РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1516
Град Пловдив, 16.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, ХХІ касационен състав, в открито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурор ИЛЯНА ДЖУБЕЛИЕВА като
разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА к.а.н.д.
№ 1297 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Касационно производство по реда на чл. 63, ал.1 ЗАНН във
връзка с чл.208 и сл. АПК.
Образувано е по
касационна жалба на ОД на МВР – Пловдив, против решение № 260406 от 24.03.2021
г. по анд № 7105/ 2020 г. по описа на Районен съд - Пловдив, с което е отменен
електронен фиш серия К № 3856211/15.07.2020 г., издаден от ОД на МВР – Пловдив,
с който на Й.Ч. ***, е наложено административно наказание на основание чл.189,
ал.4 вр. с ал.182, ал.1, т.4 от ЗДвП глоба в размер от 400 /четиристотин/ лева за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят
счита оспореното решение за неправилно, поради което моли същото да се отмени. Изразява
несъгласие с изводите на съда, че служителят К.Д. не е преминал обучение за
работа с АТСС ARH CAM S1, което от своя страна представлявало
нарушение на процедурата по издаване на електронния фиш. Счита в този смисъл
констатацията на съда за погрешна, като към жалбата се прилагат писмени
доказателства. Счита, че по този начин
ел.фиш отговаря на законовите изисквания, а нарушението е заснето от
технически изправна система за видеоконтрол. Моли да се отмени постановеното
решение и да се потвърди издаденият електронен фиш. Претендира за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, както и за прекомерност на адвокатските
разноски.
Ответната страна
– Й.Ч., чрез адв.Б., намира жалбата за неоснователна. Твърди, че писмените
доказателства с жалбата се прилагат за първи път и районният съд не е имал
възможност да се запознае с тях. Твърди, че същите са недопустими по см. на
чл.219, ал.2 АПК. Цитира съдебна практика в тази насока. Посочва се, че не е
имало пречка тези доказателства да бъдат представени в първоинстанционното
производство, но това не било сторено. Освен това твърди, че представената
снимка на нарушението не попада в обхвата на посочените в протокола
изображения, а освен това посоченият брой на статични изображения - 117 не съответства на номера на първо и
последно статично изображение, което се посочва да са били направени, поради
което смита нарушението за недоказано. Претендира присъждане на адвокатско
изображение в минимален размер от 300 лв.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив счита жалбата за основателна и моли да бъде
уважена.
Административен
съд – Пловдив, Двадесет и първи касационен състав, след като разгледа поотделно
и в съвкупност наведените с жалбата касационни основания, намира за установено
следното.
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това процесуален срок и при наличието на
правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
От съвкупната
преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
В конкретния случай
жалбоподателят е бил санкциониран с електронен фиш за това, че на на
15.07.2021г. в 11.38 ч.в гр. Пловдив, на бул. „Асеновградско шосе“ срещу номер 1,в посока север при максимална разрешена скорост
за движение в населено място - 50 км/ ч, лек автомобил с рег. № *** при отчетен толеранс от минус 3 км/ч в
полза на водача, се движел с установена наказуема скорост от 82 км/ ч, тоест с
превишение на скоростта от 32 км/ч.
Установено е, че
собственикът на регистрираното МПС е санкционираното лице Й.Ч.. За установеното
е бил издаден електронен фиш серия К № 3856211/15.07.2020 г., с който е била наложена
глоба на лицето в размер на 400 лв.
Районният съд е
приел, че в случая е било спазено
изискването на чл. 10, ал.1 Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. - по делото е бил
представен протокол за използване на автоматизирано техническо средство,
надлежно попълнен с номера на лекия автомобил / служебен автомобил, посочено
било, че има направена снимка и същата е
приложена към протокола, посочен бил и режимът на измерване, а именно статичен
с посочване ограничението на скоростта в участъка-50км/ч.,началния и крайния
час на работа, номера на първото изображение - 0312405. Съдът е посочил, че е приложена
процесната снимка с посочена дата- 15.07.2020г. и час 11.38.56 ч., която била под
№ 0312937 и в такъв случай е приел, че снимката попада в обхвата на посочените в протокола и в този
смисъл констатираното не се равнява на липса на Протокол по чл. 10 от Наредбата.
За да отмени издаденият
ел.фиш, съдът е приел, че за функционирането на АТСС не се налага
непосредствено обслужване от оператор, но същата била необходима за
първоначалното позициониране и настройка на АТСС. В този смисъл съгласно
приложените доказателства било безспорно установено, че лицето К. Д.,
вписано в протокола по чл.10 е обучено за работа с TFR1-M, но не били представени доказателства и за обучение
за работа с ARH CAM S1, което от своя страна поставяло под съмнение неговата
компетентност относно това дали е първоначално е поставен правилно АТСС, я това
съответно влияело и на последващото измерване.
Законодателят е
въвел изискване за отсъствие на контролен орган и нарушител при издаване на
електронния фиш, а не при установяване и заснемане на нарушението, каквото
неправилно тълкуване се съдържа в касационната жалба. Присъствието на контролен
орган е с цел въвеждане на техническото средство в работен режим съгласно чл.
9, ал. 2 от Наредбата, без възможности за въздействие върху измерването,
регистрирането и записването на нарушението, която дейност се осъществява
автоматично. Доказателства за намеса на полицейските служители в процеса на
работа на мобилната система не са представени.
От друга страна, с
приложения по делото Протокол за използване на АТСС с рег. № 1 от 14.06.2019 г.
– приложение към чл. 10, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата, се установява времето на
работа и местонахождението на уреда. Протоколът има нормативно установеното
съдържание в образец - приложение към чл. 10, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата,
включително данни за дигитална снимка. Действително такава не е представена по
делото, но факта на съществуването ? е доказан с визирания протокол, който е
официален свидетелстващ документ. Същият не е оспорен от нарушителя, ползва се
с материална доказателствена сила и удостоверените с него обстоятелства следва
да се приемат за доказани, включително разположението на уреда. Що се отнася до
мястото на нарушението, точна информация се съдържа в изготвения клип и същата
се потвърждава при съпоставка с данните в съставения протокол, които сочат на
изводи и за това, че деянието е установено в участък, попадащ в обхвата на
действие на разположеното на пътя АТСС.
Правно ирелевантни
за казуса са показателите, съобразно които административния орган е определил
мястото за контрол с АТСС и как е планирано използването им. Касае се за
упражняване на правомощия в обхвата на оперативната самостоятелност на
специализираната администрация, а дали същите са приложени според правилата на
чл. 6, ал. 2 и чл. 15, ал. 2 от Наредбата е без значение за законосъобразността
на издадения ЕФ.
Годността на
използваното в случая средство за контрол се доказва от събраните писмени
доказателствени средства - Удостоверение № 17.09.5126/07.09.2017 г. на БИМ и
Протокол от проверка № 56-С-ИСИ/11.10.2018 г. на БИМ. От горното следват
изводи, че при установяване на нарушението не е допуснато нарушение на
изискванията на Наредбата и доводите на касатора в обратен смисъл, са
неоснователни.
По съществото на
спора, касационният съд счита административното нарушение за доказано от събраните
доказателствени средства, включително от веществените такива по чл. 189, ал. 15
от ЗДвП. Противно на соченото от касатора, приложеният по делото клип /снимка/
№ 11743с6 от паметта на използваното техническо средство е издаден надлежно при
спазване на специалните правила на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 4 от Наредбата, и
с него се установява видът, марката и регистрационния номер на управлявания
автомобил; стойностите на разрешената, установената и наказуема скорост /при
отчетен 3 км/ч толеранс/, които са идентични с посочените в оспорения фиш.
Последният съответства на одобрения образец със заповед на министъра на МВР и
на правилото на чл. 189, ал. 4, пр. 2 от ЗДвП.
Предвид направеното
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за ответника и съобразно
с нормата на чл.63, ал.5, вр. с ал.3 от ЗАНН , вр. с чл.37 от ЗА, вр. с чл.27е
от Наредбата за правната помощ, съдът намира, че следва да присъди в полза на
ОД на МВР Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Ето защо и на основание чл.221 ал.2 предл.
първо от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Пловдив, ХХI състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 260406 от 24.03.2021 г. по анд № 7105/ 2020
г. по описа на Районен съд – Пловдив, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 3856211/15.07.2020 г.,
издаден от ОД на МВР – Пловдив, с който на Й.Ч. ***, е наложено административно
наказание на основание чл.189, ал.4 вр. с ал.182, ал.1, т.4 от ЗДвП глоба в
размер от 400 /четиристотин/ лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА
Й.Ч., ЕГН **********
***, да заплати на Областна дирекция
на МВР – Пловдив сумата от 80.00 лв /осемдесет лева/ разноски за производството.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.