№ 6487
гр. София, 10.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20231110130641 по описа за 2023 година
Предявен е положителен установителен иск по реда на чл.422 от ГПК , с правно
основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД ,за признаване на установено
по отношение на ответника С. М. Т. ,че дължи на ищеца сумата 2 527,28 лева (двe хиляди
петстотин двадесет и седем лева и 28 стотинки), представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законна лихва за период от 29.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 432,64
лева (четиристотин тридесет и два лева и 64 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 15.09.2020 г. до 28.11.2022 г., 20,85лева (двадесет лева и 85 стотинки),
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.08.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 29.12.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 3,87 лева (три лева и 87 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 16.10.2020 г. до 28.11.2022 г.,за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1507/13.01.2023год. по ч.гр.д.№
710379/2022год. по описа на СРС,65 състав.
В исковата молба ищецът твърди, че ответника бил клиент на топлинна енергия за
битови нужди, като титуляр на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост ,
присъединен към абонатна станция.Сочи,че е доставил топлинна енергия по силата на общи
условия, приети на основание Закона за енергетиката, в периода 01.05.2019год..
30.04.2021год. ,както и услугата дялово разпределение Задължението било за доставена, но
неизплатена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се на
адрес: гр. София, ж.к. Христо Смирненски бл. 69А, вх. Б, ет. 9, ап. 50, аб.№ 283818.
Твърди ,че не е заплатена дължимата цена за доставена топлинна енергия ,както и
дължима цена на услуга за дялово разпределение за посочените периоди,ведно с
обезщетение за забава . За вземането било издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК срещу която длъжника бил възразил.Претендира и деловодни
разноски.
Ответникът С. М. Т. е депозирала писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК,в
1
който сочи ,че признава дълга си.Сочи че е сключил с ищеца споразумение за разсрочено
плащане.Представя споразумение ,ведно с фискален бон за заплатена сума в общ размер от
942,29лв.,от които 349,45лв. – главница ,286,51лв. – мораторна лихва и 306,33лв. – законова
лихва.В с.з. се явява лично като представя и доказателства за извършени плащания на
20.02.2024год. и на 12.03.2024год. ,всяко в размер на 366,45лв.
В с.з. представителят на ищеца сочи ,че приема направените от ответника плащания
на сумата от 942,29лв.,съобразно споразумението на 12.01.2024год.,както и 20.02.2024год. и
на 12.03.2024год. ,всяко в размер на 366,45лв.
На основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ищеца трето лице-помагач „Техем
Сървисис“ ЕООД,което редовно призована не се представлява.Представя писмени
доказателства.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Страните не спорят по фактите по делото. Нещо повече, в хода на процеса
ответницата С. М. Т. е сключила Споразумение за разсрочено плащане ,в което е признала
,че дължи на „Топлофикация София“ЕАД процесните суми.
Съгласно погасителния план ,инкорпориран в споразумението ,ответницата дължи
една авансова вноска в размер на 942,29лв. и 6 вноски всяка в размер на 366,45лв., с падеж
на 12 то число ,като първата е на 12.02.2024год.,а последната на 12.07.2024год.
Видно от фискален бон от 12.01.2024год. ответницата е заплатила сумата от
945,29лв., която включва 349,45лв. – главница ,286,51лв. – мораторна лихва и 306,33лв. –
законова лихва от подаване на исковата молба съда ,до окончателното й заплащане.
Следователно следващите вноски са само за погасяване на дължимата главница.
Съобразно представените доказателства,следва да се приеме ,че ответницата е
заплатила и вноската за м.февруари 2024год. в размер на 366,45лв. и тази за м.март 2024год.
в размер на 366,45лв.,поради което задължението за главница следва да бъде намалено
,освен с плащането на сумата от 349,45лв. на 12.01.2024год. и с тези две вноски.
Или към настоящия момент ответницата е заплатила 1 082,35лв., главница ,в която
освен тази за доставената топлинна енергия в размер на 2527,28лв. е включена и главницата
за услугата дялово разпределение от 20,85лв.
Въпреки, че ответника с извършеното плащане не е погасила изцяло задълженията
си, които е признала за дължими, съдът ще следва да зачете погасителния ефект на
плащането, по правилата на чл.235, ал.3 от ГПК и постанови решението си, съобразявайки
същото.
С оглед осъщественото от ответника признание на исковете и частичното
погасяване на задълженията му, съдът намира, че същите следва да бъдат уважени частично
/за главницата за ТЕ до размер от 1 465,78лв./ като основателни, а в останалата част –
отхвърлени поради извършеното плащане в хода на производството. Съгласно разпоредбата
на чл.237, ал.1 от ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът се
произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите е достатъчно да се укаже, че
то се основава на признанието на иска. В настоящия случай, съобразно с изискването на
2
чл.237, ал.3 от ГПК, признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и е от
вида права, с които страната може да се разпорежда.
Предвид изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките за произнасяне с
решение при признание на иска, в което обаче ще следва да зачете и погасителния ефект на
извършеното частично плащане на претендираните от ищеца суми, като уважи иска с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ за главницата за ТЕ до размер
от 1465,78 лв. /непогасен остатък/, ведно със законната лихва от 29.12.2022 г. до
окончателното плащане на задължението и съответно да отхвърли исковете, предявени по
реда на чл.422, ал.1 от ГПК и с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1, т. 3 от
ЗЕ в останалата част, а именно за главницата за ТЕ до пълния размер от 2527,28 лв.; сумата
432,64 лева (четиристотин тридесет и два лева и 64 стотинки), представляваща мораторна
лихва за период от 15.09.2020 г. до 28.11.2022 г., 20,85лева (двадесет лева и 85 стотинки),
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.08.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 29.12.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 3,87 лева (три лева и 87 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 16.10.2020 г. до 28.11.2022 г.
По разноските :
С оглед изхода на спора право на разноски има само ищецът, доколкото макар и да
се отхвърлят исковете, поради извършеното плащане, то последното е осъществено след
образуване на делото, с което си поведение ответника е дал повод за завеждането му и
поради това следва да отговаря за разноските, сторени от ищеца.
Последният претендира такива само за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения положителен установителен иск ,с
правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че С. М. Т.
,ЕГН : ********** с адрес в гр.София,ж.к.“Христо Смирненски“ ,бл.69А,вх.Б,ет.9,ап.50
дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец”
№ 23Б сумата 1 465,78 лв., представляваща цена на доставена от дружеството до
топлоснабден имот находящ се в гр. София, ж.к. „Христо Смирненски“, бл.69А, вх. Б, ет. 9,
ап. 50, с абонатен № 283818, топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законна лихва от 29.12.2022 г., до окончателното й изплащане, за издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1507/13.01.2023год. по
ч.гр.д.№ 710379/2022год. по описа на СРС,65 състав като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от
уважения размер от 1 465,78лв. до пълния предявен размер за главницата за ТЕ от 2527,28лв.
или за сумата от 1061,50лв. и за сумата от 20,85 лв., представляваща стойност на услугата
по дялово разпределение, извършвана в периода от м.08.2020 г. до м.04.2021 г., ведно със
законната лихва от 29.12.2022 г. до 19.01.2024 г. в общ размер от 306,33 лв., поради
извършеното в хода на производството плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, ул. „Ястребец” № 23Б против С. М. Т. ,ЕГН : ********** с адрес в
3
гр.София,ж.к.“Христо Смирненски“ ,бл.69А,вх.Б,ет.9,ап.50 положителни установителни
искове, с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл. 86 ЗЗД, за съществуване на вземане
за сумата 432,64 лева (четиристотин тридесет и два лева и 64 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 28.11.2022 г., и сумата 3,87 лева (три лева и 87
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 16.10.2020 г. до 28.11.2022 г.,за
които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
1507/13.01.2023год. по ч.гр.д.№ 710379/2022год. по описа на СРС,65 състав, като
неоснователни ,погасени поради плащане в хода на делото.
ОСЪЖДА С. М. Т. ,ЕГН : ********** с адрес в гр.София,ж.к.“Христо
Смирненски“ ,бл.69А,вх.Б,ет.9,ап.50 да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б ,на основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата в
размер на 100лв. ,представляваща деловодни разноски ,юрискосултско възнаграждениие .
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ЕООД, като
трето лице, помагач на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4