Р Е Ш Е Н И Е
№ 20
гр.Перник,
17.03.2020 год.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Пернишкият
окръжен съд, наказателна колегия, в публичното заседание на четвърти март през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
БИСЕР ПЕТРОВ
АНТОНИЯ АЛЕКСОВА
при секретаря ЗЛАТКА СТОЯНОВА и
в присъствието на прокурора от Окръжна прокуратура ……, като разгледа
докладваното от съдията Петров въз.НЧХД № 31/2020 год. по описа на съда, за да
се произнесе взе предвид следното:
С присъда
№ 5 от 14.01.2020 г. по НЧХД № 1379/2019 г. по описа на районен съд Перник е
ПРИЗНАТА подсъдимата И.В.П.- със снета самоличност и ЕГН,
за ВИНОВНА в това, че за
периода от 20.VІІ.2019г. /петък/ до 19.VІІІ.2019 г. /понеделник, включително/ в
гр.Перник в условията на продължавано престъпление, като родител /майка/ НЕ
изпълнила и осуетила /НЕ предала
малолетния в определените от съда дни- всяка ПЪРВА и ТРЕТА неделя от съответния
месец до 20,00 ч.- извела малолетния М.Е.Е.- ** г. извън страната и НЕ
уведомила Е.Е.Е. на когото са
предоставени родителските права за местонахождението на малолетния/ изпълнението на Съдебно решение- определение от *** на Пернишки районен
съд– гр.дело № 05711/2018 г., относно упражняване на предоставени родителски
права и лични контакти с дете /сина им М.Е.Е. ЕГН **********/, както следва:
За времето от 20.VІІ.2019 г. /петък/ ДО 16.VІІІ.2019
г. /петък/, като родител /майка/ НЕ изпълнила и осуетила /НЕ предала малолетния в определените от съда дни- всяка първа и трета
неделя от съответния месец до 20,00 ч. и извела малолетния М.Е.Е.- ** г. извън
страната/ изпълнението на съдебно решение- определение от *** /петък/ на
Пернишки районен съд– гр.дело № 05711/2018 г./, относно упражняване на
предоставени родителски права и лични контакти с дете /сина им М.Е.Е.- ЕГН **********/,
За времето от 18.VІІІ.2019 г. /неделя/ до 19.VІІІ.2019 г. /включително/, като родител /майка/
НЕ изпълнила и осуетила /НЕ предала
малолетния М.Е.Е.- **г. в определените от съда дни- всяка първа и трета неделя
от съответния месец до 20,00 ч. и НЕ уведомява Е.Е.Е. на когото са предоставени родителските права за местонахождението на
малолетния/ изпълнението на съдебно решение- определение от ***
на Пернишки районен съд– гр.дело № 05711/2018 г., относно упражняване на
предоставени родителски права и лични контакти с дете /сина им М.Е.Е.- ЕГН **********/–
престъпление по чл.182 ал.2 вр. чл.26
ал.1 от НК, но тъй като за това умишлено престъпление се предвижда
наказание ”Пробация” или “Глоба”, деецът е пълнолетен и НЕ е осъждан
за престъпление от общ характер, НЕ е освобождаван от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание, както и от престъплението не са
причинени имуществени вреди, районният съд, на основание чл.78А от НК, вр.
чл.27 ал.2 и ал.3 от ЗАНН, я ОСВОБОДИЛ от наказателна отговорност и й НАЛОЖИЛ
административно наказание “ГЛОБА” в размер на
1000 /хиляда/ лева, като на осн. чл.304 от НПК, я ОПРАВДАЛ, относно
факти и обстоятелства касаещи периода от *** ДО 20.VІІ.2019 г.
Районния
съд присъдил и съответни разноски.
Против
така постановената присъда, в срок, е постъпила въззивна жалба от подсъдимата.
В жалбата се сочи, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна и като такава
следва да се отмени. Алтернативно се счита, че е налице хипотезата на чл.9,
ал.2 НК.
Представителят
на частния тъжител е изразил становище, че
жалбата е неоснователна и предлага присъдата на първоинстанционния съд
да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна.
Пернишкият
окръжен съд, след като разгледа обжалваното решение с оглед доводите на страните
и служебно по реда на чл.313 и 314 от НПК
установи следното:
По
делото са събрани всички доказателства, необходими за всестранното му
изясняване. Въз основа на тях, след направен съвкупен и обстоен анализ, районен
съд е установил точно фактическата обстановка. Направените правни изводи са
правилни. Установено е по несъмнен начин, че подсъдимият е извършил престъплението,
за което е обвинен при следната фактическа обстановка:
Частният
тъжител Е.Е.Е. и подсъдимата И.В.П. /бивши съпрузи/ имат общо дете–
М.Е.Е. с ЕГН **********, родено в Република България, като същите от значителен
период от време живеят разделени. Непосредствено, преди инкриминираното деяние,
правата върху детето с Решение на съда- гр.Перник по гр. дело № 5711/2018 г. от
*** са били предоставени на майката- И.В.П., като местоживеенето на детето било определено при неговата
майка, а частния тъжител /бащата/ можел да посещава същото в изрично посочени
дни и часове.
С определение
по гр. дело № 05711/2018 г на ПРС от ***, съда е отменил постановените до тази
дата привременни мерки, като е определил нови такива с които родителските права
върху малолетния М.Е.Е. са предоставени за упражняване на неговия рожден баща-
частния тъжител Е.Е.Е.. Местоживеенето на малолетния е определено на адреса на
баща му и е определен режим на лични отношения, между детето и майка му /подсъдимата,
а именно- майката има право да взема М.Е. с преспиване от адреса на бащата от
08,00 часа на всяка първа и трета събота от месеца до 20,00 часа на съответния
неделен ден, както и 20 дни през лятната ваканция на детето, което време не
съвпада с платения годишен отпуск на бащата, като майката се задължава да върне
детето на адреса на същия.
Към
момента на постановяване на горното определение, подсъдимата и малолетния живели
в *** ***, като напуснали Р България през м.*** ***.
След
запознаване с последното определение и новите привременни мерки от страна на
адвоката на подсъдимата-адв.Д.П.Н., същата, по телефона, на 20.VІІ.2019 г. уведомила
подсъдима И.В.П., че са налице влезли в
сила нови привременни мерки относно сина й, и съгласно новия режим малолетния
М. Е.Е., следва да бъде предаден на баща му- частния тъжител, както и я
уведомява, относно режима на виждане за
в бъдеще.
Подсъдимата не изпълнила задълженията си
съобразно посоченото по- горе ново определение на съда, поради което частния
тъжител Е.Е.Е. завел дело пред Първоинстанционен съд Антверпен в *** по реда на
чл.28 от „Хагската конвенция“ от 25.Х.1980 г. относно Граждански аспекти на
международно отвличане на деца, който съд в заседание на 12.VІІІ.2019 г. в
присъствието на частния тъжител, подсъдимата и защитниците им, съгласно посочената
конвенция и чл.11 от Регламент /ЕО/ № 2201/2003 г. на Съвета от 27.ХІ.20013 г.
относно компетентността и признаването, и изпълнението на съдебни решения по
брачни дела и делата свързани с родителска отговорност, ПОСТАНОВИЛ НЕЗАБАВНО
връщане в България на М. Е.Е. с цел предаване на детето на бащата.
След
постановяване на горното решение на Първоинстанционен съд Антверпен в *** по
реда на чл.28 от „Хагската конвенция“ от 25.Х.1980 г. относно Граждански
аспекти на международно отвличане на деца, на 16.VІІІ.2019 г. /петък/ в 21,00 ч.
/четири дни след решението на Белгийския съд/ подсъдимата И.В.П. се върнала в България и предала
малолетния М.Е.Е. на баща му.
На
другия ден 17.VІІІ.2019 г. /събота/ в 08,00 ч. съобразно предписания режим на
свиждане с определение по гр. дело № 05711/2018 г на ПРС от 12.VІІ.2010г., малолетния
отново е върнат и предаден на майката- подсъдимата И.В.П. от частния тъжител Е.Е.Е. на когото малолетния детето е следвало да бъде върнато обратно в 20,00 часа на
18.VІІІ.2019 г. /неделя/, което отново не е направено от страна на
подсъдимата И.В.П. в противоречие с условията на определение по гр. дело
№ 05711/2018 г на ПРС от 12.VІІ.2010 г. за което същата е подробно запозната.
На 19.VІІІ.2019 г. /понеделник/ от страна на частния
тъжител е депозирана процесната тъжба рег. № 23412/ 19.VІІІ.2018 г. срещу
подсъдимата И.В.П. по повод на която е
образувано наказателното дело пред райния съд.
Междувременно по сигнал на подсъдимата, по
реда на закона за защита от домашно насилие, с
разпореждане на ПРС по гр. дело № 04786/2019 г. от 21.VІІІ.2019 г., са
наложени мерки за незабавна защита с/у частния тъжител и му е забранено да приближава подсъдимата и малолетния им син.
С определение на ПРС по гр. дело № 05711/2018 г.
от 24.ІХ.2019г. родителските права върху малолетния, отново са предоставени за
упражняване на частния тъжител Е.Е.Е..
С решение № 1687/24.Х.2019 г. на ПРС по гражданско
дело № 4786/2019 г. отново са наложени мерки за защита, срещу частния тъжител Е.Е.Е..
Горната
фактическа обстановка се установи от въззивния съд след самостоятелна преценка
на събраните по делото доказателства и тя е идентична с фактите приети и от
първия съд.
При
така изяснената фактическа обстановка, районен съд Перник е направил обосновани
и законосъобразни правни изводи.
Безспорно
се установява неизпълнение на задължението за предаване на малолетния М. Е. в процесния период.
Няма
никакво съмнение, че детето е изведено от страната от неговата майка и, че е
върнато обратно едва след осъдително решение на белгийският съд. Последното
обуславя и извода, че именно с него подсъдимата е била принудена да прибере М.Е.
в България и да го предаде на неговия баща, по силата на определените мерки за
предоставяне на родителски права, а не са били налице препятствията твърдени от
П. за невъзможност да организира връщането в кратък период от време. В този
смисъл районният съд е изложил подробни мотиви, които настоящият състав
възприема изцяло и не се налага тяхното преповтаряне.
Квалификацията
на извършеното от подсъдимата престъпление е точна. Налице са императивните
предпоставки на чл.78а НК, поради което правилно същата е освободена от
наказателна отговорност и й е наложено адм. наказание.
Верни и
в точно приложение на материалния закон са изводите на първия съд относно
приложение разпоредбата на чл.182, ал.3 НК.
При
тези изводи, Пернишкият окръжен съд не намира основания за отменяване или
изменяване на обжалваната присъда, в частта й, с която подсъдимата е призната
за виновна по предявеното й обвинение. Не е налице хипотезата на чл.9, ал.2 НК.
Деянието на П. не е малозначително, напротив. Не е налице нито липса, нито
незначителност на вредните последици, нито пък наличието на смекчаващи отговорността
обстоятелства го правят в по- ниска степен обществено опасно в сравнение с
друго обикновени случаи на престъпление от същия вид. При осъществяването му
подсъдимата е действувала с упорита последователност и явно, трайно намерение
да не изпълни определените със съдебен акт привременни мерки относно
определените родителски права и режим на свиждане. При първото деяние е била
необходима намеса на чужд съд, за да върне детето в България, а във вторият
случай, заявеното от нея наличие на домашно насилие е било отречено с крайният
акт на районен съд Перник, по съществото на делото.
В
горната насока, изцяло в съответствие с материалния закон районен съд Перник е
развил подробни доводи за наличието на пряк умисъл. Поради процесуална икономия
не се налага тяхното преповтаряне, като следва да се отбележи, че настоящият
състав приема тези доводи изцяло като свои.
При
определяне на наказанието, районен съд Перник е отчел всички обстоятелства,
имащи значение за постигане целите на индивидуалната и генералната превенция.
Наложеното
наказание е в неговият минимум и според въззивната инстанция не се явява
несправедливо.
Изложените
съображения налагат извода, че обжалваната присъда е обоснована,
законосъобразна, постановена при спазване на процесуалните правила и наложеното
наказание е справедливо, поради което липсват основания за нейното изменяване
или отменяване.
Като
взе предвид изложеното, Пернишкият окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 5 от 14.01.2020 г. по
НЧХД № 1379/2019 г. по описа на районен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.