Р
Е Ш Е Н И Е
гр. Берковица, 23.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Берковица, II н.с., в
публично съдебно заседание на 12 февруари
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЮЛИТА ГЕОРГИЕВА
при секретаря Нина
Андреева, като разгледа АНД № 315/2019 год.по описа на БРС, ІІ наказателен
състав, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Производството е образувано
по повод жалбата на „ВиК” ООД Монтана със седалище и адрес на управление гр.Монтана,бул.”Ар.Стамболийски”№11
,представлявано от инж.В.Д.И.-управител против наказателно
постановление № АН-01-27/12.08.2019г., издадено от Директора на РЗИ- Монтана, с което на
основание чл.231 от Закона за здравето във връзка с чл.212,ал.3 от същия и чл.53 ЗАНН му е наложена имуществена
санкция от 50 /петдесет/ лева за извършено нарушение на чл.44 от ЗЗдравето –не изпълнено
предписание издадено от РЗИ Монтана с изх.№ЗП-01-64/17.07.2019год.-не е
установено наличие на остатъчен хлор в питейната вода на с.Горно Озирово. От
извършените лабораторни изследвания на пробите вода, било установено, че
питейната вода не отговаря на изискванията на наредба №9/16.03.2001г. за качеството на водата, предназначена за
питейно-битови цели по микробиологични показатели Е коли форми 32/100 КОЕ/ml, при
норма 0/100 КОЕ/ml и микробно число 285 при норча-без значими
колебания към обичайните стойности на показателя,видно от Протокол за изпитване
№875/29.07.2019год.
Жалбоподателят чрез упълномощен процесуален
представител иска отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.
В жалбата сочи конкретни аргументи. Ангажира доказателства.
Въззиваемата страна, чрез
процесуалния си представител, оспорва
жалбата, като моли съда да потвърди обжалваното наказателно
постановление като законосъобразно. Ангажира доказателства.
Жалбата е подадена в срок,
от надлежна страна и е процесуално допустима . разгледана по същество, същата е
основателна, като съображенията на съда за това са следните:
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
С атакуваното наказателно
постановление е констатирано, че жалбоподателят „ВиК”ООД-Монтана не изпълнило предписание издадено от РЗИ
Монтана с изх.№ЗП-01-64/17.07.2019год.-не е установено наличие на остатъчен
хлор в питейната вода на с.Горно Озирово. От извършените лабораторни
изследвания на пробите вода, било установено, че питейната вода не отговаря на
изискванията на наредба №9/16.03.2001г. за
качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели по
микробиологични показатели Е коли форми
32/100 КОЕ/ml, при норма 0/100 КОЕ/ml и микробно число 285 при
норча-без значими колебания към обичайните стойности на показателя,видно от
Протокол за изпитване №875/29.07.2019год. ,с
което е нарушена разпоредбата на чл.44 от ЗЗдравето.
За това нарушение на основание чл.212, ал.3 от Закона
за здравето е наложена имуществена санкция от 50 лева.
Нарушението е констатирано на 25.07.2019
г., когато е взета проба вода, за което е издаден и акт за установяване на
административно нарушение от 12.08.2019 г., предявен и връчен на
санкционираното лице. В срока по чл.44 ЗАНН жалбоподателя е изложил своите
аргументи, като е подал възражение по съставения АУАН. Въз основа на акта за
установяване на административно нарушение е издадено атакуваното наказателно
постановление.
Въпреки
гореизложеното, жалбата се явява основателна, като съображенията за това са
следните:
Налице са съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване на правото на защита на наказаното лице, поради което
наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно
издадено.
Наложената на „ВиК” ООД-Монтана
имуществена санкция, по своята природа и правна характеристика представлява
особен вид административна санкция налагана на юридически лица и еднолични
търговци в предвидените в съответен закон, указ, постановление на Министерския
съвет или наредба на общинския съвет случаи за неизпълнение на задължения към
държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност- чл.83, ал.1 от ЗАНН. Съгласно приложената санкционна разпоредба на чл.212 ал.3 от ЗЗ при
неизпълнение на предписание,когато нарушението е извършено от юридическо лице,
се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв., а при повторно
нарушение - от 2000 до 5000 лв. Следователно незаконосъобразно е ангажирането
на административнонаказателна отговорност на юридическото лице, в това му
качество, чрез налагане на имуществена санкция в размер на 50лв.,какъвто не е
предвиден в приложената санкционна норма. След като АНО е наложил на
настоящия жалбоподател именно тази
административна санкция е допуснал, при издаване на наказателното
постановление, съществено нарушение на процесуалните правила, което съставлява
самостоятелно основание за отмяна на същото, без да е необходимо да се обсъжда
правилността на същото, респективно извършено ли е административно нарушение,
как следва посоченото нарушение в НП да се квалифицира, както и обсъждането на
размера на наложената санкция.
Настоящият състав смята, че е налице невъзможност за
изменение на наказателното постановление в частта, относно вида на наложената
санкция от районния съд, тъй като това означава административното наказание да
се налага за пръв път едва със съдебното решение, а не в рамките на
административнонаказателно производство, завършващо с наказателното
постановление. Ако се приеме за налична възможността въззивната инстанция да
налага различна санкция, от наложената с НП, жалбоподателят на практика ще се
лиши от една съдебна инстанция и то по същество за преценка на
законосъобразността на така наложеното ново административно наказание за пръв
път от съда. Безспорно в такъв случай съществено ще се ограничи правото на
защита на това лице. Естеството на дейността по административно наказване- като
правораздавателна дейност, насочена към разрешаване на правен спор, възникнал по
повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в
условията на независимост и самостоятелност на решаването, не може да послужи като основа, на която
административнонаказващия орган да бъде разгледан като първа инстанция по
смисъла на Наказателно-процесуалния кодекс, а и не съществува нормативна уредба
в тази насока. Наказателното постановление, като резултат от
упражнената дейност по административно наказване, представлява по естеството си
правораздавателен акт, който не се издава по реда на АПК и не представлява
индивидуален административен акт по смисъла на същия, но по форма, действие и
орган който го издава не представлява и първоинстанционен съдебен акт на
наказателен съд. Поради което не е налице възможността районния съд на
основание чл. 337, ал.1, т.2 от Наказателно-процесуалния кодекс, да измени наказателното постановление, като за първи път наложи административно наказание
.
На следващо място, макар и да не е необходимо да се
обсъжда правилността на НП,съдът намира за необходимост да отбележи ,че са налице
процесуални нарушения при вземане на контролната проба за изследване на вода за
питейно-битови нужди. Условията и редът за вземане на проби и провеждане на
лабораторни анализи и експертизи за целите на държавния здравен контрол са
уредени в Наредба № 25/06.06.2007 г. на Министъра на здравеопазването, обн. ДВ
бр.48/2007 г. В обхвата на Наредбата влизат продукти и стоки със значение за
здравето на човека и фактори на жизнената среда, като съгласно § 1, т.12 от ДР
към Закона за здравето водата за питейно-битови нужди е „фактор на жизнената
среда”. В чл.2, ал.3 от Наредба № 25/2007 г. се регламентират случаите, в които
се вземат проби от „фактори на жизнената среда” за изследвания, анализи и
експертизи. Посочени са четири случая, както следва: 1. при обективизиране на
систематичните проверки по държавния здравен контрол в обектите с обществено
предназначение; 2. при провеждане на мониторинг или на тематични проверки; 3.
по молба на физически и юридически лица при въвеждане в експлоатация на обекти
с обществено предназначение или по други поводи; 4. при сигнали и жалби от
граждани, държавни органи и организации за променено качество на фактори на
жизнената среда. В конкретния случай пробата е взета във връзка с дадено
предписание , което като хипотеза попада
в обхвата на чл.2, ал.3, т.1 от Наредба №25/2007 г. Следва да се има предвид,
че спецификата в конкретния случай е, че изследванията на процесната проба не
са послужили за една от обичайните цели на здравния контрол – извършване на
мониторинг с цел осигуряване на постоянна и системна информация за качеството
на питейната вода (арг. от чл. 7, ал. 1 от Наредба №9/16.03.2001 г.), а за
осъществяване на административно наказателна репресия.
Процедурата за вземане на проби за фактори на
жизнената среда е уредена в чл.7 от Наредба № 25/2007 г. .По разбиране на
настоящият съдебен състав тя е била нарушена..,което опорочава резултата от
пробите. Пробите по ал.1 се вземат от държавни здравни инспектори или от
длъжностни лица от акредитираните лаборатории на дирекция "Лабораторни
изследвания" на РИОКОЗ или на НЦРРЗ задължително
в присъствие на заинтересовано лице или негов упълномощен представител.Предвид
характера на административнонаказателното производство е следвало да присъства
представител на санкционираното дружество при вземане на пробите с оглед
осигуряване на ефективна защита на неговите права и законни интереси.
Ето защо,
настоящият състав намира, че издаденото наказателно постановление, като
незаконосъобразно, следва да бъде изцяло отменено
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № АН-01-27/12.08.2019г., издадено от Директора на
РЗИ- Монтана, с което на „ВиК” ООД Монтана със седалище и адрес на
управление
гр.Монтана,бул.”Ар.Стамболийски”№11 ,представлявано от инж.В.Д.И.-управител
на основание чл.231 от Закона за здравето във връзка с чл.212,ал.3 от
същия и чл.53 ЗАНН му е наложена
имуществена санкция от 50 /петдесет/ лева за извършено нарушение на чл.44 от
ЗЗдравето .
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Монтана, по реда на
АПК, в 14-дневен срок, считано от деня на получаване на съобщението на
страните, че решението е изготвено.
Препис от Решението, след влизането му в
сила, да бъде изпратен на административнонаказващият орган – за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ::