О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И   Е

 

                       №                   /                  2020г.

 

ВАРНЕНСКИЯТ  ОКРЪЖЕН СЪД- ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ

            ІV с., в закрито съдебно заседание в състав :

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :        ИВЕЛИНА СЪБЕВА

                                   ЧЛЕНОВЕ :                 КОНСТАНТИН ИВАНОВ                                                                                          МАЯ НЕДКОВА

 

            По в.гр.д.№ 1088/ 2020г. ВОС

            Докладвано от председателя на състава

           

            Производството е по въззивна жалба на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“- МВР , предявена от гл.юрисконсулт Агнес Николова, срещу решение № 433/ 30.01.2020г. постановено от Районен съд-Варна по гр.д.№ 14490/2019г., с което ГДПБЗН е осъдена да заплати на ищеца  И.Х.П. сумата 1707.94лв. , представляваща дължимо допълнително възнаграждение  за положен извънреден труд за периода 01.08.2016г.- 30.06.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд  с коефициент 1.143, със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 02.09.2019г.,  до окончателното изплащане на задължението , на основание чл.140,ал.1 във вр.с чл.143, ал.1 от КТ  във вр.чл.187, ал.6 ЗМВР. Присъдени са такси и съдебни разноски, на основание чл. 78, ал.6 и чл.78, ал.1 ГПК.

            Изложени са възражения за неправилност, поради незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт. Според жалбоподателят съдът неправилно е приложил нормативната уредба по отношение на полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители според ЗМВР. Не е взел предвид аргументите на писмения отговор във връзка с Наредбата за структурата и организацията на работната заплата/ НСОРЗ/, която не следва да се прилага за служители на МВР. С жалбата са развити правни аргументи по приложимото право за отчитане на положения труд  при сумирано изчисляване на работното време чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време , при който работните часове над нормата се заплащат като извънреден труд, на основание чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР, като извънреден труд . По изложените съображения счита, че съдът не е обосновал правилни изводи за работното време на държавните служители по ЗМВР , съобразно спецификата на служебните правоотношения и предвидените в закона компенсаторни механизми.      Искането по същество е за отмяна на постановеното решение изцяло като неправилно и необосновано, и отхвърляне на иска като неоснователен..Моли за присъждане на съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. В евентуалност, при потвърждаване на решението, направените от ответната страна разноски да бъдат редуцирани до минимално определения нормативен размер.

            В срока за отговор е депозирано становище от И.П. , чрез адвокат Ц.Б.. Оспорва жалбата като неоснователна по всички възражения срещу решението. 

            Жалбата е процесуално допустима и редовна.

Не съдържа искания  в предмета на произнасяне по чл.266 от ГПК.

            На основание чл. 267 ГПК съдът

           

                                   О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

            НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.07.2020г. от 14.30ч.

            ДА се уведомят страните.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                  2