РЕШЕНИЕ
№ 5238
гр. София, 14.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20231110211624 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) №
706781-F697341/12.06.2023г. издадено от Началник на Отдел „Оперативни
дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“ към НАП, упълномощен със заповед на Изпълнителния директор на
НАП под № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г., с което на основание чл.53 от ЗАНН, е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
800.00 лева на дружеството „К. БГ“ ЕООД с ЕИК: ............................... за
административно нарушение по състава на чл.118, ал.1 от ЗДДС вр.чл.185,
ал.1 от ЗДДС.
В депозираната въззивна жалба срещу процесното НП се инвокират
съображения против атакувания санкционен акт. Твърди се, че обжалваното
НП е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при съществени
процесуални нарушения. Релевират се подробни доводи и съображения за
липсата на административни нарушения.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не изпраща
представител. В писмена защита/молба по делото се релевират доводи за
доказаност на въззивната жалба. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, се представлява от
процесуален представител в съдебно заседание, който релевира доводи и
оспорвания по изложените такива от въззивната жалба. Претендират се
1
разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени
и гласни доказателства, намира за установено следното:
I. Въззивната жалба е депозирана на 21.07.2023г. в законоустановеният
срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна,
с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН –
наказателно постановление, връчен на 12.07.2023г. – виж разписката на
трета страница в НП, подлежащ на законов съдебен контрол от родово,
местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН,
като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по
закон реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт):
Дружеството жалбоподател „К..... БГ“ ЕООД с ЕИК: ............ се
представлява от управителя Петър Борисов Георгиев. Предмета на дейност на
ЮЛ е продажба на стоки, включително и петролни продукти, с цел
извличането на печалба.
На 16.02.2023г., в 10:31 часа е била извършена проверка от свидетеля С.
Н. А., съвместно със служителя А. С. Г. – инспектори по приходите в НАП и
служители от СДВР, на бензиностанция (търговски обект по §1, т.41 от ПР на
ЗДДС), находяща се в гр.София, ул. „Академик Стефан Младенов“ № 16.
Този търговски обект се стопанисвал от дружеството-жалбоподател „К.
БГ“ ЕООД.
Свидетелят А. извършила за целите на проверката контролна покупка на
11.61 литра дизелово гориво при стойност 2.84 лева за литър или общо за
заплатена сума в размер на 33.00 лева. Сумата била връчена (по време на
сключената гражданска сделка за покупко-продажба) от длъжностното лице
от СДВР – полицай М. Р. П. на лицето – служител на бензиностанцията М. А.
Б.. Сумата била приета. За извършената покупка на горивото, обаче, не е бил
издаден фискален бон от монтираното и функциониращо в обекта фискално
устройство ЕСФП, модел “DFS-Q7S-KL” ЦРУ – ДАТЕКС FР-2000, с ИН на
ФУ: DT512593 и ИН на ФП 02512593. Свидетелят А. и придружаващия ги
полицай П. се легитимирали. Бил извършен дневен финансов отчет на ФУ с
отпечатването му и с отпечатването на КЛЕН. Установило се, че сключената
гражданска сделка за реализираната на 16.02.2023г. покупко-продажба на
гориво за сумата от 33.00 лева не е била отразена като регистрирана чрез
издаване на фискална касова бележка. Бил съставен протокол за извършената
проверка с № 0472942/16.02.2023г., като въз основа на него и АУАН серия
AN № серия № F697341/23.02.2023г. е постановено и НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 706781-F697341/12.06.2023г. издадено от
Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“ към НАП, упълномощен със заповед на
2
Изпълнителния директор на НАП под № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г., с което на
основание чл.53 от ЗАНН, е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 800.00 лева на дружеството „К.БГ“
ЕООД с ЕИК: ........... за административно нарушение по състава на чл.118,
ал.1 от ЗДДС вр.чл.185, ал.1 от ЗДДС.
Изложената фактическа обстановка се установява събраните по делото
доказателства и доказателствени средства чрез разпитите от показанията на
свидетеля актосъставител С. Н. А., инспектор в НАП и от приложените по
делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от НПК, въз
основа на които е издадено обжалваното НП, които съдът кредитира изцяло,
като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни на изложената
фактическа обстановка, като предвид липсата на противоречия в тях, както и
поради липсата на такива с всички писмени доказателства по делото, съдът не
следва да излага съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per
argumentum a contrario”. Необходимо е да се изложи, че с оглед
непосредственото формиране на субективните възприятия на конкретната
личност е нормално разпитания свидетел да описва някои детайли от
събитието по различен начин, според собствената си гледна точка. Това
обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и
контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани
например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със
способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като
свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност,
да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо по-
късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след
първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да не са
пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези, които
първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора време.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният,
така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на
жалбоподателя.
Съдът намира, че АУАН и НП отговарят от външна страна по форма
и съдържание на изискванията по чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН, издадени са
от надлежен орган и в рамките на неговите пълномощиия, като
констатираното нарушение е изчерпателно описано в акта за установяване
на административно нарушение, по идентичен начин – описано и в
наказателното постановление, подведено е правилно под съответната норма
на материалния закон, надлежно връчени на нарушителя чрез упълномощено
от него лице с оглед гарантиране на неговите права.
Поради тези причини съдът намира, че административно-наказващият
3
орган не е извършил процесуални нарушения при провеждане на процедурата
по съставяне на обжалваното наказателно постановление, като обратните
съображения на жалбоподателя срещу тези правни доводи на съда са
неоснователни и недоказани.
Административно-наказателното производство е образувано в срока по
чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при
издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от
ЗАНН.
Вмененото в отговорност на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава. Нарушената материално-правна норма е
посочена правилно.
Поради тези причини съдът намира, че административнонаказващият
орган не е извършил нарушения при провеждане на процедурата по съставяне
на обжалваното наказателно постановление.
Нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС гласи: „ Всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита
извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване
на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или
чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система
за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това
дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи
фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.”.
Настоящата редакция на нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС (в сила от
08.03.2013г.) разширява възможностите на търговците, като дава възможност
те да издават фискална касова бележка от фискално устройство (фискален
бон) или касова бележка, издадена от одобрена за съответния търговски обект
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон). Независимо, дали клиентът е поискал или не издаването на
касова бележка, за търговеца съществува задължението да издаде такава.
Предвид изложеното и доколкото по делото е безспорно установено, че в
конкретния случай жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл.
118, ал. 1 ЗДДС, като не е издал фискална касова бележка или системен бон
при плащането на стойността на услугата, съдът намира, че търговецът е
осъществил състава на административното нарушение, за което е привлечен
към отговорност - това по чл. 118, ал. 1 ЗДДС вр. чл. 185, ал. 1, тъй като по
безспорен начин се установява, че при покупката, осъществена от
проверителите, не е издадена фискална бележка от въведения в експлоатация
фискален апарат за извършена продажба.
Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са описани
пълно и точно в АУАН и НП - посочено е кога и къде е извършена
контролната покупка на стоката в присъствие на свидетеля А., за която не е
издаден фискален касов бон от намиращо се в обекта ЕКАФП. ФУ е
4
индивидуализирано с посочване на модел и ФП. Посочено е, че сумата е
заплатена в брой от клиента и че за плащането от страна на дружеството не е
издаден фискален бон от намиращ се в обекта ФУ. Следователно всички
елементи за съставомерността на нарушението са описани ясно и точно и
правото на защита на привлеченото към отговорност лице не е нарушено.
Налице са и доказателства за нарушението.
Деянието е съставомерно от обективна страна, като с оглед
обстоятелството, че е ангажирана административно-наказателната
отговорност на дружеството, и доколкото се касае за обективна отговорност,
то не следва да се обсъжда въпроса за субективната страна на деянието, тъй
като отговорността, която търговецът следва да понесе, е безвиновна (чл. 83а,
ал. 3, във връзка с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН).
Съгласно чл.185, ал.1 от ЗДДС вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС на лице, което
не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица,
които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция -
за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.
Съдът приема, че наказващия орган не е преценил правилно размера на
определената имуществена санкция. В НП липсват мотиви за начина на
определяне на санкцията. Наказващият орган, дори, е отчел, че нарушението е
извършено за първи път. Т.е. нарушителят е нямал други провинения по
ЗДДС. Липсват доказателства по делото, които да са ангажирани от
въззиваемата страна, и те да сочат, че спрямо санкционираното дружество са
налице административни предупреждения за сходни данъчни нарушения или
влезли в сила НП в същия смисъл. Наличието на друго висящо производство
за друго нарушение на данъчното доказателство не служи за съда като
основание, че са налице предпоставките за определяне на санкция в размер на
800.00 лева, след като не е налице влязъл в сила санкционен акт. Наказващият
орган не се е обосновал и аргументирал по административното наказание.
Съдът следва да постанови решение, с което да измени НП в частта на
размера на административното наказание, като на дружеството жалбоподател
следва да се индивидуализира имуществена санкция от 500.00 лева в
минимален размер, тъй като предвидените в закона граници са между 500 и
2000 лева. Наказанието в размер на имуществената санкция от 500.00 лева е
справедливо и отговаря на целите на административното наказание, при което
съдът го е определил в размер не надвишаващ минималния размер от 500.00
лева.
Съдът счита, че чрез нарушението по чл.118, ал.1 от ЗДДС се нарушава
интереса на държавата и й се нанасят щети чрез неплащане на дължимият
ДДС върху получената печалба. Нарушава се не само принципа на
отчетността, но и на добросъвестността да не се укриват приходи от
стопански операции. Т.е. съдът намира, че размерът на наложеното наказание
на жалбоподателя в размер на имуществената санкция от 500.00 лева е
допустимо по закон, справедливо е, в законовите предели е, като същото
съответства на целите на административно наказание, съобразено е с
обществена опасност на извършеното деяние, която обществена опасност в
5
настоящият случай за деянието са обичайни за деянията от същият вид.
По отношение преценката дали извършеното административно
нарушение представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
съдът намира следното - при определяне на маловажните случаи при
административните нарушения следва да се съобразяват разпоредбите на чл.
11 от ЗАНН и чл. 93, т. 9 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, по отношение на
обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на
общата част на НК. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК, „маловажен случай” е този,
при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
С оглед цитираните разпоредби, „маловажен случай” ще е налице само
ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя по-ниска
степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение, в
сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от
съответния вид.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
настоящият състав приема, че административното нарушение, за което е
санкционирано дружеството, не следва да се квалифицира като „маловажен
случай”. В конкретния случай не са събрани доказателства, които да
установяват обстоятелства, обуславящи по-ниска степен на обществена
опасност на конкретното извършено административно нарушение от
обичайната такава за този вид нарушения.
За пълнота на изложението, съдът се позова и на съдебната практика на
АССГ по сходен казус, залегнала в решение № 3120/19.06.2020 г. по КНАХД
№ 2192/2020 г. на АССГ, според което посочената разпоредба (на чл.118, ал.1
от ЗДДС) въвежда в задължение на всяко регистрирано и нерегистрирано по
ЗДДС лице, да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби
в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално
устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
/системен бон/, независимо дали е поискан друг данъчен документ. Правилен
е извода на решаващия състав, че чрез неизпълнението на цитираното
нормативно установено задължение - неиздаване на фискална касова бележка
от фискално устройство, намиращо се в обекта, безспорно установено по
делото, търговецът е осъществил от обективна страна състава на деяние,
представляващо административно нарушение по смисъла на чл.185, ал.1 от
ЗДДС. Деянието е обявено за наказуемо по административен ред с
приложената санкционна норма на ЗДДС, съгласно която, в приложимата й
редакция, на едноличните търговци и юридическите лица се налага
имуществена санкция в размер от 500 до 2 000 лева.
В заключение, съдът не споделя останалите доводи на въззивния
жалбоподател от жалбата му, тъй като същите изцяло и в изложената пълнота
6
обслужват упражняваната защитна функция в процеса и като най-
заинтересована страна да избегне инициираното срещу нея административо –
наказателно обвинение, като счита, че с приемане на неоснователността на
тезите от въззивната жалба, с изключение на доводите за размера на
санкцията, с изложените от съда изводи от фактическа и правна страна се
опровергават обратните по съображения доводи на жалбоподателя от жалбата
му, поради което съдът приема, че на същите е отговорено и не следва отново
да им се противопоставят аргументи за тяхната неоснователност, с цел
процесуална икономия.
По разноските:
Отговорността за разноски е обективна послеца от развитието на
съдебния спор и страната създала предпоставките за образуването му, следва
да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане.
В тази насока настоящият съдебен състав следва да съобрази и
последните промени в разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, извършени с ДВ бр.94
от 29.11.2019 г., които имат действие занапред, според които съдът присъжда
на страните на разноски по реда на АПК.
На основание чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от
ГПК вр чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът
индивидуализира разноските за юрисконсулт за въззиваемата страна в размер
на 150.00 лева, определена от съда в пределите от 80.00 до 150.00 лева по
негова преценка, но съобразно тройното правило на въззиваемата страна
съразмерно следва да се присъди сумата от 93.75 лева за дължимо
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът индивидуализира разноските за адвокат (съобразно тройното
правило) в размер на 150.00 лева (от общия размер на разноските на
жалбоподателя и с оглед представените доказателства), дължими на
въззивника съразмерно на изхода на наказателното производство.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) №
706781-F697341/12.06.2023г. издадено от Началник на Отдел „Оперативни
дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“ към НАП, упълномощен със заповед на Изпълнителния директор на
НАП под № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г. в частта на наложеното на
дружеството „К. БГ“ ЕООД с ЕИК: ......................... административно
наказание „имуществена санкция“ КАТО ГО НАМАЛЯВА от 800.00 лева
на 500.00 лева, КАТО ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНОТО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА ВЪЗЗИВНИКА „К. БГ“ ЕООД с ЕИК: ........................... ДА
ЗАПЛАТИ НА ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА ТД НАП гр. София към НАП
7
чрез законният й представител с адрес гр.София, ул. „Аксаков“ № 21 на
основание чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ вр. чл. чл.63 от ЗАНН,
сумата от 93.75 лева за дължимо възнаграждение за юрисконсулт,
съразмерно на изхода на наказателното производство.
ОСЪЖДА ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА ТД НАП гр. София към НАП
чрез законният й представител с адрес гр.София, ул. „Аксаков“ № 21 ДА
ЗАПЛАТИ НА ВЪЗЗИВНИКА „К. БГ“ ЕООД с ЕИК:................ на
основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН вр. с чл.143, ал.1 от АПК, сумата от 150.00
лева за дължимо възнаграждение за адвокат, съразмерно на изхода на
наказателното производство.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
административен съд софия – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8