РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. Велико Търново, 24.06.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание
на втори февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен съдия: Евтим Банев
при
участието на секретаря М.Н.и прокурора Светлана Иванова, изслуша докладваното
от съдия Банев Административно дело №
653 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорност на държавата и общините за
вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е за разглеждане на искова молба, подадена от на Р.Я.Р. с ЕГН **********,
адрес ***. Ищецът предявява първоначално съединени искове, с които претендира
заплащане от Община Лясковец, на
обезщетения за вредите, причинени му от Заповед № 1845/ 05.11.2004 г. на кмета
на Община Лясковец, с която на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, вр. с § 8
от ПР на ЗУТ, е одобрено частично изменение на подробен устройствен план – план
за регулация в обхват квартал 19 по плана на с. Драгижево, в частта, с която
собствен на Р.Р. имот е включен по целесъобразност в съсобствен УПИ XXII-834 относно площ 380 кв.м. от ПИ № 546. Ищецът изтъква обстоятелството,
че нищожността на въпросната заповед е обявена с Решение № 443/ 12.11.2018 г. по адм. дело № 270/ 2018 г. по описа на
Административен съд – Велико Търново. Иска се ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение за причинените на ищеца вреди в
общ размер на 15 531,00 лв., от които 131,00 лв. за претърпени имуществени
вреди и 15 400,00 лв. претърпени неимуществени вреди.
Като имуществени вреди ищецът сочи
заплатени такси за извършване от Община Лясковец на административни услуги –
издаване на скици за недвижим имот, нотариални заверки и други технически
услуги /удостоверения за данъчна оценка, служебни бележки/, в периода 2008 г. –
2017 г. и за издаване на три броя удостоверения за вписвания, отбелязвания и
заличавания за лице от Служба по вписванията – Горна Оряховица, с изх. № 1237/
2011 г., изх. № 3026/ 2013 г. и изх. № 267/ 2019 година. Твърди, че с издаването на посочената
заповед от кмета на Община Лясковец ищецът е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в негативните изживявания поради невъзможността да отчужди
имота си и да се снабди с необходими му парични средства и загуба на време в
пътувания от с. Драгижево до гр. Лясковец и комуникация с Община Лясковец. По тези съображения, развити в молбата,
ищецът заявява претенция ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, които ищецът оценява в размер на 15 400,00
лв. /по 2 200,00 лв. годишно, за периода 2012 г., когато е започнал
активна комуникация с Община Лясковец, до 2018 г., когато е обявена нищожността
на заповедта/. С исковата молба са направени искания за приобщаване към
делото на приложени писмени доказателства, изискване от деловодството на
Административен съд – Велико Търново и приобщаване на адм. дело № 270/ 2018 г. по описа на АСВТ, и допускане до разпит
при условията на довеждане на един свидетел. В съдебно заседание ищецът, чрез
пълномощника си по делото поддържа исковете за имуществени и неимуществени
вреди, както са предявени, по доводите изложени в исковата молба и в хода на
устните състезания. Претендира и
присъждане на направените в производството по делото разноски. В срок са
представени писмени бележки, в които по същество се повтарят аргументите
изложени в жалбата и в съдебно заседание.
Ответникът по
предявения иск – Община
Лясковец, чрез кмета на общината, в
месечен срок от получаването на преписа от исковата молба, е подал писмен
отговор, в който е заявил, че оспорва
изцяло предявените искове за обезщетения за имуществени и неимуществени вреди,
които намира за недоказани както по основание, така и по размер. Счита, че в
случая не е налице причинна връзка между обявената за нищожна заповед на кмета
на Община Лясковец и сочените от ищеца вреди, както и че последните са изцяло
недоказани. В тази връзка изтъква, че част от представените доказателства, са
за заплатени такси за издаване на скици, удостоверения за данъчна
оценка, и удостоверения за вписвания, в периода преди 2012 г., когато самият
ищец твърди, че е узнал за издаването на Заповед
№ 1845/ 05.11.2004 г. на кмета на Община Лясковец, а друга част касае
заплащането на такси за услуги, нямащи отношение към УПИ XXII-834 в квартал 19 по плана на с. Драгижево или такива, които не са
заплатени от Р.Р.. Развива и подробни доводи за недоказаност на иска за
неимуществени вреди, като акцентира върху обстоятелството, че ищецът не сочи
какви конкретни негативни изживявания и отражение върху психиката му е
предизвикала заповедта на кмета на Община Лясковец. Отделно навежда възражения за изтекла погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД, вр. с § 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ, предвид датата на
издаване на обявената за нищожна Заповед №
1845/ 05.11.2004 г. на кмета на Община Лясковец и с позоваване на Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК. С тези аргументи, подробно развити в
писмен отговор, ответникът моли предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени,
с всички произтичащи от това последици. Претендира разноски.
Участващият в производството
прокурор от Окръжна прокуратура – Велико Търново, пледира неоснователност и
недоказаност на исковата молба. Предвид изрично направените възражения от
ответника за изтекла погасителна давност, счита, че исковете следва да бъдат
отхвърлени на това основание, макар че в случая давността е започнала да тече
не от издаването на нищожния акт, а от узнаването за него от ищеца. Счита, че
поради липсата на изрична уредба, в
случая може да се приложи разпоредбата на чл. 114, ал. 3 от ЗЗД, а от
доказателствата по делото е видно, че най-късният срок в който ищецът е узнал
за акта е краят на 2012 година. Развива доводи, че дори при прибавяне към пет
годишния давностен срок, на времето през което е текло административно дело за
установяване нищожността, към момента на подаване на исковата молба вече е бил
изтекъл срок, надвишаващ погасителната давност. Освен това прокурорът дава
становище, че не е безспорно установена и пряката причинна връзка между
твърдените от ищеца вреди и нищожния административен акт. По тези съображения
предлага исковата молба за имуществени и неимуществените вреди да бъде изцяло
отхвърлена.
Съдът, като взе предвид изложените от
ищеца фактически обстоятелства, на които се основават исковете и формулирания
петитум, определя предявените искове, като
такива с правно основание чл. 1, ал.
1 от ЗОДОВ, които на основание ал. 2 от същия текст, следва да бъдат разгледани
по реда на чл. 203 и сл. от АПК.
Въз основа на събраните по делото
писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и след като
взе предвид доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
От наличните по делото писмени
доказателства – представени от ищеца и тези съдържащи се в адм. дело № 270/
2018 г. на Административен съд – Велико Търново, вкл. постановеното по това
дело решение се установява, че въз основа на
Становище № 064-ЧИ-ПУП/ 25.10.2004 г., издадено на основание чл. 135, ал. 3 от ЗУТ от главния архитект на Община Лясковец и с Предписание с peг. № 064-ЧИ-ПУП-2004/ 25.10.2004 г. (изх. №
М-1298/26.10.2004 г.), кметът на Община
Лясковец е наредил да се изработи служебно проект за частично изменение на
действащия Подробен устройствен план за регулация на с. Драгижево, общ.
Лясковец, при прилагане на условията на § 8, ал. 1 от Преходните разпоредби на
ЗУТ, за промяна и поставяне в съответствие на новите вътрешни регулационни
линии по действителните имотни граници, на поземлените имоти за отредените им
УПИ, попадащи в кв. 19 на плана на с. Драгижево. С обявление с изх. № ИЖС-3434/
26.10.2004 г. е съобщено на всички заинтересовани лица - собствениците на
засегнатите УПИ в кв. 19, че е изготвена преписка за частично изменение на ПУП,
с обхват кв. 19 по плана на с. Драгижево. Административната преписка за
частично изменение на плана в посочения обхват е разгледана на Общинския
експертен съвет по устройство на територията при Община Лясковец и е приета без
забележки с Решение № 91 от Протокол № 9 от 03.11.2004 година. В последствие, със Заповед № 1845/ 05.11.2004 г. на кмета
на Община Лясковец е одобрено частичното изменение на ПУП-ПР в обхват кв. 19 по
плана на с. Драгижево, с което се обособяват самостоятелни урегулирани
поземлени имоти по действителните имотни граници на имотите в обхват целия
квартал 19, както следва: за поземлен имот 546 е отреден УПИ XXI-546, а за поземлен
имот № 834 е отреден УПИ XXII-834 /бивш УПИ XXII-546/, като към него е
присъединена и частта, останала от ПИ № 546 с площ от 380 кв.м., придаваща се
към УПИ XVII-547 и УПИ XIX-547, описана в
Нотариален акт № 122, том IX, н. дело № 2596/1993 година. Същата представлява
маломерно дворно място (собственост на Т.Н.Я., притежаваща 2/3 ид. части от
него и на С.Н.Т., притежаващ 1/3 ид. част от него) и за него не може да се
отреди самостоятелен урегулиран поземлен имот, поради което се присъединява към
имот УПИ XXII-834 (бивш XXII-546 - собственост на
Р.Я.Р.). По този начин е образуван УПИ XXII -834 с площ 1360 кв.м., включващ: поземлен имот 834 с площ 980 кв.м., който е
собственост на Р.Я.Р. и маломерно
дворно място с площ 380 кв.м. (собственост на Т.Н.Я., притежаваща 2/3 ид. части
и на С.Н.Т., притежаващ 1/3 ид. част от това маломерно дворно място), което
представлява придаваема част от поземлен имот 546 към УПИ XXI1-834. В резултат на тази промяна, Р.Р., Т.Я. и С.Т.са
станали съсобственици на УПИ XXII-834 в кв. 19 по ПУП на с. Драгижево. С обявление с изх. №
ИЖС-3647/ 05.11.2004 г. всички заинтересовани лица са уведомени за заповедта, с
която е одобрено частичното изменение на ПУП-ПР в обхват кв. 19 по плана на с.
Драгижево, като с Констативен акт от 06.12.2004 г. е установено, че няма постъпили
писмени възражения и искания по проекта и заповедта е влязла в сила. През 2018 г., ищецът в
настоящото производство е подал жалба срещу Заповед № 1845/ 05.11.2004 г. на
кмета на Община Лясковец, по която е образувано адм. дело № 270/ 2018 г. по описа
на Административен съд – Велико Търново /АСВТ/. С Решение № 443 от 12.11.2018 г., влязло в законна сила на 19.12.2018
г., състав на АСВТ е приел, че е налице
порок, обуславящ нищожност, а именно - липса на материална компетентност,
поради липса на искане от гражданин за изменение на ПУП и несъответствие с
предвидените в ЗУТ правомощия в конкретната специална хипотеза. На това
основание е обявена нищожността на Заповед № 1845/ 05.11.2004. на кмета
на Община Лясковец, с която е одобрено частичното изменение на ПУП-ПР, в обхват
квартал 19 по плана на с. Драгижево, в частта, с която собственият на Р.Р. имот
е включен по целесъобразност в съсобствен УПИ XXII-834 относно площта от 380 кв. м. от ПИ № 546.
В рамките на настоящото производство,
като доказателство по делото е вложено посоченото дело на АС – Велико Търново,
документите приложени към писмения отговор на ответника, съгласно съдържащия се
в отговора опис, документите приложени към исковата молба на Р.Я.Р., съгласно
съдържащия се в исковата молба опис и Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 121 от 30.04.2019 г., представен с допълнение към искова молба
с вх. № 4284/09.11.2020 година.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. В случая се претендират вреди в резултат на обявена за нищожна с влязъл в сила съдебен акт заповед на кмета на Община Лясковец. Ищец е адресатът на нищожния административен акт. Исковете за отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконосъобразен акт на администрацията, са редовно предявени от надлежна страна, в хипотезата на чл. 204, ал. 1 от АПК, срещу субект по чл. 205 от АПК. Исковата молба е предявена пред родово и местно компетентен съд - Административен съд – Велико Търново, съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по ТД 2/ 2014 г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, чл. 7 от ЗОДОВ, доколкото адресът на ищеца е в с. Драгижево, общ. Лясковец, обл. Велико Търново.
Според чл. 203, ал. 1 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на тази глава. Съгласно чл. 203, ал. 2 от АПК за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Нормата на чл. 1 от ЗОДОВ регламентира, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда, установен в АПК. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда /претърпяна загуба или пропусната полза/ от такъв административен акт или от незаконно действие или бездействие; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда. Липсата на който и да било от елементите на този фактически състав препятства реализирането на отговорността на държавата по посочения ред.
Когато вредите са причинени от нищожен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен иска за обезщетение. Независимо от това, не съществува пречка двете производства да бъдат разглеждани отделно, при което искът за обезщетение да се разгледа след обявяване нищожността на акта, по арг. от чл. 206, ал. 2 от АПК. Конкретният случай е такъв, като предявените претенции от ищеца са заявени след прогласяване нищожността на Заповед № 1845/ 05.11.2004 г. на кмета на Община Лясковец, с влязъл в сила съдебен акт. Доколкото ищецът твърди, че именно посочената заповед на кмета на Община Лясковец е причина за претърпените вреди, предявените искове срещу Община Лясковец са в съответствие с чл. 205 от АПК. По изложените съображение съдът намира предявените искове за допустими. По същество същите са неоснователни.
Предвид установените по делото факти настоящият състав намира за неоснователна претенцията на Р.Р. за причинените му от незаконосъобразния административен акт неимуществени вреди. Липсва легална дефиниция за това що е неимуществена вреда. Обезщетенията за такива се присъждат за конкретно претърпени страдания, болки, неудобства и т.н., които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните актове, действия или бездействие на административния орган. По същество, ищецът претендира неимуществени вреди, като в допълнителна искова молба и след указания на съда е посочил размер, но не и в какво се изразяват претърпените вреди. В основната и допълнителна искова молба, детайлно се описват мерките, които ищецът е трябвало да предприеме, както и местата на които е трябвало да отиде, но няма твърдение за претърпени конкретни неимуществени вреди /напр. отрицателни емоции, притеснения, напрежение и др./, още по-малко се твърди наличие на причинно-следствена връзка между тези вреди и обявения за нищожен административен акт. Цифровото посочване на определена сума, която да обезщети твърдяните неимуществени вреди, не е в състояние да обоснове действително претърпени такива.
Основателни са и възраженията на
ответника, че претендираната имуществена вреда в размер на 131,00 лева не
произтича пряко от отменената заповед. Видно от наличните по делото приходна квитанция № 4426/ 17.12.2014 г., приходна
квитанция № 2550/ 25.06.2015 г. и приходна квитанция № 265/ 02.02.2017 г. /л.
35 – 36 от делото/ е заплатена такса за
нотариална заверка на
пълномощни. Две от пълномощните са свързани с упълномощаване за
експлоатация, управление и разпореждане с МПС, а пълномощно с нотариално
удостоверяване на подписи с per. № ДР-НЗ- 65/ 16.12.2014 г., извършено от кмета на
Кметство Драгижево, се отнася до снабдяване с документи за следните недвижими
имоти, находящи се в землището на с. Драгижево, общ. Лясковец: „Лозе № 087006, м. „Телевец“ - 3.333 дка и
Овощна градина № 127016, м. „Кьрни храст“, 5.713 дка“. С Приходна
квитанция № 3814/ 14.11.2013 г. е заплатена такса „други технически услуги“ по
подадена молба с вх. № М-1257/ 14.11.2013 г. /л. 71 от делото/, като видно от
приложеното на л. 74 удостоверение, същото се отнася до издаване на удостоверение за степен на завършеност - груб строеж за
„склад - пункт за изкупуване на отпадъчна хартия находящ
се в урегулиран поземлен имот VI-577, в кв. 17 по Подробен
устройствен план на с. Драгижево, с административен адрес: с. Драгижево, ул. „Капитан Дядо Никола“ № 22. Приложената на л. 35 от делото приходна
квитанция № 3469/ 16.10.2017 г. е заплатена от З.Н.Т.за издаване на скица за недвижим имот по подадена молба с
вх. № М-2769/ 16.10.2017 г., отнасяща се до издаване на скица за поземлен имот УПИ I, кв. 2а, по ПУП на гр. Лясковец, намиращ се
на адрес: ***, гаражна клетка № 14. Очевидно е, предвид представените доказателства,
че в годините ищецът е направил разходи за различни административни услуги,
извършени от Община Лясковец, но те не са свързани по някакъв начин с нищожния
административен акт - Заповед № 1845/ 05.11.2004 г. на кмета на Община
Лясковец. Доколкото,
в конкретната хипотеза доказателствената тежест се носи от ищеца, търсещ
обезщетение за претърпените имуществени вреди, то същите остават недоказани в
настоящото производство
Освен
изложеното, съдът намира предявените искове за неоснователни и поради погасяването
им по давност, възражение за което е направено своевременно от ответника.
Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, вземането за
вреди от незаконосъобразен административен акт става изискуемо от момента на
влизане в сила на решението, с което се отменя незаконния акт, а в случай, че
вредите произтичат от нищожен акт - от момента на неговото издаване. От така
определените моменти на изискуемост, започва да тече погасителна давност и се
дължи мораторна лихва. В конкретния случай, предвид обявяване на Заповед № 1845/ 05.11.2004
г. на кмета на Община Лясковец за нищожна е приложима втората хипотеза, поради
което началният момент на давността е датата на нейното издаване 05.11.2004 година. Погасителната
давност за исковете за обезщетения за вреди по ЗОДОВ е 5 години /общата по
ЗЗД/, поради което срокът за предявяване на исковете от Р.Р. е изтекъл на
05.11.2009 г. /по правилото на чл. 60, ал. 2 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК/
Исковата молба е входирана в деловодството на съда на 26.10.2020 година.
Предвид изложеното, предявените 12 г. по-късно искове са след изтичане на
регламентирания давностен срок, което при направено възражение от насрещната
страна е основание за тяхното отхвърляне като неоснователни. Неоснователно е твърдението,
че изискуемостта на претенциите е настъпила към датата на обявяване на
заповедта за нищожна на 12.11.2018 г. с решението на Великотърновския
административен съд. Според чл. 110 от ЗЗД, към който препраща § 1 от ЗР на
ЗОДОВ, с изтичане на петгодишния давностен срок се погасяват всички вземания,
за които законът не предвижда друг срок /по-дълъг давностен срок за парични
вземания няма регламентиран/. Съгласно чл. 114 от ЗЗД, давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а това в случая е момента
на издаване на нищожния административен акт според цитираното тълкувателно
решение, задължително за съдилищата.
Както ищецът, така и ответникът
претендират присъждане на направените по делото разноски. Независимо от изхода
на спора, разноски на ответника, не следва да се присъждат. С Определение от
11.11.2020 г., на осн. чл. 83, ал. 2 от ГПК, съдът е освободил ищеца от внасяне
на държавна такса, както и от разноски по адм. дело № 653/2020 г. по описа на
Административен съд – Велико Търново.
Водим от горните съображения и на
основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля предявеният от Р.Я.Р. с ЕГН **********, адрес ***. Ищецът
предявява първоначално съединени искове, против Община Лясковец за обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди, причинени от Заповед № 1845/ 05.11.2004 г. на кмета на
Община Лясковец.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК. Съобщаването на ищеца
да се извърши чрез пълномощника му по делото ***В.Й. от ВТАК, на посочения служебен адрес: ***.
Административен
съдия: