Р Е Ш Е Н И Е 

 

 

Номер ………..                         03.04.2015 г.                                град Стара Загора

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Старозагорски районен съд                                   V  граждански състав

На шести март                                                     Година две хиляди и петнадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                                                                                                            

 

                                                                             Председател: Стела Георгиева

                                                                                               

                                                                                                         

 

Секретар: В.П.

Прокурор:

като разгледа докладваното от районен съдия Георгиева гражданско дело № 4456 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

Предявен е иск с правно основание чл.45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/.

 

Ищцата М.К.Й. твърди в исковата си молба, че с ответника били бивши съпрузи, като бракът им бил сключен на 16.07.1994 г. и прекратен с решение № 74 от 18.01.2013 г., постановено по гр.д.№ 7121/2012 г. на Районен съд – Стара Загора, влязло в сила от датата на постановяването му. От брака си имали родени две деца - И.Е.Е. и Н. Е.Е..

Твърди още, че бракът им бил съпътстван от редовен тормоз от ответника върху нея - психически и физически, главно заради голямата му ревност и агресивност.

Сочи, че по ЗЗДН било образувано гр.д.№ 3819/2012 г. на Районен съд – Стара Загора и с определение от 02.07.2012 г. била издадена Заповед за незабавна защита № 3819/2012 от 02.07.2012 г. на Районен съд – Стара Загора ответникът бил задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо нея и дъщеря им И., бил отстранен от съвместно обитаваното им семейно жилище до издаване на заповед за защита, било му забранено да приближава тях жилището и училището, в което учила И., до издаване или отказване на заповед за защита и било определено децата да живеят временно при нея. С решение № 894/21.08.2012 г., постановено по делото и издадената към него Заповед за защита, ответникът бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо ищцата и детето им И., бил отстранен от семейното жилище за срок от пет месеца, считано от 21.08.2012 г., било му забранено да ги приближава - ищцата и И., както и семейното жилище и училището, в което учила И. за срок от пет месеца, считано от 21.08.2012 г., било определено децата да живеят временно при нея за срок от пет месеца, а ответникът бил задължен да посещава програма за въздържане от насилие на сдружение „Самаряни" и предупреден, че при неизпълнение на заповедта ще бъде задържан.

Сочи, че след това подала молба за развод и с решение от 18.01.2013 г. бракът им с ответника бил прекратен. Твърди, че в периода от 19.06.2012 г. - 12.07.2012 г. ищцата и децата преживели ужасен кошмар, който ги преследвал и до днес. Страхувала се не само за себе си, но и за децата им. Чувствала се напълно безпомощна и унижена. След това я било страх да се движи сама, постоянно трябвало да има някой с нея - приятелка или децата. През цялото време плачела, в много случаи била напълно неадекватна - ответникът взел колата й, останала без работа и доходи - престанала да работи магазина си в с.С., който стопанисвала 13 години, тъй като ответникът го взел, а трябвало да се грижи за децата. Това й състояние продължило и след развода, като счита, че все още не е преодоляла последиците от тези действия на ответника напълно.

Заявява, че с действията си ответникът й причинил неимуществени вреди - болки и страдания, изразяващи се във физическо и психическо насилие, за които счита, че следвало да я обезщети.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди Е.И.Е. да й заплати сумата от 10 000 лв. за причинените й неимуществени вреди вследствие упражненото върху мен физическо и психическо насилие в периода от 19.06.2012 г. - 12.07.2012 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането - 12.07.2012 г. до окончателното изплащане на сумата. В съдебно заседание исковата молба се подържа от адвокат Е. М.. Моли да й бъдат присъдени направените по делото разноски

 

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Е.И.Е., с който оспорва изцяло исковата претенция и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Заявява, че описаните обстоятелства не отговаряли на истината. Твърди, че не е упражнявал физическо насилие нито над съпругата си, нито над детето си И.. Твърди, че ищцата инсценирала насилие, каквото не е прилагал. Излага подробни съображения. В съдебно заседание възраженията се поддържат от адвокат К. Л.. Подробни съображения излага  в писмена защита.  Претендира за направените по делото разноски.

 

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира следното:

 

            От представеното по делото съдебномедицинско удостоверение на живо лице № 222-2012 от 28.06.2012 г., издадено от „Съдебна медицина” – Стара Загора, се установява, че при прегледа на М.К.Е. е констатирано болезненост в дясната слепоочна област и предната част на шията, кръвонасядания по дясната мишница. Причинено е страдание без разстройство на здравето. Установено е по страничната повърхност на дясната мишница петнисто зеленикаво кръвонасядане с неправилна фирма и размер 8/5 см. /лист 12/.

           

            По делото е представен Протокол за извършено консултиране и насочване на М.К. по повод потърсена професионална помощ през 2012 г. във връзка със системно прилаган домашен тормоз и насилие от съпруга й, съставен от д-р К. Иванова – психолог – консултант. От същия се установява, че на 27.06.2012 г. ищцата заедно с голямата си дъщеря И. е посетила в кабинета на д-р К. Иванова във видимо шоково състояние, притеснена и отказваща да комуникира. Изпитвала срам от всичко, което се е случило предходните дни. Споделила, че се страхува за живота си и за този на децата си. Детето споделило пред психолога, че много се страхува за майка си и за сестра си /лист 13/.

 

            По делото е представена и служебна бележка от Сдружение „Самаряни” относно лицето М.К.Е., от която се установява, че ищцата заедно с двете й деца И. и Н. са били кризисно настанени в Кризисен център „Самарянска къща” –  Стара Загора за жени и деца, преживели насилие или станали жертва на трафик за периода 27.06.2012 г. – 29.06.2012 г. Посочено е още, че на 27.06.2012 г. е получен сигнал от М.К., че тя и двете й деца са станали жертви на домашно насилие. Същата нощ М. и децата й са настанени в Кризисния център. На 28.06.2012 г. е установено, че М. е претърпяла физически побой и има видими следи и синини по тялото. И.Е. е била блъсната от баща си, вследствие на което момичето има синини в областта на рамото и гърдите си. С М.К. е работил психолог в рамките на две срещи, в който било установено, че същата е много напрегната, притеснена и споделила че не може да спи. Страхувала се от съпруга си и евентуално физическо насилие от негова страна.

 

            С решение № 894/21.08.2012 г., постановено по гр. дело № 3819/2012 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, съдът е приел, че на посочената дата – 19.06.2012 г. около 21.30 ч. на бул. Патриарх Евтимий 156, вх.0, ет.7, ап.19, ответникът Е.И.Е. е извършил в присъствието на двете си деца акт на физическо насилие, изразяващ се в удари, блъскане, стискане и душене на ищцата и в стискане на дясната мишница и блъскане на непълнолетното дете И., в резултат на което детето е получило болезненост на гръдния кош и кръвонасядане по дясната мишница, а М.Е. – болезненост в дясната слепоочна област и предната част на шията, както и кръвонасядане по дясната мишница, които са й причинили страдание без разстройство на здравето. Със същото решение съдът е задължил извършителя Е.И.Е. да се въздържа от домашно насилие спрямо своята съпруга М.Е. и непълнолетното дете И.Е.; отстранил е извършителя от съвместно обитаваното със съпругата му и непълнолетното им дете жилище за срок от пет месеца, считано от постановяване на решението; забранил е на извършителя да приближава пострадалите си съпруга и непълнолетно дете, както и жилището, в което същите живеят, и посещаваното от непълнолетното дете И. училище СОУ „Максим Горки” – Стара Загора за срок от пет месеца; определил е непълнолетното дете И. и малолетното дете Н. да живеят временно за срок от пет месеца от постановяване на решението при своята майка М.Е.; задължил е извършителя да посещава специализирана програма за въздържане от насилие при Сдружение „Самаряни” в гр. Стара Загора; осъдил е извършителя да заплати по сметка на Районен съд – Стара Загора „Глоба” в размер на 200 лева. Въз основа на решение № 894/21.08.2012 г., постановено по гр. дело № 3819/2012 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, на основание чл.15, ал.2, чл.16, чл.5, ал.1, т.1-5 и чл.20 от Закона за защита от домашното насилие съдът е издал заповед за защита.

 

            От представеното по делото решение № 74/18.01.2013 г., постановено по гр. дело № 7121/2012 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, е видно, че гражданският брак между М.К.Е. и Е.И.Е. е прекратен по взаимно съгласие. Със същото решение е предоставено упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца Н. и И. на майката, като е определено местоживеенето на децата да бъде местоживеенето на майката; осъден е бащата Е.И.Е. да заплаща на двете си непълнолетни деца издръжка в размер на 100 лева за всяко едно от тях, като е определен режим на лични контакти на бащата с децата.

 

            По делото са представени и приети като доказателства осем броя писмени бележки от ищцата М.К.. От същите се установява, че на посочените в същите дати децата И. и Н. ще бъдат на гости в с. С. при баба си, дядо си и баща им.

 

            По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите И.Е.Е., Д.Т.Т., Б.Т.Н. и П.С.С..

 

            От показанията на свидетелката И.Е. /дъщеря на ищцата/ се установява, че на 19.06.2012 г. е присъствала на побоя, нанесен над майка й. Твърди, че баща й започнал да удря майка й, да я блъска в присъствието на нея и на сестра й. Обиждал я като я наричал „боклук” /курва/. Заявява, че баща й блъскал майка й с глава и я плюел. Самата тя е имала отпечатъци на баща си върху гръдния кош. Заявява, че баща й разкъсал дрехите на майка й, включително и бельото, като майка й останала гола. В резултат на нанесения побой, майка й имала синини и кръвоизлив в окото от 2012 г. След това решили да отидат на морето за периода от 20 – 24 юни. Спомняла си за това, тъй като това бил именният ден на баща й. Наложило се да отидат там, тъй като се страхували за живота си и желаели да се отдалечат от жилището. През цялото време докато били на морето, баща й се обаждал по телефона на майка й, като непрекъснато „й викаше „само да ви намеря, ще ви пребия””. Сочи, че майка й била много уплашена, тъй като се притеснявала за здравето на нея и на сестра й. Когато се прибрали от морето, положението било същото. В апартамента имало изпотрошени чинии и чаши и разкъсани дрехи. Наложило се да ги настанят в Кризисния център, тъй като на 27.06.2012 г. в с. С. баща й започнал отново да блъска и да удря майка й, тъй като си мислил, че имала любовник, като казал „само да ви набуча двамата на един кол, ще видите какво ще стане”.

 

            От показанията на свидетелката Д. Т. се установява, че на 20.06.2012 г. „имаме годишнина от смъртта на свекъра ми”. Когато на 20 юни сутринта се обадила по телефона на М., никой не й отговорил. След 15-20 минути М. пристигнала в С., и когато й видяла физиономията разбрала, че нещо се е случило. Тогава М. й разказала, че снощи са станали страшни неща – Е. започнал да я бие, разкъсал й дрехите, чупил чинии и чаши в присъствието на децата. Сочи, че М. имала синини по тялото. Тогава свидетелката Т. й предложила да отидат някъде с децата, за да се откъснат от преживяното. По-късно М. й се обадила и казала, че отива на морето заедно с децата. През времето, когато били на море, се чували постоянно по телефона, като М. й казвала, че Е. звънял постоянно, непрекъснато ги заплашвал и децата били притеснени. Сочи, че на 27.06.2012 г. М. трябвало да отиде у тях, но не отишла. М. й разказала, че минала някаква кола. Колата бибитнала и тя вдигнала ръка за поздрав, а Е. пак започнал да вика „това е любовникът ти”. Казала й, че Е. я хванал, раздрусал я и й казал „ще те убия, престани вече”. На другия ден тя й се обадила и й казала, че била в Център за защита заедно с децата. Свидетелката твърди още, че когато видяла М., последната имала синини по врата и по ръката.

 

            От показанията на свидетеля Б.Н. се установява, че видял М. на 20.06.2012 г. пред магазина в с. С.. Поздравил се с М.. Не видял да има по нея следи от насилие. Свидетелят си спомнял датата, а именно – 20.06.2012 г., защото ходил следобед да дава отчет на „шефа си”. Заявява, че това станало към 11.00 ч., като не е говорил с М.. Било лято и М. била с къс ръкав, като я видял от два – три метра.

 

От показанията на свидетеля С. се установява, че се видял М. *** в едно заведение. Искал да поговори с нея по повод на влошените им отношения с Е.. Тогава разбрал от М., че е имало скандал – счупени чаши, чинии. Свидетелят твърди, че не видял по нея следи от насилие. По шията й нямало синини и белези, а било лятно време и тя била леко облечена. Останал с впечатлението, че решението на М. за развод било непоколебимо. Заявява, че говорила с много ненавист за Е.. Опитвал се да сдобри страните, за да не се стигне до развод. Заявява, че М. била нахъсана и превъзбудена. 

 

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

 

Съобразно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, който виновно е причинил другиму. За да възникне задължението за обезщетяване на вреди, респективно правото на пострадалото лице да търси обезвреда, следва да се установят елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане : наличие на деяние, което да е противоправно, да е извършено виновно, да е причинило вреди и тези вреди да са в причинно – следствена връзка с извършеното.

 

В настоящия случай съдът намира, че са налице всички елементи на фактическия състав описан по – горе. Предвид наличието на влязлото в сила съдебно решение №894/21.08.2012г., постановено по гр.дело №3819/2012г. по описа на Районен съд – Стара Загора фактът на деянието /извършеното домашно насилие/, неговото авторство, противоправността му и наложените мерки посочени в чл.5, ал.1, т.1-5 от ЗЗДН. В този смисъл съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката И.Е., очевидец на инцидента преценени съобразно нормата на чл.172 от ГПК. Нейните показания се подкрепят изцяло от представените по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелката Д.Т..

От показанията на свидетеля Н. се установява, че видял ищцата на 20.06.2012г. от около два, три метра и не видял следи от насилие по нея.

Свидетелят С. твърди, че видял М. към края на месец юни, най късно на 26 юни и не видял по нея следи от насилие. Съдът не кредитира показанията им в тази част, тъй като същите противоречат на писмените доказателства по делото и на показанията на свидетелите Е., която е очевидец и има преки и непосредствени впечатления.

 

Показанията на свидетелите Е. и Т. следва да бъдат преценени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК предвид родствената им връзка със страните по делото. Съдът кредитира показанията на свидетелите, въпреки родството им със страните, тъй като имат преки впечатления от събитията, за които свидетелстват, а също така показанията им са непротиворечиви и се потвърждават от останалите доказателства по делото.

  

С исковата молба ищецът претендира против  ответника за обезщетение за неимуществени вреди за претърпени в резултат на непозволеното увреждане болки и страдания в размер на 10 000 лева., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 12.07.2012 г. до окончателното изплащане на сумата.

 

            Неимуществени са тези вреди, които засягат не имуществото, а личността и достойнството на пострадалия. В групата на неимуществените вреди се включва емоционалния живот на пострадалия, физическите и моралните страдания, предизвикани от противоправните действия на други лица. Неимуществените вреди по принцип са неоценими в пари. Разпоредбата на чл. 52 ЗЗД предвижда, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Законът дава възможност на увредения да получи удовлетворение в пари щом друго възмездие не може да получи, стига вредата му да е действителна и сериозна. Понятието справедливост не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретно обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне от съда размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат : характера на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. / ППВС № 4/68 г. /.

      

При определяне на размера на претендираното обезщетение по справедливост съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът взе предвид установените от събраните по делото доказателства обстоятелства, че претърпените от ищцата физически уреждания болезненост в дясната слепоочна област и предната част на шията, както и кръвонасядане  по дясната мишница, които са и причинили страдания. Описаните увреждания са травматични и не са свързани с разстройство на здравето. Съда взе предвид психо – емоционалното състояние на ищцата след инцидента. От представения по делото протокол за извършено консултиране и насочване де установява, че  ищцата е потърсила професионална  помощ от психолог във връзка със системно прилаган домашен тормоз. На 27.06.2012г.  при проведен разговор между психолога, М.К. и дъщеря й е установено, че ищцата психически е пред срив. Същата била под изключително напрежение, страхувало се за живота си и този на децата си. След инцидента М. заедно с децата си напуснала дома си като отишли за периода  20 – 24 юни на море, тъй като се страхували за живота си. На 27 юни между страните по делото отново избухнал скандал, което наложила ищцата с двете и деца да бъдат кризисно настанени в Кризисен център „Самарянска къща” – Стара Загора за периода 27.06.2012г. – 29.06.2012г.

В този смисъл са и показанията на свидетелката Е., която заявява, че през цялото време майка й била много уплашена и се страхувала за техния живот. В този смисъл са и писмените доказателства по делото.

През  този период от време е бил нарушен нормалния ритъм на живот на ищцата, същата е била откъсната от нормалната си среда. Наложило се е да напусне семейното жилище, а втория път е постъпила заедно с децата си  Кризисен център „Самарянска къща” – Стара Загора. Била е под психически стрес, отчаяна, страхувала се за собствения си живот и този  на децата си.

Настъпила е негативна промяна, както във физическото, така и в психо -емоционалното състояние на ищцата, като същата е била тревожна, отчаяна и  много притеснена. Допълнителни емоционални страдания на ищцата са били причинени от това, че побоя й от ответника е бил нанесен в присъствието на непълнолетните им деца. Съдът намира, че следва да отбележи, че след инцидента ответника не  е преустановил противоправното си поведение.  Същият е продължил да заплашва по телефона ищцата и децата, което породило страх у ищцата за собствения й живот и този но децата й.

Съдът намира за неоснователни доводите на процесуалния представител на ответника, че на 19.06.2014г. на ищцата не  е бил нанесен побой от ответника. От събрания по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност се налага извода, че на процесната дата ответника Е.Е. е извършил акт на физическо насилие.  По делото липсват доказателства в обратния смисъл. Показанията на свидетелят Н. и свидетеля С. не водят до извода, че спрямо ищцата не е извършено насилие. Същите са в противоречие с писмените доказателства и с показанията на свидетелката И.Е. и Д.Т..

При така обсъдените обстоятелства, за претърпените от ищцата неимуществени вреди под формата на болки и страдания,  съдът намира че с обезщетение от 3 000 лева ищцата ще бъде справедливо обезвъзмездена по смисъла на закона за причинените й неимуществени вреди. Този размер съдът намира за справедлив като адекватно отговарящ на степента и интензитета на претърпените от ищеца неимуществени вреди и като удовлетворяващ обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено–икономически условия на живот. Претендирания от ищеца размер на обезщетението за неимуществени вреди се явява прекомерен над размера от 3 000 лв. до претендираните 10 000 лв., поради което над този размер предявения иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен. 

 

На основание чл.84, ал.3 от ЗЗД следва на ищеца да бъде присъдена законната лихва върху обезщетението, считано от 12.07.2012 г. до окончателното изплащане на сумата.

По отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът възприема следното :

 

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 420 лева, представляваща държавна такса и  възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от иска.

 

На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 581 лева представляващи възнаграждение за един адвокат съразмерно с отхвърлената част от иска.

 

Съгласно чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най – късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право до обжалва решението в частта му за разноските.

 

Воден от горните мотиви, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ОСЪЖДА Е.И. Енчев, ЕГН **********,***, съдебен адрес град Стара Загора, улица „Захари Княжески” №83, ет.1, ап.2 чрез адвокат К. Л. да заплати на М.К.Й., ЕГН ********** *** сумата от 3 000 лева /три хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, за причинено физическо и психическо. насилие през периода 19.06.2012г. – 12.07.2012г.  изразяващо се телесно увреждане в дясната слепоочна област и предната част на шията, кръвонасядане по дясната мишница,  ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.07.2012г. като отхвърля  иска в останалата му част до претендирания размер от  10 000 лева /десет хиляди лева/, като неоснователен.

 

ОСЪЖДА Е.И. Енчев, ЕГН **********,***, съдебен адрес град Стара Загора, улица „Захари Княжески” №83, ет.1, ап.2 чрез адвокат К. Л. да заплати на М.К.Й., ЕГН ********** *** сумата от 420 лева представляваща направени  по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска.

 

ОСЪЖДА М.К.Й., ЕГН ********** *** да заплати на Е.И. Енчев, ЕГН **********,***, съдебен адрес град Стара Загора, улица „Захари Княжески” №83, ет.1, ап.2 чрез адвокат К. Л. сумата от 581 лева представляваща направени  по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                            

 

 

 

                                            

                               

                                                        Районен съдия :