Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/09.07.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав в публично съдебно заседание, проведено на четиринадесети юни през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при
участието на секретар Цветелина Илиева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1156 по описа за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
повод предявен от Д.М.М., ЕГН ********** с адрес: ***, съдебен адрес:***, чрез
адвокат Й.А. – ВАК срещу ДЗИ – Общо
застраховане ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание 405, ал. 1 КЗ за осъждане ответното дружество да заплати
сумата в размер на 1000.00 лева /хиляда
лева/, представляваща частичен иск от общо 13 500 лева, обезщетение за
претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат от настъпилото на 23.08.2018г.
застрахователно събитие с лек автомобил БМВ 530 Д, с ДК № ****, ведно със
законна лихва върху нея считано от датата на подаване на исковата молба –
25.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В о.с.з. на
14.06.2019г., на основание чл.214 ГПК
е допуснато изменение в размера на предявения
иск чрез неговото увеличаване от сумата в размер на 1000лв. /хиляда лева /, заявена като частична от общ
размер 13 500 лв. /тринадесет
хиляди и петстотин/, на сумата в размер 10
338.42 лв. /десет хиляди триста тридесет и осем лева и 42ст./, заявена като
частична от общ размер 13 500 лв. /тринадесет хиляди и петстотин/,
като същият да се счита предявен за сумата в размер на 10 338.42лв. /десет хиляди триста тридесет и осем лева и 42ст./,
заявена като частична от общ размер 13 500 лв. /тринадесет хиляди и петстотин лева/,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат
от настъпилото на 23.08.2018г. застрахователно събитие с лек автомобил БМВ 530
Д, с ДК № ****, ведно със законна лихва върху нея считано от датата на подаване
на исковата молба – 25.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът основава исковата си претенция на
следните фактически твърдения: на 14.06.2018г. между него и ответника
възникнало застрахователно правоотношение, обективирано
в застрахователна полица № ****. Предмет на договора бил лек автомобил,
собственост на ищеца, марка БМВ 530 Д, с ДК № ****, застрахован със застраховка
„Каско”, клауза Пълно каско,
със срок на действие от 14.06.2018г. до 13.06.2019г. Автомобилът бил оценен на
стойност 13 500 лева, като застрахователната премия, която следвало да заплати
ищецът съгласно застрахователния договор била в размер на сумата от 1015.42
лева.
На 21.08.2018г. паркирал пред дома си
автомобила, а на 23.08.2018г. установил, че липсва. Сигнализирал за кражбата
органите на полицията, като уведомил застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие и предоставил необходимите документи. Образувано било
ДП № ****/2018г. по описа на второ РУ Варна. През м.10.2018г. бил уведомен от
ВРП, че с Постановление № ****/24.10.2018г. наказателното производство по ДП е
спряно. Представил същото на застрахователя. На 08.11.2018г. застрахователят го
уведомил, че отказва изплащане на обезщетение, позовавайки се на т. 8.3.2 и
т.8.3.1 от ОУ /неточно обявено или премълчано обстоятелство, при което
застрахователят не би сключил договора, ако е знаел за него/. Ето защо има
правен интерес да претендира обезщетение за автомобила. Моли в тази връзка за
постановяване на положително решение по предявения иск.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, обективиращ
съображенията му за оспорване на така предявения иск по основание и размер. Не
оспорва наличието на застрахователно правоотношение между него и ищеца по
сключен застрахователен договор „Каско +” за процесния автомобил, обективиран
в полица № ****/14.06.2018г. Ответникът сочи, че ищецът не е изпълнил задълженията
да пази и ползва МПС с грижата на добър стопанин, поради което на основание
т.9.1.23 от ОУ отговорността на застрахователя е изключена. Навежда доводи, че
на основание т.9.3.1 от ОУ има право да откаже изплащане на застрахователно
обезщетение, в случаите, когато във връзка с настъпване на застрахователно
събитие и при предявяване на претенция, застрахованият лично или чрез
представител декларира обстоятелства несъответстващи на действителните. В
случая рег. № на МПС /****/, посочен в преписката по щетата и в ДП /****/, по
което е водено разследването за извършената кражба е различен. Претендираната пазарна стойност на автомобила е завишена, доколкото, ищецът е
придобил МПС за сумата от 1200 лева. При евентуално уважаване на иска, следва
да се приспадне сумата 761.58 лева, представляваща сбор на дължимите три вноски
застрахователна премия. В този смисъл счита предявения иск за неоснователен и
моли за постановяване на решение, с което същият бъде отхвърлен.
В проведеното в настоящото производство
открито съдебно заседание страните, чрез процесуални представители поддържат
заявените с исковата молба и отговора по нея становища.
Съдът, след
като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и
съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е
прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че към 21-23.08.2018г.
по отношение а лек автомобил БМВ 530 Д, с ДК № **** е бил налице валидно
сключен договор за застраховка „Пълно каско” при
ответника, обективиран в полица № ****/14.06.2018г..
От Автомобилна застраховка «Каско+»,
Комбинирана застрахователна полица № **** от 14.06.2018г. е видно, че застрахователната сума
на застрахованото МПС е 13 500 лева, при застрахователна премия 995.50 лева,
платима на четири равни вноски от по 253.86
лева с ДДС. Като условие за влизане в сила на застрахователното покритие
по рискове „Кражба“ и „Грабеж“ на МПС е отбелязано, че същите влизат в сила
след изпълнение на изискванията за наличие на алармена система или имобилайзер.
Представена е Сметка №****/14.06.2018г. за платена премия – първа вноска в
размер на 253.84 лева с ДДС.
Не е спорно, че ищецът е собственик на
автомобила, което се установява и от Свидетелство за регистрация на МПС част I.
От Удостоверение № ****/28.08.2018г.,
издадено от ОД на МВР Варна се установява, че на 23.08.2018г. е била извършена
кражба на л.а. БМВ 520 с рег. № ****, собственост на Д.М., като по случая е
заведено ДП № ****/2018г. по описа на Второ РУ Варна, за престъпление п чл.346,
ал.1 НК.
С
Постановление от 23.10.2018г. на Районна прокуратура Варна, ДП № ****/2018г. е
спряно до откриване на автора на деянието.
С Писмо изх.№****/08.11.2018г.
застрахователят е уведомил ищеца, че отказва да му изплати обезщетение по
заведената щета № ****, като се позовава на т.8.3.2 във вр.
т.8.3.1 от ОУ/неточно обявено или премълчано обстоятелство, при което
застрахователят не би сключил договора, ако е знаел за него./
Представени са ОУ за автомобилна застраховка Каско+.
Приложено е Уведомление за щета **** по
полица **** Каско +, в което е отразен рег. № **** и
Допълнителни пояснения от 24.08.2018г. към него, в което е отразен рег. № ****.
Видно
от Договор за покупко-продажба на МПС от 14.06.2018г., при продажбата автомобилът
е бил с рег. № ****.
Приобщена е преписка вх.№****/06.06.2019г. по ДП №****/2018г., образувано във връзка с
кражбата на лек автомобил БМВ 530 Д с ДК № ****.
От
заключението по допуснатата САТЕ се установява, че съобразно техническите
характеристики на автомобил „БМВ 530Д" с ДК N: ****,
рама ****, двигател ****,
същият е
бил с допълнително оборудване: имобилайзер; ал.
джанти, кожен салон - черна кожа, черно табло. Средната пазарна
стойност на аналогичен на процесния автомобил към
настоящия момент е 10 900 лв. Поради факта, че от датата на
събитието са изминали 9 месеца и 12 дни до датата на
извършването на пазарното проучване, е нужно цената на автомобила да се завиши
със 7%.
Съответно средната пазарна цена към 21.08.2018 г. е 11 700 лв.
Обичайна практика е при договаряне за покупко - продажба на
употребяван лек автомобил, да се договаря намаляване на офертната
цена. При автомобили с цена над 10 000 лв., обичайното намаляване на цената
е с около 5%. В конкретния случай средната пазарна цена
към датата
на събитието е 11 100 лв..
Предвидената в чл.405, ал.1 КЗ отговорност на застрахователя може да бъде ангажирана
при осъществяването на сложен фактически състав, който включва следните
елементи: наличие на валидно учредено застрахователно правоотношение между
страните; настъпване на твърдяното застрахователно събитие в периода на
осигуреното застрахователно покритие; наличие на вреди, за които се претендира
застрахователно обезщетение, възникнали в резултат от застрахователното
събитие; изпълнение на задълженията, поети от ищеца в качеството му на
застрахован; уведомяване на застрахователя за настъпило застрахователно събитие
и представяне на необходимите документи за неговото установяване. Съгласно
процесуалното правило на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да докаже при
условията на пълно главно доказване елементите от визирания фактически състав,
за да установи основателността на исковата си претенция, а ответникът носи
тежестта за доказване на противопоставените възражения за изключен
застрахователен риск.
В
разглеждания случай между страните не е налице спор, че в срока на действие на сключения
помежду им договор за имуществена
застраховка, процесният автомобил е бил отнет
противозаконно от лице, което е получило държането върху него от ищеца. Безспорно е и обстоятелството, че към този момент е било
налице валидно застрахователно правоотношение между ищеца и ответника, по
силата на което застрахователят се е задължил да поеме определени рискове срещу
плащане на премия, която е заплатена частично. Сключването на процесния договор при изготвените от застрахователя и
представени по делото Общи условия не е оспорено от ищеца, поради което следва
да се приеме, че същите са станали част от договорното съдържание и са
обвързващи за страните.
Спорният въпрос от фактическа и правна
страна е дали обстоятелствата, довели до отнемане на автомобила, представляват
покрит от застрахователя риск. При положителен отговор на този въпрос ще следва
да се преценява дали отказът за изплащане на застрахователно обезщетение е
правомерен и в съгласие с разпоредбата на чл.408 КЗ.
Съдът намира възражението на ответника за наличие на изключен риск за недоказано. Обстоятелствата, при които
застрахователят може да откаже плащане, са уредени в чл. 408 КЗ. От твърденията
в отговора на исковата молба следва, че ответникът се позовава на чл. 408, ал.
1, т. 3 КЗ - при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от
страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя,
било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до
възникване на застрахователното събитие.
По делото се
установи, че отнетият автомобил е бил с монтиран имобилайзер,
каквото е изискването на застрахователния договор и ОУ към него. Платена е
първата вноска от застрахователната премия, като ищецът е уведомил своевременно
компетентните органи за констатираната кражба и застрахователя за настъпилото застрахователно
събитие. В представените документи индивидуализацията на автомобила е точна,
поради което възражението на ответника в тази насока е неоснователно.
Съобразно
автономията на волята е възможно страните да уговарят клаузи, които при
определени условия да освобождават застрахователя от изплащане на
застрахователно обезщетение. Тези клаузи обаче не могат да излизат извън
рамките на кумулативно предвидените законови изисквания на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ – същите да са значителни с оглед интерес на застрахователя, както и
неизпълнението да се намира в причинно-следствена връзка с възникването на
застрахователното събитие.
Поради
сходния характер на разпоредбата на чл. 408 КЗ с чл. 211 КЗ /отм./, важима е практика създадена по прилагането на чл. 211, т. 2 КЗ /отм./. За да възникне правото на застрахователя да откаже плащане на
обезщетението, трябва да е налице причина връзка между неизпълнението на
задължението и настъпилото застрахователно събитие. Тази причинна връзка следва
да е налице и в случаите, когато неизпълненото задължение, произтича не от
закона, а от договора /общите условия към него/. Не може по договорен път
причинната връзка да бъде презумирана, като същата
следва да се докаже в процеса, от застрахователя - на основание чл. 154 ГПК /виж
решение № 49 от 29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г. на ВКС, I т. о., решение № 102/02.10.2012 г.
по т. д. № 615/2011 г. на ВКС, І т. о., решение № 207 от 13.01.2017 г. по т. д.
№ 3394/2015 г. на II т. о. и др./
В случая не
се установиха действия или бездействия от страна на ищеца, които да са в причинна връзка с настъпилото
застрахователно събитие и да биха могли да доведат до намаляване или отпадане
отговорността на застрахователя.
Оттук съдът
приема, че не се установиха неизпълнени задължения на ищеца, които да
въздействат пряко върху размера на риска, върху обхвата и размера на вредите и да
възпрепятстват доказването им, следователно не са се създали съществени пречки
за застрахователя да осъществява дейността си, поради което и възражението му
за наличие на предпоставки за отказ за плащане, е неоснователно.
Ето защо и
при съвкупната преценка на събраните доказателства, съдът намира за доказано,
че процесното събитие е настъпило при
обстоятелствата, посочени в исковата молба, като размерът на обезщетението е установен
от вещото лице по САТЕ.
При претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение, съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на събитието, като застрахователната сума не
може да надвишава действителната /при пълна обезвреда/
или възстановителната /при частична обезвреда/
стойност на имуществото. За действителна се смята стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за
възстановителна стойност се смята цената за възстановяване на имуществото от
същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка /виж
решение № 52/08.07.2010 г. по гр.д. № 652/2009 г., I т.о./. В случая, съгласно
кредитираното и неоспорено от страните заключение на САТЕ, средната
пазарна цена на автомобила към датата на събитието е 11 100 лв. /след приспадане на 5%/.
От сумата 11 100 лева следва да се приспадне дължимата
застрахователна премия в общ размер на 761.58 лв. /3х253.86 лева/.
Предвид установения размер на претърпените щети, съдът
намира, че застрахователят дължи на ищеца сумата 10 338.42 лева.. Предявеният частичен иск следва да
бъде уважен.
Сумата
следва да се присъди, ведно със законната лихва върху нея считано от датата на
подаване на исковата молба – 25.01.2019г. до окончателното изплащане.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното искане,
разноските извършени от ищеца следва да му бъдат заплатени от ответника срещу
когото е уважен иска и съобразно размера в който е уважен. Ищецът представя
списък на разноските по чл. 80 ГПК и претендира присъждане на следните суми: 413.54 лв. - държавна такса; 150 лв. – депозит вещо
лице и 1008 лв. с ДДС – платено в брой адвокатско възнаграждение. С оглед
крайния изход на делото, съдът намира, че в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в размер на сумата 1571.54 лв..
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ДЗИ – Общо
застраховане ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Д.М.М., ЕГН **********
с адрес: ***, сумата в
размер на 10 338.42лв. /десет хиляди
триста тридесет и осем лева и 42ст./, заявена като частична от общ размер 13 500 лв. /тринадесет хиляди и петстотин лева/,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат
от настъпилото на 23.08.2018г. застрахователно събитие /кражба/ с лек автомобил
БМВ 530 Д, с ДК № ****, ведно със законна лихва върху нея считано от датата на
подаване на исковата молба – 25.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата, на основание 405, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА ДЗИ – Общо
застраховане ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Д.М.М., ЕГН **********
с адрес: *** сумата 1571.54 лв. /хиляда петстотин седемдесет и един лева и 0.54 ст./, представляваща сторените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: