№ 38
гр. Бургас, 07.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Йорданка Г. Майска
Членове:РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
Димитър П. С.
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно частно
гражданско дело № 20212100502178 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на
Й. Е. М. с ЕГН-**********, заявена чрез пълномощника и съдебен адресат адв.
Евелина Фотева от АК-Бургас с посочен съд.адрес в гр.Бургас, ул.Македония № 61-63,
офис 1 срещу Определение № 3317/21.10.2021г. по гр.д. № 2520/2021г. по описа на РС-
Бургас, в частта, с която е оставено без уважение искането по чл.341, ал.2 ГПК за
включване в наследствената маса и на съсобствени между съделителите по
наследяване на 50 дружествени дяла, съставляващи 100% от капитала на в „НЕМ –
Консултинг“ ЕООД с ЕИК-*********.
Твърди се, че определението в обжалваната част е неправилно, т.к. съдът при
установена празнота в правото и по-конкретно липса на правна норма, уреждаща
съдебна делба на наследени дружествени дялове, съдът е следвало да извърши
правоприлагане по аналогия, което не е сторено. Посочва, че депозирането на частната
жалба е продиктувано от отказ на АВ да впише прекратяване на дружеството и
откриване на производство по ликвидация, с аргумент, че единият от наследниците е
заявил желание за продължаване дейността на „НЕМ – Консултинг“ ЕООД, а другият
не желае това. В отказа на ДЛР към АВ е отразено, че двамата наследници съвместно
трябва да упълномощят лице, което да заяви вписването, което от своя страна е
невъзможно поради непостигнато между наследниците съгласие. Счита се, че чрез
включване на наследените дружествени дялове в делбеното производство, би имало
възможност те да бъдат поставени в дял на единия от наследниците, като останалите
получат уравнение с други имоти. Допълва, че правият интерес от подаване на
настоящата жалба е продиктуван от липсата към момента на подаването й на
окончателен съдебен акт по жалбата против Отказа на АВ да впише прекратяване
дейността на „НЕМ – Консултинг“ ЕООД и съответно откриване на производство по
ликвидация, макар отказът да е бил отменен с решение по т.д. № 463/2021г. на БОС,
това решение е обжалвано от АВ и производството към момента е висящо.
С допълнително постъпила молба посочва, че жалбата на АВ против решение по
т.д. № 463/2021г. на БОС е оставена без разглеждане от АС-Бургас, като представя
незаверен препис от определението на въззивната инстанция, в което е посочено, че
подлежи на обжалване пред ВКС. Твърди, че решението по т.д. № 463/2021г. на БОС е
1
влязло в сила, но въпреки това не се изпълнява от АВ. Посочва, че активите на „НЕМ –
Консултинг“ ЕООД били заведени в баланса на дружеството на занижени стойности и
единствената възможност за справедливото им разпределение е да бъдат включени в
делбеното производство, където ще бъдат оценени по действителната им пазарна
стойност. Претендира разноски за заплатена държавна такса за въззивното
производство. Сторено е възражение за прекомерност на претендираното от
насрещната страна адв.възнаграждение.
Моли, обжалваното определение да бъде отменено като неправилно и на
осн.чл.341, ал.2 от ГПК да бъде допуснато включването в предмета на делбеното
производство на наследените от съделителите 50 дружествени дяла, съставляващи
100% от капитала на в „НЕМ – Консултинг“ ЕООД с ЕИК-*********.
В законния срок са постъпили два идентични писмени отговора от въззиваемата
ИЛ. ИВ. Т. лично и като действаща от името и като законен представител на
малолетния си син Н. Е. М., заявени чрез адв. Тони Тодоров от САК, с посочен
съдебен адрес в гр.София 1303, ул.Осогово № 50, ет.2, ап.4. Моли, обжалваното
определение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита за правилен
отказа на съда да включи в предмета на делбеното производство посочените
дружествени дялове, тъй като в съдебната делба подлежат на подялба движими и
недвижими вещи, докато дружествените дялове не са вещи или вземания по смисъла
на вещното право, поради което и съдебна делба на същите е недопустима. Посочва, че
всеки от наследниците е придобил ид.част от всеки от дружествените дялове, а
разделянето на дружествен дял е допустимо само със съгласието на съдружниците,
освен ако е уговорено друго, т.е. с доброволна делба, съобразно цитирана съдебна
практика, но по друг начин дружествените дялове са неделими.
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна
против обжалваем съдебен акт, поради което съдът я преценява за допустима.
За да се произнесе по основателността им, съдът съобрази следното от
фактическа страна:
Производството по гр.д. № 2520/2021г. на БРС е образувано по искова молба за
делба на съсобствени недвижими имоти, придобити по наследяване от Е. Н. М., поч.
На 12.05.2018г. от ИЛ. ИВ. Т., действаща от името и като законен представител на
малолетния си син Н. Е. М./преживяла съпруга и син/ против Й. Е. М./дъщеря от
предходен брак/.
В хода на производството са депозирани молби по чл.341, ал.2 ГПК за
включване в делбената маса и на други имоти. По този ред е депозирана и молба от
частния въззивник, която с обжалваното тук определение е оставена без уважение, като
е прието, че наследяването на дружествени дялове в дружество с ограничена
отговорност обуславя правото на наследника да получи равностойността на дяловете, в
случай, че не зави да бъде приет за съдружник или общото събрание не го приеме, като
в случая правоотношението не поражда вещни права, поради което искът за делба на
дружествени дялове е недопустим. Посочено е, че е допустима доброволна делба на
дружествени дялове, придобити чрез наследяване на починал съдружник, като
договорът за доброволна делба в този случай не представлява същинска делба на
вещно право.
При така описаната фактическа обстановка въззивният съд достигна до следните
правни изводи:
В конкретния случай се иска включване в делбеното производство и на
придобити по наследство на 50 дружествени дяла, съставляващи 100% от капитала на в
„НЕМ – Консултинг“ ЕООД с ЕИК-*********.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 157, ал. 1 ТЗ дружеството, в което капиталът се
притежава от едно физическо лице, се прекратява със смъртта му, ако не е предвидено
друго или наследниците не поискат да продължат дейността. В патримониума на
законните наследници на починалия едноличен собственик на капитала на
дружеството преминава дружественият дял, съгласно чл. 127 ТЗ, като имуществено
право.
Наследниците придобиват съответните идеални части от всеки от дружествените
дялове, като е допустимо разпределение на общо притежаваните дялове и прехвърляне
на притежаваните от наследниците идеални части от имуществените права по
наследените дялове. В този смисъл съдебната практика приема че е допустимо
сключване на договор за доброволна делба с предмет дружествения дял на
наследодателя или на друг договор /продажба, замяна и др./ за прехвърляне на
притежаваните идеални части от имуществените права по наследените дялове от
страна на наследниците, които няма да продължат дейността на дружеството, на
наследниците, които ще участват в дружеството. В т.см.Р № 20/12.07.2019г. по т.д. №
1055/18г. на I т.о ВКС/.
Съгласно мотивите на Решение № 161 от 11. 01. 2011 г. на ВКС по т. д. №
28/2010 г., I т. о. обаче договорът за доброволна делба на дружествени дялове,
придобити чрез наследяване на починал съдружник в дружество с ограничена
отговорност не е същински договор за делба на вещно право.
В същото време съдебната делба има за цел прекратяване на съсобственост
върху вещи и вещни права.
При това положение с обжалваното определение БРС правилно е оставил без
уважение молбата по чл.341, ал.2 ГПК за включване в делбеното производство и на
наследените 50 дружествени дяла, тъй като както се посочи по-горе в патримониума на
наследниците дружествените дялове са преминали като имуществени права, а не като
вещи и вещни права. В т.см и становището на опр. № 94/09.03.2011г. по ч.гр.д.
№24/2011г. І г.о. ВКС, което се споделя от и от настоящия състав, е недопустима
съдебна делба на дружествени дялове.
По тези съображения частната въззивна жалба се намери неоснователна, а
Определение № 3317/21.10.2021г. по гр.д. № 2520/2021г. по описа на РС-Бургас, в
обжалваната част за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото въззиваемата страна има право на разноски. Такива се
претендират в размер на по 720лв. от всеки от въззиваемите за адв.възнаграждение за
изготвените писмени отговори по настоящото производство. Представени са два
договора за правна защита и съдействие с възложение за изготвяне на писмени
отговори по постъпилата от насрещната страна частна жалба и платежно нареждане за
заплащането на сумата по 1400лв. за адв.възнаграждение. Двата договора за правни
услуги и съдействие се оспорват като нищожни, като сключени нарочно за целите на
настоящото производство и в противоречие със закона-чл.36, ал.2 от ЗА, за явна
злоупотреба с правото на разноски, наведени са твърдения са фиктивно плащане по
банков път, направено без основание и с цел създаване на привидност за извършени
разноски. Доколкото в производството по присъждане на разноски съдът е обвързан от
разпоредбите на чл.79 и чл.80 ГПК, при липса на противопоставяне от страна на
представлявания и доколкото е редовен от външна страна, не подлежи на изследване
въпросът за щожността сключен договор за правна защита и съдействие между
страната и упълномощения процесуален представител по делото, нито подлежат на
изследване твърдения за фиктивно плащане на адв.възнаграждение. Налични са по
делото също редовни от външна страна банкови документи, представени в оригинал за
3
извършено плащане от страна на въззиваемите по сметка на упълномощения адвокат с
посочено основание, съвпадащо словесно с настоящото производство и възложението
по договорите за правна помощ и съдействие, които следва да бъдат зачетени.
Алтернативно е сторено възражение за прекомерност на заплатеното
адв.възнаграждение от всеки от въззиваемите, което се приема за основателно, предвид
липсата на фактическа сложност, а досежно поставеният за разглеждане правен въпрос
е налична последователна и непротиворечива съдебна практика. На следващо место по
делото са представени два еднакви по съдържание отговора от всеки от въззиваемите,
както следва от ИЛ. ИВ. Т. лично и като действаща от името и като законен
представител на малолетния си син Н. Е. М.. Така съобразно разпоредбата на чл.9 от
НМРАВ за всеки от изготвените и подадени отговори по постъпилата въззивна частна
жалба следва да бъде определено възнаграждение в размер на от по 300лв..
Мотивиран от горното, Бургаския окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3317/21.10.2021г. по гр.д. № 2520/2021г. по
описа на РС-Бургас, в обжалваната част, с която е оставено без уважение искането по
чл.341, ал.2 ГПК за включване в наследствената маса и на съсобствени между
съделителите по наследяване на 50 дружествени дяла, съставляващи 100% от капитала
на в „НЕМ – Консултинг“ ЕООД с ЕИК-*********.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.5, вр.ал.3 от ГПК Й. Е. М. с ЕГН-********** да
заплати на ИЛ. ИВ. Т. с ЕГН-********** лично и като действаща от името и като
законен представител на малолетния си син Н. Е. М. с ЕГН-********** сумата от
общо в размер на 600лв, представляваща сторените в настоящото производство
съдебни разноски за адв.възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4