Р Е Ш Е Н И
Е
№ 4 14.01.2020
година гр. Хасково
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
ХАСКОВО гражданско
отделение, четвърти
състав
на ..…....шестнадесети декември….……… две хиляди и деветнадесета година
в публично
съдебно заседание в следния състав :
СЪДИЯ : АННА ПЕТКОВА
С
участието на секретаря………Веселена Караславова……………….….…..….
И
прокурора ………………………………………………...……………..…...……
като
разгледа докладваното от съдия
Петкова….………….……………………..
търговско
дело ……….№ 153 по описа за 2018
година…..………………………,
За
да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба, подадена от „С. 2013“ ЕООД с
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в град С., район С., бул.
„Княгиня М. Луиза – предгаров площад“, автогара С.
108-109, представлявано от управителя А. й. с., с
която се предявяват срещу „М. П.“ ООД, с ЕИК *****, със седалище в гр. С. и адрес
на управление гр. С., район “С.”, ул. “Струга” № 5А, представлявано от законни
представители и управители Б. Ю.
и Й. А., чрез адв. И.П.Т. от САК, с адрес за съобщения и призоваване : гр. С., ул.’’Петър
Парчевич” № 41, партер и ответника „Н. Н. С.“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление в град С., бул. „България“ № 122, представлявано от
управителя Н. С. А.,
обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 372
ал. 1 ТЗ, чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Първият главен иск, предявен с ИМ, е
за сумата 601 761, 74 лева, представляваща незаплатено възнаграждение за
извършени транспортни услуги по 11 броя представени с исковата молба фактури,
издадени във връзка с изпълнение на Анекс № 1/25.01.2017 година към договор за
транспортна услуга от 15.01.2015 година. Този иск е съединен с акцесорна
претенция за законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на задължението. Вторият главен иск е за
сумата 120 352, 34 лева, представляваща договорна неустойка, дължима на
основание чл. 6 ал. 1 от Анекс № 1/25.01.2017 година към договор за транспортна
услуга от 15.01.2015 година за периода от датата на падежа на задълженията по
фактурите до 21.09.2018 година. И върху тази сума се претендират законни лихви
от датата на подаване на исковата молба до окончателното разплащане.
Ищецът твърди, че „С. 2013" ЕООД и „М. П." ООД били в трайни
търговски отношения по повод сключен Договор за транспортна услуга от
11.05.2015 година. На 25.01.2017 година те сключили Анекс № 1, с който „М. П."
ООД възложило на „С. 2013" ЕООД осъществяване на транспортна услуга за
превоз на пътници по маршрут С.-Б.-С. и маршрут С.- И. - С.. За срока на действие
на договора превозвачът трябвало да разполага с лиценз за международен превоз
на пътници. Лицензът на „С. 2013" ЕООД бил издаден под №10194 от
Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация" и бил валиден и към
днешна дата. В изпълнение на договореностите, „С. 2013“ ЕООД осъществявало превозите
с негови собствени автобуси и с негов персонал. С Анекс № 1 страните уредили
всички основни отношения помежду си, в т.ч. предмет, срок, заплащане,
неизпълнение, действащи към момента на изпълнение на транспортните услуги.
Според Анекса, „М. П.“ ООД се задължило да заплаща на „С. 2013" ЕООД
ежемесечно по банков път възнаграждение за осъществяване на транспортна услуга
в размер, равностоен на 75 % от реализираните приходи за продажби на билети за
съответния месец. На основание чл. 2 от Анекс № 1 „С. 2013" ЕООД издавал
съответните фактури, част от които останали неразплатени и към настоящия
момент. Неплатените фактури били за осъществена транспортна услуга по линията С.-Б.
–С., за периода от 01.01.2017 година - 30.11.2017
година, както следва: № **********/31.01.2017 година за сумата 46 262, 25 лева; № **********/28.02.2017 година за сумата 40 050, 00 лева;
№ **********/31.03.2017 година за сумата 38 698, 06 лева; № *********/30.04.2017 година
за сумата 44 685, 40 лева; № **********/31.05.2017 година за сумата 38 400, 12 лева; №
**********/30.06.2017 година за сумата 51 391,54
лева; № **********/31.07.2017 година за сумата 74
806, 24 лева; № **********/31.08.2017 година
за сумата 85 227,00 лева; № **********/30.09.2017 година за сумата 74 101, 25 лева;
№ **********/31.10.2017 година за сумата 67451,84
лева; № **********/30.11.2017 година за сумата 40 688, 04 лева. Общата стойност
на неплатените задължения по 11-те данъчни фактури възлизала на исковата главница
601 761,74 лева, като „М. П.“ ООД не направило възражение по чл. 2 ал.2 от
Анекс № 1 срещу тези размери на определените възнаграждения.
На следващо място ищецът
твърди, че за неплащане на дължимите суми по фактурите, в договорения срок, „М. П." ООД дължало и неустойка от 0,10%
върху просрочената сума за всеки ден, но не повече от 20% от забавеното
плащане, съгласно чл.6, ал.1 от Анекс № 1 или общо сумата 120352,34 лева.
Неустойките за забавено плащане, от датата на настъпване на изискуемостта на
съответното задължение до 21.09.2018 година, били както следва: върху
главницата по фактура № **********/31.01.2017 година –
неустойка 9252.45 лева; върху главницата по фактура № **********/28.02.2017 година
- 8010 лева.; върху главницата по фактура № **********/31.03.2017 година - 7739.61
лева; върху главницата по фактура № **********/30.04.2017 година - 8937.08 лева;
върху главницата по фактура № **********/31.05.2017 година - 7680.02 лева;
върху главницата по фактура № **********/30.06.2017 година - 10278.3 лева;
върху главницата по фактура № **********/31.07.2017
година - 14961.25 лева; върху главницата по фактура № **********/31.08.2017 година
- 17045.4 лева; върху главницата по фактура № **********/30.09.2017 година - 14820.25
лева; върху главницата по фактура № **********/31.10.2017
година - 13490.37 лева; върху главницата по фактура № **********/30.11.2017 година
- 8137.61 лева.
На 26.01.2017 година „С. 2013" ЕООД сключило договор за встъпване в
дълг с втория ответник „Н. – Н. С.“ ЕООД, което обуславяло пасивната материална
легитимация на последното дружество да отговаря по исковете в пълния им размер.
С тези и останалите
доводи, изложени в исковата молба, ищецът моли съда да осъди двамата ответници в условията на солидарност да му заплатят
исковите главници, ведно с дължимите законни лихви и деловодни разноски.
В срока по чл. 367 ал. 1 ГПК ответникът „М. П.“ ООД подава отговор на
исковата молба. Изразява становище за допустимост, но неоснователност на
предявените искове. Не оспорва твърдението на ищеца за сключен Анекс № 1 от 25.01.2017 година. В същото време твърди, че ищецът бил в
невъзможност да изпълни точно и в цялост договореното между страните, поради
което през време на действие на сключения между ищеца и първия ответник анекс,
страните уговорили допълнителни условия, които били изпълнявани. Така, ищецът
започнал да изпълнява транспортна услуга за превоз на пътници по маршрута С. - Б.
- С., но Н.га не изпълнил задължението си по Анекса за превоз на пътници по
маршрута С. - И. - С.. Освен това, ищецът не бил обезпечил изпълнението на
Анекса със собствени средства, нито поел всичките необходими разходи за
осъществяване на превоза. Поради финансова невъзможност от страна на превозвача
“С. 2013” ЕООД, след сключване на процесния Анекс, страните се съгласили “М. П.”
ООД да изплаща на “С. 2013” ЕООД авансово суми, необходими за изпълнение на
превоза по линията С. - Б. - С.. По уговорка между страните (чл.2 от Анекса)
тези авансово заплатени суми следвало да бъдат приспадани от сумите, дължими от
„М. П.“ ООД към превозвача, след издаване на съответната фактура. В случай на
констатирано надвишаване разходите за определен превоз по посочената линия, от
реализираните от превозвача приходи, страните се съгласили формираната сума,
дължима в този случай от превозвача към търговеца, да бъде приспадана от
предходни и/или текущи задължения на “М. П.” ООД към “С. 2013" ЕООД, като
приспаданията се оформят счетоводно в двете дружества. „М. П.“ ООД се задължило
да заплаща ежемесечно възнаграждение в размер на 75 % от реализирани приходи от
продажба на билети по съответната линия. Съгласно постигната уговорка между
управителя на ищцовото дружество - А. й. с. и
управителя на ответника - З. П. ВА., поради финансова невъзможност от страна на
превозвача “С. 2013” ЕООД да поеме всичките разходи за изпълнение за
осъществяване на линия С. - Б. - С. от превозвача, “М. П.” ООД авансирало (чрез
превод на авансови суми по Анекса) ежедневно “С. 2013” ЕООД за изпълнение на
линията със сумите, необходими за осъществяване на превоза. В тази сума се
включвали необходими разходи за извършване на превоза, в това число
командировъчните разходи за служители по линията: за 2 шофьори - сумата от по
45 евро на човек за направлението - С. - Прага, за 2 шофьори - сумата от по 75
евро на човек за направлението Прага - Б., за стюардеса - сумата от 65 евро на
ден командировъчно; разходи за пътни и винетни такси:
винетка за територията на Р. България - сумата от 42 евро, разходите за пътни
такси - винетки, такси за граници - Република Сърбия - сумата от 40 евро,
автогара Бърно - 20 евро, автогара Б. - 28 евро, такси за ползване на
магистрален път в Република Сърбия - 84 евро. Средно сумата за изпълнение на
един курс от ищеца по линията С. - Б. - С., възлизала на около 2700 лв.
Посочената сума била изплащана от “М. П.” ООД на служителите на “С. 2013” ЕООД,
по изричното искане на последното и по съгласие на “М. П.” ООД. В края на всеки
месец, между търговеца и превозвача било извършвано изравняване на сумите,
които “М. П.” ООД било заплатило авансово към “С. 2013” ЕООД за извършения
превоз по посочената линия, със сумите, дължими към превозвача за извършената
услуга. Изравняването било осъществявано въз основа на първични счетоводни
документи, въз основа на което били
съставяни и осчетоводявани в двете дружества и съответните фактури, като
авансово платените от “М. П.” ООД към ищеца суми за осъществяване на превоза по
линията С. - Б. - С., били приспадани от задължението на търговеца към “С.
2013” ЕООД за извършения превоз по посечената линия. Предвид тези договорки,
сумите по процесните фактури били осчетоводявани в
счетоводствата на ищеца и първия ответник с извършено приспадане на получените авансови суми. Т.е. задължението по
посочените фактури, по съгласие на двете страни, било редуцирано със сумите на предоставени
от търговеца аванси за превоза по посочената линия и „М. П.“ ООД не дължало
цялата сума по представените от ищеца фактури.
Позовавайки се на представените с отговора счетоводни документи,
ответникът конкретизира осчетоводяването на сумите и приспадането на дадените
аванси по месеци, както следва: За месец януари 2017 година платените авансово
разходи от “М. П.” ООД за изпълнение на линия С. - Б. - С. били в размер на 39
554, 34 лв. При това положение, по
издадената от ищеца фактура №
**********/31.01.2017 г. на обща стойност 46 262, 25 лв., дължимата разлика от ответника към ищцовото
дружество била в размер на 6 707, 91 лева. За месец февруари 2017 година платените
авансово разходи от “М. П.” ООД за изпълнение на линия С. - Б. - С. били в
размер на 38 003,44 лева. Т.е. по издадената от ищеца фактура №
**********/28.02.2017 г. на обща стойност 40 050,00 лв. била дължима разлика 2 046, 56 лв. За месец март 2017 г.: платените авансово
разходи от “М. П.” ООД за изпълнение на линия С. - Б. - С.
- 41 763,26 лв., т.е. повече от сумата по издадената фактура №
**********/31.03.2017 г. на обща стойност 38 698,06 лв.. Т.е. за посочения месец авансово платените от
“М. П.” ООД разходи за опериране на линията са повече от реализираните от ищеца-превозвач
приходи и не ответникът, а ищецът дължи възстановяване на разликата 3 065,20
лв. За месец април 2017 г. платените
авансово разходи от “М. П.” ООД за изпълнение на линия С. - Б. - С. били в
размер на 46 049, 88 лв., т.е. по издадената от ищеца фактура №
**********/30.04.2017 г. на обща стойност 44 685,40 лв. разликата била в полза
на ответника - 1 364,48 лв. За
месец май 2017 г. платените
авансово разходи от “М. П.” ООД за изпълнение на линия С. - Б. - С. била в
размер на 47 540,08 лв., т.е. по издадената от ищеца фактура №
**********/31.05.2017 г. на обща стойност 38 400,13 лв. отново разликата била в
полза на ответника - 9 139, 95 лв. За
месец юни 2017 г. платените
авансово разходи от “М. П.” ООД за изпълнение на линия С. - Б. - С. били в
размер на 49 442,00 лв.. Издадената от ищеца фактура № **********/30.06.2017 г.
била на обща стойност 51 391,54 лв. Следователно дължимата разлика от ответника към ищцовото
дружество била в размер на 1 949,54 лв. За месец юли 2017 г. платените авансово разходи от “М. П.” ООД за
изпълнение на линия С. — Б. — С. били в размер на 55 416 лв. Ищецът издал
фактура № **********/31.07.2017 г. на обща стойност 74 806,24 лв. Т.е. дължимата
разлика от ответника към ищцовото дружество била в размер на 19 390,24 лв. За
месец август 2017 г. платените
авансово разходи от “М. П.” ООД за изпълнение на линия С. - Б. - С. били в
размер на 59 761,80 лв, а ищецът издал фактура №
**********/31.08.2017 г. на обща стойност 85 227,00лв. Т.е. дължимата разлика
от ответника към ищцовото
дружество била в размер на 25 465,20 лв. За месец септември 2017 г. платените авансово
разходи от “М. П.” ООД за изпълнение на линия С. - Б. - С. били в размер на 57
634 лв., а от ищеца била издадената фактура № **********/30.09.2017 г. на обща
стойност 74 101,25лв. Следователно, дължимата разлика от ответника към ищцовото
дружество била в размер на 16 467,25 лв. За месец октомври 2017
г. платените авансово разходи от “М. П.” ООД за изпълнение на линия С. -
Б. - С. били в размер на 57 484 лв. Т.е. по издадената от ищеца фактура №
**********/31.10.2017 г. на обща стойност 67 451,84 лв. ответникът дължал на ищеца
разлика в размер на 9 967,84 лв. За
месец ноември 2017 г. платените
авансово разходи от “М. П.” ООД за изпълнение на линия С. - Б. - С. били в
размер на 54 750 лв. Т.е. по издадената от ищеца фактура №
**********/30.11.2017 г. на обща стойност 40 688,04 лв. ответникът не дължал
заплащане, а напротив, отрицателната разлика в размер на 14 061, 96 лв. била в полза на ответника. По
този начин ответникът твърди, че общо предоставеният от „М. П.” ООД
аванс за изпълнение на линия С. - Б. - С. на “С. 2013” ЕООД, за процесния по
делото период, бил в размер на 545 330,80 лв. Счита, че този аванс следва да
бъде приспаднат от сумите по процесните фактури,
както и сборът от сумите за месеците, в които разходите са превишавали приходите,
реализирани от превозвача, в размер на 36 902, 31 лв. От там вади заключението,
че действително дължимият остатък по процесиите фактури от “М. П.” ООД към “С.
2013” ЕООД е в размер на 36 902,31 лв.
Освен това, ответникът прави възражение за неизпълнение на Анекс №
1/25.01.2017 година от страна на превозвача “С. 2013" ЕООД, в частта поетото задължение да осъществява
превози по линията С. - И. - С.. Оспорва се и предявеният иск по чл.92, ал.1 от ЗЗД – по основание и размер. Ответникът счита, че с факта на осчетоводяване на
посочените приспадания на аванси, задълженията на “М. П.” ООД към “С. 2013”
ЕООД по съответната фактура се погасявали до размера на авансово платените от “М.
П.” ООД суми. Ето защо ответникът не бил изпаднал в забава на плащането.
Алтернативно, ако съдът не приеме за установено ежемесечното погасяване
на задълженията по фактурите с размера на дадените аванси, ответникът „М. П.“
ООД прави възражение за прихващане и
иска дължимата от ответника „М. П.” ООД към ищеца сума по процесните фактури, в общ размер на 601 761.74 лв. да бъде
намалена със сумата от 545 330,80 лв., съставляваща заплатени от ответника М. П.”
ООД към “С. 2013” ЕООД авансови суми за изпълнение на превоз на пътници по
линията С. - Б. - С. по Анекс № 1 от 25.01.2017г. за периода 01.01.2017г. - 30.11.2017г.. С тези и останалите твърдения
ответникът моли за отхвърляне на исковете.
В срока и по реда на чл.
372 ал. 1 ГПК ищецът подава допълнителна искова молба. Поддържа исковете си. Оспорва твърдението на ответника, че ищецът е бил
изпаднал в невъзможност да изпълнява задълженията си, договорени между страните
с Анекс № 1 от 25.01.2017 г. към Договор за транспортна услуга от 15.05.2015 г.
Оспорва твърдението на ответника, че между двете дружества е била постигната
уговорка ответникът да заплаща авансово суми на ищеца за изпълнение на превоза
по линията С.-Б.-С., както и че ответникът действително е авансирал суми към ищеца
за тези превози. Оспорва в периода от м. януари 2017 г. до м. ноември 2017 г.
ищецът да е получил авансови плащания от ответника в размер на 545330,80 лв. за
изпълнение на превози по линията С.-Б.-С., от които да са възникнали вземанията
по процесиите фактури. Оспорва твърдението страните да са постигнали уговорка
заплатените от ответника аванси да се прихващат с дължимите към ищеца суми,
както и твърдението, че действително такива прихващания са извършвани. Ищецът
настоява, че е изпълнявал задължението си по анекса и в частта превозите по
линията С.-И.-С.. От тези превози също имало неудовлетворени вземания към
ответника, но те не били предмет на настоящото дело. Ищецът намира за
недоказани изложените твърдения на ответника за извършени плащания в размер на
545330,80 лв. за осъществените превози от „С. 2013" ЕООД по линията С.-Б.-С.,
които да са във връзка с услугите, за
които са издадени процесните 11 бр. фактури: Между
страните бил подписан писмен Анекс, обективиращ договореностите
между страните, поради което всички изменения и допълнения към него следвало да
бъдат извършвани също в писмена форма. Договорки за плащане на аванси от
ответника към ищеца не били постигани, поради което и такива не били оформени
писмено. Освен, че липсвали такива договорки, то и реално не били заплащани
авансово суми от ответника към ищеца, нито пък били извършвани прихващания на
„авансово платени" суми с вземанията на ищеца по процесния анекс за
изпълнение на превоза по линията С.-Б.-С.. В тази насока ищецът оспорва
представените от ответника с отговора на ИМ - справки и хронологични регистри. Счита, че те са изготвени за целите на делото
и доколкото са частни свидетелстващи документи, не се ползват с обвързваща съда
и ищеца доказателствена сила. Ищецът настоява, че с
извършваните от първия ответник към ищеца плащания са погасявани задължения на
ответника, различни и предхождащи процесните му
задължения. Намира за неоснователно и направеното възражение за съдебно
прихващане и моли за уважаване на исковете.
В срока по чл. 373 ал. 1 ГПК ответникът
по делото представя допълнителен отговор, с който поддържа заетото становище по
делото. Поддържа възраженията и твърденията си,
наведени в депозирания отговор.
Хасковският
окръжен съд, като съобрази становищата на страните и след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Няма спор по делото,
дружеството-ищец и дружеството –ответник „М. П.“ ООД – С. с ЕИК ***** през процесния период, а и преди това, са развивали основно
транспортна дейност – лицензиран превоз на пътници, осъществяван с автобуси, по
вътрешни и международни линии. Към релевантен по делото момент - м.май 2015
година, „М. П.“ ООД е било представлявано от управители Г. Й., М. Д. и А. й. с..
Вписаният към този момент начин на представителство е бил следният: Г. Й. е
имал правомощията да
представлява дружеството самостоятелно, а управителите А. й. с. и М. Д. -
винаги заедно.
След извършена на 22.01.2016
година промяна в начина на управление и представителство, към следващия
релевантен по делото момент - 25.01.2017 година, „М. П.“ ООД е било
представлявано от З. П. ВА., М. Д. и А. й. с. – с правомощия на управителите да
го представляват заедно и поотделно (самостоятелно). А на 03.12.2018 година А. й.
с., който е и собственик на 150500 дяла от капитала
на ООД, е бил заличен от
партидата на дружеството в ТР като управител и представляващ.
От 19.03.2015 година, А. й. с.
е едноличен собственик на капитала и единствен управител и представител на „С.
2013“ ЕООД.
По делото няма спор и това се
установява от представен и приет като доказателство по делото договор от
11.05.2015 година, „М. П.“ ООД и „С. 2013“ ЕООД са били в трайни търговски
взаимоотношения, като „М. П.“ ООД е възложило на „С. 2013“ ЕООД да осъществява
лицензирана транспортна услуга по линия за превоз на пътници. Транспортната
услуга се е изразявала в задължението на превозвача (С. 2013“ ЕООД) да
осъществява превоз на пътници по линия С.-Б.-С. срещу уговорено възнаграждение,
като извършва превоза със свои собствени автобуси, със свой персонал от шофьори
и стюардеси, както и да поема самостоятелно всички разходи за осъществяване на
превоза (чл. 1 ал. 2 и чл. 5.5). Страните са договорили възнаграждение за
осъществяване на транспортната услуга, дължимо на превозвача – 75% от
реализирания оборот от продажбата на билети по линията, на месечна база,
платимо по банков път. Страните са уговорили още (чл. 4.3), че превозвачът ще
използва логото на „М. П.“ ООД и всички други означения, от които пътниците да
добиват убеждението, че превозът се осъществява от името и за сметка на „М. П.“
ООД.
На 25.01.2017 година, между „М. П.“ ООД чрез самостоятелно действащия му
управител З. П. ВА. и „С. 2013“ ЕООД чрез управителя му А. й. с. е подписан
Анекс № 1 към посочения по-горе договор за транспортна услуга от 15.05.2015
година. В съдържанието на този анекс е отбелязано, че той променя условията и
по всички други договори за транспортни услуги, сключвани между тези две дружества
до датата на подписването на анекса и по своята същност представлява един нов
самостоятелен договор за транспортна услуга, който занапред ще обвързва
страните и ще урежда техните отношения. Видно от договора, превозвачът „С.
2013“ ЕООД е поел задължение в качеството му на лицензиран превозвач за
международен превоз на пътници да осъществява от името и за сметка на търговеца
„М. П.“ ООД превози по линиите С.-Б.-С. и С. И.-С.. Транспортната услуга е
дефинирана по начин, идентичен с този по договор от 11.05.2015 година. Относно
възнаграждението на превозвача, страните са се съгласили, че „М. П.“ ООД ще
заплаща ежемесечно на превозвача възнаграждение в размер на 75% от всички
реализирани приходи от продажби на билети по двете линии. Възнаграждението е определимо от превозвача, за което той издава фактура.
Търговецът („М. П.“ ООД) има правото в 10-дневен срок от издаването на
фактурата да възрази пред превозвача срещу определения размер на
възнаграждението, а в случай ако не го стори се приема че се съгласява с
неговия размер. Договорено е заплащане на възнаграждението по банков път, като
„М. П.“ ООД няма право да извършва прихващане с други взимания, които има
спрямо превозвача и които не произтичат от анекс № 1/25.01.2017 година.
Страните по договора са потвърдили с анекса, че всички разходи за извършване на
превозите са за сметка на превозвача, че последният ще ползва логото и
специфичните обозначения на „М. П.“ ООД, а дружеството-възложител ще поддържа
всички необходими разрешения за осъществяване на превозите и ще се разплаща с
автогарите. В чл. 6 от анекс № 1 представляващите двете дружества са заложили неустоечна клауза: постигнато е съглашение, че при забава
от страна на „М. П.“ ООД при плащане на дължимото възнаграждение, последното
дружество дължи на „С. 2013“ ЕООД неустойка за забавено плащане в размер на
0,10% върху просрочената дължима сума за всеки ден забава, но не повече от 20%
от забавеното плащане.
Подписите на управителите на
двете дружества са заверени нотариално на 25.01.2017 година от нотариус М.М. с район на действие районен съд – С.. А на 26.01.2017
година, с договор за встъпване в дълг, „Н. Н. С.“ ЕООД със седалище в град С.,
е приел да отговаря солидарно с „М. П.“ ООД за задълженията на това дружество
към „С. 2013“ ЕООД, възникнали поради неизпълнение на договор от 15.05.2015
година и анекс № 1/25.01.2017 година.
След сключването на анекс №
1/25.01.2017 година, „С. 2013“ ЕООД е издало процесните
фактури, единадесет на брой, а именно: № **********/31.01.2017
година за сумата 46 262, 25 лева; №
**********/28.02.2017 година за сумата 40 050,
00 лева; № **********/31.03.2017 година за сумата 38 698, 06лева; № *********/ 30.04.2017 година
за сумата 44 685, 40 лева; № **********/31.05.2017 година за сумата 38 400, 12 лева; №
**********/30.06.2017 година за сумата 51 391,54
лева; № **********/ 31.07.2017 година за сумата 74 806, 24 лева; № **********/31.08.2017 година за сумата 85 227,00 лева; № **********/30.09.2017 година за сумата 74 101, 25 лева;
№ **********/31.10.2017 година за сумата 67451,84
лева; № **********/30.11.2017 година за сумата 40 688, 04 лева. Във всички тях
е посочено основание – транспортна услуга по линията С.-Б.-С. съгласно договор,
за съответния месец. Общият сбор на сумите по фактурите съставя цената на
първия главен иск за неплатено договорно възнаграждение - 601 761,74 лева.
В подкрепа на твърденията си,
страните ангажират гласни доказателства: Така, от показанията на св. П. П. М.
става ясно, че тя е бивш служител в „С. 2013 „ЕООД, работила е в това дружество
от 2014 година, т.е. не само през процесния период 01.01.-30.11.2017
година, но и от момента на сключването на процесния договор за транспортна
услуга от 2015 година. Свидетелят подробно, последователно и непротиворечиво
обяснява организацията на работата в дружеството и по повод комуникацията и
отчитането с „М. П.“ ООД. Св. М. работила като продавач на пътнически билети за
чужбина – линията С. –И. и линията С.-Б.. Продажбата на билети се извършвала в
офис на „М. П.“ ООД, всички служители в него, в т.ч. свидетел М., носели
униформите на „М. П.“ ООД, като им било известно, че управителят и на „С. 2013“
ЕООД и на „М. П.“ ООД е един и същ – А. с.. Превозите се извършвали с
автобусите на „С. 2013“ ЕООД, но и върху тях били поставени логото и
отличителните знаци на „М. П.“ ООД. Такива присъствали дори и върху продаваните
билети, независимо дали те били от кочан или фискален бон – с лого на „М. П.“
ООД. Билетите се продавали чрез заплащане на каса и чрез пос-терминал,
като приходите от продажбата на билети чрез пос-терминал
постъпвали по сметка на „С. 2013“ ЕООД (около 20% от всички продажби), а тези,
заплатени на каса, били отчитани в офиса на „М. П.“ ООД. Според св. М.,
персоналът, обслужващ „немската линия“, бил назначен към ЕООД „С. 2013“, като
нямало ясна разлика между двете дружества и служителите ги възприемали като
едно цяло предприятие, с общо ръководство. За това допринасял и начинът на
отчитането на набраните за смяната пари от билетите – те били отчитани в края
на деня в офис и на служителите на „М. П.“ ООД, като според свидетелката, те
действали така по указание на управителя А. с.. Свидетелят обяснява и употребяваното
в практиката ѝ понятие „пътнически фикс“.
Твърди, че в деня преди тръгването на съответния автобус, се съставял вътрешен
за дружеството документ, включващ командировъчните разходи на персонала, пътен
лист, магистрални такси, разходи за гориво. Размерът на сумата бил определян от
управителя А. с., в зависимост от маршрута, но техническото оформяне,
изписването на „фикса“ се извършвало от служителките
в офиса на „М. П.“ ООД, които подготвяли и давали нужните парични средства за
курса. Предаването на фиксовете и паричните средства по
тях се осъществявало отново в офисите на „М. П.“ ООД, като служителките ги
давали пряко на шофьорите, на които им предстояло да осъществят курса. Освен
това, шофьорите получавали от офисите на „М. П.“ ООД и необходимото за
обслужването на пътниците – напитки и закуски. Според свидетелката, нямало
практика – шофьорите да се разписват за получаването на „фиксовете“,
но при завръщането от курса, те правили отчет за направените разходи и за
връщаната в касата сума. Това ставало, като шофьорите оставяли плика с отчета и
остатъка от парите, в офиса на „М. П.“ ООД. Свидетелката обяснява, че знае
подробностите относно фиксовете, тъй като в почивните
дни, когато офисът на „М. П.“ ООД е бил в почивка, тя лично е предавала фиксовете за конкретните линии и е получавала пликовете с
отчетите на шофьорите, в който те обикновено прилагали и разходооправдателните
документи за магистралните такси. Курс по линията С.-Б. бил изпълняван от двама
шофьори до Прага и от там – от още двама, но с една и съща стюардеса. Освен
тази линия, „С. 2013“ ЕООД изпълнявало и линията С.-И.-С. с пет автобуса на
ден, всеки ден.
Св. Л. К. С. е счетоводител в „М. П.“ ООД през целия процесен
период, а и понастоящем. Свидетелят е категорична, че Анекс № 1/2017 година не
е бил представен на счетоводството и не е бил известен на счетоводния отдел
въобще. Поради това цялото осчетоводяване на взаимоотношенията между „С. 2013“ ЕООД
и „М.-П.“ ООД се извършвало по един и същи начин, започвайки от сключването на
договора от 2015 година до прекратяване на съвместната им дейност по превозите
на 06.08.2018 година (св. М.). Св. С. настоява, че за първи път се запознала с
клаузите на Анекса след образуване на процесното дело.
Дотогава не знаела нито за уговорена с Анекс № 1 забрана за извършване на прихващанията, нито за възлагане в тежест на „М. П.“ ООД на
такси и разходи за магистрали и автогари. Свидетелят обяснява обичайния начин
на вземане на счетоводни операции във връзка с взаимоотношенията между двете
дружества: ежемесечно управителят А. с. предоставял фактурите за
възнаграждението на „С. 2013“ ЕООД по договора за транспортна услуга от 2015
година, те били осчетоводявани в счетоводството на „М. П.“ ООД. Последното
дружество не ги заплащало, но префактурирало
направените разходи за курсовете. Така се процедирало и през процесния период
01.01-30.11.2017 година, като в нито един момент за 11 месеца управителят с. не
възразил срещу префактурирането на разходите, нито
заявил, че по силата на нов договор част от разходите вече не са негови, а са
за сметка на „М. П.“ ООД. Нямало противопоставяне или най-малък сигнал за
несъответствие между действията на счетоводството и новите клаузи по Анекс № 1/2017
година и от страна на счетоводителя на „С. 2013“ ЕООД, който също си замълчал и
двете счетоводства единадесет месеца били водени така, сякаш анекс № 1 не
съществува, а само на база договор от 2015 година. Св. С. обяснява и причините,
поради които прихващанията не са осчетоводени в
съответствие с изискванията на ЗСч: Даваните аванси под формата на фиксове били неправомерна практика, поради което тя като
счетоводител не могла да го „облече“ в надлежна счетоводна форма. Те били взети
от касата и трябвало по някакъв начин счетоводно да се „покаже“ намаляване на
касата, поради това от години те възприели начина да ги отразяват като
прихващане, приспадане, за да отразяването на средствата по „касата“ да бъде
реално, а и да се вижда – къде реално са отишли парите. При преразпита
на св. С., допуснат във връзка с поставените от експерта въпроси, става ясно,
че „М. П.“ ООД нямало ангажимент да събира разходооправдателните
документи, представяни от шофьорите, като те най-вероятно били предоставяни и
се намирали в дружеството-ищец. В тази връзка св. С. пояснява, че в офиса на „М.
П.“ ООД през процесния период работила служителка Т. Д.
и още едно лице, на които „С. 2013 „ЕООД делегирало правомощията да го
представлява навсякъде, в това число в банки. Поради това не можело да има
сигурност – при отчитането на разходите от шофьорите, каква насока давали тези
служители на отчетените пари и документи – дали към дружеството-ищец или към
първия ответник. От това, че не се е занимавала с тези отчети и не ги е
осчетоводявала по някакъв начин, св. С. вади заключението, че най-вероятно те
се осчетоводявали от „С. 2013“ ЕООД.
Св. К.И.С. е шофьор –
първоначално в „С. 2013“ ЕООД, а от м.февруари 2019 година – в „М. П.“ ООД.
Свидетелят потвърждава изцяло дадените от св. М. показания относно начина, по
който са били осигурявани паричните средства за понасяне на разходите за
съответния курс по линията „С.-Б.-С.: шофьорът на автобуса получавал „фикс“ – сума пари, необходима за заплащане на такси по
пътищата, по границите, парите за командировъчните на шофьорите и стюардесата,
по-рядко гориво, тъй като в повечето случаи горивото се заплащало с карти на „С.
2013“ ЕООД. Тези фиксове те получавали от офиса на „М.
П.“ ООД, а след завръщането от курса, там представяли отчет и, евентуално,
остатък от неизразходваните пари.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Д.К..
Съдът възприема изцяло заключението на в.л. в по-голямата му част като
обективно, компетентно и безпристрастно. Според вещото лице, процесните 11 фактури са намерили отражение както в
счетоводствата на „С. 2013“ЕООД и „М. П.“ ООД, така и в дневниците им за продажби/покупки
(съответно) по ЗДДС. На база информацията, съдържаща се в счетоводството на „С.
2013“ ЕООД, хронологичния регистър на сметка 411-Клиенти с контрагент „М. П.“
ООД, в.л. стига до извода, че няма отразено плащане по фактурите, предмет на
делото. Няма отразени плащания и в счетоводството на „М. П.“ ООД, но в същото
време в.л. е констатирало счетоводни справки, хронологични отчети и взети на
тяхна база счетоводни записвания, които отразяват извършени прихващания на вземания със задължения по отношение на „С.
2013“ ЕООД. Така, за месец януари 2017 година, при общо за месеца задължение
74846,79 лева е начислено намаление на задължението в размер на 52651,75 лева.
Т.е. в счетоводството на дружеството-ответник е формирано за м.януари 2017
година салдо – 22195,04 лева. Всяко едно начислено задължение и начислено
намаление на задължението е конкретизирано по пера. По същия начин е формирано
салдо за м. февруари 2017 година – минус 6493,69 лева; за месец март 2017
година – минус 4680,96 лева; за месец април 2017 година – минус 811,41 лева; за
месец май 2017 година – минус 13777,55 лева; за месец юни 2017 година - минус 2055,43 лева; за месец юли 2017 година
– 15965,76 лева; за месец август 2017 година – 22988,74 лева; за месец
септември 2017 година - 16144,45 лева;
за месец октомври 2017 година – 1461,97 лева и за месец ноември 2017 година –
минус 17459,99 лева. Или общо, по счетоводна сметка 401/118 „С. 2013“ ЕООД е
формирано положително салдо за процесния период, в размер на 33476, 93 лева.
Вещото лице отговаря положително на въпроса – дали при осчетоводяване на
фактурите от ищеца са спазени изискванията на ЗСч и приложимите счетоводни
стандарти. В същото време, при обсъждане на взетите от ответника счетоводни
записвания на извършените прихващания, експертът твърди, че счетоводното им
отразяване е неправилно и по-точно недовършено според счетоводните изисквания.
Изразява мнение, че е следвало авансовите плащания да бъдат отразявани и в
крайната фактура на „С. 2013“ ЕООД чрез приспадането им от основната фактура,
за да бъде спазен счетоводният принцип на правилно отразяване на възникването и
изпълнението на стопанската операция. Вещото лице констатира, също, че в
счетоводството на „С. 2013“ ЕООД въобще не са намерили отражение авансово
заплатените суми по изпълнение на договора между страните. В същото време, в
счетоводството на „М. П.“ ООД ежемесечно са вземани счетоводни операции по
дебита на сметка 401/Доставчици, аналитична партида 118-С. 2013 ЕООД с основание
на записването прихващане на дадени фиксове за
Германия и префактуриране на разходи по линията
Германия. Стойността на прихванатите суми, с които реално в счетоводството на „М.
П.“ ООД се намалява задължението към „С. 2013“ ЕООД са както следва: за
м.01.2017 година – 45063,34 лева; м.02.207 година – 45492,44 лева; м. 03.2017
година – 50852,26 лева; м.04.2017 година – 53279,88 лева ; м.05.2017 година –
55811,08 лева; м. 06.2017 година – 58893 лева; м. 07.2017 година – 72521 лева;
м. 08.2017 година – 79509,80 лева; м.09.2017 година – 69030 лева; м.10.2017
година – 71598 лева; м. 11.2017 година – 67191 лева. Като основание за взетите
счетоводни операции е записано „прихващане дадени фиксове
Германия“. Или общата сума на прихванатите фиксове е
в размер на 669241,18 лева. При това, при вземане на счетоводните операции за
авансово платените суми, в счетоводството на „М. П.“ ООД е използвана сметка
491 – Доверители. Разкрити са партиди, в които авансовите суми са отразявани с
произход: платени на ПОС суми и суми платени по банков път, както и са
отразявани авансово платени касово суми, за които всеки месец е взета
счетоводна операция с кредитиране на сметка „Каса“ и кредит 491/1, с което
счетоводно е закриван разчета по 491/1 – Доверители с аналитична партида „С.
2013“ ЕООД. Общо за периода 01.01.2017 година –
30.11.2017 година по партида 491/1 са начислени 123911 лева, а по партида 491/2
– 545 330,80 лева.
При тези констатации, в.л. стига до извода, че неплатените остатъци по процесните фактури съответстват на пълния размер на
отразените в тях суми. Като в тази насока вещото лице не кредитира взетите в
счетоводството на „М. П.“ ООД записвания за прихващанията
на фиксовете, поради непредставяне на експертизата на
първични счетоводни документи, потвърждаващи тези плащания. В тази насока
вещото лице констатира, че за отразяване на префактурираните
разходи са посочени фактури на обща стойност 66028,03 лева, които са намерили
отражение в дневниците за продажби на „М. П.“ ООД. За останалите прихванати фиксове или авансовите плащания били представени само описи
с информация за дневно движение на парични наличности, които не представлявали
първичен счетоводен документ. Освен това, за отразяване на частични и авансови
плащания по банков път на стойност 19866,05 лева, в.л. цени извлечение от
сметка, отчитаща РС на „М. П.“ ООД в банки.
При разпита си в с.з. вещото лице уточнява, че по отношение на
взаимоотношенията със „С. 2013“ ЕООД, и конкретно досежно
прихващането на фиксовете, в счетоводството на „М. П.“
ООД по сметка 491 има разкрити две счетоводни партиди – първа и втора партида
към сметка „Доверители“-491. Отразяването на прихващане на дадените фиксове е разделено на такива, които са били чрез пос-терминал и тези, които са били дадени в брой. Според
вещото лице, счетоводството е водено така, че не позволява да се направи
причинно-следствената връзка между фактурите и прихващанията.
В същото време пояснява, че в счетоводството на „М. П.“ ООД счетоводната
отчетност във връзка с отношенията на страните е водена коректно до един
момент, но след това е недовършена. Коректно са натрупани сумите за прихващане,
вярно и правилно са описани исторически сумите за прихващане, но от там нататък
не са отнесени към пуснатите фактури от „С. 2013“ ЕООД. След като присъства при
разпита на свидетелите, в.л. заключава, че даваните суми за курсовете са
представлявали аванси. Поради това е следвало те да бъдат осчетоводени като
аванси и е следвало да бъдат прихванати като такива. В този случай било логично
– при фактурата да бъдат приспаднати тези авансово дадени суми и да остане
дължима сумата, която е извън аванса. В.л. пояснява и понятието „фиксове“ - описи на разходи, които са плащани в брой, като
уточнява, че при проверката не е намерила никакви първични счетоводни документи
към тези фиксове. В същото време уточнява, че от
свидетелските показания следва, че отчетите и разходооправдателните
документи са били давани от шофьорите на дружеството-ищец, следователно се отнасяли
за него и там са били представяни. От там, разходооправдателните
документи би следвало да бъдат осчетоводени в „С. 2013“ ЕООД и да се намират в счетоводството на това
дружество, а не в „М. П.“ ООД, което давало фиксовете
и осчетоводявало само тях.
Във връзка с твърдението на
ответника за невъзможността на дружеството-ищец със собствени средства да
изпълнява договора в частта за линията С.-Б.-С., на в.л. К. е поставена
допълнителна задача. В тази връзка в.л. констатира, че за периода 01.01.2017 година – 30.11.2017 година „С. 2013“ „ ЕООД е осъществило 215 броя превози, за които
са били необходими разходи в размер на 506 256,90 лева. В същия период от
време това дружество е записало счетоводно приходи в размер на 975384, 55 лева,
като от тях само 332 302,36 лева са били реално платени, а останачалата част – 643082,19 само счетоводно заприходени. При това, това са
всички приходи на дружеството-ищец, а констатираните от вещото лице разходи са
единствено за осъществяване на линията С.-Б.-С.. В същото време, дружеството е
изпълнявало и други дейности и е реализирало разходи и за другата си дейност.
Като към 30.11.2017 година всички осчетоводени от „С. 2013“ ЕООД разходи за
всичките му дейности са били в размер на 861 608, 29 лева. На годишна
база, в годишна данъчна декларация дружеството е декларирало 1222883,03 лева
разходи и 1236271,99 лева приходи, от които нетни приходи от продажби
1198016,45 лева. Анализирайки разходите, в.л. заключава, че за извършване на
транспортната услуга по процесния договор е била необходима сумата 506256,90
лева. Пи реално постъпили приходи по фактури за същия период в размер на
332302,36 лева, в.л. констатира недостиг на парични средства в размер на
173954,54 лева само по отношение на търговската дейност, свързана с изпълняване
на линията С.-Б.-С., като дружеството е изпълнявало и друга търговска дейност.
Или, при съпоставка на приходите и разходите на „С. 2013“ ЕООД се констатирал
недостиг в размер на -314305, 93 лева. След като анализира всички приходи от
дейността на дружеството-ищец, включая 37255, 38 лева
– извънредни приходи, представляващи застрахователни обезщетения, П.
осчетоводените вноски от собственика в размер на 215 000 лева, в.л.
твърди, че дружеството е имало възможност да обслужи финансово извършените 215
броя транспортни курсови по линията С.-Б.-С., но само ако всички останали
разходи за 2017 година на дружеството не надвишават сумата 41045,45 лева. При
разпита в с.з. вещото лице пояснява, че ако не бъдат ценени осчетоводените
вноски от собственика в „касата“ на дружеството, то няма как дружеството-ищец с
реално получените си приходи да осъществи процесните
215 превоза по линията С.-Б.-С.. Освен това, от счетоводните записвания не може
да се вади заключение, че тези вноски се отнасят именно за процесния
транспортен договор и конкретно процесната линия, а
не за цялата дейност на дружеството-ищец, при която се констатира общ недостиг
в размер на 314305,93 лева. Освен това в.л. обяснява спецификата на извънредния
приход от застрахователното обезщетение – той автоматично води до разход.
Поради това вещото лице предлага те да не се вземат предвид при преценка на
финансовите възможности на дружеството. Относно начина, по който са осчетоводени
вноските от управителя на „С. 2013“ ЕООД, в.л. изразява резерви – счита, че не
е правилен предприетият начин, при който еднократно, през последния месец от
периода (м.12.2017 година), само в софтуерната програма е извършено
осчетоводяването на касата с 215 000 лева. Настоява, че би следвало всяка
една вноска от лични средства на управителя в касата, да бъде оформена с
протокол, а ако е над сумата 5000 лева – да бъде внесена по банков път и да се
вземе счетоводната операция в момента на всяка вноска. В данъчната практика
признаването на такива вноски било проблематично, като се изисквали
допълнителни доказателства за възможността на собственика да ги внесе, да ги
предостави на дружеството, както и прецизирането на протоколите.
На следващо място, анализирайки
начина на водене на счетоводството на страните във връзка както с процесния
Анекс № 1, но и като цяло във връзка с договора от 2015 година, вещото лице
стига до извода, че всичките 11 процесни фактури са
издадени от „С. 2013“ ЕООД към „М. П.“ ООД на основание чл. 2 от договора от
11.05.2015 година, без да се отчитат
авансово дадените суми от страна на „М. П.“ ООД (осчетоводените при последното
дружество фиксове). Все във връзка с процесния
договор, от страна на „М. П.“ ООД към „С. 2013“ ЕООД са издадени единадесет
фактури, ежемесечно за периода януари-ноември 2017 година, на обща стойност
66028,03 лева. Същите са с основание „префактуриране
на разходи по линията „Германия“, като в.л. стига до заключение, че това префактуриране не е в разрез с договора, а отговаря на
общоприетата законова рамка. Всички тези фактури са намерили отражение в
дневниците за продажби на „М. П.“ ООД, но в дневниците за покупките на „С.
2013“ ЕООД – частично.
В заключение вещото лице
стига до извода, че през целия процесен период 01.01.2017 година – 30.11.2017 година осчетоводяването във
връзка с процесната транспортна дейност се е
извършвало така, че да съответства изцяло на договор от 2015 година в първоначалния
му вид, без въведените с анекса клаузи. Следващият важен за делото извод на
вещото лице е, че осчетоводените в „М. П.“ ООД фиксове
по партидата на „С. 2013“ ЕООД съответстват като стойност на разходите, които
последното дружество е направило за осъществяване на процесните
215 курса по линията С.-Б.-С., т.е. фиксовете
приблизително покриват стойността на разходите. При това, въпреки липса на
първичните счетоводни документи, по партидата на „С. 2013“ ЕООД отразяването е
водено хронологично, редовно и регулярно, като в тази аналитична партида е трупано всяко нещо, което е отивало на
разход по фикса и друг разход във връзка с
дружеството-ищец.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи:
Първият главен иск,
предявен с ИМ, е за сумата 601761, 74 лева. Безспорно се
установи по делото наличие на договорно
правоотношение между страните по делото, основано на договор, наподобяващ този
за превоз (назован като договор за транспортни услуги), уреден в чл. 367 и сл. ТЗ. Правната претенция е за неизпълнение от страна на
възложителя на превоза на договорно задължение за заплащане на превозно
възнаграждение по чл. 372 ал. 1 ТЗ. Първоначално договорът е сключен на
15.05.2015 година, а с анекс от 25.01.2917 година е изменен, като с изменението
е засегната възможността да се извършват прихващания срещу дължимото на
превозвача възнаграждение (чл. 2 ал. 5 от Анекса), въведена е клаузата за
неустойка и други клаузи при
неизпълнение на задължението за заплащане на възнаграждението на превозвача
(чл. 6) и е уговорена писмена форма на изменение на договора (чл. 8).
Представените по делото писмени
доказателства - единадесет данъчни фактури, описани по-горе, както и заключението
на вещото лице за начина на осчетоводяването им в счетоводствата на страните,
налагат да се приеме, че действително дружеството-ищец е осъществило твърдените
в исковата молба превози, а за дружеството-ответник „М. П.“ ООД е възникнало
задължение да заплати възнаграждението на превозвача в исковия размер - 601 761, 74 лева. Основният спорен по делото въпрос е
за това – заплатено ли е това възнаграждение, респективно дали е било извършено
прихващане срещу дадените от „М. П.“ ООД на „С. 2013“ ЕООД аванси (фиксове), чрез което задължението да е било погА.о или намалено.
Съдът дава положителен отговор на
този въпрос, а именно: От заключението на вещото лице, което съдът в тази част
кредитира изцяло, става ясно, че „С. 2013“ ЕООД практически не е имало
финансовата възможност самостоятелно да понася необходимите разходи за
осъществяването на превозите по линията „С.-Б.-С.“. Това следва от констатациите на вещото в
частта съпоставка на приходите и разходите на дружеството-ищец през периода 01.01.2017 година – 30.11.2017 година както за цялата му
дейност, така и само за линията С.-Б.-С.. От таблицата на л. 5 от
допълнителното заключение на експертизата е видно, че за този период
дружеството-ищец е имало реално постъпили приходи в размер на 332 302,36
лева. Останалите отразени за този период приходи до размера 975384,55 лева са
били само счетоводно отразени, но те не следва да се вземат предвид при
преценката за реалната възможност на „С. 2013“ ЕООД самостоятелно да заплаща
ежедневните разходи за курсовете, тъй като за това са били необходими налични
парични средства, а не счетоводни ресурси. На фона на така констатираните
разходи, само за линията С.-Б.-С. са били необходими и са реално направени
разходи в размер на 506 256,90 лева. Като още тук се установява превишение на разходите само за процесната
линия над всичките реални приходи. Отделно от това, вещото лице подробно
обяснява за другите дейности на „С. 2013“ ЕООД, за които това дружество е
направило разходи над сумата 506 256,90 лева (само за линията) до общия
размер на разходите 861 608,29 лева.
В сравнителната таблица на
приходите и разходите, изготвена от вещото лице (допълнителното заключение, л.
5), като самостоятелно перо фигурират „вноски от собственика“. Вещото лице
обяснява, че този паричен ресурс не следва да се взема предвид като приход, а
като извънредни вноски в дружеството, които обичайно, в търговската практика,
биват внасяни от собствениците на капитала при недостиг на парични средства при
превишаване на разходите над приходите. Съдът не отрича съществуването на
такава практика, но приема, че събраните по делото доказателства не установяват
по убедителен и категоричен начин, че такива вноски действително са били
направени. На първо място това е така, защото осчетоводяването на вноските,
според вещото лице, е извършено неправилно и по начин, който не убеждава съда,
че вноските са били правени въобще, а още повече -ежемесечно. Вещото лице
обяснява, че ако паричните средства са били внасяни ежемесечно през периода
януари-ноември 2017 година, то е следвало те да намерят отражение в
счетоводството по същия начин – хронологично, ежемесечно. Осчетоводяването им
накуп, при това след края на процесния период, дава основание на съда да счита,
че това счетоводно записване е взето единствено с цел да обслужи бъдещия спор
за вземането по фактурите за същия период, за който се твърди, че се отнасят
вноските. И това счетоводно отразяване се явява единствено счетоводна симулация
на „захранването на касата“, каквото реално не се е случило. В противен случай,
ако внасянето на парите е било реално, то е следвало това да намира отражение в
счетоводството веднага с внасянето на парите в касата, което е защита за
вносителя, който ще има вземания срещу дружеството за така внесените парични
средства. На второ място – не може да се счита, че тези парични средства са
били разходвани единствено и само за линията С.-Б.-С.: няма счетоводни
записвания или други доказателства, които да потвърдят такова предназначение. Става
ясно от заключението на вещото лице, „С. 2013“ ЕООД е развивало и друга
дейност, при това със значителни обороти (разходите за другата дейност за
процесния период са били в размер на 355351,39 лева (таблица на л. 5 от допълнителното
заключение: 861608,29 лева общо разходи минус 506256,90 лева разходите само за процесната линия). Разходите за другата дейност на
дружеството-ищец са в размер, близък на този за процесната
транспортна линия. Т.е. ако въобще се приеме, че собственикът на капитала е
правил такива вноски за покриване на недостига на паричните средства, то те
следва да бъдат отнесени към всичките разходи на дружеството за процесния
период. А от заключението на вещото лице е несъмнено, че само в случай, ако
всичките допълнителни вноски в размер на 215 000 лева, осчетоводени на
31.12.2017 година, бъдат отнесени като такива за покриване на разходите за процесната линия, то само в този случай ще може да се
приеме, че дружеството „С. 2013“ ЕООД е имало финансовата възможност
самостоятелно да понесе разходите за всичките 215 процесни
курса. Както вече бе посочено по-горе, доказателства, които да позволят подобен
извод, липсват. А на следващо място, дори да се приеме, че сумата 215 000
лева действително е била внесена в касата на дружеството от
управителя/собственика на капитала с., то това се е случило една на 31.12.2017
година. Тогава е първото счетоводно записване, което дава някаква индиция за внасянето им. Следва да се има предвид, че тази
дата е след процесния период, в което съдът вижда потвърждение на тезата, че то
е взето само счетоводно, за създаване на видимост за попълване на касовата
наличност, с цел обслужване интересите на ищеца при бъдещ спор (както това, на практика,
и се случва).
Този анализ на приходите и
разходите на дружеството-ищец дава основание да се приеме за основателно и
доказано твърдението на ответника „М. П.“ ООД за това, че за „С. 2013“ ЕООД е
било финансово невъзможно самостоятелното понасяне на разходите по договора и анекса
по него, поради което по устно взаимно споразумение между управителите на двете
дружества, се е възприела практиката – „М. П.“ ООД ежедневно да авансира „С.
2013“ ЕООД с т.нар. „фиксове“ за покриване за
разходите по всеки един курс. Тази практика е намерила отражение в
счетоводството на дружеството-ответник, като всички парични средства,
предоставяни на дружеството-ищец за заплащане на такси, командировъчни на
шофьори, стюардеси, гориво и др., са били осчетоводявани в специално откритата
за целта партида на дружеството-ищец. При това, както посочи вещото лице, тези
записвания са били водени хронологично, редовно и регулярно, по пера и със
съответните обяснения. В допълнителното си заключение вещото
лице стига до извода, че както от момента на сключването на договора през 2015
година, така и през целия процесен период 01.01.2017 година – 30.11.2017 година, осчетоводяването във
връзка с процесната транспортна дейност се е
извършвало по един и същи начин - така, че да съответства изцяло на договор от
2015 година в първоначалния му вид, без въведените с анекса клаузи. Т.е. има
такава последователност, аналитичност, систематичност и хронологичен ред, които
дават основание за извода, че счетоводство е реално. Не изразява съмнения за
противното и вещото лице. Поради
това съдът няма основание да се съмнява в достоверността на така извършените
счетоводни записвания и не приема възражението на ищеца за това, че те са съставени
само по повод настоящото дело.
Следващият важен за делото
извод на вещото лице е, че осчетоводените в „М. П.“ ООД фиксове
по партидата на „С. 2013“ ЕООД съответстват като стойност на разходите, които
последното дружество е направило за осъществяване на процесните
215 курса по линията С.-Б.-С., т.е. фиксовете
приблизително покриват стойността на разходите. При това, въпреки липса на
първичните счетоводни документи, по партидата на „С. 2013“ ЕООД отразяването е
водено хронологично, редовно и регулярно, като в тази аналитична партида е трупано всяко нещо, което е отивало на
разход по фикса и друг разход във връзка с
дружеството-ищец. Съответствието, за говори вещото лице, е в подкрепа на
твърдението на ответника за това, че поради финансовата невъзможност на
дружеството-ищец самостоятелно да понася разходите за линията С.-Б.-С.,
паричните средства за разходите са били предоставяни от „М. П.“ ООД под формата
на аванси (фиксове).
Тук е необходимо да се обсъди
и възражението на ищеца за това, че доколкото в счетоводството на „М. П.“ ООД
не са намерени първичните счетоводни документи за конкретно направените
разходи, за които са били давани авансите (фиксовете),
то единствено хронологичните ведомости не били достатъчни за да се градят
изводите върху тях. Принципно е така – надлежни доказателства за извършен
разход представляват първични счетоводни документи като касов разходен ордер
(по делото е бил установен начин на предоставяне на паричните средства – от
касата на „М. П.“ ООД – св. М., св. С.). Но по делото е установено с гласни доказателства, а и е обяснено от
вещото лице К., че тъй като конкретните разходи по курса са били правени от „С.
2013“ ЕООД, то е било резонно да се счита, че първичните разходооправдаващи
документи е следвало да бъдат представяни от шофьорите, извършили разплащането,
на дружеството-ищец. Както и да се съхраняват и да бъдат осчетоводени в
счетоводството на последното. Това, че „С. 2013“ ЕООД не е осчетоводило, нито е
представило на експертизата тези разходооправдателни
документи, не следва да влоши положението на контрагента му, авансирал понасянето на разходите.
Освен това, установеният от
гласните доказателства начин, по който управителят с. е подходил след
сключването на Анекс № 1, разкрива такива действия от негова страна, които, в
крайна сметка, са довели до констатирания по делото начин на осчетоводяване на
приходите и разходите, правени от страните през процесния период: Става ясно,
че единадесет месеца от момента на подписването на Анекс № 1 до края на
процесния период 30.11.2017 година, Анекс № 1
не е бил представен в счетоводството „М. П.“ ООД, нито въобще по някакъв
начин счетоводителката на процесното дружество св. С.
е била уведомена за изменения в начина на осчетоводяването, които би следвало
да предприеме във връзка с извършената с Анекс № 1 промяна на договорните
условия. От дадените от свидетелите показания, както и заключението на вещото
лице съдът остава с убеждението, че от счетоводството умишлено е бил скрит
фактът на подписването на Анекс № 1 – така, че да стане възможно натрупването
на процесното задължение по възнаграждението на
превозвача и по уговорената за пръв път с анекса неустойка. В противен случай
счетоводителят, а и управителното тяло на „М. П.“ ООД (изключая
заинтересования управител А. с.) при всички случаи биха взели мерки за
охраняване интересите на дружеството чрез прецизиране на документооборота за
предоставяните на „С. 2013“ ЕООД аванси и воденото в тази връзка счетоводство.
А става ясно от всички без изключение гласни доказателства, които съдът няма
основание да не кредитира, отношенията между двете страни по договора са били
повече от доверителни. А. с. през целия процесен
период, а и преди това - от момента на сключването на договора през 2015
година, е бил управител и съдружник в „М. П.“ ООД. Целият персонал на двете
дружества го е възприемал като управител на двете дружества, като дори
работещите го смятали за едно цяло предприятие (св. М., св. К.С.). Предаването
на авансите от касата на „М. П.“ за покриване на ежедневните разходи по
извършваните от „С. 2013“ ЕООД разходи било трайна практика между двете
дружества. Това следва от факта, че и в договора от 15.05.2015 година няма
изрична уговорка за подобно авансиране, напротив – според договора, всички
разходи за линията са за сметка на превозвача. Но от гласните доказателства,
които намират опора в заключението на ССчЕ за начина
на водене на счетоводството във връзка с договора и анекса следва, че през
целия процесен период 01.01.2017
година - 30.11.2017 година предоставянето на авансите (фиксовете)
и осчетоводяването им е ставало по начин, съответстващ на договорните условия
от 2015 година – така, сякаш анексът от 2017 година не съществува. Съдът приема,
че скриването от счетоводителя на съществуването на Анекс № 1/2017 година е
станало възможно именно предвид служебното положение на А. с. - в условията на конфликт на интереси, с цел
да облагодетелства собственото си предприятие „С. 2013“ ЕООД, нито той, нито
счетоводителят му не са представили Анекса в счетоводството на
дружеството-ответник. По този начин, както става ясно от показанията на св. С.,
в счетоводството на последното дружество са разбрали за съществуването на
новите съглашения едва при получаване на исковата молба по настоящото дело.
Съдът счита, че констатираният от експертизата факт – липса на взети счетоводни
записвания във връзка с получените аванси от „С. 2013“ ЕООД също се дължи на
поведението на управителя А. с.: ако той е целял добросъвестно прилагане на
условията по Анекс № 1, то най-малкото би следвало да осчетоводи предоставение му аванси или поне да сигнализира за
несъответствия между воденото счетоводство и изменените условия на договора
(показанията на св. С. за липса на всякакви възражения от страна на
счетоводителя на „С. 2013“ ЕООД през 11-те месеца от сключването на анекса до
края на процесния период).
Ответникът не спори
относно действителността на Анекс № 1 – той действително е бил подписан от
лица, овластени да представляват и ищеца и първия
ответник. Но въведеното с него изискване – всички уговорки във връзка с договора
да се сключват само в писмен вид, не следва да бъде абсолютизирано.
Така, става ясно от събраните по делото гласни доказателства и заключението на
вещото лице, в продължение на единадесет месеца след подписването на Анекс № 1
управителят А. с. е търпял в полза на собственото си дружество да бъде
авансиран за извършваните от него курсове -
ежедневно, съобразно практиката, установена и поддържана от сключването
на договора през 2015 година. Това само по себе си представлява изменение на
сключените с Анекс № 1 съглашения и
справедливостта изисква да се приеме, че съгласието му се е отнасяло и за
съществуващата преди Анекс № 1 практика да се прихващат даваните му аванси
срещу дължимото възнаграждение. В противен случай ще следва да се приеме, че
той съзнателно се е облагодетелствал с недължимите му аванси, в полза на своето
ЕООД и във вреда на дружеството-ответник. Това би съставлявало неоснователно
обогатяване, което е недопустимо. И
отново следва да се акцентира: съдът няма съмнение, че ако
счетоводството на „М.-П.“ ООД е било
известено за изменението на договора от 2015 година в смисъла, записан в Анекс
№ 1, то най-малкото биха прецизирали счетоводството си така, че да бъде лесно
доказуемо заплащането на авансите. Предоверяването, а от там и неглижирането на някои счетоводни операции, за които говори
в.л. К., е резултат на положението на А. с. – управител и на двете дружества и
поради това – доверителните отношения между „С. 2013“ ЕООД и „М. П.“ ООД.
Поради гореизложеното съдът приема,
че предоставянето на ежедневните парични аванси от „М. П.“ ООД на „С. 2013“
ЕООД е станало по устно съглашение, постигнато между двете страни и това
съглашение следва да се отнася и за намаляването на размера на дължимото на
дружеството-ищец възнаграждение със сумата на предоставените фиксове, ежемесечно. Освен това, внимателният прочит на
клаузата по чл. 2 ал. 5 от Анекс №
1/2017 година не дава основание да се отрече възможността за подобно
намаляване/прихващане. Уговорката гласи: “Търговецът няма право да извършва
прихващане с други вземания, които има спрямо превозвача и които не произтичат
от настоящия договор“. Както се установява от заключението на вещото лице,
всички аванси („фиксове“),
а от там и претенциите на „М.-П.“ ООД за намаляване на възнаграждението на „С.
2013“ ЕООД с тези аванси, се отнасят само за отношенията на страните във връзка
с процесния договор от 2015 година и последващия
анекс № 1/2017 година. Т.е. само по себе
си допълнителното съглашение не забранява прихващанията
с дадените във връзка с осъществяване на линията С.-Б.-С. аванси, в какъвто
смисъл дружеството-ищец прави неоснователни възражения.
Освен това, когато се
преценява възможността – „М.-П.“ ООД да намалява задължението си по издадената
от превозвача „С. 2013 ЕООД фактура, следва да се има предвид мнението на
експерта К., което съдът възприема изцяло като обективно и компетентно:
Намаляването на задължението със заплатени аванси представлява обичайна
счетоводна практика, която е допустима от общите норми и правила на счетоводството.
Т.е. това не е нито изменение на договора, нито, още повече, нарушението му. А
„недовършването на операциите“, за които говори вещото лице е резултат на много
по-близките и доверителни отношения между двете дружества в сравнение с
обичайните съконтрагенти, което е довело и до
смесване на дейностите и неглижиране на някои
довършителни счетоводни операции.
Възражението на ответника „М. П.“
ООД за платени касово, под формата на ежедневни аванси („фиксове“)
се отнасят за сумата 545330,80 лева – общата сума, натрупана по партида 491/2, разкрита на „С. 2013“ ЕООД. В тази насока съдът цени заключението на ССчЕ за
това, че по аналитична партида 491/2, разкрита в „М. П.“ ООД за „С. 2013“ ЕООД,
общо за периода 01.01.2017 година – 30.11.2017 година
е начислена сумата 545 330,80 лева. Според вещото лице стойността на
прихванатите суми с произход дадените фиксове, с
които реално в счетоводството на „М. П.“ ООД е намалено задължението към „С.
2013“ ЕООД, по месеци е както следва (основното заключение, л. 12-13):
м.01.2017 година – 39554,34 лева; м. 02.2017 година – 38003,44 лева; м. 03.2017
година – 41763,26 лева; м. 04.2017 година – 46049,88 лева; м. 05.2017 година –
47540,08 лева; м. 06.2017 година – 49 442 лева; м. 07.2017 година – 55416
лева; м. 08.2017 година – 59761, 8 лева; м. 09.2017 година – 55566 лева; м.
10.2017 година – 57484 лева; м. 11.2017 година – 54750 лева.
С оглед гореизложеното съдът приема, че с така дадените и осчетоводени
аванси, дружеството-ответник е изпълнило задължението си за заплащане по процесните фактури както следва: По фактура № **********/31.01.2017 година за сумата 46 262, 25 лева в резултат на дадените
ежедневни аванси е заплатена сумата 39 554, 34 лева. Или остатък на
задължението на „М. П.“ ООД към „С. 2013“ ЕООД възлиза на сумата 6 707, 91
лева. По фактура № **********/28.02.2017 година за сумата 40 050, 00 лева в резултат на дадените ежедневни аванси е заплатена
сумата 38 003,44 лева. Или остатък на задължението на „М. П.“ ООД към „С.
2013“ ЕООД възлиза на сумата 2 046,56 лева. По
фактура № **********/31.03.2017 година за сумата 38 698,
06 лева в резултат на дадените ежедневни аванси е заплатена сумата 41763,26
лева. Размерът на дадените аванси
превишава задължението по фактурата за възнаграждението на превозвача, като
финансовият резултат е –3065,20 лева в полза на дружеството-ответник.. Следователно,
предявеният иск за главницата за договорното възнаграждение за м. 03.2017
година се явява изцяло неоснователен и недоказан. По фактура № *********/30.04.2017
година за сумата 44 685, 40 лева в
резултат на дадените ежедневни аванси е заплатена сумата 46049,88 лева.
Размерът на дадените аванси превишава
задължението по фактурата за възнаграждението на превозвача, като финансовият
резултат е –1364,48 лева в полза на дружеството-ответник. Следователно,
предявеният иск за главницата за договорното възнаграждение за м. 04.2017
година се явява изцяло неоснователен и недоказан. По фактура № **********/31.05.2017 година за сумата 38 400, 12 лева в
резултат на дадените ежедневни аванси е заплатена сумата 47540,08 лева.
Размерът на дадените аванси превишава
задължението по фактурата за възнаграждението на превозвача, като финансовият
резултат е –9139,96 лева в полза на дружеството-ответник. Следователно,
предявеният иск за главницата за договорното възнаграждение за м. 05.2017
година се явява изцяло неоснователен и недоказан. По фактура № **********/30.06.2017 година за сумата 51 391,54 лева в
резултат на дадените ежедневни аванси е заплатена сумата 49 442 лева. Или
остатък на задължението на „М. П.“ ООД към „С. 2013“ ЕООД възлиза на сумата 1949,54
лева. По фактура № **********/31.07.2017 година за сумата 74 806, 24 лева в резултат на дадените
ежедневни аванси е заплатена сумата 55 416 лева. Или остатък на задължението на
„М. П.“ ООД към „С. 2013“ ЕООД възлиза на сумата 19 390, 24 лева. По
фактура № **********/31.08.2017 година за сумата 85 227 лева в резултат на дадените ежедневни
аванси е заплатена сумата 59761,8 лева. Или остатък на задължението на „М. П.“
ООД към „С. 2013“ ЕООД възлиза на сумата 25 465, 20 лева. По фактура
№ **********/30.09.2017 година за сумата 74 101,
25 лева в резултат на дадените ежедневни аванси е заплатена сумата 55 566 лева.
Или остатък на задължението на „М. П.“ ООД към „С. 2013“ ЕООД възлиза на сумата
18 535,25 лева. По фактура № **********/31.10.2017
година за сумата 67451,84 лева в резултат на дадените ежедневни аванси е
заплатена сумата 57 484 лева. Или остатък на задължението на „М. П.“ ООД към „С.
2013“ ЕООД възлиза на сумата 9 967, 84 лева. По фактура №
**********/30.11.2017 година за сумата 40 688, 04 лева в резултат на дадените
ежедневни аванси е заплатена сумата 54 750 лева. Размерът на дадените аванси превишава задължението по
фактурата за възнаграждението на превозвача, като финансовият резултат е
–14 061, 96 лева в полза на дружеството-ответник. Следователно,
предявеният иск за главницата за договорното възнаграждение за м. 11.2017
година се явява изцяло неоснователен и недоказан. Тъй като се касае за единна
търговска дейност във връзка изпълнение на един договор, а не множество отделни
отношения по различни договори, то няма пречки дадените от възложителя аванси,
които превишават сумите по фактурите, да бъдат отнесени за погасяване на
задълженията по фактурните главници.
При това положение, съдът приема, че от общо дължимата по единадесетте процесни фактури сума
601 761, 71 лева „М. П.“ ООД е погасило общо сумата 545330,80 лева.
Следователно, предявеният иск за възнаграждението на превозвача е основателен и
доказан в размер на 56 430,94 лева. В останалата част, до пълния предявен
размер 601 761, 74 лева, искът се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По иска за неустойка по чл. 6 ал.
1 от Анекс № 1/25.01.2017 година: Искът е частично установен по своето
основание с оглед частичното уважаване на обуславящия иск за възнаграждението
на превозвача до размера 56 430,94 лева. В случая следва да намери
приложение договорената от страните ограничителната клауза – при забава на „М. П.“
ООД при плащане на дължимото възнаграждение по договора, последното дружество
дължи на „С. 2013“ ЕООД неустойка за забавено плащане, но не повече от 20% от
размера му. Поради това предявеният иск за неустойка се явява основателен и
доказан до размера 11 286,18 лева.
С оглед уважаване на главните искове, основателни се явяват и акцесорните такива за законната лихва върху исковите
главници от завеждането на исковата молба до окончателното разплащане.
По делото се представят доказателства – договор от 26.01.2017 година за
встъпване в дълг, съгласно който „Н. Н. С.“ ЕООД – С. е приел да отговаря
солидарно с „М. П.“ ООД за изпълнението на всички задължения, произтичащи от
Анекс № 1/25.01.2017 година към договор за транспортна услуга от 15.05.2015
година. Поради това „Н. Н. С.“ ЕООД – С. следва да бъде осъден да заплати
солидарно с първия ответник паричните суми, до които исковете са приети за
основателни.
На основание чл. 78 от ГПК следва да се разпределят деловодните
разноски, направени от страните в производството пред ХОС. Двамата ответници следва да заплатят на ищеца сумата 2751,98 лева –
частта на разноските, отговаряща на уважената част от исковите претенции.
Съобразно отхвърлените части от исковете, ищецът следва да понесе тежестта от
разноските, сторени от ответника „М. П.“ ООД. Вторият ответник не представя
доказателства за сторени разноски, нито претендира такива.
Мотивиран така, съдът:
Р е ш и :
ОСЪЖДА „М. П.“ ООД, с ЕИК *****,
със седалище в гр. С. и адрес на управление гр. С., район “С.”, ул. “Струга” №
5А, представлявано от законни представители и управители Б. Ю. и Й. А., чрез адв. И.П.Т. от САК,
с адрес за съобщения и призоваване : гр. С., ул.’’Петър Парчевич” № 41, и „Н. Н.
С.“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в град С., бул.
„България“ № 122, представлявано от управителя Н. С. А.,
да заплатят солидарно на „С. 2013“ ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление в град С., район С., бул. „Княгиня М. Луиза – предгаров
площад“, автогара С. 108-109, представлявано от управителя А. й. с., на основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 372 ал. 1 ЗЗД сумата 56 430,94 лева
– договорна главница по Анекс
№ 1/25.01.2017 година, представляваща неплатения остатък от възнаграждението на
превозвача по фактури № 108/31.01.2017 година, № 110/28.02.2017 година, №
127/30.06.2017 година, № 130/31.07.2017 година, № 134/31.08.2017 година, №
138/30.09.2017 година, № 143/31.10.2017 година, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска – 02.10.2018
година до окончателното разплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата му част до пълния предявен размер над сумата 56 430,94 лева до сумата 601 761,74 лева, в това число
по фактурите № 114/31.03.2017 година, № 118/30.04.2017 година, № 122/31.05.2017
година, № 146/30.11.2017 година, ведно със законните лихви върху тази разлика –
като неоснователен.
ОСЪЖДА „М. П.“ ООД, с
ЕИК *****, със седалище в гр. С. и адрес на
управление гр. С., район “С.”, ул. “Струга” № 5А, представлявано от законни
представители и управители Б. Ю.
и Й. А., чрез адв. И.П.Т. от САК, с адрес за съобщения и призоваване : гр. С., ул.’’Петър
Парчевич” № 41, и „Н. Н. С.“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление в град С., бул. „България“ № 122, представлявано от управителя Н. С.
А., да заплатят солидарно на „С. 2013“ ЕООД с
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в град С., район С., бул.
„Княгиня М. Луиза – предгаров площад“, автогара С.
108-109, представлявано от управителя А. й. с., на
основание чл. 92 ЗЗД сумата 11 286,18 лева –– неустойка по чл. 6 ал. 1
от Анекс № 1/25.01.2017 година, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска – 02.10.2018 година до
окончателното разплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата му част до пълния предявен размер, за разликата над
11 286,18 лева до 120 352, 34 лева, както и за законните лихви върху
тази разлика - като неоснователен.
На
основание чл. 78 ал. 1 ГПК ОСЪЖДА „М. П.“ ООД, с ЕИК *****,
със седалище в гр. С. и адрес на управление гр. С., район “С.”, ул. “Струга” №
5А, представлявано от законни представители и управители Б. Ю. и Й. А., чрез адв. И.П.Т. от САК,
с адрес за съобщения и призоваване : гр. С., ул.’’Петър Парчевич” № 41, и „Н. Н.
С.“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в град С., бул.
„България“ № 122, представлявано от управителя Н. С. А.,
да заплатят на „С. 2013“ ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление в град С., район С., бул. „Княгиня М. Луиза – предгаров
площад“, автогара С. 108-109, представлявано от управителя А. й. с., направените в производството пред ОС-Хасково деловодни
разноски в размер на сумата 2751,98 лева, съобразно
уважената част от исковете.
На основание чл. 78 ал. 3 ГПК ОСЪЖДА „С. 2013“ ЕООД с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление в град С., район С., бул. „Княгиня М. Луиза – предгаров площад“, автогара С. 108-109, представлявано от
управителя А. й. с. да
заплати на „М. П.“ ООД, с ЕИК *****,
със седалище в гр. С. и адрес на управление гр. С., район “С.”, ул. “Струга” №
5А, представлявано от законни представители и управители Б. Ю. и Й. А., чрез адв. И.П.Т. от САК,
с адрес за съобщения и призоваване : гр. С., ул.’’Петър Парчевич” № 41, направените в производството пред
ОС-Хасково деловодни разноски в размер на
сумата 16 709,72 лева, образно
отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването на страните пред Пловдивския апелативен съд, чрез ХОС.
Съдия: