнило целите на чл. 12
от ЗАНН.
По пункт 2 от наказателното постановление:
Правилно административнонаказващия орган е приложил материалния закон, като
е констатирал нарушението и по чл. 100, ал. 1, т.1 от ЗДП, и е отнесъл фактите към
хипотезата на правната норма. Правилно е била определена и санкционната норма на чл.
183, т. 1, т.1, пр.1 от ЗДП, като размера на наложената глоба е коректно определен.
Видно от разпоредбата на посочената за нарушена норма водачът на моторно
превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория и контролния талон към него, поради което и към същото
следва да се подходи в значително сериозна степен.
По пункт 3 от наказателното постановление:
Правилно административнонаказващия орган е приложил материалния закон, като
е констатирал нарушенията и по чл. 100, ал. 1, т.2 от ЗДП, и е отнесъл фактите към
хипотезата на правната норма. Правилно е била определена и санкционната норма на чл.
183, т. 1, т.1, пр.3 от ЗДвП, като размера на наложената глоба е коректно определен.
Видно от разпоредбата на посочената за нарушена норма водачът на моторно
превозно средство е длъжен да носи свидетелство за регистрация на моторното превозно
средство, поради което и към същото следва да се подходи в значително сериозна степен.
Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай е необходимо да
се обсъди степента на обществена опасност на нарушението, като негово обективно
качество, за да бъде социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на
административно наказателната отговорност. В конкретния случай съдът намира, че
конкретните нарушения не може да се квалифицират като маловажни, тъй като те по нищо
не се отличават от останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има дължимото
законосъобразно поведение за спазване на принципите на ЗДП. Поради изложеното до тук,
съдът намира че извършените нарушения не следва да се приемат, като маловажни.
Поради всичко гореизложено НП следва да бъде потвърдено.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0324-000869/12.10.2020 г. на
4
Началника група към ОД МВР – Варна, РУ-Провадия с което на КР. Ж. В., ЕГН **********
за нарушение по чл.103 от ЗДвП на основание чл.175, ал., т.4 от ЗДвП е наложено
административно наказание "ГЛОБА" в размер на 100 лева и Лишаване от право да
управлява МПС за срок от 4 месеца, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание
чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
10,00 лева и за нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от
ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10,00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.
Варна на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
5