РЕШЕНИЕ
№ 616
гр. София, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20211110216483 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на АНН. В. К. от гр. ********* чрез
пълномощника й –адв. Я. – АК - Пловдив срещу Наказателно постановление
№ НП-00050/29.06.2021 г., издадено от Председател на Комисия за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито
имущество (КПКОНПИ) за извършено нарушение по чл.38, ал.1, т.2 във
вр.чл.35, ал.1, т.2 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане
на незаконно придобито имущество (ЗПКОНПИ). За същото на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.173, ал.1 от ЗПКОНПИ на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 1000 ( хиляда) лв.
В жалбата се релевират доводи, че приетата фактическа обстановка в
обжалваното наказателно постановление не отговаряла на действителната
такава. На 10.05.2021 г. К. подала финална декларация, понеже преустановила
дейността си като общински съветник в Общински съвет –гр. Казанлък, като
считала, че тази декларация обединявала в себе си и годишната декларация.
Впоследствие срещу А.К. били образувани две административно–наказателни
преписки и съставени два АУАН - № ПР-82/15.06.2021 г. и № ПР -
1
83/15.06.2021 г. На 16.06.2021 г. К. подала два броя обяснения, които били
входирани в КПКОНПИ с вх.№ ЦУ-01-11720/17.06.2021 г. (за АУАН № РП-
82/2021 г.) и с вх. № ЦУ -01-11719/17.06.2021 г. (за АУАН № ПР-83/2021 г.).
На 29.06.2021 г. с резолюция № ЦУ -01-12397 Председателят на
КПКОНПИ освободил К. от административно-наказателна отговорност по
преписката, образувана във връзка с АУАН № ПР-83/2021 г., като приел, че
въпреки закъснението същата е подала изискуемата по закон декларация.
На 17.06.2021 г. К. подала с препоръчано писмо с обратна разписка
дължимата годишна декларация, която била получена от адресата –
КПКОНПИ на 18.06.2021 г.
По изложените съображения се отправя молба към съда да се произнесе
с решение, с което да отмени атакуваното НП, като незаконосъобразно и
необосновано. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.
В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, се явява лично и с пълномощника си –адв.Я.. Последният в дадения
ход по същество пледира за отмяна на обжалваното НП по съображенията,
развити в жалбата. Моли да се присъдят на доверителя му направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Административно –наказващият орган се представлява от
юрк.Севрийски, който изразява становище за неоснователност на подадената
жалба и за потвърждаване на обжалваното НП, като правилно и
законосъобразно.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 07.06.2021 г. в дирекция „Публичен регистър“ на КПКОНПИ била
извършена проверка на получените и вписаните в регистрационните
дневници декларации за имущество и интереси на лицата, които са задължени
по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобито имущество, да подават декларации относно придобитото
имущество, получените доходи, дадените обезпечения и направените разходи
в страната и в чужбина по чл.37, ал.1, т.1-11 от ЗПКОНПИ през предходната
календарна година в срок до 15 май на текущата година.
2
В хода на проверката било установено, че А.К., която заемала длъжност
общински съветник в Общински съвет – гр. Казанлък не е подала пред
КПКОНПИ в законоустановения срок по чл.38, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ
декларация за придобитото имущество и доходи през предходната календарна
година. Срокът за подаване на декларацията изтекъл на 15.05.2021 г., като в
първия работен ден -17.05.2021 г. същата не е изпълнила законовото си
задължение по смисъла на чл.38, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ.
За така констатираното нарушение св.Христина Тошева –на длъжност
главен специалист в дирекция „Публичен регистър“ на КПКОНПИ съставила
срещу жалбоподателя АНН. В. К. АУАН № ПР -82/15.06.2021 г. за
извършено на 18.05.2021 г. в гр.София нарушение по чл.38, ал.1, т.2 във
вр.чл.35, ал.1, т.2 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане
на незаконно придобито имущество.
Актът бил предявен на същата дата на г-жа К., която след като се
запознала със съдържанието му, го подписала с възражение, че прилага
писмени обяснения.
Писмени възражения срещу акта не са били депозирани в
законоустановения срок по смисъла на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН и при пълна идентичност на
описаното нарушение и неговата правна квалификация, на 29.06.2021 г. било
издадено атакуваното наказателно постановление, с което на основание и
чл.173, ал.1 от ЗПКОНПИ жалбоподателят е санкциониран с налагане на
глоба в размер на 1 000 (хиляда) лв. В текста на НП е описано, че АНН. В. К.
не е подала декларация за имущество и интереси по чл.38, ал.1, т.2 от
ЗПКОНПИ, както към момента на съставяне на АУАН, така и към 28.06.2021
г.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя срещу
подпис на 11.11.2021 г.
По отношение на АНН. В. К. на 29.06.2021 г. от председателя на
КПКОНПИ била издадена резолюция по чл.28 от ЗАНН с № ЦУ01-12397, с
която същата била освободена от административно-наказателна отговорност
по АНП, образувана по АУАН № ПР-83/15.06.2021 г. Преписката била
образувана по цитирания акт затова, че К. не е подала в законоустановения
едномесечен срок от освобождаването си от длъжност, считано от 01.03.2021
3
г., декларация за имущество и интереси по чл.37, ал.1, т.1-6, т.9 от
ЗПКОНПИ. К. подала декларация за имущество и интереси, която била
заведена в КПКОНПИ с вх.№ Ф320/10.05.2021 г., поради което АНО приел,
че макар и със закъснение А.К. е подала дължимата декларация и целите на
закона са изпълнени.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН;
както и гласните доказателствени средства - показанията на свидетеля –
актосъставител Тошева.
Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото
същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на
правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право.
От показанията на св.Тошева се установяват обстоятелствата по
извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на
АУАН. Св. Тошева в показанията си пред съда заяви, че при съставяне на
АУАН г-жа К. й обяснила, че не е знаела, че трябва да подаде годишна
декларация. На 17.06.2021 г. (със закъснение от един месец) била подадена по
пощата годишна декларация от г-жа К., която била получена в КПКОНПИ на
18.06.2021 г. (видно от приложената към материалите на делото обратна
разписка).
Изложеното от свидетеля –актосъставител е последователно и логично,
като в пълна степен кореспондира със събраните по делото писмени
доказателства, поради което съдът го кредитира с доверие.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че
описаното в наказателното постановление обстоятелство, че до 28.06.2021 г.
г-жа К. не е подала декларация за имущество и интереси по чл.38, ал.1, т.2 от
ЗПКОНПИ не отговаря на обективната действителност.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59
ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу
административно–наказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.
4
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на
жалбоподателя и които да обосновават отмяната на последното само на това
основание. АУАН е съставен от оправомощено лице, предвид нормата на
чл.177, ал.1 от ЗПКОНПИ и приложената към материалите на делото
Заповед № РД 06-425/27.05.2021 г. на председателя на КПКОНПИ.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на
чл.177, ал.1 от ЗПКОНПИ- председателя на КПКОНПИ.
Съставеният АУАН и атакуваното НП са издадени в предвидената от
закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и 57 ЗАНН, при спазване на
установения ред и в сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал.
3 ЗАНН. Налице е и редовна процедура по връчването им на жалбоподателя.
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява,
че жалбоподателят АНН. В. К. е административнонаказателно отговорно лице
по реда на ЗПКОНПИ, тъй като е задължено да подава декларация за
имущество и интереси на основание чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПКОНПИ.
Разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 вменява в задължение декларация за
имущество и интереси да се подава ежегодно до 15 май – за предходната
календарна година, а разпоредбата на чл. 35, ал. 1, т. 2 от същия
закон конкретизира вида на декларацията. В процесния случай безспорно се
установява, че за К., като задължено лице по чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПКОНПИ, е
възникнало задължение до 15 май 2021 година да подаде декларацията. В този
смисъл срокът за подаване на тази декларация е изтекъл на 17.05.2021 г. - на
първия присъствен ден, следващ 15.05.2021 г. Като е подала своята
декларация на 18.06.2021 г., А.К. е извършила вмененото й административно
нарушение.
На следващо място, настоящият съдебен състав приема, че независимо от
факта, че административното нарушение, за извършването на което е
5
издадено наказателното постановление, е формално по своя характер и за
съставомерността му не е необходимо настъпване на вредни последици,
случаят е маловажен. Преценката дали извършеното административно
нарушение е маловажен случай се прави с оглед на засегнатите от деянието
обществени отношения, липсата или незначителността на причинените в
резултат от деянието общественоопасни последици, всички обстоятелства,
при които деянието е намерило проявление в обективната действителност:
време, място, обстановка на извършването му, начин и средства за
осъществяването му, причините и условията, мотивирали извършителя да
пристъпи към осъществяване на деянието, наличието или липсата на данни за
други извършени нарушения. Предвид характера на нарушението,
извършването му по непредпазливост като форма на вина, без целенасочено
укриване на обстоятелства, подлежащи на деклариране, предвид това, че К. е
подала декларацията на 18.06.2021 г., степента на обществената му опасност е
по-ниска от тази на обичайните случаи на нарушения по чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗПКОНПИ. В процесния случай налагането на административно наказание -
"глоба" по чл. 173, ал. 1 от ЗПКОНПИ, дори и в минималния размер от 1000
лева е прекомерно тежко за изпълнение на задължението и не би отговорило
на целите, заложени в разпоредбата на чл. 12 ЗАНН. Преценката за
маловажност на случая подлежи на съдебен контрол. В случая предпоставките
на чл. 28, б. "а" ЗАНН са били налице, но наказващият орган не го е
приложил. Съгласно ТР № 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. ОСНК –
ВКС, когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28, б."а" от ЗАНН са
налице, но административнонаказващият орган не ги е приложил, това е
основание за отмяна на НП, като в този случай преценката на съда е преценка
за законосъобразност.
Доводите на АНО, изложени в обжалваното наказателно постановление,
че чл. 28 ЗАНН не следва да се приложи, поради значимостта на
задълженията, предвидени в закона, съдът намира за несъстоятелни.
Законодателят не е предвидил ограничение за приложението на института на
маловажния случай и чл. 28 ЗАНН следва да се прилага всякога, когато са
налице предпоставките за това, както е в процесния казус. Ето защо, съдът
следва да отмени атакуваното в настоящото призводство наказателно
постановление на основание чл.63, ал.2, т.2 и ал.4 от ЗАНН (изм., бр. 109 от
2020 г., в сила от 23.12.2021 г.), и да предупреди нарушителя, че при
6
извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
При този изход на правния спор и на основание чл. 63д от ЗАНН
разноски се дължат в полза на жалбоподателя, който своевременно е поискал
присъждане на същите и е представил доказателство за извършеното им
плащане (л.5 –гръб от делото). Тъй като от процесуалния представител на
АНО не беше направено искане за присъждане на по –нисък размер на
претендираните разноски по смисъла на чл.63д, ал.2 от ЗАНН, следва да
присъди в полза на жалбоподателя пълният претендиран размер на
разноските от 500 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.2 вр. ал.4 от ЗАНН и
чл.63д от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП-00050/29.06.2021 г.,
издадено от Председател на Комисия за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) за извършено
нарушение по чл.38, ал.1, т.2 във вр.чл.35, ал.1, т.2 от Закона за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито
имущество (ЗПКОНПИ), с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.173, ал.1
от ЗПКОНПИ на АНН. В. К. е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 1000 ( хиляда) лв.
ПРЕДУПРЕЖДАВА АНН. В. К., ЕГН **********, че при извършване
на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт,
за това друго нарушение ще й бъде наложено административно наказание.
ОСЪЖДА Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) –гр.София, пл. "Света Неделя"
7
№ 6 да заплати на АНН. В. К., ЕГН **********, сторените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 (петстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град на основанията, предвидени
в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8