№ 483
гр. Русе, 22.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на тринадесети декември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николинка Чокоева
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Гражданско дело №
20214500100492 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 558, ал. 5 от КЗ.
Ищецът М. Й. Н. твърди, че на 20.05.2017 г. се движил с велосипед по
път с посока на движение към с. Сваленик, а по същото време по същия път,
но в обратна посока се движил двуколесен трактор марка „Кейс“, управляван
от Н. О. Н. – трето лице-помагач на страната на ответника. Между двете
пътни превозни средства настъпило ПТП, за което бил съставен Констативен
протокол № 552/20.05.2017 г. от РУ на МВР – Две Могили и било образувано
ДП № 3857/2017 г. по описа на РП Русе. В следствие на процесното ПТП
ищецът изпаднал в изключително тежко съС.ие, бил откаран в „УМБАЛ –
Русе“ АД, където лекарите констатирали претърпените увреждания – тежко
премачкване на ляв долен крайник на ниво дистално бедро, колянна става,
подбедрица, липсвали пулсации дистално на увредата, силно замърсена рана,
премачкани меки тъкани, кости, съдове и нерви, като уврежданията наложили
ампутация на левия долен крайник на ниво долна трета на бедрото. В
последствие претърпял още няколко оперативни интервенции, като в резултат
на горните увреждания изпаднал в депресия и тежко психично разстройство,
не можел и не искал да приеме факта, че за в бъдеще няма да има крайник и
ще остане инвалид за цял живот, търпял болки и страдания, съставляващи
неимуществени вреди, които остойностява на 300 000 лв., от които
първоначално предявява частичен иск в размер на 30 000 лв., ведно със
законната лихва от дата на постановения отказ за плащане – 14.07.2021 г. С
определение в съдебното заседание от 28.11.2022 г. е допуснато изменение на
предявения частичен иск, чрез неговото увеличение, като се счита предявен
за пълната сума от 300000 лв. Насочил е претенцията си срещу Гаранционен
фонд, тъй като за двуколесния трактор, управляван от третото лице, не е
1
имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ и моли ответникът да
бъде осъден да заплати посочената след изменението на иска сума, ведно със
законната лихва от 14.07.2021 г до окончателно изплащане на задължението.
Претендира разноски.
Ответникът в отговор на исковата молба прави възражения за
съпричиняване от страна на ищеца. Счита, че единствено той е виновен за
настъпилото ПТП, тъй като не е намалил скоростта си на движение и не е
пропуснал насрещно движещото се превозно средство. Евентуално прави
възражение за съпричиняване до 90 %, ако съдът приеме, че третото лице,
управлявало трактора също има вина. От друга страна счита, че събитието се
явява случайно, тъй като тракторът се е движил възможно най-вдясно на
пътното платно, а велосипедистът не е предприел необходимите мерки да
премине безопасно. Възразява и относно размера на претенцията. Счита, че
същият е изключително завишен, не отговоря на критериите за справедливост
и икономическите условия и стандарти в страната. Счита, че твърденият
механизъм за получаване на уврежданията не отговаря на обективните
обстоятелства. Твърди, че няма доказателства, които да установяват този
механизъм, както и причините за настъпилото ПТП. Възразява, че не е налице
противоправно поведение от страна на водача на двуколесния трактор и
твърди, че третото лице-помагач не е извършило никакво нарушение на ЗДвП,
поради което моли да бъде отхвърлен предявеният иск. Претендира разноски.
Третото лице помагач на ответника Н. О. Н., чрез процесуалния си
представител адв. Е. Т. от АК Русе, взема становище за неоснователност на
иска. Поддържа съображенията, изложени в отговора на исковата молба и
споделя изцяло направените възражения.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема
за установено следното:
По делото е установено, че по искане на ищеца до ГФ да му бъде
изплатено обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в
резултат на процесното ПТП, е образувана щета № 21-210138/30.06.2021 г.,
по която Гаранционният фонд е отказал да плати обезщетение.
Съгласно представения по делото констативен протокол за ПТП с
пострадали № 552 от 20.05.2017 г., на същата дата на територията на Община
И.ово на път RSE 2104 е настъпило ПТП в 15,40 часа между МПС с рег. № Р
02846, марка САSЕ, модел Maxxum, без валидна застраховка ГО, с водач Н.
О. Н. и ищецът М. Й. Н., управлявал велосипед марка DRAG. В протокола
като пострадало лице е посочен ищецът, който получил фрактура на долен
ляв крайник, която налагалала ампутация на лява подбедрица, настанен в
интензивно ортопедично отделение с опасност за живота. Като причини за
ПТП е посочено, че при движение в посока от с. Нисово към с. Сваленик при
разминаване с трактор марка САSЕ, модел Maxxum на десен завой
велосипедистът се блъснал в прикачената дискова брана на трактора. Във
връзка с процесното ПТП е образувано досъдебно производство № 1088/2017
2
г. на РУ Две Могили (ДП № 3857/2017 г. по описа на РРП) за престъпление по
чл. 343, ал. 1, б. „б“ във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. В константната
съдебна практика се приема, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно
лице в кръга на служебните му задължения представлява официален документ
по смисъла на чл. 179 от ГПК, ползващ се с обвързваща формална
доказателствена сила относно авторството на материализираното в него
изявление, както и с материална доказателствена сила относно самото
удостоверено изявление. Видно от съдържанието на констативния протокол,
същият е съставен след посещение на мястото на произшествието от дежурен
полицейски служител непосредствено след инцидента.
С влязло в сила постановление от 25.08.2023 г. на наблюдаващия
прокурор наказателното производство, водено срещу Н. О. Н. за
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК,
е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 9 от
НПК, поради изрично заявеното желание на пострадалия М. Н. да се прекрати
наказателното производство срещу обв. Н..
По делото е представена Епикриза от отделение Ортопедия и
травматология, от която е видно, че на 20.05.2017 г. ищецът е приет по
спешност за оперативно лечение с установено тежко премачкване на ляв
долен крайник на ниво дистално бедро, колянна става, подбедрица. Липсват
пулсации дистално от увредата. Раната е силно замърсена, премачкани меки
тъкани, кости, съдове и нерви. Направена е надколянна ампутация,
впоследствие няколкократно обработван в операционна и му е предписана
терапия с обезболяващи. Представена Епикриза и от отделение Съдова
хирургия, видно от която на 20.09.2017 г. ищецът е постъпил за оперативно
лечение с болка, оток и зачервяване в областта на ампутационния чукан на
ляв долен крайник с палпаторни данни за флуктуация.
С Експертно решение от 05.06.2018 г. на М. Й. Н. е определена 90 %
трайно намалена работоспособност.
В подкрепа твърденията на ищеца за настъпилото ПТП и претърпените
от него неимуществени вреди, по делото са разпитани свидетелите В. С. Я.,
М. Е. Р. и И. С. Н. – майка на ищеца. Първите двама изнасят данни за
съС.ието на ищеца непосредствено след ПТП, когато той звъннал по телефона
на св. Р. и му казал за претърпения сериозен инцидент и загубата на крака.
Двамата свидетели Я. и Р. не са присъствали на самия инцидент, но се
разделили минути преди това с ищеца. При пристигане на място, около 8-10
мин. след обаждането му, видяли хора на мястото и жена, за която разбрали,
че е медицинско лице, която оказала помощ. Свидетелите били в шок от
видяното – отрязания крак на М., локвата кръв, св. Р. си спомня, че казал:
„много съм зле, губя съзнание, помогнете ми“, „умирам“. Огледали мястото,
за да помогнат с каквото могат и забелязали, че растителността наоколо не е
засегната. Инцидентът станал в рязък завой, на тесен път, където нямало
място за разминаване. Твърдят, че в посока на спускане към с. Сваленик М.
3
бил от дясната страна на пътя, легнал по гръб в тревата. Нагоре от инцидента,
пак от дясната страна на пътя по посока на спускането на ищеца имало
червени следи от кръв, както и някаква костица на асфалта на 20-30 см от
края на пътя, която според свидетелите била свързана с инцидента. РазС.ието
между костта и М. било приблизително около 2 метра. И двамата свидетели
предположили, че тази кост е от капачката, тъй като видяли, че М. е загубил
левия си крак малко над коляното. Там кракът бил отрязан и засукан настрани
от тялото. На отсрещната страна, от ляво на пътя бил изведен изцяло от
платното трактора. Съоръжението зад него – браната, частично била на пътя,
тъй като била доста по-широка. Дисковете на браната били абсолютно чисти,
метал до блясък, но нагоре имало една хоризонтална тръба, закрепена към
браната, която стърчала на някакво разС.ие над браната и по нея свидетелите
Я. и Р. видяли следи от кръв и това било единственото място от
съоръжението, по което имало кръв. Според св. Я. М. бил паднал на 10-15
метра разС.ие след костта. Свидетелите твърдят, че и от двете страни на пътя
имало растителност – храсти и някакви дървета от страната на трактора, на
спускане от лявата част на платното, а там където бил ищецът имало малка
тясна тревна площ и той бил на нея. Свидетелите си спомнят, че целия път
бил сравнително тесен или поне участъкът, където станал инцидентът, както
и че няма маркировка.
Св. Н. изнася данни за интензитета на болките и притесненията на
ищеца вследствие причинените му телесни увреждания от процесното ПТП.
Тя е видяла сина си на другия ден след инцидента, когато я допуснали в
интензивното, защото докторите не били сигурни дали ще го види жив.
Приели го с пулс 30 удара след катастрофата, с много голяма кръвозагуба.
Това, което видяла не го пожелава на никоя майка – бил целия в апарати, с
монитори около него и от кръста надолу видяла, че чаршафът е прилепнал
към леглото и там няма крак. Това било кошмар, от който още не можела да
се отърси. Синът й не можел да говори, просто гледал с един упоен поглед. За
7 дни претърпял 5-6 операции, докато успеят да зашият раните. Болките били
ужасни, поС.но му вливали някакви системи, тъй като не се повлиявали от
нищо. След престоя в болницата и изписването, кошмарът продължил и в
къщи, дори бил още по-голям. Ищецът бил на легло като едно говорещо бебе,
не можел нищо да направи. Свидетелката продължила с превръзките на
раната в къщи, правила ги, колкото могла, тъй като гледала и се учела в
болницата. Той се дразнел, защото раната на моменти прокървявала. Много
трудно било и самото обслужване на ищеца, той не можел да отиде до
тоалетна с две патерици. Живеели на село, къщата имала външни стълби,
тоалетната била на долния етаж и трябвало с патериците да слиза, да се качва.
Ръцете му се втвърдили, мишниците го болели от тези патерици, но само с тях
можел да се придвижва, по никакъв друг начин. В банята също му било
трудно, купили постелки и специален стол. През лятото от топлото раната се
влошила и през м. септември се наложило да постъпи в болница за
реампутация – отново му правили операция, пак болки, системи, изживели
4
същия кошмар. Имали надежда, че като сложи протеза нещо ще се оправи, но
станало още по-зле. И с нея му било трудно, боляло го, тя била тежка и
замятал целия си крак, ако имал коляно щяло да бъде по-лесно да се
придвижва. След толкова години получил усложнение, появила се и
коксартроза на ставата на този крак. Всеки месец трябвало да ходи на преглед
в кабинета в хирургията, за да му се издава болничен, а единствения шофьор
в семейството бил именно той. Тъй като в събота и неделя от болницата не
издавали болничен лист, трябвало през седмицата да търсят роднини,
познати, някой да си вземе отпуска, ако е на работа, за да ги закара с кола до
града, за да може да му бъде издаден болничен. И през всичкото това време
бил с тези болки, изпаднал в депресия, дори не искал да разговаря с никого,
напълно се отчаял. Първо си загубил работата, опитал два пъти на друга
работа, все пак бил на бюро, на компютър, но напуснал, защото не можел да
се справи с каква да е работа. Изпитвал угризения, че е в тежест на близките
си, защото не можел сам да се справя, а с баща му са на възраст, в която се
надявали той на тях да помага, а сега той не можел нищо да направи. Преди
инцидента ищецът бил млад човек, който много обичал да спортува
колоездене, участвал в обиколката на България с колелета, дори на Шипка
три пъти качвал знамето за 3-ти март, а сега не можел да върви, придвижвал
се само по равно, ако няма плочки, ръбчета или някакъв праг. Падал в къщи
като се спъне в нещо, кошмарът бил голям, загубил надежда за каквото и да
било. Съдът намира, че тези показания, преценени от аспекта на възможната
заинтересованост на свидетелката, следва да се кредитират напълно, като
безпротиворечиви, логически свързани и подкрепящи се от писмените
доказателства и от експертизите по делото.
В подкрепа твърденията на ответната страна за обстоятелствата, при
които е настъпило процесното ПТП, по делото са разпитани свидетелите М.
Д. Д. и О. Н. С.. Св. Д. към 20.05.2017 г., когато настъпило ПТП, бил
служител на ОДМВР – Русе и в това качество, заедно с разследващ полицай
отишли на местопроизшествието, на което имало съприкосновение между
велосипедист и трактор. На място заварили едно спортно колело – бегач в
лявата част на платното, а в дясната част трактор с дискова брана, който бил
спрян под орех, в страни от пътя били и двете превозни средства, в тревната
площ извън платното за движение. По време на огледа установил задирания в
пътната част по платното от страна на дисковата брана, а непосредствено до
тези задирания по платното имало малко червено петънце, вероятно кръв. По
колелото нямало видими увреждания като криви джанти и т. н., но
непосредствено до колелото имало по-сериозна локва кръв. На около 10-тина
метра от установеното задиране, в лявата част на платното за движение
открил парченце кост, което било иззето заедно с част от по-голямата
червеникава течност. При огледа на дисковата брана установил, че в задната
лява част има метална тръба, която излизала извън браната. Тази тръба била
закачена посредством два синджира и при ползването на дисковата брана
вероятно тръбата заглаждала по-големите буци. В левия край на тръбата
5
имало парченце кожа и косми, които също били иззети, а в десния си край
била откачена от синджира, който я придържал и на това място имало
задирания по почвата. Свидетелят твърди, че пътното платно в района на
произшествието е с еднаква ширина, с изключение надвисналите клони на
големите дървета отстрани и за да мине по-едра земеделска техника би
следвало да се отклони от тях, когато посоката на движение е изкачване,
защото е на баир в завой. Според свидетеля, за да мине тази брана от там, тя
трябвало да се дръпне към средата на платното, защото клоните ще ударят
кабината.
Св. С. е баща на третото лице помагач, което е управлявало трактора с
прикачената дискова брана и собственик на последните. Искал да купи брана
с валяк, но нямал средства и затова сложил подравнител, представляващ
тръба с диаметър 80 мм, като я монтирал с две куки, а върху браната заварил
два болта и с тези куки тръбата се закачала към браната. Тази тръба била
вързана и със синджири и когато отидел на нивата вземал тръбата, пускал я на
пръста и тя подравнявала. Твърди, че тръбата не излизала извън габарита на
браната. В деня на инцидента племенникът му искал да му направи
обработка, но свидетелят трябвало да отиде до гр. Попово, за да направи
застраховка „Гражданска отговорност“. Затова се обадил на сина си да закара
трактора до нивата и като се върнел щял да отиде направо при него. На
връщане от гр. Попово синът му се обадил и му казал за станалия инцидент.
Застраховката я направил, но когато отишъл на място тя още не била влязла в
сила, като това станало след 10-20 минути. Пострадалото момче било на
асфалта, а тракторът с дисковата брана били отстрани, като предната му гума
и браната били на асфалта около 20-30 см. Целият останал път бил свободен,
равен и без дупки на мястото, където било паднало момчето. При спускане
наклона бил доста голям за колоездача, имало завой, а самият път имал и по-
широки, и по-тесни места. От лявата страна на пътя имало висока
растителност, а колоездачът завивал надясно и от неговата страна била
растителността, а от другата страна имало орехи на пътя. При пристигането
си свидетелят заварил на мястото на ПТП при пострадалото момче сина си,
медицинската сестра и полицаите. От сина си разбрал, че като видял
колоездача, отбил вдясно, влязъл под ореха но той идвал срещу него,
кормилото му се люлеело и минал много близо покрай предната гума на
трактора, като си помислил, че са се разминали. След като отминал, синът му
мислел да тръгва, обаче се обърнал и го видял на земята, на асфалта, при
което слязъл от трактора и отишъл при него. Св. С. видял кръв само на
мястото, където лежало момчето. Подравнителят бил паднал от дясната
страна и направил около 50-60 см браздичка по пръстта. Почти цялата брана
била в пръстта, а в лявата си част тръбата била на стойката. Свидетелят преди
години питал в „Контролни-техническа инспекция“ (КТИ) и от там му
отговорили, че не променя конструкцията на дисковата брана, а
допълнително слага тръба и затова не му трябвало разрешително за нея.
Тракторът и браната всяка година минавали технически преглед пред „КТИ“
6
– светлините му били изправни, върху кабината имало сигнална лампа, която
също била изправна. Свидетелят твърди, че друг път дори и черен, за да се
стигне до въпросната нива няма, затова с комбайни и големи трактори се
движели само по този път.
Горните факти се установяват и от приетата съдебно-медицинска
експертиза. Вещото лице дава заключение, че вследствие на ПТП-то ищецът е
претърпял следните травматични увреждания: тежко открито
многофрагментно счупване на лява голямопищялна кост и лява бедрена кост с
размачкване на меките тъкани, наложило ампутация на левия долен крайник
на ниво долна трета на бедрото; разкъсно-контузна рана на лява подбедрица;
охлузване на дясна лакътна става; охлузване на предкитково-фалангеалната
става на първи пръст на лявата ръка; охлузвания в дясна хълбочна област;
охлузвания на дясна подбедрица; посткръвозагубна анемия, наложила
кръвопрелИ.е; контрактура на лява тазобедрена става; гангрена на дясно
бедро в областта на ампутационния чукан, наложила некректомии и
реампутация. От извършения личен преглед и рентгеново изследване били
установени данни за наличие на частично изкълчване на дясна акромио-
клавикуларна става, което било възможно да е получено при процесното
ПТП. От представената медицинска документация вещото лице установило,
че като резултат от неправилното натоварване на лявата тазобедрена става,
поради неправилната походка, свързана с ампутацията на ляв долен крайник,
ищецът е развил левостранна коксартроза.
Поради уврежданията първоначално било проведено двадесет и пет
дневно болнично лечение, по време на което по спешност била извършена
ампутацията, както и трикратни оперативни интервенции за оформяне на
ампутационния чукан. Проведено било кръвопрелИ.е, медикаментозно
лечение и терапевтични процедури във физиотерапевтично отделение, където
пролежал един ден и по негово желание напуснал отделението. Поради
възникнало възпалително усложнение се наложила нова хоспитализация за 14
дни, по време на която било проведено оперативно лечение – реампутация и
медикаментозно лечение. През м. януари 2018 г. крайникът бил протезиран.
Проведено било лечение с обезболяващи средства, заради болковия синдром
и възникнали фантомни болки. Възстановяването на оперативните рани и
оформянето на ампутационен чукан, подходящ за протезиране, продължило
около 8 месеца, след което били необходими още около 6 месеца за адаптация
към протезата. При такова увреждане не може да настъпи анатомично
възстановяване на крайника, а установената левостранна коксартроза било
много вероятно да търпи постепенно и бавно прогресивно развитие.
Възстановителният процес протекъл с усложнения, наложили реампутация на
левия долен крайник. През този период ищецът търпял всички ограничения в
ежедневието, свързани с липсата на долен крайник. Протезата до голяма
степен възстановила възможността за самостоятелно ходене, но не можела да
се използва при тоалет и други специфични дейности в ежедневието. Вещото
лице установява, че на ищеца са проведени общо 6 оперативни интервенции,
7
като ампутацията на левия долен крайник била извършена по спешност при
първата интервенция. При следващите три били почистени некротични
(умрели) тъкани и направени антисептични процедури. При петата
оперативна интервенция бил оформен и затворен ампутационния чукан, а при
шестата била извършена реампутация с отстраняване на некротични тъкани и
ремоделиране на ампутационния чукан. При установените уврежданията,
болките били най-силни непосредствено след получаването им и
продължавали със значителен интензитет до изпадане в безсъзнание или
прилагане на анестезия. Болки със значителен интензитет се усещали и в
периодите след оперативните интервенции, които могли да се повлияят в
различна степен от медикаментозното лечение. Болковият синдром
продължавал различен период от време, като обичайно намалявал в рамките
на седмици и месеци. За период от около 8 месеца ищецът имал болки в
ампутационния чукан, а в процеса на адаптация към протезата, болките били
със значителен интензитет. Наблюдавали се и т. нар. „фантомни болки“,
представляващи болки или неприятни усещания с различен характер в
липсващата част на крайника. Най-често тези усещания били болезнени, като
се появявали периодично под формата на внезапни атаки. Симптоматиката се
засилвала при стрес, тревожност и промени в метеорологичните условия. Те
били по-силни през първите месеци след ампутацията и продължавали
различен период от време, дори и за цял живот. Ищецът се оплаквал от
ежедневни внезапно появяващи се режещи, пробождащи, парещи и други
болезнени усещания в ампутирания крайник, които с времето станали по-
поносими. Имал болки и в здравия крайник, поради претоварването му, тъй
като поемал по-голяма част от тежестта на тялото, особено при изправяне,
клякане и др. по време на възстановителния период преди да започне да се
придвижва самостоятелно с протеза. Протезата възстановила възможността за
самостоятелно ходене, но не можела да се използва при тоалет или
специфични ежедневни дейности. Поради конструктивно несъвършенство на
протезата, губел равновесие и падал от собствен ръст, получавал болки при
продължително ходене или стоене/седене в една поза, което възпрепятствало
извършването на определени дейности. Полученото от ищеца тежко открито
многофрагментно счупване на лява голямопищялна кост и лява бедрена кост с
размачкване на меките тъкани, наложило ампутация на левия долен крайник,
отговаря да е получено при процесното ПТП, като на практика крайникът е
бил ампутиран още при самото произшествие, а връзката с дисталната част на
крайника се осъществявала единствено от размачкани и увредени меки
тъкани. Трайните последици за здравословното съС.ие на ищеца се изразяват
в ампутацията на долен ляв крайник на ниво долна половина на бедрото;
частично изкълчване на дясна акромио-клавикуларна става; левостранна
коксартроза с намален обем на движенията в лява тазобедрена става. В
съдебно заседание вещото лице уточнява, че причината ищецът да остане във
физиотерапевтично отделение е с цел облекчаване на симптомите, свързани с
ампутацията на крайника,но отказът е довел до липсата на такова облекчаване
8
към него момент.
По делото е назначена и автотехническа експертиза във връзка с
изясняване на механизма на ПТП, причините за настъпването му и вината на
участниците в него. Вещото лице е установило, че процесният трактор
„CASE“, участвал в ПТП на 20.05.2017 г. е с дължина 4,50 м, ширина 2,30 м,
височина 2,15 м и тегло 5,5 тона, прикачената към него брана е с дължина 6,7
м и ширина 3,15 м, както и допълнително монтирания подравнител също е с
ширина 3,15 м. Инвентарът бил прикачен към навесната система на трактора
и при транспортно положение бил повдигнат около 70 см над нивото на
земната повърхност. Подравнителят не е бил фабричен, а изготвен
допълнително, като нямало изискване прикачването му да бъде одобрено от
държавните контролни органи.
От снимковия материал, приложен към досъдебното производство,
вещото лице установило фиксирана следа в дясната крайпътна ивица с
дължина около 6-7 м, находяща се на около 2,30 м вдясно от десен ръб на
пътната настилка, която определяла траекторията на трактора преди и след
ПТП. Счита, че тя е оставена при откачване и падане на дясната страна на
подравнителя при удара с велосипеда, при което левият край на подравнителя
е бил на около 0,85 м вляво от десния ръб на пътното платно при падане на
дясната му страна. B този случай, ако тракторът с браната и подравнителя
безпрепятствено навлязат на 2,30 м вдясно извън пътното платно, оставал
коридор на платното от около 2,75 м за насрещно движещите ППС. След
удара тракторът с браната се придвижил напред около 6-7 м и спрял, след
което бил изместен на заден ход до мястото на удара. При дължина на
трактора 4,50 м. и обща дължина с браната и подравнителя 10,50 м, при
навлизане в завоя и след това в дясната крайпътна ивица движението му е
било под ъгъл (косо) спрямо десния ръб на пътната настилка, като при
излизане на трактора извън пътното платно на 2,30 м, когато се намирал в
средата на левия за него завой, задната част на прикачения инвентар все още е
била над пътното платно като са били необходими повече от 15 м за пълно
излизане на трактора с прикачения инвентар от габаритите на пътното платно.
По тази причина, вещото лице счита, че задния ляв край на подравнителя е
бил все още над пътното платно в момента на удара. B протокола за оглед на
ПТП била фиксирана дупка в левия край на пътното платно с размери 3,0 х
0,5 м, която е вероятна причина велосипедистът да не се е движил
максимално в дясната част на пътното платно. Видно от заключението
участъкът, където е настъпило ПТП бил стеснен и ширината му била 3,60 м.,
поради което тракторът с прикачената към него дискова брана с максимална
ширина от 3,15 м не било възможно да извърши маневра „ляв завой“ без да
навлезе в лентата за насрещно движение, ако се е движил по пътната
настилка. Ако обаче тракторът е навлязъл на 2,30 м извън пътя, е било
възможно да извърши маневрата без да навлезе в лентата за насрещно
движение на велосипеда.
Установено е, че вдясно от пътното платно е имало храсти, гъста
9
растителност и орехово дърво с надвиснали клони. Храстите не са били
пречка за навлизане на трактора с прикачения инвентар на 2,30 м вдясно от
пътното платно след подминаване на ореховото дърво, но това навлизане не e
било възможно срещу ореха, тъй като клоните му са били под височината на
трактора и са представлявали пречка за преминаването. По делото няма данни
растителността вдясно на пътното платно да е била увредена. От техническа
гледна точка при движение на колесни трактори с прикачен инвентар била
необходима сигнализация от мигаща лампа с жълта светлина на кабината на
трактора и светлоотразителен триъгълник поставен отзад на трактора, но няма
данни процесният трактор с прикачената дискова брана и подравнителя да са
били оборудвани и сигнализирани по този начин към датата на
произшествието.
Според вещото лице, при движение в трудни условия и пътища с
ширина под 6 м, може де се изисква разрешително и съпровождане с пилотни
автомобили. По техническа характеристика процесния път RSE 2104 бил с
ширина 6,00 м, но в по-голяма си част ширината му била в границите на 3,6-
4,0 м и затова в този случай горното изискване било валидно. При наличие на
стеснен участък от пътя под 6,00 м, като процесния, било валидно
изискването на чл. 10 от Наредба № 11/03.07.2001 г., съгласно което колесни
трактори и др. самоходна техника, регистрирани по ЗPKЗГT с ширина от 3,5
до 4,5 м се движат със съответното разрешително и се съпровождат.
Процесното ППC с прикачен инвентар не попада в тази категория, но тъй като
се движел по път с ширина под 6 м, следвало да има разрешително от
съответните контролни органи и съпровождане с автомобил.
Ширината на пътното платно на мястото на процесното ПТП е
установена от вещото лице чрез измерване и била в размер на 3,60 м., а
минималният радиус на процесния завой – 76,80 м. Според вещото лице
водачът на трактора е започнал маневра за навлизане в затревения банкет
след като е подминал ореховото дърво, тъй като разС.ието от него до мястото
на удара не е достатъчно за водача напълно да излезе от пътното платно. По
тази причина не било осигурено достатъчно място на платното за
разминаване на двете превозни средства и е настъпил удар между тях в левия
край на пътното платно на около 10 метра след дървото. Съприкосновението с
велосипедиста е между левия край на прикачения подравнител и предната
част на лявата подбедреница. Вещото лице е определило скоростта на
движение на двете ППС като е изчислило, че велосипедистът преди
настъпване на ПTП се е движил с около 28 км/час, а в момента на удара с
около 21 км/час като е имал възможност да се движи по наклона на спускане
по инерция до 50 км/час. Тракторът преди настъпване на ПTП се е движил с
около 15 км/час, а в момента на удара е бил в режим на спиране. Критичната
скорост в завоя е до 62 км/час. Мястото на удара е определено по дължина на
пътното платно на 10 м след избрания ориентир в тесния участък от 3,60 м, а
по ширина на пътното платно – на около 2,50-2,80 м вляво от десния ръб на
платното.
10
За изясняване механизма на процесното ПTП вещото лице посочва, че
на 20.05.2017 г. около 15:40 часа трактор „CASE“, с рег. № P02846 с
прикачена към него дискова брана c обща дължина на състава около 10,50 м,
управляван от Н. Н. се движил по път RSE 2104 в посока към с. Нисово със
скорост около 15 км/час. По същото време в обратна посока към с. Сваленик
по наклон на спускане се движил велосипед марка „Драг“, модел „Хакер“,
управляван от М. Н. със скорост около 28 км/час. B стеснен участък от пътя с
ширина 3,60 м, при ляв завой за трактора и десен за велосипеда, двамата
водачи се възприели на разС.ие около 65 м и започнали да намаляват
скоростта си, като същевременно водачът на трактора започнал да го насочва
към дясната крайпътна ивица и намалил скоростта си почти до спиране.
Водачът на велосипеда също намалил скоростта си до около 21 км/час като се
движел в дясната част на пътното платно. Той не можел да излезе извън пътя,
поради гъстата растителност. При разминаване с трактора водачът на
велосипеда възприел прикачената брана и подравнителя но не можел да се
отклони допълнително надясно, заради наличието на дупка в пътното платно
и гъстата растителност, при което се блъснал с левия долен крайник в най-
лявата част на подравнителя. Мястото на удара е на около 2,50-2,80 м от
десния ръб на пътното платно. От удара велосипедистът паднал в края на
платното и получил фрактура на левия долен крайник, a дясната част на
подравнителя се откачила и паднала на земята. Тракторът продължил
движение и спрял на няколко метра след мястото на произшествието, като
след това се върнал назад, a подравнителят оставил следа вдясно от пътното
платно. От изчисленията на вещото лице се установява, че ако тракторът е
бил без прикачена брана с подравнител, процесното произшествие нямало да
настъпи. А в случай, че браната не е била оборудвана с подравнител, най-
вероятно удар между двете ППС е нямало да настъпи, тъй като подравнителят
се е намирал зад браната и при разминаване велосипедистът се e ударил в
него без да има съприкосновение с браната.
Следата от дясната страна на крайпътната ивица била оставена при
падане на дясната страна на подравнителя при удара с велосипедиста. Такова
падане на подравнителя, според вещото лице, технически не било възможно
при движение на подвижния състав на заден ход. Процесната следа започвала
встрани от дясната задна гума на трактора и завършвала до падналия десен
край на подравнителя. Възможно било да се е образувала по-интензивно при
движение на заден ход на трактора, тъй като при това движение
подравнителят задирал и се забивал в почвата, а при движение напред
подравнителят се влачел по земята и не оставял дълбока забележима следа,
поради наличието на храсти и трева. Следата се намирала на около 2,30 м
вдясно от десния ръб на пътното платно и била с дължина около 6-7 метра. С
оглед габаритите на двете ППС, ако тракторът заедно с прикачените брана и
подравнител е навлязъл до 2,30 м вдясно от пътното платно, то е оставало
свободно разС.ие около 2,75 м за преминаване на велосипедиста. Ако обаче в
момента на удара тракторът се е движил най-вдясно на пътното платно без да
11
навлиза в тревната площ, то за велосипедиста е оставал свободен коридор на
платното от 0,875 м, при което е станал възможен травматичния контакт
между подравнителя и велосипедиста. При управлението на трактора с
прикачената дискова брана, действията на водача биха отговаряли на
изискванията за безопасност на движението, ако при разминаване с
велосипеда, е напуснал пътното платно. Ако водачът на трактора в момента
на удара се е движил по платното, действията му при неговото управление не
биха отговаряли на изискванията за безопасност на движението. От
техническа гледна точка водачът на колесния трактор e действал правилно и
съгласно изискванията за безопасност на движението, но независимо от това,
той се е движил в тесен участък от пътя е не e изпълнил задълженията си по
чл. 10 от Наредба № 11/03.07.2001 г. Той e навлязъл в дясната крайпътна
ивица на 2,30 м, но това негово действие е станало със закъснение и по този
начин не е успял да осигури достатъчно странично разС.ие за безопасно
разминаване на велосипеда и трактора с браната.
От проведените изследвания вещото лице е установило, че сборът от
опасните зони за спиране, при установените скорости на двамата водачи, от
27 метра е по-малък от зоната на видимост и отС.ието между тях, които били
65 метра. При това положение произшествиепо било предотвратимо чрез
едновременно спиране от двамата водачи. B конкретната ситуация причината
за произшествието била, че при възникване на опасността водачът на
трактора е възприел велосипедиста, но в неговата дясна страна извън пътя
имало орех c надвиснали клони и той го е заобиколил, при което е закъснял с
извеждането на трактора извън платното за движение и така не е осигурил
достатъчно място за разминаване c велосипеда.
Съгласно становище на OД „Земеделие“ Русе в района на ПTП нямало
други възможни пътища, по които водачът на колесния трактор с прикачената
към него дискова брана би могъл да стигне до парцел c № 65509-175-1,
находящ се в землището на с. Сваленик. В съдебно заседание вещото лице
поддържа варианта на второто заключение, което е депозирал, защото то е в
по-пълен вид и е изготвено след огледа, който направил. Според него това е
туристически път, който не съответствал на стандартите от 6 метра, каквито
са обикновено междуселските пътища и когато бил изграден, не е бил с такава
категоризация, а като туристически път по поречието на р. Лом. Уточнява, че
към тези брани като процесната не било предвидено присъствието на
подравнител, но така или иначе конструкцията на браната била променена.
Според него подравнителят, който представлявал една тръба, не бил завързан
много надеждно и е паднал вследствие на удара, за което вещото лице е
категоричен в твърденията си и така е оставил следа. До този момент той не
се е влачил отзад зад браната, а е бил във въздуха, но скоростта на
велосипедиста е определена на около 30 км/ч, а участъкът позволявал и по-
висока скорост на движение, но дори и с 30 км/ч, насрещен удар в тази тръба
ще позволи тя да бъде съборена, откачена от едната страна, защото не е била
укрепена.
12
Съдът намира, че следва да се кредитират заключенията на вещите лица
по назначените и изготвени автотехническа и съдебномедицинска експертизи
като компетентни и обективни.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните
правни изводи:
За възникването на имуществената отговорност на Гаранционен фонд
по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ, който е приложимият в случая закон,
трябва да бъде осъществен следният фактически състав: деликвентът виновно
да е увредил ищеца, като му е причинил неимуществени вреди, които от своя
страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното му
поведение; отговорността на собствениците, водачите и ползвателите на
процесното МПС да е следвало да бъде обезпечена чрез сключване на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ ; да са настъпили
твърдяните неимуществени вреди и в момента на настъпване на вредоносните
последици деликтната отговорност на виновния за настъпването на ПТП-то
водач да не е била обезпечена чрез сключване на договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“.
Постановлението за прекратяване на наказателното производство по ДП
№ 3857/2017 г. по описа на PРП не формира сила на пресъдено нещо относно
това дали е извършено деяние, неговата противоправност и виновност на
дееца, поради което в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и
главно доказване осъществяването на всички елементи на деликта – че е
получил телесни увреждания следствие ПТП, настъпило по вина на водача на
МПС, за което не е сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. В случая не е спорен фактът, че към момента на
произшествието за процесния трактор не е имало сключена застраховка
„Гражданска отговорност“.
Анализът на събраните доказателства дава основание да се приеме, че
искът е доказан по своето основание. По делото са налице обективни данни,
въз основа на които може да се заключи, че полученото от ищеца тежко
травматично увреждане се дължи на ПТП, настъпило на 20.05.2017 г. на път
RSE 2104 в землището на с. Сваленик по вина на водача на моторно превозно
средство – трактор „CASE“, с рег. № P 02846 с прикачени към него дискова
брана и подравнител, за което ППС не е била сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на произшествието.
От заключението на приетата и неоспорена автотехническа експертиза,
е установено, че в стеснен участък от пътя с ширина 3,60 м, по който
13
безспорно има право да се движи селскостопанска техника, при ляв завой за
трактора и десен за велосипеда, двамата водачи се възприели от разС.ие
около 65 м и започнали да намаляват скоростта си, като в същото време
водачът на трактора започнал да го насочва към дясната крайпътна ивица и
намалил скоростта си почти до спиране. Велосипедистът също намалил
скоростта си до около 21 км/час, той се движел в дясната част на пътното
платно, но не можел да излезе извън пътя поради гъстата растителност. При
разминаване с трактора ищецът възприел прикачената брана и подравнителя,
но не могъл да се отклони допълнително надясно, поради наличието на дупка
в пътното платно и гъста растителност, при което последвал сблъсък на левия
му долен крайник в най-лявата част на подравнителя, чийто заден ляв край е
бил над пътното платно в момента на удара. В резултат на удара ищецът
получил процесната фрактура на левия долен крайник. Ако тракторът е бил
без закрепения към браната подравнител, произшествието нямало да настъпи,
тъй като подравнителят се е намирал зад браната и при разминаване
велосипедистът се e ударил в него, без съприкосновение с браната. B
конкретната ситуация съдът приема, че причината за произшествието е
поведението на водача на трактора, който макар да е възприел велосипедиста
при зона на видимост и отС.ието между тях от 65 метра, в дясната му страна
извън пътя е имало голямо дърво – орех c надвиснали клони, което е
заобиколил и това действие е забавило извеждането на трактора извън
платното за движение, с което не е осигурил достатъчно място за разминаване
c ищеца. Като се има предвид механизма на процесното ПТП, следва да се
приеме, че увреждания, получени от ищеца са в причинно-следствена връзка
с него.
Изложеното обуславя ангажиране отговорността на ответника, налице
са всички материалноправни предпоставки за уважаване на иска, предявен
срещу Гаранционен фонд на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ.
В резултат на пътнотранспортното произшествие, станало на 20.05.2017
г., на ищеца са причинени неимуществени вреди, които представляват
неблагоприятно засягане на лични блага, същите не биха могли да бъдат
възстановени, касае се за ампутация на долен крайник, поради което следва
да се възмездят съобразно критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД,
вземайки предвид вида и обема на причинените неимуществени вреди,
14
интензивност и продължителност на претърпените болки и страдания,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо съС.ие
на обществото (в този смисъл Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС).
Съдът при отчитане на вида на увреждането, довело до ампутацията на
долен ляв крайник на ниво долна половина на бедрото, частично изкълчване
на дясна акромио-клавикуларна става и левостранна коксартроза с намален
обем на движенията в лява тазобедрена става, интензивните болки и
страдания при настъпване на увреждането и през време на провеждане на
оперативните лечения, продължаващите такива и през останалата част от
възстановителния период, а някои от тях като фантомните болки и за цял
живот, намаления обем на движение, въпреки поставената протеза, дългият
период на възстановяване, неблагоприятната прогноза за невъзможност за
пълно възстановяване, психологическите неудобства от преживяното и
необходимостта от ежедневно обгрижване, което ще продължи през целия
живот на ищеца, както и младата му възраст, намира, че следва да му бъде
определено обезщетение за претърпените неимуществени вреди общо в
размер на 180 000 лева. Съдът счита, че така определеното обезщетение е
съобразено с характера и степента на засягане на ищеца, а също и с принципа
на справедливостта, залегнал в чл. 52 от ЗЗД. До този размер искът за
неимуществени вреди се явява доказан, а в останалата част до
претендираните 300 000 лв. като неоснователен следва да се отхвърли. Върху
главницата се дължи законна лихва, считано от 14.07.2021 г. – датата на
отказа на ГФ за изплащане на претендираното обезщетение.
Спорен момент по делото са възраженията, наведени от ответника за
съпричиняване от страна на пострадалия за настъпване на произшествието.
Тези възражения са неоснователни. Ответникът, който носи
доказателствената тежест по правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, не установи
по несъмнен начин, че ищецът е допринесъл с поведението си за настъпилия
вредоносен резултат. От данните по делото е безспорно, че ищецът е намалил
скоростта си на движение, когато е възприел движещия се срещу него
трактор. Действително той не е бил в съС.ие да напусне пътното платно в
дясно по посоката си на движение, което се установи, че се дължи на гъстата
растителност в този участък от пътя, както и наличието на дупка с размери
3,0 х 0,5 м в участъка на инцидента. Безспорно е установено от вещото лице,
че ищецът се е движил възможно най-вдясно на платното за движение и по
никакъв начин не е доказано поведението му да е довело до настъпване на
вредоносния резултат. Не би могло да се приеме и наличието на случайно
събитие, защото процесният трактор не е бил обезопасен предвид поставения
15
допълнително подравнител, съприкосновението с който именно е
предизвикало ПТП. Изложеното обуславя извод за липса на съпричиняване по
отношение на настъпилите вреди, поради което възраженията са
неоснователни.
Ответникът Гаранционен фонд следва да се осъди да заплати на
пълномощника на ищеца възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА в
размер на 5 130 лв. и предвид представените доказателства за регистрация по
ЗДДС, дължимият данък върху добавената стойност е в размер на 1 026 лв.,
или общо – 6 156 лв. Ответникът ГФ дължи и държавна такса върху размера
на присъденото обезщетение в размер на 7 200 лв. и разноските от Бюджета
на съда, съразмерно с отхвърлената част от иска – 384 лв.
На ищеца следва да се възложат разноските, направени от ответника
Гаранционен фонд за юрисконсултско възнаграждение и депозит за вещо
лице, съразмерно с отхвърлената част от иска - 570 лв.
Третото лице помагач е поискало присъждане на разноски, но съгласно
чл. 78, ал. 10 от ГПК такива не му се дължат.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ №
2, ет. 4, с ЕИК *********, представлявано от ******* С. С. и М. К., да заплати
на М. Й. Н., ЕГН **********, сумата 180 000 лв. – обезщетение по чл. 557,
ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ за претърпени неимуществени вреди от ПТП,
причинено от Н. О. Н. на 20.05.2017 г. на път RSE 2104 в землището на с.
Сваленик, ведно със законната лихва върху нея, считано от 14.07.2021 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 180 000
лв. до претендирания размер от 300 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ №
2, ет. 4, с ЕИК *********, представлявано от ******* С. С. и М. К., да заплати
на адвокат Г. Х. от АК София възнаграждение за процесуално
представителство на М. Й. Н. на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. в размер на 6
156 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ №
2, ет. 4, с ЕИК *********, представлявано от ******* С. С. и М. К., да заплати
по сметка на Окръжен съд Русе държавна такса в размер на 7 200 лв. и 384
лв. – платени разноски от Бюджета на съда.
ОСЪЖДА М. Й. Н., ЕГН ********** от ***** да заплати на
16
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, с ЕИК
*********, представлявано от ******* С. С. и М. К. сумата от 570 лв.
разноски в производството.
Решението е постановено с участието на Н. О. Н. – трето лице-помагач
на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
17