Р Е Ш Е Н И Е
№ І-87
05.11.2018г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, първи въззивен граждански
състав, в публично съдебно заседание, на десети октомври две хиляди и
осемнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Пламена ВЪРБАНОВА
мл.с. Марина МАВРОДИЕВА
при секретаря Ани Цветанова, като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева в.гр.д. № 1097 по
описа за 2018г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано
по постъпила въззивна жалба от А.К.Ч., гражданин на Р. П., родена на **.**.**** г. в гр.В., Р. П., съдебен адрес: гр.Бургас,
ул. "Цар Симеон I" № 102, ет. 1, ап. 2,
чрез пълномощник - адв. Иванка Синигерова срещу
решение № 309/26.02.2018 г., поправено с решение № 1081/28.05.2018г. по гр.д.
№ 3691/2017 г. по описа на Районен съд Бургас.
С обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е
признал за установено, на основание чл.
23, ал. 1 СК, по отношение на А.К.Ч., че следните движими вещи, придобити по време на брака
са лична собственост на съпруга Ж.М.Л., гражданин на Р. Ф., роден на **.**.**** г. в гр.Т.,
Р. Т., с адрес в с.Р. общ.С., обл.Б., а именно следните леки автомобили:
1/ ЛЕК АВТОМОБИЛ, марка Тойота,
модел HDJ100, рама № JT111TJA008001522, закупен на 14.12.2009 г. в гр. Сейс, Р.
Ф., с регистрация на територията на РБългария с рег. № А 31-90 НА;
2/ ЛЕК АВТОМОБИЛ, марка JAGUAR,
версия: QEVMAE24A01, рама № SAJJGAED4AR016380, двигател № 97052105032122221,
цвят - черен металик, с дата на първа регистрация - 15.01.1998 г., регистриран
на територията на РБългария на 16.09.2015 г. с рег. № А 71-42 МС;
3/ ЛЕК АВТОМОБИЛ, марка MERCEDES,
версия 107042, рама № WDB10704212017646, двигател - без номер, цвят - бял, с
дата на първа регистрация - 08.09.1983 г., регистриран на територията на
РБългария на 27.05.2014 г. с рег.№ А 52-84 ММ и
4/ ЛЕК АВТОМОБИЛ, марка LANCIA, версия: 828 BF17, рама
№ ZLA828BF000949308, двигател № 828В70000471605, цвят - бежов металик, с дата
на първа регистрация - 29.05.2984 г., регистриран на територията на РБългария
на 09.09.2016 г. с рег.№ А 07-61 ММ.
Отхвърлил е иска, предявен от А.К.Ч. срещу Ж.М.Л. за
делба на посочените вещи ЛЕК АВТОМОБИЛ, марка Тойота, модел HDJ100, ЛЕК
АВТОМОБИЛ, марка JAGUAR, ЛЕК АВТОМОБИЛ, марка MERCEDES и ЛЕК АВТОМОБИЛ, марка
LANCIA.
Във въззивната жалба пред настоящия съд, ищцата - въззивник излага
аргументи за порочност на обжалвания акт като го намира за неправилен и
незаконосъобразен. Счита, че приложимо е ф. законодателство, тъй като бракът
между страните е сключен във Ф., където е било обичайното им местопребиваване и
където са придобити вещите. Излага доводи, че първоинстанционният съд
неправилно е тълкувал доказателствата като счита, че липсват такива, които да
установят, че МПС са придобити именно с лични средства на ответника като за
установяване на трансформация на лично имущество не е достатъчно да се установи
наличие на лични парични средства, а да се докаже, че са вложени за покупка
именно на това имущество. Твърди, че личните си средства ответникът е внесъл в
личен спестовен влог и за закупуване на други 11 автомобила. Изразява
становище, че липсват доказателства процесните автомобили да са закупени с
лични средства на ответника като автомобилът „Мерцедес“ твърди, че е закупен на
09.01.2007г. – преди продажбата на негово лично имущество, лекият автомобил
„Тойота“ - придобит на 14.12.2009г. на стойност 23000 евро, от които 21000 евро
се приспадат от предаване на лек автомобил „Порше Кайен“, придобит на името на
въззивницата и 2000 евро са реално доплатени като фактурата е издадена на името
на Ч., която е извършила плащане, лекият автомобил „Ланчия“ се твърди, че е
придобит на 11.01.2014г. като сочи липса на доказателства за придобивната му
стойност, относно лекият автомобил „Ягуар“ - закупен на 05.07.2015г. твърди, че
не се установява продажната му цена.
Подчертава се, че ответникът не е провел успешно доказване на
претенцията за трансформация на лично имущество, както и че между периода на
продажба на имотите и закупуване на леките автомобили е изминал дълъг период от
време, а за закупуване на автомобил „Мерцедес“ ответникът не е разполагал с
лични средства. Акцентира, че не е установена придобивната стойност на
автомобилите. Счита, че твърденията за липса на принос на въззивницата са
останали недоказани, тъй като съпрузите са с адресна регистрация във В., където
е адреса на въззивницата, и двамата съпрузи нямат регистрирана работа, твърди,
че въззивницата разполага с парични средства и посочва в подкрепа
обстоятелството, че наредила превод на сумата от продажбата на семейното
жилище, както и че полагала грижи за домакинството.
Излага се становище, че решението на първоинстанционния съд е
неправилно и моли да бъде отменено и
вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли насрещния иск за
трансформация на лично имущество и да се допусне делба на процесните МПС при
равни квоти на страните. С жалбата са направени доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемия Ж.М.Л., гражданин на Р. Ф. е
подал отговор на въззивната жалба, с който изразява становище, че същата е
недопустима и неоснователна, а решението на РС Бургас е правилно и моли да бъде
оставено в сила. Счита, че въззивната жалба е недопустима, защото е подадена от
адвокат, който не е страна по делото. Изразява становище, че правилно РС Бургас
е определил за приложимо българското право, тъй като страните имат общо семейно
жилище в България – село Р. Сочи, че ф. законодателство предвижда случаи, в
които вещи,
придобити по време на брак, остават лична собственост на съпрузите, както и намира за
преклудирано възражението относно приложимото право. Оспорва твърденето, че са
закупени още 11 автомобила, различни от процесните, а сочи, че по време на
брака са закупени общо 11 автомобила. Противопоставя се на твърдението, че към
момента на закупуване на лекия автомобил „Мерцедес“ ответникът не разполагал с
лични средства, тъй като отдавал имоти под наем, както и разполагал с лични
спестявания от работа като преподавател, а въззивницата никога не е работила и
не разполага с доходи. Намира, че от събраните доказателства се установява, че
само ответникът разполага с парични средства и затова първоинстанциония съд
правилно приел, че процесните автомобили са закупени от него с лични средства,
а ищцата не е доказала принос за придобиването им. Сочи, че относно автомобила
„Тойота“ въззивницата въвежда нови обстоятелства пред въззивна инстанция, които
счита за недопустими. Въпреки това твърди, че автомобилът е закупен в рамките
на замяна с друг автомобил с допълнително доплащане на цена, но сочи, че
замененият автомобил също е закупен от въззиваемия, както и доплатената цена е
с негови лични средства. Противопоставя се на искането за допускане на гласни
доказателства пред въззивна инстанция, както и за допускане на писмени доказателства,
като намира същите за преклудирани.
Намира, че изводите на РС Бургас са правилни и законосъобразни и се
претендира потвърждаване на решението и осъждане на въззивницата да заплати
сторените в производството разноски. Направени са доказателствени искания.
С Определение № 1509/31.07.2018г. ОС Бургас намери за неоснователни
възраженията в отговора на въззивна жалба относно нейната недопустимост, поради
което внесе същата за разглеждане в съдебно заседание. Със същото това
определение съдът остави без уважение
направените доказателствени искания на основание чл. 266 ГПК и по изложените в
него съображения.
В
съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и с адв. Синигерова - Русинова (с пълномощно,
представено в о.с.з.) като поддържа жалбата, счита, че ответникът не е успял да
докаже всички задължителни предпоставки за уважаване на насрещния иск.
В
съдебно заседание въззиваемият не се явява, представлява се от адв. Бакайоко, която поддържа
отговора на въззивната жалба и моли да се остави в сила съдебното решение като
изтъква, че само г-н Л. е разполагал с лични средства.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, по
вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа страна следното:
Районен
съд Бургас е сезиран с искова молба от А.К.Ч. против Ж.М.Л. за допускане до делба на леки
автомобили между нея и ответника при равни квоти, а именно:
1/ ЛЕК АВТОМОБИЛ, марка Тойота, модел HDJ100, рама №
JT111TJA008001522, закупен на 14.12.2009 г. в гр. Сейс, Р. Ф., с регистрация на
територията на РБългария с рег. № А 31-90 НА;
2/ЛЕК АВТОМОБИЛ, марка JAGUAR,
версия: QEVMAE24A01, рама № SAJJGAED4AR016380, двигател № 97052105032122221,
цвят - черен металик, с дата на първа регистрация - 15.01.1998 г., регистриран
на територията на РБългария на 16.09.2015 г. с рег. № А 71-42 МС;
3/ ЛЕК АВТОМОБИЛ, марка MERCEDES,
версия 107042, рама № WDB10704212017646, двигател - без номер, цвят - бял, с
дата на първа регистрация - 08.09.1983 г., регистриран на територията на
РБългария на 27.05.2014 г. с рег.№ А 52-84 ММ и
4/ ЛЕК АВТОМОБИЛ, марка LANCIA, версия: 828 BF17, рама
№ ZLA828BF000949308, двигател № 828В70000471605, цвят - бежов металик, с дата
на първа регистрация - 29.05.2984 г., регистриран на територията на РБългария
на 09.09.2016 г. с рег.№ А 07-61 ММ.
Ищцата
твърди, че автомобилите са закупени по време на брака й с ответника като тя
ползва лично автомобил марка „Тойота“, а останалите се ползват еднолично от
ответника Л. Сочи, че не могат да прекратят доброволно съществуващата помежду
им съсобственост, което обуславя интерес от предявяване на иск за делба. Моли
се да се постави решение, с което процесните МПС да бъдат допуснати до делба
при равни квоти. Представят се писмени доказателства.
В
срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който искът се
оспорва и е предявен насрещен иск от Ж.М.Л. срещу А.К.Ч.
за трансформация на лично имущество като се иска от съда да приеме за
установено, че имотите, които се претендира да бъдат допуснати до делба са
лична собственост на Ж.М.Л.. Насрещната
искова молба е уточнена с молба вх. № 33291/01.09.2017г. Излага се, че автомобилите са придобити с
лични средства на Ж.М.Л. и липсва
съвместен принос. Твърди, че Ч. не е допринесла за придобиване на спорните
автомобили, не е имала доходи по време на брака, нито е полагала грижи в
домакинството, а Ж.Л. въпреки, че
бил значително по-възрастен, изцяло
финансирал сам съвместния живот на двойката като преди брака притежавал
значително имущество и многобройни недвижими имоти, а след смъртта на
родителите си през 2005г. и 2007г. наследил над един милион евро. Твърди, че Ч. никога не е работила в
семейството и преди сключването на брака, ответникът по главния иск придобил
няколко недвижими имота със свои лични средства, които продал по време на брака
и част от паричните средства му послужили за придобиване на процесните
автомобили. Акцентира, че в документ за собственост – придобиване по време на
брака на къща в Мимбаст, било посочено, че Ж.Л. по време на брака е управител на активи, а Ч.
била без професия. Още преди брака
ответникът печелил добре като управител на фирма във Ф. и като преподавател в Швейцария,
а Ч. не работила, освен да редактира срещу заплащане наръчник със съдействието
на Л., никога не е получавала доходи, не се е грижила за домакинството, не
изпълнявала семейните си задължения, не полагала грижи, а и от брака си нямали
деца. Твърди се, че по време на брака са закупени 11 автомобила, които са
колекционерски, и към които той проявявал интерес като ги колекционирал и
финансирал не само покупката, но и поддръжката им. Сочи, че автомобилът Тойота
е придобит на името на Ч. по данъчни причини, а в действителност Л. закупил
2006-2007г. с лични средства лек автомобил Волво С70, който впоследствие
заменил с доплащане за автомобил Кайен С, а след това заменил Кайен С за
автомобила Тойота, но и тогава Ч. не разполагала със средства за придобиване на
автомобила. Сочи, че ищцата не участвала и в поддръжката на автомобилите като
не използвала по предназначение за заплащане на данъците за тях паричните средства, които й предоставял Ж.Л.. Твърди, че Ч.
взела без разрешение от семейното жилище всички документи, касаещи автомобилите,
както и извършените по тях ремонти. Намира за недопустимо Ч. да претендира да
получи в собственост и половината от лек автомобил Ягуар, който Ж.Л. закупил по време на делото за развод, когато
били във фактическа раздяла. Представя писмени доказателства.
В
законния срок е постъпил отговор на насрещната искова молба, с който се оспорва
изложеното в нея. А.Ч. твърди, че е участвала в домакинството, както и че
работила в дружеството, което Ж.Л. управлявал, но за да се спестят разходи не
била на официален договор. Твърди, че продали семейното си жилище във Ф. и
закупили имот в село Р., България. Поддържа, че процесните автомобили са
придобити със средства, резултат от съвместния принос на двамата съпрузи. Оспорени
са представените с насрещната искова молба нотариални актове като същите са
неподписани и счита, че не са официални документи. Представя извлечение от банковата сметка на Ч.
от месец ноември 2012г.
С
определение от 03.11.2017г. по гр.д. № 3691/2017г. по описа на РС Бургас съдът
е изготвил проекто-доклад и е разпределил доказателствената тежест между
страните за подлежащите на доказване от тях факти. В първото съдебно заседание - ищцата по главния иск чрез процесуалния си
представител поддържа предявения иск, а ответникът поддържа насрещната искова
молба като представя приложените към насрещната искова молба извлечения от
нотариални актове в цялост, с подписи, ведно с частичен превод на документите. В
подкрепа на твърдението, че лек автомобил Ягуар е закупен с лични средства на Ж.М.Л. представя документ за закупуване
лек автомобил Ягуар - извлечение от банкова сметка л. 109 с титуляр Ж.М.Л.. По молба на ищцата делото е
отложено за запознаване с представените в съдебно заседание документи. С молба от 05.01.2018г. и с молба с
вх. № 2236/16.01.2018г., преди доклада на съда по чл. 146 ГПК, Ж.М.Л. чрез
процесуалния си представител представя нови писмени доказателства – нотариални
актове с частичен превод, както и сочи, че представеното от А.Ч. салдо по
сметка й в периода от 01.10.2012г. до 30.11.2012г. се дължи на обстоятелството,
че по съображения, свързани с данъчно облагане сумата от продажбата на къщата в
Мимбаст е била прехвърлена по нейна сметка, но три дни след това – на
12.11.2012г. тя е прехвърлила цялата продажна цена 370100 евро по сметка на Л.
като си запазила салдо 26912,23 евро. Твърди, че преди закупуването на къщата Л.
имал по сметката си 511867,95 евро. В
проведеното на 18.01.2018г., второ по ред открито съдебно заседание,
процесуалният представител на ищцата не се противопоставя на приемането на
допълнително представените доказателства и представя договор за спестовен влог.
Съдът е извършил доклад на делото съгласно изготвения проект за доклад и
разпределената в него доказателствена тежест и е приел всички представени по
делото писмени доказателства. Делото е отложено заради нужда от внасяне на
държавна такса. В третото по ред съдебно заседание страните не сочат
доказателства и е приключено събирането на доказателствата.
От
Решение № VIII-2046 от 18.12.2015г. по гр.д. № 2800 по описа на
БРС за 2015г., поправено с решение № 983/15.06.2016г. се установява, че е
прекратен брака на А.Ч. и Ж.М.Л., сключен в гр. В., Ф. на 13.09.2003г.
Решението, заедно с
поправката му е в сила от 15.06.2016г.
От фактура №
2018804 (представена с превод л. 6-7) се установява, че на 14.12.2009г. е закупен
лек автомобил марка TOYOTA сериен номер JT111TJA008001522
като вместо
цена е предаден RORCHE CAYENNE от 01.08.2003г. Общата сума за продажба е
посочена 23000 като за приемане 21000 и остатък нето за плащане 2000 евро. За
получател на фактурата е посочена г-жа Ч.А.
От
свидетелство за регистрация част I се установява, че лек автомобил
марка Тойота със сериен номер JT111TJA008001522 е регистриран в Бургас, с дата на
първа регистрация 24.07.1998г. и за негов собственик е посочена Ч.А.К.
От
декларация за прехвърляне на превозно средство (л.10) се установява, че на
05.07.2015г. Л. Ф./Р. К. декларирал, че прехвърлил на Ж.Л. автомобил марка JAGUAR с дата на
първа регистрация 15.01.1998г. идент. номер SAJJGAED4AR016380 и прехвърлителят
е удостоверил, че продал автомобила на 05.07.2015г.
От
декларация за прехвърляне на превозно средство (л.13) се установява, че на
09.01.2007г. Б. Р. декларирал, че на 09.01.2007г. продал на Ж.Л. автомобил
марка MERCEDES с дата на
първа регистрация 08.09.1983г. идент. номер WDB10704212017646.
От
декларация за прехвърляне на превозно средство (л.15) се установява, че на 11.01.2014г. Л. М. Д. е декларирал, че прехвърля на Ж.Л.
автомобил марка LANCIA с дата на първа регистрация 29.05.1984г. идент. номер
ZLA828BF000949308 и прехвърлителят е удостоверил, че продал автомобила на
11.01.2014г.
От
удостоверение рег. № 769000-9289/06.01.2017г., издадено от МВР сектор „Пътна
полиция“ – ОД на МВР Бургас се установява, че посочените по-горе МПС – марка Мерцедес,
Ланчия и Ягуар с посочени по-горе идентификационни номера са регистрирани в ОД
на МВР Бургас.
От
приложеното към молба от 16.01.2018г. извлечение от сметка се установява, че за
периода от 27.03.2008г. до 12.04.2008г.
по сметка на Ж.М.Л. е наличен кредит в размер на 511862,95 евро.
Съгласно
представените документи за собственост с частични преводи, се установява, че:
през 2008г.
на 02.06. Ж.М.Л., управител на активи и А.К.Ч., без професия, негова съпруга
купуват жилище в Мимбаст (л. 110-116) срещу сумата от 400000 евро, която е
платена изцяло от продавача;
през
2008г. - на 29.07.2008г. Ж.М.Л.,
управител на дружество, съпруг на госпожа А.К.Ч. продава на трето лице срещу
сумата от 150000 лева недвижим имот в завършена сграда (л. 145 – 153);
през 2009г.
на 18.09. Ж.М.Л., управител на активи, съпруг на А.К.Ч. продава на трети лица недвижим
имот в Париж срещу сумата от 304000 евро (л. 154-160);
през
2009г. на 10.10. Ж.М.Л.,
управител на активи, съпруг на А.К.Ч. продава на трети лица недвижим имот в
Малмезон за сумата от 5000 евро (л. 161- 167);
през 2012г.
на 24.07. Ж.М.Л., без професия съпруг на А.К.Ч., продава на трети лица недвижим
имот за сумата от 165000 евро (л. 117 – 144).
От акт от
15.09.2009г. с частичен превод, се установява, че Ж.М.Л., управител на активи,
съпруг на А.Ч. продава апартамент в Рюей – Малмезон за сумата от 451500 евро. В
документа е изследвана собствеността върху продавания недвижим имот като същият
е бил придобит от Г. Л. и Доли Л., по баща Аману, в имуществена общност, по
време на брака им. На 25.11.2005г. е починала Доли Аману като нейни
наследници са Г. Л. – ***** и Ж. Л. Л. – ***, който притежава право да се обяви
за наследник на всичко, без правото на останалия жив съпруг. На 05.11.2007г.
починал Г. Л. и негов наследник е Ж. Л. Л., *** от брака му с Д. Л. Посочено е,
че Ж.Л. е собственик и имота е продаден срещу сумата от 451500 евро.
От стандартен
ипотечен документ и акт от 01.12.2010г. с частичен превод се установява, че Ж.М.Л.,
без професия и съпруг на А.Ч. е продал гарсониера в Курбевоа (Ф.) за сумата от
142500 евро като е посочено, че гарсониерата е придобита от него, когато е бил
неженен.
От акт от
07.11.2012г. с частичен превод се установява, че Ж.М.Л., без професия и А.Ч.,
без професия продават недвижим имот в жилищна сграда в Мимбаст за сумата от
390000 евро като е посочено, че имота е закупен на 02.06.2008г. на цена от
400000 евро, изплатена в брой (л. 196-204).
С Договор за
спестовен влог от 10.08.2012г. Ж.М.Л. е депозирал 700000 евро в PRVA BANKA CG (л.
223-224).
От изготвената
и приета като доказателство съдебно-автотехническа експертиза (л.210-2015) се
установява действителната пазарна стойност на процесните автомобили – марка Тойота
ланд Круйзер – 12420 лева; Ягуар SK8 – 15722 лева; мерцедес SL280 – 24664
лева и Ланчия Бета – 5725 лева. За автомобил Мерцедес и Ланчия вещото лице е
посочило, че имат „ретро“ стойност. Съдът намира, че заключението на вещото
лице е изготвено обективно, като са използвани различни методи за оценка,
същото е всестранно и пълно, поради което му се доверява напълно.
Съгласно
решение от 24.08.2015г. по гр.д. № 3863 по описа на РС Бургас е наложена мярка
за защита на А.Ч., както и на Ж.М.Л..
Съдът
намира, че не са представени други, относими към предмета на делото доказателства.
С
Решение № 750/27.04.2018г. първа инстанция е признала за установено, на основание чл. 23, ал. 1 СК, по отношение на А.К.Ч., че движимите вещи - МПС, придобити
по време на брака са лична собственост на съпруга Ж.М.Л. и е отхвърлила
иска за допускане на делба.
С
оглед изложената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира
следното:
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно, допустимо, поради което съдът пристъпи към преценка относно
неговата правилност.
Относно възражението за приложимо право съдът намира следното:
По делото е налице частно правоотношение с международни елементи – ищцата по главния иск е гражданин на Р. П., а ответникът е гражданин на Р. Ф., живущ Р. Б., с. Р., общ. С., обл. Б. (съгласно посоченото в исковата молба и отговор на искова молба). Двамата са сключили граждански брак в гр. В., Ф., имали са местожителство в България и бракът им е прекратен с решение на РС Бургас в Р. България. Претендира се, че по време на брака процесните леки автомобили са закупени във Ф. От представените доказателства (удостоверение от ОД на МВР и свидетелство за регистрация) се установява, че са регистрирани в Р. България, а от твърденията на страните, че същите се намират на територията на Р. България. От доказателствата по делото се установява, че Ж.М.Л. има местожителство /обичайно местопребиваване/ в България, с. Р. – този факт е посочен в исковата молба при предявяване на иска за делба и не се оспорва от страната. Съдът намира, че и А.Ч. също е имала местожителство в България като в отговор на насрещната искова молба посочва, че продават семейното жилище във Ф. , за да се установят в България и в село Р. построяват семейно жилище. С оглед обстоятелството, че в РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1215/2012 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела в чл. 24 е предвидена изключителна компетентност на съдилищата по местонахождение на недвижим имот, а липсва регламентация относно движимите вещи, поради което за тях приложение следва да намерят общите правила. Страните са избрали компетентен да разгледа спора да бъде българския съд, искът за делба, както и насрещният иск за трансформация са предявени пред български съд като никоя от страните не е възразила той да разгледа спора им. Българските съдилища следва да прилагат българското право като по делото липсват доказателства за наличие на брачен договор или споразумение между страните, които да изключват този принцип и да се приложи друго законодателство. Съгласно чл. 64, ал. 1 КМЧП владението, правото на собственост и другите вещни права върху движими и недвижими вещи се уреждат от правото на държавата, в която те се намират. Процесните леки автомобили са движими вещи, които се намират в Р. България и това не е спорно между страните, поради което приложимо спрямо тях е българското законодателство. В чл. 79 КМЧП се урежда приложимото право при личните и имуществени отношения между съпрузите като личните отношения между съпрузи с различно гражданство се уреждат от правото на държавата, в която е тяхното общо обичайно местопребиваване, а когато такова не е налице - от правото на държавата, с която и двамата съпрузи общо са в най-тясна връзка, съгласно ал. 3 на същата разпоредба - имуществените отношения между съпрузи се уреждат от правото, приложимо към техните лични отношения. С оглед на изложеното съдът намира, че двамата съпрузи са в най-тясна връзка с Р. България, където е било тяхното семейно жилище и са имали общо обичайно местопребиване, както и се намират движимите вещи, които се твърди да са придобити по време на брака и затова приложимо е българското право.
Бургаският районен съд е сезиран с иск с правно основание чл. 341 и сл. ГПК вр. чл. 34 ЗС, както и насрещен иск с правно основание чл. 23, ал. 1 СК като и по двата обективно кумулативно съединени иска съдът намира, че е приложимо българското право.
Съгласно
разпоредбата на чл.
34, ал.1 ЗС
всеки съсобственик може, въпреки наличието на противна уговорка, да иска делба
на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо
с естеството и предназначението на вещта. Производството е двуфазно и в
неговата първа фаза, се решават въпросите, дали е налице съсобственост по
отношение на конкретно посочен недвижим имот, между кои лица и каква е частта
на всяко едно от тях. За да се приеме, че са налице предпоставките за допускане
на делбата между страните по делото, страната - ищец, която твърди, че е налице
съсобственост, следва да установи по категоричен и несъмнен начин този факт,
както и юридическото основание за нейното възникване, както и съществуването на
вещта към момента на извършване на делбата (така Решение № 327 от 14.06.2002 г.
на ВКС по гр. д. № 707/2001 г., I гр. о.).
Съдът намира, че
от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че процесните
леки автомобили са придобити по време на брака на двамата съпрузи, поради което
съгласно разпоредбата на чл. 21 СК
принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити
като е приложима презумпцията за придобиването им в резултат на съвместен
принос.
Ответникът –
съделител, с предявяване на насрещен иск за преобразуване на лично имущество, на
практика е оспорил презумпцията за съвместен принос като сочи, че вложените за
придобиването на вещите средства са изцяло в резултат на негов личен принос и
бившата му съпруга не е допринесла за придобиване на вещите. Съгласно разпоредбата
на чл. 23 ал. 1 СК лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло с
лично имущество.
В доказателствена
тежест на ищеца по иска за трансформация е да обори презумпцията за съвместен
принос и да установи релевантните за производството факти като за успешното провеждане
на установителния иск за трансформация на лични средства по отношение на
придобита по време на брака на страните вещ в тежест на ищеца е да докаже
придобивната стойност на веща, размерът на вложените средства, които имат личен
произход и са еквивалентни на придобивната стойност на имота и влагането на тези средства при придобиването
на вещите (в този смисъл решение №
249/27.12.2011 г. по гр. д. № 1037/2010 г. на ВКС, ГК, II-ро отд.).
Съдът намира, че
по делото са събрани доказателства, които не само разколебават, но и напълно
оборват презумпцията за съвместен принос. Част от писмените доказателства -
документи за собственост са представени пред съда с частичен превод като А.Ч.
не е оспорила верността на превода по смисъла на чл. 185 ГПК. Предвид
възражението в отговора на исковата молба по насрещния иск, че нотариалните
актове не съдържат подписи, в първото по делото съдебно заседание документите
за собственост са представени в цялост като А.Ч. не е оспорила тяхната
автентичност и вярност по надлежния за това ред, поради което и съдът им се
довери. От тях се установява, че Ж.Л. е
притежавал недвижимо имущество негова лична собственост - придобито преди брака,
така и по наследство, с което се е разпоредил по време на брака си с А.Ч. Срещу
продаденото недвижимо имущество е придобил значителни по размер парични суми. В
прехвърлителните актове А.Ч. е посочена само
като съпруга на Ж.Л. като липсват данни същата да е притежавала някакви
права на собственост върху прехвърляните имоти. В същото време липсват каквито
и да било доказателства, от които да се установи принос на ищцата по време на
брака. Вярно е, че приноса в семейството може да се изразява не само в осигуряването
на парични средства и преценката на имущественото състояние на съпрузите, а
следва да се държи сметка и за полагания от тях труд в домакинството на
семейството, за отглеждането на децата от брака, за създадената спокойна
обстановка на другия съпруг да се труди и твори и за всички други
обстоятелства, които са от значение за приноса в придобиванията на общите вещи
и изграждане благополучието на семейството. В този смисъл са и задължителните
указания на Постановление № 5 от
31.X.1972 г., Пленум на ВС. В случая обаче липсват доказателства, от които да
се направи извод, че А.Ч. е полагала такъв труд в домакинството и да се
установи конкретния й принос за благополучието на семейството.
Напротив, налице
са множество косвени доказателства, от които може да се направи единствения извод,
че процесните леки автомобили са придобити изцяло с лични средства на Ж.Л. От
една страна това са посочените вече документи, с които същият се е разпоредил с
недвижимото си имущество и е получил насреща значителни парични средства. От
друга страна с изготвената по делото съдебноавто-техническа експертиза се
подкрепя твърдението му, че процесните автомобили са придобити заради интереса
му към стари автомобили. За два от автомобилите - Мерцедес и Ланчия се установява, че имат „ретро“
стойност като вещото лице е посочило, че колкото са по-стари, с малък пробег,
рядка смяна на собственици, поддържани имат по-висока стойност. В този смисъл съдът
намира, че автомобилите са били закупувани от Ж.Л. с оглед неговата „страст“
към старите леки автомобили и е неоснователно възражението, че Л. не е имал
средства да закупи лекия автомобил Мерцедес към 2007г. От нотариален акт от 15.09.2009г. с частичен превод се установи, че през 2005г.
е починала майката на Ж.Л.,
а през 2007г. и неговият баща, в резултат от което е придобил по наследство
значително имущество – конкретно е анализирана собствеността върху продавания
имот, но същото подкрепя твърденията на ищеца по насрещния иск, че е придобил
наследство на значителна стойност. Освен това точно този автомобил е определен
от вещото лице като „ретро“, което подкрепя извода, че е закупен именно с оглед
на неговите интереси и според личните му възможности. Не може да не се отчете
обстоятелството, че лекият автомобил Ягуар е придобит на 05.07.2015г., а
съгласно решение от
24.08.2015г. по гр.д. № 3863 по описа на РС Бургас към тази дата отношенията
между страните вече са били влошени. Недоказани останаха и твърденията на
въззивницата, че с лични средства Ж.Л. е закупил други леки автомобили.
От събраните
доказателства се установи, че процесните автомобили марка Ягуар, марка Мерцедес,
марка Ланчия,
са придобити по време на брака чрез покупко-продажба от трети за процеса лица,
но страните не са ангажирали доказателства за придобивната стойност на всеки
един от трите посочени автомобила. Единствено за лек автомобил Тойота се
установява, че е придобит чрез замяна като е предаден лек автомобил Порше Кайен
на стойност 21000 и са останали за плащане 2000 евро. Същевременно по делото е
установена пазарна стойност на
автомобилите съгласно изготвеното и прието като доказателство заключение на
съдебно авто-техническа експертиза. Въпреки, че липсват данни за придобивната
стойност на автомобилите съдът счита, че каквато и да е тя, то по делото са
налице доказателства, че само Ж.Л. е разполагал с лични средства да я заплати. Съгласно фактура № 2018804 за придобиване на лекия
автомобил Тойота е извършена замяна с Порше Кайен като е посочено, че лекият
автомобил Порше Кайен е „от 01.08.2003г.“, но липсват данни дали това се отнася
за датата на регистрация на автомобила или за неговото придобиване. В същото
време ищцата в законоустановените срокове не ангажира доказателства в подкрепа
на твърдението си, че автомобилът Порше Кайен е бил нейна лична собственост,
придобита преди брака. Обстоятелството, че в свидетелството за регистрация на
МПС за собственик на автомобил Тойота е посочена А.Ч. не доказва собствеността
върху автомобила. Ето защо, тъй като придобивното основание за лекия автомобил Тойота
е настъпило по време на брака и с оглед на изложеното с лични средства за
закупуването на автомобил и доплащането на цената е разполагал Ж.Л., то и този
автомобил е негово лично имущество.
Съдът намира, че
е оборена презумпцията за съвместен принос и са налице всички предпоставки за
уважаване на иска за преобразуване на лично имущество като Ж.Л. е придобил
процесните автомобили изцяло със свои лични средства. Предвид обстоятелството,
че собственик на вещите е само Ж.Л., то искът за допускане на делба е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Налице е съвпадане на изводите на въззивна инстанция
с тези на първоинстанционния съд, поради което въззивната жалба се явява
неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора на основание
чл. 78, ал. 3 въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата страна
направените от нея разноски пред Окръжен съд Бургас в размер на сумата 2112
лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК
решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Воден от горното, Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 309/26.02.2018 г., поправено с решение № 1081/28.05.2018г. по гр.д. №
3691/2017 г. по описа на Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА А.К.Ч.,
гражданин на Р. П., родена на **.**.**** г. в гр.В., Р. П., адрес за
кореспонденция: к.к."С." , Община Н., Област Б., хотел „Ф.”, съдебен
адрес: гр.Бургас
ул. "Генерал Гурко" № 9 ет.5 - адв.Иванка Синигерова да заплати на Ж.М.Л., гражданин на Р. Ф., роден на **.**.**** г. в
гр.Т., с паспорт номер *********, издаден на
**.0*.20**г. от префектурата на Н./Н., валиден до 29.05.2022г., с адрес в с.Р.,
общ.С., обл.Б. съдебно-деловодни разноски в размер на 2112 лв. (две хиляди сто
и дванадесет лева), представляващи направени във въззивното производство
разноски.
Препис
от решението да се връчи на страните.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.мл.с.