№54
гр. СИЛИСТРА,
07.02.2019 г.
Силистренският окръжен
съд, гражданска колегия, в закрито
заседание на
седми
февруари
през две хиляди и
деветнадесетата година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА
ВАСИЛЕВА
при секретаря
и в присъствието
на прокурора
сложи на разглеждане гр. д.
№ 59 по
описа за
2018 г.
и за да
се произнесе, взе
в предвид следното:
Настоящото
дело е образувано въз основа на
предявено на 02.03.2018 г. мотивирано искане от Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество,
БУЛСТАТ *********, чрез председателя Пламен Г. Димитров, ЕГН ********** и адрес
за призоваване:гр. Варна, ул. „Алеко Константинов” № 17, ет. 1, срещу Д.Н.П.,
ЕГН **********, постоянен адрес: ***, и Б.В.П., ЕГН **********, двамата с
постоянен адрес: ***, с правно основание
по чл. 74, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.) във връзка с § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗПКОНПИ за
отнемане в полза на държавата на о имущество на обща стойност 440 096,57 лева.
Претендира и направените съдебни и деловодни разноски, както и юрисконсултското
възнаграждение.
В
съдебно заседание пред тази инстанция процесуалният представител на ответниците
прави неколкократно искане за прекратяване на производството по отношение на Б.П.,
тъй като на 20.07.2016г., наблюдаващият прокурор по ДП №СС – 173/2014г. е съобщил на Б.П., че по отношение на него
наказателното производство се прекратява, поради липса на данни за извършено
престъпление и в последствие производство продължава да се движи единствено по
отношение на съпругата му – Д.П.. Позовава се и на Тълкувателно Решение
№4/2016г. от 07.12.2018г.
Ищецът
КПКОНПИ, чрез процесуален представител, счита възражението за неоснователно,
тъй като Б.П. е конституиран като ответник
в производството само поради това
обстоятелство, че е бил в брак с ответницата Д.П. през проверявания период и е
придобил имущество, спрямо което Комисията е насочила своето искане за отнемане,
а не защото спрямо него е имало образувано наказателно производство. Отделно от
това, счита, че при липсата на каквото и да е доказателство за прекратени
производства и предвид наличието на §5, ал.2 и съответно текстът на чл.153,
ал.6 от ЗПКОНПИ, това възражение е несъстоятелно.
От
събраните по делото доказателства,съдът намира за установено следното: Съдът
счита, че съображения за недопустимост на исковото производство спрямо
ответника Б.П. по съображения, че против него наказателното производство е
прекратено е неоснователно. Този довод
не е бил актуален нито преди Тълкувателно Решение №4/2016г. от 07.12.2018г.и
измененията на §5, ал.2 и съответно текстът на чл.153, ал.6 от ЗПКОНПИ, тъй
като участието му в производството е по силата на разпоредбата на чл. 63 от
ЗОПДНПИ (отм.) , т.е. като свързано лице, а не като подсъдим или обвиняем.
Съдът
счита, че неправилно е приел , че срокът по така образуваната проверка по чл. 22
от Закона е давностен, поради което неправилно е отхвърлил възражението за
недопустимост на иска поради изтичане на преклузивния едногодишен срок по чл.
27 от същия закон, като се позовава на характера на производството и съдебната
практика на ЕСПЧ по приложението на чл. 6 от ЕКЗПЧОС и на чл. 1 от Допълнителен
протокол № 1 към нея. Тъй
като от приложените към исковата молба документи не се установяват предвидените
в закона данни относно това, че проверката е приключила в съответствие с
предвидения в нормативния акт преклузивен срок, счита, че това обстоятелство
също е довод за недопустимост на производството.
Тук
следва да се отбележи, че междувременно, в хода на настоящото производство е
приет Закон за изменение и допълнение на Закона за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, обн. ДВ, бр.1 от
03.01.2019 г., с който е създадена нова ал.2 в § 5 от ПЗР на закона. Съгласно
нея, неприключилите проверки и производства пред съда по отменения Закон за
отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество се довършват по
реда на този закон. Според чл. 107, ал.1 от ЗПКОНПИ, комисията образува
производство за отнемане на незаконно придобито имущество, когато може да се
направи обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито. Според
ал.2, обосновано предположение е налице, когато след проверка се установи
значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице. Проверката по
чл.107, ал.2 започва с акт на директора на съответната териториална дирекция,
когато лице е привлечено като обвиняем за престъпление по чл. 108, ал.1 от
закона. Според чл. 112, ал.1 и ал.2, проверката по чл.107, ал.2 продължава до
една година, като комисията може да удължи срока до 6 месеца. Тази проверка,
аналогично с отменения ЗОПДНПИ приключва с решението на комисията за
прекратяване на проверката или с решение за образуване на производство за
отнемане на незаконно придобито имущество (чл.113 от ЗПКОНПИ). По тази причина
измененията от януари 2019 г., касаещи редът на довършване на производства по
предишни закони , не касае промени по
отношение приложението на разпоредбите за сроковете за проверката, защото те са едни и същи. В тази връзка, характерът
на срока като давностен или преклузивен следва да се изведе от общия смисъл на
закона, теорията за сроковете в облигационното право и справедливостта като
върховен принцип в законодателството и правораздаването и не на последно място
от разпоредбите в ЕП, касаещи този въпрос.
Въпросът
за процесуалната природа на срока по чл. 15, ал.2 от ЗОПДИППД /отм./ е дискусионен. Ето защо, с разпореждане от 25.07.2018 г. на
председателя на ВКС е образувано т. д. № 1/2018 г. по описа на ВКС, Гражданска
колегия за приемане на тълкувателно решение по въпроса: "Какво е правното
значение на изтичането на срока за проверка по чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.); ,
съответно по чл. 27, ал. 1 и 2 ЗОДНПИ (отм.); и чл. 112, ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ, за
възникването надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на
материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от
престъпна дейност и на незаконно придобито имущество, т. е преклузивен или
инструктивен е предвиденият в чл. 15, ал. 2 от ЗОПДИППД (отм.); , съответно по
чл. 27, ал. 1 и 2 ЗОДНПИ (отм.); и чл. 112, ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ срок за
извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода
и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или
косвено от престъпна дейност, и съответно допустимо ли е образуване на
производство по чл. 28 ЗОПДИПДП (отм.); , чл. 74 ЗОДНПИ(отм.); и чл. 153 ЗПКОНПИ след изтичане на този срок?". Този въпрос е относно характера на
срока /инструктивен или преклузивен/ по специалния закон за отнемане в полза на
държавата на незаконно придобито имущество. Конкретизиран от касационния съд
въпросът се свежда до преценката на правния характер на сроковете по чл. 15,
ал. 2 от ЗОПДИППД (отм.); , съответно по чл. 27, ал. 1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл.
112, ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ за провеждане на предварителната проверка на имуществото
на проверяваното лице, респ. за образуване на съдебното производство за
отнемане на имуществото, след налагане на обезпечителните мерки, дали същите са
инструктивни или преклузивни и неспазването им, препятства ли развитието на
исковото производство пред съда, преклудирайки материалното право на Държавата
за отнемане на имущество от субектите, включени в персоналния обхват на закона.
Бъдещото решение по тълкувателното дело ще даде обвързващо тълкуване по
релевантния за настоящето производство правен въпрос.
Доколкото
този въпрос е обуславящ за изхода на настоящето производство и доколкото
понастоящем няма тълкувателно разрешение, настоящият съд ще изложи собствени
съображения, довели до промяна на първоначалното му становище по него, базирани на вътрешното му убеждение, разпоредбите на закона, правната доктрина и
досега съществуващата съдебна практика,
която счита за съответстваща на неговото виждане по въпроса, тъй като
има изобилна и изключително противоречива съдебна практика, но за разлика от
ВКС , настоящата инстанция няма процесуална възможност да спре
производството по настоящото дело
до приключване на производството по тълкувателното дело.
В
случая, спорният по делото въпрос е дали срокът на проверката по чл. 27, ал.1,
ал.2 от ЗОПДНПИ (отм.), респ. чл. 107, ал.2 вр. чл. 112, ал.1 и ал.2 от
действащия ЗПКОНПИ е преклузивен и дали производството по ЗОПДНПИ (отм.) и по
ЗПКОНПИ като цяло приключва с изтичането на този срок и е недопустимо да се
развие впоследствие и исково производство пред съда, поради преклудиране на правомощията
на Комисията и на нейните органи спрямо проверяваното лице.
Според
данните, изложени в исковата молба, ,
въпреки липсата на част от писмените доказателства, с Решение № 517/21.11.2017
г. на КОНПИ е образувано производството за отнемане в полза на държавата на
незаконно придобито имущество въз основа на постъпило в ТД на КОНПИ – Варна
уведомление с вх. № УВ-676/10.05.2016г. от Окръжна прокуратура – Силистра за
привличане в качеството на обвиняем по ДП № СС-173/2014г. по описа на ОД на МВР
– Силистра за престъпление по чл. 255, ал.3 от НК на лицето Д.Н.П., ЕГН **********.
Проверката е започнала с Протоколи за започване на проверка № ТД04ВА/УВ-9643 / 15.06.2016г.
На
основание чл. 74, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.) във вр. с §5, ал. 1 от ПЗР на
ЗПКОНПИ Комисията за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и Решение №
517/21.11.2017 г. на КОНПИ, е предявен настоящия иск.
Така
изложената фактическа обстановка води до следните правни изводи:
Отменения
ЗОПДНПИ регламентира особено санкционно производство по установяване и отнемане
в полза на държавата на имущество,придобито от престъпна дейност.Със закона са
учредени органите за установяване на незаконно придобито имущество - Комисия за
отнемане на незаконно придобито имущество и нейните териториални звена
–Дирекции и са посочени правомощията им, както и са регламентирани трите
основни етапа на развитие на законовата процедура и тяхната
продължителност.Производството е единно, но осъществяващо се в относително
самостоятелно обособени фази, както следва: 1./ провеждане на предварителна
проверка; 2./ внасяне в съда на искане за обезпечаване на бъдещ иск и действия
след налагане на обезпечителните мерки и 3./ съдебно производство за отнемане в
полза на държавата на незаконно придобитото имущество.
Регламентация
на началото,края и продължителността на отделните фази е дадена с особените
процесуални разпоредби на закона и при приложимост на разпоредбите и на ГПК
/чл. 56 и чл. 80 от закона/.
Проверката
по чл. 21 - 36 ЗОПДНПИ предхожда производството за отнемане в полза на
държавата на незаконно придобито имущество, чието начало се поставя с налагане
на обезпечителни мерки от съда. Извършва се от органите на Комисията по чл. 13,
ал. 1 ЗОПДНПИ. Предмет на проверката е изясняване на произхода, начина на
придобиване и преобразуването на имуществото на проверяваното лице за определен
от закона срок (чл. 28, във връзка с чл. 27, ал. 3 ЗОПДНПИ). Проверката започва
с акт на директора на съответната териториална дирекция въз основа на
възникнало законово основание за провеждането й .За начална дата на проверката
по правилата на чл. 25, ал.1 от ЗОПДНПИ, във връзка с чл. 25, ал.1 от АПК, чл.
6, ал.1 и чл. 125, ал.1 от ГПК следва да се счете датата на постъпване на
уведомлението от сезиращия орган-съответния прокурор. Проверката продължава до
една година, като този срок може да бъде удължен само по изключение и
еднократно с не повече от шест месеца-така чл. 27, ал.1 и ал.2 от ЗОПДНПИ.
Законът е установил по императивен начин максималната продължителност на срока
за проверка – до една година /чл. 27, ал.1 /, т.е. тя може да приключи и преди
това.В разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.2 от ЗОПДНПИ изрично е посочено,че
Комисията следва да приеме решение за удължаване срока на проверката по чл. 27
от ЗОПДНПИ, т.е. не е допустимо проверката да продължава фактически и след
изтичане на едногодишния срок, а еднократното постановяване на решение по чл.
11, т.2 за удължаване срока на проверката е условие за допустимостта й и след
изтичане на едногодишния срок . Крайният резултат от проверката дава основание
на Комисията да вземе решение дали да внесе в съда искане за обезпечение на
бъдещия иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество,
когато са събрани достатъчно данни, обосноваващи предположението, че е налице
незаконно придобито имущество, или да откаже образуването на производство и
прекрати проверката, когато такива данни няма (чл. 37, ал. 1 и 5 от ЗОПДНПИ).
Когато
намери, че от проверката са събрани достатъчно данни, от които да се направи
обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито, Комисията взема
решение и съответно - внася в съда искане за обезпечаване на бъдещия иск. С
налагането на обезпечителните мерки започва производството по отнемане в полза
на държавата на незаконно придобито имущество. От този момент проверяваните
лица, съответно разполагат с възможността да се запознаят със събраните
доказателства, да правят възражения и да представят насрещни доказателства, да
ползват адвокатска защита (чл. 60, ал. 1, ал.2 и ал.4 от ЗОПДНПИ).
Продължителността на този етап на процедурата не може да е повече от три месеца
–така чл. 74, ал. 1 от ЗОПДНПИ. Съдът отменя обезпечителните мерки, ако служебно
или по искане на заинтересованите лица установи, че искът е предявен след
изтичането на тримесечен срок от налагането им –така чл. 74, ал. 4 от ЗОПДНПИ.
Решенията
си по чл. 11, т.1-4 от ЗОПДНПИ за удължаване на срока за
проверката,прекратяване на проверката,отказ за образуване на производство,
респ.образуване на производство по ЗОПДНПИ,което включва внасяне в съда на
искане за налагане на обезпечителни мерки и на иск за отнемане в полза на
държавата на незаконно придобито имущество, Комисията постановява въз основа на
мотивиран доклад на директора на съответната териториална дирекция –така чл.
27, ал.4, 37, ал.1, чл. 61, ал.1 от ЗОПДНПИ.Срокът за изготвяне на докладите е
едномесечен-съответно по чл. 27, ал.4 от ЗОПДНПИ,считано от приключване на
проверката, респ. по чл. 61, ал.1 от ЗОПДНПИ, след обсъждане на възраженията на
проверяваното лице и събиране на посочените от него доказателства .Едномесечен
е срока за приемане на решение от Комисията,считано от внасяне на доклада- чл.
61, ал.2 от ЗОПДНПИ.Обстоятелството,че не е посочен срок за приемане на решение
от Комисията в случаите на депозиран доклад по чл. 27, ал.4 от ЗОПДНПИ,не
означава,че законът допуска да бъде отлагано неограничено във времето
произнасянето на органа.Сроковете,които законът установява за изготвянето на
доклади и постановяване на решения са инструктивни и с дисциплиниращ съответния
орган ефект.Във всички случаи, тези срокове са част от общо предвидената
продължителност за съответната фаза на санкционното производство.Така в
разпоредбата на чл. 27, ал.4 от ЗОПДНПИ е посочено,че доклада се изготвя въз
основа на резултатите от проверката и в едномесечен срок от приключването
й.Граматическото и логическото тълкуване на разпоредбата сочи,че законодателят
свързва началото на срока с фактическото приключване на конкретната
проверка/което може да настъпи и преди изтичане на сроковете по чл. 27, ал.1 и
2 от ЗОПДНПИ/, при което органа разполага със съответните сведения за
имуществото на проверяването лице по чл. 28, ал.1 от ЗОПДНПИ,които да бъдат оценени
и формиран съответния мотивиран извод . В случай,че законодателят е целял
сроковете за произнасянето на органа да не са част от общата продължителност на
съответната фаза,то би посочил, че органа следва да се произнесе в едномесечен
срок от изтичането на сроковете по чл. 27, ал.1 и ал. 2 от ЗОПДНПИ.Този извод,
безспорно следва и при сравнение със сроковете,установени в разпоредбите на чл.
57, ал.4, чл. 60, ал.2 и чл. 61, ал.1 и 2 от ЗОПДНПИ за всички страни /
проверяваното лице и органите/ в подготвителната фаза след налагане на
обезпечителните мерки.
Анализът
на посочените по-горе разпоредби сочи,че максималната продължителност на двете
фази: 1./ провеждане на предварителна проверка и 2./действията след налагане на
обезпечителните мерки и до образуване на съдебно производство, е уредена с
императивни правни норми и е съответно е до 1 година/1 година и 6 месеца, респ.
до 3 месеца.
Касае
се до срокове,които по правната си природа са преклузивни, като довод за това е фактът, че е предвидено
удължаването им, докато инструктивните срокове, каквито са някои по ГПК , например за изготвяне на съд.
акт, не предполагат възможност за удължаване. Освен това, въпреки, че са
инструктивни, някои от сроковете, не могат да бъдат удължавани безкрайно, тъй
като се носи дисциплинарна отговорност. В случая срокът, въпреки възможността
за удължаване , няма данни да е удължен, няма данни да е изготвен и доклад по
чл. 27, ал.4 от ЗОПДНПИ, а до постановяване на
Решение № 517/21.11.2017 г. на КОНПИ е изминала повече от година. При
това разбиране за инструктивността на сроковете, следва ли да се счита
допустимо пренебрегването им с месеци, в
някои случаи и с години и с колко
години, всъщност?!
Правото на мирно използване на собствеността е
прокламирано като принцип в чл. 1 от Допълнителен протокол № 1 към КЗПЧОС.
Лишаване от имущество поначало е допустимо, когато е в интерес на обществото и
съгласно условията, предвидени в закона и общите принципи на международното
право. На тази основа трайно установената практика на Европейския съд по
правата на човека (ЕСПЧ) по приложението на протокола и чл. 6 от КЗПЧОС сочи,че
ефективна правна регулация може да се постигне само на базата на ясен закон, с
предвидимо правно действие,както и изисква всяко ограничаване на ползването или
отнемане на незаконно придобито имущество по пътя на граждански иск на
държавата спрямо неоснователно обогатилите се лица да отговаря на три критерия:
1./ законоустановеност; 2/необходимост за постигане на легитимна цел и 3/
пропорционалност. Уреждането
на този срок като преклузивен е обосновано и с оглед спазването на основния
конституционен принцип в чл. 17, ал.1 от Конституцията на РБ за
неприкосновеността на частната собственост, имайки предвид че обект на
проверката на Комисията е имуществото както на проверяваното лице, така и на
други лица, срещу които може да се води иска за отнемане на незаконно придобито
имущество.
Ако се приеме,че срока за проверката по чл.
27, ал.1 и ал.2 от ЗОПДНПИ не е преклузивен, а инструктивен,то би се стигнало
до нарушение на критериите за законоустановеност и пропорционалност,тъй като
органите по ЗОПДНПИ биха могли неограничено във времето да осъществяват
разширените си правомощия и неограничено във времето –извън законоустановения
разумен срок да въздействат неблагоприятно в правната сфера на проверяваното
лице.
Предявените
искове са недопустими и не подлежат на разглеждане. Ищецът следва да заплати на
ответниците направените от тях разноски
по делото в размер на по 5000 лв. за всеки един от тях.
По
тия съображения,съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА предявената от Комисията за противодействие на корупцията и
за отнемане на незаконно придобитото имущество, БУЛСТАТ *********, чрез
председателя Пламен Г. Димитров, ЕГН ********** и адрес за призоваване: гр.
Варна, ул. „Алеко Константинов” № 17, ет.1, искова молба срещу Д.Н.П., ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, и Б.В.П., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: ***, с правно основание по чл. 74, ал. 1 от
ЗОПДНПИ (отм.) във връзка с § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗПКОНПИ за отнемане в полза на
държавата на о имущество на обща стойност 440 096,57 лева.
ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.д.№ 59/2018 год., образувано по искова молба, предявена от Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество,
БУЛСТАТ *********, чрез председателя Пламен Г. Димитров, ЕГН ********** и адрес
за призоваване:гр. Варна, ул. „Алеко Константинов” № 17, ет. 1, срещу Д.Н.П.,
ЕГН **********, постоянен адрес: ***, и Б.В.П., ЕГН **********, двамата с
постоянен адрес: ***, с правно основание
по чл. 74, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.) във връзка с § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗПКОНПИ за
отнемане в полза на държавата на о имущество на обща стойност 440 096,57 лева, поради
недопустимост на исковете.
ОСЪЖДА
Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество, БУЛСТАТ *********, чрез председателя Пламен Г. Димитров,
ЕГН ********** и адрес за призоваване: гр. Варна, ул. „Алеко Константинов” №
17, ет.1, да заплати на Д.Н.П., ЕГН **********,
сумата от 5 000 / пет хиляди/ лева,представляваща направени от нея
разноски по делото пред тази инстанция.
ОСЪЖДА
Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество, БУЛСТАТ *********, чрез председателя Пламен Г. Димитров,
ЕГН ********** и адрес за призоваване: гр. Варна, ул. „Алеко Константинов” №
17, ет.1, да заплати на Б.В.П., ЕГН **********,
сумата от
5 000 / пет хиляди/ лева,представляваща направени от нея разноски по делото
пред тази инстанция.
Определението
подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните с частна
жалба пред Апелативен съд Варна.
СЪДИЯ: