№ 375
гр. Варна, 11.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на единадесети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Митев
при участието на секретаря Родина Б. Петкова
и прокурора Ант. Хр. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Петър Митев Частно наказателно
дело № 20223100200302 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:15 часа се явиха:
Л.св. СТ. СТ. П. – води се от Затвора- Варна.
Л.св. П.- Не желая да ме защитава адвокат.
За Затвора–Варна, се явява инспектор Антон АНДОНОВ упълномощен от
Началника на Затвора комисар Йордан Йорданов.
ПРОКУРОРЪТ: Моля, да се даде ход на делото.
Инсп. АНДОНОВ: Да се даде ход на делото.
Л.св. П.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат като писмени доказателства депозираните становища
на Затворническата администрация, както и актуалната справка за изтърпяно наказание на
л.св. П.. Представям и справка на унифицираната система на Прокуратурата на Р.България,
от която е видно, че към днешна дата л.св. П. има неприключило дело.
Л.св. П.: Представям и моля да приемете като доказателства по делото две заповеди,
1
с които съм награден, сертификат за успешно преминал психо-социален тренинг,
сертификат за „Психо-социална рехабилитация личностово развитие и самопознаване“,
удостоверение за участие в програма за обществено въздействие „Решаване на конфликти“,
удостоверение на „Формиране на умения за активно поведение на трудовия пазар“ ,
сертификат за „Социална рехабилитация, личностово развитие и самопознаване на л.св. с
наркотична, алкохолна и хазартна зависимост“. Не възразявам да се приеме представената от
прокурора справка.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат представените от л.св. П. писмени доказателства.
Инсп. АНДОНОВ: Да се приемат писмените доказателства.
СЪДЪТ намира, че представените от Затворническата администрация писмени
доказателства, актуалната справка за изтърпяно наказание към дата 11.05.2022 г. на
осъденото лице, както и представените от прокурора и л.св. П. са относими и допустими,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото становища от
администрацията на Затвора-Варна, актуална справка за изтърпяно наказание към дата
11.05.2022 г., справка от Унифицираната система на Прокуратурата на Р.България, заповеди
№ 42/23.01.2018 г. и № 36/23.01.2018 г. на Н-ка на Затвора, сертификат за успешно
преминал психо-социален тренинг, сертификат за „Психо-социална рехабилитация
личностово развитие и самопознаване“, удостоверение за участие в програма за обществено
въздействие „Решаване на конфликти“, удостоверение на „Формиране на умения за активно
поведение на трудовия пазар“ , сертификат за „Социална рехабилитация, личностово
развитие и самопознаване на л.св. с наркотична, алкохолна и хазартна зависимост“.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа и правна страна, поради което ДАВА
ход
ПО СЪЩЕСТВО:
Инсп.АНДОНОВ: Считам молбата на л.св. П. за допустима, но не основателна.
Поддържам становището на Затвора-Варна, което е да не бъде уважавана молбата на л.св.
П.. Налице е само една от кумулативно предвидените предпоставки в чл. 70, ал.1 от НК, а
именно лишеният от свобода да е изтърпял фактически не по-малко от ½ от наложеното му
наказание лишаване от свобода. Но не е налице необходимия обем от доказателства,
визирани в чл. 439а от НПК. Не е налице и изискуемата промяна в неговото съзнание за
безапелационно привеждане към законовите норми, поправителното въздействие, като
2
следва наказанието, означава преди всичко да се приучи осъдения на уважение към
законите и спазване на поведение. Постигането на тази цел е невъзможно, ако самото
изпълнение на наказанието лишаване от свобода е съпроводено с извършени
закононарушения. Към настоящия момент не можем да твърдим, че наказанието е
постигнало своите цели, съгл. чл. 36 от НК и процеса на поправяне следва да продължи в
местата за лишаване от свобода.
Предвид изложеното, моля за Вашия съдебен акт, с който да не уважите молбата на
л.св. С.П. за УПО.
ПРОКУРОРЪТ: Аз също считам, че подадената молба от л.св. П. за УПО е
неоснователна. Считам в случая, че не е налице втората кумулативно изискуема
предпоставка за УПО, а именно осъденият да е дал достатъчно доказателства за своето
поправяне. Към момента считам, че С.П. не е дал достатъчно доказателства за своето
поправяне. Извода за това може да бъде направен въз основа материалите от
затворническото досие и становищата на затворническата администрация. От посочените
материали се установява, че макар, че П. в продължение на доста години е търпял наказание
лишаване от свобода е налице съвсем минимален спад на оценката на риск от рецидив, която
възлиза на 49 точки, което е средно ниво. Безспорно се установява, че докато е изтърпявал
наказанието си е награждаван многократно, но в същото време се установява че е бил и
наказван, а именно общо 10 пъти. Установява се, че и последното наказание, наложено на
л.св. П. е за нарушение, извършено в рамките на последната една година от изтърпяване на
наказанието. Считам, че при решаване на въпроса дали С.П. трябва да бъде УПО е от
значение и факта, че към момента спрямо него е налице неприключило наказателно
производство, в което на втора инстанция е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 116 и чл. 142 от НК. Предвид това в случай, че бъде УПО би се
стигнало до положение, при което лицето бива УПО, а в същото време предстои да започне
да изтърпява друга наказание лишаване от свобода.
С оглед казаното, моля да оставите молбата на С.П. без уважение.
Л.св.П.: Осъден съм по чл.116 от НК, за убийство, осъден съм на 20 години. От 12
години съм в затвора. Искам да бъда УПО, т.к. считам че е налице моето трайно поправяне.
Самите сертификати и множество документи, които представих доказват моето поведение.
Работя в момента. Всяка сутрин ставам в 4 часа, храня 200 човека. Изградил съм трудови
навици. Мога и навън да работя, както съм работил по-рано. Вярно, имам друга присъда,
издадена 2008 г., но аз там чакам в София да бъда оправдан.
СЪДЪТ като взе предвид становището на страните, изразени в днешното съдебно
заседание, писмените материали, приложени по делото, материалите приложени в личното
3
досие на о.л. С.П., както и представените днес от представителя на ВОП и лишения от
свобода писмени доказателства, намира молбата за допустима, но разгледана по същество
като неоснователна по следните съображения:
Действително неоспорим факт е, че л.св.С.П. е изтърпял към момента ½ от
определеното му общо наказание с присъда по НОХД № 324 и 458/2010 г. в размер на 20
години лишаване от свобода, или всичко 12 години, 9 месеца и 21 дни, от които фактически
10 години, 5 месеца и 16 дни, което покрива изискуемия от закона срок за изтърпяна част от
наложеното му наказание съгласно чл. 70, ал.1 т.1 от НК, но престоят му в затвора не е имал
своето поправително въздействие. По делото не са налице всички предпоставки по
отношение на наказанието да бъде постановено УПО от остатъка, защото не може да бъде
изведен краен и окончателен извод за настъпила положителна промяна у лишения от
свобода по време на изтърпяване на наказанието. Същият не е дал достатъчно доказателства
за своето поправяне. Липсват категорични такива, които да установят поправяне на л.св. П.
и това, че наказанието лишаване от свобода е постигнало предсрочно своята
превъзпитателна и възпираща цел. Макар и награждаван за различни позитивни прояви и
участие в редица програми, за които представя в днешното съдебно заседание доказателства,
изразяващи се в сертификати и заповеди, но е и многократно наказван. Становището на
затворническата администрация сочи, че към този момент не може да се достигне до извод,
че наказанието е постигнало своите цели, въпреки очертаните позитивни тенденции в
поведението и нагласите на лишения от свобода все още не са налице достатъчно
категорични доказателства за положително повлияване и добросъвестно отношение към
наложеното наказание. Оценката му за риск от вреди е 49 точки, но в резултат от
корекционната работа с него по плана на присъдата не са били постигнати сериозни
позитивни резултати, като са останали същите проблемни зони, които са били първоначално
диагностицирани. Очевидно в неговото съзнание и поведение не е настъпила положителна
промяна, която да сочи за поправянето му в такава степен, че да отпаднат другите
основания, които са основали първоначалното постановяване на наказанието.
В този смисъл целите на наказанието по смисъла на чл. 36 от НК не биха се
постигнали с предсрочно освобождаване към настоящия момент, като работата с лишаване
от свобода следва да продължи и през останалия срок от наказанието, който е в размер на 7
години, 2 месеца и 21 дни до изграждане на трайна и сигурна нагласа за законосъобразен
начин на живот. Ето защо молбата на л.св. Стон Стоянов П. е неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 440, ал.1 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на л.св. СТ. СТ. П. , ЕГН ********** за
4
УСЛОВНО ПРЕДСРОЧНО ОСВОБОЖДАВАНЕ от изтърпяване на останалата част от
наказанието, наложено му с Присъда № 24/01.03.2011 г. по НОХД № 324 и 458/2010 г. на
ОС-Варна.
Определението подлежи на обжалване в СЕДЕМ ДНЕВЕН срок за осъдения,
началника на затвора и на протест от прокурора по реда на Глава двадесет и втора от НПК
пред ВАпС.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14.30 часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
5