Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 09.08.2017 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на десети юли две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Диана Такова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 5674 по описа на СГС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по молба по чл. 625 ТЗ от кредитор
за постановяване на решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ на основание
неплатежоспособност по чл. 607а, ал. 1 във вр. с чл. 608 ТЗ, евентуално на
основание свръхзадълженост по чл. 742 ТЗ.
Молителят Ф.Р. ООД твърди, че има изискуеми вземания
от ответника „Д.“ ООД, произтичащи от търговска сделка по договор за
покупко-продажба в размер на 29 610,60 евро за периода м. март 2015 г. до
м. юни 2015 г. Посочва, че длъжникът е спрял да плаща на 14.03.2015 г., когато
е бил падежът на първото му задължение. Твърди, че сключил с ответника
споразумение за изплащане на дължимите суми, но дори и след това длъжникът не
ги е заплатил като последното плащане е на 02.09.2015 г. на стойност 2 000
евро. Счита, че доколкото дружеството е спряло плащанията, то е в състояние на
неплатежоспособност. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което
да се обяви неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността на „Д.“ ООД, да
се определи началната дата, а именно: 14.03.2015 г., да се открие производство
по несъстоятелност, да се назначи временен синдик и да се определи дата на
първото събрание на кредиторите.
Ответникът „Д.“ ООД оспорва молбата като
неоснователна. Твърди, че разполага с имущество, достатъчно да покрие
задълженията си, без да съществува опасност за интересите на кредиторите му. Не
оспорва, че има сключен с молителя договор за покупко-продажба и споразумение,
както и че има плащане в размер на 2 000 евро на 02.09.2015 г. Счита, че
не са налице предпоставките за откриване производство по несъстоятелност, тъй
като разполага с дълготрайни и краткотрайни активи, които обуславят добрата
обща ликвидност и може да посреща краткосрочните си задължения. Иска да се
отхвърли молбата. Претендира разноски.
В производството е
конституиран като присъединен кредитор дружеството Ф.Л.Р. ООД, който твърди, че
е придобил вземането на молителя срещу ответника по силата на договор за
прехвърляне на част от търговско предприятие от 01.02.2016 г. Твърди, че
вземането му е в размер на 27 610 евро и е възникнало по силата на договор
сключен между молителя и ответника по отношение на описаните фактури от Ф.Р.
ООД. Посочва, че по силата на договор за прехвърляне на част от търговско
предприятие в сила от 01.02.2016 г. всички вземания по договори, свързани с
доставка на осветителни тела са прехвърлени от Ф.Р. ООД на Ф.Л.Р. ООД. Твърди,
че това прехвърляне е удостоверено и потвърдено конкретно по повод на
предявеното вземане към „Денима 2001“ ООД с изявление за прехвърляне от
10.03.2017 г. и от тази дата длъжникът следва да се счита за уведомен за
прехвърлянето.
Съдът, като прецени доводите на молителя и събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
За да бъде открито производство
по несъстоятелност, следва да са налице всички предпоставки, визирани в
разпоредбата на чл. 608 ТЗ, чл. 625, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, а именно: 1.
Компетентният съд да бъде сезиран с писмена молба от лицата, изрично посочени в
разпоредбата на чл. 625 ТЗ – длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на
длъжника по търговска сделка, както и от Националната агенция за приходите за
публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската
дейност на длъжника; 2. Длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ; 3. Да
се установи неплатежоспособност на длъжника, съгласно хипотезите, предвидени в
разпоредбата на чл. 608 ТЗ, респективно свръхзадължеността му, ако е капиталово
дружество – чл. 742 ТЗ и 4. Затрудненията на длъжника да не са временни, а
състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно – аргумент от чл.
631 ТЗ.
В конкретния случай
писмената молба за откриване на производството по несъстоятелност е подадена от
търговско дружество Ф.Р. ООД, което твърди, че е кредитор на ответника с
изискуеми парични вземания по търговска сделка – договор за покупко-продажба. Спазено
е изискването на чл. 78, ал. 1 ДОПК, като молителят е подал уведомление до
Териториалната дирекция София за откриване на процедура по завеждане на иск за
откриване на производство по несъстоятелност срещу „Д.“ ООД.
Молба за откриване
производство по несъстоятелност срещу ответника е подадена и от присъединения в
производството кредитор Ф.Л.Р. ООД. Присъединеният кредитор твърди, че е
придобил вземането, описано в молбата на Ф.Р. ООД, по силата на договор за
прехвърляне на част от търговско предприятие в сила от 01.02.2016 г. По делото
е представено доказателство, че присъединеният кредитор е спазил изискването на
чл. 78, ал. 1 ДОПК и е подал уведомление до Териториална дирекция София.
Съобразно постановеното по
реда на чл. 290 ГПК решение № 45 от 10.03.2017 г. по т.д. № 2095/2016 г. на
Върховния касационен съд, ІІ Търговско отделение, съдът, като преценява налице
ли са материално-правните предпоставки за откриване на производство по
несъстоятелност по чл. 608, ал. 1 ТЗ, следва да отговори на въпроса лицето,
подало молбата за откриване на производство по несъстоятелност, има ли
качеството на кредитор на длъжника по търговска сделка, съгласно чл. 625 ТЗ.
В конкретния случай
ответникът не оспорва обстоятелствата по сключването на договор за
покупко-продажба между Ф.Р. ООД и „Д.“ ООД, съгласно който се е задължил да
заплати доставените от молителя за срока от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. електронни
и електрически осветителни тела. Не се спори, а същото е видно и от приетите по
делото доказателства, че страните са подписали споразумение, с което са приели
за установено дължимостта на сумата 29 610,60 евро и са уговорили план за
нейното погасяване. Безспорно между страните е и обстоятелството, че последното
извършено плащане от ответника е на 02.09.2015 г. за сума в размер на
2 000 евро. Същевременно същото вземане се претендира и от присъединения
по делото кредитор, който го е придобил по силата на договор за прехвърляне на
част от търговското предприятие от 01.02.2016 г. Следователно към датата на
подадената молба по чл. 625 ТЗ, която е 01.07.2016 г. молителят Ф.Р. ООД вече
не е имал качеството на кредитор по горепосочената търговска сделка, като е
загубил това качество поради извършеното прехвърляне на част от предприятието
на присъединения кредитор Ф.Л.Р. ООД, включително по отношение на
претендираното с молбата вземане. Предвид изложеното съдът намира, че за
молителя Ф.Р. ООД не е налице материално-правна легитимация по чл. 625 ТЗ, с
оглед представените доказателства за извършено прехвърляне на предприятието,
поради което неговото искане за откриване производство по несъстоятелност на „Д.“
ООД подлежи на отхвърляне.
При съобразяване становището
на ответника, с което последният не оспорва наличие на вземане по договора за
покупко-продажба и представените доказателства, че присъединеният кредитор Ф.Л.Р.
ООД е придобил вземането преди подадената молба по чл. 625 ТЗ и това, че
прехвърлянето е съобщено на ответника в хода на настоящия процес, съдът намира
за установено, че дружеството „Д.“ ООД има непогасени парични задължения,
произтичащи от търговска сделка към Ф.Л.Р. ООД, поради което е активно
легитимиран до поиска откриване производство по несъстоятелност на ответното
дружество.
Налице е и втората предпоставка за откриване
производството по несъстоятелност на ответника, доколкото „Д.“ ООД е търговец
по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ, с оглед на правно организационната си
форма като търговско дружество.
Установяването на състоянието на неплатежоспособност
на ответника трябва да се извърши на базата на анализ на имуществено-финансовото
състояние на предприятието му, от който да се изведе възможността или
невъзможността да погасява задълженията си. При този анализ се използват
различни икономически и финансови показатели, като водещи показатели при
преценка състоянието на неплатежоспособност са показателите на ликвидност,
които се формират като съотношението между краткосрочните активи /всички или
определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на
предприятието. С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните
активи, при преценка на икономическото състояние на предприятието се формират
4-ри коефициента на ликвидност: на обща, на бърза, на незабавна и на абсолютна
активност. При коефициента на обща ликвидност се извършва съотнасяне на всички
краткосрочни активи към краткосрочните пасиви /задължения/, докато при другите
коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко
групи краткотрайни активи, но не всичките. Водещ показател за установяване на
състоянието на неплатежоспособността на длъжника е коефициентът на обща
ликвидност, отразяващ съотношението на всички краткотрайни активи към
краткосрочните задължения.
Въз основа на представените по делото отчети на
ответника е изслушана съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на вещото
лице, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се
установява, че до 2015 г. включително коефициентите на обща ликвидност са в
допустими граници. Същата констатация е валидна и по отношение на стойностите
на коефициента на бърза ликвидност към края на 2014 г. и на 2016 г., както и на
коефициента на абсолютна ликвидност към 31.12.2012 г. В останалите случаи
коефициентите на обща и на бърза ликвидност се доближават до минималните си
референтни стойности, като най-голямо е отклонението на коефициента на бърза
ликвидност към 31.12.2015 г. – над 26 % от минималната референтна стойност.
Горепосочените констатации дават основание на вещото лице да приеме, че като
цяло до 31.12.2015 г. ответното дружество е било в състояние да обслужва
краткосрочните си задължения с притежаваните от него краткотрайни активи при
условие, че реализира добра обращаемост на материалните запаси и събираемост на
краткосрочните си вземания. В края на 2016 г. коефициентът на обща ликвидност
спада под минималната си допустима стойност /отклонение от 12 %/, като в
допустими граници е коефициентът на бърза ликвидност. Установява се от
заключението, че незначителните размери на паричните средства в сравнение с
тези на текущите парични задължения през 2013 г., 2015 г. и 2016 г. обуславят
много ниски стойности на коефициентите на незабавна и на абсолютна ликвидност
към края на посочените отчетни периоди и сочат на невъзможност „Д.“ ООД да
обслужва регулярно текущите си задължения.
Установява се също така, че до края на 2015 г.
стойността на имуществото на „Д.“ ООД е превишавало общия размер на паричните
му задължения. Към 31.12.2016 г. обаче съотношението е било в полза на
задълженията, чийто размер е с около 22 % по-голям от балансовата стойност на
имуществото на дружеството. От 01.01.2015 г. се установява тенденция на
намаление на коефициентите на обща, незабавна и абсолютна ликвидност, а така
също и на нетния оборотен капитал, чието изменение за 2015 г. и за 2016 г. е
съществено. Това обуславя трайно влошено състояние на дружеството.
За анализ на дълготрайната неплатежоспособност на
дружеството се използват коефициент на финансовата автономност – възможността
на дружеството да посреща дългосрочните си задължения и да предоставя сигурни
гаранции на кредиторите си, който се изчислява като съотношение между
собствения и привлечения капитал /задълженията/ по данни на баланса за
съответната година и за който е възприет норматив 0,33, което означава, че
собственият капитал на дружеството би следвало да бъде минимум 1/3 от всички
задължения на дружеството, за да се осигурява нормално разплащане за дълъг
период от време. Видно от приетото заключение, до края на 2014 г. стойностите
на показателите за финансова автономност са в допустими граници, но при наличие
на тенденция към влошаване на същите. С известна степен на условност, като
такива могат да бъдат приети и коефициентът на финансова автономност и
коефициентът на задлъжнялост към 31.12.2015 г., които се доближават до
референтните си стойности и биха могли да сочат наличие на временни дисбалански
в структурата на пасивите. Реализираната през следващия отчетен период загуба в
размер на 1 210 хил. лв. обуславя отрицателна величина на собствения
капитал към 31.12.2016 г., респективно състояние на декапитализация на „Д.“
ООД, при което изчислените стойности на показателите за финансова автономност
не могат да служат за сравнителен анализ на финансовото състояние, тъй като не
дават реална представа за степента на задлъжнялост, която в случая е
значителна.
Рентабилността е способността на дружеството да носи
полза на собствениците и способността на капитала да произвежда резултат –
печалба. Тя отразява степента на доходност на капитала и се определя като
сравнение между резултата от дейността и използваните средства. Както се
установява от заключението на вещото лице, отчетните периоди с реализирани
загуби представят дейността на „Д.“ ООД през 2013 г., 2014 г. и 2016 г. като
нерентабилна, а най-неблагоприятни стойности на показателните за рентабилност
са тези към края на 2016 г. Положителните финансови резултати за 2012 г. и за
2015 г. са незначителни спрямо размерите на приходите от продажби, разходите за
оперативна дейност, собствения и привлечения капитал и реалните активи, поради
което и стойностите на показателите за рентабилност, особено тези за 2012 г.,
са много ниски.
Предвид изложеното дотук, съдът възприема извода на
вещото лице, че към края на 2016 г. общата стойност на всички посочени в
счетоводния баланс активи е по-малка от общия размер на задълженията на
дружеството, което означава, че дори и цялостната им продажба не би дала
възможност на „Д.“ ООД да изпълни всичките си парични задължения, но
същевременно би довела до преустановяване на дейността на дружеството. До
31.12.2015 г. „Д.“ ООД е било в състояние да покрива краткосрочните си
задължения с притежаваните краткотрайни активи, за което свидетелстват
стойностите на коефициентите на обща и бърза ликвидност. Към 31.12.2016 г.
обаче това не е било възможно, поради значителното намаляване на стойността на
краткотрайните активи в сравнение с края на предходния отчетен период.
Същевременно затрудненията на ответника в изплащането на текущите задължения
през периода от 2012 г. до 2016 г. включително имат траен характер,
доказателство за което са изключително ниските стойности на коефициентите на
незабавна и абсолютна ликвидност през целия изследван период. Към 01.01.2017 г.
„Д.“ ООД е притежавало парични средства в размер на 3 хил. лв., в т.ч. в брой –
1 хил. лв. и по банкови сметки – 2 хил. лв. Към бързоликвидните активи могат да
бъдат отнесени и краткосрочните вземания в размер на 687 хил. лв. и
материалните запаси с балансова стойност 288 хил. лв. Общият размер на
вземанията на кредиторите към същата дата е 2 003 хил. лв., а само на
краткосрочните такива – 1 107 хил.лв. От изложеното е видно, че краткотрайните
/текущите/ активи в началото на 2017 г. не са били достатъчни за
удовлетворяване нито на всички вземания на кредиторите, нито само на
краткосрочните вземания. Затрудненията имат траен характер и дружеството „Д.“
ООД обективно не е в състояние да изпълни изцяло изискуемите си парични
задължения.
Съгласно константната практика на ВКС, включително
застъпена в решения по чл. 290 ГПК, като решение № 64/23.03.2010 г. по т.д. №
959/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О., в тежест на длъжника е да докаже, че е изпълнил
задълженията си или че разполага с имущество, достатъчно за покриване на
задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите, като трябва да бъде
оборена установената от закона презумпция и докаже, че е платежоспособен и е в
състояние да изпълни задълженията си, включително и към момента на тяхната
изискуемост. Ответникът, чрез процесуалния му представител, не оспори
изслушаното по делото заключение, нито поиска ангажиране на нови доказателства
за извършени плащания. Безспорно е налице забава на ответника по отношение на
процесното вземане чрез спиране плащането по сделката, което предполага
състояние на неплатежоспособност, съгласно законовата презумпция на чл. 608,
ал. 3 ТЗ /изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г./. В настоящия случай ответникът не представи
доказателства, оборващи извода, че затрудненията му за извършване на плащания
са временни или че разполага с достатъчно имущество за покриване на
задълженията си, без опасност за интересите на кредиторите.
Предвид изложените съображения, съдът намира, че са
налице всички предпоставки за откриване производство по несъстоятелност по
смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, тъй като длъжникът не е в състояние да плати
изискуеми парични задължения по търговски сделки, поради което и следва да бъде
открито производство по несъстоятелност на „Д.“ ООД.
Началната дата на неплатежоспособност следва да се
определи, като се съобрази общото икономическо състояние на длъжника, съобразно
изведените критерии, и момента на спиране на обслужване на задълженията, като
от значение е не само най-старото непогасено задължение, а общото икономическо
състояние на длъжника и момента, когато е спрял плащанията си към кредиторите
си, а не към отделен кредитор. При така събраните данни за наличие на трайно
влошено икономическо състояние на ответника обективно да изпълни изискуемите си
парични задължения към двама или повече кредитори към 31.12.2016 г., съдът
намира, че това е началната дата на неплатежоспособност на дружеството,
независимо, че кредиторът е имал изискуемо вземане към по-ранна дата. Ето защо
като начална дата на неплатежоспособност съдът приема датата 31.12.2016 г.
С оглед изложено, следва да
се постанови решение по реда на чл. 630, ал. 1 ТЗ, като бъде назначен временен
синдик на дружеството и свикано Първо събрание на кредиторите.
Присъединеният кредитор не
претендира разноски по делото, поради което такива не му се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 630, ал. 1 ТЗ,
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ молбата по чл. 625 ТЗ, подадена от Ф.Р. ООД, със седалище и адрес на
управление:***-311, Лейквю, район: 2, ет. 14, за откриване производство по
несъстоятелност спрямо „Д.“ ООД, с
ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, като неоснователна.
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Д.“ ООД, с ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление:***.
ОПРЕДЕЛЯ
НАЧАЛНА ДАТА на
неплатежоспособността – 31.12.2016 г.
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „Д.“
ООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***.
НАЗНАЧАВА за временен
синдик на „Д.“ ООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, Е.Г.Т., ЕГН: **********, с
адрес: ***, при месечно възнаграждение в размер на 1 000 лева /хиляда лева/
месечно, считано от датата на встъпването му в изпълнение на задълженията, като
определя тридневен срок за встъпването й от съобщението.
СВИКВА Първо събрание на кредиторите на „Д.“ ООД, с ЕИК: ********, със седалище
и адрес на управление:***, което ще се проведе на 16.10.2017 г. от 13:30 часа
в гр. София, бул. „*******, в съдебната зала, определена за открити съдебни
заседания на VІ-1 състав на Търговско отделение, на Софийски градски съд, при
дневен ред: изслушване на доклада на временния синдик; избор на постоянен
синдик, евентуално избор на комитет на кредиторите.
Решението подлежи на вписване в търговския регистър и
може да се обжалва в седмодневен срок от вписването му в търговския регистър
пред Софийски апелативен съд.
Решението подлежи на незабавно изпълнение на основание
чл. 634 ТЗ.
Препис от решението да се изпрати незабавно на
Агенцията по вписванията за вписване в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ: