Определение по дело №278/2020 на Окръжен съд - Перник

О  П   Р   Е   Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

№ 260020/09.07.2020год.     град Перник 

 

В    И  М  Е  Т  О     Н А   Н  А  Р  О  Д  А

 

Пернишкият окръжен съд – в закрито заседание на 09.07.2020 год. / девети юли през две хиляди и двадесета година/  в следния състав:

 

Председател: Рени Ковачка                                                                                              Членове: Антон Игнатов

мл. съдия Мариета Динева   

                                                                                                                 

Като разгледа докладваното от съдия Ковачка ч. възз. дело № 278 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 274  и следв. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр.София против Разпореждане от 07.02.2020 год. по гр. дело № 789 по описа за 2020 год. на Пернишкия районен съд В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлено заявление № 4007/06.02.2020год., подадено от частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение  по чл.410 от ГПК против В.М.Р. *** за сумата от 22лева, представляваща възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги, и за сумата от 165 лева, представляваща застрахователна премия по договор за допълнителни услуги по договор за паричен заем.

Жалбоподателят счита обжалваното разпореждане за неправилно и необосновано, поради което моли то да бъде отменено и разпоредено издаване на заповед за изпълнение против В.М.Р. за сумите, посочени по-горе. Поддържа, че съгласно чл. 4 от договора за допълнителни услуги и чл. 28 от Общите условия към договора за заем изборът и закупуването на пакет от допълнителни услуги не е задължително условие за отпускането на заем, а същите се предоставят на заемополучателя само при изрично изразено негово писмено искане с попълване на формуляр и след сключване на договор за допълнителни услуги. Твърди, че при сключване на договора за паричен заем ответницата по жалбата В.Р. е изразила изрично съгласието си да сключи застраховка при посочените в застрахователната полица рискове, като в попълненото от нея Искане за допълнителни услуги към договор за заем е заявила желанието си да ползва финансиране и разсрочване на дължимата застрахователна премия по сключения договор за застраховка. Посочва, че „Микро Кредит“ АД, в качеството му на застрахователен посредник, е изпълнил поетото по този договор задължение за финансиране, като е заплатил на застрахователя „Уника Живот“ АД дължимата от кредитополучателката премия, поради което за последната е възникнало задължение да върне на „Микро Кредит“ АД заплатената сума на равни погасителни вноски, дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем. Поради това намира за неправилен извода на първоинстанционния съд за неравноправност по смисъла на чл. 143 от ЗПК на клаузата за заплащане на застрахователна премия, като счита, че същата не е уговорена във вреда на потребителя и не води до неравнопоставеност между неговите права и тези на търговеца. Сочи още, че в Искането за допълнителни услуги към договор за заем кредитополучателката В.Р. е заявила съгласието си да бъде сключена застраховка „Защита“ по Специални условия на тарифа № МС32014 на ЗК „Уника Живот“ АД. разпоредбата на чл. 382 от КЗ, като счита, че е недопустимо договорът за застраховка, сключен за обезпечение на изпълнението на задълженията по договор за заем, да се счита елемент на последния договор. Позовава се на пар. 12 от Преамбюла на Директива 2008/48, съгласно който договорите за продължително изпълнение за предоставяне на услуги или за доставка на стоки от един и същи вид, при които потребителят заплаща за тях през целия период на предоставянето им чрез вноски, могат значително да се различават по отношение на интересите на страните по договора и условията и изпълнението на сделките от договорите за кредит, които са обхванати от настоящата директива. Ето защо следва да се уточни, че такива договори не се смятат за договори за кредит за целите на настоящата директива. Такива видове договори включват например застрахователния договор, при който застраховката се заплаща чрез месечни вноски.

Жалбоподателят навежда и доводи за неправилност и необоснованост на изводите на районния съд относно нищожността на клаузата за заплащане на възнаграждение за предоставяне на допълнителен пакет от услуги. Поддържа се, че договорът за допълнителни услуги не противоречи на разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗПК, тъй сключването му не е условие за сключване на договора за заем, но самият договор за допълнителни услуги не може да съществува самостоятелно. Твърди се, че в този договор изчерпателно са посочени видът и действието на допълнителните услуги, за които се събират такси, поради което клаузата за заплащане на това възнаграждение не противоречи на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК. Сочи се, че клиентът преценява кога ще се ползва от допълнителните услуги и при поискването на такива заявителят ще изпълни задължението си да ги предостави. Поради изложените доводи, жалбоподателят иска отмяна на разпореждането в обжалваната му част, както и претендира  разноски за производството по частната жалба.

Пернишкият окръжен съд намира подадената частна жалба за допустима като подадена от легитимирано да обжалва лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Производството по гр. дело № 789 по описа за 2020 год. на ПРС е образувано  по заявление по чл.410 от ГПК с № 4007/06.02.2020год., подадено от „ Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр.София за заплащане на следните суми :

= сумата от 207,59 лева, представляваща главница по договор за заем Credihome + № ***;

= сумата от 17,85 лева, представляваща договорна лихва по договора за заем за периода от 20.01.2019 г. до 20.05.2019 г.;

= сумата от 22 лева, представляваща възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги за периода от 20.01.2019 г. до 20.05.2019 г.;

= сумата от 165 лева, представляваща застрахователна премия по договор за допълнителни услуги по договор за паричен заем за периода от 20.01.2019 г. до 20.05.2019 г.

= сумата от 11,45 лева, представляваща лихва за забава по договора за заем за периода от 20.01.2019 г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК;

= сумата от 9,49 лева, представляваща лихва за забава по договора за допълнителни услуги за периода от 20.01.2019 г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК;

= законна лихва върху претендираните суми от подаване на заявлението до окончателното им изплащане.

С Разпореждане от 07.02.2020 год. районният съд е издал заповед за изпълнение  в полза на заявителя за сумата от 207,59 лева, представляваща главница по договор за заем Credihome + № ***, сумата от 17,85 лева- договорна възнаградителна лихва по договора за заем за периода от 20.01.2019 г. до 20.05.2019 г., както и за сумата от 11,45 лева, представляваща лихва за забава по договора за заем за периода от 20.01.2019 г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, но е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата от 22 лева, представляваща възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги за периода от 20.01.2019 г. до 20.05.2019 г. и за сумата от 165 лева, представляваща застрахователна премия по договор за допълнителни услуги по договор за паричен заем за периода от 20.01.2019 г. до 20.05.2019 г.  За да отхвърли заявлението в тази част, районният съд е приел, че договорът за допълнителни услуги е нищожен, тъй като с него се цели заобикаляне на ограничението по чл. 33 от ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. ПРС е счел, че в посочения вид и размер сумите за застрахователна премия и допълнителни такси се явяват несъответни на очакваните от неизпълнение на задължението вреди, поради което са уговорките за заплащането им са неравноправни клаузи по чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК и по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗПК, съответно са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД като противоречащи на добрите нрави.

От изложеното в заявлението е видно, че възнаграждението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги се претендира въз основа на сключен между страните на 18.05.2018 г. договор за допълнителни услуги към заем Credihome + № ***, с което е постигната договореност възнаграждението да бъде разсрочено за срока на сключения между страните договор за заем на дванадесет равни месечни вноски. С посочения договор на потребителя се предоставя пакет допълнителни услуги "Комфорт", включващ следните услуги: 1. Посещение в къщи или на удобно място за събиране на вноска; 2. Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на "Микро Кредит"АД; 3. Безплатно внасяне на вноска директно в офис на "Микро Кредит"АД; 4. Безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; 5. Без наказателна лихва за просрочие при закъснение до 15 дни. Със същият договор за допълнителни услуги "Микро Кредит"АД застрахова като посредник длъжника В.Р. и заплаща вместо нея застрахователната премия, а длъжникът се задължава да възстанови на "Микро Кредит"АД застрахователната премия на 12 равни месечни вноски. Съгласно договора за допълнителни услуги конкретните условия на застраховката, както и стойността на застрахователната премия са съгласно индивидуална застрахователна полица, предоставена и подписана от клиента.

 При предоставен кредит от 500 лева, страните са договорили възнаграждение от 52,80 лева за пакета от допълнителни услуги, платимо на 12 равни месечни вноски, както и застрахователна премия от 396 лева, също платима на 12 равни месечни вноски.

Предвид  описанието на претенцията, дадена в т.12 от заявлението, настоящият състав намира, че клаузата за заплащане на възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги  противоречи на чл.10а, ал.2 и ал.4 вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК, което обосновава извод за нейната  нищожност. От посоченото в цитираната по-горе молба е видно, че възнаграждението се претендира за различни услуги, без да е формирана цена за всяка една от тях. Съгласно чл. 10а, ал.4 от ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират такси  и / или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени, което в случая не е направено. В противоречие на императивното изискване на чл.10а, ал.4 от ЗПК се претендира общо възнаграждение за множество услуги, което освен  това е уговорено да се заплаща предварително. Подобна уговорка за заплащане на възнаграждение  за услуга, от която кредитополучателят би могъл и да не се възползва по време на действието на договора за кредит, противоречи на принципа на добросъвестност и справедливост при договарянето, който изисква потребителят да заплаща такса за реално ползване на дадена услуга, а не за хипотетично ползване на такава. Следва да се посочи, че тези услуги са връзка с усвояването и управлението на кредита, поради което и не може да се приеме, че попадат в приложеното поле на чл.10а, ал.1 от ЗПК. Поради това претендирането им от потребителя противоречи и на забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия за управление на кредита. По отношение на претенцията за застрахователна премия следва да се посочи, че условията на застраховката са непълно неясни, като неясни са също нейната функция, връзката ѝ с договора за заем и този за допълнителни услуги и необходимостта от посредничеството на заемодателя. В допълнение следва да се отчете, че стойността на застрахователната премия по тази застраховка е твърде висока и като съвкупност със стойността на пакета допълнителни услуги почти напълно съвпада със стойността на отпуснатия заем.

Разпоредбата на чл.9 от ЗЗД  урежда принципа на свобода на договарянето, но той не може да оправдае уговарянето на клаузи,противоречащи на повелителните норми на закона и добрите нрави. В този смисъл, доводите в жалбата, че кредотополучателят В.Р. изрично е изразила нейното искане за сключване на договор за допълнителни услуги с попълване на писмен формуляр, е несъстоятелен, тъй като се касае за заобикаляне на закона –чл.33 от ЗПК, а според чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на закона, е нищожна.

По изложените съображения въззивната инстанция намира, че възнаграждението за допълнителен пакет услуги в размер на 22 лева и застрахователната премия по договор за допълнителни услуги по договор за паричен заем в размер на 165 лева, които се претендират със заявлението, противоречат на закона и добрите нрави на основание чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, поради което правилно и законосъобразно районният съд е отказал издаване на заповед за изпълнение за тези суми. Предвид на това разпореждането на заповедния съд  в обжалваната му част следва да се потвърди, а подадената против него частна жалба-да се остави без уважение като неоснователна.

Предвид изложеното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 07.02.2020 год. по гр. дело № 789 по описа за 2020 год. на Пернишкия районен съд В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлено заявление № 4007/06.02.2020год., подадено от частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение  по чл.410 от ГПК против В.М.Р. *** за сумата от 22лева, представляваща възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги, и за сумата от 165 лева, представляваща застрахователна премия по договор за допълнителни услуги по договор за паричен заем.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

Председател:                                               Членове: