О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№
гр. Русе, 13 август
2020 год.
Административен съд
Русе,
в закрито съдебно заседание на 13 август
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ИНА РАЙЧЕВА
Членове:
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ДИМИТРИНКА
КУПРИНДЖИЙСКА
като разгледа
докладваното от съдията Димитрова
к.н.а.х дело № 387 по
описа за 2019 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.175 АПК и чл.247 и чл.248 ГПК вр.чл.144 АПК.
Постъпила е молба
от адв. Г.И.Н. *** за допълване на решение № 21 / 18.02.2020г.
по к.н.а.х. дело № 387/19г. на
АС Русе, поради липса на произнасяне на касационния състав в частта за разноските.
Насрещната страна,
в дадения 7-дневен срок изразява становище, че съдът не се
е произнесъл по НП 38-0000630/2109г издадено срещу Ф. Ч. от РТурция
, а по НП 38-0000405/2019г, което не е срещу Ч., а самостоятелно НП не е било
отменено изцяло, а е било изменено.
Съдът намира
искането за допълване на определението
за процесуално допустимо, подадено от надлежна страна,
в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК.
По становището на Директор
на РД“АА“-Русе и по свой почин, след преглед на депозираната
касационна жалба от Ф. Ч. чрез адв. Г.Н. *** срещу
решение 754/04.11.2019г. на РРС , съдът установи, че предмет на виззивното обжалване по анд
1152/2019г. по описа на РРС е било НП 38-0000630/28.05.2109г
издадено срещу Ф. Ч. от РТурция на началник областен отдел „АА”-Русе, с което на основание чл.93б, ал.7, т.3 и чл.93б,
ал.6, т.3 от ЗАвПр, за нарушения по
чл.8, § 2 изр.2 и чл.8, § 2, изр.1 от Европейската спогодба за работата на
екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози (AETR) във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвПр и чл.2, § 3 от Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета, на касатора
са наложени две административни наказания „глоба“, всяко в размер на 1500 лева. Предмет на касационното обжалване е било решение 754/04.11.2019г.
по анд 1151/2019г. на РРС, с което изцяло е
потвърдено обжалваното пред РРС НП. С решение № 21 / 18.02.2020г. по к.н.а.х. дело № 387/19г. на
АС Русе съдът частично е
отменил оспореното въззивно решение, като вместо него
постановил и отмяна на НП
38-0000405/2019г. на началник
областен отдел „АА”-Русе, в частта, с което на F.C. –турски гражданин на основание чл.93 б ал.7 т.3 от ЗАвПр е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева. и оставил в сила въззивното решението в останалата част. Административния
съд в настоящия състав констатира допуснати
очевидни неточности в текста относно диспозитива касаещ отмяната на НП досежно
последните цифри на отмененото НП : НП № 38-0000405/2019г на началник областен отдел „АА”-Русе,вместо НП № 38-0000630/2109г на началник областен отдел „АА”-Русе издадено срещу Ф.
Ч. от РТурция. Гореописаните
писмени грешки представляват очевидна неточност и не са част от решаващите
съображения за допустимост на производството и за решаване на делото по
същество.
С оглед на гореизложеното, предвид наличие на хипотеза по чл.175, ал.1 АПК,
и на чл.247 ГПК , следва да се допусне поправка на писмените грешки и
волеизявления на съда относно последните цифри на отмененото частично НП, като
вместо НП № 38-0000405/15.04.2019г на началник областен отдел „АА”-Русе, да се чете НП № 38-0000630/28.05.2109г
на началник областен отдел „АА”-Русе, издадено срещу Ф. Ч. от РТурция.
В хода на производството по кнах 387/2020г.и в
производството по анд 1152/2019г. по описа на РРС касационния жалбоподател е бил представляван
от упълномощен адвокат, който с изрична молба от 22.01.2020г е поискал да му
бъдат присъдени разноски и на двете инстанции
Видно от
решение № 21 / 18.02.2020г. по к.н.а.х. дело № 387/19г. на
АС Русе съдебният състав се е произнесъл
по съществото на спора, като
в мотивите си е преценил, че касационната
жалба на Ф. Ч.,
депозирана чрез пълномощника адв.Г.Н. *** срещу решение
754/04.11.2019г. по анд 1151/2019г. на РРС е частично
основателна, съответно с диспозитива на касационното
решение въззивното решение е частично отменено, като е отменено потвърденото от
него изцяло НП ,в частта, с което на F.C. –турски гражданин на основание чл.93 б ал.7 т.3 от ЗАвПр е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева
В съдебния акт на АС Русе липсва произнасяне досежно дължими разноски, независимо от поисканите такива
още с изрична молба към касационната
жалба, към която е бил представен договор за правна защита и
съдействие ,в който са отразени като заплатени 400лв адвокатско възнаграждение
за обжалване на решение на РРС по анд 1152/2019г. на
РРС. Към въззивната жалба е приложен договор за правна защита и съдействие за
обжалване на НП с посочено заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер
на 600лв., като по анд 1152/2019г. жалбоподателят е
бил представляван от адв.Г.Н. ***.
Поради опущение
съдебният състав не се е произнесъл
по своевременно направено искането на касационния жалбоподател , депозирано
в писменото искане /вх. №303
от 22.01.2020г./ за присъждане на направените
по делото разноски за адвокатско
възнаграждение пред двете инстанции .
Съгласно чл. 81 от ГПК, "във всеки акт, с който
приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася
и по искането за разноски".
Следователно независимо какъв вид е акта
- решение или определение, и без значение дали е постановено в открито или закрито заседание,
щом е окончателно, тоест приключва делото, съдът дължи
произнасяне, ако е направено искане за присъждане на
разноски.
В ЗИД на ЗОДОВ – параграф 8 ,обн.в ДВ 94/2019г. в
сила от 03.12.2019г. в чл.63 от ЗАНН са създадени нови ал.3- ал.5 като
съобразно първата в съдебните производства по ал.1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК.
С разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, законодателят, считано
от 03.12.2019г. предвиди,
че в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния
кодекс.
Цитираната норма е процесуална и се прилага от
момента на влизането й в сила. Така допълненият текст на чл. 63 от ЗАНН, видно от датата на обнародване - 29.11.2019 г.
влиза в сила на 03.12.2019г., към момента на постановяване на решението от
касационната инстанция - 18.02.2020 г., е в сила, поради което е приложим за
производството пред касационната инстанция
Както е разяснено и в ТР №
5/12.07.2018 г. на ОСГТК на
ВКС, производството по чл. 248 от ГПК, макар и развиващо се в рамките на
исковия процес, е едно от относително
самостоятелните съдебни производства с обособен предмет, в което се дава защита
на имуществените права на страните
относно разноските по делото. Законодателят
е установил това производство в отклонение от принципа за
неоттегляемост на постановените и обявени крайни съдебни актове по делото
(чл. 246 от ГПК и аргумент за противното
от чл. 253 от ГПК), тъй като
то се развива
пред същата съдебна инстанция, която е постановила и обявила решението си (респ. определението
или разпореждането си, слагащо край
на исковото производство пред нея), по искане
(молба) на страна по делото,
която твърди, че съдът неправилно
се е произнесъл или не се
е произнесъл с решението си (респ. с определението
или разпореждането си, слагащо край
на исковото производство) относно присъждането на разноските по делото
– чл. 78 и чл. 81 от ГПК. Съгласно трайно установената
съдебна практика, по реда на
чл. 248 от ГПК (поради липсата на друг уреден
в ГПК и АПК процесуален ред за това) съдът
се произнася и по молба на
адвокат, представлявал страна по делото,
който твърди, че съдът неправилно
се е произнесъл или не се
е произнесъл с решението си (респ. с определението
или разпореждането си, слагащо край
на исковото производство) относно присъждането на адвокатско възнаграждение.
Фактическият състав, при който се
поражда отговорността за деловодните разноски е съвкупност от следните юридически
факти: неоснователно предизвикан правен спор, направени разноски за водене
на делото по повод на
този спор и съдебен акт, в полза на страната,
която претендира разноските.
Когато съдът отхвърли
жалбата, с която е сезиран, направените от ответника по
спора разноски в производството се възстановяват от жалбоподателя, чиито действия са причина
за съдебното производство. Когато
съдът отмени обжалвания акт разноските по производството и възнаграждението за
един адвокат се възстановяват от бюджета на органа издал отменения акт/ чл.143 АПК/
От друга страна разпоредбата на чл. 143 АПК изрично е посочила при какви
предпоставки следва да бъдат присъждани разноски в полза на жалбоподателя.
Действително наложилата се съдебната практика допуска да се присъждат разноски
и при частична отмяна на обжалвания административен акт, какъвто е случая.
Според задължителната
съдебна практика (т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк.
д. № 6/2012 г., ОСГТК) договорът за правна помощ се явява доказателство за платените по него суми
и има характера на разписка, удостоверяваща извършеното плащане, само когато
плащането е в брой.
Видно от представените договори за
правна помощ пред въззивната инстанция оспорващият е заплатил 600лв. адвокатско
възнаграждение, а пред касационната инстанция -400лв. за адвокатско
възнаграждение.
Предвид именно на частичната
основателност на касационната жалба и на
основание чл.63, ал. 3
от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя се следват
сторените разноски в двете инстанции, съответни на отменената част от акта. Те
възлизат на 500 (петстотин) лева – половината от възнаграждение за адвокат,
договорено и заплатено в брой, ,съразмено уважената
част на касационната жалба. Доколкото отговорността за разноски е от
облигационно естество, направените разноски следва да бъдат присъдени в тежест
на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация “ – гр. София, която е
юридическото лице
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА поправка на писмени грешки в решение № 21 / 18.02.2020г. по к.н.а.х. дело № 387/19г. на
АС Русе по описа на съда както следва: на страница
първа ред 10 отдолу на горе , на страница пета ред 4 отдолу нагоре и на
страница шеста ред 1 след наказателно постановление № вместо 38-0000405/
15.04.2019г. да се чете
38-0000630/28.05.2109г.
ДОПЪЛВА, на
основание чл. 63 ал. 3 ЗАНН, във вр. с чл. 228 АПК, във вр. с чл.
144 АПК, във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК, Решение № 21 / 18.02.2020г. по к.н.а.х. дело № 387/19г. на
АС Русе като ОСЪЖДА
Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“- гр.София да заплати на Ф. Ч. от РТурция сумата от 500лв за адвокатско възнаграждение
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: