№ 58
гр. гр. Добрич, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и седми
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павлина Н. Паскалева
при участието на секретаря Нели Ил. Бъчварова
като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Търговско дело №
20213200900095 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Витоша, ул. *** № 260 срещу ***. Г. П., ЕГН ********** от
гр.Добрич, ул.“***“ №1 вх.А ет.6 ап.17 иск с правно основание чл.422 от
ГПК в.вр.чл.79, ал.1 ЗЗД в.вр. чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД в.вр.
чл.138, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните
съществуването на парично задължение на ответника в качеството му на
поръчител по Договор за банков кредит № 06023/01.06.2006г. към ищеца по
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д.
№905/202020г. по описа на ДРС за следните суми: 164 322,44 лв. – главница
по Договор за банков кредит № 06023/01.06.2006г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 05.05.2020г. до окончателното изплащане на
задължението; договорна лихва за редовен кредит от 27.07.2019г. до
09.03.2020г. в размер на 9 906,73 лв.; мораторна лихва в размер на 86,66 лв.
за период от 09.03.2020г. до 10.03.2020г.; 63,44 лв. - такси по кредит за
период от 31.07.2019г. до 10.03.2020г.; 301,86 лв. - застраховки за период от
12.08.2019г. до 10.03.2020г., 528,00 лв. -нотариални разноски за период от
15.01.2020г. до 10.03.2020г.
1
Претенциите на ищеца се основават на следните, изложени в исковата
молба обстоятелства:
Договор за банков кредит № 06023/01.06.2006г. е сключен между
„БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА" АД в качеството й на кредитор от една
страна и от друга страна „КОДИАК" ООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Добрич, ул. „***" № 33А, представлявано от *** -
като кредитополучател.
С решение от 01.11.2007г., СГС вписва промяна в наименованието на
дружеството от „БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА" АД на „ЮРОБАНК И
ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД. На 11.01.2013г. в Търговски регистър е вписана
промяна в наименованието на дружеството от „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ" АД на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД.
Банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 165
000,00 лв. Кредитът е овърдрафтен и е предназначен за финансиране на
оперативните разходи на фирмата, като крайният срок за ползване и
погасяване на кредита е удължен до 08.11.2028г. Кредитът съгласно т. III, чл.
11 от договора се усвоява и погасява по сметка №**********.
Видно от приложената към исковата молба справка-извлечение от
банковата сметка, по сметка на кредитополучателя „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"
АД превежда договорените суми. С предоставяне на заемната сума по
сметката на кредитополучателя банката е изпълнила изцяло задължението си
по сключения договор за кредит.
Към договор за банков кредит № 06023/01.06.2006г. са сключени
съответно анекс №1 от 06.03.2007г., анекс №2 от 25.01.2008г., анекс №3 от
14.01.2009г., Договор за встъпване в дълг от 14.01.2009г., анекс №4 от
21.07.2009г., анекс №5 от 19.07.2010г., Договор за поръчителство от
19.07.2010г., анекс №6 от 18.02.2011г., анекс № 1 от 18.02.2011г. към
Договор за поръчителство от 19.07.2010г., Договор за поръчителство от
18.02.2011г., Договор за поръчителство от 18.02.2011г., анекс № 1 от
18.02.2011г. към Договор за поръчителство от 19.07.2010г., Договор за
поръчителство №06023-1 от 08.02.2012г., Договор за поръчителство №06023-
1 от 08.02.2012г., анекс № 1 от 15.02.2012г. към Договор за поръчителство от
18.02.2011г., анекс № 7 от 08.02.2012г., анекс № 8 от 30.01.2013г., анекс № 9
от 07.02.2014г., анекс № 10 от 09.10.2014г., анекс № 11 от 22.02.2016г., анекс
№ 12 от 16.03.2018г., анекс № 13 от 13.06.2019г., представляващи неразделна
2
част от договора.
На 14.01.2009г. е сключен договор за встъпване в дълг към договор за
банков кредит № 06023/01.06.2006г., по силата на който ***, ЕГН **********
и ***, ЕГН ********** са се задължили да отговарят солидарно с
кредитополучателя „КОДИАК" ООД, ЕИК ********* за задълженията му
относно погасяване на кредита.
Към договор за банков кредит № 06023/01.06.2006г. са сключени Договор
за поръчителство от 19.07.2010г., Договор за поръчителство от 18.02.2011 г.,
Договор за поръчителство № 06023-1 от 08.02.2012г., Договор за
поръчителство № 06023-2 от 08.02.2012г., по силата на които ***. Г. П., ЕГН
********** и ***, ЕГН ********** са се задължили да отговарят солидарно
с кредитополучателя „КОДИАК" ООД, ЕИК *********, за задълженията му
относно погасяване на кредита.
Съгласно чл.4а от договор за банков кредит № 06023/01.06.2006г., ЕТ
„ПЛАМЕН ИВАНОВ-ПИП-92", ЕИК ********* се е задължил да отговаря
солидарно с кредитополучателя „КОДИАК" ООД, ЕИК ********* за
задълженията му относно погасяване на кредита.
Задълженията по банковата сделка се погасяват съгласно т. 2.1 от анекс №
13 към договора за банков кредит № 06023/01.06.2006г., а именно
кредитополучателят погасява кредита съгласно погасителен план.
По аргумент от т. 1.1. от анекс № 11 към договора за банков кредит №
06023/01.06.2006г., кредитополучателят дължи на банката годишна лихва за
предоставения кредит, която включва действащия базов лихвен процент -
малки фирми (БЛПМФ) за лева, обявен от банката, намален с 8.10 пункта.
По силата на т. 1.2. от анекс № 11 към договора за банков кредит №
06023/01.06.2006г. при просрочие на повече от 30 дни, на която и да е
дължима погасителна вноска по кредита, лихвената надбавка се увеличава,
като кредитополучателя дължи лихва в размер на 8.25%, равна на действащия
базов лихвен процент малки фирми, обявен от банката, намален с 5.85%, като
увеличението на надбавката е валидно за целия остатъчен период на кредита.
По силата на т. 6.1. от анекс № 13 към договора за банков кредит №
06023/01.06.2006г., кредитополучателят заплаща такса управление в размер
на 0,05 % върху остатъчния размер на кредита.
Съгласно чл.37 от договора, кредитополучателят се задължава, преди
ползване на кредита, да представи в банката застрахователни полици,
3
издадени на негово име, съгласно които ипотекираните имоти са
застраховани в полза на банката за присъщите им застрахователни рискове,
включително пожар и земетресение, като при погиването или повреждането
им, банката има право да се удовлетвори предпочитателно от
застрахователната сума.
Кредитополучателят е поел задължение да отговаря с цялото си имущество
за неизпълнение на задълженията си по настоящия договор и за пълния
размер на щетите, причинени на банката от неизпълнение на договора в
съгласие с чл.39 от договора за банков кредит № 06023/01.06.2006г., в това
число и разходите по трансформацията на кредита в изцяло изискуем преди
крайният му срок, като в съгласие с чл. 20 от договора е поел задължение да
поеме изцяло разноските, свързани с организиране и провеждане на
принудителното изпълнение по сделката.
С Решение №16 от 19.02.2020г. по търговско дело №256 от 2019г. на ДОС
е открито производство по несъстоятелност спрямо „КОДИАК“ ООД,
определена е началната дата на несъстоятелността и длъжникът е обявен в
несъстоятелност. С оглед на изложеното и на основание чл. 617, ал. 1 ТЗ
всички вземания спрямо търговецът-кредитополучател са станали изискуеми
по силата на закона.
Длъжниците не са изпълнили договорните си задължения, произтичащи от
т. 2.1 от анекс № 13 към договора за банков кредит № 06023/01.06.2006г. за
заплащане на дължимите погасителни вноски по кредита. Съгласно чл. 41,
подт. д) и ж) и чл. 42, подт. г) от договора за банков кредит №
06023/01.06.2006г., при допуснато просрочие на погасителна вноска по
кредита, а именно вноска с падеж 22.07.2019г., Банката обявява цялото
задължение за предсрочно изискуемо, без да се прекратява действието на
договора.
Длъжницата ***. Г. П. е уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост
на вземането по банковата сделка с нотариална покана от 13.01.2020г. с рег.
№ 338/2020, том 1, № 9, на нотариус *** с рег. № *** в НК, връчена на
14.02.2020г.
На 05.05.2020г. „Юробанк България" АД подава заявление за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК,
допускане на незабавното й изпълнение и издаване на изпълнителен лист, за
което са заплатени 3504,18 лв. държавна такса, както и 3789,76 лв.
4
адвокатско възнаграждение, и по което е образувано ч.гр.д. № 905/2020 г. по
описа на РС Добрич. По подаденото заявление са издадени заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
от 12.05.2020г., както и изпълнителен лист от 12.05.2020г., по описа на ДРС
срещу кредитополучателите.
Въз основа на издадената заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 12.05.2020г., както и
изпълнителен лист от 12.05.2020г., по описа на ДРС срещу длъжниците е
образувано изпълнително дело №1405 от 2020г. по описа на ЧСИ ***.
В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, ***. Г. П. е възразила писмено срещу
заповедта за изпълнение.
Поради неизплатеното от кредитополучателя задължение произтичащо от
договора за банков кредит № 06023/01.06.2006г., в общ размер на 175 209,13
лв., от които главница: 164 322,44 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 05.05.2020г. до окончателното изплащане на
задължението; договорна лихва за редовен кредит от 27.07.2019г. до
09.03.2020г. в размер на 9 906,73 лв.; мораторна лихва в размер на 86,66 лв.
за период от 09.03.2020г. до 10.03.2020г.; 63,44 лв. - такси по кредит за
период от 31.07.2019г. до 10.03.2020г.; 301,86 лв. - застраховки за период от
12.08.2019г. до 10.03.2020г., 528,00 лв. -нотариални разноски за период от
15.01.2020г. до 10.03.2020г., както и реализираните в хода на ч.гр.д. №
905/2020 г. по описа на ДРС съдебно-деловодни разноски в размер на 3504,18
лв. - платена държавна такса и 3789,76 лв. - адвокатско възнаграждение по
направеното възражение срещу издадената заповед за изпълнение, на
основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 430 ТЗ , чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, за
„Юробанк България" АД се поражда правен интерес от предявяване на
настоящия иск.
Ответната страна е подала в срока по чл.367, ал.1 ГПК отговор на исковата
молба с вх.рег.№3423/11.11.2021г. Оспорва се основателността на исковата
претенция.
Излагат се съображения, че Я.П. не носи отговорност за изпълнение на
процесното задължение като поръчител. Отговорността на П. е погасена на
няколко самостоятелни основания.
Исковата молба е предявена след изтичане на срока по чл.147, ал.1, изр.1-во
ЗЗД, според която разпоредба поръчителят остава задължен и след падежа на
5
главното задължение, ако кредиторът е предявил иск срещу длъжника в
течение на шест месеца. Предвиденият законов срок е преклузивен.
Пропускането му погасява самото материално право на кредитора и прави
претенцията му неоснователна. С анекс №8/30.01.2013г. срокът за погасяване
на задължението по процесния договор за кредит е удължен до 08.02.2018г.
Този падеж е настъпил, като плащане няма. С анекс №12/16.08.2018г. е
предвидено удължаване на срока за погасяване на кредита от 08.02.2018г. до
08.02.2023г. С анексите между 8 и 12 не е предвидено изменение на срока за
погасяване на дълга по договора за кредит. Клаузата на т.1 от анекс
№12/16.08.2018г. е нищожна като такава с невъзможен предмет, респ. като
нарушаваща закона. Към момента на сключване на анекс №12/16.08.2018г.
срокът за погасяване на дълга по кредита вече е изтекъл. Срок за изпълнение
на дадено задължение може да бъде удължен само ако все още не е изтекъл.
Срокът, който вече е изтекъл не може да се удължава след изтичането му,
поради липса, невъзможност на предмета. При това следва да се приеме, че
удължаването на срока за погасяване на процесния кредит, предвидено в
анекс №12/16.08.2018г. не е породило действие и падежът на задължението е
настъпил на 08.02.2018г., от който момент започва да тече и срока по чл.147,
ал.1, изр.1-во ЗЗД, като същият е изтекъл на 08.08.2018г. В рамките му
кредиторът не е предявил иск срещу главния длъжник, с което е изгубил
правата си спрямо поръчителите, включително и ответника по делото.
Ако горното не се възприеме за основателно, то следва да се приеме, че с
анекс №12/16.08.2018г. е уговорен за първи път нов елемент в отношенията
между кредитор и главен длъжник. Налице е новация на задължението, чрез
предвиждане на нов срок за изпълнението му. Това е напрактика ново
задължение, за което Я.П. не е сключвала договор за поръчителство. Тя не е
давала съгласие да отговоря като поръчител за задължение с това ново
съдържание, поради което липсва основание от нея да се търси изпълнението
му.
След сключването на договора за поръчителство с Я.П., към договора за
кредит са сключени общо седем анекса – от 7 до 13 вкл. Я.П. не е участвала, в
качеството си на поръчител, при сключването на нито един от тях. Видно от
текста им, Я.П. участва само в качеството на солидарен длъжник.
Анексите към процесния договор – от 7 до 13 – изменят съществени
елементи от договора за кредит – срок, размер и др. Неподписването им от
6
Я.П. като поръчител има тази последица, че те не я обвързват.
Сочи се още, че по отношение на Я.П. не е възникнало и качеството на
солидарен длъжник, поради което тя не дължи изпълнение на задължението
по договора за кредит и на това основание. Я.П. за първи път се появява в
отношенията, породени от договора за кредит в анекс №5/19.07.2010г. Това е
анексът, в който е предвидено тя да встъпи в дълга като солидарен длъжник.
Анекс №5/19.07.2010г. обаче не е подписан от Я.П.. Мястото предвидено за
подпис на Я.П. е празно, тя изобщо не е положила подпис под този документ,
което означава, че същата не е страна по него и той не е породил никакви
правни последици за нея. Този извод не се променя от наличието на подписи,
положени от П. върху отделните страници на анекс №5/19.07.2010г., защото
те имат само технически характер – да не се допусне добавяне на нови
страници към документа след подписването му, както и изявление на лицето,
че се е запознало със съответната страница. Тези подписи нямат за правна
последица сключване на договора. Подписването на останалите анекси към
договора от Я.П. като солидарен длъжник не санира този порок и не поражда
това качество в нейната правна сфера.
Оспорва се и обявяването на задължението по договора за кредит за
предсрочно изискуемо. Към момента на обявяването му за такова от ищеца,
не са били налице условията за това. Обявяването на кредита за предсрочно
изискуем е мотивирано от твърдението, че не е погасена вноска с падеж
22.07.2019г. съгласно погасителен план, предвиден с анекс №13/13.06.2019г.
Цитираният анекс не съдържа задължение за плащане с този падеж.
Погасителният план е предвиден в т.2.1. от анекса от 13.06.2019г. От него е
видно, че най-ранното плащане следва да бъде извършено през м.ноември
2019г. При това липсва основание за обявяване на задължението по договора
за кредит за предсрочно изискуемо.
Исковата претенция се оспорва и по размер, като се сочи, че
претендираните суми са прекомерни и не отразяват пълно всички погашения,
извършвани от длъжниците през годините.
Ищецът е подал допълнителна искова молба с вх.рег.№3947/13.12.2021г.
Ответникът е подал отговор на допълнителната искова молба с вх.рег.
№4212/29.12.2021г.
След преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата
на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна
7
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК за вземане по чл.79,
ал.1 ЗЗД в.вр. чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД в.вр. чл.138, ал.1 ЗЗД, за
установяване вземане на банка – кредитодател, основано на договор за кредит
по отношение на поръчителя по договора. Налице са предпоставките за
водене на иска по чл.422 ГПК с оглед проведеното заповедно производство и
постъпилото в срок възражение по чл.414 ГПК от ответника. Искът е
предявен в преклузивния срок.
По заявление на ищеца по реда на чл.417 ГПК с представено извлечение от
сметка – документ по чл.417, т.2 от ГПК - е образувано ч. гр. д. №905/2020 г.
по описа на ДРС, по което съдът е издал заповед №351/12.05.2020 г. за
незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист. Съгласно
заявеното искане, длъжниците ***, ЕГН ********** и ***. Г. П., ЕГН
********** в качеството на поръчители са осъдени да заплатят солидарно на
кредитора „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД следните суми: 164 322,44 лв. –
главница по Договор за банков кредит № 06023/01.06.2006г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 05.05.2020г. до окончателното
изплащане на задължението; договорна лихва за редовен кредит от
27.07.2019г. до 09.03.2020г. в размер на 9 906,73 лв.; мораторна лихва в
размер на 86,66 лв. за период от 09.03.2020г. до 10.03.2020г.; 63,44 лв. -
такси по кредит за период от 31.07.2019г. до 10.03.2020г.; 301,86 лв. -
застраховки за период от 12.08.2019г. до 10.03.2020г., 528,00 лв. -нотариални
разноски за период от 15.01.2020г. до 10.03.2020г.; 3504,18 лв. - държавна
такса и 3789,76 лв. – адвокатско възнаграждение.
Въз основа на издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист при ЧСИ рег. №*** с район на действие ОС Добрич е образувано изп. д.
№ 2020***0401405 срещу длъжниците. В срока по чл.414, ал.1 от ГПК,
считано от датата на връчване на ПДИ ответницата в настоящото
производство *** подава пред ДРС възражение против заповедта за
изпълнение, като съгласно указанията на съда, ищецът заявява настоящия иск
за установяване на вземането си.
Страните не спорят и по делото се установява, че между „БЪЛГАРСКА
ПОЩЕНСКА БАНКА" АД /предишно наименование на ищеца/ в качеството й
на кредитор от една страна и от друга страна „КОДИАК" ООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул. „***" № 33А,
8
представлявано от *** в качеството на кредитополучател е сключен Договор
за банков кредит № 06023/01.06.2006г. По силата на договора банката се е
задължила да предостави на кредитополучателя кредит овърдрафт в размер на
165 000,00 лв. Крайният срок за ползване и погасяване на кредита е уговорен
до 01.06.2007г. С множество представени по делото анекси крайният срок за
ползване и погасяване на кредита е променян, с последна уговорка до
08.11.2028г.
От заключението на приетата и неоспорена от страните ССчЕ се
установява, че банката е изпълнила задължението си по договора за кредит и
е предоставила на „КОДИАК" ООД сумата от 165 000,00 лв. Вещото лице
докладва, че неизплатеното задължение на кредитополучателите по договор
за банков кредит №06023/01.06.2006 г., при предсрочна изискуемост на
кредита е в размер на общо 175 209.13 лв., включващо: 164322.44 лв.-
главница; 9906,73 лв. договорна лихва по месечни вноски с падежи от
21.07.2019 г. до 09.03.2020 г.; такси 63.44 лв., от които 3.44 лв. такси
ангажимент и 60.00 лв. такси за администриране на просрочен кредит за
периода от 31.07.2019 г. до 10.03.2020 г.; 86.66 лв. - мораторна лихва за
периода от 09.03.2020 г. до 10.03.2020 г., изчислена върху главница от
164322.44 лв.; 301.86 лв. - застраховки с падеж 12.08.2019 г.; 528,00 лв. -
нотариални разноски.
Към договор за банков кредит №06023/01.06.2006г. са сключени Договор за
поръчителство от 19.07.2010г., анекс №1/18.02.2021г. към Договор за
поръчителство от 19.07.2010г. и Договор за поръчителство № 06023-2 от
08.02.2012г., по силата на които ***. Г. П. се е задължила да отговаря
солидарно с кредитополучателя „КОДИАК" ООД, ЕИК *********, за
задълженията му относно погасяване на кредита.
Поръчителството, както всички обезпечения, има акцесорен характер –
отговорността на поръчителя е еднопосочно зависима от отговорността на
прекия длъжник, тя съществува дотолкова, доколкото е налице главното
задължение. Същевременно, поръчителството е относително самостоятелно –
отговорността на поръчителя не винаги е в зависимост от съдбата на
основното задължение. Така, ако кредиторът продължи срока за изпълнение
спрямо длъжника, продължението няма действие спрямо поръчителя освен
при неговото съгласие - чл.147, ал.2 ЗЗД. Също така, съобразно правилото на
чл.147, ал.1 ЗЗД, поръчителят не остава задължен към кредитора за
9
изплащане на главния дълг безусловно и безконечно, а само при условие, че
кредиторът е предявил иск против длъжника в срок от шест месеца от падежа
на главното задължение. Ако кредиторът не е предявил иск в този срок
против длъжника, се погасява не само правото му на иск против поръчителя,
т. е. правото му да търси защита чрез съд, но се погасява и самото му
субективно право. Ако такъв иск бъде предявен срещу длъжника в
законоустановения срок, поръчителят остава задължен към кредитора. Ако
искът срещу длъжника, обаче, не бъде предявен в шестмесечен срок от
падежа на главното задължение, отпада отговорността на поръчителя спрямо
кредитора, или правото на кредитора към поръчителя се преклудира. Срокът е
преклузивен и съдът следи служебно за него.
В конкретния случай, всички анекси (сключени след Договор за
поръчителство № 06023-2 от 08.02.2012г.), с които страните по договора за
кредит се споразумяват да се удължи крайния срок на издължаване на
кредита, последно до 08.11.2028 г., не са подписани от ***. Г. П. в качеството
й на поръчител, поради което са й непротивопоставими. Анексите са
подписани от П. в качеството й на съдлъжник. При това положение, на
основание чл.147, ал.2 ГПК, продължаването на срока за погасяване на
кредита, уговорено с анексите сключени след Договор за поръчителство №
06023-2 от 08.02.2012г., няма действие спрямо поръчителя Я.П.. Последната
изрично и писмено в това си качество не е изразила съгласието си за
продължаване на срока за погасяване на кредита.
Съгласие за продължаване на срока за погасяване на кредита не е дадено и
с уговорката в чл.4, ал.2 от договора за поръчителство от 08.02.2012г.
(сключен между банката и ответника Я.П.), в който е предвидено, че
поръчителят дава изричното си и безусловно съгласие в случай на
удължаване на срока /на който и да е от сроковете по кредита/ и/или промяна
на лихвите, да отговоря като поръчител солидарно с кредитополучателя при
всички условия, уговорени с настоящия договор, договора за кредит и
анексите към него до окончателното погасяване на всички задължения по
кредита. Тази уговорна е недействителна, като противоречаща на нормата на
чл.147, ал.2 ЗЗД. Смисъла на чл.147, ал.2 ЗЗД не допуска възможността за
предварително съгласие на поръчителя, с което да се преодолее правилото на
чл.147, ал.1 ЗЗД. Сключването на договор за поръчителство за бъдещо
задължение е допустимо, но само когато основните параметри на главния
10
дълг, който поръчителите обезпечават, са изрично посочени в самия договор
за поръчителство. Следователно, срокът на изпълнение на кредитно
задължение, което при договор за банков кредит е елемент от основното
съдържание на този вид договор (аргумент от разпоредбата на чл.430, ал.1
ТЗ), а не обикновен модалитет, следва да е предварително определен или ясно
и точно определяем, което изключва валидността на задължаването на
поръчител, в случаите на обща уговорка за ангажиране отговорността на
поръчителите за всякакви бъдещи промени в условията на сключения
първоначален договор за кредит, при конкретно уговореното съдържание, на
който са поръчителствали. В този смисъл Решение № 81 от 08.07.2014 г. по т.
д. № 1705/2013 г., Т. К., І т.о. на ВКС и Решение №52/10.10.2010 г. по т. д. №
63/2009 г., ТК, ІІ т.о., ВКС.
Към датата на сключване на Договор за поръчителство № 06023-2 от
08.02.2012г. крайният срок за погасяване на задължението по договора за
кредит е 08.02.2013г., а заявлението по чл.417 от ГПК е депозирано на
05.05.2020г. /от тази дата се смята предявен искът за съществуване на
вземането – чл.422, ал.1 ГПК/ – повече от шест месеца след падежа на
главното задължение. Ето защо съдът счита, че задължението на ответницата
Я.П. в качеството й на поръчител по процесния договор за кредит се е
погасила, което обуслява неоснователността на предявения иск, последица от
което е отхвърлянето му като неоснователен.
Съгласно установената съдебна практика правен интерес от предявяване на
иск с правно основание чл.422 ГПК има само кредитор, който ще установява
съществуването на вече оспорено в заповедното производство вземане. Целта
е с решението по този иск да се признае или отрече същото право, за което е
издадена заповедта за изпълнение. Така предявения иск е продължение на
защитата на кредитора по повод направени в заповедното производство
възражения на длъжника, поради което не може да се променя
материалноправната характеристика на вземането и да се иска от съда да се
произнася по нещо различно от предявеното в заповедното производство.
При това в настоящото производство съдът следва да извърши преценка
единствено дали ответницата Я.П. дължи претендираните суми в качеството й
на поръчител по процесния договор за кредит, тъй като в заповедното
производство, чието продължение е настоящото такова, ответницата е
осъдена да заплати претендираните от заявителя /сега ищец/ суми единствено
11
и само в това й качество. При това не подлежи на обсъждане
обстоятелството дали Я.П. има качеството на съдлъжник по процесния
договор за кредит и дължи ли изпълнение по същия в това си качество. При
това и доколкото не би се стигнало до по-различен резултат липсва
необходимост да се обсъждат всички останали събрани доказателства, доводи
и възражения на страните.
При този изход на спора на ищеца не се следват сторените по делото
разноски. Ответната страна е претендирала присъждане на разноски,
включително и за адвокатско възнаграждение, но не е представила
доказателства за сторени такива.
Водим от изложеното Окръжният съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ул.
*** № 260 срещу ***. Г. П., ЕГН ********** от гр.Добрич, ул.“***“ №1 вх.А
ет.6 ап.17 иск с правно основание чл.422 от ГПК в.вр.чл.79, ал.1 ЗЗД в.вр.
чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД в.вр. чл.138, ал.1 ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните съществуването на парично
задължение на ответника в качеството му на поръчител по Договор за банков
кредит № 06023/01.06.2006г. към ищеца по заповед за незабавно изпълнение
на парично задължение, издадена по ч.гр.д.№905/202020г. по описа на ДРС за
следните суми: 164 322,44 лв. – главница по Договор за банков кредит №
06023/01.06.2006г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
05.05.2020г. до окончателното изплащане на задължението; договорна лихва
за редовен кредит от 27.07.2019г. до 09.03.2020г. в размер на 9 906,73 лв.;
мораторна лихва в размер на 86,66 лв. за период от 09.03.2020г. до
10.03.2020г.; 63,44 лв. - такси по кредит за период от 31.07.2019г. до
10.03.2020г.; 301,86 лв. - застраховки за период от 12.08.2019г. до
10.03.2020г., 528,00 лв. -нотариални разноски за период от 15.01.2020г. до
10.03.2020г.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр. Варна
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
12
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
13