О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………./16.10.2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав, в закрито
заседание, проведено на шестнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
15032 по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявени пасивно субективно кумулативно съединени
отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК от
Община Аксаково, БУЛСТАТ *********, срещу Б.Д.Б., ЕГН **********, и Ц.Д.Г., ЕГН
**********, за приемане на установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на поземлен имот № 885,
находящ се в местност „Коркулука”, селищно
образувание „Могилите”, землище с. Кичево, общ. Аксаково, обл.
Варна, с площ от 740 кв.м.
По твърдения в
исковата молба процесният имот е предоставен за
ползване на Ц.Д.Г. с удостоверение № 292/20.11.1991 г., издадено от
председателя на ИК на ОНС – Аксаково, като ограниченото вещно право е
прекратено по силата на § 4, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ и ползвателят не е упражнил
правото си да изкупи имота в законоустановените срокове.
Ищецът твърди, че той
е собственик на имота, като се позовава на издадения на основание чл. 2, ал. 1,
т. 7 ЗОС във вр. чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ акт за общинска
собственост № 6334/27.06.2016 г.
Сочи, че на
28.11.2018 г. ответникът Ц.Д.Г. се е снабдил с констативен нотариален акт за
собственост на същия имот, придобит по давност, като с последваща
разпоредителна сделка – дарение, Ц.Г. е прехвърлил правото на собственост в
полза на другия ответник по делото – Б.Д.Б.. Оспорва правата на ответниците, като поддържа, че в полза на бившия ползвател
не е изтекла придобивната давност, за което излага
подробни съображения.
Твърди също, че спорният
имот попада в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за който към момента на подаване на
исковата молба е налице висяща административна процедура по изработване на ПНИ.
Обосновава правния си
интерес с извънсъдебното оспорване на неговите права по отношение на имота,
извършено от Ц.Г. чрез снабдяването с констативния нотариален акт, а от неговия
правоприемник – чрез заявеното искане до Община Аксаково да бъде вписан като
собственик на имота.
Съдът, като взе предвид наведените в исковата молба твърдения и искането, с което
е сезиран, намира следното:
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от
Тълкувателно решение № 8/2012 г., ОСГТК на ВКС, правен
интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други
вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се
оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие
права, ако отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът
доказва фактите, от които произтича правният му интерес, и при липса на такъв
производството се прекратява.
Съдебната практика приема,
че при извършването на преценка за допустимостта на този
иск следва да се вземе предвид и доколко е обективно възможно да бъде придобито
и притежавано право на собственост върху процесната
вещ, тъй като липсата на такава възможност за всеки един от спорещите субекти
обуславя недопустимост на исковата защита. За да се приеме, че придобиването на
спорното право е възможно, следва да са налице не само изискуемите от закона
предпоставки за осъществяване на заявения придобивен
способ, но и да са спазени специалните изисквания за индивидуализация на вещта.
По
отношение на земеделски земи законодателят е установил специални правила в ЗСПЗЗ и
нормативните актове по неговото прилагане, които определят начина, по който към
релевантния момент следва да бъде извършена индивидуализацията на имотите, чиито
реални граници са били заличени при обобществяването,
като тази индивидуализация представлява предпоставка както за възстановяване
правото на собственост на лицата, от които имотите са или отнети, така и за
придобиване на такова право от трети лица, в това число и от общината.
След изменението на
ЗСПЗЗ през 1999 г. индивидуализацията на земеделските
земи в територии по §4 ПЗР ЗСПЗЗ се извършва с плана на новообразуваните имоти.
Едва след неговото влизане в сила и издаване на заповедите по § 4к, ал. 7 ПЗР
ЗСПЗЗ се обособяват самостоятелни обекти, годни за придобиване и притежание на
вещни права, и е възможно да се извърши преценка дали имотът подлежи на
възстановяване или по отношение на него намира приложение чл. 19 или чл. 25
ЗСПЗЗ.
Следователно преди
влизането в сила на въпросния план спорове между лица, претендиращи
самостоятелни вещни права на основание, което се е твърди, че се е осъществило
след 1997 г., респективно търсещи правна защита с цел бъдещо реализиране на
правна възможност за придобиване на такива права, не могат ефективно да бъдат
разрешени. А след като предявилото отрицателния установителен иск лице не би
могло да реализира такава правна възможност, като пречката за това е идентична
с пречките за установяване правата на ответника, то следва да се приеме, че не
е налице правен интерес от предявяването на такъв иск (в този смисъл - решение
№ 194/08.12.2017 г. по гр.д. № 1016/2017 г., I ГО на
ВКС, решение № 203/18.10.2016 г. по гр.д. № 1703/2016 г., I ГО на
ВКС и др.).
В настоящия случай
ищецът – Община Аксаково, се легитимира като собственик на процесния имот въз
основа на издадения на основание чл. чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС във вр. чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ акт за общинска собственост, като
оспорва правата на ответниците върху имота, единият
от които има качеството на ползвател по смисъла на §4 ПЗР ЗСПЗЗ, а другият е
негов правоприемник.
По твърдения в исковата молба, които се
потвърждават и от представената по делото скица № 1583-1099/04.09.2018 г. (л.
18), процесният недвижим имот попада в границите на
територия, определена за възстановяване по реда на §4 ПЗР ЗСПЗЗ, за което е налице висящо
административно производство по приемане и одобряване на план на
новообразуваните имоти.
При така установените обстоятелства и с оглед
на гореизложените съображения, съдът намира, че към момента на предявяване на
исковете е налице обективна невъзможност да бъде придобито и притежавано право
на собственост върху процесния имот, която обуславя недопустимост на исковата
защита на вещното право.
Предвид липсата на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на
иск, за която съдът следи служебно, производството по делото следва да бъде
прекратено на основание чл. 130 ГПК.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 15032/2018 г. по описа на Районен съд - Варна, 51-ви
състав, като недопустимо, на основание чл. 130 ГПК;
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Варна в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: