М О Т И В И
Към присъда по НОХД № 415/2013 г. по описа на КРС
Подсъдимият
Д.Н.И. е предаден на съд с обвинения за
това, че:
– на 22.12.2009 г. в с.Р., обл. П., след предварителен сговор в немаловажен случай с
непълнолетният А.Ф.И., ЕГН-********** *** е отнел чужди движими вещи – 1 бр.
коза, 4-5 годишна, на стойност 110,00 лв; 1 бр. коза,
3 годишна, на стойност 80,00 лв. и 1 бр. конопено въже, с дължина 4 метра, на
стойност 4,00 лв. – всичко на обща стойност 194,00 лв. от владението на З.М.К. ***,
без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като
престъплението представлява опасен рецидив, тъй като деецът е извършил деянието
след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на "Лишаване от
свобода" не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено
по чл. 66 от НК и е извършил деянието , след като е бил осъждан два или повече
пъти на "Лишаване от свобода" за умишлени престъпления от общ
характер, ако поне за едно от тях изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК – престъпление по чл. 196,
ал.1 т.2, във вр.с чл. 195, ал.1, т.5, във вр. с чл. 194, ал.1, във вр.с чл.
29, ал.1, букви „а” и „б” от НК;
– че на 23.12.2009 г. в с. Р., обл.
П., в съучастие, като съизвършител със С.О.И., ЕГН ********** ***, е отнел
чужди движими вещи, а именно 1 бр. мобилен телефон марка „Нокия”,
модел „2600” със СИМ карта, на стойност 40,00лв.; 1 бр. зарядно за телефонен
апарат , на стойност 10,00лв и пари на
стойност 350,00лв. – всичко на обща стойност 400,00лв., от владението на К.А.С.
***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като
престъплението представлява опасен рецидив, тъй като деецът е извършил деянието
след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на "Лишаване от
свобода" не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено
по чл. 66 от НК и е извършил деянието , след като е бил осъждан два или повече
пъти на "Лишаване от свобода" за умишлени престъпления от общ
характер, ако поне за едно от тях изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК – престъпление по чл. 196,
ал.1 т.1, във вр.с чл. 194, ал.1, във вр.с чл. 29, ал.1, букви „а” и „б”, във вр.с
чл. 20, ал.2, във вр.с ал.1 от НК.
Подсъдимият С.О.И. е предаден на съд с обвинение за
това, че
-на
23.12.2009 г. в с. Р., обл. П., в съучастие, като
съизвършител с Д.Н.И., ЕГН ********** ***, е отнел чужди движими вещи, а именно
1 бр. мобилен телефон марка „Нокия”, модел „2600” със
СИМ карта, на стойност 40,00лв.; 1 бр. зарядно за телефонен апарат , на
стойност 10,00лв и пари на стойност
350,00лв. – всичко на обща стойност 400,00лв., от владението на К.А.С. ***, без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е
извършено повторно, в немаловажен случай, след като деецът е бил осъден с
влязла в сила присъда за друго такова престъпление – престъпление по чл. 195,
ал.1, т.7, във вр.с чл. 194, ал.1, във вр. с чл. 28, ал.1, във вр.с чл.
20, ал.2, във вр.с ал.1 от НК.
Прокурорът
поддържа обвиненията.
Подсъдимият
Д.И., лично и с служебния си защитник адв. К. се
признава за виновен по обвинението за извършена кражба на два броя кози, като
не се признава за виновен по обвинението за извършена кражба на пари и мобилен
телефон. Дава обяснения.
Защитникът
на подсъдимия Д.И.- адв. К. пледира за налагане на
наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца за деянието,
по което подзащитния му се признава за виновен и за оправдателна присъда по
отношение на повдигнатото обвинение за кражба на мобилен телефон и пари.
Подсъдимият
С.И., лично и с защитника си адв. Ш. не се признава за виновен. Дава обяснения.
Защитникът
му пледира за оправдателна присъда по отношение на подсъдимия, поради
недоказаност на обвинението.
Граждански
иск за съвместно разглеждане в производството не е предявен.
Въз
основа на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност и във
връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият
Д.Н.И. е роден на *** ***, *********,
ЕГН **********, осъждан към датата на деянието, както следва:
1. С
присъда по НОХД № 144/2002г. на Районен съд - гр. К., влязла в законна сила от
14.03.2003г., за деяние, извършено през периода от 01.02.2000г. до
05.06.2000г., по чл. 195, ал.1, т.3, т.5 и т.7, във вр.с
чл. 194, ал.1, във вр.с чл. 26, ал.1 от НК му е
наложено наказание "Лишаване от свобода" за срок от 1 година и 6
месеца, при първоначален „общ” режим.
2. С
присъда по НОХД № 120/2002г. на Районен съд - гр. К., влязла в законна
сила от 19.11.2004г. за деяние,
извършено в началото на месец октомври 1998г., по чл. 195, ал.1, т.3 и т.5, във
вр.с чл. 194, ал.1 от НК, му е наложено наказание
"Лишаване от свобода" за срок от 1 година, при първоначален „общ”
режим. На основание чл. 25, ал.1, във вр.с чл. 23, ал.1 от НК му е определено едно общо най-тежко
наказание /по НОХД № 196/99г. и НОХД №27/2001г. и двете по описа на Районен съд
- гр. К./ в размер на 1 година "Лишаване от свобода".
3. С
присъда по НОХД № 180/2005г. на Районен съд - гр. К., влязла в законна
сила от 23.12.2005г. за деяние,
извършено на 14.01.2005г., по чл. 196, ал.1 т.2, във вр.с
чл. 195, ал.1, т.5, във вр.с чл. 194, ал.1, във вр.с чл. 29, ал.1, букви „а” и „б” от НК, му е наложено
наказание "Лишаване от свобода" за срок от 1 година и 6 месеца, при
първоначален „строг” режим.
4. С
присъда по НОХД № 261/2005г. на Районен съд - гр. К., влязла в законна
сила от 11.10.2006г. за деяние,
извършено в през месец април 2003г., по чл. 196, ал.1, т.1, във вр.с чл. 194, ал.1, във вр.с чл.
20, ал.2, във вр.с ал.1, във вр.с
чл. 29, ал.1 букви „а” и „б” от НК, му е наложено наказание "Лишаване от
свобода" за срок от 3 години, при първоначален „строг” режим.
5. С
присъда по НОХД № 129/2006г. на Районен съд - гр. К., влязла в законна
сила от 28.12.2006г. за деяние,
извършено в през периода месец ноември 2005г. до 18.02.2006г., по чл. 196,
ал.1, т.1, във вр.с чл. 195, ал.1, т.3,пр.1, т.4,
пр.2 и т.5, във вр.с чл. 194, ал.1, във вр. с чл. 29, ал.1 букви „а” и „б” от НК, му е наложено
наказание "Лишаване от свобода" за срок от 2 години и 6 месеца, при
първоначален „строг” режим.
6. С
присъда по НОХД № 113/2008г. на Районен съд - гр. К., влязла в законна
сила от 24.12.2008г. за деяние,
извършено в през периода от началото на месец януари 1999г. до 06/07.02.1999г.,
по чл. 195, ал.1, т.3, пр.1, т.4, пр.1 и пр.2 и т.5, във вр.с
чл. 194, ал.1, във вр.с чл. 26, ал.1 във вр.с чл. 2, ал.1 и ал.2
от НК, му е наложено наказание "Лишаване от свобода" за срок
от 11 месеца. На основание чл. 66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието е
отложено за срок от 3 години.
С
определение за одобряване на споразумение по НОХД № 687/2011 г. на Районен съд-
К., влязло в сила на 22.11.2011 г., за деяние, извършено на 09.08.2011 г. по
чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 пр.1, т.4 пр.2 и
т.5 вр. чл.194 ал.1 вр.
чл.29 ал.1 б. „А“ и б.“Б“ вр. чл.18 ал.1 от НК, му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца,
което на основание чл.61 т.2 от ЗИНЗС е постановено да се изтърпи в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим. Приспаднато
е задържането на подсъдимия, считано от 10.08.2011 г. до влизане на
споразумението в сила.
По
отношение на подсъдимия Д.И. е извършено групиране на наложените му наказания с
определение по ЧНД № 784/2011 г. на Районен съд- К., влязло в сила на
04.02.2012 г. Със соченото определение е било постановено наказанието, наложено
на Д.И. по НОХД № 687/2011 г. на Районен съд- К. да се изтърпи изцяло и отделно
от останалите групирани наказания.
Наказанието
по НОХД № 687/2011 г. на Районен съд- К.- лишаване от свобода за срок от две
години и шест месеца е изтърпяно от подсъдимия Д.И. в периода от 10.08.2011 г.
до 21.12.2013 г.
Подсъдимия С.О.И. е роден на *** ***,
обл. П., *************, ЕГН **********, осъждан към
датата на деянието, както следва:
С присъда по НОХД № 129/2006г. на
Районен съд - гр. К., влязла в законна сила на 28.12.2006г. за деяния,
извършени на 18.02.2006г. и на 29.01.2006г., по чл. 195, ал.1, т.3, пр.1, т.4,
пр. 2 и т.5, във вр.с чл. 194, ал.1 от НК и по чл.
195, ал.1 т.5, във вр.с чл. 194, ал.1 от НК на
основание чл. 23, ал.1 от НК му е наложено едно общо най-тежко наказание
"Лишаване от свобода" за срок от 6 месеца. На основание чл. 66, ал.1
от НК изтърпяването на наказанието е отложено за 3 години.
С определение за одобряване на
споразумение по НОХД № 142/2010 г. на Районен съд- К., влязло в сила на
06.04.2010 г., е бил осъден за деяние, извършено на 06.01.2010 г. по чл.195
ал.1 т.4 пр.2 и т.5 и т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от шест месеца, което на основание чл.61 т.2 от ЗИНЗС е
постановено да се изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип
при първоначален строг режим. Това наказание подсъдимият С.И. изтърпял в
периода от 16.04.2010 г. до 15.10.2010 г.
Подсъдимият
Д.И., по прякор „Деко”, живеел в село Р., обл.П.. През деня на 22.12.2009 г. той бил в ромската
махала на селото.
Свидетелят
К.С. живеел и работел в Република Г. и преди Коледните празници на 2009 г. се
прибрал в България. Тогава гостувал и на брат си, свидетелят К.С.,***. К.С.
казал на брат си, че разполага със средства, пазарувал за семейството му в
магазин, дал му пари. Споделил, че е дал пари и на децата на С.И. (неустановено
количество), както и на семейството на подсъдимия Д.И. (неустановено
количество). Пострадалият имал в себе си общо около 350 лева, част от които
похарчил за храна, напитки и част от парите дал като подарък.
Вечерта
на 22.12.2009 г., двамата подсъдими се срещнали в дома на С.И. със свидетеля К.С..
Тримата се почерпили. След като наличното количество алкохол свършило, заедно
отишли до центъра на с. Р., от където свидетелят К.С. закупил вино и ракия и
отново се върнали, за да продължат с консумацията на алкохол.
Около
22,00 ч. на същия ден подсъдимия Д.И.
решил да отиде в дома на непълнолетният свидетел А.И., който бил негов
племенник. Доведен баща на А.И. бил свидетелят И.Р.. Предложил на А.И. да
извършат заедно кражба на овце или кози. Посочил му къщата, собственост на
свидетелката З.К., от която да извършат кражбата. Подсъдимият Д.И.
предварително бил проучил колко животни има, къде стопанката ги прибира вечер,
както и че същата живее сама. А.И. се съгласил и заедно с подсъдимия Д.И. се отправили към
дома на З.К.. През пролука на входната врата А.И. влезнал в двора и отворил на Д.И.,
за да влезне. Отишли при животните,
които се намирали в заградено място, което било затворено с врата, която не
била заключена. Намерили окачено въже и с него вързали две кози- една черна на
цвят и една бяла, които извели от двора на К. незабелязано от нея. Козите завели в близката гора и ги вързали за
дърво, за де не могат да избягат. Намерението им било да ги заколят за месо за
предстоящите Коледни и Новогодишни
празници. Още на следващият ден свидетелката З.К. устно уведомила служителите
на РУ на МВР гр. К.- С.К. и П.П., за извършената кражба. Свидетелите К. и П.
извикали в полицейския участък в с. Р. свидетелят А.И., който пред тях и пред
св. И.Р. (баща) признал за деянието, извършено от него и подсъдимия Д.И..
Уплашени, че деянието им е разкрито, подсъдимият Д.И. и св.А.И.
намерили животните в Балкана, пуснали ги в селското стадо с кози и след няколко
дни животните сами се прибрали в дома на св. К..
След
като оставили козите, подсъдимия Д.И. се
върнал при подсъдимия С.И. и св. К.С. и продължили да пият алкохол до сутринта
на 23.12.2009 г.
След
това се преместили в заведение, находящо се в центъра на село Р.. Там К.С.
развалил банкнота от 100 лева и платил сметката. Към тях се присъединил и
свидетелят З.И.. След това се преместили отново в ресторанта, стопанисван от
свидетелката А.П.. В заведението сметките плащал свидетелят К.С., тъй като
другите не разполагали с парични средства. Свидетелката Х. видяла, че той
извадил на масата две банкноти от по 100 лева и поискал да плати с едната.
Свидетелката нямала да развали такава банкнота, и тогава пострадалият платил с
банкнота от 20 лева. К.С. няколко пъти
ходил до тоалетната в заведението, като оставял на масата мобилния си телефон,
марка „Нокия”, модел 2600, в комплект с карта на
мобилен оператор Глобул и 1 бр. зарядно устройство.
При
последното му връщане, той установил, че посочените по-горе вещи ги няма на
масата. С. потърсил парите си в джоба на
елека, с който бил облечен, но установил, че липсват. Попитал двамата
обвиняеми дали не са взимали вещите и
парите му, но те категорично отрекли. По-късно в заведението пристигнала св. А.С.,
на която направило впечатление, че двамата подсъдими се държат странно.
Въпреки, че не разполагали с пари, А.П. ги забелязала да си подават под масата
нещо, също така подсъдимия Д.И. отишъл при нея и тайно поръчал питиета за съседна
маса, като й дал банкнота от 50,00 лв. и я предупредил да не казва за това на
никого.
В
заведението дошъл и братът на пострадалия, св. К.С., който видял, изпил една
бира, платена от брат му и го прибрал, тъй като К.С. бил много пиян. На другия
ден пострадалия споделил с брат си, че му липсват телефона, зарядното и около
350 лева и казал, че ще се жали в полицията. Докато обяснявал ситуацията,
споделил с брат си, че е подарявал пари.
На
24.12.2000 г. подсъдимия С.И. занесъл 1 бр. мобилен телефон марка „Нокия”, модел 2600, в комплект с карта на Глобул и 1 бр. зарядно устройство на свидетелят Ш.П. ***, в
замяна на моторен трион.
Стойността
на отнетите вещи е както следва:
- от
владението на З.К. – 1 бр. коза на цвят бяла, преминаващо в сиво – 110,00лв.; 1
бр. коза – черна на цвят – 80,00лв; конопено въже с дължина 4 метра – 4,00лв. –
всичко на обща стойност 194,00лв.
- от
владението на К.С.- 1 бр. мобилен телефон марка „Нокия”,
модел 2600, със СИМ карта – 40,00лв.; и
1 бр. зарядно устройство – 10,00лв.; българска валута – 350,00лв. – всичко на
обща стойност – 400,00лв.
Обща
стойност на отнетите вещи – 594,00лв.
С
протокол за доброволно предаване свидетелката З.К. предала на органите на реда
2 бр. кози, които с протокол от същата
дата са й оставени на отговорно пазене.
След
приключване на заключението на СОЕ, с
постановление от 03.02.2010г. 2 бр. кози са върнати на собственичката им- св. З.К..
С
протокол за доброволно предаване свидетелят Ш.П. предал на полицейските
служители- 1 бр. мобилен телефон
марка „Нокия”, с ИМЕИ *******; 1 бр. батерия за
мобилен телефон марка CUWA, с № *******; 1 бр. зарядно за
телефонен апарат марка „Спейшъл” с № ****; 1 бр. карта за телефонен апарат с № **********.
С
протокол подсъдимия С.И. предал на органите на РУ на МВР гр.К.
1 бр. карта за мобилен телефон със сериен №**********, с надпис „B-connect” и „Globul”.
С постановление от 03.02.2010 г. вещите били
върнати на собственика им- К.С..
С
постановление от 19.02.2010 г. на Районна прокуратура гр. К. били отделени
материалите, касаещи извършеното деяние от непълнолетният А.Ф.И. и същите са
изпратени на МКБППМН при Община К. за налагане на възпитателни мерки спрямо
него.
Горната
фактическа обстановка се основава на доказателствата по делото. При анализа им първо следва да се коментират
обясненията на подсъдимите и позицията на защитата
относно инкриминираното деяние, като при
преценката им, следва да се има предвид тяхната двойствена природа - едновременно
доказателствено средство и пряк израз на правото на защита.
При
обсъждане на обясненията на двамата подсъдими следва да се отчетат влошените
отношения помежду им към настоящия момент, които са причината в обясненията на
двамата да съществуват различия с градената към предходно разглеждане на делото
защитна позиция. Причина за тези влошени отношения е процесното
дело и неговия ход, както и евентуалната възможност за споразумение, която се
провалила, поради нежеланието на подсъдимия С.И. да възстанови сумата по
обвинението. В израз на влошените си отношения подсъдимият Д.И. продължава да
отрича участието си в извършената кражба на пари и телефон, но вече сочи като
извършител подсъдимия С.И.. Последният отрича да ги е взел, като твърди, че св.
К.С. му подарил телефона, зарядното за него и картата, обстоятелство, което не
се потвърждава от нито един от свидетелите, които са присъствали по време на
гостуването на пострадалия и ходенето по заведенията в с. Р., и изрично се опровергава
от св. К.С., който отрича да е подарявал телефона си на подсъдимия С.И..
Двамата подсъдими безусловно отричат да са взимали пари от св. К.С. процесната вечер. Безспорно обаче и двамата признават, че
не са имали пари в себе си. Налице са обаче безспорни доказателства, че процесната вечер подсъдимият Д.И. е плащал сметка на свои
познати в заведение в с. Р. с банкнота от 50 лв., като помолил барманката св. А.П.
да не казва за това, както и че двамата са си подавали под масата в това
заведение неща.
Обсъждайки
обясненията на двамата подсъдими, съдът отчита същите в частта им, касаеща
обвинението за извършена кражба на пари и телефон единствено за проявление на
тяхната защитна позиция.
Относно
обясненията на подсъдимия Д.И. в частта им, касаеща обвинението за кражба на
кози съдът намира първоначално дадените такива за противоречиви на показанията
на св. А.И., дадени в досъдебното производство пред съдия и прочетени по
надлежния ред. Впоследствие обаче подсъдимия Д.И. признава извършената кражба
на два броя кози и доколкото това самопризнание се подкрепя от събраните по
делото доказателства, то следва същото се кредитира от съда.
Съдът
кредитира показанията на пострадалия, дадени в съдебно заседание, както и
дадените пред съдия в досъдебното производство и прочетени по реда предвиден в
НПК, относно обстоятелството, че са му липсвали вещи – пари и телефон и не ги
кредитира в частта, относно точното количество липсващи средства.
Като
обективни и незаинтересовани съдът преценява показанията на свидетелите К., П.,
К.С.- дадени пред съдия в досъдебното производство и прочетени по надлежния ред,
Ш.П., П., К., Х. и показанията на свидетеля А.И., дадени пред съдия в
досъдебното производство. Показанията на тези свидетели са обективни, дадени
въз основа на преки техни възприятия и неповлияни от роднинска връзка или
качеството на страна в процеса.
Съдът
не дава вяра на показанията на свидетелите А.И. и И.Р. и К.С., дадени в хода на
съдебното следствие, като необективни, целящи да оправдаят подсъдимия Д.И.. Очевидно
е тяхното желание да го защитят в съдебната фаза.
Фактическата обстановка се установява и от експертното заключение по делото на стоково- оценъчнъчната
експертиза.
Приетата фактическа обстановка се основава и на приобщените по делото писмени доказателства, които са събрани по
предвидения в НПК ред и са относими са към предмета
на доказване.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните изводи от правна страна:
Подсъдимият Д.И. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.196, ал.1, т.2, във вр. с
чл. 195, ал.1, т.5, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл. 29, ал.1, букви „а” и „б” от НК, тъй като на
22.12.2009 г. в с.Р., обл.П.,
след предварителен сговор в немаловажен случай с непълнолетния А.Ф.И., ЕГН **********
***, е отнел чужди движими вещи – 1 бр.
коза, 4-5 годишна, на стойност 110.00 лева; 1 бр. коза, 3 годишна на стойност
80.00 лева и 1 бр. конопено въже с дължина 4 метра, на стойност 4.00
лева – всичко на обща стойност 194.00 лева от владението на З.М.К. ***, без
нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като престъплението
да представлява опасен рецидив, тъй като
деецът е извършил деянието след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл. 66 от НК и
след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението не е
отложено по чл. 66 от НК, поради което следва да бъде признат за виновен по
така повдигнатото му обвинение.
Подсъдимият
Д.И. следва да бъде признат за невинен за това да е извършил престъпление по
чл. чл. 196, ал.1, т.1, във вр.с чл. 194, ал.1, във вр.с чл. 29, ал.1, букви „а” и „б”, във вр.
с чл. 20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, а именно за
това, че на 23.12.2009 г. в с.Р., обл.П.,
в съучастие като съизвършител със С.О.И., ЕГН ********** *** е отнел чужди
движими вещи, а именно: 1 брой мобилен телефон марка „Нокия“,
модел „2600“ със Сим- карта, на стойност 40 лв.; 1
брой зарядно за телефонен апарат, на стойност 10 лв. и пари на стойност 350.00
лева, или всичко отнети вещи на обща стойност 400 лв., от владението на К.А.С. ***
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като
престъплението представлява опасен рецидив, извършено е след като деецът е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от
една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от и е извършил
деянието, след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението не
е отложено по чл. 66 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК следва да
бъде оправдан по така повдигнатото му обвинение.
Подсъдимият
С.И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.194, ал.3 във вр.с
ал.1 от НК, тъй като 23.12.2009 г. в с. Р., обл.
П., е отнел чужди движими вещи 1 бр. мобилен телефон марка „Нокия“,
модел „2600“ със СИМ-карта, на стойност 40.00 лева и 1 бр. зарядно за телефонен
апарат на стойност 10.00 лева, всичко на обща стойност 50 лв., от владението на
К.А.С. *** без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като
деянието представлява маловажен случая, поради което следва да бъде признат за
виновен в извършване на така посоченото престъпление. Като подсъдимият С.И. следва
да бъде признат за невинен за това, да е извършил престъплението по чл.195,
ал.1, т.7 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, в съучастие като съизвършител с Д.Н.И., ЕГН
********** ***, както и да е отнел чужди движими вещи- пари на стойност 350
лв., от владението на К.А.С. ***, както
и за разликата над 50 лв. до пълния размер по обвинението от 400 лв.,
представляваща общата стойност на отнетите вещи, както и да е извършил деянието
повторно, в немаловажен случай, като следва на основание чл.304 от НПК да бъде
оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по
чл.195 ал.1 т.7 вр. чл.20 ал.2 вр.
ал.1 от НК.
Относно
обвинението за извършена кражба на два броя кози от подсъдимия Д.И. в съучастие със свидетеля А.Ф.И.:
От
обективна страна с престъплението кражба се засягат обществените отношения с
упражняване правото на собственост, а обект на престъплението е чужда движима
вещ. Изпълнителното деяние е двуактно, състои се в противозаконно прекъсване на
чуждото владение и осъществяване на собствено такова. В производството по
делото е установено по несъмнен начин, че подсъдимият е прекъснал владението на
св. К. върху инкриминираните животни и е осъществил собствено такова. Доказано
е по несъмнен начин, че животните са изведени от селото през нощта от двамата съучастника
и са откарани в гората. Когато двамата разбрали, че полицията ги издирва за
тази кражба и особено, когато св. И. разбрал, че ако върне животните ще се
ползва от снизхождение, животните били отвързани, от дървото където били
завързани и пуснати от последния. В този смисъл съдът намира, че подсъдимият Д.И.
е осъществил от обективна страна състава на престъпление, за което му е
повдигнато обвинение, като отвързването и пускането на животните след намесата
на полицаите не може да се приема за доброволен отказ, тъй като двамата
извършители вече са довършили фактическия състав на инкриминираното деяние-
прекъснали са владението на пострадалия и са осъществили собствено такова, като
намесата на полицията е била тази, която е мотивирала извършителите да пуснат
откраднатите животни. В този смисъл тези обстоятелства следва да се отчетат
единствено като смекчаващо отговорността обстоятелство.
От
субективна страна, деянието е извършено умишлено- подсъдимият е съзнавал обществената опасност
на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е
искал тяхното настъпване. Подсъдимият е съзнавал, че върши престъпление
отнемайки процесните животни, но е желаел
настъпването на противоправния резултат, тъй като е целял набавянето на облага
за себе си.
Съдът
намира за доказано, по несъмнен начин от свидетелството за съдимост, приложените
преписи от бюлетини за съдимост и справка за изтърпени наказания,
квалифициращия признак – кражба извършена при условията на опасен рецидив от
подсъдимия Д.И.. Той е наказван с осем отделни присъди към датата на деянието,
като обуславящи опасния рецидив по чл. 29, ал.1, б. а са следните присъди: по НОХД 261/2005 г. и НОХД 129/2006 г., двете
на РС К. след групирането им по ЧНД 427/2007 г., когато му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от три години – изтърпяно на 08.12.2009 г., т.е.
петгодишният срок по чл. 30 от НК не е изтекъл към датата на деянието, за което
съдът признава подсъдимия за виновен; обуславящи опасния рецидив по чл. 29,
ал.1, б.б са следните присъди: по НОХД 261/2005 г. и НОХД 129/2006 г., след
групирането им по ЧНД 427/2007 г. (обсъдени по-горе) и присъдата по НОХД
180/2005 г. на РС К., с която на И. е било наложено наказание –лишаване от
свобода за срок от една година и шест месеца, изтърпяно на 01.07.2007 г., т.е.
до деянието по настоящото не е изтекъл предвидения в закона 5 годишен срок. По
всички посочени дела Д.И. е осъден за извършени тежки умишлени престъпления,
наложени са наказания – лишаване от свобода, които са изтърпени реално.
В
този смисъл съдът призна подсъдимият Д.И. за виновен по така повдигнатото му
обвинение.
Относно
обвинението срещу двамата подсъдими за кражба на пари и телефон извършена в
съучастие:
Не се
събраха по делото безспорни и категорични доказателства за участие на
подсъдимия Д.И. в отнемане на парите и телефона, поради което съдът го оправда
по така повдигнатото му обвинение, както и оправда подсъдимия С.И. да е
извършил престъплението кражба в съучастие с подсъдимия Д.И..
От
друга страна съдът намира, че по безспорен и категоричен начин не се установи
по делото точната сума пари, която е отнета от пострадалия К.С.. Пострадалият
заявява, че при идването му в с. Р. е разполагал с точна сума от 350 лв. Същият
обаче многократно е плащал сметки в заведенията, които са посещавали заедно с
двамата подсъдими, колко точно е плащал не помни, а и не би могъл при
положение, че е бил в нетрезво състояние, купувал е алкохол от магазина, давал
е пари и на децата на роднините си. Самият пострадал не може да назове каква
точно е била отнетата му сума, като говори с предположения. С оглед
гореизложеното, предметът на престъплението по повдигнатото обвинение спрямо
двамата подсъдими за извършена кражба на пари не би могъл да се конкретизира и
индивидуализира, поради което съдът приема, че подсъдимите не са осъществили от
обективна страна фактическия състав на посоченото деяние, поради което и ги
оправда по така повдигнатото им обвинение.
Съдът
намира, че по делото са налице безспорни и категорични доказателства, че вещите
на пострадалия К.С. са били предмет на кражба. Телефонът на св. С. е бил
откраднат от заведението, в което са се намирали заедно с двамата подсъдими.
Бил е поставен на масата, от където е изчезнал. Безспорно се установява, че
свидетелят не го е подарявал на подсъдимия С.И., както се доказва безспорно
също така, че процесният телефон със Сим- карта и зарядно устрайство
за него на следващия ден са били във владение на С.И., който бързо, още същия
ден сутринта ги е продал на св. П. ***. Макар и да не са налице преки
доказателства относно част от изпълнителното деяние на кражбата, а именно
самото отнемане, то безспорно и категорично са налице косвени доказателства, че
именно подсъдимия С.И. е автор на извършената кражба. Тези косвени
доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност водят до единствения възможен
извод, а именно за виновността на подсъдимия в извършване на процесната кражба. С оглед установената стойност на процесния телефон, ведно с зарядно устройство и карта, а
именно общо 50 лв. съдът намира, че процесното деяние
не би могло да се счете за немаловажен случай. Стойността на предмета на
престъплението е изключително ниска, далеч под установената за страна МРЗ за
този период, а именно 240 лв. Действително подсъдимият С.И. към момента на
извършване на това деяние е бил осъждан веднъж, но в процесния
случай освен това осъждане други квалифициращи вината му обстоятелства съдът не
намери. Признал е вината си и е съдействал незабавно, още на следващия ден за
разкриване на престъплението, което е способствало и за възстановяване на процесната вещ на пострадалия. В този смисъл съдът намери,
че деянието, за което подсъдимия С.И. следва да бъде признат за виновен е това
по чл.194 ал.3 вр. ал.1 от НК.
Предвид
гореизложеното съдът призна подсъдимия С.И. за виновен в извършено престъпление
по чл.194 ал.3 вр. ал.1 от НК, като го призна за
невинен за това, да е извършил престъплението по чл.195, ал.1, т.7 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с ал.1
от НК, в съучастие като съизвършител с Д.Н.И., ЕГН ********** ***, както и да е
отнел чужди движими вещи- пари на стойност 350 лв., от владението на К.А.С. ***, както и за разликата над 50 лв.
до пълния размер по обвинението от 400 лв., представляваща общата стойност на
отнетите вещи, както и да е извършил деянието повторно, в немаловажен случай,
поради го оправда по първоначално повдигнатото му обвинение за извършено престъпление
по чл.195 ал.1 т.7 вр. чл.20 ал.2 вр.
ал.1 от НК.
От
субективна страна подсъдимият С.И. е действал при пряк умисъл – имал е съзнанието
за противоправността на деянието, като обществено опасните последици са целени
и настъпили, като умисъла се извлича от техните действия.
Причини
за извършване на престъплението съдът намира и стремеж към лично
облагодетелстване и незачитане на чуждата собственост – за двамата подсъдими.
Относно наказанията:
Съобразно
принципа на законоустановеност на наказанието следва
да се съобразят вида и размера на предвидената в НК санкция за престъплението, в
което съдът признава подсъдимия за виновен - това
по чл. 196, ал.1, т.2 от НК за Д.И., за което е предвидено наказание – лишаване от свобода за срок от три
до петнадесет години, и това по чл.194 ал.3 вр. ал.1 от НК за подсъдимия С.И., за което е
предвидено наказание лишаване от свобода за срок до една година, пробация или
глоба от 100 до 300 лв. И двамата подсъдими са извършили тежко престъпление по
смисъла на чл. 93, т.7 от НК. Съобразно принципа на индивидуализация на
наказанието, следва да се отчетат степента на обществена опасност на деянието и
на дееца, подбудите и други смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства. По
отношение на подсъдимия Д.И. съдът
отчита, че се същият е осъждан,
но при определяне размера на наказанието не взема предвид присъдите, обуславящи
квалификацията опасен рецидив. С.И. също е осъждан веднъж, като съдът отчита това обстоятелства
като отегчаващо отговорността му. Размерът на причинената вреда и за двете
престъпления не е висок – под минималната за страната работна заплата. Деянията
не разкриват признаци на висока степен на обществена опасност – вещите, предмет
на двете престъпления са отнети след продължителна употреба на алкохол. По
изложените съображения съдът намира за най-справедливо на Д.И. да наложи
наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, предвид
направеното от подсъдимия самопризнание, както и възстановяване на вещите
предмет на престъплението, за което е признат за виновен – лишаване от свобода
за срок от две години и шест месеца, което същия да изтърпи в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим. С.И. е бил осъждан само веднъж, няма данни за
други противобоществени прояви, преди датата на
деянието, бил е на 22 години, оказал е съдействие за разкриване на обективната
истина, като така е помогнал, за да бъде върнат телефона на пострадалия. По
изложените съображения съдът намира, че за него следва да наложи наказание при
условията на чл. 57 ал.1 от НК, а именно – пробация
в съвкупност от следните пробационни мерки:
Задължителна регистрация по настоящ адрес- с. Р., П. област, ул. „Д.“ № *,
включваща явяване и подписване на осъдения пред пробационен
служител два пъти седмично за срок от осем месеца; Задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от осем месеца;
Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 150 часа годишно за срок от
една година;
С така определените по вид и размер наказания, съдът
намира, че ще се изпълни индивидуалната и генерална превенция на наказанието по
отношение на двамата подсъдими и преди всичко ще се въздейства поправително,
превъзпитателно и предупредително.
Деянията, за които съдът призна
двамата подсъдими се намират в реална съвкупност- за Д.И. с деянието, за което
е осъден по НОХД № 687/2011 г. на КРС, а за С.И.- с деянието по НОХД № 142/2010
г. на КРС, поради което съдът намира, че следва да приложи нормата на чл.25
ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК и извърши групиране. Така
на основание чл.25, ал.1 във вр.с чл.23, ал.1 от НК
съдът по отношение на подсъдимия Д.И. наказанието, наложено му с настоящата
присъда- лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца и
наказанието, наложено му по НОХД № 687/2011 г. по описа на КРС- лишаване от
свобода за срок от две години и шест месеца, като определи едно общо най- тежко
наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, което на
основание чл. 61, т.2 вр. с чл. 60, т.1 от ЗИНЗС следва
да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от
закрит тип. На основание чл.25, ал.2 от НК следва да се приспадне от
изтърпяване така определеното общо най- тежко наказание лишаване от свобода за
срок от две години и шест месеца, като изцяло изтърпяно в периода от 10.08.2011
г. до 21.12.2013 г.
Така,
на основание чл.25, ал.1 във вр.с чл.23, ал.1 от НК
съдът групира по отношение на подсъдимия С.И. наказанието, наложено му с
настоящата присъда- пробация в съвкупност от следните пробационни
мерки Задължителна регистрация по настоящ адрес- с. Р., П. област, ул. „Д.“ № *,
включваща явяване и подписване на осъдения пред пробационен
служител два пъти седмично за срок от осем месеца; Задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от осем месеца;
Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 150 часа годишно за срок от
една година; и наказанието, наложено му по НОХД № 142/2010 г. по описа на КРС-
лишаване от свобода за срок от шест месеца, като определи едно общо най- тежко
наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца. На основание чл. 61, т.2 вр. с чл. 60, т.1 от ЗИНЗС подсъдимия С.И. следва да изтърпи
определеното му общо най- тежко наказание – лишаване от свобода за шест месеца
при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит
тип. Следва на основание чл.25, ал.2 от НК да се приспадне от изтърпяване така
определеното общо най- тежко наказание лишаване от свобода за срок от шест
месеца, като изцяло изтърпяно в периода от 16.04.2010 г. до 15.10.2010 г.
С оглед установената вина на двамата
подсъдими съдът остави в тяхна тежест направените по делото разноски, за всеки
един от двамата по отделно сумата от 69,40 лева.
Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МТ