Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 403 13.11.2019г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, V състав, в
публично съдебно заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова
и с участието на прокурор като разгледа
докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 530 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
по реда на чл.268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба „ЛЕВКИОН – П.К.“ ЕООД със седалище и адрес на
управление гр. Стара Загора, ул. „Васил Левски“ № 30, представлявано от
управителя П.К., против Решение № 243/ 11.07.2019г. на Директора на
Териториална дирекция на НАП – Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата
на „ЛЕВКИОН – П.К.“ ЕООД срещу Разпореждане с изх. № С190024-137-0005666/
14.06.2019г., издадено от старши публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД
на НАП – Пловдив, офис Стара Загора по изпълнително дело № 24150005314/ 2015г.
В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение на
Директора на ТД на НАП – Пловдив и на потвърденото с него Разпореждане с изх. №
С190024-137-0005666/ 14.06.2019г. на публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“
при ТД на НАП – Пловдив, по съображения за постановяването им в нарушение и при
неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят оспорва като необоснован
и неправилен направения извод за липса на основание за прекратяване, поради
изтекла погасителна давност, на принудителното събиране на публични вземания по
изп. дело № 24150005314/ 2015г. по описа на ТД на НАП – Пловдив. Поддържа, че
съображенията и на публичния изпълнител, и на Директора на ТД на НАП – Пловдив,
се основават на неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбите на чл.171,
чл.172 и чл.173 от ДОПК във вр. с чл.110, чл.111, б. „в“ и чл.116 от ЗЗД. По
подробно изложени в жалбата и в представеното по делото писмено становище съображения
е направено искане за отмяна на Решение № 243/ 11.07.2019г. на Директора на ТД
на НАП – Пловдив и на потвърденото с решението Разпореждане с изх. №
С190024-137-0005666/ 14.06.2019г. на публичен изпълнител в ТД на НАП – Пловдив,
офис Стара Загора.
Ответникът по жалбата -
Директор на Териториална дирекция на НАП – Пловдив, чрез
процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представеното
писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде
отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на
закона решаващият орган е приел, че по отношение на публичните вземания –
предмет на изп. дело № 24150005314/ 2015г. по описа на ТД на НАП –
Пловдив, не е изтекъл законово регламентирания в ДОПК давностен срок, съотв. че
тези вземания не са погасени по давност, за което излага подробни съображения.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
С
молба вх. № РД-16-2762/ 05.01.2019г. до Директора на ТД на НАП – Пловдив, „ЛЕВКИОН
– П.К.“ ЕООД, гр. Стара Загора, е направило искане на основание чл.110 и чл.111,
б. „в“ от ЗЗД и чл.168, т.3 от ДОПК, да бъдат отписани задълженията на дружеството
по
изп. дело № 24150005314/ 2015г. /главници и лихви/, за периода от
м. декември 2008г. до 31.03.2010г.; всички лихви, начислени върху главници за
периода 01.04.2010г. до 01.04.2012г., както и лихвата за периода от м. април
2012г. до 31.05.2019г., начислена върху погасената по давност главница. С молбата е направено възражение за погасени
по давност вземания /главници и лихви/, за ДДС и корпоративен данък.
С Разпореждане
с изх. № С190024-137-0005666/ 14.06.2019г., издадено от старши публичен изпълнител в Дирекция
„Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора по изп. дело №
24150005314/ 2015г., е отказано прекратяването поради изтекла погасителна
давност събирането на публичните вземания по изп. дело № 24150005314/ 2015г., за задълженията на „ЛЕВКИОН – П.К.“ ЕООД за данък
върху добавената стойност и за корпоративен данък и лихвите за просрочие за периода
01.12.2008г. – 31.12.2012г. включително, установени с Ревизионен акт № Р-24-1403625-091-001/
05.03.2015г., поправен с Ревизионен акт за поправка на РА № П-16002415058263-003-001/
06.04.2015г. Обосновано е, че тъй като вземанията за ДДС и корпоративен данък и
лихвите за просрочие представляват публични държавни вземания по см. на чл.162, ал.2, т.1 и т.9 от ДОПК и доколкото ДОПК се явява специален закон, правилата за давността,
предвидени в ЗЗД, не се прилагат. По съображения за предприети действия в
производството по принудително изпълнение, водещи да спиране, респ. до прекъсване
на давността, е направен извод че публичните вземания за ДДС, за корпоративен
данък и за лихви за просрочие за периода 01.12.2008г. – 31.12.2012г. - предмет на изп. дело № 24150005314/ 2015г. по описа на ТД на НАП – Пловдив, офис Стара
Загора, не са погасени по давност нито при прилагането на чл.171, ал.1 от ДОПК,
нито на чл.171, ал.2 от ДОПК.
С
подадена от „ЛЕВКИОН – П.К.“ ЕООД жалба вх. № 70-00-8101 от 28.06.2019г. до
Директора на ТД на НАП – Пловдив, Разпореждане с изх. № С190024-137-0005666/
14.06.2019г. на ст. публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП –
Пловдив, е оспорено по административен ред.
С оспореното в настоящото съдебно
производство Решение № 243/ 11.07.2019г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив,
на основание чл.267, ал.2, т.5 от ДОПК, е оставена без уважение жалбата на
„ЛЕВКИОН – П.К.“ ЕООД срещу Разпореждане с изх. № С190024-137-0005666/
14.06.2019г., издадено от старши публичен изпълнител в ТД на НАП – Пловдив,
офис Стара Загора по изп. дело № 24150005314/ 2015г. Въз основа на
представените доказателства по преписката в образуваното производство по реда
на чл.266 от ДОПК решаващият административен орган е приел, че по изп. дело № 24150005314/ 2015г. по безспорен начин е установено, че в тежест на
жалбоподателя „ЛЕВКИОН – П.К.“ ЕООД са налице установени и изискуеми публични
вземания за данъци и лихви, които не са платени доброволно и които публични
вземания, при прилагането на специалния ред и сроковете, регламентирани в ДОПК,
не са погасени по давност, поради което не е налице и основание прекратяването поради
изтекла погасителна давност на принудителното им събиране.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания,
доводите и становищата на страните и като извърши проверка на
законосъобразността на оспореното решение на Директора на ТД на НАП – Пловдив, намира
за установено следното:
Оспорването, като направено в
законово установения срок, от легитимирано лице с правен интерес и против акт,
подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност съгласно чл.268,
ал.1 от ДОПК, е процесуално допустимо.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Оспореното Решение № 243/ 11.07.2019г.
на Директора на Териториална дирекция на НАП – Пловдив, с което е оставена без
уважение жалбата на „ЛЕВКИОН – П.К.“
ЕООД срещу Разпореждане с изх. № С190024-137-0005666/ 14.06.2019г. на старши
публичен изпълнител в ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, е издадено от
материално и териториално компетентния административен орган по см. на чл.267,
ал.1 във вр. с чл.266, ал.1 от ДОПК, в предвидената от закона форма, като съдът
не констатира допуснати нарушения на процесуалните правила при образуването и провеждането
на производството по реда на чл. 266 от ДОПК и при постановяването на
обжалваното решение.
Задълженията за данък върху добавената
стойност и за корпоративен данък представляват публични държавни вземания,
съгласно чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК. Разпоредбата
на чл.162, ал.2, т.9 от ДОПК определя като публични задължения и лихвите за
вземанията по чл.162, ал.2, т. 1 - 8. Следователно лихвите за вземания за ДДС и
корпоративен данък - публични държавни вземания по чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК, са
публични вземания. Доколкото с изричната разпоредба на чл.162, ал.2, т.9 от ДОПК лихвите за публичните вземания са определени също като публични вземания,
то и по отношение на тях следва да се
прилагат правилата и сроковете за погасяването им по давност, регламентирани в
ДОПК. Съдържащата се в ДОПК специална правна регламентация за погасяването на
публичните вземания по давност, изключва прилагането на регламентацията по ЗЗД,
както правилно, при подробно изложени мотиви, е приел решаващият
административен орган в обжалвания акт.
Съгласно разпоредбата на чл.
171, ал.1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която
е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден
по-кратък срок. В чл. 172, ал.2 от ДОПК е предвидено, че давността се прекъсва с издаването на акта за
установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по
принудително изпълнение, като от прекъсването на
давността започва да тече нова давност /чл.172, ал.3 от ДОПК/.
В случая в
образуваното по реда на чл.266 и сл. от ДОПК производство по подадената от „ЛЕВКИОН – П.К.“ ЕООД жалба до Директора на ТД на НАП –
Пловдив против Разпореждане с изх. № С190024-137-0005666/ 14.06.2019г. на ст.
публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, обосновано и
правилно е прието, че липсва основание за прекратяване, поради изтекла
погасителна давност, събирането на публичните вземания по изп. дело № 24150005314/ 2015г. за задълженията на „ЛЕВКИОН – П.К.“ ЕООД за данък
върху добавената стойност, за корпоративен данък и за лихви за просрочие за
периода 01.12.2008г. – 31.12.2012г., които задължения са установени с
Ревизионен акт № Р-24-1403625-091-001/ 05.03.2015г., поправен с Ревизионен акт
за поправка на РА №П-16002415058263-003-001/ 06.04.2015г. Най-старото от тези
задължения е за данък върху добавена стойност за данъчен период м. декември
2008г., което задължение е следвало да бъде платено до 14.01.2009г. /съгласно
чл.89 от ЗДДС във вр. с чл.105 от ДОПК/, поради което при прилагането на
чл.171, ал.1 от ДОПК, погасителният давностен срок за това задължение е
започнал да тече на 01.01.2010г. и би изтекъл на 31.12.2014г. Тази давност, на
основание чл. 172, ал.1, т.1 от ДОПК, е спряна на 25.08.2014г. със започналото
с връчването на Заповед за възлагане на ревизия № 1403625/ 12.08.2014г.
производство за установяване задълженията на „ЛЕВКИОН – П.К.“ ЕООД за ДДС за
периода 01.12.2008г. – 31.07.2013г. и за корпоративен данък за периода
01.01.2011г. – 31.12.2011г. С влизането в сила на Ревизионен акт №
Р-24-1403625-091-001/ 05.03.2015г., поправен с Ревизионен акт за поправка на РА
№П-16002415058263-003-001/ 06.04.2015г., съгласно чл.172, ал.2 от ДОПК
давността е прекъсната и е започнала да тече нова петгодишна давност, която би
изтекла на 06.04.2019г. Тази давност обаче е прекъсната на 03.12.2015г. с
връчването на длъжника на Съобщение с изх. № 005314/2015/000001/ 17.11.2015г.
за доброволно изпълнение на основание чл.221 от ДОПК по образуваното
изпълнително дело № 24150005314/ 2015г. за задълженията на „ЛЕВКИОН – П.К.“
ЕООД за ДДС, за корпоративен данък и за лихви за просрочие за периода
01.12.2008г. – 31.12.2012г., установени с ревизионния акт. Започналата, считано
от 04.12.2015г. нова давност, на основание чл.172, ал.2, т.2 от ДОПК,
неколкократно е била прекъсвана с предприетите в хода на производството по
принудително изпълнение действия по налагане запор и възбрана /с характер на
действия по принудително изпълнение и прекъсващи погасителната давност факти, а
не както се сочи в обжалваното решение с
правен ефект на спиращи давността обезпечителни мерки по чл. 172,
ал.1, т.5 от ДОПК/. С оглед на което несъмнено към датата на
подаване на молба вх. № РД-16-2762/ 05.01.2019г. от „ЛЕВКИОН – П.К.“ ЕООД с
искане за отписване на публичните задължения на дружеството по изп. дело № 24150005314/ 2015г., дори по отношение на най-старото задължение по това
изпълнително дело - за данък върху добавена стойност за
данъчен период м. декември 2008г., давността по чл. 171, ал.1 от ДОПК не е била
изтекла. По отношение на това задължение не е изтекла и абсолютната 10
годишната давност по чл. 171, ал.2 от ДОПК, считано от 1
януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение т.е считано от 01.01.2010г. След като спрямо най-рано възникналото и
изискуемо публично задължение, установено с Ревизионен акт №
Р-24-1403625-091-001/ 05.03.2015г., поправен с Ревизионен акт за поправка на РА
№ П-16002415058263-003-001/ 06.04.2015г. - предмет на изп. дело № 24150005314/ 2015г.по
описа на ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, не е изтекъл погасителният
давностен срок по чл.171, ал.1 от ДОПК, нито абсолютната давност по чл. 171,
ал.2 от ДОПК, следва извод, че не са погасени по давност и всички останали,
по-късно възникнали /изискуеми/ задължения на
„ЛЕВКИОН – П.К.“ ЕООД за ДДС и за корпоративен данък, установени с
ревизионния акт и предмет на посоченото изпълнително дело, поради което
давността за събирането на публичните вземания за ДДС и за корпоративен данък
за периода 01.12.2008г. – 31.12.2012г., не е изтекла, както правилно е прието в
обжалваното решение.
Изложените
по-горе съображения и направените изводи се отнасят и по отношение на вземанията
за лихви. Вземанията за лихви възникват от момента на настъпване на
изискуемостта на главното вземане и се погасяват с погасяването на главното
вземане т.е от момента на изискуемостта на главното вземане, ако длъжникът не
изпълни, дължи лихва върху главницата. Действително вземанията за лихви имат
акцесорен характер, но както беше посочено, съгласно чл.162, ал.2, т.9 във вр.
с т.1 от ДОПК, вземанията за лихви за вземанията за данъци, са публични
вземания. По отношение на публичните вземания за лихви, нормативно регламентираният
5-годишен срок за погасяването им по давност, също започва да тече считано от 1
януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение, съгласно предвиденото в
чл.171, ал.1 от ДОПК По идентични на изложените по-горе съображения и
доколкото не е изтекла давността за главните вземания за ДДС и за корпоративен
данък, очевидно не е изтекла и предвидената в закона давност и по отношение на
задълженията за лихва – за разлика от ЗЗД, в Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс не е предвиден различен по
продължителност /по-кратък/ срок за погасяване по давност на акцесорните
задължения за лихва – нормативно регламентираният давностен срок, определен с
разпоредбите на чл.171, ал.1 и ал.2 от ДОПК, е приложим по отношение на всички
публични вземания по чл.162, ал.2 от ДОПК. Следователно за публичните вземания
за лихви, установени с Ревизионен акт №
Р-24-1403625-091-001/ 05.03.2015г., поправен с Ревизионен акт за поправка на РА
№ П-16002415058263-003-001/ 06.04.2015г. - предмет на изп. дело № 24150005314/
2015г. по описа на ТД на НАП – Пловдив, не е изтекъл нито законово предвидения 5
годишен срок по чл.171, ал.1 от ДОПК за погасяването им по давност, нито същите
са погасени при прилагането на абсолютната давност по чл.171, ал.2 от ДОПК.
За
пълнота на изложението следва да се отбележи, че несъответно на постановеното с
Разпореждане с изх. № С190024-137-0005666/ 14.06.2019г. на старши публичен изпълнител в Дирекция
„Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, е твърдението на жалбоподателя, че с
разпореждането е „коригиран” ревизионния акт, тъй като са признати за погасени по
давност вземанията от м. декември 2008г. до м. април 2010г. Противно на
соченото от жалбоподателя, тези публични вземания са включени в представените в
табличен вид публични вземания по изп. дело № 24150005314/ 2015г. по описа на
ТД на НАП – Пловдив, по отношение на което с посоченото разпореждане е отказано
да бъде прекратено принудителното събиране поради изтекла погасителна давност.
Не
следва да бъдат разглеждани и обсъждани възраженията на жалбоподателя, основани
на разпоредбите на ЗЗД, доколкото както беше посочено, приложимата нормативна
регламентация е тази по специалния закон – чл.171 и сл. от ДОПК.
С оглед на гореизложеното
обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона с Разпореждане с изх. № С190024-137-0005666/ 14.06.2019г., издадено от
старши публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, офис
Стара Загора, е отказано прекратяването поради изтекла погасителна давност
събирането на публичните вземания по изп. дело № 24150005314/ 2015г.,
за задълженията на „ЛЕВКИОН – П.К.“ ЕООД за ДДС, корпоративен данък и лихви за
просрочие за периода от 01.12.2008г. до 31.12.2012г. включително, установени с Ревизионен акт №
Р-24-1403625-091-001/ 05.03.2015г. и Ревизионен акт за поправка на РА №
П-16002415058263-003-001/ 06.04.2015г. Съответно правилно и законосъобразно с
оспореното решение жалбата на „ЛЕВКИОН – П.К.“ ЕООД срещу Разпореждане с изх. №
С190024-137-0005666/ 14.06.2019г., е оставена без уважение.
Ето защо
жалбата на „ЛЕВКИОН – П.К.“ ЕООД срещу Решение № 243/ 11.07.2019г. на Директора
на ТД на НАП – Пловдив, се явява неоснователна и като такава, следва да бъде
отхвърлена.
Предвид
изхода на делото искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски
следва да бъде уважено, като в тежест на жалбоподателя „ЛЕВКИОН – П.К.“ ЕООД следва
да бъде възложено заплащането на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт
правна защита на административния орган, определено в размер на 100лв.,
съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с
чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК и чл.37 от Закона за правната
помощ.
Водим от горните мотиви и на основание чл.268 от ДОПК,
Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ЛЕВКИОН – П.К.“
ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Васил Левски“ №
30, ЕИК **********, представлявано от управителя П.К., против Решение № 243/
11.07.2019г. на Директора на Териториална дирекция на НАП – Пловдив, с което е
оставена без уважение жалбата на „ЛЕВКИОН – П.К.“ ЕООД срещу Разпореждане с
изх. № С190024-137-0005666/ 14.06.2019г., издадено от старши публичен
изпълнител в ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора по изпълнително дело №
24150005314/ 2015г., като
неоснователна.
ОСЪЖДА „ЛЕВКИОН – П.К.“ ЕООД със седалище и адрес на управление
гр. Стара Загора, ул. „Васил Левски“ № 30, ЕИК **********, да заплати на Териториална
дирекция на НАП – Пловдив сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 268, ал.2 от ДОПК.
СЪДИЯ: