Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.ВРАЦА,19.06.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд,VIІІ граждански
състав,в публичното съдебно заседание на 21.05.2015 г.,в състав:
Районен съдия : ЕМИЛ КРЪСТЕВ
при секретаря С.Р.,като разгледа докладваното от съдията гр. дело №2902
по описа за 2014 г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Делото е
образувано по искова молба вх. №9674/ 19.06.2014 г. от Г.П.С. с ЕГН ********** ***,чрез
адв.С.Г. *** офис 311,против Л.П.М. с ЕГН ********** ***, Н.П.М. с ЕГН **********
***,Л.С.А. с ЕГН ********** *** и Р.К.В. с ЕГН ********** ***,съдържаща иск с
правно основание чл.45 от ЗЗД.
Ищецът твърди,че
на 14.01.2014 г. около 21.40 ч. в дома му нахлули първите трима
ответници,нанесли му побой и му отнели златни накити и мобилен
телефон.Четвъртият ответник им показал къщата и наблюдавал да не дойдат външни
лица.
ВРС одобрил
споразумение,с което ответниците се признали за виновни и им били наложени
съответни наказания.
Искането е
ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца обезщетение за нанесените му
неимуществени вреди /болки и страдания,вследствие телесните повреди,ужас от
нападението и заплахите,както и намаленото зрение на лявото му око/ в размер на
20 000 лв.,ведно със законната лихва от деня на увреждането.Претендират се и разноските по делото.
След проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна
и съдържаща допустим иск.Ответниците са представили писмени отговори.Ответниците
Л.М. и Н.М. оспорват претенцията само по размер. Ответниците Л.А. и Р.В. оспорват
претенцията и по основание.Били признати за виновни за грабеж,не и за телесни
повреди.Ответникът Р.В. не бил участвал в изпълнителното деяние/за да отговаря
еднакво с останалите/.
Впоследствие,ищецът е оттеглил иска против
ответниците Л.М.,Н.М. и Л.А. и Съдът е прекратил производството по
делото в тази му част/спрямо ответниците/.
Съдебният
състав,предвид наведените от страните доводи и събраните по делото доказателства,намира
за безспорно от фактическа страна следното:
В с.з. на 24.03.2014 г. по нохд №297/2014 г. на ВРС е било
одобрено споразумение между ВРП и ответниците,с което ответниците са се признали
за виновни в това,че на 14.01.2014 г. около 21.40 ч. в с.Л. общ.Враца ул.”П. П.”№8 в
съучастие/първите трима-като извършители, четвъртият-като помагач,който е
улеснил извършването на престъплението чрез даване на съвети и разяснения,
осигуряване на достъп до входната врата на къщата и наблюдение за външни лица/
са отнели от владението на ищеца движими вещи,като са употребили за това
заплашване /насочване на пистолет/ и сила/удари по главата и тялото на
ищеца,събаряне,връзване на ръцете и краката и залепване с тиксо на устата/,като
в резултат на упражнената сила на ищеца е било причинено временно разстройство
на здравето,неопасно за живота : разкъсно-контузна рана в окосмената част на
главата с оток на меките тъкани,оток и кръвонасядане на челото вляво, кръвонасядане
на клепачите на очите и оток на долните клепачи с кръвоизлив под външната
обвивка на лявата очна ябълка,оток и охлузване на носа с кръвотечения от носа, драскотина
на дясна китка и оток на лява,драскотини на дясно коляно и дясна подбедрица и
охлузване на лява подбедрица,при което им са били определени различни наказания.
Горното е видно от приложеното нохд.
Ищецът е бил със заболявания-артериална хипертония,
дислипидемия,хроничен колит и ХОББ.
Горното
е видно от представената епикриза от 2010 г. от УСБАЛ по кардиология гр.Плевен.
При
медицински преглед на 29.05.2014 г. е било установено отражение върху зрението
на ищеца вследствие удар/тъпа травма.Ищецът се е оплакал именно от намалено
зрение на ляво око.При прегледа е била снета следната анамнеза : преди 4-5 г.
очите оперирани за катаракта,2012 г.-ППВ и силикон на ляво око поради отлепване
на ретината.
Горното е видно от представения амбулаторен лист от ОЛЦ”Вижън”ООД
гр.София.
По
делото са били допуснати две съдебно-медицински експертизи:
Вещото
лице-психиатър е установило остра реакция на стрес с последвало тревожно
разстройство,изразено в лека степен.
Вещото
лице-съдебен лекар е приело,че констатираните увреждания представляват именно
временно разстройство на здравето,неопасно за живота,с оздравителен период от
около 10 дни,при лиса на усложнения.Заявило е,че не може да даде отговор на
въпроса дали намалението на зрението се дължи на инцидента.
При тези фактически констатации,Съдът намира,че предявеният иск е
допустим/като предявен от правен субект с интерес/.
Разгледан
по същество,иска се преценява като частично основателен,като доказан по
основание,но частично по размер.
Съдът
приема,че с поведението си ответникът е осъществил фактическия състав на
деликтната отговорност-вследствие противоправно поведение виновно е причинил неимуществени
вреди на ищеца.
Съгласно
чл.300 от ГПК,влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд,който
разглежда гражданските последици от деянието,относно това,дали е извършено
деянието,неговата противоправност и виновността на дееца.
Доколкото
противоправното поведение и вината на ответника са установени в наказателно
производство,в настоящето подлежат на доказване само вредите и причинната
връзка.
В тази
връзка,претърпените в резултат на противоправно поведение вреди представляват
парично задължение от непозволено увреждане,което виновният причинител дължи.За
причинителят възниква задължение да репарира причинените вреди,считано от
датата на причиняването им и без покана/решение №739/26.11.1991 г. по н. дело
№636/1991 г. на ВКС,ІІІ н.о./.
Неимуществени
вреди са налице,вкл. когато е накърнено здравето на дадено лице.Неимуществени
вреди могат да съставляват претърпените физически болки и страдания,не само
настоящите,но и бъдещите,както и душевните страдания /решение №50/13.02.1979 г.
по н. дело №19/1979 г. на ВКС, ІІ н.о./.
Съгласно
чл.52 от ЗЗД,неимуществените вреди се репарират по справедливост.
Понятието ”справедливост” не е
абстрактно,поради което не предпоставя хипотетичен размер на дължимото в
хипотезата на неимуществени вреди,причинени от деликт, обезщетение,а
всякога е свързано с преценката на определени,конкретно съществуващи
обстоятелства,както и с общественото разбиране за същото,на даден етап на
развитие на самото общество.Следователно,за да удовлетвори така въведеният с чл.52
от ЗЗД
критерий за справедливост,обезщетението за възмездяване претърпените от деликт
морални вреди трябва да е съразмерно с техния действителен размер,който е
обусловен,както от тежестта, характера,продължителността и интензитета на
конкретното неблагоприятно въздействие върху личността на пострадалия,така и от
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и установената
в тази насока съдебна практика/решение №25/17.03.2010 г. по т. дело №211/2009 г. на
ВКС,II т.о./.
Съдът
приема,че ищецът е претърпял болки и страдания, както и ужас,които имат характер
на неимуществени вреди. Съдът приема и че нанесените удари са се отразили на
зрението на ищеца,но без яснота за интензитет и трайност.
Същевременно,Съдът
съобразява и констатираните от вещите лица сравнително кратък оздравителен
период и лека степен на последващо тревожно разстройство/макар и след
първоначална остра реакция на стрес/.
Касателно
причинно-следствената връзка с поведението на ответника,Съдът намира за
необходимо да отбележи,че ответникът,като помагач,е допринесъл в по-малка
степен за противоправния резултат/в сравнение с преките извършители/,тъй като и
това обстоятелство следва да бъде съобразено при определяне размера на следващото
се обезщетение.
В
заключение,съобразявайки,че размерът на обезщетението за неимуществени вреди се
определя по справедливост към момента на постановяването на съдебния акт,като
се вземат предвид всички установени по делото обстоятелства,очертаващи действителните
болки и страдания на пострадалия,Съдът приема иска за доказан в размер на 2 500
лв..Със сумата,ответникът следва да обезщети ищеца за своя принос за
уврежданията на ищеца.
По
изложените съображения,искът следва да бъде уважен частично,съответно отхвърлен
в останалата му част до пълния му размер.
При
този изход на делото,ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и деловодни
разноски /адвокатско възнаграждение от 550 лв./,съразмерно уважената част от
иска-275 лв..По сметка на ВРС, ответникът ще следва пък да заплати 100 лв.
държавна такса и 250 лв. възнаграждения на вещи лица.
Водим от горното,Врачанският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Р.К.В. с ЕГН **********
*** да заплати на Г.П.С. с ЕГН ********** *** следните суми:
-2 500 лв. обезщетение за причинени
неимуществени вреди,изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие грабеж
на 14.01.2014 г.;
-законната лихва върху сумата от 2 500
лв.,считано от 14.01.2014 г. до окончателното изплащане на сумата;
-275 лв. деловодни разноски пред настоящата
инстанция.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до
пълния му размер,като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Р.К.В. с ЕГН **********
*** да заплати по сметка на ВРС 100 лв. държавна
такса и 250 лв. възнаграждения на вещи лица.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: