Решение по адм. дело №141/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

 

Същото е образувано по жалба на „Бей Хаус“ ООД, ЕИК *********, [населено място], представлявано от управителя В. К., чрез Еднолично адвокатско дружество „И. и партньори“, [населено място], против Наредба на Общински съвет – Велико Търново за реда за спиране, престой и паркиране на ППС на територията на [населено място] /Наредбата/, с която жалба се иска прогласяване на нищожността на тази наредба в нейната цялост или алтернативно само на чл. 9, ал. 2 – 5 от същата. С допълнение към жалбата от оспорващото дружество се заявява и искане за отмяна поради незаконосъобразност. По същество се поддържат съображения за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в това число: проектът на Наредбата не е публикуван на интернет страницата на Община – Велико Търново, мотивите към него не съдържат задължителните реквизити по чл. 28, ал. 2 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, липсва кворум и протокол от заседанието при вземане на решението за приемане на Наредбата. Отделно се твърди, че обществените отношение относно ползването на абонамент за паркиране срещу заплащане на ежемесечна или ежегодна такса, регламентирани в Наредбата, не представляват управление на пътищата, тъй като не съответстват на дейностите по чл. 19, ал. 2 от Закона за пътищата. Поддържа се, че чл. 9, ал. 4 от Наредбата противоречи на чл. 99, ал. 1 от ЗДвП, доколкото предвижда извършването на промени в зоните за платено паркиране да се извършва със заповед на кмета, а не по решение на общинския съвет. Не е указана компетентността на органа по чл. 9, ал. 3 от Наредбата, който изготвя проект за изваждане на паркоместа. Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата не съответства на чл. 31, ал. 2 от АПК. Счита, че, като не са предвидени правила за кандидатстване за абонаментно паркиране, са осуетени съдебният контрол и правата на гражданите, и се стига до избирателно предоставяне на паркоместа. Оспорва легитимността и статута на Постоянна комисия по безопасност и организация на движението на територията на Община – Велико Търново. Развива съображения относно контролните функции на кмета, уредени в чл. 28 от Наредбата, подчертавайки, че те не включват процедура по разрешаване на абонаментно паркиране и реално липсва законова делегация, която да дава компетентност на съответен орган да разрешава или обособява подобни паркоместа. Позовавайки се на ЕКПЧ и на ХОПЕС, жалбоподателят счита, че следва да се намери ефективно правно средство за защита на този интерес, като подчертава, че и понастоящем, за разлика от редица други градове в страната, правила за платен абонамент за паркиране в [населено място] не са публикувани, а е уредено само почасово платено паркиране. Цитира паркоместа, предоставени за денонощно ползване към 01.01.2023 г. на хотели и банки, извън зоните за платено паркиране. Твърди нарушение на принципите по чл. 12 и чл. 13 от АПК.

В съдебно заседание адв. И. поддържа оспорването и претендира присъждане на разноски, за което представя списък.

Ответникът по жалбата – Общинският съвет – Велико Търново, чрез процесуалния си представител юк Н., оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Участващият по делото прокурор от ВТОП взема становище за неоснователност на оспорването и предлага жалбата да бъде отхвърлена.

 

Съдът като съобрази събраните доказателства, доводите на страните и след проверка на обжалвания акт, приема за установено следното:

На 16.03.2012 г. в Общински съвет – Велико Търново е постъпило Предложение вх. № 568 от кмета на Община – Велико Търново, с което последният е предложил да бъде взето решение на основание чл. 21, ал. 2 т ЗМСМА, чл. 8 от ЗНА, вр. чл. 99 от ЗДвП за приемане на Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства в обхвата на урбанизираната територия на Община – Велико Търново. Предложението е мотивирано с измененията в ЗДвП от 2011 г. и цели уреждане на изискванията, ограниченията, забраните, санкциите и упражняването на ефективен контрол, свързани с посочените въпроси.

С вх. № 567/16.03.2012 г. в Общински съвет – Велико Търново е депозирано и предложение от общински съветник за изменение на Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на Община – Велико Търново, приета на 18.03.2010 г. с Решение №836 на Великотърновски общински съвет.

Предложението на кмета на общината, ведно с придружаващия го доклад, е публикувано на интернет страницата на Община – Велико Търново на 16.02.2012 г., видно от приложената разпечатка. Няма данни да са постъпили предложения и становища от заинтересованите лица по него.

И двете предложения са разгледани от постоянните комисии към Общински съвет – Велико Търново на 21.03.2012 г., за което е съставен Протокол №10. От този протокол и от Протокол №17/10.04.2011 г. на Общински съвет – Велико Търново става ясно, че някои от заседанията са проведени съвместно с ПК „Нормативно-правна уредба и обществен ред“ и ПК „Устройство на територията, транспорт и паркиране“, включително в присъствието на началника на КАТ, управителят на „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД, директорът на Дирекция ТСУ и юристи от Община – Велико Търново.

На 10.04.2012 г. е проведено заседание на Общинския съвет – Велико Търново, за което е съставен Протокол №17. Двете предложения – вх. №567/16.03.2012 и вх. №568/16.03.2012 г. са обединени в т. 1 от дневния ред „Приемане на Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на Община – Велико Търново“. След проведено обсъждане и състояли се разисквания проектът на Наредбата е подложен на гласуване. На основание чл. 75, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Великотърновски общински съвет, на неговите комисии и за взаимодействието му с общинската администрация, приет с Решение №6/17.11.2011 г. /Правилника/ двете гласувания са проведени в едно заседание, което процедурно решение е прието с мнозинство 17 „за“, 9 „против“ и 2 „въздържали се“. Така, Наредбата е приета на първо четене с 20 „за“, 11 „против“ и 1 „въздържал се“, за което е съставено Решение №174 по Протокол №17/10.04.2012 г. С Решение №175 по Протокол №17/10.04.2012 г. текстът на цялата Наредба е приет на второ четене, за което са общинските съветници са гласували: 19 „за“, 8 „против“ и 1 „въздържал се“.

В същото заседание, по т. 2 от дневния ред от Общински съвет – Велико Търново е разгледано Приложение №2 към Наредбата „Инвестиционни проекти/схеми, част „Организация на движението“, внесено с вх. №625/04.04.2012 г., обсъдено от ПК „Устройство на територията, транспорт и паркиране“. Същото касае работното време на зоните за кратковременен престой и е гласувано с 18 „за“, 6 „против“ и 6 „въздържали се“ с Решение №176, както следва: 1. Приема работно време от 09:00 до 17:00 ч. целогодишно на зоните за платено паркиране без събота, неделя и официалните празници, и 22 март и 2. П. П. №2 към чл. 9, ал. 3 от Наредбата, без [улица]15 и до Стамболовия мост – 57 паркоместа.

Текстът на нормативния административен акт е удостоверен с подписа на председателя на Общинския съвет и е разгласен чрез публикуването му на интернет страницата на Общински съвет – Велико Търново.

Последвали са неколкократни изменения в годините. Кметът на общината е направил Предложение вх. №2959/23.10.2014 г. за изменение на Наредбата на основание изменения в ЗДвП, ДВ, бр. 53 от 2014 г. и Предложение на ВТРП вх. №1102-92/23.06.2014 г. Предложението, ведно с мотивиран доклад, са публикувани на интернет страницата на Общински съвет – Велико Търново, което се установява от приложените по делото разпечатки. Предложеното решение е обсъдено и одобрено от постоянната комисия „Нормативно-правна уредба и обществен ред“, за което е съставен Протокол №44 от заседание на 10.11.2014 г. Общинският съвет е разгледал предложението под т. 7 от дневния ред на свое заседание, състояло се на 20.11.2014 г., което е отразено в Протокол №74/20.11.2014 г. След изслушване на доклад на водещата постоянна комисия и направени обсъждания са проведени две поименни гласувания, първото от които е прието с Решение №1321 с 26 „за“, без „против“ и „въздържали се“, а второто – с единодушно Решение №1322 с 27 „за“. Така са отменени разпоредбите на чл. 25, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, както и чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата и са създадени но ви ал. 1, ал. 2 и ал. 3 към чл. 26 от Наредбата. Измененията са публикувани в сайта на Общински съвет – Велико Търново.

Предложение вх. №1505/04.07.2017 г. на кмета на Община – Велико Търново за изменение на чл. 33 от Наредбата, ведно с доклад, са публикувани на интернет страницата на Общински съвет – Велико Търново. Видно от приложена справка, подписана от трима общински служители не са постъпили предложения и становища. Предложението е разгледано и одобрено на заседание от 17.07.2017 г. на ПК „Нормативно-правна уредба и обществен ред“, за което е съставен Протокол №19, както и на заседание от 19.07.2017 г. на ПК „Устройство на територията, транспорт и паркиране“, за което е съставен Протокол №22. Общинският съвет е разгледал предложението под т. 8 от дневния ред на свое заседание, състояло се на 27.07.2017 г., което е отразено в Протокол №30/27.07.2017 г. След изслушване на доклад на водещата постоянна комисия и направени обсъждания са проведени две поименни гласувания, първото от които е прието единодушно с Решение №751 с 31 „за“, а второто – с единодушно Решение №752 с 28 „за“. Така в чл. 33, ал. 1 от Наредбата е отпаднало „паркиране“ и е отменена ал. 2 на същата разпоредба. Измененията са публикувани в сайта на Общински съвет – Велико Търново.

Предложение вх. №09-00-320/20.04.2021 г. на кмета на Община – Велико Търново касае създаване на нов чл. 14а в Раздел ІІІ на Наредбата, както и на допълнителна разпоредба т. 1 „Електрически автомобил“ и Приложение №1. Същото, ведно с доклад, са публикувани на интернет страницата на Общински съвет – Велико Търново. Видно от приложени съобщение и справка вх. №1359-1/11.06.2021 г. не са постъпили предложения и становища. Предложението е разгледано и одобрено след нанесена редакция на заседание от 17.06.2021 г. на водещата ПК „Нормативно-правна уредба и обществен ред“, за което е съставен Протокол №23. Същото е разгледано и гласувано и от всички останали постоянни комисии, видно от приложените протоколи. Общинският съвет е разгледал предложението под т. 5 от дневния ред на свое заседание, състояло се на 24.06.2021 г., което е отразено в Протокол №27/24.06.2021 г. След изслушване на доклад на водещата постоянна комисия и направени обсъждания е проведено поименно гласуване, което е прието единодушно с Решение №621 с 32 „за. Измененията са публикувани в сайта на Общински съвет – Велико Търново.

Аналогично, Предложение вх. №2149/12.05.2022 г. на кмета на Община – Велико Търново касае изменение на чл. 14, ал. 2, ал. 3 в Раздел ІІІ на Наредбата, създаване на нови ал. 5 и ал. 6 към същата разпоредба, както и създаване на нова т. 6 в чл. 25, ал. 1 от Наредбата. Предложението, ведно с доклад, са публикувани на интернет страницата на Общински съвет – Велико Търново. Видно от приложени съобщение и справка вх. №2149-1/19.05.2022 г. не са постъпили предложения и становища. Предложението е разгледано и одобрено на заседание от 19.05.2022 г. на водещата ПК „Нормативно-правна уредба и обществен ред“, за което е съставен Протокол №37. Същото е разгледано и гласувано и от всички останали постоянни комисии, видно от приложените протоколи. Общинският съвет е разгледал предложението под т. 21 от дневния ред на свое заседание, състояло се на 26.05.2022 г., което е отразено в Протокол №41. Предложението е прието единодушно с 25 „за“ с Решение №977. Измененията са публикувани в сайта на Общински съвет – Велико Търново.

Общински съветник е направил мотивирано Предложение вх. №2851/16.03.2023 г. за изменение на чл. 14а в Раздел ІІІ на Наредбата. Предложението и мотивите към него са публикувани на интернет страницата на Общински съвет – Велико Търново. Видно от приложени съобщение и справка вх. №2851-1/18.04.2023 г. не са постъпили предложения. От кмета на общината е взето Становище вх. №2908/07.04.2023 г. Същевременно е направено и Предложение вх. №2912/12.04.2023 г. на кмета на общината, което касае чл. 13, т. 5, чл. 14, ал. 1, ал. 2, ал. 3, ал. 5 и ал. 6 от Наредбата. Предложението и докладът към него са публикувани на сайта на Общински съвет – Велико Търново, като съгласно приложената справка не са постъпили предложение. Входирано е поисканото от АСП Становище №12-20-33#1/02.03.2023 г. Двете предложения са разгледани и одобрени на заседание от 20.04.2023 г. на водещата ПК „Нормативно-правна уредба и обществен ред“, за което е съставен Протокол № 51, както и от всички останали постоянни комисии, видно от приложените протоколи. Общинският съвет е обединил двете предложения и ги е разгледал под т. 9 от дневния ред на свое заседание, състояло се на 27.04.2023 г., което е отразено в Протокол №53. След обсъждане и поименно гласуване единодушно с 27 „за“ е прието Решение №1308 за предложените изменения, които са публикувани в сайта на Общински съвет – Велико Търново.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:

Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е подзаконов нормативен акт – Наредба на Общински съвет – Велико Търново за реда за спиране, престой и паркиране на ППС на територията на [населено място] и в частност чл. 9, ал. 2 – 5 от същата. Оспорването е допустимо на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от АПК. Разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от АПК изрично предвижда безсрочност на оспорването на подзаконовите нормативни актове, т. е. без ограничение във времето. Оспорването е инициирано от субект с активна процесуална легитимация, до компетентния да се произнесе съд. По аргумент от чл. 187, ал. 2 от АПК не се установи хипотезата на повторно оспорване на подзаконов нормативен акт на същото основание.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

По арг. от чл. 168 от АПК съдът дължи пълна служебна проверка на законосъобразността на оспорения акт, а не се ограничава единствено до възраженията на оспорващия.

Съгласно чл. 76, ал. 3 от АПК, чл. 8 от ЗНА и чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА общинските съвети имат нормотворческа компетентност, ограничена по териториален и предметен обхват. Общинските съвети приемат нормативни актове – правилници и наредби, с които уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение. В случая предмет на регламентация с оспорената Наредба е режимът относно спирането, престоя и паркирането на пътни превозни средства на територията на [населено място], като конкретно чл. 9 от Наредбата регламентира зоните за платено паркиране в определени часове на денонощието. Правомощието на общинския съвет в посочената област произтича от разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 23 от ЗМСМА, вр. чл. 99 от ЗДвП. Изложеното сочи на извод за наличие на материална и териториална компетентност на Общински съвет – Велико Търново за издаване, респективно изменение и допълване на оспорения нормативен административен акт. По смисъла на чл. 192а от АПК органът на местно самоуправление е овластен с компетентност за уреждане на обществени отношения от вида на процесните чрез регулирането им с подзаконов нормативен акт по чл. 7, ал. 2 от ЗНА.

Според разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗНА в относимата редакция, вр. чл. 80 от АПК преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган, съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, респективно с доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становище по проекта. Следващото процесуално правило, предвидено с разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗНА при издаването на нормативни актове, изисква проектът да бъде придружен с мотиви, съдържащи причините, които налагат приемането на акта; целите, които се поставят; финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; анализ за съответствие с правото на ЕС. Тези изискания са съобразени, като, чрез публикуването в интернет сайта на общината, е осигурен дори едномесечен срок за вземане на позиция от заинтересованите страни по предложените проекти, а мотивите на вносителите са изложени в съпровождащите доклади, които отговарят на критериите за реквизити и съдържание, доколкото ясно и недвусмислено е обоснована необходимостта от приемане на подзаконовия нормативен акт и измененията му. Както първоначалният текст на Наредбата, така и последвалите нейни изменения и допълнения са приети с решения на общинския съвет в съответствие с изискванията за [жк], предвидени в чл. 27 от ЗМСМА, след проведени обсъждания на състоялите се заседания, за които са съставени надлежни и подробни протоколи. Наредбата е издадена при спазване на регламентираните в ЗНА разпоредби относно подготовката и приемането на нормативни административни актове.

Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по приемането на Наредбата, които да представляват самостоятелно основание за нейната частична или пълна отмяна. Съдът не констатира и пороци в последващите процедури по изменение и допълнение на Наредбата, следователно възраженията за процесуална незаконосъобразност, поддържани от жалбоподателя са неоснователни. На още по-голямо основание неоснователни са съображенията за нищожност.

Като форма, структура и обозначение на съдържанието Наредбата отговоря на чл. 75, ал. 3 и ал. 4 от АПК, както и на действалите в момента на приемането й изисквания на ЗНА и Указа за неговото прилагане. В решението, с което е приета, като и в последващите решения, с които се изменя тя, е посочен видът на акта, органът, който го е приел, и е отразен главният му предмет, както и е посочено правното основание за приемане. Текстът е надлежно удостоверен и е публикуван на интернет страницата на общинския свет. Тоест, от формална страна е спазена изискуемата процедура по чл. 78, ал. 3 от АПК, вр. чл. 37, ал. 3 от ЗНА.

По изложените съображения съдът приема, че Наредбата, включително нейните изменения, е валиден акт, съставен и приет при спазване на приложимите правила за формална и процесуална законосъобразност. Не се подкрепят от гледище на закона и на доказателствата по делото и възраженията за материална незаконосъобразност, съответно доводите за противоречие с норми от по-висок ранг.

Жалбоподателят оспорва подзаконовия нормативен акт в цялост или частично, но по същество ангажира съображения не срещу позитивното правно съдържание, което той има, а срещу липсващо такова, което дружеството счита, че следва да има. Подобно оспорване на акт или несъществуващ текст от него е недопустимо, но служебното начало предвид сезирането за нищожност или процесуална незаконосъобразност на чл. 9 от Наредбата задължава съда да извърши пълен съдебен контрол за законосъобразност, като съобразно чл. 192а от АПК преценката за това е към момента на постановяване на съдебното решение.

Заявени са доводи, че текстът на чл. 9 от Наредбата е нищожен, тъй като противоречи на нормативен акт от по-висок ранг – чл. 99 от ЗДвП, при условията на алтернативност се твърди, че същият е незаконосъобразен поради противоречие с материалноправни разпоредби.

Оспорената разпоредба на чл. 9 от Наредбата има следното съдържание: чл. 9 (1) На територията на общината се определят райони, улици или части от улична регулация за зони за платено паркиране в определени часове на денонощието. Таксуването не може да бъде за по-малко от 30 минути. (2) Зоните за платено паркиране и таксите за паркиране се определят с Решение на Великотърновски общински съвет по предложение на Кмета на общината. (3) Предложението на Кмета на общината съдържа: 1. Инвестиционен проект/схема, част „Организация на движението” на територията, която влиза в обхвата на зоната по чл. 12 ал. 1, придружен с пълно текстово описание на конкретната зона /посредством административни наименования на улици, площади и др. характеристики/. 2. Дневния и часовия режим на работа на конкретната зона. (4) Промени в обхвата на утвърдените зони за платено паркиране се извършват по реда на настоящия член от тази наредба. (5) Промяна в други параметри на зоните за платено паркиране, вън от посоченото в ал.4, се извършват със Заповед на Кмета на общината.

Според чл. 99, ал. 1 от ЗДвП (Изм. - ДВ, бр. 10 от 2011 г.) в населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя, може да определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието. Нормата на чл. 8, ал. 3 от ЗП, определя, че общинските пътища са общинска собственост, като общинските пътища се управляват от кметовете на общините по аргумент от чл. 19, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Съгласно чл. 19, ал. 2, т. 5 от ЗП управлението на пътищата включва осигуряване на общественото ползване на пътищата чрез регулиране и контрол на автомобилното движение, даване на разрешения и въвеждане на забрани за ползване на пътищата. В §1, т. 7 ДР на ЗП е дадена легална дефиниция на понятието „обществено ползване“, съгласно която това е обичайното използване на пътищата за превоз на пътници и товари с общоприетите пътни превозни средства или за придвижване на пешеходци.

Нормата на чл. 99, ал. 2 от ЗДвП определя, че местата за паркиране по ал. 1 се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране, а съгласно ал. 3 на същата разпоредба (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2015 г., бр. 13 от 2016 г., в сила от 15.04.2016 г., бр. 86 от 2018 г., в сила от 1.03.2019 г.) – общинският съвет определя цената за паркиране на местата по ал. 1, както и условията и реда за плащането й от водачите на специализираното звено на общината или на юридическото лице по чл. 14, ал. 1, т. 5 от Закона за обществените поръчки, на което е предоставено управлението на тези места, включително приема годишния инвестиционен план.

Налице е законова делегация за компетентност за регулиране на обществени отношения, свързани с прилагане на отделни разпоредби на ЗДвП, поради което наведените в жалбата доводи са неоснователни. Съгласно чл. 21, т. 8 от ЗМСМА общинският съвет е органът, който законът е оправомощил да приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество. Чл. 8, ал. 1 от Закона за общинската собственост също установява, че управлението на имоти общинска собственост става под общото ръководство и контрол на общинския съвет. Съгласно чл. 8, ал. 2 от този закон правомощията на кмета на общината по управлението на общинската собственост се определят от общинския съвет, като нормата определя изрично и вида на акта. Това е така, за да бъде гарантирано в най-голяма степен спазването на такива основни за правовата държава принципи като законност, правна сигурност и защита на правните очаквания в интерес на обществото. Чл. 23 от ЗП разписва, че правомощията на кмета по управление на пътищата се определя с наредба на общинския съвет. В този контекст на правомощията на общинския съвет и на кмета, определеното в разпоредбата на чл. 99, ал. 1 от ЗДвП правомощие на собственика на пътя или на администрацията, управляваща пътя, да управляват пътищата води до извод, че кметът на общината има правомощия по управлението на общинската собственост във връзка със спирането, паркирането и престоя на пътните превозни средства на територията на общината, като тези негови правомощия трябва да бъдат уредени в нормативен административен акт, издаден от общинския съвет. Така, Решение № 9045/24.07.2015 г., постановено по административно дело № 11689/2014 г. по описа на ВАС.

Наредбата е съобразена с приложимото материално право, в нея са регулирани обществени отношения от местно значение относно условията и реда за платено и безплатно почасово паркиране на моторни превозни средства на територията на [населено място], поради което е спазена и предвидената в закона цел. К. Н. е прието Приложение №2 „Инвестиционни проекти/схеми, част „Организация на движението“, придружен с пълно текстово описание на конкретната зона (посредством административни наименования на улици, площади и др. характеристики), с което са одобрени съответните схеми за конкретното разположение на местата за паркиране, поради което не е налице незаконосъобразност на същата в това отношение. Същите се явяват последица от приемането на Наредбата, респективно на нейното изменение, и имат значение при нейното прилагане, като дори не са необходима предпоставка за осъществяване на административната процедура по нейното приемане.

Действително в Наредбата липсва уреден режим за платено паркиране на ППС, както е определен от жалбоподателя „Служебен абонамент“. Това обаче не влече след себе си нито нищожност, нито незаконосъобразност в цялост или по отношение на чл. 9 от Наредбата. Няма правна уредба, която да създава изискване за осигуряване право на паркиране, нито такова право е създадено с нормативен акт. В случая собственикът на публичната общинска собственост е упражнил правото си да управлява и организира ползването на собствеността си (улиците, булевардите и площите, където са въведени зоните) по начин, който е намерил за добре. Това е въпрос на целесъобразност с оглед обществения интерес и обективните дадености на градския екстериор и не подлежи на контрол поради разрез с персоналния интерес на оспорващия. Такива аргументи се черпят и от Писмо №53-2265-1#3/19.07.2024 г. на кмета на Община Велико Търново, адресирано до дружеството по повод негова молба. Там е посочено, че преференциално ползване на паркоместа в района е нецелесъобразно поради големия обем на пътния трафик, липсата на нужния брой паркоместа за поемането му и близостта на функциониращ платен общински паркинг в близост – на [улица]. В този смисъл Решение № 9045/24.07.2015 г., постановено по административно дело № 11689/2014 г. по описа на ВАС, Решение № 12303/16.09.2019 г., постановено по административно дело № 608/2018 г. по описа на ВАС.

Наличието в града на паркоместа за платено паркиране, както и регулирането на този въпрос в други населени места, не променя горните изводи и не води до нищожност или незаконосъобразност на оспорения акт, тъй като платеното паркиране в обособени за това зони е въпрос на оперативна самостоятелност. По аргумент от чл. 169 от АПК, вр. §1, т. 3 от ДР на АПК, вр. чл. 196 от АПК извън обхвата на съдебната проверка е целесъобразността на оспорените актове. Съдебният контрол се ограничава до преценката за законосъобразност. Освен това предмет на настоящия спор е именно законосъобразността на процесната Наредба, а не на актовете, с които са предоставени други възможности за абонаментно паркиране или подзаконовите нормативни актове по чл. 99 от ЗДвП, касаещи други населени места. В този смисъл, неоснователни са възраженията, че произволно се толерират определени граждани за сметка на други. Правото на водач на моторно превозно средство винаги да може да паркира ППС когато, където и за колкото време поиска не е гарантирано по никакъв начин от законодателя, като това става по правила и на места, посочени в ЗДвП или в общински наредби, и с решения на общинския съвет. Така, Решение №7039 от 25.06.2025 г. на ВАС по адм. д. №2108/2025 г., VII о.

По изложените съображения, съдът намира, че нито чл. 9 от Наредбата, нито същата в цялост, страдат от пороци, водещи до нищожност или унищожаемост. Наредбата представлява валиден и законосъобразен подзаконов нормативен акт, поради което жалбата срещу нея следва да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на спора не следва да се присъждат разноски, доколкото ответникът не е поискал такива.

 

По изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Бей Хаус“ ООД, ЕИК *********, [населено място], представлявано от управителя В. К. против Наредба на Общински съвет – Велико Търново за реда за спиране, престой и паркиране на ППС на територията на [населено място] в нейната цялост или алтернативно срещу чл. 9, ал. 2 – 5 от същата.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.