№ 64
гр. София, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно търговско дело №
20221001000975 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
С решение от 16.05.2022 г. по т.дело № 853/21 г. СГС, ТО, V – 15 състав е осъдил
ЗАД „Алианц България“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. Сребърна №16 да заплати на „АКБ Транс ЕМ“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Люлин, бл. 237, ет. 3, ап. 6 на основание чл.
405, ал. 1 КЗ сумата 34 388,08 лева, представляваща обезщетение по договор за имуществено
застраховане на лек автомобил „БМВ“ с per. №***, дължимо за вреди от ПТП, настъпило на
28.02.2020г. в Република Сърбия, прехвърлено на „АКБ Транс ЕМ“ ЕООД с договор за
цесия от 19.11.2020г., сключен с „Т.С. Лизинг - Ауто“ ООД, ведно със законната лихва от
17.05.2021г. до изплащането на сумата, на основание чл. 409 КЗ сумата 1 576,12 лв. - лихви
за забава, изтекли върху главното вземане за застрахователно обезщетение в периода от
04.12.2020г. до 17.05.2021г. а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 3 332,00 лв. - съдебни
разноски. Отхвърлил е иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за разликата над 34 388,08
лв. до предявения размер от 37 232,00 лева и иска с правно основание чл. 409 КЗ за
разликата над 1 576,12 лв. до предявения размер от 1 706,00 лв. Осъдил е „АКБ Транс ЕМ“
ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Люлин, бл.
237, ет. 3, ап. 6 да заплати на ЗАД „Алианц България“ АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. Сребърна № 16 направените по делото разноски в размер
на 305,16 лева. Решението е постановено при участието на А. К. Б. с ЕГН ********** и
адрес гр. ***, ж.к. ***, бл. ***, ап.*** като трето лице помагач на страната на ЗАД „Алианц
1
България“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
Сребърна №16.
Недоволен от горното решение е останал ответникът ЗАД „Алианц България“ АД
София, който го обжалва в срок в осъдителната част с оплаквания за незаконосъобразност и
необоснованост. Въззивникът навежда доводи за необоснованост на извода на съда че по
делото не е установено наличието на изключен риск по смисъла на чл. 132 т.9 от Общите
условия към застрахователния договор, с които ищецът, в качеството си на ползвател на
застрахованото лизингово имущество е запознат изрично. Сочи, че в процеса е установено
по несъмнен начин наличието на груба небрежност при управлението на автомобила,
изразяваща се в неполагане на дължимата грижа от страна на водача, а именно грижата,
която всеки на негово място би положил. Поддържа, че понятията „небрежност“ и „груба
небрежност“ нямат легална дефиниция, но тяхното съдържание е разяснено от съдебната
практика. Твърди, че разнообразието на отделните хипотези прави невъзможно тяхното
дефиниране и изброяване в застрахователния договор, поради което наличието им подлежи
на преценка с оглед спецификата на всеки отделен случай. Излага, че в конкретната
хипотеза е налице проявена груба небрежност от страна на водача на лекия автомобил, тъй
като същия т е управлявал със скорост от 65 км/ч, без да съобрази тежките метеорологични
условия. Сочи, че съобразно заключението на вещото лице по допусната съдено –
автотехническа експертиза опасната зона за спиране при скорост от 65 км/ч е от 105,62
метра, а при управление със скорост от 46 км/ч опасаната зона за спиране е от 57,94 метра,
поради което при управление с тази скорост сблъсък не би настъпил. Навежда доводи за
наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача, поради липсата на
установен на място спирачен път, както и с оглед на установения механизъм на настъпване
на ПТП - поради загуба на управлението на автомобила, предвид несъобразяване на
скоростта и навлизане в насрещната пътна лента. Моли съда да отмени обжалваното
решение и да отхвърли предявения иск.
Въззиваемият „АКБ Транс ЕМ“ изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба. Моли съда да потвърди обжалваното решение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано въз основа на искова
молба, предявена от „АКБ Транс ЕМ“ ЕООД София срещу ЗАД „Алианц България“ АД
София за заплащане на сумата 37 232 лева, представляваща обезщетение по договор за
имуществено застраховане на лек автомобил „БМВ“ с per. № ***, дължимо за вреди от ПТП,
настъпило на 28.02.2020г. в Република Сърбия, вземането по който е прехвърлено на „АКБ
Транс ЕМ“ ЕООД с договор за цесия от 19.11.2020г., сключен с „Т.С. Лизинг - Ауто“ ООД,
мораторна лихва върху тази сума в размер на 1 706 лева, дължима за периода от 04.12.2020г.
до 17.05.2021г., ведно със законната лихва върху главницата , считано от 17.05.2022 г.
до окончателното изплащане на дълга и направените по делото разноски
2
Между страните по делото не се спори, а и от представените по делото писмени
доказателства се установява, че на 06.08.2019 г. между ЗАД „Алианц България“ АД „Т.С.
Лизинг - Ауто“ ООД е сключен договор за застраховка „Автокаско на МПС”, обективиран в
застрахователна полица № 19-0300/307/5001672, с предмет застраховане лек автомобил
марка BMW модел X 6 X Drive 40D и рама № WBAFH01070L860328 , собственост на
застрахования и със срок на действие от 07.08.2019 г. до 06.08.2020 г . Безспорно между
страните е и обстоятелството, че към датата на сключване на застрахователния договор
процесния лек автомобил е предоставен за ползване на ищеца АКБ Транс ЕМ“ ЕООД, по
силата на договор за лизинг, № 116- FF/2019 , сключен със застраховалия имуществото „Т.С.
Лизинг - Ауто“ ООД, като в договора за лизинг е обективирано изричното изявление на
лизингополучателя, че е запознат с условия на договора за застраховка на лекия автомобил и
е съгласен със същите.
Между страните по делото не се спори, че на 28.02.2020 г., в срока на действие на
договора е настъпило застрахователно събитие – пътно-транспортно произшествие,
изразяващо се в челен сблъсък на застрахования лек автомобил с лек автомобил „Рено
Меган“ с ДК № ***, настъпило в Република Сърбия, на път 211 в посока гр. Копаноик, на
50 км и 435 метра. Не се спори между страните, че в резултат на настъпилото ПТП
процесния лек автомобил е претърпял повреди – предно стъкло, преден капак на двигателя,
маска на бронята, ляв фар, преден ляв калник. Повредите по лекия автомобил и тяхната
стойност се установяват от заключението на изслушаната съдено- автотехническа
експертиза, което не е оспорено от страните. Безспорно е и обстоятелството, че
застрахованият е уведомил своевременно застрахователя за настъпването на
застрахователното събитие, както и че последният е отказал извършването на плащане на
застрахователно обезщетение, по съображения за проявен груба небрежност при управление
на автомобила , довела до настъпване на процесното ПТП - основание за отказ по чл. 16.21
27.1 от Общите условия на договорите на застраховка на дружеството на въззивника,
действали към датата на сключване на договора.
С оглед на горната фактическа установеност, основното спорно обстоятелство ,
наведено пред първоинстанционния съд и поддържано пред настоящата инстанция е
налице ли са основанията за отказ на въззивника от заплащане на претендираното
застрахователно обезщетение на соченото от последния основание - чл. 16.21 27.1 от
Общите условия вр. чл. 408 ал. 1 т. 3 от КЗ , предвид проявена груба небрежност при
управление на процесния лек автомобил, изразяваща се в превишаване на допустимата
скорост и несъобразяването й с пътната обстановка.
От заключението на изслушаната пред първоинстанционния съд съдебно-
автотехническа експертиза се установява, че процесното пътно-транспортно произшествие е
настъпило в 11,20 часа на 28.02.2020 г. - в светлата част на деня, при снеговалеж, на покрито
с непочистен сняг пътно платно. Участъкът от пътя , на който е настъпило произшествието
представлява хоризонтална крива, с една лента, без пътна маркировка и двупосочна
организация на движението. Пътната настилка е била в добро състояние, без видими
3
повреди и неравности. Допустимата скорост на управление на конкретния пътен участък е
ограничена на 80 км/ч. Видно от заключението, непосредствено преди удара процесния лек
автомобил се е движил със скорост от 65,5 км/ч , като водачът е загубил управление на
автомобила, навлязъл е в насрещната пътна лента и се е сблъскал с насрещно движещият се
лек автомобил „Рено Меган“ с ДК № ***. Установената скорост на движение на насрещно
движещият се автомобил преди удара е от 45,7 км/ч. При така установените скорости на
движение на двата автомобила, опасната зона за спиране на процесния лек автомобил е била
от 105,6 метра, а тази на насрещно движещият се автомобил 57,94 метра.
Съгласно клаузата на чл. 16.21 от Общите условия на сключения застрахователен договор,
застрахователят не изплаща застрахователно обезщетение в случаите, когато вредите са
причинени от умишлени, злонамерени действия или груба небрежност на застрахования
или на членове на неговото семейство, лица, живеещи с него в едно домакинство, негови
работници или служители, лица, работещи под негов контрол, независимо дали са били
упълномощени да управляват, ремонтират охраняват ППС или да извършват други
дейности. Съгласно разпоредбата на чл. 408 ал. 1 т. 3 от КЗ застрахователят може да откаже
заплащането на застрахователно обезщетение при неизпълнение на задължение по
застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било
предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие.
Настоящата инстанция намира, че в процеса не е доказано наличието на груба
небрежност на водача на застрахования лек автомобил към момента на напъване на
процесното ПТП, което да е причинило същото или да е допринесла за проявление на
вредите. Съгласно задължителната за настоящия състав съдена практика - Решение № 184
от 24.02.2016 г. по т.дело № 3092/2014 г. на ВКС, II ТО, „Законодателят не е дал легално
определение на термините небрежност и груба небрежност. В теорията и практиката се
приема, че небрежност е налице тогава, когато длъжникът несъзнавано не е предоставил
дължимото надлежно изпълнение, не е положил онази грижа, която дължи при предоставяне
на изпълнението в конкретния случай. Грубата небрежност се различава от обикновената
небрежност по степен и представлява по-засилена форма на небрежност, изразяваща се в
неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и
най-небрежният човек при подобни условия, неполагане на значително по-елементарна
степен на загриженост.“
Настоящия съдебен състав намира, че в случая поведението на водача, изразяващо се
в управление на автомобила със скорост от 65 км/ч при непочистен от сняг пътен участък с
множество завои, и условия на снеговалеж се характеризира като небрежност, но не и като
груба небрежност съобразно посочените по-горе разяснения. По делото е установено по
несъмнен начин, че водачът е управлявал лекия автомобил със скорост от 65 км/ч при тежки
метеорологични условия – снеговалеж, обосноваващ намалена видимост и непочистен
асфалт , което във всички случаи обосновава по-трудно управление на автомобила и
намалена видимост. Посоченото от вещото лице ограничение на скоростта в конкретния
4
пътен участък е определено за нормални пътни условия, като водачът е бил длъжен да знае,
че при непочистен от сняг път и снеговалеж ограничението на скоростта е в далеч по -
ниски допустими стойности. С оглед на горното същият е следвало да избере скорост, която
е далеч под горната граница, допустима за условия на снеговалеж, което не е сторено.
Избраната обаче скорост на движение от 65 км/ч обаче не може да бъде определена като
пределно висока и напълно несъответна на конкретната пътна пътната обстановка, тъй като
е под максимално допустимата за конкретния пътен участък, и не създава предпоставки за
настъпване на тежки пътно - транспортни произшествия. Горното обосновава извода, че
поведението на водача при нейния избор се характеризира с небрежност, която не може да
бъде определена като „груба небрежност“. Положената от последния грижа не излиза извън
обхвата на елементарно дължимата при подобни ситуации грижа , и значително надвишава
по степен грижата, която би положил и най – небрежния човек при подобни условия.
С оглед на горното отказът на застрахователя за изплащане на застрахователното
обезщетение се явява незаконосъобразен,тъй като предпоставките на чл. 16.21 от общите
условия вр. чл. 408 ал.1 т.3 от КЗ за отказ от заплащане на застрахователно обезщетение не
са налице.
По изложените съображения настоящата инстанция намира предявения иск за
основателен, поради което същият следва да бъде уважен.
Поради съвпадение на фактическите и правни констатации на двете инстанции ,
решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемия
направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 3 600 лева .
Водим от гореизложеното, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 16.05.2022 г. по т.дело № 853/21 г. СГС, ТО, V – 15
състав е осъдил ЗАД „Алианц България“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. Сребърна №16 да заплати на „АКБ Транс ЕМ“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Люлин, бл. 237, ет. 3, ап. 6
на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата 34 388,08 лева, представляваща обезщетение по
договор за имуществено застраховане на лек автомобил „БМВ“ с per. № ***, дължимо за
вреди от ПТП, настъпило на 28.02.2020 г. в Република Сърбия, прехвърлено на „АКБ Транс
ЕМ“ ЕООД с договор за цесия от 19.11.2020 г., сключен с „Т.С. Лизинг - Ауто“ ООД, ведно
със законната лихва от 17.05.2021г. до изплащането на сумата, на основание чл. 409 КЗ
сумата 1 576,12 лв. - лихви за забава, изтекли върху главното вземане за застрахователно
обезщетение в периода от 04.12.2020г. до 17.05.2021г. и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата 3 332,00 лева - съдебни разноски, както и в частта, в която „АКБ Транс ЕМ“ ЕООД
с ЕИК ********* е осъден да заплати на ЗАД „Алианц България“ АД с ЕИК *********
5
направените по делото разноски в размер на 305,16 лева.
В останалата необжалвана част решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. Сребърна №16 да заплати на „АКБ Транс ЕМ“ ЕООД с ЕИК
*********, направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 3 600 лева .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните при условията на чл.280 от ГПК пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6