РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. Пазарджик, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Десислава Анг. РА.нова
при участието на секретаря Катя Т. Кентова
като разгледа докладваното от Десислава Анг. РА.нова Търговско дело №
20225200900086 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.432 от КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД и
чл.52 от ЗЗД.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба предявена
от И. Ш. О., с ЕГН ********** с адрес обл.П., село Д., ул.„А.“ №, община В. и А. И.
Х., с ЕГН **********, с адрес обл.П., село Д., ул.„А.“ №, и двамата със съдебен адрес
гр.С. район В.ул.“А. Р.“ №ап. адв.Д. Т., срещу ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК121130788, с
адрес гр.София, ул.„Симеоновско шосе“ №67А, представлявано от М. С. М. и С. А. –
изпълнителни директори, в която са изложени съображения, че на 18.02.2021г. около
11:30 часа на път ІІ-84, км. 33+200, на пътен участък между изхода на гр. В. с посока
към гр.П., била настъпила верижна автомобилна катастрофа, c участието на МПС
марка Мерцедес, модел МЛ 270 с peг. собственост на И. В. Б., с ЕГН **********,
управлявано от него /Участник 1/ и МПC марка Сузуки модел Гранд Витара с рег.
№ собственост на „Анди Ауто БГ“ ЕООД, с ЕИК *********, управлявано от Г. С. Г.,
ЕГН ********** /Участник 2/ и МПС марка Ауди, модел 80 с рег. № , собственост на
П. М. Д., с ЕГН ********** и управлявано от М. П. Д. с ЕГН ********** /Участник 3/.
Процесният пътен инцидент настъпил при слънчево време, с ясна видимост и при суха
пътна настилка, а вследствие на него били пострадА. ищците - И. Ш. О. и А. И. Х..
Сочи се, че за пътния инцидент бил съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадА. лица №11/2021 с рег. 367р-3448/19.02.2021 г. по описа на РУП - гр.
1
Велинград към ОД на МВР - гр. Пазарджик, сектор „Пътна полиция“. Съгласно него
виновен за настъпването на произшествието бил водачът па МПС марка Мерцедес,
модел МЛ 270 - И. В. Б. с ЕГН **********, който движейки се с несъобразена скорост
с пътните условия, при неспазване на правилата за движение по пътищата,
управлявайки МПС-то, при опит за изпреварваме на движещо се пред него МПС,
навлязъл в лентата за насрещно движение и ударил челно МПС марка Сузуки модел
Гранд Витара с peг. № , управлявано от Г. С. Г.. Вследствие на удара Участник №2 се
завъртял и блъснал нищо неподозиращия МПС марка Ауди м.80 управлявано от М. П.
Д.,с ЕГН **********, в което били се возили ищците. Сочи се, че участник №3 се е
движил със скорост от 35 км./ч. и ищцата И. била пътувала на задната седалка на
пасажерското място от дясно с поставен предпазен колан и поела удара, а А. Х., също
се бил возил с правилно поставен обезопасителен колан.
Излагат се твърдения, че местопроизшествието било посетено от оперативно -
дежурна група и разследващ полицай, било образувано ДП 367 ЗМ 99/18.02.2021г. по
описа на РУ - Велинград, съотв. пр.пр. №880/2021г. по описа на Районна прокуратура -
гр. Пазарджик.
Изложени са отделни обстоятелства за двамата ищци.
Непосредствено след пътния инцидент, пострадалата И. Ш. О. била постъпила
по спешност в тежко общо състояние с екип на ЦСМП в ОАИЛ към „МБАЛ -
ВЕЛИНГРАД“ ЕООД - гр. Велинград. Видно от приложената епикриза ИЗ №
505/23.02.2021 г. КП 115 по описа на ОАИЛ към „МБАЛ - ВЕЛИНГРАД“ тя е била
хоспитА.зирана в ОАИЛ за периода от 18.02.2021г. до 23.02.2021г., като била
продължително време в много тежко състояние с травми в областта ма главата и
шийните прешлени. След ПТП - то и по време на транспортирането и до лечебното
заведение, тя е била в безсъзнание, в безпомощно състояние, след това е била объркана
със силно изразени симптоми на главоболие и повръщане. Симптомите били в резултат
на травматичен шок - артериална хипотензия, тахикардия, хипотермия, нарушено
съзнание.С поставена окончателна диагноза - „мозъчно сътресение", изписано и е било
медикаментозно лечение и последващи контролни прегледи. Препоръчан бил строг
постелел режим, ненатоварване и въздържане от всякаква физическа работа.
Сочи се, че била получила придружаващи заболявания, изразяващи се в силни
болки в областта на главата (кръвонасядания и отоци), седА.щето, гръдния кош,
дясната предмишница, силни и остри болки на дясната коленна става, оплаквала се от
дезориентация, главоболие, световъртеж, виене на свят и гадене. Ищцата О. получила
изключително силни болки с множество мекотъканни хематоми в ляво и дясно.След
изписването от лечебното заведение, пострадалата пътничка била подложена на строг
постелем режим и наблюдение. С оглед обострената ситуация, свързана с усложнената
епидемиологична обстановка в страната, О. била лекувана вкъщи чрез поставянето на
инжекции, обездвижване и прилагане на медикаментозно лечение.
Болките на ищцата били много силни и тя потърсила допълнително лечение.
Близо месец след инцидента, видно от съдебномедицинско удостоверение №
57/09.03.2021 г.. издадено от д-р Б. Х. П. - съдебен лекар, ищцата била претърпяла
множество леки и средна телесна повреди, както и болки и страдания, изразяващи се
в:Травматичен шок,Разстройство на зрението;Мозъчно сътресение, протекло със
загуба на съзнание и без ясен спомен за случилото се; Контузия на главата с
кръвонасядане по челната област с оток с размери 8x4 см.; Разкъсно - контузна рана на
главата по челната област с диаметър -1 см.;Контузия на шията с кръвонасядане по
задната част (врата) с размери 5x5 см.; Контузия на дясното рамо с кръвонасядания и
дълбоко охлузване на кожата с размери 2x2 см.;Контузия на седА.щето с масивно
кръвонасядане по цялата дължина с размери 31 х 18 см.;Контузия на дясната
предмишница с масивно кръвонасядане от лакета до китката;Разкъсно контузна рана
на дясната предмишница с размери 2 х 0,2 см.;Контузия на ляво бедро с кръвонасядане
с размери 7x7 см.;Отоци, разкъсно-контузни рани но главата и ръката, кръвонасядания,
2
отоци, охлузвания по главата, тялото и крайниците;Белези и главоболие.
Травмите, изразяващи се в множество увреждания представлявА. средни и
множество леки телесни повреди, а вследствие на силния удар ищцата получила
дълбоко охлузване в областта на дясното рамо именно мястото където я е пристегнал
колана, както и множество наранявания по цялата повърхност на седА.щето, защото
коланът е сработил и е притиснал седА.щето към седалката. Твърди се, че
травматичният шок бил причинил разстройство на здравето опасно за живота, а
мозъчното сътресение - временно разстройство на здравето. Ищцата била получила и
няколко разкъсно-контузни рани, както и множество кръвонасядания и отоци, била
лишена от възможността да работи, като за период от половин година била в болнични.
Сочи се, че с изписването на ищцата от болничното заведение, тя продължила
лечението си в домашни условия. Изписан бил план за домашно медикаментозно
лечение с последващи контролни прегледи. В резултат на причинените й травми, била
с множество болки в областта на главата, предмишницата, седА.щето и ръката. Поради
тази причина, потърсила допълнителна медицинска помощ, изразяваща се периодични
контролни прегледи.
Твърди се още, че четири месеца след инцидента, ищцата продължавала да
търпи болки и страдания, оплаквала се от дезориентация, повръщане, гадене и развит
травматичен шок от инцидента. Констатирана била тахикардия. арт. Хипотензия,
количествено нарушение на съзнанието. Лекувана била и в ОАИЛ Велинград. В
момента на прегледа била със световъртеж и нарушение в паметта за близки събития.
Не можела да си спомни за имена на предмети и извършвала действия, които не били
логични. Поставена и била окончателна диагноза: „Вътречерепни травми“.
Сочи се още, че лечебният и възстановителен период на ищцата продължавал и
в настоящия момент.Вследствие на катастрофата физическото и състояние било тежко,
но по-голямата травма била на психическото й здраве. След инцидента, същата била
силно потисната, лесно раздразнителна и нервна, с непрестанни оплаквания от
главоболие, зашеметеност и замаяност. Доведена до депресивно състояние, дълго
време не й позволявало да изпълнява съпружеските си задължения, да обслужва
санитарно-битовите си нужди, оплаквала се от намалена яснота на съзнанието,
емоционална лабилност със загуба на спомен за случилото се.
Ищцата излага твърдения, че е била хоспитА.зирана в лечебно заведение за
периода от 01.05.2021г. до 04.05.2021г., с поставена водеща диагноза -Невротично
разстройство.От анамнезата било видно, че вследствие на ПТП, пациентката е с
главоболие, силно напрегната и с упорито безсъние. По думите й чувствала
непрестанен страх от коли и други превозни средства. Оплаквала се от болка в
областта на очните ябълки. Предписано и било медикаментозно лечение и постелен
режим с последващи контролни прегледи, както и констатирано разстройство и
нарушение на зрението.
Твърди се, че получените от пострадалата средни и леки телесни повреди и
психически увреждания били пряка и непосредствена последица от
пътнотранспортното произшествие.
В заключение се сочи, че и към настоящият момент, ищцата се оплаквала, че не
можела да се грижи сама за себе си, което предполагало до нея да има постоянно човек,
който да се грижи за нея.
Оплаквала се от продължително безсъние и болезнено главоболие и била
лишена от доходи поради обездвижеността си, оплаквала се от безсъние и главоболие,
за което са представени документи за закупени медикаменти и рецепти. Била
направила редица разходи, свързани със стриктното изпълнение на предписаното й
лечение, разходи за заплащане на престой, операция в лечебното заведение,
3
поставянето на инжекции, административни разходи, както и за закупуване на
лекарствени продукти и медикаменти.
По отношение на вторият ищец Х. се сочи, че непосредствено след пътния
инцидент, пострадА.ят А. И. Х. е бил прегледан по спешност от екип на ЦСМП.
Поради верижната катастрофа и големия брой на пострадА.те, линейките били закарА.
по спешност пациентите, вкл. и съпругата на пострадА.я в МБАЛ Велинград ЕООД -
гр.Велинград. След като му провели редица изследвания и рентгенограми пострадА.ят
бил предпочел да му бъде осигурено легло в Хирургичното отделение до съпругата му
И. О..
Сочи се, че в резултат на ПТП, Х. бил получил множество увреждания е
областта на главата с непрестанни оплаквания от силно главоболие, разкъсно-контузна
рана на тила, кръвоизливи по слепоочията, лявото ухо и носа. Получил бил контузия
на гръдния кош, контузия на корема, контузия на лявото рамо и дясното
коляно.Получил бил и придружаващи заболявания, изразяващи се в силни болки в
областта на главата (кръвонасядания и отоци) и особено в областта на очите, таза,
корема, гръбначния стълб, торса, силни и остри болки на раменните стави, китка и
длан, оплаквал се от дезориентация, главоболие, световъртеж, виене на свят и гадене.
От представено съдебно-медицинско удостоверение на д-р Б. Х. П. се
установявало, че ищецът бил получил в резултат на ПТП - Контузия на главата с
кръвонасядане по тилната област с оток с диаметър 3 см.;Разкъсно- контузна рана на
главата по тилната област с размери 1 х 0,5 см.;Склерата на лявото око - зачервена но
цялата му дължина (конюктивален кръвоизлив);Отци и кръвонасядания на лявото
слепоочие е размери 4x3 см.;Отоци н кръвонасядания по цялото протежение па лявата
ушна мида;Контузия на шията с кръвонасядане по задната част с размери 6x3
см.;Невротично разстройство; Контузия на гръден кош с масивно кръвонасядане по
горната лява гръдна част с размери 18х13 см.; Контузия на лявата странична поясна
област с масивно кръвонасядане с размери 19х12 см.; Разкъсно - контузна рана на лява
странична поясна област с размери 2х1 см.;Контузия на корема с кръвонасядане по
долната лява част с размери 9x7 см.;Контузии на лявото рамо с кръвонасядания по
предно-горната н странична повърхност с размери 3х7 см., контузия на дясното коляно
с охлузване но страничната повърхност на дясното коляно до към средната трета на
подбедрицата,Масивно кръвонасядане на дясното коляно е размери 27х18 см., слизащо
до глезена;Масивен оток по предната повърхност на дясното коляно е размери 11x9
см.;Разкъсно - контузна рана на дясно коляно е размери 1 х 0,7 см.;Изключително
силно и продължително главоболие, болки в тила и главата, насинявания и охлузвания,
гадене;множество отоци и белези в областта на коляното, лявата поясна област,
брадата и долната челюст и ограничения на дъвченето и говоренето.
Сочи се, че след изписването на ищецът от болничното заведение, той
продължил лечението си в домашни условия. Изписан му бил план за домашно
медикаментозно лечение с последващи контролни прегледи. В резултат на
причинените му травми, бил е с множество болки в областта на главата, гръдния кош,
гръбначния стълб, подбедрицата и коляното. Поради тази причина, потърсил и
допълнителна медицинска помощ, изразяваща се периодични контролни прегледи и
бил лекуван вкъщи чрез медикаментозно лечение.
Сочи се, че в резултат на инцидента изпитвал болки и страдания. Съгласно
4
лекарските предписания му било препоръчано да извършва минимални движения и да
не се натоварва. Лечебният и възстановителен период продължавал и в настоящия
момент.Физическото състояние на Х. било тежко, но по-голямата |травма засегнала
душевността му и уврежданията се отразили на психическото му здраве. След
инцидента, ищецът бил силно потиснат, лесно раздразнителен и нервен, с непрестанни
оплаквания от главоболие, зашеметеност и замаяност. Бил доведен до депресивно
състояние, дълго време не можел да изпълнява съпружеските си задължения, да
обслужва санитарно-битовите си нужди. Оплаквал се от намалена яснота на
съзнанието, емоционална лабилност със загуба на спомен за случилото се.
Сочи се, че ищецът е бил хоспитА.зиран в лечебно заведение за периода от
01.05.2021 г. до 04.05.2021 г., с поставена водеща диагноза -Невротично разстройство.
От анамнезата било видно, че вследствие на ПТП, пациентът е с главоболие, силно
напрегнат, с упорито безсъние и със стягане на гърдите. Предписано било
медикаментозно лечение и постелем режим с последващи контролни
прегледи.Получените от пострадА.я телесни и психически увреждания били пряка и
непосредствена последица от пътнотранспортното произшествие настъпило на
18.02.2021г.,а вредите се изразявА. както във физически болки и страдания от
получените телесни увреждания и последващото болезнено и незавършило
възстановяване, така и в претърпян психически и емоционален стрес.
Към настоящия момент, ищецът се оплаквал от невъзможност да се грижи сам
за себе си, което предполагало до него да има постоянно човек, който да се грижи за
него. Страдал от понижено настроение, тревожност, нарушения на паметта и
вниманието, изпитвал панически страх, че случилото се може да се повтори в бъдеще,
бил с редуцирани социални контакти и живеел при близките си.
Сочи се, че с молба, изпратена по пощата и получена от ответника на
29.03.2021г., са били предявени претенции към застрахователя за претърпени
имуществени и неимуществени вреди от ищците, за което била образувана щета
№0000-1000-04-21-7196 за О. , а с молба получена на 29.03.2021г. били предявени
претенции към застрахователя и образувана щета № 0000-1000-04-21-7195 за ищеца
Х..
Твърди се, че последвА. уведомителни писма от ответника, с които били
изискани допълнителни документи, които своевременно предоставили, за да бъдат
допълнени преписките, с оглед на постигане на споразумение.
С последно свое писмо, изпратено на електронната поща на процесуалния
представител на ищцата О. било определено парично обезщетение в размер на 9100
лева, а на ищеца Х. - 800 лв. Предприели многократни опити за постигане на
споразумение, но въпреки проведените срещи, кореспонденция чрез електронната
поща, телефонни разговори и към настоящия момент не бил определен размер на
обезщетение по заведената претенция.
Сочат, че за изплащането на претендираните парични обезщетения за причинени
имуществени и неимуществени вреди представят банкова сметка:IВAN: BG:
UBBSBGSF, при „Обединена Българска Банка" АД.
Във връзка с изложеното се моли съда, да постанови съдебно решение, с което да
осъди ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК *********, да заплати на: И. Ш. О., с ЕГН
********** сумата от 30 000 лева, представляващи обезщетение /частичен иск от 50
000 лева/, а на А. И. Х. с ЕГН ********** обезщетение в размер на 15 000 лева,
частичен иск от сумата от 25 000 лева и двете обезщетения за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания и психически стрес по повод получените телесни
увреждания, в резултат от ПТП, настъпило на 18.02.2021 година, около 11:30 часа на
път ІІ-84, км. 33+200, па пътен участък между изхода на гр. В. с посока към гр. П.,
ведно със законната лихва върху претендираните главници считано от –
30.06.2021г./датата на изтичане на тримесечния срок от образуване на щетата/, до
5
окончателното изплащане на обезщетенията, както и направените по делото съдебни и
деловодни разноски, като се претендира определяне на минимално адв.възнаграждение
по чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.
В законния срок по чл.367 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ЗД
„ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК *********, чрез ст.юрк. З. Т., в който се оспорват исковете,
както по основание, така и по размер, като се правят възражения.
Сочи се, че ищците са получили леки наранявания, възстановили са се за
седмица, за което се претендират изключително високи обезщетения. Оспорват се
изцяло предявените срещу Застрахователното дружество искове по основание и
размер, като сочат, че същите са неоснователни и завишени по размер, по следните
съображения:
Ответникът сочи, че видно от представеното с исковата молба писмо с peг.
№367000-2469/23.03.2021 г., ДП № 367/2021 г., ЗМ 99 от 18.02.2021 година, не било
приключило, нямало съставен АУАН, нямало издадено наказателно постановление,
което обстоятелство за година и половина се било променило, но адвокатът на ищците
не бил представил влязла в сила присъда, поради което се моли делото да бъде спряно
до изясняване на причината за настъпване на произшествието и до установяване вината
на застрахования при ответника - водач, с цел процесуална икономия.Оспорва се
изцяло механизма на настъпване на ПТП.
Твърди се, че двамата ищци са се возили в л.а. „Ауди 80”, с peг. № , което било
излязло извън пътното платно и се е установило до странично ограждение - мантинела,
отговорността на водача на автомобил бил застрахован при „ОЗК” АД.Ответникът
оспорва и твърдението в исковата молба, че пострадА.те И. Ш. О. и А. И. Х. са се
возили с правилно поставени предпазни колани към момента на събитието, което
наведено твърдение не се доказвало от представените доказателства.
Оспорва се причинно-следствената връзка между събитието от
18.02.2021г. и претендираните неимуществени вреди от името на двамата ищци, в
посочения обем. Оспорват се всички твърдения, наведени с исковата молба за
претърпени болки и страдания, и емоционални състояния, както и връзката им с
описаното събитие.
Сочи се, че от представените епикризи било видно, че ищцата И. О. била приета
на 18.02.2021г. в 13:05 ч. в МБАЛ-Велинград, която била неориентирана за време и
място, с учестено дишане, ускорен пулс, но без сериозни травматични увреждания, по
тялото не били установени фрактури. Не била установена загуба на съзнание, за да се
твърди комоцио, а нормално било пациентката да се чувства уплашена и развълнувана,
което зависело от нейната субективна реакция. Била поставена примерна диагноза, за
да бъдат проведени изследвания. Сочи се травматичен шок, който не се потвърждавал
от направените изследвания, а пострадалата имала правилна реакция на зениците. От
назначените образни изследвания се установявало дегенеративни изменения,
остеофити и изгладена шийна лордоза, но нямало травматични наранявания. От
направения КТ на главен мозък не били установени физиологични причини за
главоболие, световъртеж, но поради субективни усещания на пациента, същата била
насочена към Хирургично отделение. Пациентката отново била прегледана и
изследвана, намирала се в запазено общо състояние, като не личА. дори микроскопски
промени по глава, тяло и крайници. Отново бил направен КТ на главен мозък без
находки на някакъв проблем. Била изписана в добро общо състояние, като се сочи, че
6
почти месец след инцидента било издадено Съдебно удостоверение №57/ 09.03.2021 г.
на името на И. О., че имала кръвонасядания в областта на главата и седА.щето, което
оспорват.
Оспорва се като неотносима и Етапна епикриза за периода от 01.05.2021 г. до
04.05.2021 г., като се твърди, че няма причинно-следствена връзка между ПТП-то от
дата 18.02.2021 г. и лечението, започнало от 01.05.2021 год. Водещата диагноза била
силно напрегната, без данни за приложено лечение, като се твърди, че представените
доказателства не кореспондирА. на наведените доводи за тежко общо състояние,
продължило дълго време, шок, кома, с придружаващи заболявания, като множество
мекотъканни хематоми вляво и вдясно, временна опасност за живота, които твърдения
се оспорват.
Оспорва се също така, че тези леки наранявания не налагА. строг постелен
режим, за което не били представени доказателства за закупени медикаменти за
проведено домашно лечение.
Оспорва се и твърдението за разстройство на зрението, каквото не било
установено от медицинско лице, и което да има връзка с процесното събитие.
Сочат, че контузия в челната област обикновено се свързва с липсата на
поставен предпазен колан, но ищцата нямала нараняване от колан, въпреки, че
твърдяла, че е имала контузия, оток, разкъсно-контузна рана в областта на челото,
което доказвало, че не се е возила с правилно поставен предпазен колан. Нямало
описана нито една средна телесна повреда, травмата на седА.щето не кореспондирала
на сработил предпазен колан, нямало представен болничен лист, както и не
съществувала обективна причина И. О. да не се грижи сама за себе си и да редуцира
социалните си контакти.
Сочи се, че е възможно непосредствено след събитието ищцата да е изпитвала
болка, която била редуцирана с приложеното вливане на обезболяващи медикаменти,
както и че О. била подписала информирано решение за преждевременно прекратяване
на започнатия престой в „МБАЛ Велинград“ ЕООД, че изобщо не била оставала за
болнично лечение, като единствено била провела изследвания по каса.
Аналогични са и оспорванията, по отношение на вторият ищец А. И. Х., като се
сочат за абсурдни твърденията за кръвоизливи от слепоочията и ляво ухо /не от ушна
мида/, който изобщо не бил приеман за преглед в Бърза помощ. Твърди се, че за
ищецът изобщо не била представена епикриза за проведено лечение непосредствено
след събитието, но имало епикриза от 01.01.2021г. до 19.05.2021г., в която било
описано, че месец след събитието на 17.03.2021 г. страдал от силна напрегнатост,
стягане в гърдите и упорито безсъние след ПТП-то, което се оспорва, като се оспорва и
причинно-следствената връзка със ПТП-то.
Сочи се, че ищците не представят болнични листове за временна
нетрудоспособност, като от представените доказателства, не се потвърждавА.
твърденията, наведени в исковата молба относно медико-биологичния характер на
получените от двамата ищци увреждания.
Ответникът прави възражение за намаляване отговорността на застрахователя
по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, на
основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД. Навеждат се доводи, че И. О. и А. Х. имат принос за
настъпване на травматичните увреждания, тъй като са пътувА. в МПС без
обезопасителен предпазен колан в нарушение разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
7
Твърди се, че правилно поставен предпазният колан, напълно е щял да предпази и
двамата ищци от травмите, посочени в исковата молба, като се сочи, че задействането
на предпазния колан не причинявало множество наранявания по цялата повърхност на
седА.щето, а напротив с правилно поставен предпазен колан, отместването на тялото е
до 5-7 сантиметра, като при връщане от 7 сантиметра към меката седалка, не можело
да настъпят наранявания.
Ответникът сочи, че този факт, следвало да бъде отчетен при реА.зиране
гражданската отговорност на виновния за ПТП-то водач на МПС, респ. на неговия
застраховател, в частта за определяне размера на обезщетението, дължимо на
пострадалото лице, като на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, обезщетението за
неимуществени вреди на увредените лица, следвало да бъде намалено.
Твърди се, че размерът на претендираното с исковата молба застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, като последица от процесното ПТП, е завишен и
несъответстващ на принципа за справедливост, предвид характера и степента на реално
получените телесни увреждания, свързания с тях интензитет на болки и страдания, и с
оглед обществените критерии за справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД.
Сочи се разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, според която размерът на обезщетението
за неимуществени вреди се определял по справедливост, и Постановление
№4/23.12.1968г. на пленума на ВС със задължителните за съдилищата указания, дадени
от ВС.
Ответникът твърди, че претенцията на ищците е изключително завишена, с
оглед минималната работна заплата за страната, като към момента на настъпване на
събитието тя е била 610 лева, съгласно ПМС №350/19.12.2019г., и периодът на
възстановяване, като се сочи, че смисълът на обезщетението е, то да бъде получено
непосредствено след събитието, а получаването на високи суми много след инцидента,
изобщо не целяло обезщетение, а представлявало неоснователно обогатяване.
Претенцията била завишена и с оглед на платената от застрахования основна
застрахователна премия „Гражданска отговорност”, която била в размер на 316.95
лева, като се сочи, че обезщетението би следвало да кореспондира на икономическата
конюнктура в страната и доходите на населението към мястото на настъпване на ПТП-
то. Цената на иска не била съобразена със съдебната практика за описаните леки
телесни повреди, които не били подкрепени с доказателства, като и размерът не бил
съобразен със степента на телесната повреда и срока за възстановяване.
Считат предявените от ищците по настоящото дело претенции за завишени, с
оглед високата степен на съпричиняване и обществените критерии за справедливост.
Оспорва се и претенцията за лихви, като сочат, че недължимостта на главния
иск, води до неоснователност на претенцията за лихва, която е акцесорна.
С отговора на исковата молба е приложена Полица №
BG/22/120000695783/06.03.2020 г.
В срока за депозиране на допълнителна искова молба е постъпила такава от
ищците чрез процесуалния им представител адв. Д. Т., в която заявяват, че поддържат
изцяло първоначалната искова молба по аргументите, изложени в нея, като твърдят, че
същите се основават на трайната съдебна практика на ВКС, и в подкрепа на
становището си в хода на процеса, ще ангажират доказателства, за които са направили
8
съответните доказателствени искания.
Излагат съображения относно възраженията на ответника, направени в отговора
на исковата молба, като сочат, че същите са бланкетни, недоказани и изцяло
неоснователни, и молят да не бъдат кредитирани.
По отношение на твърдението на ответната страна, че делото следвало да бъде
спряно, тъй като нямало съставен АУАН или НП, се твърди, че подобно твърдение
било изцяло недоказано, неоснователно и бланкетно релевирано, тъй като с исковата
молба било направено доказателствено искане да бъде задължена РП Пазарджик
служебно да изпрати заверени копия на всички документи, съдържащи се в
образуваните ДП №367ЗМ99/ 18.02.2021 г, по описа на РУ - Велинград, съответно
пр.пр. № 880/2021 г. по описа на РП Пазарджик.
Сочат, че по отношение на твърдението, че застрахованото МПС, в което са се
возили ищците, е било застраховано при ответника, това твърдение не било спорно,
като за пътния инцидент бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадА. лица
Развиват се подробни съображения.
Сочат, че относно противоправността на процесното деяние, съдът е
компетентният орган, който след анА.з на установените в процеса факти и
обстоятелства, ще прецени дА. е имало противоправни действия от страна на виновния
водач на МПС.
По отношение на обстоятелството за настъпването на неимуществени и
имуществени вреди за ищците, сочат, че са ангажирА., както писмени доказателства -
медицинска документация, така и изслушването на СМЕ, която е компетентна да даде
отговор на този въпрос.
По отношение на твърденията на ответника за принос на ищците за настъпване на
процесното ПТП, считат това твърдение за неоснователно.
По делото липсвА. данни, ищците да са се возили без поставен предпазен колан.
Напротив, същите били с поставен такъв, и поради тази причина не се е стигнало до
летален изход, вследствие на инцидента.
По делото не били представени доказателства, от които да се установява, че
ищците с действията си са станА. причина за настъпването на пътния инцидент, като се
твърди, че не е нА.це съпричиняване от страна на пострадА.те, поради което се
оспорва твърдението на ответника за принос на ищците за настъпване на вредоносния
резултат, като всяка от страните носи тежестта да докаже своите твърдения.
Сочи се, че ответното дружество носи доказателствената тежест да докаже
твърдението си за съпричиняване при условията на пълно и главно доказване, каквото
понастоящем не било проведено, като по делото липсвА. доказателства да е нА.це
съпричиняване.
9
Оспорва се изцяло твърдението на ответника за принос на пострадА.те за
настъпването на вредоносния резултат и за съпричиняването, като се моли съдът да го
отхвърли изцяло, като недоказано и необосновано.
По отношение на твърдението на ответника за липса на причинно-следствена
връзка между ПТП и получените увреждания, се сочи, че е направено бланкетно, тъй
като застрахователят не навеждал твърдения, различни от описаните в исковата молба.
Считат, че ответникът следва да конкретизира твърденията си относно
оспорванията си, като посочи доказателства, на които почиват оспорванията му.
По отношение на възражението на ответника за прекомерност на
претендираното застрахователно обезщетение се твърди неоснователност на
възражението на ответната страна за прекомерност на претенцията за неимуществени
вреди.
Посочва се съдебна практика във връзка с приложението на принципа на
справедливостта по чл. 52 от ЗЗД и съобразяването на българското законодателство с
това на Европейския съюз в тази насока.
Оспорването от ответника, че ищците са получили множество трайни и тежки
травматични увреждания, относно тежестта и характера им, също се счита като
неоснователно, за което се навеждат твърдения в обратния смисъл, позовавайки се на
представени медицински документи с исковата молба. Посочено е, че с последната е
поискано допускането на СМЕ за изясняване на травматичните увреждания на
пострадА.те, вследствие на процесното ПТП, както и за доказване на причинно-
следствената връзка между тях, и за продължителността на лечебния и възстановителен
процес.
По отношение на възражението за недължимост на акцесорната искова
претенция за лихви за забава от датата на ПТП, се сочи трайно установена и константна
практика на ВКС.
Постъпил е и допълнителен отговор на допълнителната искова молба от
ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, чрез пълномощника юрк. З. Т., с който се поддържа
изцяло отговора на исковата молба, ведно с направените оспорвания и
възражения.Посочва се, че всички твърдения на ищеца подлежат на пълно и главно
доказване, като се сочи, че само присъдата се ползва със силата на присъдено нещо
относно установяване на вината на водача.
Твърди се също така, че причинените на ищците телесни увреждания подлежат
на пълно и главно доказване, като се навеждат доводи относно претендираното
обезщетение за увреждания извън установените в наказателното
производство.Напълно се поддържа възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат, на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД, от страна на пострадА.те, свързано с
непоставяне на предпазни обезопасителни колани, като се излагат доводи за липса на
доказателства в тази насока.
Поддържат се също така твърденията в отговора на исковата молба относно
10
правилността на управление от водача и начинът на поставяне на предпазните колани
от пътниците, както и относно механизма на ПТП-то, и зоните и интензитета на удара.
Навеждат се доводи за неоснователно обогатяване при двукратно получаване на
обезщетение за едно събитие, предвид твърдението, че ищците са били на работа и
пътуването в деня на събитието е било служебно, т.е. касае се за „трудова злополука“,
за което работодателят дължи обезщетение.
Поддържа се възражението за липса на причинно-следствена връзка между
неразположенията на ищцата дълго време след събитието и самото събитие.
Напълно се поддържат и възраженията относно размера на претенцията, която
ответникът счита за завишена, и претендираната законна лихва, като се излагат
подробни съображения в тази връзка.Считат за недоказана вината на застрахования
при ответника водач.
В проведените съдебни заседания страните поддържат становищата и
възраженията си.
Окръжният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата
молба, писменият отговор и доразвити в хода на производството,като обсъди и
анА.зира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при
съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявените искове за неимуществени вреди са с правно основание чл.45 от ЗЗД
във вр. с чл.432 от КЗ и по чл.86 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.429 ал.1 от КЗ със сключването на договор за
застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят поема задължението да покрие
отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени и
неимуществени вреди.Същевременно съгласно чл.477, ал.1 и ал.2 от КЗ обект на
застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства.В
тази връзка за успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл.432,
ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
нА.чието на вА.дно сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" между
увредилото го лице и ответника по делото, настъпило увреждане, причинено от
виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между
деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди. С
оглед обхвата на застрахователното покритие, регламентиран в цитираните
разпоредби, застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря
застрахованото лице на основание чл.45 от ЗЗД.
На основание чл.146, ал.1, т.3 и 4 от ГПК съдът с определение
11
№312/7.11.2022г., съдържащ проект на доклад е приел за безспорни и ненуждаещи се
от доказване обстоятелствата, че между ответното дружество и водача И.В. Б. с ЕГН
**********, управлявал л.а. Мерцедес МЛ 270, рег.№ е била сключена
застрахователна полица за „ГО на автомобилистите“, вА.дна към датата на процесния
инцидент от 18.02.2021 г.; че ищците са отправили претенцията пред застрахователя,
като са го сезирА. с искане на 29.03.2021г. за заплащане на обезщетения досежно
процесния инцидент, но към момента на депозиране на исковата молба ответникът е
определил размер, с който ответниците не са били съгласни и съответно не е изплатено
обезщетение.
Спорни между страните са механизма на настъпване на ПТП, нА.це ли е виновно
противоправно деяние от страна на водача на застрахован при ответника МПС, /което
обстоятелство е прието за безспорно/, има ли съпричиняване от страна на ищците.
По делото е приложено като писмено доказателство досъдебното производство
ЗМ №99/2021г. на РУ МВР - Велинград, пр. преписка №880/2021 г. на РП - Пазарджик,
видно от което с постановление от 12.05.2022 г., наказателното производство е
прекратено, на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл. 24, ал.1, т.4 от НПК, тъй като деецът
И. В. Б. е починал, /което впоследствие е върнато пр. преписка №880/2021 г. на РП -
Пазарджик за прилагане по т.д.170/2021г. по описа на ПОС с постановено съдебно
решение/.
От представения по делото констативен протокол №11../2021г. с рег. 367р-
3448/19.02.2021 г. по описа на РУП - гр. Велинград към ОД на МВР - гр. Пазарджик,
сектор „Пътна полиция“, се установява, че виновен за настъпването на
произшествието бил водачът на МПС марка Мерцедес, модел МЛ 270 - И. В. Б., който
движейки се с несъобразена скорост с пътните условия, при неспазване на правилата за
движение по пътищата, предприел изпреварване на движещо се пред него МПС, като
навлязъл в лентата за насрещно движение и се сблъскал с насрещно движещият се
МПС 2 - лек автомобил „Сузуки Гранд Витара“ с peг. №, управляван от Г. Г., което се
завъртяло и блъснало МПС 3 - Ауди 80“ с peг. № , управляван от Манол Диков, в което
се возили ищците.
Местопроизшествието било посетено от оперативно - дежурна група и разследващ
полицай, било образувано ДП367 ЗМ99/18.02.2021г. по описа на РУ - Велинград,
съотв. пр. пр. № 880/2021 г. по описа на Районна прокуратура - гр. Пазарджик.
Ищецът Х. при условията на чл.176 от ГПК установява, че на 18.02.2021 година
пътувА. на пътя от гр.В. към гр.П. и той се возел на предната седалка до
шофьора.Установява, че имало голяма колона от автомобили и изведнъж един джип
връхлетял върху тях, а те се движели с не повече от 40 км./ч. Установява, че били в
дясното пътно платно, джипът се завъртял и връхлетял върху тях.Установява, че имало
поражения върху техният автомобил , предното стъкло било счупено, вратата на
шофьора не можела да се отвори и ищецът помогнал да излязат през неговата
врата.Установява, че през това време съпругата му била на задната седалка в несвяст,
не реагирала, той се опитал да и откопчае колана, но го било страх да я измъкне от
12
колата.
По делото е разпитана свидетелката Г. Г. относно механизма на ПТП.Същата
установява, че управлявала на 18.02.2021 година л.а.Сузуки Витара в посока А.-Б., а
ПТП станало на пътя за гр.В. в права отсечка, като свидетелката се движела в посока за
гр.В.Установява, че л.а. Мерцедес предприел неправилно изпреварване на л.а. „Ауди“
и „Мерцедесът“ навлизайки в нейното платно я блъснал челно.Установява, че карала с
около 50 км./ч. и когато видяла идващата срещу нея кола, набила спирачки.Установява,
че била с наранено коляно и охлузвания по челото, като един месец имала
замайване.Джипът и бил тотално повреден, задната дясна гума се откъснала с оста и
заминала в ливадите, а нейният автомобил след удара се завъртял три пъти и ударил
л.а. Ауди.
Свидетелят Г. установява, че водачът на л.а Ауди имал възможността да възприеме
опасността и да намА. скоростта на движение, като по този начин е щял да избегне
удара.Установява, че не знае дА. л.а „Ауди“ е попречил на л.а.„Мерцедес“ да завърши
маневрата си – „изпреварване“. Установява, че най-силен бил ударът от челния
сблъсък и съответно щетите по нейният автомобил и л.а „Мерцедес“. Установява, че е
видяла Ауди по време на завъртането и затова, счита че ударът за него е бил
предотвратим.Не си спомня да е имало пътничка на задната седалка.Свидетелката
установява, че първият автомобил е бил товарен с натоварено на него сено.
По делото е приета и изслушана САвтЕ, изготвена от инж.М., която съдът
изцяло кредитира и от която се установява, че ПТП е настъпило по следният
механизъм: На 18.02.2021г. в на републикански път II-84 при КМ 33+200 в посока от
гр.В. към гр.П. са се движели три автомобила последователно: лек автомобил
„Мерцедес MЛ 270 ЦДИ“ с peг.№ , управляван от . В.Б., от с. Д., а след него лек
автомобил „Ауди 80“ с peг. № , управляван от М. Д.
Според свидетелските показания трафикът в посока гр. В.-гр. К. е бил натоварен, като
автомобилите са се движели в колона. „Свидетелските показания позволяват да
приема, че:
- пръв е бил неустановен товарен автомобил;
- зад него процесния „Мерцедес“;
- а след това и л.а. „Ауди – 89“, “
Междувременно в обратна посока, в лентата за гр. В., пътувал лек автомобил „Сузуки
Гранд Витара“ с peг. №, управляван от Г. Г..
В един момент Б. („Мерцедес MЛ 270 ЦДИ“) предприел изпреварване, на
движещият се пред него неидентифициран товарен автомобил.Изнесъл се в лентата за
насрещно движение, без да съобрази разстоянието до насрещно идващия автомобил
„Сузуки Гранд Витара“.
„…Този джип „Мерцедес” при изпреварването навлезе в нашата пътна лента …
нямаше къде да се разминем или джипа да се върне в неговото платно…“ (св. С. Г.-
бел. ВМ)
Управляващата л.а. „Сузуки“ Г. Г. натиснала рязко спирачки в опит да избегне удара,
13
но сблъсъкът бил неизбежен. Ударът бил челен, ексцентричен, при което възникнал
въртящ момент, довел до завъртане на л.а. „Сузуки“ около вертикалната ос на
автомобила. Под въздействието на първоначалната си скорост продължил косо на ляво
и след завъртане на почти на 360° се блъснал челно в л.а. „Ауди 89“ (РА9613АТ). С
оглед на описания механизъм вещото лице е приело, че от техническа гледна точка,
непосредствената причина, довела до настъпването на процесното ПТП е
предприетото изпреварване на неустановения товарен автомобил от страна на
л.а. „Мерцедес МЛ 270 СДИ“ с рег. № управляван от И. Б. , при липса на
достатъчно свободно разстояние напред за безопасно изпълнение на маневрата при
условията на насрещно идващ автомобил.
В резултат на този удар „Сузуки“-то се отклонило обратно в (свое) дясно и се
установил по средата на пътното платно, „Ауди“-то/в което се намирА. ищците/, също
било отклонено на (негово) дясно към мантинелата, установявайки се косо до
еластичната ограда при южната страна на пътя, а л.а. „Мерцедес МЛ 270 ЦДИ“ в
десния край на пътя на около 70 метра след първия удар (≈25 м след ориентира).
От заключението се установява, че от техническа гледна точка, процесното ПТП е
предизвикано от управлявА.ят л.а. „Мерцедес МЛ 270 СДИ“ с рег. № - И.Б.
При огледа на местопроизшествието не са установени и описани спирачни следи от
участвА.те в инцидента автомобили.
Според данните в делото произшествието е станало около 11:30 в условието на
интензивно движение.Зоната на инцидента се намира на 1500 метра след края
(табелата) на гр.В. и по пътя се е била формирала колона в която са били трите
автомобила, като най-отпред се движел неустановен товарен автомобил.Вещото лице в
заключението си, с оглед и на общата пътна ситуация и интензивност на движението е
приел, че товарният автомобил се е движел с относително ниска скорост - около 60
км/ч. Така „задържал“ следващите го превозни средства в колона, което предизвикало
шофьорът на движещият се зад него „Мерцедес МЛ270 ЦДИ“ да предприеме
изпреварването.
Според вещото лице и установената обща интензивност на движението, приемам, че
/непосредствено преди сблъсъка със „Сузуки Гранд Витара“/, скоростта на лекият
автомобил „Ауди 89“ е била ограничавана в рамките на около 60 км/ч.
В условията на описаната по-горе пътна ситуация (в т.ч. и приближаваща от
среща колона от автомобили) вещото лице приема, свидетелството на С. Г. че
изначално (преди първия удар) автомобилът им „Сузуки Гранд Витара“ се движел с
около 60 км/час. При последвА.ят удар между „Сузуки Гранд Витара“ и „Ауди 89“ са
настъпили по-сериозни деформации на предните им части с дълбочина до около 25-35
см., и съответства на удар със скорост на движение на около 35÷45 км/час. Спрямо л.а.
„Ауди 89“ ударът е бил кос (в лявата предна част), ексцентричен, което е отклонило
14
посоката на движение на автомобила на дясно. Това е довело до махоловидни
движения (колебания) на телата на пътуващите в него. Конкретно за евентуалната
разлика в с степента на налягането (натиск, ударен импулс) на които са били
подложени водачът или пътниците - шофьорът активно наблюдава пътната ситуация,
държащ се за кормилото и при опасност своевременно реагира в защита срещу
евентуални инерционни сили върху него, което би се отразило в по-ниска степен на
травмиране – в сравнение с пътниците.От техническа гледна точка, нараняванията на
двамата ищци са били получени във вътрешността на купето, в условията на
неопределеност на развитието на сблъсъка.
Автомобилът „Ауди 89“ е бил оборудван с триточкови обезопасителни
колани.Правилно поставени, те не могат да предпазят/ограничат страничното
преместване на горната част на тялото, още повече главата, от удар в вътрешния
контур на автомобила.Амплитудата на преместване зависи от посоката на
преместването напред-назад или ляво – дясно, като е най-малка само при инерционно
движение в посока напред: до няколко сантиметра.В заключение според експерта не
можели да предпазят от нараняване в областта на главата, седА.щето и врата/шията/.
Според заключението на вещото лице основното предназначение на
обезопасителните колани е да удържат пътниците към седалките и ограничавайки
преместването на горната част на тялото и главата напред: удряне в предното стъкло,
арматурното табло, облегалката на предна седалка и т.н. при скорости до около 75
км/ч. Те не са достатъчно ефективни при коси удари или въртене на автомобила,
когато върху горната част на тялото ръцете или главата въздействат странични
инерционни сили и пътниците се удрят в страничните вътрешни контури на купето.В
конкретният случай според експерта инж.М. обезопасителните колани не биха могли
да предпазят пострадА.те от наранявания.В случая скоростта на „Ауди – 89“ рязко
спада и се предизвиква въздействието на силни инерционни сили върху отделните
части на тялото и в частност на главата на съответния пътник.В лекият автомобил А.
Х. е седял на предна дясна седалка/до шофьора/, а И. О. е била на задна седалка в
дясно зад А. Х..
Тези сили водят до махаловидни движения, при което вратът се огъва бързо и
прекомерно и може да причинят сериозни травми.И. О. е била с т.нар. „камшичен
удар”, а травматичните увреждания при А. Х. са получени от удар в облегалката за
глава на седалката му и части от деформираното купе на автомобила в областта на
долните крайници.Според експерта правилното поставена обезопасителна
система/колани/ е не достатъчно ефективна, при коси/странични удари.
Съгласно съдебната практика със задължителен характер, съдържаща се в
решение № 15/ 25.07.2014г. на ВКС по т.д. № 1506 / 2013г. на І т.о., в хипотезата, в
която констативният протокол е издаден от органите на полицията при посещение на
мястото на ПТП, съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа,
относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС,
участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката
на мястото на произшествието и други. Доказателствената сила на протокола за ПТП
не обхваща направените от длъжностното лице, въз основа на констатираните факти,
15
изводи за нА.чие или липса на вина на водач на МПС, участващ в пътнотранспортното
произшествие, тъй като това излиза извън обхвата на удостоверителното изявление
относно възприет от съставителя на протокола факт.
В случаят констативният протокол, приетата САвтЕ и събраните гласни
доказателства, изцяло и взаимно се допълват и подкрепят възприетата и описана по-
горе обстановка около механизма на ПТП.
Предявени са субективно съединени искове по чл.432 ал.1 от КЗ във вр. с
чл.45 от ЗЗД, са частично основателни.
Съгласно цитираната норма увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите при спазване на изискванията на чл.380
от КЗ.
В случая е безспорно в отношенията между страните, че ищците са спазили
административната процедура и са отправили покана до ответника.
Съгласно разпоредбата на чл.429 ал.1 от КЗ със сключването на договор за
застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят поема задължението да покрие
отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени и
неимуществени вреди. Същевременно съгласно чл.477, ал.1 и 2 от КЗ обект на
застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства. В
тази връзка за успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл.432
ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
нА.чието на вА.дно сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" между
увредилото го лице и ответника по делото, настъпило увреждане, причинено от
виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между
деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди. С
оглед обхвата на застрахователното покритие, регламентиран в цитираните
разпоредби, застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря
застрахованото лице на основание чл.45 от ЗЗД.
По делото безспорно се установи нА.чието към датата на процесното ПТП на
вА.дно застрахователно правоотношение между причинителя на вредата и ответника
по застраховка ГО на автомобилистите.
Съгласно чл.42, ал.1, т.2 от ЗДвП, водач, който ще предприеме изпреварване, е
длъжен след като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път на
разстояние, достатъчно за изпреварване както и че може да заеме място в пътната лента
пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява
скоростта или да изменя посоката на движение, а съгласно ал.2, т.2 от същата
16
разпоредба, водач, който изпреварва, е длъжен, когато при изпреварването навлиза в
пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или
пречки за превозните средства, движещи се по нея. Съгласно чл.43, т.4 от ЗДвП,
изпреварването на МПС, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош, е
забранено при използване на пътна лента за насрещно движение, когато
изпреварващият не може да се върне безпрепятствено в напуснатата пътна лента.
От приетите по делото доказателства безспорно се установи, че причина за
инцидента има изцяло водачът на л.а. „Мерцедес“ - И. Б., който не е преценил
правилно дистанцията до насрещно движещия се л.а. Сузуки, управляван от св.Г. Г., с
което, предприемайки изпреварването, не само е създал опасност, но и реално е довел
до настъпване на процесното ПТП - нарушение на чл.42, ал.1, т. 2 и ал.2, т.2 и чл.43, т.4
от ЗДвП.
Вредата представлява промяна на имуществото, правата, телесната цялост и
здраве, душевност и психическо състояние на човека. Промяната може да се
осъществи чрез смущение, накърняване или унищожаване на посочените човешки
блага. Те могат да бъдат както имуществени (претърпени загуби и пропуснати ползи),
така и неимуществени (болки и страдания, изобщо негативните психически
преживявания, които търпи или ще търпи увредения), стига да са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
Изложеното до тук обуславя извод за нА.чие на всички кумулативно изискуеми
предпоставки за възникване отговорността на застрахователното дружество:
установен деликт при съответно авторство (И. В. Б.), противоправност, вина, вреди
(неимуществени – болки и страдания от травматичните увреждания) и причинна връзка
между деяние и вредите; нА.чие на вА.дно застрахователно правоотношение между
причинителя и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, респ. настъпване на застрахователното събитие като юридически
факт, пораждащ отговорността на застрахователя.
Спорни между страните са въпросите за размера на справедливото
обезщетение дължимо за претърпените от ищците неимуществени вреди, както и за
евентуално съпричиняване на вредите от пострадА.я.
С цел установяване вида и интензитета на претърпените от пострадА.те лица
болки и страдания в резултат от претърпяното ПТП са допуснати гласни доказателства
и съдебно-медицинска експертиза.
Разпитаната по делото св.Н. Й. установява, че е сестра на ищцата, разбрала за
катастрофата от сина й по телефона и веднага се отправила към
болницата.Свидетелката установява, че първоначално пострадалата била в
безсъзнание, на следващия ден, когато дошла в съзнание и казала, че не знае какво се е
случило, но я болели краката и главата.Свидетелката установява, че първоначално тя
17
полагала грижи за нея, а травмите били предимно по гърдите.След изписването от
болницата И. два месеца била на легло на памперс, като грижи полагала свидетелката и
майка им, а след това около два месеца правела и рехабилитации, заради което се
налагало да бъде придружавана.Без придружител не можела да излиза.Свидетелката
установява, че и до настоящият момент сестра й се оплаквала, че не може да легне на
лявата страна и има главоболие.Свидетелката установява, че сестра й, била с колан в
деня на инцидента, тъй като преимуществено живеели във Франция и оттам били
свикнА. да поставят колани.Установява, че имала синина на гърдите /посочва средната
част на гърдите в посока към рамото/.Установява, че след инцидента се променила,
била се затворила в себе си, психиката й била разбита.
По отношение на ищеца А. Х. сочи, че първоначално също бил зле не можел да
се изкашля, стоял прегърбен.Установява, че нямал осигуровки тук, тъй като работели
сезонно във Ф. затова и останал да се лекува в къщи.За сестра й, събрА. пари около
1000 лева и внесли осигуровките веднага.По отношение на Х. свидетелката установява,
че му били поставяни инжекции в къщи, а заради преживяното от тогава бил на
антидепресанти.
Установява, че и за двамата имало последствия, тъй като не им стигнА. часове и
не успели да получат от Ф. помощи от борсата, а по време на инцидента били дошли в
Б. в отпуск, работели селскостопанска работа.Свидетелката установява, че след
инцидента повече не заминА. на работа там.
Разпитаният св.А. Ш. установява, че е братовчед на ищеца Х., установява, че не
е бил в Б. по време на инцидента, посетил ги около месец по-късно в дома им Х. бил
зле с болки в гърдите, рамото и главата и не можел да ходи на работа, а съпругата му
била на легло и трябвало някой да се грижи за нея.Установява, че е била няколко пъти
на лекар, като свидетелят го откарвал, както и че имал продължителна болка в гърдите
от поставеният колан.Споделял, че имало счупени стъкла и бил си ударил рязко
главата в седалката, поради което имал главоболие и болка в рамото също.Установява
също, че семейството едва свързвало двата края, тъй като останА. без доходи и не били
добре здравословно.свидетелят установява, че виждал ищцата на легло и покрай нея
винаги имало някого, да се грижат да и подават вода, имала синина на окото и се
оплаквала от болки в гърдите.Установява, че към настоящият момент ищцата
изпитвала страх, при днешното им пътуване от гр.В., едва били стигнА. до П., защото
свидетелят шофирал бавно, тъй като ищцата изпитвала страх.При Х. също имало
промяна, при пътуване изпитвал напрежение.
По делото е представена мед.документация по отношение на ищцата И. ., които
мед.документи са обсъдени от вещото лице.
От допуснатата СМЕ се установява, че непосредствено след ПТП тя е
постъпила по спешност в тежко общо състояние в ОАИЛ към „МБАЛ Велинград"
18
ЕООД - гр. Велинград, където е диагностицирана, консултирана и лекувана по повод
на травматичен шок. Травматичният шок, който се е развил при пострадалата след
ПТП бил неврогенен, наричан още дистрибутивен шок. Получавал се при травма в
областта на гръбначния мозък и продълговатия мозък, което води до загуба на
регулацията на съдовия тонус.
След стабилизиране на състоянието и по повод на гадене, повръщане,
световъртеж била насочена към Хирургично отделение на същата болница за да
продължи лечението си по повод на мозъчно сътресение. Мозъчното сътресение е
протекло с добре изразена ретроградна амнезия, вегетативни прояви, GCS - 10 точки.
Като последица от него се е развила постравматична церебрастения, проявена със
световъртеж, зА.тане, координационни нарушения, както е видно от показанията на
свидетелите и данните от прегледа при невролог през месец юни 2021 година.
От заключението се установява още, че на 9.03.2021 година пострадалата е била
освидетелствана от съдебен лекар при МБАЛ гр.Пазарджик и е било издадено съдебно-
медицинско удостоверение, където са описани травматични увреждания-
кръвонасядане и рана по главата, кръвонасядане на тила, охлузване и кръвонасядания и
рани по тялото и крайниците. Такива мекотьканни увреждания не са описани в
медицинската документация от МБАЛ-Велинград.
По отношение на ответника Х., който не е оставен за болнично лечение, се
установява, че на 19.02.2021г. е бил освидетелстван от съдебен лекар в гр.П., който
издал съдебно-медицинско удостоверение, където подробно описал неговите
травматични увреждания., а именно : синкаво кръвонасядане, с диаметър 3 см. по
тилната област и разкъсно-контузна рана, с размери около 1 х 0,5 см.,
субконюнктивален кръвоизливна лявото око, оток и синкаво кръвонасядане с размери
4x3 см. на лявото слепоочие, оток и синкаво кръвонасядане на лявата ушна мида,
мораво кръвонасядане на тила с размери 6/3 см, кръвонасядане на гърдите в ляво с
размери 18/13 см., синкаво кръвонасядане по лявата поясна област странично с
размери 19 х 12 см. и разкъсно-контузна рана, с размери 2 х 1 см., кръвонасядане в
долната част на корема с размери 9x7 см., синкаво кръвонасядане на лявото рамо с
размери 13х7 см. ,охлузване, на площ от 11 х 7см, и кръвонасядане 27х18 см., слизащо
към глезена по страничната повърхност на дясното коляно до към средната трета на
подбедрицата, масивен оток с размери 11x9 см. и рана.
Според приетата СМЕ описаните и при двамата ищци травматични увреждания са
в причинна връзка с настъпилото ПТП и след прегледи към настоящият момент са
напълно възстановени от претърпените травми.По отношение на соматичното здраве и
при двамата ищци не се установяват трайни неблагоприятни последици за здравето им.
Възстановяването на пострадалата И. Ш. О. е продължило около 5-6 месеца, а на
ищецът А. И. Х. около 3 седмици.
19
Според експерта д-р М., непосредствено след травмата, по време на
медицинските манипулации и изследвания ищцата е търпяла болки, което е налагало
прилагане на болкоуспокяващи средства в болничните отделения на МБАЛ-Велинград,
отразено надлежно в медицинската документация. Със стабилизиране на състоянието и
болките са намалявА. по интензивност.Ищецът Х. не е бил хоспитА.зиран и в периода
на оздравяване, посочен по-горе също е изпитвал болки с намаляваща интензивност.
Това е налагало използване на обезболяващи при нужда.
По повод оспорването от ответната страна, от заключението на вещото лице се
установява, че по отношение на ищцата изброените състояния и увреждания биха
могли да се разделят условно на две групи: общи- травматичен шок и мозъчно
сътресение и контактни мекотъканни увреждания- кървонасядания,отоци,
рани,установени при съдебно-медицинско освидетелстване на 9.03.2021 г. Според
експерта нА.чието на мекотъканни увреждания при ищцата не са описани в
медицинската документация от болницата във Велинград. Освен това,
освидетелстването е извършено на 9.03.2021г., т.е. 19 дни след процесния инцидент.
Според д-р М. всички установени кръвонасядания са били описани със синкав цвят и
ако цветът им е коректно описан, те не отговарят по давност на получаване към
датата на ПТП.
От заключението се установява още, че обезопасителният колан намалява
риска от получаване на тежки травми с около 45%. Защитните му способности не са
абсолютни и той не може да предпази пасажерите от получаване на травми.
Обезопасителният колан може да бъде предразполагащ фактор за получаване на
увреждания по механизма на „камшичен удар”.
Механизмът на получаване на уврежданията при И. О. са от т. нар. „камшичен
удар”. Камшичен удар представлява внезапна максимална екстензия (движение назад
на врата), последвана от максимална флексия (движение напред на врата) на шийните
прешлени, с нараняване на мускулите, сухожилията, ставните връзки, ставите и
междупрешленните дискове и фасетните стави на гръбначния стълб в шийния му
отдел. Тези травми се проявяват със съответната симптоматика. Пострадалата е
транспортирана с временна имобилазция със шийна яка до Спешно отделение на
МБАЛ-Велинград, назначеани са съответни образни изследвания на шийния отдел на
гръбначния стълб и др. Клиничната картина се владее от симптоми на болка в шията,
често ирадиираща между лопатките, световъртеж, понякога изтръпване на ръцете и др.
При ищеца Х. травматичните увреждания са получени от удар в облегалката за
глава на седалката му и части от деформираното купе на автомобила в областта на
долните крайници. Поради предностраничния удар има и махаловидно движение на
главата към облегалката на водача с травмиране на лявата част на главата. НА.це са и
увреждания от предпазния колан- по гърдите и поясно- коремната зона. Няма данни за
20
удар в предното стъкло на авмомобила на главата на пострадА.я, което подкрепя
извода в заключението от използването на предпазен колан.
Според д-р М. правилно поставените предпазни колани са предпазили
двамата ищци от тежки наранявания и са намА.ли по тежест тяхното проявление.
По отношение на водача, може да каже, че по леката травма е свързана и с това, че той
първи забелязва опасността, ръцете му са фиксирани върху кормилния кръг, а долните
крайници са опънати върху педА.те за управление. Мускулатурата на тялото е
стресово напрегната.
При ищцата И. О. са извършени следните образни излседвания: КТ изследване
на шийни прешлени: 18.02.21-Предна и задна ръбова остеофитоза на телата С5-С6-С7;
неубедителни данни за медианен пролапс на ниво СЗ-С4. Запазени параметри на
цервикалния канал.
КТ на структурите на ЗЧЯ и Гл. мозък: 18.02.21г. КТ находка: Суб- и
супратенториално не се откриват промени в денситометричната характеристика на
сиво и бяло мозъчно вещество. Не се установяват белези на компресия и дислокация.
Двустранно церебелопонтинните ъгли се представят нормални. Селарна област с
нормална характеристика. Вентрикулна система- срединно разположена, не разширена.
Субарахноидални пространства- свободни, не разширени. На костен прозорец
травматични изменения не личат.
Рентгенография на шийни прешлени от дата 22.02.21- Изгладена физиологична
лордоза. Предна ръбова остеофитоза на телата С5-С6-С7.
Начални дегенеративни промени на телата на пети, шести и седми шийни
прешлени са установени с ренгенологичното и компютърнотомографско им
изследване.
От заключението се установява, че при ищцата главоболието е проява на
мозъчно сътресение в резултат на инерционно движение на мозъка в черепната кухина
при удара. При ищеца Х. то е свързано с описаните по-горе травматични увреждания в
тази област. Кръвонасяданията при средно тежка травма избледняват и изчезват за
около 12-14 дни. Масивните кръвонасядания могат да са видими и след този срок,
обикновено до 3 седмици.
Симптомите, които са се развили при И. О. в Спешно отделение се дължат на
две основни причини- мозъчно сътресение GCS - 10 точки и развитието на
дистрибутивен шок. Това е наложило прилагането на комплексно лечение,
включително и на ноотропни средства, имащи отношение към функциите на ЦНС.
По отношение на претърпените от ищцата И. О. неимуществени вреди.
След съвкупна преценка на приетите по делото писмени доказателства, съдебно-
медицинската експертиза и свидетелските показания, съдът приема от всички описани
21
в исковата молба болки и страдания за доказани обстоятелствата, че ищцата като
пострадала от процесното пътно-транспортно произшествие е понесла физически и
психически травми, болки и страдания, съответстващи по сила, продължителност и
интензитет на причиненото й увреждане, изразяващо се в травматичен шок и
мозъчно сътресение е протекло с добре изразена ретроградна амнезия, вегетативни
прояви, GCS - 10 точки, като последица от него се е развила постравматична
церебрастения, проявена със световъртеж, зА.тане, координационни нарушения, както
е видно от показанията на свидетелите и данните от прегледа при невролог през месец
юни 2021 г., описаните обаче в съдебно медицинското удостоверение на д-р Пеев от
9.03.2021г. не са в резултат на ПТП.
По възражението за съпричиняване на ответника, същото е изцяло несъстоятелно,
тъй като от събрания доказателствен материал и приетата СМЕ, се установи, че ищцата
е била с правилно поставен обезопасителен колан.
Физическите болки за нея са били най-интензивни непосредствено след
причиняване на увреждането и първите 2 седмици. В резултат от проведеното по
спешност лечение и в рамките на 5.5-6 месеца е последвало пълно възстановяване от
физическите наранявания. Към момента не са нА.це данни за продължаващи болки или
каквито и да било други физиологични последствия от нараняването. Това следва от
заключението на допуснатата съдебно-медицинска експертиза, неоспорена от
страните.
Причинените неимуществени вреди не могат да бъдат поправени, а само могат
да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага. Тази
заместваща облага следва да се определи от съда във всеки отделен случай в
зависимост от характера и степента на конкретното субективно увреждане. Преценката
за размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД се извършва по справедливост и вътрешно
убеждение. В случая от съществено значение са възрастта на пострадалата – 48 г. към
датата на деликта, характера и продължителността на лечението и възстановяването й
около 6 месеца, преживеният стрес в момента на самото ПТП.Следва да се имат
предвид и конкретните икономически условия към датата на увреждането, не се
представиха доказателства за доходите й, както и че след инцидента е останала без
доходи.
Съобразявайки приетите за установени обстоятелства, изброени по-горе и
относими към приложения критерий за справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД,
настоящият състав намира, че за адекватен паричен еквивалент на претърпените от
ищцата И. О. неимуществени вреди, които се намират в пряка причинно-следствена
връзка с претърпяното ПТП, следва да бъде приет размер на обезщетението от 20 000
лева, като иска за разликата над 20 000 лева до претендирания размер от 30 000
лева/частичен от иска за 50 000 лева/, следва да се отхвърли като неоснователен.
22
По отношение на претърпените от ищеца А. Х. неимуществени вреди.
От съвкупна преценка на приетите по делото писмени доказателства, съдебно-
медицинската експертиза и свидетелските показания, съдът приема от всички описани
в исковата молба болки и страдания за доказани обстоятелствата, че ищецът Х. като
пострадал от процесното пътно-транспортно произшествие е понесъл физически и
психически травми, болки и страдания, които са отшумели за период от 3 седмици, а
причиненото му увреждане се изразява в травмиране на лявата част на главата, удари в
долните крайници, както и посочени от ищеца увреждания от предпазния колан по
гърдите и поясно- коремната зона.Установено е, че към настоящият момент ищеца Х. е
изцяло възстановен, поради което поради претърпените леки травматични увреждания,
които са преминало за около 3 седмици, съдът счита за справедлив размер на
обезщетение сумата от 5000 лева, като за разликата до предявеният размер от 15 000
лева/частичен иск от 25000 лева/, следва да се отхвърли като неоснователен.
По отношение своевременно релевираното от застрахователя защитно
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадА.те –
непоставяне на обезопасителен колан, въз основа на съвкупната преценка на събраните
по делото доказателства, съдът намира следното:
Възражението намира правното си основание в разпоредбата на чл.51, ал.2 от
ЗЗД.
В съдебната практика се приема, че принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е
нА.це винаги, когато с поведението си пострадА.ят е създал предпоставки за
осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на
увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
В случая не се доказа от ответника, принос от страна та ищците, който да се
изразява в непоставянето на предпазни колани.Установи се безспорно и от двете
експертизи, че ищците са били с правилно поставени предпазни колани, което е
минимА.зирало уврежданията им, но са получили коланни травми.
С оглед на частичната основателност на главните искове е основателна и
претенцията за законна лихва, уредена в чл.493, ал.1, т. 5 КЗ (съгласно нормата
застрахователят покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица
вреди, вкл. лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т. е. лихвите за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице).
Съгласно специалната разпоредба на чл. 497, ал. 1 КЗ, лихви за забава върху
дължимото застрахователно обезщетение по договора за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите се дължи след изтичане на по-ранната
от следните две дати: изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на
всички доказателства по КЗ и изтичането на срока по КЗ, освен в случаите, когато
23
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда
на КЗ. Съгласно чл.496 ал.1, срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е
по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380 пред
застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В случая безспорно ответникът е сезиран по реда на чл.380 от КЗ на 29.03.2021
година следва да бъде уважена претенцията за законна лихва върху размера от двете
главници 20 000 лева по отношение на О. и 5000 лева по отношение на Х., така както е
поискана, считано от 30.06.2021 година.
Размерът на лихвите подлежи на установяване от страна на съдебния изпълнител,
при нА.чие на влязъл в сила съдебен акт.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на Пазарджишки окръжен съд държавна такса върху присъдените размери
обезщетения, след приспадане на частично внесената държавна такса от И. Ш. О. и А.
И. Х..
Общият размер присъдени обезщетения за неимуществени вреди за двамата ищци
е 20000 лева за О. и 5000 лева за Х. от тях е внесена частична държавна такса в размер
общо на 700, поради което дължимата от ответника държавна такса за тези
обезщетения е 1000 лева от тях са внесени 700 лева, респ. ответникът следва да бъде
осъден да заплати държавна такса в размер на 300 лева по сметка на ПОС. /1000 лева –
вн. 700 лева/.
По исканията на страните за разноски. Искания за присъждане на съдебно-
деловодни разноски са направени в хода на производството от процесуалните
представители на двете страни, с представяне на списъци по чл.80 от ГПК.
При този изход на делото на всяка от страните се полагат разноски.
Претендират се от ищцовата страна разноски съобразно представеният списък
на стр.333 на И. О. – 400 лева заплатена частично държавна такса, от които съобразно
уважената част от иска, следва да и се присъдят разноски в размер на 266 лева, които
ответника следва да заплати .
От ищеца А. И. Х. се претендират общо разноски в размер на 300 лева – ДТ,400
лева депозит за изготвяне на СМЕ и 250 лева запл.депозит за САвтЕ или общо 950 лева
разноски.
Съобразно уважената част от иска му на А. Х. следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 316.66 лева разноски.
Според така осъществената безплатна адвокатска помощ, която е обективирана в
договора за правна защита и съдействие от 13.12.2022 година на посочените двама
24
ищци от адв.Д. С. Т., булстат ********* член на Адвокатска колегия гр.София, личен
номер на адвоката **********, с адрес на кантората гр.С. район В. ул.“А.Р.“ № ап.,
пълномощникът има право на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата, в размер не по нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал. 2 ЗАдв.
Съобразно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения, и
уважената част от материалния интерес, ответникът ЗК „Лев инс“ АД следва да
заплати на процесуалния представител на ищецът И. Ш. О. - адв.Т. сумата от 2200
лева.А за ищеца А. И. Х. по чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1 за минималните адвокатски
възнаграждения, и уважената част от материалния интерес, ответникът следва да
заплати на процесуалния представител на ищецът - Т. сумата от 560 лева.
Или общо на адвокат Д. С. Т., следва от ответника да бъде изплатена сумата в
размер на 2760 лева за защита на двамата ищци, съобразно уважената част от
исковете, която следва да бъде осъден ответника да му заплати. Адвокатският хонорар
е съобразен с минималният по чл.7 ал.2 от Наредба №4, за проц.представителство, с
оглед уважената част от предявените искове/съобр. измененията от 18.11.2022 година/.
Ответникът „ЗК Лев инс“ АД също е направил разноски които съобразно
представения списък по чл.80 от ГПК/лист 316 от делото/ са в размер на общо 2080
лава, от които юрк.възнаграждение 2х540 лева или 1040 лева и депозит за в.л. общо –
1000 лева.
Съобразно отхвърлената част от исковете на двамата ищци, на ответника се
падат разноски в размер общо на 924.45 лева, които следва да бъдат осъдени да
заплатят общо ищците на ЗК „Лев инс“ АД.
Воден от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК Пазарджишкият
Окръжен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК121130788, с адрес гр.София,1700
ул.„Симеоновско шосе“ №67А, представлявано от М. С. М. и С. А. –
изпълнителни директори, чрез ст.юрк. З. Т., да заплати на И. Ш. О., с ЕГН
********** с адрес село Д., ул.„А.“ №, община В., обл.П., със съдебен адрес
гр.С. район В. ул.“А. Р.“ №6 ап.5 адв.Д. Т. сумата от 20 000 лева
представляваща обезщетение за неимуществени вреди болки и страдания, във
връзка с настъпило ПТП на 18.02.2021г. около 11:30 часа на път ІІ-84, км.
33+200, на пътен участък между изхода на гр.В. с посока към гр.П., като
пътник в лек автомобил марка Ауди, модел 80 с рег. № в резултат на
25
верижна автомобилна катастрофа, причинена от предприетото изпреварване
на неустановен товарен автомобил от страна на л.а. „Мерцедес МЛ 270 СДИ“
с рег. № управляван от И. Б., КАТО отхвърля иска за сумата над размера от
20 000 лева до претендираният от 30 000 лева / представляващ частичен иск
от 50 000 лева/, като неоснователен, ведно със законната лихва върху
главницата от 30 000 лева, считано от 30.06.2021 година до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК121130788, с адрес гр.София,1700
ул.„Симеоновско шосе“ №67А, представлявано от М. С. М. и С. А. –
изпълнителни директори, чрез ст.юрк. З. Т., да заплати на А. И. Х., с ЕГН
**********, с адрес село Д., ул.„А.“ №, община В., обл.П., със съдебен адрес
гр.С. район В. ул.“А. Р. № ап. адв.Д. Т. сумата от 5 000 лева представляваща
обезщетение за неимуществени вреди болки и страдания, във връзка с
настъпило ПТП на 18.02.2021г. около 11:30 часа на път ІІ-84, км. 33+200, на
пътен участък между изхода на гр.В. с посока към гр.П., като пътник в лек
автомобил марка Ауди, модел 80 с рег. № в резултат на верижна
автомобилна катастрофа, причинена от предприетото изпреварване на
неустановен товарен автомобил от страна на л.а. „Мерцедес МЛ 270 СДИ“ с
рег. № управляван от И. Б., КАТО отхвърля иска за сумата над размера от
5000 лева до претендираният от 15 000 лева / представляващ частичен иск от
25 000 лева/, като неоснователен, ведно със законната лихва върху
главницата от 5 000 лева, считано от 30.06.2021 година до окончателното
изплащане на обезщетението.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК121130788, с адрес гр.София,1700
ул.„Симеоновско шосе“ №67А, представлявано от М. С. М. и С. А. –
изпълнителни директори, чрез ст.юрк. З. Т., да заплатят по сметка на
Окръжен съд Пазарджик на основание чл.78 ал.6 от ГПК, държавна такса в
размер на 300 лева.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК121130788, с адрес гр.София,1700
ул.„Симеоновско шосе“ №67А, представлявано от М. С. М. и С. А. –
изпълнителни директори, чрез ст.юрк. З. Т. да заплати на адвокат Д. С. Т.,
булстат ********* член на Адвокатска колегия гр.София, личен номер на
адвоката **********, с адрес на кантората гр.С. район В. ул.“. Р.“ №ап., на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв, възнаграждение в
26
размер на 2760 лева/съобразно уважената част от исковете на И. Ш. О. и А.
И. Х./.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК121130788, с адрес
гр.София,1700 ул.„Симеоновско шосе“ №67А, представлявано от М. С. М. и
С. А. – изпълнителни директори, чрез ст.юрк. З. Т. да заплати на И. Ш. О., с
ЕГН ********** с адрес село Д., ул.„А.“ №, община В., обл.П., със съдебен
адрес гр.С. район В. ул.“А. Р.“ №ап. адв.Д. Т., сторените разноски в
производството в размер на 266 лева, съобразно уважената част от
предявеният иск.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК121130788, с адрес
гр.София,1700 ул.„Симеоновско шосе“ №67А, представлявано от М. С. М. и
С. А. – изпълнителни директори, чрез ст.юрк. З. Т., да заплати на А. И. Х., с
ЕГН **********, с адрес село Д. ул.„А.“ №, община В., обл.П., със съдебен
адрес гр.С. район В. ул.“А. Р.“ № ап. адв.Д. Т. сторените разноски в
производството в размер на 316.66 лева, съобразно уважената част от
предявеният иск.
ОСЪЖДА И. Ш. О., с ЕГН ********** с
адрес село Д., ул.„А.“ № община В. обл.П. и А. И. Х., с ЕГН **********, с
адрес село Д., ул.„А.“ №, община В., обл.П., със съдебен адрес гр.С. район В.
ул.“А. Р.“ № ап. адв.Д. Т., общо да заплатят на ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, с
ЕИК121130788, с адрес гр.София,1700 ул.„Симеоновско шосе“ №67А,
представлявано от М. С. М. и С. А. – изпълнителни директори, чрез ст.юрк. З.
Т., разноски съобразно отхвърлената част от исковете им в размер на 924.45
лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването му на страните, пред Апелативен съд гр.Пловдив.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
27