ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№…………
гр.
София, 23.08.2024
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-2 състав, в откритото съдебно
заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година, в
състав:
СЪДИЯ:
АТАНАС МАДЖЕВ
С
участието на секретаря Габриела Владова, като разгледа т.д. 2233/2020г. по описа на СГС, намери следното:
Производството е по чл.692, ал.2-4 ТЗ.
Синдикът на „К.С.“ ООД – в
несъстоятелност, с ЕИК********* е съставил Списъци № 3 и № 4 на допълнително
приети и неприети допълнителни вземания на кредиторите предявени по реда на чл.
688, ал. 3 ТЗ. Тези списъци са съставени на 08.07.2024 г. и обявени по партидата на дружеството в
ТРРЮЛНЦ-АВ на 15.07.2024 г.
В т. 1 на Списък № 3 на допълнително
предявени и приети вземания по чл. 688, ал. 3 ТЗ на кредиторите на „К.С.“ ООД –
в несъстоятелност, с ЕИК********* са включени вземания предявени с молба от
30.05.2024 г. от кредитора – „К.-Т.Х. М.Б.Х“ – дружество с ограничена
отговорност, със седалище в Р. Австрия и са както следва : сумата в размер на
586,75 лв. – съдебни разноски за предявяване на вземания, за чието начисляване
е издадена фактура № 00000002774/28.11.2023 г., а плащането им е извършено от
клиент на адвокат 05.12.2023 г. и се ползва с ред на удовлетворяване по чл.
722, ал. 1, т. 12 ТЗ; сумата в размер на 4 738,39 лв. – адвокатско
възнаграждение за сключване на извънсъдебно споразумение с длъжника, за което е
издадена фактура № 00000002870/28.02.2024 г., а плащането им е извършено от
клиент на адвокат 03.05.2024 г. и се ползва с ред на удовлетворяване по чл.
722, ал. 1, т. 12 ТЗ; сумата в размер на
3 267,45 лв. – адвокатски хонорар уговорен във връзка със събиране на
вземания за периода от 21.08.2023 г. до 29.02.2024 г., за което е издадена
фактура №20240301.0099/01.03.2024 г. и се ползва с
ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 12 ТЗ; и сумата в размер на 98,02
лв. – фиксирани разходи в размер на 3 % от уговорения адвокатски хонорар по
повод събиране на вземанията, което вземане се ползва с ред на удовлетворяване
по чл. 722, ал. 1, т. 12 ТЗ.
На 22.07.2024 г. по пощата и при
съблюдаване на срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ недоволен от това произнасяне на
синдика извършено със съставения Списък
№ 3 на допълнително предявени и приети вземания по чл. 688, ал. 3 ТЗ на
кредиторите на „К.С.“ ООД – в несъстоятелност, с ЕИК********* е останал
длъжника, като в защита на интересите си е подал възражение срещу така
изготвения и обявен списък. С него са оспорени като съществуващи вземанията
предявени от „К.-Т.Х. М.Б.Х“ в включени в допълнителния списък на приетите
вземания с доводи, че те не съставляват разноски направени от кредитора във
връзка с неговото участие в производството по несъстоятелност на „К.С.“ ООД и
не могат да бъдат предмет на удовлетворяване по този ред. По вземането
упоменато във фактура с № 2870 от 28.02.2024 г. е посочено, че макар същото да
е описано, като разход за ползвана юридическа услуга по изготвяне на
извънсъдебно споразумение за погасяване задълженият на длъжника в
производството, то това не се явяват разноски на кредитора по смисъла на чл.
616, ал. 2, т. 4 ТЗ, защото се касае до извънсъдебно по правния си характер
споразумение, като услугите ползвани във връзка с неговото изготвяне няма
основание да бъдат възмездявани, като разноски направени от този кредитор при
участието му. Допълва се и това, че подобно споразумение, дори и да е било
изготвено не е сключени и представено за утвърждаване на съда по
несъстоятелността. Това обуславяло изключване на сумата от 4 738,39 лв. от
приетите вземания по изготвения Списък №
3. На самостоятелно основание се възразява и по вземането отразено във фактура
с №20240301.0099/01.03.2024 г., за която се посочва, че е единствено на немски
език, което затруднява защитата на длъжника, респективно не е ясно как синдика
е определил размера на адвокатския хонорар дължим за периода от 21.08.2023 г.
до 29.02.2024 г., доколкото в представения отново само на немски език опис на отделните
услуги няма разграничаване по стойност. Освен това в основанието на фактурата е
посочено, че правните услуги са били предоставени с оглед – събиране на
вземанията, а такова в случая е възможно да се извършва само в универсалното
производство по несъстоятелност, но не и извън него. При тези доводи се иска
изключването от Списък № 3 и на сумите от 3 267,45 лв. – адвокатски хонорар уговорен във
връзка със събиране на вземания за периода от 21.08.2023 г. до 29.02.2024 г.,
за което е издадена фактура №20240301.0099/01.03.2024 г. и се ползва с ред на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 12 ТЗ; и сумата в размер на 98,02 лв. –
фиксирани разходи в размер на 3 % от уговорения адвокатски хонорар по повод
събиране на вземанията.
В срока по чл. 690, ал. 2 ТЗ синдикът – Т.
е депозирал писмено становище по подаденото възражение, като в него е застъпил
виждането, че същото е основателно, като назованите от длъжника във
възражението му вземания трябвало да бъдат изключени от Списък № 3 понеже
нямали характера на вземания по смисъла на чл. 722,
ал. 1, т. 12 ТЗ, във връзка с чл. 616, ал. 2, т. 4 ТЗ. Акцентирано е, че тези
разноски са замислени като такива направени от кредиторите във връзка с тяхното
участие в производството по несъстоятелност, но със особеността, че са
единствено такива за процесуална защита, което предполага предоставяне на
процесуална юридическа услуга във всички фази на производството по
несъстоятелност, съответно няма възможност за кредиторите да търсят
възмездяване на разноски за всеки отделен стадии на производството. На отделно
основание приложената към молбата за предявяване фактура с № 2870 от 28.02.2024
г. не разкривала наличието на действително сключен договор между кредитора и
неговия адвокат, защото няма яснота за съществените елементи на договора –
предмет, права и задължения, както и дължимо възнаграждение и причината длъжник
за неговото плащане да е „К.С.“ ООД. За фактура №20240301.0099/01.03.2024 г.
представена само на немски език са изложени съображения, че не може да се цени
за доказателство, поради нарушение на чл. 185 ГПК.
В открито съдебно заседание по
разглеждане на възражението, което бе проведено на 19.08.2024 г. процесуалният
представител на дружеството-длъжник – адвокат Николов изтъква, че изцяло
поддържа доводите изказани в упражненото по делото възражение за изключване на
част от приетите вземания, като е съгласен и с аргументите на синдика намерили
израз в становище по чл. 690, ал. 2 ТЗ депозирано по делото. Синдикът – Т. поддържа изразеното си писмено становище също
с доводи за основателност на възражението. В писмена молба от 19.08.2024 г.
адвокат – Ж., като пълномощник на кредитора с оспорено вземане е посочила, че
няма други искания, в т.ч. и по доказателствата.
Съдът, като взе предвид направеното
възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по
чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства,
приема следното:
Възражението е подадено в разписания по
чл. 690, ал. 1 ТЗ седмичен срок, поради което е допустимо.
Разгледано по същество, то е основателно.
Сред допълнително предявените от „К.-Т.Х.
М.Б.Х“ по реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ с
молбата му от 30.05.2024 г. парични вземания в производството по
несъстоятелност на „К.С.“ ООД – в несъстоятелност са вземане за сумата в размер
на 4 738,39 лв. – адвокатско възнаграждение за сключване на извънсъдебно
споразумение с длъжника, за което е издадена фактура № 00000002870/28.02.2024
г. и сторено по нея плащане на
03.05.2024 г., както и такова за
сумата в размер на 3 267,45 лв. – адвокатски хонорар уговорен във връзка
със събиране на вземания за периода от 21.08.2023 г. до 29.02.2024 г., за което
е издадена фактура №20240301.0099/01.03.2024 г., съответно за сумата в размер
на 98,02 лв. – фиксирани разходи в размер на 3 % от уговорения адвокатски
хонорар по повод събиране на вземанията. Тези вземания са приети от синдика,
като същите са класифицирани, като вземания носещи характеристиката на такива
по чл. 616, ал. 2, т. 4 ТЗ – разноски на кредитора във връзка с участието му в
производството по несъстоятелност, с изключение на разноските по чл. 629б ТЗ. Трябва
да се изясни, че вземанията по чл. 616,
ал. 2, т. 4 ТЗ - дванадесети клас по чл. 722, ал. 1, т. 12 ТЗ са за разноски
направени от кредиторите по уважени
срещу длъжника установителни искове, предявени от
съответния кредитор, за разноски, свързани с предявяването на вземанията и
участието в общите събрания на кредитора, както и разноските по уважени отменителни искове - за адвокатско възнаграждение и
заплатени депозити за вещи лица. Те се удовлетворяват последни, доколкото е
останала сума за разпределение, тъй като по принцип са направени доброволно, с
цел събиране на вземането на конкретния кредитор, а постигнатият резултат не
ползва останалите кредитори в производството. Съществен признак на тези
разноски е, че те всякога са обусловени от участието на кредитора в определено
процесуално действие било в самото производството по несъстоятелност, било в
друго неразривно свързано с производството по несъстоятелност съдебно
производството, което третира въпроси от значение за универсалното принудително
изпълнение. Следователно за да се породи вземане за подобни разноски те трябва
да са реализирани от кредитора с оглед непосредственото му участие в
производството. Разноски направени с оглед изготвяне на договор по чл. 740 ТЗ,
който обаче няма данни да е бил сключен между длъжника и кредиторите в
производството, респективно като ефект от това да е последвало прекратяване на
производството по несъстоятелност не могат да се причислят към категорията на
разноските по чл. 616, ал. 2, т. 4 ТЗ и да бъдат удовлетворени в производството
по несъстоятелност. Тези разноски ако са сторени остават в тежест на кредитора,
тъй като не са били свързани с участието му в конкретно процесуално действие в
дадена фаза на производството по несъстоятелност, а с неуспешен към момента опит
за постигане на извънсъдебно споразумение между кредитор и длъжник обявен в
несъстоятелност. Следователно предявеното по реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ вземане
за сумата в размер на 4 738,39 лв. – адвокатско възнаграждение за сключване на
извънсъдебно споразумение с длъжника, за което е издадена фактура №
00000002870/28.02.2024 г., което е платено от „К.-Т.Х. М.Б.Х“ в полза на обслужващото
го Адвокатско дружество Р.неправилно е счетено, като подлежащо на
удовлетворяване по реда на чл. 722, ал. 1, т. 12 ТЗ и е включено в списъка на
приетите вземания обявен в ТРРЮЛНЦ на 15.07.2024 г. Същите аргументи важат и за
3 267,45 лв. – адвокатски хонорар уговорен във връзка със събиране на вземания
за периода от 21.08.2023 г. до 29.02.2024 г., за което е издадена фактура
№20240301.0099/01.03.2024 г., съответно за сумата в размер на 98,02 лв. –
фиксирани разходи в размер на 3 % от уговорения адвокатски хонорар по повод
събиране на вземанията. Касае се за напълно неконкретизирани адвокатски услуги,
които „К.-Т.Х. М.Б.Х“ поддържа да е ползвал в пределите на участието му в
производството по несъстоятелност на „К.С.“ ООД – в несъстоятелност, което
прави невъзможно преценката, дали тези услуги са по повод конкретно процесуално
действие, в което този кредитор е взел участие, или съставляват някакъв тип
възмездяване на абонаментно обслужване на дружеството-кредитор във връзка с
предявяване на вземания, с които то разполага към определени правни субекти. Извън
тези водещи аргументи, дори и да се приеме, че се касае до уговаряне на някакъв
хонорар в полза на Адвокатско дружество Р., то няма никакви данни същия да е
бил платен от кредитора търсещ неговото възмездяване от длъжника в
производството по несъстоятелност. Издаването на фактура може да се разглежда
единствено като постигане на съгласие между получател и доставчик на услугата,
но не доказване нейното извършване и заплащане, понеже фактурата не подписана,
респективно няма данни фактурираната сума да е била платена. Следователно предявените по реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ вземания за сумата в размер на 3 267,45 лв. – адвокатски хонорар уговорен
във връзка със събиране на вземания за периода от 21.08.2023 г. до 29.02.2024
г., за което е издадена фактура №20240301.0099/01.03.2024 г., съответно за
сумата в размер на 98,02 лв. – фиксирани разходи в размер на 3 % от уговорения
адвокатски хонорар по повод събиране на вземанията неправилно са счетени от
синдика за разноски по смисъла на чл. . 616, ал. 2, т. 4 ТЗ подлежащи на
удовлетворяване по реда на чл. 717, ал. 1, т. 12 ТЗ, като са били включени в
списъка на приетите вземания обявен в ТРРЮЛНЦ на 15.07.2024 г.
В обобщение оспорените с възражението и
обсъдени по-горе в детайли конкретни вземания на „К.-Т.Х. М.Б.Х“, които са
включени от синдика в Списък № 3 на допълнително предявени по реда на чл. 688,
ал. 3 ТЗ вземания от кредиторите на „К.С.“ ООД – в несъстоятелност, който
списък е обявен в ТРРЮЛНЦ на 15.07.2024 г. следва да бъдат изключени от него,
като при тази промяна посочения списък бъде одобрен на основание чл. 692, ал. 4 ТЗ.
Воден от горното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И:
ИЗКЛЮЧВА
по
възражение с № 276235/23.07.2024 г. /изпратено по пощата на 22.07.2024 г./
подадено от длъжника - К.С.“ ООД – в несъстоятелност, с ЕИК********* от Списък
№ 3 на допълнително приетите вземания по чл. 688, ал. 3 ТЗ на кредиторите на К.С.“
ООД – в несъстоятелност, с ЕИК*********, гр. София и обявен по партидата на
дружеството в ТРРЮЛНЦ на 15.07.2024 г. с вписване № 20240715142623, които съставляват както
следва : сумата в размер на 4 738,39 лв. – адвокатско възнаграждение за
сключване на извънсъдебно споразумение с длъжника, за което е издадена фактура
№ 00000002870/28.02.2024 г. платена на 03.05.2024 г. и ползващо се с ред на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 12 ТЗ;
сумата в размер на 3 267,45 лв. – адвокатски хонорар уговорен във връзка
със събиране на вземания за периода от 21.08.2023 г. до 29.02.2024 г., за което
е издадена фактура №20240301.0099/01.03.2024 г., което вземане се ползва с ред
на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 12 ТЗ; и сумата в размер на 98,02 лв.
– фиксирани разходи в размер на 3 % от уговорения адвокатски хонорар по повод
събиране на вземанията, което вземане се ползва с ред на удовлетворяване по чл.
722, ал. 1, т. 12 ТЗ.
ОДОБРЯВА
на
основание чл. 692, ал. 4 ТЗ изготвения от синдика на К.С.“ ООД – в
несъстоятелност, с ЕИК********* от Списък № 3 на допълнително приетите вземания
по чл. 688, ал. 3 ТЗ на кредиторите на К.С.“ ООД – в несъстоятелност, с ЕИК*********,
гр. София и обявен по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ на 15.07.2024 г. с
вписване № 20240715142623 при
извършените в него с настоящото определение промени.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Определението да се впише в книгата
по чл. 634в ТЗ.
Определението подлежи на обявяване в
търговския регистър, поради което препис от него да се изпрати на Агенцията по
вписванията за вписване, на основание чл. 692, ал. 5 ТЗ.
СЪДИЯ: