Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 27.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ТО, VІ-5 състав, в открито съдебно
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАНКА БЕНИНА
При секретаря Антоанета Стефанова, като разгледа докладваното от
съдията т. д. № 1203 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
В исковата молба се твърди, че на 01.03.2018г.
бил сключен предварителен договор между страните, по силата на който ответникът „С.“ООД се задължил да учреди в
полза на ищеца „Д.Б.Б.“ЕООД правото на строеж върху следния собствен на
дружеството недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор 68134.1600.633
по кадастралните карта и регистри на гр. София, одобрени със Заповед №
РД-18-844/07.12.2017г. на Изп. Директор на АГКК, с адрес на имота – гр. София,
ул. „Проф. Христо *********с площ от 784 кв.м., срещу което ответното дружество
се задължило да построи за своя сметка обект, представляващ жилищна сграда с обслужващи помещения, офиси, търговски
обекти и подземни гаражи/паркоместа, съгласно разрешение за строеж и одобрени
строителни книжа. С два допълнителни анекса към договора от 16.05.2018г. било
договорено, че подлежащата на изграждане сграда следва да бъде с минимум РЗП
1 803 кв.м., като дължимата от ищеца сума за доплащане е определена на
40 000 евро. С последващ анекс от 21.12.2018г. било постигнато съгласие
промяната предназначението на обекта от „за офиси и магазини“ на „за жилищна
сграда“ да бъде извършено от ищеца в хода на строителството.
Ищецът сочи, че в изпълнение на договора извършил
надлежните действия по подготовката за учредяване правото на строеж и в
резултат на което се снабдил с Разрешение за строеж № 66/08.11.2019г. за
сградата и одобрен инвестиционен проект – част архитектурна. Въпреки
отправените писмена и нотариална покана за изпълнение на поетото от ответника
задължение да учреди в полза на ищеца право на строеж върху имота, последният
не предприел необходимите действия за това.
В тази връзка и в изпълнение на задълженията си ищецът
възложил на „С.Т.“ЕООД изготвяне на цялостната необходима проектна документация
за изграждане на предвидената за строеж сграда, срещу което заплатил сумата от
131 040 лв. Освен това били извършени и разходи за наемане на строителни
фургони в размер на сумата от 3 240 лв. – наемна цена за два фургона и за
строителна ограда на имота за м. 01, м. 02, м. 03.2020 г.; 2 160 лв. –
наемна цена за два фургона за м. 04, м. 05 и м. 06.2020г.; 1 080 лв. –
наемна цена за строителна ограда на имота за м. 04., м. 05. и м. 06.2020г.
Ищецът сочи, че в изпълнение на договора направил разходи и за издаване на
разрешението за строеж за сградата в размер на 18 833 лв., както и за
съгласуване и одобряване на инвестиционния проект за сградата в размер на
1 325.32 лв., сума в размер на 60 лв. – за проект на ПБЗ, сума в размер на
100 лв. – за съгласие за допускане на устройствена процедура, 34 лв. – такси за
административно обслужване и 156 лв. – за становище.
В исковата молба се излагат твърдения, че в чл. 21,
ал. 1 от договора между страните било предвидено начисляването на неустойка при
забава в изпълнението в размер на по 75 евро на ден за срока на забавата. Било
договорено, че при неизпълнение от страна на възложителя, дължи се връщане на
всички получени по договора суми, разходите във връзка с изпълнението, както и
неустойка в размер на 50 000 евро.
С отправена до ответника нотариална покана ищецът уведомил
ответника за разваляне на договора при
отправено от него едностранно волеизявление поради неизпълнение, като с
оглед невъзможността за надлежното й връчване, заявява, че отправя такова с
връчване на исковата молба.
Ищецът сочи, че между страните бил сключен и договор
за паричен заем от 19.11.2018г., по силата на който предоставил в заем на
ответното дружеството сумата от 30 000 лв., която последното се задължило
да върне до 15.12.2018г. Сумата била преведена по банковата сметка на ответника
Претендира ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 93 882.90 лв. – заплатена в изпълнение на чл. 2 от
договора; сумата от 158 062.32 лв. – направени от ищеца разходи във връзка
с изпълнение задълженията му по договора; 50 000 евро – договорна неустойка;
30 000 лв. – в размер на предоставената в заем сума от ищеца. Претендира
ответникът да бъде осъден да заплати и законната лихва върху всяка от
главниците, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й
изплащане, както и мораторната лихва върху главницата от 30 000 лв. в
размер на сумата от 4 500 лв., начислена за периода от 19.11.2018г. до
датата на завеждане на исковата молба – 30.06.2020 г. Претендира разноски.
По делото не е
постъпил писмен отговор на исковата молба в установения за това срок.
Предявени са от „Д.Б.Б.“ЕООД против „С.“ООД при
условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 240 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД,
чл. 87, ал. 1 ЗЗД и чл. 55 ЗЗД.
Съдът, като разгледа материалите по делото и събраните доказателства,
намира от фактическа и правна страна следното:
В разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК
е предвидена възможността за постановяване на неприсъствено решение по искане
на ищеца при наличието на определени процесуални предпоставки, а именно –
ответникът да не е депозирал в срок отговор на исковата молба, да не се яви в
първото по делото открито заседание, като същевременно от негова страна да не е
направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
В настоящия случай, налице са
предвидените в цитираната по-горе процесуалноправна норма предпоставки,
доколкото видно от материалите по делото, ответникът не е взел становище по
допустимостта и основателността на предявените срещу него искове, като не е
депозирал отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото редовно
проведено открито съдебно заседание от 11.03.2021г. За последиците от това му
процесуално поведение ответникът е бил уведомен с връчване на съобщението с
указания по чл. 367 ГПК за подаване на отговор на исковата молба, като са
посочени неблагоприятните последици при пропускане възможността за това и
последващо процесуално бездействие в хода на производството, и което е в
приложение нормата на чл. 239, ал. 1 ГПК. Съдът, като разгледа събраните по
делото доказателства и обсъди изложените в исковата молба твърдения, намира, че
предявените искове се явяват вероятно основателни. Същевременно ищецът, чрез
процесуалния си представител, в проведеното по делото открито съдебно заседание
е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
С оглед гореизложеното, съдът
намира, че са налице предпоставките на чл. 238 ГПК и чл. 239 ГПК, поради което
следва да бъде постановено неприсъствено решение, без да бъдат излагани
допълнителни мотиви по същество /чл. 239, ал. 2 ГПК/.
По разноските: Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, на ищеца следва да бъдат
присъдени направените в производството разноски, които съобразно представените
доказателства в тази насока възлизат в общ размер на 26 307.50 лв. /в това
число 15 189.50 лв. – държавна такса и 11 118 лв. – адвокатско възнаграждение/.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „С.“ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление *** Б, да заплати на „Д.Б.Б.“ЕООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** пред стол 0 4, клуб Конте, на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, вр. с чл.
266, ал. 1 ЗЗД и чл. 240 ЗЗД, чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД, чл. 87, ал. 1 ЗЗД и чл. 55 ЗЗД, сумата от 93 882.90
лв. – получена на отпаднало основание поради разваляне на договора и
заплатена в изпълнение на чл. 2 от сключен между страните Предварителен договор
за учредяване право на строеж срещу задължение за изграждане на строителен
продукт от 01.03.2018г. ; сумата от 158 062.32
лв. – получена на отпаднало основание поради разваляне на договора и в
размер на направените от ищеца разходи във връзка с изпълнение задълженията му
по договора; 50 000 евро –
договорна неустойка; 30 000 лв.
– в размер на предоставената в заем сума от ищеца по сключен между страните
Договор за паричен заем от 19.11.2018г., както и начислената върху нея мораторната
лихва в размер на сумата от 4 500
лв. за периода от 19.11.2018г. до 30.06.2020 г., ведно със законната лихва
върху всяка от главниците, считано от 30.06.2020 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА „С.“ООД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление *** Б, да
заплати на „Д.Б.Б.“ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление *** пред стол 0 4, клуб Конте, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 26 307.50 лв. –
съдебни разноски за производството.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване. /чл. 239, ал. 4 ГПК/.
Препис от решението да се връчи на
страните.
СЪДИЯ: